(1)

С настоящия регламент се определя необходимата законодателна основа за надеждно и  прозрачно управление, което да гарантира постигането на общите цели и  конкретните цели на Енергийния съюз чрез допълващи се, последователни и амбициозни усилия от страна на Съюза и неговите държави членки, като същевременно се утвърждават принципите на Съюза за по-добро регулиране .

(1)

С настоящия регламент се определя необходимата законодателна основа за надеждно , приобщаващо, ефективно по отношение на разходите, прозрачно и  предвидимо управление, което да гарантира постигането на целите за 2030 г. и на дългосрочните общи цели и  конкретни цели на Енергийния съюз в съответствие с Парижкото споразумение от 2015 г. относно изменението на климата след 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата („Парижкото споразумение“), чрез допълващи се, последователни и амбициозни усилия от страна на Съюза и неговите държави членки, като същевременно се ограничава административната сложност .

(3)

Целта, която си поставя един устойчив Енергиен съюз, в центъра на който стои амбициозна политика по отношение на климата, е да осигури на потребителите в Съюза — били те домакинства или търговски дружества — сигурна, устойчива, конкурентоспособна и икономически достъпна енергия, а за това е необходима фундаментална промяна на европейската енергийна система. Посочената цел може да бъде постигната само чрез координирани действия, съчетаващи законодателни и незаконодателни актове на равнището на Съюза и на национално равнище.

(3)

Целта, която си поставя един устойчив Енергиен съюз, в центъра на който стои амбициозна политика по отношение на климата, е да осигури на потребителите в Съюза — били те домакинства или търговски дружества — сигурна, устойчива, конкурентоспособна и икономически достъпна енергия, както и да насърчава научните изследвания и иновациите чрез привличането на инвестиции, а за това е необходима фундаментална промяна на европейската енергийна система. Посочената цел може да бъде постигната само чрез координирани действия, съчетаващи законодателни и незаконодателни актове на равнището на Съюза, на макрорегионално, регионално, национално и на местно равнище.

(3a)

Един напълно функциониращ и устойчив енергиен съюз би превърнал Съюза във водещ регион за иновации, инвестиции, стопански растеж и социално и икономическо развитие, което от своя страна би представлявало добър пример за това как преследването на големи амбиции по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата е тясно свързано с мерки за насърчаване на иновациите, инвестициите и стопанския растеж.

(4)

Предложението на Комисията е разработено успоредно на и е прието заедно със серия от инициативи в секторната енергийна политика, по-специално по отношение на енергията от възобновяеми източници, енергийната ефективност и устройството на енергийния пазар. Тези инициативи образуват пакет, обединен от общата тема за поставяне на енергийната ефективност на първо място, за глобална лидерска позиция на Съюза в областта на възобновяемите енергийни източници и за справедливи сделки за енергийните потребители.

(4)

Предложението на Комисията е разработено успоредно на и е прието заедно със серия от инициативи в секторната енергийна политика, по-специално по отношение на енергията от възобновяеми източници, енергийната ефективност (включително енергийните характеристики на сградите). и устройството на енергийния пазар. Тези инициативи образуват пакет, обединен от общата тема за поставяне на енергийната ефективност на първо място, за глобална лидерска позиция на Съюза в областта на възобновяемите енергийни източници и за справедливи сделки за енергийните потребители , включително чрез справяне с енергийната бедност и насърчаване на лоялната конкуренция на вътрешния пазар .

(5)

На 24 октомври 2014 г. Европейският съвет прие рамка на Съюза в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. въз основа на четири основни цели: намаляване с поне 40 % на емисиите на парникови газове от цялата икономика, подобряване с поне 27 % на енергийната ефективност, с перспектива тази цел да се увеличи на 30 %, дял от поне 27 % на потребяваната в Съюза енергия от възобновяеми източници и поне 15 % междусистемна електроенергийна свързаност. В рамката бе посочено, че целта за енергията от възобновяеми източници е обвързваща на равнището на Съюза и че тя ще бъде постигната чрез приноса на държавите членки, водени от необходимостта за колективно постигане на целта на Съюза.

(5)

На 24 октомври 2014 г. Европейският съвет предложи рамка на Съюза в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. въз основа на четири основни цели. намаляване с поне 40 % на емисиите на парникови газове от цялата икономика, подобряване с поне 27 % на енергийната ефективност, с перспектива тази цел да се увеличи на 30 %, дял от поне 27 % на потребяваната в Съюза енергия от възобновяеми източници и поне 15 % междусистемна електроенергийна свързаност. В рамката бе посочено, че целта за енергията от възобновяеми източници е обвързваща на равнището на Съюза и че тя ще бъде постигната чрез приноса на държавите членки, водени от необходимостта за колективно постигане на целта на Съюза. Въпреки това настоящият регламент отразява целите, договорени в секторното законодателство.

(5a)

На 24 октомври 2014 г. Европейският съвет постигна съгласие, че Комисията, с подкрепата на държавите членки, ще вземе спешни мерки, за да се осигури изпълнението на минимална цел от 10 % от съществуващата електроенергийна междусистемна свързаност като въпрос с неотложен характер и не по-късно от 2020 г., поне за държавите членки, които все още не са постигнали минимално ниво на интеграция във вътрешния енергиен пазар.

(6a)

Парижкото споразумение повиши значително нивото на амбициозност на световно равнище по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата, като държавите членки, които са страни по него, се ангажират със „задържане на покачването на средната температура в световен мащаб до значително под 2 oC над нивата от прединдустриалния период и полагане на по-нататъшни усилия за ограничаване на покачването на температурата до 1,5  oC над нивата от прединдустриалния период“. Съюзът трябва да се подготви за много по-значително и по-бързо намаляване на емисиите от първоначално предвиденото. Същевременно това намаляване може да се осъществи при по-ниски разходи, отколкото се считаше по-рано, като се имат предвид темповете на разработване и внедряване на технологии за енергия от възобновяеми източници.

(6б)

В съответствие с целта на Парижкото споразумение за постигане през втората половина на 21 век на баланс между антропогенните емисии по източници и поглъщането на парникови газове от поглътители, Съюзът следва да се стреми, въз основа на принципа на равенство, към постигане на нулеви нетни емисии във вътрешен за ЕС план най-късно до 2050 г., следвано от период на отрицателни емисии.

(6в)

По отношение на климатичната система от значение за общата концентрация на парникови газове в атмосферата са натрупаните с течение на времето общи антропогенни емисии. За да се изпълняват ангажиментите, поети в Парижкото споразумение, е необходимо да се анализира световният бюджет за въглеродни емисии, необходим за полагането на по-нататъшни усилия за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5  oC над равнищата от прединдустриалния период, и да се определи справедлив дял на Съюза от останалия световен бюджет за въглеродни емисии за Съюза. Дългосрочните климатични и енергийни стратегии следва да бъдат съобразени с бюджета за въглеродни емисии.

(6г)

Съюзът и държавите членки следва да извършват редовен преглед на целите в областта на климата и енергетиката и при необходимост да коригират целите във възходяща посока, така че те да отразяват последващите прегледи, извършвани в рамките на процеса на РКООНИК, и най-новите научни факти относно темповете на изменението на климата и неговото въздействие.

(6д)

Въпреки че Съюзът се обвърза да постигне далеч най-амбициозните намаления на емисиите на парникови газове до 2030 г., той не може да противодейства самостоятелно на заплахата от изменението на климата. Комисията и държавите членки следва да използват всяка възможност, за да убедят преди всичко онези държави, които извличат ползи от международната търговия със Съюза, да поемат пропорционален дял от отговорността в световен мащаб и да повишат равнището на своите амбиции, така че то да достигне равнището на амбициите на Съюза.

(7)

Европейският съвет заключи също така на 24 октомври 2014 г. (14), че следва да бъде разработена надеждна и прозрачна система на управление без каквато и да било ненужна административна тежест, която да подпомогне осъществяването на целите на енергийната политика на ЕС, като същевременно се предвиди необходимата гъвкавост за държавите членки и напълно се зачита тяхната свобода да определят своя енергиен микс. Европейският съвет изтъкна, че системата за управление следва да се основава на съществуващите градивни елементи, като националните програми в областта на климата, националните планове за енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност, и че е необходимо отделните направления за планиране и докладване да бъдат рационализирани и обединени. Декларирано бе също така съгласие да бъдат засилени ролята и правата на потребителите, прозрачността и предвидимостта за инвеститорите — наред с другото чрез системно следене на основните показатели за финансово достъпна, безопасна, конкурентоспособна, сигурна и устойчива енергийна система — както и да се улесни координацията на националните енергийни политики и да се засили регионалното сътрудничество между държавите членки.

(7)

Европейският съвет заключи също така на 24 октомври 2014 г. (14), че следва да бъде разработена надеждна и прозрачна система на управление без каквато и да било ненужна административна тежест и с достатъчна гъвкавост за държавите членки , която да подпомогне осъществяването на целите на енергийната политика на ЕС, като същевременно се зачита изцяло свободата на държавите членки да определят своя енергиен микс. Европейският съвет изтъкна, че системата за управление следва да се основава на съществуващите градивни елементи, като националните програми в областта на климата, националните планове за енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност, и че е необходимо отделните направления за планиране и докладване да бъдат рационализирани и обединени. Декларирано бе също така съгласие да бъдат засилени ролята и правата на потребителите, прозрачността и предвидимостта за инвеститорите — наред с другото чрез системно следене на основните показатели за финансово достъпна, безопасна, конкурентоспособна, сигурна и устойчива енергийна система — както и да се улесни координацията на националните политики в областта на климата и енергетиката и да се засили регионалното сътрудничество между държавите членки.

(10)

В заключенията на Съвета от 26 ноември 2015 г. (16) бе посочено, че системата на управление на Енергийния съюз ще бъде основен инструмент за неговото ефикасно и ефективно изграждане и за постигането на неговите цели. Бе подчертано, че системата на управление следва да се основава на принципите за интегриране на стратегическото планиране и докладване относно прилагането на политиките за климата и енергетиката и на координацията между участниците, отговарящи за политиките за климата и енергетиката на равнище ЕС, на регионално и национално равнище. Изтъкнато беше също така, че чрез управлението следва да се гарантира постигането на приетите цели в областта на енергетиката и климата за 2030 г., както и да се следи колективният напредък на ЕС в постигането на целите на политиката по всички пет измерения на Енергийния съюз.

(10)

В заключенията на Съвета от 26 ноември 2015 г. (16) бе посочено, че системата на управление на Енергийния съюз ще бъде основен инструмент за неговото ефикасно и ефективно изграждане и за постигането на неговите цели. Бе подчертано, че системата на управление следва да се основава на принципите за интегриране на стратегическото планиране и докладване относно прилагането на политиките за климата и енергетиката и на координацията между участниците, отговарящи за политиките за климата и енергетиката на равнище ЕС, на регионално и национално равнище. Изтъкнато беше също така, че чрез управлението следва да се гарантира постигането на приетите цели в областта на енергетиката и климата за 2030 г., както и да се следят напредъкът на отделните държави членки и колективният напредък на Съюза в постигането на конкретните цели и общите цели по всички пет измерения на Енергийния съюз.

(12)

Поради това основната цел на управлението на Енергийния съюз следва да бъде да осигури възможност за постигането на целите на Енергийния съюз и по-специално целите на Рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за 2030 г. По тази причина настоящият регламент е свързан със секторно законодателство, чрез което се изпълняват целите за 2030 г. в областта на енергетиката и климата. Макар че държавите членки се нуждаят от гъвкавост, за да избират политики, които най-добре да отговарят на техните национални енергийни миксове и предпочитания, тази гъвкавост трябва да бъде съвместима с по-нататъшната пазарна интеграция, засилената конкуренция, постигането на целите в областта на климата и енергията и постепенното преминаване към нисковъглеродна икономика.

(12)

Поради това основната цел на управлението на Енергийния съюз следва да бъде да осигури възможност за постигането на целите на Енергийния съюз и по-специално целите на Рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за 2030 г. , в областта на намаляването на емисиите на парникови газове, възобновяемите източници на енергия и енергийната ефективност. По тази причина настоящият регламент е свързан със секторно законодателство, чрез което се изпълняват целите за 2030 г. в областта на енергетиката и климата. Макар че държавите членки се нуждаят от гъвкавост, за да избират политики, които най-добре да отговарят на техните национални енергийни миксове и предпочитания, тази гъвкавост следва да бъде съвместима с по-нататъшната пазарна интеграция, засилената конкуренция, постигането на целите в областта на климата и енергията и постепенното преминаване към устойчива нисковъглеродна икономика , основана на високо енергийно ефективна и основана на възобновяеми източници енергийна система. Следва да бъде въведен задължителен образец за дългосрочните стратегии в областта на климата и енергетиката, за да се гарантира тяхното качество и съпоставимост.

(13)

Преходът към нисковъглеродна икономика налага промени в начина на инвестиране, както и стимули по протежение на целия спектър на политиките. Постигането на намаление на емисиите на парникови газове изисква повишаване на ефективността и засилване на иновациите в европейската икономика и по-специално следва да доведе и до подобряване на качеството на въздуха.

(13)

Социално приемливият преход към устойчива нисковъглеродна икономика налага съществени промени в начина на инвестиране , особено що се отнася до публичните и частните инвестиции , както и стимули по протежение на целия спектър на политиките , както и реформиране на регионалния пазар . Постигането на намаление на емисиите на парникови газове изисква повишаване на ефективността и засилване на иновациите в европейската икономика и по-специално следва също така да създава устойчиви работни места и  да води до подобряване на качеството на въздуха.

(13a)

Съюзът и държавите членки следва да предприемат конкретни действия, чрез които да забранят енергийните субсидии, най-малко субсидиите за изкопаеми горива, за да бъдат в съответствие с международните ангажименти в рамките на Г-7 и Г-20 и на Парижкото споразумение.

(14)

Тъй като парниковите газове и замърсителите на въздуха до голяма степен имат едни и същи източници, политиката, разработена с оглед намаляването на емисиите на парникови газове, може да има успоредни ползи за качеството на въздуха, които биха могли да компенсират някои или всички разходи за смекчаване на емисиите на парникови газове в краткосрочен план. Тъй като данните, докладвани по Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (18), представляват важен принос за инвентаризацията на парниковите газове и националните планове, следва да се признае важността на компилирането и докладването на съответстващи помежду си данни по Директива 2001/81/ЕО и за инвентаризацията на парниковите газове.

(14)

Тъй като парниковите газове и замърсителите на въздуха до голяма степен имат едни и същи източници, политиката, разработена с оглед намаляването на емисиите на парникови газове, може да има успоредни ползи за общественото здраве и качеството на въздуха, особено в градските райони, които биха могли да компенсират разходите за смекчаване на емисиите на парникови газове в краткосрочен план. Тъй като данните, докладвани по Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (18), представляват важен принос за инвентаризацията на парниковите газове и националните планове, следва да се признае важността на компилирането и докладването на съответстващи помежду си данни по Директива 2001/81/ЕО и за инвентаризацията на парниковите газове.

(16)

В съответствие с твърдия ангажимент на Комисията за по-добро регулиране, управлението на Енергийния съюз следва да доведе до значително намаляване на административната тежест за държавите членки, Комисията и другите институции на Съюза и да спомогне за гарантиране на последователност и адекватност на политиките и мерките на равнището на Съюза и на национално равнище по отношение на преобразуването на енергийната система с цел преминаването към нисковъглеродна икономика.

(16)

В съответствие с твърдия ангажимент на Комисията за по-добро регулиране и в съответствие с политиката за научни изследвания, иновации и инвестиции , управлението на Енергийния съюз следва да доведе до значително намаляване на административната сложност за държавите членки и съответните заинтересовани участници , Комисията и другите институции на Съюза и да спомогне за гарантиране на последователност и адекватност на политиките и мерките на равнището на Съюза, на макрорегионално, регионално, национално и на местно равнище по отношение на преобразуването на енергийната система с цел преминаването към устойчива нисковъглеродна икономика.

(17)

Постигането на целите на Енергийния съюз следва да се гарантира чрез съчетаване на инициативи на Съюза със съгласувани национални политики, определени в интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата. В секторното законодателство на Съюза в сферата на енергетиката и климата са определени изисквания за планиране, които се доказаха като полезни инструменти за постигане на промени на национално равнище. Тяхното въвеждане в различни моменти от време стана причина за припокриване и недостатъчно добро обмисляне на синергиите и взаимодействията между отделните области на разглежданите политики. Поради това настоящото отделно планиране, докладване и следене в сферата на енергетиката и климата следва да бъде във възможно най-голяма степен рационализирано и интегрирано.

(17)

Постигането на конкретните и общите цели на Енергийния съюз следва да се гарантира чрез съчетаване на инициативи на Съюза със съгласувани национални политики, определени в интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата. В секторното законодателство на Съюза в сферата на енергетиката и климата са определени изисквания за планиране, които се доказаха като полезни инструменти за постигане на промени на национално равнище. Тяхното въвеждане в различни моменти от време стана причина за припокриване и недостатъчно добро обмисляне на синергиите и взаимодействията между отделните области на разглежданите политики , което е в ущърб на икономическата ефективност . Поради това настоящото отделно планиране, докладване и следене в сферата на енергетиката и климата следва – когато е целесъобразно – да бъде рационализирано и интегрирано.

(17a)

Необходима е оценка на взаимодействията между съществуващите и планираните политики и мерки за постигане на декарбонизация и държавите членки следва да представят количествена и качествена оценка.

(17б)

Държавите членки следва да гарантират съгласуваност на политиките на своите национални планове в областта на енергетиката и климата и на своите дългосрочни стратегии за ниски емисии с Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие.

(18)

Интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата следва да обхващат десетгодишни периоди и в тях да се съдържа преглед на настоящата енергийна система и настоящите политики. В тях следва да се определят националните цели за всяко от петте основни измерения на Енергийния съюз и съответните политики и мерки за тяхното постигане, като плановете следва да почиват на аналитична основа. В националните планове, обхващащи първия период от 2021 до 2030 г., следва да се обърне специално внимание на целите за 2030 г. за намаляване на емисиите на парникови газове, за енергия от възобновяеми източници, енергийна ефективност и междусистемна свързаност на електроенергийните системи. Държавите членки следва да се стремят да гарантират последователността и приноса на своите национални планове за целите за устойчиво развитие.

(18)

Интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата следва да обхващат десетгодишни периоди и в тях да се съдържа преглед на настоящата енергийна система и настоящите политики. В тях следва да се определят националните конкретни или общи цели за всяко от петте основни измерения на Енергийния съюз и съответните политики и мерки за тяхното постигане, като плановете следва да почиват на аналитична основа. В националните планове, обхващащи първия период от 2021 до 2030 г., следва да се обърне специално внимание на целите за 2030 г. за намаляване на емисиите на парникови газове, за енергия от възобновяеми източници, енергийна ефективност и междусистемна свързаност на електроенергийните системи. Държавите членки следва да се стремят да гарантират последователността и приноса на своите национални планове за целите за устойчиво развитие.

(18a)

Когато изготвят своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, държавите членки следва да правят оценка на броя на домакинствата, страдащи от енергийна бедност, като се вземат предвид необходимите вътрешни енергийни услуги, необходими за гарантиране на основни стандарти на живот в съответния национален контекст, което те може да не бъдат в състояние да си позволят поради комбинация от ниски доходи, високи енергийни разходи и ниска енергийна ефективност на техните домакинства. Държавите членки следва да набележат съществуващи и планирани политики и мерки, насочени към справянето с енергийната бедност, и когато е необходимо, да включват национална цел за намаляване на броя на домакинствата, страдащи от енергийна бедност. Комисията следва да приеме обща методика за държавите членки за определяне на енергийната бедност и всяка държава членка следва да определи домакинства, засегнати от енергийна бедност, в съответствие със специфичните си национални обстоятелства.

(18б)

Държавите членки следва да гарантират, че финансирането от Съюза по линия на многогодишната финансова рамка за периода 2014 — 2020 г. е включено в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата. Националните средства от многогодишната финансова рамка за периода след 2020 г. следва да допринасят активно за постигането на конкретните и общите цели на Енергийния съюз, по-специално в секторите, свързани с намаляването на емисиите на парникови газове, включително поглъщанията от поглътители, възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност. За тази цел процесът на програмиране на национално и местно равнище за многогодишната финансова рамка за периода след 2020 г. следва да протича съвместно с извършването от страна на Комисията на оценка дали интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата са достатъчно амбициозни, особено по отношение на дългосрочните цели на Парижкото споразумение и целите за устойчиво развитие.

(19a)

Държавите членки следва да създадат постоянна платформа за диалог на много равнища, която да обединява местните органи, организациите на гражданското общество, деловите среди, инвеститорите и други съответни заинтересовани страни, с цел обсъждане на различните варианти, предвидени за политиките в областта на енергетиката и климата. Интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, както и дългосрочните стратегии по отношение на климата и енергетиката следва да бъдат разглеждани в рамките на тази платформа.

(20)

Изпълнението на политиките и мерките в областта на енергетиката и климата оказва въздействие върху околната среда. Поради това държавите членки следва да гарантират, че на обществеността се предоставят на ранен етап ефективни възможности за участие в изготвянето на проектите на плановете и за изразяване на становище по тях в съответствие, където е приложимо, с разпоредбите на Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (24) и на Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН) за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда от 25 юни 1998 г. (Конвенцията от Орхус). Държавите членки следва също така да гарантират участието на социалните партньори в изготвянето на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата.

(20)

Изпълнението на политиките и мерките в областта на енергетиката и климата оказва въздействие върху околната среда. Поради това държавите членки следва да гарантират, че на обществеността се предоставят на ранен етап ефективни възможности за активно участие в изготвянето на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и дългосрочните стратегии по отношение на климата и енергетиката и за изразяване на становище по тях в съответствие, където е приложимо, с разпоредбите на Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (24) и на Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН) за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда от 25 юни 1998 г. (Конвенцията от Орхус). Държавите членки следва също така да гарантират участието на социалните партньори , местните органи и всички заинтересовани страни още от ранните етапи на процесите на планиране и докладване, както и в изготвянето на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и на дългосрочните стратегии .

(21)

Регионалното сътрудничество е от основно значение за гарантиране на ефективното постигане на целите на Енергийния съюз . Държавите членки следва да имат възможността да представят бележки по плановете на другите държави членки, преди те да бъдат окончателно оформени с цел да се избегне непоследователността и потенциално отрицателното въздействие върху други държави членки и да се гарантира колективното изпълнение на общите цели. Регионалното сътрудничество при изготвянето и окончателното оформяне на националните планове, както и при последващото им изпълнение следва да бъде от основна важност за повишаване на ефективността и ефикасността на мерките и за насърчаване на пазарната интеграция и енергийната сигурност.

(21)

Макрорегионалното и регионалното сътрудничество са необходими, за да могат държавите членки да прилагат съвместно определени политики и мерки, допринасящи за постигането на съвместните конкретни и общи цели по разходно-оптимален начин. Комисията следва да улеснява това сътрудничество между държавите членки. Държавите членки следва също така да имат възможността да представят бележки по плановете на другите държави членки, преди те да бъдат окончателно оформени, с цел да се избегне непоследователността и потенциално отрицателното въздействие върху други държави членки и да се гарантира колективното изпълнение на общите цели. Макрорегионалното и регионалното сътрудничество при изготвянето и окончателното оформяне на националните планове, както и при последващото им изпълнение следва да бъдат от основна важност за повишаване на ефективността и ефикасността на мерките и за насърчаване на пазарната интеграция и енергийната сигурност.

(22)

Националните планове следва да бъдат стабилни, за да могат да гарантират прозрачността и предсказуемостта на националните политики и мерки и така да дадат сигурност на инвеститорите . За обхванатия десетгодишен период обаче следва да се предвиди една актуализация на националните планове , за да се даде възможност на държавите членки да ги адаптират към значително променили се обстоятелства. За плановете, обхващащи периода от 2021 до 2030 г., държавите членки следва да могат да актуализират плановете си до 1 януари 2024 г. Конкретните цели , целите и приносът следва да се променят само с цел да отразят по-висока степен на амбициозност, по-специално по отношение на целите за 2030 г. в областта на енергетиката и климата. Като част от актуализациите държавите членки следва да положат усилия за смекчаване на евентуалните неблагоприятни въздействия върху околната среда, проличали при интегрираното докладване.

(22)

Националните планове следва да бъдат стабилни, за да могат да гарантират прозрачността и предсказуемостта на националните политики и мерки и така да гарантират сигурността на инвестициите . Редовното представяне на националните планове в рамките на текущите периоди от десет години дава възможност на държавите членки да се адаптират към значително променили се обстоятелства. Конкретните и общите цели следва да се променят само с цел да отразят по-висока степен на амбициозност, по-специално по отношение на целите в областта на енергетиката и климата. Като част от тези планове държавите членки следва да полагат усилия за смекчаване на евентуалните неблагоприятни въздействия върху околната среда, проличали при интегрираното докладване.

(23)

Стабилните дългосрочни стратегии за ниски емисии са от основно значение, за да се осигури принос за икономическа трансформация, създаване на работни места, стопански растеж и постигане на по-общи цели за устойчиво развитие, както и за справедлив и икономически ефективен напредък към постигането на целта, определена в Парижкото споразумение относно изменението на климата. Освен това страните по Парижкото споразумение относно изменението на климата са приканени да съобщят до 2020 г. своите дългосрочни стратегии за развитие при ниски емисии на парникови газове за периода до средата на века.

(23)

Стабилните дългосрочни стратегии за климата и енергетиката са от основно значение, за да се осигури принос за икономическа трансформация, създаване на работни места, стопански растеж и постигане на по-общи цели за устойчиво развитие, както и за справедлив и икономически ефективен напредък към постигането на целта, определена в Парижкото споразумение относно изменението на климата. Освен това страните по Парижкото споразумение относно изменението на климата са приканени да съобщят до 2020 г. своите дългосрочни стратегии за развитие при ниски емисии на парникови газове за периода до средата на века.

(23a)

Държавите членки следва да разработят дългосрочни стратегии по отношение на климата и енергетиката за 2050 г. и за периода след това, в които да се определят трансформациите, необходими в различните сектори за осъществяване на прехода към система за производство на енергия от възобновяеми източници и за постигане на целите на Парижкото споразумение. Стратегиите следва да бъдат съгласувани със справедливия дял на Съюза от останалия световен бюджет за въглеродни емисии и следва да бъдат разработени по открит и прозрачен начин и с пълноценното участие на съответните заинтересовани страни. Интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата следва да се основават на дългосрочните стратегии в областта на климата и енергетиката и да бъдат съгласувани с тях.

(23б)

Секторът на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) е изложен в голяма степен на изменението на климата и по тази причина е много уязвим. Същевременно секторът има огромен потенциал да предоставя дългосрочни ползи за климата и да допринася значително за постигането на дългосрочните цели в областта на климата на равнището на Съюза и на международно равнище. Той може да допринася за смекчаването на изменението на климата по няколко начина, по-специално чрез намаляване на емисиите, запазване и увеличаване на поглътителите и въглеродните запаси, както и чрез осигуряване на биоматериали, които могат да заместят изкопаемите материали или материалите с висок въглероден интензитет. За да бъдат ефективни мерките, насочени по-конкретно към увеличаване на улавянето на въглерода, от решаващо значение са устойчивото управление на ресурсите и дългосрочната стабилност и приспособимост на въглеродните депа. Дългосрочните стратегии са от основно значение, за да бъдат възможни устойчиви инвестиции в дългосрочен план.

(23в)

При разработването на нови междусистемни връзки е да важно да се извършва пълна оценка на разходите и ползите, включително оценка на всички свързани с тях технически, социално-икономически и екологични въздействия, както се изисква от Регламента за трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E) и да бъдат отчитани положителните външни ефекти на междусистемните връзки, като например интеграцията на възобновяеми енергийни източници, сигурността на доставките и засилването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар.

(24)

Както и по отношение на планирането, в секторното законодателство на Съюза в областта на климата и енергетиката се съдържат изисквания за докладване — много от тях доказали се като полезни инструменти за постигане на промяна на национално равнище — които обаче са приети в различни моменти от време, което е станало причина за припокривания и недостатъчно отчитане на синергиите и взаимодействията между областите на разглежданите политики, като намаляването на емисиите от парникови газове, енергията от възобновяеми източници, енергийната ефективност и пазарната интеграция. За да се постигне точният баланс между необходимостта да се гарантира надеждно проследяване на изпълнението на националните планове и необходимостта да се намали административната тежест , държавите членки следва да изготвят двугодишни доклади за напредъка в изпълнението на плановете и за другите промени в енергийната система. Въпреки това за някои видове докладване, особено във връзка с изискванията за докладване в областта на климата, произтичащи от Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и от регламенти на Съюза, ще бъде необходимо да останат на годишна база.

(24)

Както и по отношение на планирането, в секторното законодателство на Съюза в областта на климата и енергетиката се съдържат изисквания за докладване — много от тях доказали се като полезни инструменти за постигане на промяна на национално равнище , в допълнение към реформите на пазара  — които обаче са приети в различни моменти от време, което е станало причина за припокривания и  неефективност на разходите, както и за недостатъчно отчитане на синергиите и взаимодействията между областите на разглежданите политики, като намаляването на емисиите от парникови газове, енергията от възобновяеми източници, енергийната ефективност и пазарната интеграция. За да се постигне точният баланс между необходимостта да се гарантира надеждно проследяване на изпълнението на националните планове и необходимостта да се намали административната сложност , държавите членки следва да изготвят двугодишни доклади за напредъка в изпълнението на плановете и за другите промени в енергийната система. Въпреки това за някои видове докладване, особено във връзка с изискванията за докладване в областта на климата, произтичащи от Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и от регламенти на Съюза, ще бъде необходимо да останат на годишна база.

(25)

Интегрираните доклади за напредъка на държавите членки следва да отразяват елементите, определени в образеца за националните планове. Образецът за националните доклади за напредъка следва да бъде подробно определен в последващ(и) акт(ове) за изпълнение с оглед на техническото му естество и факта, че първите доклади за напредъка трябва да бъдат представени през 2021 г. Докладите за напредъка следва да се изготвят, за да се гарантира прозрачност спрямо Съюза, другите държави членки и действащите лица на пазара, в т.ч. и потребителите. Те следва комплексно да обхващат и петте измерения на Енергийния съюз и — за първия период — едновременно с това да акцентират върху областите, обхванати от конкретните цели по Рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г.

(25)

Интегрираните доклади за напредъка на държавите членки следва да отразяват елементите, определени в образеца за националните планове. Образецът за националните доклади за напредъка следва да бъде подробно определен в последващ(и) акт(ове) за изпълнение с оглед на техническото му естество и факта, че първите доклади за напредъка трябва да бъдат представени през 2021 г. Докладите за напредъка следва да се изготвят, за да се гарантира прозрачност спрямо Съюза, другите държави членки , регионалните и  местните органи, действащите лица на пазара, в т.ч. и потребителите , и всички други съответни заинтересовани страни и широката общественост . Те следва комплексно да обхващат и петте измерения на Енергийния съюз и — за първия период — едновременно с това да акцентират върху областите, обхванати от конкретните цели по Рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г.

(28)

Опитът от прилагането на Регламент (ЕС) № 525/2013 показа значението на прозрачността, точността, съгласуваността, изчерпателността и сравнимостта на информацията. Въз основа на този опит настоящият регламент следва да гарантира, че като ключов елемент от докладите за напредъка , държавите членки включват информация за своите политики, мерки и прогнози. Информацията в тези доклади следва да има съществена роля за потвърждаване на навременното изпълнение на ангажиментите по Регламент [] [ESR]. Функциониращите и непрекъснато подобряващи се системи на равнището на Съюза и на държавите членки, придружени от усъвършенствани указания във връзка с докладването, следва значително да допринесат за постоянното подобряване на информацията, необходима за проследяване на напредъка по отношение на намаляването на въглеродните емисии.

(28)

Опитът от прилагането на Регламент (ЕС) № 525/2013 показа значението на прозрачността, точността, съгласуваността, изчерпателността и сравнимостта на информацията. Въз основа на този опит настоящият регламент следва да гарантира, че държавите членки използват надеждни и последователни данни и допускания във връзка с петте измерения и правят публично достояние данните, използвани при изготвянето на сценарии и модели, и като ключов елемент от докладите за напредъка включват информация за своите политики, мерки и прогнози. Информацията в тези доклади следва да има съществена роля за потвърждаване на навременното изпълнение на ангажиментите по Регламент [] [ESR]. Функциониращите и непрекъснато подобряващи се системи на равнището на Съюза и на държавите членки, придружени от усъвършенствани указания във връзка с докладването, следва значително да допринесат за постоянното подобряване на информацията, необходима за проследяване на напредъка по отношение на намаляването на въглеродните емисии.

(30)

С цел да се ограничи административната тежест за държавите членки и Комисията, последната следва да създаде интернет платформа за докладване , която да улесни комуникацията и сътрудничеството. Това следва да гарантира своевременното предаване на докладите и да спомогне за повишаване на прозрачността на националната отчетност. Платформата за електронно докладване следва да допълва, да надгражда и да използва резултатите от съществуващите процеси на докладване, бази данни и електронни инструменти, като тези на Европейската агенция за околната среда, Евростат, Съвместния изследователски център и опита от дейността на Схемата на Съюза за управление по околна среда и одит.

(30)

С цел да се повиши прозрачността при създаването на политики в областта на енергетиката и климата и да се ограничи административната сложност за държавите членки и Комисията последната следва да създаде публична интернет платформа, която да улесни публичния достъп до информация, комуникацията между Комисията и държавите членки, както и сътрудничеството между държавите членки . Това следва да гарантира своевременното предаване на докладите и да спомогне за повишаване на прозрачността на националната отчетност. Електронната платформа следва да допълва, да надгражда и да използва резултатите от съществуващите процеси на докладване, бази данни и електронни инструменти, като тези на Европейската агенция за околната среда, Евростат, Съвместния изследователски център и опита от дейността на Схемата на Съюза за управление по околна среда и одит.

(31)

Що се отнася до данните, които трябва да бъдат предоставени на Комисията посредством националното планиране и докладване, информацията от държавите членки не следва да дублира данни и статистика, които вече са били предоставени чрез Евростат в контекста на Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета (27), във формата, определен съгласно задълженията за планиране и докладване по настоящия регламент, и продължават да са на разположение в Евростат с непроменени стойности. Когато са налични и когато това е целесъобразно от гледна точка на сроковете, докладваните данни и прогнози, представени в националните планове в областта на енергетиката и климата, следва да надграждат и да са съвместими с данните на Евростат и с методологията, използвана за докладване на европейската статистика в съответствие с Регламент (ЕО) № 223/2009.

(31)

За да се избегне забавяне на действието на равнището на Съюза, Комисията следва да използва предоставяните от Европейската агенция за околна среда приблизителни оценки относно годишните емисии на парникови газове, възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност, за да извършва оценка на напредъка по отношение на изпълнението на целите за 2030 г. Що се отнася до данните, които трябва да бъдат предоставени на Комисията посредством националното планиране и докладване, информацията от държавите членки не следва да дублира данни и статистика, които вече са били предоставени чрез Евростат в контекста на Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета (27), във формата, определен съгласно задълженията за планиране и докладване по настоящия регламент, и продължават да са на разположение в Евростат с непроменени стойности. Когато са налични и когато това е целесъобразно от гледна точка на сроковете, докладваните данни и прогнози, представени в националните планове в областта на енергетиката и климата, следва да надграждат и да са съвместими с данните на Евростат и с методологията, използвана за докладване на европейската статистика в съответствие с Регламент (ЕО) № 223/2009.

(32)

С оглед на колективното постигане на целите на Стратегията за Енергиен съюз, е от основно значение Комисията да направи оценка на националните планове и , въз основа на докладите за напредъка — на тяхното изпълнение . През първия десетгодишен период това се отнася по-специално за постигането на целите на равнище ЕС за 2030 г. в областта на енергетиката и климата и националното участие за постигането на тези цели . Тази оценка следва да се извършва на всеки две години и, само при необходимост — ежегодно, като следва да бъде консолидирана в докладите на Комисията за състоянието на Енергийния съюз.

(32)

С оглед на колективното постигане на целите на петте измерения на Стратегията за Енергиен съюз, по-специално създаването на напълно функциониращ и устойчив Енергиен съюз, е от основно значение Комисията да направи оценка на проектите на национални планове , както и  на изпълнението на нотифицираните национални планове чрез доклади за напредъка . Това важи с особена сила, що се отнася до целите на равнище ЕС за 2030 г. в областта на енергетиката и климата за първия десетгодишен период . Тази оценка следва да се извършва на всеки две години и, при необходимост — ежегодно, като следва да бъде консолидирана в докладите на Комисията за състоянието на Енергийния съюз.

(33)

Въздухоплаването оказва въздействие върху климата в световен мащаб в резултат на емисиите на CO2, както и на други емисии, в т.ч. емисиите на азотни оксиди, и на механизми като увеличаването на перестите облаци. С оглед на бързо развиващото се научно разбиране на тези въздействия, в Регламент (ЕС) № 525/2013 бе предвидено извършването на актуална оценка на несвързаното с емисии на CO2 въздействие на въздухоплаването върху климата в световен мащаб. Моделирането, което се използва за тази цел, следва да бъде приведено в съответствие с научния прогрес. Въз основа на своите оценки на това въздействие Комисията би могла да разгледа съответни варианти на мерки за противодействие.

(33)

Въздухоплаването оказва въздействие върху климата в световен мащаб в резултат на емисиите на CO2, както и на други емисии, в т.ч. емисиите на азотни оксиди, и на механизми като увеличаването на перестите облаци. С оглед на бързо развиващото се научно разбиране на тези въздействия, в Регламент (ЕС) № 525/2013 бе предвидено извършването на актуална оценка на несвързаното с емисии на CO2 въздействие на въздухоплаването върху климата в световен мащаб. Моделирането, което се използва за тази цел, следва да бъде приведено в съответствие с научния прогрес. Въз основа на своите оценки на това въздействие Комисията следва да разгледа до 1 март 2020 г. съответни варианти на мерки за противодействие и при целесъобразност да представи законодателно предложение .

(33a)

Съгласно настоящите насоки за докладване на парниковите газове по линия на РКООНИК изчислението и докладването на емисиите от метан се основават на потенциал за глобално затопляне в стогодишна перспектива. Като се имат предвид високият потенциал за глобално затопляне и относително краткият живот на метана в атмосферата, което оказва значително въздействие върху климата в краткосрочен и средносрочен план, Комисията следва да анализира ефекта от приемането на двадесетгодишна перспектива за метана по отношение на политиките и мерките. Въз основа на този анализ Комисията следва да обмисли съответни варианти на политиката, за да се намери бързо решение по отношение на емисиите на метан чрез стратегия на Съюза по отношение на метана, като се отдава приоритетно значение на емисиите на метан, свързани с енергията и отпадъците.

(34)

С цел да се осигури последователност между националните и съюзните цели и политики и целите на Енергийния съюз, следва да се осигури постоянен диалог между Комисията и държавите членки . По целесъобразност Комисията следва да отправя препоръки към държавите членки, включително по отношение на степента на амбициозност на проектите на националните планове, последващото изпълнение на политиките и мерките в нотифицираните национални планове и други национални политики и мерки от значение за реализирането на Енергийния съюз. Държавите членки следва да се съобразяват във възможно най-голяма степен с тези препоръки и в следващите си доклади за напредъка да обяснят по какъв начин те са били изпълнени.

(34)

С цел да се осигури последователност между националните и съюзните цели и политики и целите на Енергийния съюз, следва да се осигури постоянен диалог между Комисията и държавите членки , а когато е целесъобразно, и между държавите членки. Комисията следва да отправя препоръки към държавите членки, включително по отношение на степента на амбициозност на проектите на националните планове, последващото изпълнение на политиките и мерките в нотифицираните национални планове и други национални политики и мерки от значение за реализирането на Енергийния съюз. Държавите членки следва да се съобразяват с тези препоръки и в следващите си доклади за напредъка да обяснят по какъв начин те са били изпълнени.

(35)

Ако степента на амбициозност на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и техните актуализации не е достатъчна за колективното постигане на целите на Енергийния съюз и по-специално, за първия период, на целевите стойности за 2030 г. в областта на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, Комисията следва да предприеме мерки на равнище ЕС, за да гарантира колективното постигане на тези цели и задачи (като по този начин се отстранят евентуалните различия в степента на амбициозност). Ако напредъкът на Съюза в посока на постигането на тези цели и задачи е недостатъчен, Комисията следва, в допълнение към отправените препоръки, да приеме мерки на равнище ЕС или държавите членки следва да приемат допълнителни мерки с цел да се осигури постигането на тези цели и задачи (като по този начин се отстраняват евентуалните различия в степента на постигане). Тези мерки следва да вземат под внимание ранни амбициозни приноси на държавите членки за постигане на целите за 2030 г. по отношение на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност при разпределянето на усилията за колективно постигане на целта. В областта на енергията от възобновяеми източници тези мерки могат да включват също така финансово участие от страна на държавите членки в платформа за финансиране, управлявана от Комисията, която да се използва за финансирането на проекти за енергия от възобновяеми източници на територията на Съюза. Националните цели на държавите членки в областта на възобновяемата енергия за 2020 г. следва да служат като базови дялове в областта на енергията от възобновяеми източници от 2021 г. нататък. В областта на енергийната ефективност допълнителните мерки могат по-специално да имат за цел подобряването на енергийната ефективност на продуктите, сградите и транспорта.

(35)

Ако степента на амбициозност и целите, политиките и мерките, описани в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, не са достатъчни за колективното постигане на целите на Енергийния съюз и по-специално, за първия период, на целевите стойности за 2030 г. в областта на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, Комисията следва да предприеме мерки на равнище ЕС, за да гарантира колективното постигане на тези цели и задачи , а държавите членки следва да преразгледат във възходяща посока своите национални цели в областта на енергията от възобновяеми източници в срок до 31 декември 2020 г. (като по този начин се отстранят евентуалните различия в степента на амбициозност). Ако напредъкът на Съюза в посока на постигането на тези цели и задачи е недостатъчен, Комисията следва, в допълнение към отправените препоръки, да приеме мерки на равнище ЕС или да изиска от държавите членки да приемат допълнителни мерки с цел да се осигури постигането от тях на тези цели и задачи (като по този начин се отстраняват евентуалните различия в степента на постигане). Тези мерки следва да вземат под внимание ранни амбициозни усилия на държавите членки за постигане на целите за 2030 г. по отношение на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност при разпределянето на усилията за колективно постигане на целта. В областта на енергията от възобновяеми източници тези мерки могат да включват също така доброволно финансово участие от страна на държавите членки в платформа за финансиране, управлявана от Комисията, която да се използва за финансирането на проекти за енергия от възобновяеми източници на територията на Съюза , включително проекти, които са от интерес за Енергийния съюз . Националните цели на държавите членки в областта на възобновяемата енергия за 2020 г. следва да служат като базови дялове в областта на енергията от възобновяеми източници от 2021 г. нататък и следва да бъдат запазени през целия период . В областта на енергийната ефективност допълнителните мерки могат по-специално да имат за цел подобряването на енергийната ефективност на продуктите, сградите и транспорта.

(38)

Държавите членки и Комисията следва да осигурят тясно сътрудничество по всички въпроси, отнасящи се до прилагането на Енергийния съюз и настоящия регламент, с активното участие на Европейския парламент. По целесъобразност Комисията следва да подпомага държавите членки в прилагането на настоящия регламент, по-специално по отношение на изготвянето на националните планове и свързаното с това изграждане на капацитет.

(38)

Държавите членки и Комисията следва да осигурят тясно сътрудничество по всички въпроси, отнасящи се до прилагането на Енергийния съюз и настоящия регламент, с активното участие на Европейския парламент. Комисията следва да подпомага държавите членки в прилагането на настоящия регламент, по-специално по отношение на изготвянето , изпълнението и наблюдението на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, дългосрочната стратегия за климата и енергетиката и свързаното с това изграждане на капацитет , посредством мобилизиране на вътрешни ресурси от Европейската агенция за околна среда, Съвместния изследователски център, вътрешния капацитет за моделиране и когато е целесъобразно — на външен експертен опит .

(41a)

Настоящият регламент включва разпоредби, свързани с разглеждането на енергийната ефективност като инфраструктурен приоритет, като се признава, че тя отговаря на определението за инфраструктура, използвано от МВФ и други икономически институции, и я превръща в елемент от решаващо значение и в приоритетно съображение при вземането на решения за бъдещи инвестиции във връзка с енергийната инфраструктура на Съюза  (1а) .

(43)

При изпълнението на задачите си съгласно настоящия регламент Комисията следва да бъде подпомагана от Комитет за Енергийния съюз , който да ѝ оказва съдействие в изготвянето на актове за изпълнение. Този Комитет следва да замени и да поеме задачите на Комитета по изменение на климата и други комитети, в зависимост от случая .

(43)

При изпълнението на задачите си съгласно настоящия регламент Комисията следва да бъде подпомагана от Комитет по въпросите на енергетиката и климата , който да ѝ оказва съдействие в изготвянето на актове за изпълнение. Що се отнася до въпросите, свързани с прилагането на специалните разпоредби в областта на климата, Комисията следва да бъде подпомагана от Комитета по изменение на климата, създаден по силата на Регламент (ЕС) № 525/2013.

(44a)

При подготовката на бъдещ преглед на настоящия регламент и в контекста на стратегията на Съюза за киберсигурност Комисията следва да оцени, в тясно сътрудничество с държавите членки, дали е необходимо да се добавят допълнителни единни изисквания за планиране и докладване относно усилията на държавите членки за подобряване на защитата на критичната инфраструктура в енергийната система на Съюза срещу всякакви форми на кибернетични заплахи, особено с оглед на увеличаването на броя на потенциално критичните кибернетични атаки през последното десетилетие, с цел гарантиране на енергийната сигурност при всички обстоятелства. Въпреки това подобно подобрение на координацията в рамките на Съюза не следва да засяга интересите на държавите членки, що се отнася до националната сигурност, чрез разкриването на чувствителна информация.

-a)

а)

изпълнението на стратегии и мерки, разработени с цел постигане на общите и конкретните цели на Енергийния съюз, и — по-специално през първия десетгодишен период от 2021 до 2030 г. — на целите на ЕС за 2030 г. в областта на енергетиката и климата;

а)

изпълнението на стратегии и мерки, разработени с цел постигане на общите и конкретните цели на Енергийния съюз, и — по-специално през първия десетгодишен период от 2021 до 2030 г. — на целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата;

аа)

структуриране на партньорствата и сътрудничеството между държавите членки на макрорегионално и регионално равнище, разработени с цел постигане на общите цели, конкретните цели и ангажименти на Енергийния съюз;

б)

осигуряването на своевременно, прозрачно, точно, съгласувано, съпоставимо и пълно докладване от страна на Съюза и неговите държави членки до секретариата на РКООНИК и Парижкото споразумение относно изменението на климата.

б)

осигуряването на своевременно, прозрачно, точно, съгласувано, съпоставимо и пълно докладване от страна на Съюза и неговите държави членки до секретариата на РКООНИК и Парижкото споразумение относно изменението на климата.

ба)

допринасяне за по-голяма регулаторна сигурност, както и за по-голяма сигурност на инвеститорите и спомагането за извличане на цялостни ползи от възможностите за икономическо развитие, за стимулиране на инвестициите, за създаване на работни места и за социално сближаване;

бв)

подпомагането на справедлив преход за гражданите и регионите, които биха могли да бъдат отрицателно повлияни от прехода към нисковъглеродна икономика;

а)

енергийна сигурност,

а)

енергийна сигурност,

б)

енергиен пазар,

б)

вътрешен енергиен пазар,

в)

енергийна ефективност,

в)

енергийна ефективност,

г)

декарбонизация и

г)

декарбонизация и

д)

научни изследвания, иновации и конкурентоспособност.

д)

научни изследвания, иновации и конкурентоспособност.

(3)

„приети политики и мерки“ означа политики и мерки, за които е взето официално правителствено решение към датата на представяне на националния план или доклад за напредъка и по отношение на които има ясен ангажимент за преминаване към тяхното изпълнение;

(3)

„приети политики и мерки“ означа политики и мерки, за които е взето официално решение на централното или на поднационалното правителство към датата на представяне на националния план или доклад за напредъка и по отношение на които има ясен ангажимент за преминаване към тяхното изпълнение;

(9)

(11a)

(17a)

а)

преглед на процеса за определяне на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата, състоящ се от резюме , описание на консултациите със заинтересованите страни, тяхното участие и резултатите от тях, както и на регионалното сътрудничество с други държави членки в изготвянето на плана;

а)

преглед на процеса за определяне на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата, състоящ се от:

б)

описание на националните цели, конкретни цели и принос за всяко от петте измерения на Енергийния съюз;

б)

описание на националните цели и конкретните цели за всяко от петте измерения на Енергийния съюз;

в)

описание на политиките и  мерките , предвидени с цел постигане на съответните цели, конкретни цели и принос , определени по буква б);

в)

описание на планираните политиките, мерките и  инвестиционните стратегии , предвидени с цел постигане на съответните цели и конкретните цели, определени по буква б);

г)

описание на положението към момента по отношение на петте измерения на Енергийния съюз, включително с оглед на енергийната система и емисиите и поглъщанията на парникови газове, както и прогнози по отношение на целите, посочени в буква б), при вече съществуващи (изпълнявани и приети) политики и мерки;

г)

описание на положението към момента по отношение на петте измерения на Енергийния съюз, включително с оглед на енергийната система и емисиите и поглъщанията на парникови газове, както и прогнози по отношение на общите цели и конкретните цели , посочени в буква б), при вече съществуващи (изпълнявани и приети) политики и мерки , както и описание на регулаторните и нерегулаторните бариери и пречки за осъществяване на конкретните цели и общите цели ;

д)

оценка на въздействието на планираните политики и мерки за постигане на целите , посочени в  буква б) ;

д)

оценка на въздействието на отделните и обобщените планирани политики и мерки за постигане на конкретните цели и общите цели , посочени в  членове 1, 4, 13a и 14, и на екологичното въздействие, включително качеството на въздуха и защитата на природата, свързаното със здравето, макроикономическото и социалното въздействие ;

да)

оценка на въздействието на планираните политики и мерки върху конкурентоспособността, свързана с петте измерения на Енергийния съюз;

дб)

оценка на потенциалните последици от изменението на климата в държавата членка, включително преките и непреките последици, и на стратегиите за устойчивост за управление на въздействието върху климата, като например национални планове за приспособяване;

дв)

след разработването на инвестиционна стратегия, оценка на публичните и частните инвестиции, необходими за изпълнението на планираните политики и мерки;

е)

приложение, изготвено в съответствие с изискванията и структурата, определени в приложение II към настоящия регламент, в което са определени методиките и мерките по политиките за постигане на изискването за икономии на енергия в съответствие с член 7, букви а) и б) и приложение IV към Директива 2012/27/ЕС [във версията ѝ след изменението в съответствие с предложение COM(2016)0761] и приложение V към нея.

е)

приложение, изготвено в съответствие с изискванията и структурата, определени в приложение II към настоящия регламент, в което са определени методиките и мерките по политиките за постигане на изискването за икономии на енергия в съответствие с член 7, букви а) и б) и приложение IV към Директива 2012/27/ЕС [във версията ѝ след изменението в съответствие с предложение COM(2016)0761] и приложение V към нея.

а)

ограничават административните усложнения и разходи за всички заинтересовани страни;

б)

отчитат взаимовръзките между петте измерения на Енергийния съюз , по-специално принципа „енергийната ефективност на първо място“.

в)

използват, където е приложимо, данни и допускания, които са надеждни и последователни за петте измерения , и правят публично достояние данните, използвани при изготвянето на модели.

г)

осигуряват съгласуваност с целите, посочени в член 1, и с националните дългосрочни стратегии по отношение на климата и енергетиката, както е предвидено в член 14;

д)

правят оценка на броя на домакинствата, страдащи от енергийна бедност, като се вземат предвид необходимите вътрешни енергийни услуги, необходими за гарантиране на основни стандарти на живот в съответния национален контекст, и очертават съществуващите и планираните политики и мерки за преодоляване на енергийната бедност, включително мерки в областта на социалната политика и други съответни национални програми;

е)

включват разпоредби, които имат за цел да предотвратяват, да смекчават или ако проектът е от обществен интерес и не съществуват алтернативи — да компенсират евентуалните неблагоприятни въздействия върху околната среда, които стават явни като част от интегрираното докладване съгласно членове 15 — 22.

ж)

вземат предвид най-актуалните, специфични за всяка държава препоръки, формулирани в контекста на европейския семестър.

iiа)

криви, които държавата членка планира да поддържа, за да увеличава поглъщанията от поглътители на въглерод в съответствие с дългосрочните стратегии в областта на климата и енергетиката, както е посочено в член 14;

iii.

където е приложимо, други национални цели и конкретни цели, съвместими със съществуващите дългосрочни стратегии за ниски емисии;

iii.

други национални цели и конкретни цели, които са в съответствие с Парижкото споразумение и със съществуващите дългосрочни стратегии в областта на климата и енергетиката.

i.

с оглед на постигането на обвързващата за Съюза цел за 2030 г. за най-малко 27 -процентен дял на енергията от възобновяеми източници, както е посочено в член 3 от [преработка на Директива 2009/28/ЕО, предложена с COM(2016)0767] — принос към тази цел като дял за държавата членка на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно енергопотребление през 2030 г. с линейна крива за този принос, отнасяща се за периода след 2021 г. ;

i.

с оглед на постигането на обвързващата за Съюза цел за 2030 г. за най-малко 35 -процентен дял на енергията от възобновяеми източници, както е посочено в член 3 от [преработка на Директива 2009/28/ЕО, предложена с COM(2016)0767];

iа.

националната цел на съответната държава членка за енергията от възобновяеми източници в брутното крайно енергопотребление през 2030 г., определена в съответствие с член 3 и приложение Ia от Директива (ЕС) …/… [преработен текст на Директива 2009/28/ЕО, предложен с COM(2016)0767], с прогресивна крива, осигуряваща редовното използване на енергията от възобновяеми източници от 2021 г. нататък, както е предвидено в приложение Ia към настоящия регламент;

iб.

Кривата, посочена в параграф ia,:

i)

започва от дела на енергията от възобновяеми източници през 2020 г., както е посочено в третата колона на таблицата в част A от приложение I към Директива (ЕС)…/… [преработена версия на Директива 2009/28/ЕО, предложена с COM(2016)0767]. Ако дадена държава членка надвиши своята задължителна национална цел за 2020 г., нейната крива може да започне на равнището, постигнато през 2020 г.;

ii)

се състои от минимум три референтни стойности, изчислени като средна стойност за предходните две или години, както е посочено в приложение Ia;

iii)

постига най-малко своята цел за 2030 г.;

iв.

Кривата на държавата членка, посочена в подточки иа) и иб, взети заедно, се добавя към обвързващата линейна крива на Съюза и постига обвързващата цел на Съюза за поне 35 % енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия през 2030 г.;

iг.

Кривите на държавата членка за общия дял на енергията от възобновяеми източници в крайното енергопотребление от 2031 г. нататък е в съответствие с дългосрочните стратегии в областта на климата и енергетиката.

ii.

криви за секторния дял на енергията от възобновяеми енергийни източници в крайното енергопотребление от 2021 г. до 2030 г. в секторите на отоплението и охлаждането, електроенергетиката и транспортния сектор;

ii.

индикативни криви на държавата членка за секторния дял на енергията от възобновяеми енергийни източници в крайното енергопотребление от 2021 г. до 2030 г. в секторите на отоплението и охлаждането, електроенергетиката и транспортния сектор;

iii.

криви по видове технологии за възобновяеми енергийни източници, които технологии държавата членка възнамерява да използва, за да постигне реализиране на общите и секторните криви за енергията от възобновяеми източници от 2021 г. до 2030 г., включително общо очаквано брутно енергопотребление по видове технологии и по сектори в млн. т н.е., и обща планирана инсталирана мощност по видове технологии и сектори в MW;

iii.

индикативни криви по видове технологии за възобновяеми енергийни източници, които технологии държавата членка възнамерява да използва, за да постигне реализиране на общите и секторните криви за енергията от възобновяеми източници от 2021 г. до 2030 г., включително общо очаквано брутно енергопотребление по видове технологии и по сектори в млн. т н.е., обща планирана инсталирана мощност по видове технологии и сектори , включително увеличаване на мощността в MW;

iiia.

дела на държавата членка, както и целите и кривите за енергията от възобновяеми източници, произведена от градове, общности за енергия от възобновяеми източници и произвеждащи потребители от 2021 до 2030 г., включително очаквано брутно крайно потребление на енергия в млн. т н.е.;

i)

справедливо разпределение на реализацията на територията на Европейския съюз;

i)

справедливо и ефективно по отношение на разходите разпределение на реализацията на територията на Европейския съюз;

га)

базов дял на енергията от възобновяеми източници в нейното брутно крайно потребление на енергия, определен в член 3, параграф 3 от Директива (ЕС) …/… [преработка на Директива 2009/28/ЕО];

а)

енергопотреблението в Съюза през 2020 г. да не надвишава 1 483  млн. т н.е. първична енергия и 1 086 млн. т н.е. крайна енергия, енергопотреблението в Съюза през 2030 г. да не надвишава 1 321  млн. т н.е. първична енергия и  987  млн. т н.е. крайна енергия за първия десетгодишен период;

а)

енергопотреблението в Съюза през 2020 г. да не надвишава 1 483  млн. т н.е. първична енергия и 1 086 млн. т н.е. крайна енергия, енергопотреблението в Съюза през 2030 г. да не надвишава 1 132  млн. т н.е. първична енергия и  849  млн. т н.е. крайна енергия за първия десетгодишен период;

а)

въздействията върху развитието на енергийната система и емисиите и поглъщанията на парникови газове за първия десетгодишен период поне до 2040 г. (включително за 2030 г.) на планираните политики и мерки, включително сравнение с прогнозите, базиращи се на съществуващите (изпълнявани и приети) политики и мерки, посочени в параграф 1;

а)

въздействията върху развитието на енергийната система и емисиите и поглъщанията на парникови газове за първия десетгодишен период поне до 2040 г. (включително за 2030 г.) на планираните политики и мерки, включително сравнение с прогнозите, базиращи се на съществуващите (изпълнявани и приети) политики и мерки, посочени в параграф 1 . Това следва да включва оценка на полезните взаимодействия, произтичащи от отрасловата свързаност, цифровизацията и подобряването на структурата на пазара, както и на ползите по отношение на качеството на въздуха и сигурността на доставките ;

б)

макроикономическото, екологичното и социалното въздействие, както и въздействието по отношение на професионалните умения, на планираните политики и мерки, посочени в член 7 и по-подробно уточнени в приложение I, за първия десетгодишен период поне до 2030 г., включително сравнение с прогнозите , базиращи се на съществуващите (изпълнявани и приети) политики и мерки, посочени в параграф 1;

б)

Макроикономическото, екологичното и социалното въздействие, както и въздействието по отношение на здравето и професионалните умения, на индивидуалните и обобщените планирани политики и мерки, посочени в член 7 и по-подробно уточнени в приложение I, за първия десетгодишен период поне до 2030 г., включително сравнение с прогнозите на съществуващите (изпълнявани и приети) политики и мерки, посочени в параграф 1 . Методологията, използвана за оценяване на тези въздействия, се оповестява публично и се насърчава използването на анализ на разходите и ползите ;

в)

взаимодействието между съществуващите (изпълнявани и приети) политики и мерки и планираните политики и мерки в рамките на едно измерение на политиката и между съществуващите (изпълнявани и приети) политики и мерки и планираните политики и мерки по различни измерения за първия десетгодишен период поне до 2030 г. Прогнозите относно сигурността на доставките, инфраструктурата и интеграцията на пазара трябва да бъдат свързани със солидни сценарии по отношение на енергийната ефективност.

в)

взаимодействието между съществуващите (изпълнявани и приети) политики и мерки и планираните политики и мерки в рамките на едно измерение на политиката и между съществуващите (изпълнявани и приети) политики и мерки и планираните политики и мерки по различни измерения за първия десетгодишен период поне до 2030 г.  оценката включва количествена или качествена оценка на каквито и да било документирани взаимодействия между националните политики и мерки, както и мерките на политиката на Съюза в областта на климата и енергетиката. Прогнозите относно сигурността на доставките, инфраструктурата и интеграцията на пазара трябва да бъдат свързани със солидни сценарии по отношение на енергийната ефективност;

вa)

начинът, по който индивидуалните и обобщените съществуващи и планирани политики и мерки ще привличат частни инвестиции заедно с публичното финансиране, необходимо за тяхното изпълнение.

а)

равнището на амбициозност на целите, конкретните цели и приноса с оглед на колективното постигане на целите на Енергийния съюз и  по-специално на целите на Съюза за 2030 г. за енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност ;

а)

гарантира на колективното постигане от държавите членки на общите и  конкретните цели на всички измерения на Енергийния съюз ;

аа)

гарантира постигането от държавите членки на националните конкретни и общи цели;

б)

политиките и  мерките, отнасящи се до цели на равнището на Съюза и на държавите членки, и  други политики и мерки , които потенциално са от трансгранично значение;

б)

бъдат подобрявани индивидуалните съществуващи и  планирани политики и мерки, включени в националните планове в областта на енергетиката и  климата, включително тези , които потенциално са от трансгранично значение;

ба)

предлага приемането на допълнителни политики и мерки в националните планове в областта на енергетиката и климата;

в)

взаимодействията между и последователността на съществуващите (изпълнявани и приети) и планираните политики и мерки, включени в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата в рамките на едно измерение, както и между различните измерения на Енергийния съюз.

в)

гарантира последователността на съществуващите (изпълнявани и приети) и планираните политики и мерки, включени в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата в рамките на едно измерение, както и между различните измерения на Енергийния съюз.

вa)

гарантира съгласуваността на инвестиционните стратегии и инструменти с политиките и мерките на държавите членки, предвидени за постигане на съответните конкретни и общи цели.

а)

целите, конкретните цели и приносът са достатъчни за колективното постигане на целите на Енергийния съюз, а по-специално за първия десетгодишен период — на целите на рамката на Съюза в областта на климата и енергетиката до 2030 г.;

а)

конкретните и общите цели са достатъчни за колективното постигане на целите на Енергийния съюз, а по-специално за първия десетгодишен период — на целите на рамката на Съюза в областта на климата и енергетиката до 2030 г.;

аа)

съществуващите политики и политиките, които са гарантирани, както и мерките и свързаните инвестиционни стратегии са достатъчни за постигането на националните цели, посочени в член 4;

а)

изпълнението на ангажиментите на Съюза и на държавите членки съгласно РКООНИК и Парижкото споразумение относно изменението на климата за ограничаване на антропогенните емисии на парникови газове и подобряване на поглъщанията от поглътители;

а)

изпълнението на ангажиментите на Съюза и на държавите членки съгласно РКООНИК и Парижкото споразумение относно изменението на климата за ограничаване на антропогенните емисии на парникови газове и подобряване на поглъщанията от поглътители в 10-годишни стъпки ;

б)

изпълнението на целта за задържане на увеличението на средната глобална температура да е значително по-малко от 2 oC над равнищата от прединдустриалния период и продължаването на усилията за ограничаване на увеличението на температурата до 1,5  oC над равнищата от прединдустриалния период;

б)

изпълнението на целта за задържане на увеличението на средната глобална температура да е значително по-малко от 2 oC над равнищата от прединдустриалния период и продължаването на усилията за ограничаване на увеличението на температурата до 1,5  oC над равнищата от прединдустриалния период , като се ограничават емисиите на парникови газове на Съюза под неговия справедлив дял от останалия глобален бюджет за въглеродни емисии ;

в)

постигането на дългосрочно намаляване на емисиите и засилване на поглъщанията на парникови газове по поглътители във всички сектори в съответствие с целта на Съюза, в контекста на необходимите според МКИК намаления на емисиите от страна на развитите страни като група, с оглед на намаляване по икономически ефективен начин на емисиите с 80 до 95 % до 2050 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.

в)

постигането на дългосрочно намаляване на емисиите и засилване на поглъщанията на парникови газове по поглътители във всички сектори в съответствие с целта на Съюза, в контекста на необходимите според МКИК намаления на емисиите на парникови газове на Съюза по икономически ефективен начин и увеличаване на поглъщанията от поглътители в преследване на температурните цели в Парижкото споразумение, за да бъдат постигнати нетни нулеви емисии на парникови газове в рамките на Съюза до 2050 г.  и да се премине към отрицателни емисии скоро след това;

вa)

не по-късно от 2050 г., за постигане на високо енергийно ефективна и основана на възобновяеми източници енергийна система в рамките на Съюза.

а)

общото намаляване на емисиите и засилване на поглъщанията на парникови газове по поглътители;

а)

общото намаляване на емисиите и засилване на поглъщанията на парникови газове по поглътители с отделна цел за повишаване на поглъщанията по поглътители, която да е в съответствие с полагането на усилия по линия на Парижкото споразумение за ограничаване на покачването на температурата;

б)

намаляването на емисиите и увеличаването на поглъщанията на парникови газове по поглътители в отделните сектор, в т.ч. производството на електроенергия, промишлеността, транспорта, сградния сектор (жилищни сгради и сгради от третичния сектор), селското стопанство и земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (LULUCF);

б)

с оглед на декарбонизацията, намаляването на емисиите на парникови газове и увеличаването на поглъщанията на парникови газове по поглътители в отделните сектор, в т.ч. производството на електроенергия, промишлеността, транспорта, отоплението и охлаждането, сградния сектор (жилищни сгради и сгради от третичния сектор), селското стопанство и земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (LULUCF);

в)

очаквания напредък по отношение на прехода към икономика с ниски емисии на парникови газове, включително по отношение на парниково-газовата интензивност, CO2 интензивността на брутния вътрешен продукт и стратегии за ориентирани в това отношение научни изследвания, развойна дейност и иновации;

в)

очаквания напредък по отношение на прехода към икономика с ниски емисии на парникови газове, включително по отношение на парниково-газовата интензивност, CO2 интензивността на брутния вътрешен продукт и стратегии за ориентирани в това отношение дългосрочни инвестиции, научни изследвания, развойна дейност и иновации;

вa)

очаквания напредък, свързан с енергийния преход, включително икономиите на енергия, общия дял на енергията от възобновяеми източници и планирани инсталирани мощности за енергия от възобновяеми източници;

вб)

очаквания принос на дълбоката декарбонизация на икономиката за макроикономическото развитие, социалното развитие, рисковете и ползите за здравето и опазването на околната среда;

г)

връзки с друго дългосрочно национално планиране.

г)

връзки с други национални дългосрочни цели, планиране и други политики и мерки и инвестиции;

а)

информация относно постигнатия напредък в изпълнението на общите цели, конкретните цели и приноса , определени в интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата и  в изпълнението на политиките и мерките, необходими за тяхното постигане;

а)

информация относно постигнатия напредък в изпълнението на конкретните и общите цели, определени в интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата и  във финансирането и изпълнението на политиките и мерките, необходими за тяхното постигане;

аа)

резултатите от обществените консултации, проведени в съответствие с член 10;

аб)

информация относно постигнатия напредък в подкрепа на активния ангажимент в съответствие с член 10а;

ав)

посочената информация относно постигнатия напредък към постигане на общите цели, конкретните цели и ангажиментите, определени в дългосрочните стратегии в областта на енергетиката и климата по член 14;

(4)

криви за потреблението на енергия от биомаса, поотделно за отопление, в електроенергетиката и транспорта, и за доставките на биомаса, по видове суровини и по произход (като се прави разграничение между национално производство и внос). За горската биомаса — оценка на произхода ѝ и на въздействието ѝ върху поглътителя LULUCF;

(4)

криви за потреблението на енергия от биомаса, поотделно за отопление, в електроенергетиката и транспорта , в това число и за дял на биогоривата, дял на биогоривата от ново поколение, дял на биогоривата, произведени от растения, отгледани върху селскостопанска земя , и за доставките на биомаса, по видове суровини и по произход (като се прави разграничение между национално производство и внос). За горската биомаса — оценка на произхода ѝ и на въздействието ѝ върху поглътителя LULUCF;

(4a)

(5)

ако е приложимо, други национални криви и цели, включително дългосрочни и секторни (като дял на биогоривата, дял на биогоривата от ново поколение, дял на биогоривата от основни култури, отглеждани върху земеделска земя, дял на електроенергията, произведена от биомаса без използване на топлина, дял на енергия от възобновяеми източници в местните топлофикационни системи, използване на енергия от възобновяеми източници в сградите, енергия от възобновяеми източници , произведена от градове, енергийните общности и самостоятелните потребители) ;

(5)

ако е приложимо, други национални криви и цели, включително дългосрочни и секторни (като дял на биогоривата, дял на биогоривата от ново поколение, дял на биогоривата от основни култури, отглеждани върху земеделска земя, дял на електроенергията, произведена от биомаса без използване на топлина, дял на енергия от възобновяеми източници в местните топлофикационни системи, използване на енергия от възобновяеми източници в сградите, енергия , добита от утайки , получени от пречистване на отпадни води ;

(1)

изпълнявани, приети и планирани политики и мерки за постигане на национален принос към задължителната цел на равнището на Съюза за 2030 г. по отношение на енергията от възобновяеми източници, както е посочено в член 4, буква а), точка 2, подточка i), включително специфични за сектора или технологията мерки със специален преглед на изпълнението на мерките, залегнали в членове 23, 24 и 25 от [преработка на Директива 2009/28/ЕО, предложена с COM(2016)0767];

(1)

изпълнявани, приети и планирани политики и мерки за постигане на националните цели за постигане на задължителната цел на равнището на Съюза за 2030 г. по отношение на енергията от възобновяеми източници, както е посочено в член 4, буква а), точка 2, подточка i), включително специфични за сектора или технологията мерки със специален преглед на изпълнението на мерките, залегнали в членове 23, 24 и 25 от [преработка на Директива 2009/28/ЕО, предложена с COM(2016)0767];

(4a)

(1)

кривата за първичното и крайното енергопотребление от 2020 г. до 2030 г. като принос на националните икономии на енергия за постигането на целта за 2030 г. на равнището на Съюза, включително използваната методология;

(1)

кривата за първичното и крайното енергопотребление от 2020 г. до 2030 г. като задължителни цели за националните икономии на енергия за постигането на целта за 2030 г. на равнището на Съюза, включително използваната методология;

(2)

цели за дългосрочното обновяване на националния фонд от публични и  частни жилищни и търговски сгради;

(2)

цели на дългосрочната стратегия за обновяване на националния фонд от жилищни и  публични и частни нежилищни сгради;

(1)

изпълнявани, приети и планирани политики и мерки и програми за постигане на индикативния национален принос по отношение на енергийната ефективност за 2030 г. както и други цели, представени в член 6, включително планирани мерки и инструменти (също с финансов характер) с оглед повишаване на енергийните характеристики на сградите, мерки за използване на потенциала за подобряване на енергийната ефективност на газовата и електроенергийната инфраструктура и други мерки за утвърждаване на енергийната ефективност;

(1)

изпълнявани, приети и планирани политики и мерки и програми за постигане на задължителната национална цел по отношение на енергийната ефективност за 2030 г. както и други цели, представени в член 6, включително планирани мерки и инструменти (също с финансов характер) с оглед повишаване на енергийните характеристики на сградите, мерки за използване на потенциала за подобряване на енергийната ефективност на газовата и електроенергийната инфраструктура и други мерки за утвърждаване на енергийната ефективност;

(3)

национална схема за задължения за енергийна ефективност и алтернативни мерки в съответствие с член 7а и 7б от Директива 2012/27/ЕС [във версията ѝ след изменението в съответствие с предложение COM(2016)0761] в съответствие с приложение II към настоящия регламент;

(3)

национална схема за задължения за енергийна ефективност и алтернативни мерки в съответствие с член 7а и 7б от Директива 2012/27/ЕС [във версията ѝ след изменението в съответствие с предложение COM(2016)0761] в съответствие с приложение II към настоящия регламент , включително икономиите на енергия, постигнати чрез задълженията за енергийна ефективност, и/или алтернативни мерки, приети във връзка с прилагането на членове 7а и 7б и член 20, параграф 6 от Директива 2012/27/ЕС [изменена с предложение COM(2016)0761], и отражението им върху сметките на потребителите и включително изисквания със социална цел ;

(4)

дългосрочна стратегия за санирането на националния фонд от публични и частни жилищни и  търговски сгради, включително политики и мерки за стимулиране на икономически ефективното основно и поетапно значително саниране;

(4)

дългосрочна стратегия за санирането на националния фонд от публични и частни жилищни и  нежилищни сгради, включително политики и мерки за направляване на инвестициите за стимулиране на икономически ефективното основно и поетапно значително саниране , като се вземе предвид по-специално основана на факти преценка за очакваните икономии на енергия и ползите в по-широк смисъл в съответствие с член 2а от Директива (ЕС) …/… ; [ДЕХС, 2016/0381(COD)] ;

(5a)

(5б)

а)

националните цели за диверсификацията на енергийните източници и държавите на доставка, акумулирането на енергия и реагирането на потребителите в зависимост от моментното натоварване;

а)

националните цели за подобряване на енергийната ефективност и възобновяемите източници на енергия и диверсификация на доставките, маршрутите и държавите на доставка, акумулирането на енергия и реагирането на потребителите в зависимост от моментното натоварване;

б)

националните цели по отношение на намаляването на зависимостта от внос на енергия от трети държави;

б)

националните цели и мерки по отношение на намаляването на зависимостта от внос на енергия от трети държави , които не създават пречки за успешното прилагане на Енергийния съюз ;

ва)

национални цели по отношение на увеличаването на гъвкавостта на националната енергийна система, по-специално посредством разгръщането на мерки за енергийна ефективност, на собствени възобновяеми енергийни източници, реагирането на потребителите в зависимост от моментното натоварване и акумулирането на енергия;

а)

равнище на междусистемна електроенергийна свързаност, която съответната държава членка се стреми да постигне през 2030 г. във връзка с целта за 15 % междусистемна електроенергийна свързаност;

а)

равнище на междусистемна електроенергийна свързаност, която съответната държава членка се стреми да постигне през 2030 г. във връзка с индикативната цел за най-малко 15 % междусистемна електроенергийна свързаност;

б)

основни национални цели по отношение на електропреносната и  газопреносната инфраструктура , необходима за постигането на целите и конкретните цели по всяко едно от петте основни измерения на Енергийния съюз;

б)

основни национални цели по отношение на инфраструктурата за пренос и  разпределение на електроенергия и природен газ и за нейната модернизация , които са необходими за постигането на целите и конкретните цели по всяко едно от петте основни измерения на Енергийния съюз;

г)

национални цели, свързани с други аспекти на вътрешноевропейския енергиен пазар, като интегриране и  обединяване на пазари, ако е приложимо ;

г)

национални цели и мерки , свързани с гъвкавостта на системата, по-специално чрез премахване на пречките пред свободното ценообразуване, интегрирането и  обединяването на пазари, интелигентни мрежи, агрегиране, реагирането на потребителите в зависимост от моментното натоварване, акумулирането на енергия, разпределеното производство на електроенергия, механизми за разпределение, преразпределение и съкращаване, ценови сигнали в реално време ;