52018DC0484

1.КОНТЕКСТ

В съответствие с член 395 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (наричана по-долу „Директивата за ДДС“) Съветът, произнасяйки се с единодушие по предложение на Комисията, може да разреши на всяка държава членка да въведе специални мерки за дерогация от разпоредбите на посочената директива с цел опростяване на процедурата по събиране на ДДС или предотвратяване на определени форми на отклонение от данъчно облагане или избягване на данъци. Тъй като тази процедура предвижда дерогации от общите принципи, приложими по отношение на ДДС, в съответствие с установената практика на Съда на Европейския съюз тези дерогации следва да бъдат съизмерими с целите и ограничени по обхват.

С писмо, заведено в Комисията на 19 юли 2016 г., Италия поиска разрешение да въведе мярка за дерогация от член 193 от Директивата за ДДС, за да може да прилага механизма за обратно начисляване за доставки на стоки и услуги за консорциуми от техните членове. Тъй като информацията, предоставена от Италия, не бе достатъчна, за да се разгледа искането, Комисията изпрати няколко писма до Италия с искане за допълнителни разяснения и между Италия и Комисията бяха проведени няколко разговора във връзка с искането. В съответствие с член 395, параграф 2 от Директивата за ДДС, с писмо от 28 март 2018 г. Комисията съобщи на останалите държави членки за отправеното от Италия искане. С писмо от 3 април 2018 г. Комисията съобщи на Италия, че разполага с пълната информация, необходима за разглеждане на искането.

Съгласно член 193 от Директивата за ДДС като правило данъкът се заплаща на данъчните органи от данъчно задълженото лице, което доставя стоките. Целта на дерогацията, поискана от Италия, е отговорността за плащане на ДДС да се прехвърли върху данъчно задължените лица (в този случай консорциуми), които получават доставките от своите членове (така наречения механизъм за обратно начисляване). Целта на исканата дерогация е борбата с отклоненията от данъчно облагане.

2.ОБРАТНО НАЧИСЛЯВАНЕ

Съгласно член 193 от Директивата за ДДС лице — платец на ДДС, е данъчно задълженото лице, доставящо стоките или услугите. Целта на механизма за обратно начисляване е това задължение да премине към данъчно задълженото лице — получател на доставките.

Като посочва, че лицето, на което се доставят стоките или услугите, е отговорно за плащането на ДДС, доставчикът не начислява и не получава ДДС от клиента. Така доставчикът не може да изчезне без да плати ДДС на държавната хазна. В този смисъл механизмът за обратно начисляване е ефективен като временен инструмент за борба с измамите.

3.ИСКАНЕТО

Италия поиска специална мярка за дерогация от член 193 от Директивата за ДДС по отношение на прилагането на механизма за обратно начисляване за доставки на стоки и услуги за консорциуми 1 2 от техните членове.

В своето искане Италия твърди, че въвеждането на обратно начисляване за доставки на стоки и услуги между членовете на консорциуми и самите консорциуми ще гарантира незабавното ограничаване на схемите за отклонение от данъчно облагане, като например неспазването на задължението за деклариране и/или неплащането на ДДС на държавата от членовете на консорциуми. Освен това този механизъм може да действа възпиращо срещу евентуални измами, а данъчният контрол може да стане по-ефективен поради ограничения брой на консорциумите, които трябва да бъдат одитирани.

4.Становище на Комисията

Когато Комисията получава искания по член 395, тя ги разглежда с цел да се увери, че са изпълнени основните условия за тяхното удовлетворяване, т.е. дали предложената специална мярка опростява процедурите за данъчно задължените лица и/или за данъчната администрация, както и дали с предложението се предотвратяват определени форми на отклонение от данъчно облагане или избягване на данъци. В този смисъл Комисията винаги действа, като прилага ограничаващ и предпазлив подход и по този начин се стреми да гарантира, че дерогациите не накърняват действието на общата система на ДДС, ограничени са по своя обхват, действително са необходими и са съизмерими с целта.

Следователно всяка дерогация от системата за плащане на части може да се използва само в краен случай и като спешна мярка и трябва да дава гаранции за необходимостта и изключителния характер на предоставената дерогация.

Въпреки няколкократните искания от страна на Комисията, нито естеството, нито степента на възможните проблеми с измами, възникващи в отношенията между консорциумите и техните членове, не бяха доказани от Италия.

Трудно е да се обоснове как в действителност могат да възникнат проблеми, свързани с измами с ДДС, в отношенията между консорциумите и техните членове, тъй като се предполага, че консорциумите действат от името на своите членове. Освен това, като се има предвид тази особена връзка, Италия би следвало да може да се справи с измамите чрез адекватни мерки за контрол. Във всеки случай Комисията продължава да е на разположение, в случай че Италия поиска помощ за борба с проблемите, свързани с отклонение от облагане с ДДС.

Следователно, тъй като Италия не е доказала, че мярката за дерогация се иска с цел борба с измамите или с цел опростяване на процедурите за данъчно задължените лица и/или за данъчната администрация, както се изисква от член 395 от Директивата за ДДС, искането не отговаря на условията, предвидени в посочения член.

5.ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Въз основа на горепосочените доводи Комисията възразява срещу отправеното от Италия искане.