Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на Общата селскостопанска политика (стратегическите планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета“

(COM(2018) 392 final — 2018/0216 (COD)

относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013“

(COM(2018) 393 final — 2018/0217 (COD)

и относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, (ЕС) № 1151/2012 относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни, (ЕС) № 251/2014 за определяне, описание, представяне, етикетиране и правна закрила на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти, (ЕС) № 228/2013 за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените региони на Съюза и (ЕС) № 229/2013 за определяне на специфични мерки в областта на селското стопанство по отношение на малките острови в Егейско море“

(COM(2018) 394 final — 2018/0218 (COD)

(2019/C 62/35)

Докладчик:

John BRYAN

Консултация	Европейски парламент, 11.6.2018 г. Съвет на Европейския съюз, 22.6.2018 г.
Правно основание	Член 43, параграф 2 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Решение на Бюрото	22.5.2018 г.
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	5.10.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	17.10.2018 г.
Пленарна сесия №	538
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	201/11/19

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Наличието на силна обща селскостопанска политика със стабилен бюджет, основан на европейския модел на селско стопанство и производство на храни, подкрепящ устойчиви от икономическа, социална и екологична гледна точка европейска селскостопанска политика и селскостопански сектор, включващ най-високи стандарти и допринасящ за гарантирането на конкурентоспособен селскостопански сектор, е от огромно значение за Европейския съюз и всички негови граждани. Модернизирането и опростяването на ОСП в настоящата реформа е от съществено значение за превръщането ѝ в по-пригодна политика, която да отговори на потребностите навсякъде в Европа от по-устойчив и жизнеспособен сектор на селското стопанство в ЕС, и за справяне с новите предизвикателства в областта на изменението на климата и околната среда.

1.2.

Предложенията за намаляване на бюджета на ОСП са неприемливи. Поддържането на подходящ финансов пакет за ОСП е предпоставка за устойчивост (икономическа, екологична и социална) на селското стопанство на ЕС с оглед на запазването на доходите и работните места и гарантирането на производството на съобразени с околната среда обществени блага, като по този начин се допринася решително за жизнеспособността на околната среда в селските райони и стабилността на икономиката като цяло. ЕИСК подкрепя мнението, че бюджетът на ЕС следва да се повиши с 1,3 % от брутния национален доход (БНД), за да се осигури подходящо финансиране за ОСП и установените нови цели и предизвикателства на политиката.

1.3.

ЕИСК приветства предложената нова посока за ОСП относно субсидиарността, свързана с по-голяма отговорност и гъвкавост за държавите членки, чрез стратегическите планове за ОСП и новия модел за осъществяването ѝ, основан на качеството на изпълнението. ЕИСК обаче би искал да се гарантира, че ОСП остава силна обща политика за всички държави членки и че единният пазар е напълно запазен. От съществено значение е да се запази настоящата структура на ОСП от два стълба със стабилни директни плащания по стълб I, предназначени да подпомагат доходите на земеделските стопанства, и с мерки за развитие на селските райони по стълб II с цел подпомагане на уязвимите сектори, региони и социална инфраструктура и насърчаване на прехода към по-устойчиви и иновативни земеделски стопанства. Общата организация на пазарите и ефективният единен пазар също са изключително важни.

1.4.

Положителна страна в предложенията за ОСП са по-силният акцент и по-амбициозните цели по отношение на околната среда и изменението на климата. Специфичните цели са ясни и амбициозни, като обхващат основни въпроси в областта на водите, въздуха и почвите, както и ландшафта и биологичното разнообразие и устойчивото производство на качествени храни. Във връзка с това определените в текста на регламента мерки за постигането на целите трябва да бъдат изложени по-ясно и конкретизирани. Наличието на подходящ бюджет за ОСП е от съществено значение за постигането на тези цели, наред с подходящи насърчителни плащания за земеделските стопани.

1.5.

40 % от разходите за селско стопанство би трябвало да служат за целите на ЕС в областта на климата. ЕИСК приветства тази цел, но очаква ЕС да изготви ясно определен набор от мерки във връзка с това.

1.6.

ЕИСК категорично счита, че в настоящата реформа трябва да се осъществят ангажиментите относно опростяването на равнището на земеделските стопанства, което е обещавано в няколко предишни реформи на ОСП. ЕИСК обаче изразява загриженост, че новата субсидиарност и предварителни условия, свързани със стратегическите планове за ОСП за стълб I и стълб II, както и допълнителните законоустановени изисквания за управление (ЗИУ) и стандартите за добро земеделско и екологично състояние на земята (ДЗЕС), по-скоро ще повишат, отколкото да намалят обема на бюрократичната тежест за отделните земеделски стопани.

1.7.

Директните плащания по стълб I и финансирането по стълб II трябва да са напълно защитени, за да се гарантират жизнеспособни и устойчиви земеделски стопанства. Директните плащания следва да се предоставят само на истински земеделски стопани и на равнището на ЕС да се приемат ясни обективни критерии за по-добро определяне на тези истински земеделски стопани.

1.8.

Положителна страна е увеличеното подпомагане за приемствеността между поколенията и младите земеделски стопани. Важно е това увеличено подпомагане да бъде съпътствано от допълнителни мерки, които да позволят реална приемственост между поколенията.

1.9.

Всички предложения за вътрешно или външно сближаване, изравняване, прогресивно намаляване и преразпределяне трябва да се основават на обективни и недискриминационни критерии и да не се допуска подкопаване на основите на жизнеспособните селскостопански единици и на условията за лоялна конкуренция, както и намаляване на конкурентоспособността на земеделските стопанства в различните региони на ЕС.

1.10.

Не са приемливи никакви съкращения на финансирането по стълб II на ОСП, тъй като наличието на силна програма за развитие на селските райони е от съществено значение за подпомагането на по-уязвимите райони и сектори и води до по-балансирано териториално развитие.

2.   Основни въпроси в реформата на общата селскостопанска политика за периода 2021—2027 г.

Въведение

2.1.

ЕИСК отчита законодателните предложения относно реформата на ОСП и в частност по-силния акцент и по-амбициозните цели по отношение на изменението на климата и околната среда, възразява срещу съкращенията в бюджета на ОСП, тъй като за постигането на устойчив селскостопански сектор и запазване на доходите на земеделските стопанства е необходим стабилен бюджет, отчита промените по отношение на субсидиарността и счита, че е необходимо да се предприемат реални мерки за опростяване на равнището на земеделските стопанства.

2.2.

ЕИСК представя следното становище по законодателните предложения, придружено от списък с подробни предложения за промени и изменения, и отправя искане то да бъде взето под внимание в бъдещия дебат в Европейския парламент и Съвета.

Европейски модел на селско стопанство и производство на храни

2.3.

Наличието на силна ОСП, която подкрепя устойчиви от икономическа, социална и екологична гледна точка европейска селскостопанска политика и селскостопански сектор, е от съществено значение за Европейския съюз по отношение на продоволствената сигурност и продоволствената независимост, както и с оглед на задоволяването на нарастващото търсене на по-висококачествени храни от 512-те милиона граждани на Европейския съюз (1). Освен това ЕС трябва да има предвид прираста на населението в световен мащаб, което се очаква да достигне 9,5 милиарда до 2050 г., като 3 милиарда живеят в региони с недостиг на водните ресурси, което води до увеличен недостиг на храна и глад. Поради това ЕИСК счита за необходимо ЕС да се съсредоточи върху трансфера на знания и обмена на опит относно начините за устойчиво производство на по-голямо количество храна с по-добро качество на местно равнище и в другите части на света.

2.4.

ОСП трябва е от полза за всички европейски граждани и селски общности чрез приноса си за постигане на първоначалните цели, залегнали в Договора от Рим, както и да отговори на новите предизвикателства в областта на климата и развитието, определени в ангажиментите на ЕС съгласно Парижкото споразумение и целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН.

2.5.

ЕИСК категорично счита, че общата селскостопанска политика за периода 2021—2027 г. трябва да подкрепя и благоприятства във всички части на Европа европейския модел на селско стопанство и производство на храни, включващ структурата на семейни земеделски стопанства, кооперативи, групи на производители и други форми на земеделие и храни, произведени по най-високите световни стандарти (2). Новата ОСП трябва да предлага по-добри решения на проблемите с ниските доходи от селското стопанство и премахването на нарастващите разлики между доходите на земеделските стопани и заплатите в икономиката като цяло (3). Европейският селскостопански модел не може да бъде реализиран при условията и цените на световния пазар. Европейският селскостопански модел повече от всякога е застрашен от сегашните тенденции, поради което трябва да бъде подкрепен и насърчен чрез силна ОСП (4).

2.6.

Като се признават ползите от търговията за селскостопанския сектор, е важно селскостопанската политика на ЕС да защитава чрез ОСП най-високите световни стандарти в земеделието, производството на храни, екологичния контрол, здравето и безопасността и правата на работниците. ЕИСК счита, че е необходим много по-съгласуван подход в политиката на ЕС спрямо международните търговски споразумения в сектора на селското стопанство и храните, както и спрямо ОСП (5). Въпреки че ОСП се стреми да поддържа най-високи стандарти, в някои търговски преговори, например тези с Меркосур, ЕС приема внос на храни, които не отговарят на стандартите на ЕС за безопасност на храните и се произвеждат при занижени екологични стандарти. Не може да се допусне глобализацията да бъде в ущърб на европейските стандарти, пазари и гражданите на ЕС.

2.6.1.

Комитетът отбелязва със загриженост големия брой земеделски стопани в Обединеното кралство, очевидно гласували за Брексит поради високата степен на намеса и сложност на ОСП на място. С цел да се предотвратят подобни проблеми в други държави членки, което да доведе до засилване на популисткия натиск срещу ЕС, ЕИСК призовава Комисията да гарантира, че в предложенията за ОСП за периода 2021—2027 г. централно място заемат реалистични и практически мерки за опростяване на равнището на земеделските стопанства.

2.7.

Предвид разнообразието на европейското селско стопанство, кулинарното наследство и пазарните перспективи, разграничаването въз основа на качеството е стратегическа цел и неделима част от бъдещото европейско селско стопанство, наред с усилията за повишаване на ефективността и конкурентоспособността. Поради това ОСП следва да предоставя различни начини за насърчаване на политика за качество, какъвто беше случаят в миналото. За изпълнението на тази цел при разработването на стратегическите планове за ОСП следва да се отдели специално внимание на качеството.

2.8.

Трябва да се гарантира, че никоя от предложените промени в ОСП, включително субсидиарността, няма да засегне единния европейски пазар и че той ще продължава да функционира по стабилен и ефективен начин. От съществено значение е националните стратегически планове за ОСП да не нарушават функционирането на единния пазар.

Необходимост от силен бюджет на ОСП

2.9.

Предложенията за намаляване на бюджета на ОСП — от 38 % от бюджета на ЕС през периода 2014—2020 г. на 28,5 % през периода 2021—2027 г. — са неприемливи за ЕИСК преди всичко предвид факта, че цялостният бюджет на ЕС е увеличен. Съкращенията в бюджета на ОСП варират между 3 % и 4 % по текущи цени и 11 % и 16 % по цени от 2018 г. (при отчитане на инфлация от 2 % годишно) в зависимост от използваните методи за изчисляване (6). По цени от 2018 г. предложените съкращения за фондовете за развитие на селските райони са по-високи от 25 %.

в хиляди евро	2014—2020 г. (EС28+ЕФР)	7*2020 г. EС27+ЕФР	2014—2020 г. EС27+ЕФР	2021—2027 г.	Промяна в % спрямо EС27 2020 г.*7	Промяна в % спрямо EС27 2014—2020 г.
МФР (текущи цени)	1 115 919	1 151 866	1 063 101	1 279 408	+ 11 %	+ 20 %
% БНД	1,03  %	1,14  %	1,16  %	1,11  %
ОСП (текущи цени)	420 015	394 659	391 849	378 920	–4 %	–3 %
МФР (цени от 2018 г.)	1 136 105	1 107 138	1 082 320	1 134 583	+ 2 %	+ 5 %
ОСП (цени от 2018 г.)	428 354	379 334	399 608	336 623	–11 %	–16 %
Източник: Работен документ на службите на Комисията относно сравняване на предложенията за МФР за периода 2021—2027 г. и МФР за периода 2014—2020 г.

2.10.

В съответствие с позицията на комисията по бюджети на ЕП ЕИСК е дълбоко убеден, че бюджетът на ЕС следва да се увеличи до 1,3 % от БНД. Бюджетът на ОСП следва да запази настоящия процент на финансиране от бюджета на ЕС. По този начин ОСП би разполагала с адекватен бюджет за изпълнението на заложените в нея цели и амбиции, както и във връзка с другите големи предизвикателства като Брексит. Целите, поставени от Комисията в законодателните предложения, не могат да се постигнат без адекватно обезпечен бюджет на ОСП.

2.11.

Съкращенията в бюджета на ОСП не съответстват на целите на общата селскостопанска политика, посочени в член 39 от ДФЕС, и по-специално: — да се осигури приемлив жизнен стандарт за хората, занимаващи се със селско стопанство, в частност посредством увеличаването на индивидуалните доходи на лицата, осъществяващи тази дейност; — да се гарантира, че доставяните продукти достигат до потребителите на разумни цени.

ЕИСК категорично възразява срещу съкращенията на финансирането по стълб II на ОСП (Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), предвидени в предложенията, тъй като много държави членки, в които стълб II е относително по-голяма част от общия бюджет на ОСП, са непропорционално засегнати, и отбелязва, че финансирането по стълб II подпомага по-уязвимите сектори и райони, както и инвестициите, модернизацията, придобиването на знания, ресурсната ефективност и хуманното отношение към животните в целия европейски селскостопански сектор.

Трансфери между двата стълба и съфинансиране

2.12.

ЕИСК е обезпокоен от предоставената на държавите членки степен на гъвкавост за трансфери на средства между стълбовете на ОСП. За да не се позволи на държавите членки да избегнат задълженията си за съфинансиране по стълб II, ЕИСК счита, че следва да им е позволено единствено да използват гъвкавостта за трансфер на средства между стълбовете, ако изцяло съфинансират тези трансфери. ЕИСК не подкрепя възможността да се позволи на държавите членки да прехвърлят средства от втория към първия стълб (7).

Структура на ОСП и нови мерки

2.13.

В законодателните предложения се запазват основните компоненти на ОСП (директните плащания по стълб I, мерките за развитие на селските райони по стълб II и общата организация на пазара, включваща мерки за подпомагане на пазара) в съответствие с поетия от комисар Hogan ангажимент, че тази реформа ще е еволюция, а не революция.

2.14.

Комитетът приветства предложението, съдържащо се в член 14, което предвижда 4 различни вида необвързани, както и обвързани с производството плащания, които следва да допринесат за стабилизирането на доходите: — „основно подпомагане на доходите“ — ЕИСК предлага на това място да не се говори за устойчивост, а тя да се включи в наименованието на член 14, тъй като само една наистина балансирана комбинация от 4 необвързани с производството плащания ще даде възможност за постигане на по-голяма и подходяща устойчивост; — „допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост“ — и тук споменаването на устойчивостта следва да се заличи и да се включи в заглавието; — „допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани“; — „схеми за климата и околната среда“.

2.15.

Предложенията съдържат както нови мерки за допълнителни предварителни условия за подпомагане в областта на околната среда и изменението на климата за всички плащания по линия на ОСП (стълб I и стълб II), така и нови предложения относно субсидиарността, с нов модел за осъществяване на политиката (стратегически планове по ОСП), създаден с цел да се предоставят повече отговорност и гъвкавост на държавите членки по отношение на начините за постигане на специфичните цели, справяне с конкретни проблемни области и осъществяване и прилагане на съответствието с изискванията. По-голямата субсидиарност не следва да води до увеличаване на ренационализацията, а до приспособяване на общите мерки към специфичните обстоятелства на всяка територия.

2.16.

ЕИСК приветства запазването на основните аспекти на ОСП по отношение на плащанията по стълб I и стълб II, като изтъква значението на директните плащания за земеделските стопани и доходите на стопанствата, и също така приветства по-голямата насоченост към предварителните условия за подпомагане в областта на околната среда и изменението на климата.

По-амбициозни цели по отношение на околната среда и изменението на климата

2.17.

Като припомня, че земеделските стопани вече допринасят за опазването на околната среда и климата, ЕИСК отчита по-силния акцент и по-амбициозните цели в предложенията по отношение на околната среда и изменението на климата, както и съответствието с ангажиментите на ЕС съгласно Парижкото споразумение и целите за устойчиво развитие (ЦУР). ЕИСК отбелязва обаче, че постигането на тези амбициозни цели не бива да възпрепятства конкурентоспособността на сектора и ще изисква подходящ бюджет за ОСП.

2.18.

Обществото изисква производството на храни и земеделието да са екологосъобразни и поради това е важно ОСП да бъде модернизирана и целенасочена, така че да отговори на тези изисквания. Устойчивостта се състои от три неделими елемента — икономически, социален и екологичен. И трите са еднакво важни. Грижите за околната среда и действията по отношение на изменението на климата са от съществено значение в новата ОСП. ЕИСК приветства факта, че една от трите цели, залегнали в предложенията, е „да подкрепя грижите за околната среда и действията в областта на климата и да допринася за постигане на целите на Съюза, свързани с околната среда и климата“ (8). Подобни мерки трябва да разполагат с достатъчна бюджетна подкрепа, която не нарушава цялостната рентабилност на семейните земеделски стопанства.

2.19.

ЕИСК приветства факта, че три от деветте специфични цели, залегнали в предложенията, са свързани с подобряване в областта на околната среда и изменението на климата. По-конкретно, тези предложения: — допринасят за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптация към него, както и за устойчива енергия; — насърчават устойчивото развитие и ефективното управление на природните ресурси като вода, почва и въздух; — допринасят за защитата на биологичното разнообразие, подобряването на екосистемните услуги и опазването на местообитанията и ландшафта. — от решаващо значение е съответните дейности и програми по схемите за климата и околната среда да бъдат подкрепени с насърчаващи фактори, за да бъдат използвани в по-голяма степен от земеделските стопани и да се отправи силно обществено послание.

2.20.

Предвидено е новият „цялостен подход на ОСП“, който ще бъде включен в стратегическите планове на държавите членки, да обхваща интервенциите и предварителните условия по стълб I и стълб II на ОСП. В новите подобрени предварителни условия се включват допълнителни предложения за кръстосано съответствие и екологизиране, които обхващат: — смекчаване на последиците от изменението на климата, например поддържане на постоянните затревени площи, подходяща защита на влажните зони и торфищата, забрана за изгаряне на стърнища от полски култури; — опазване на водите посредством изпълнението на действията на Общността в областта на политиката за водите, контрола на замърсяването с фосфор, Директивата за нитратите и изграждането на буферни ивици по протежението на водните басейни, както и използването на инструмент за устойчивост за хранителните вещества (планове за управление на хранителните вещества); — опазване и качество на почвите, насочено към управление на обработката на земята, чрез което се намалява рискът от влошаване на качеството на почвите, недопускане на гола почва през най-чувствителните периоди и сеитбооборот.

2.21.

По отношение на биологичното разнообразие и ландшафта в предложенията, свързани с предварителните условията, се посочват подробностите по отношение на опазването на дивите птици, естествените местообитания и дивата флора и фауна: „минимален дял земеделска площ, предназначена за непроизводствени обекти или площи, запазване на особеностите на ландшафта, забрана за рязане на живи плетове и дървета през размножителния период и периода на отглеждане при птиците и мерки за избягване на инвазивни видове“ (ДЗЕС 9), „изграждане на буферни ивици по протежението на водните басейни“ (ДЗЕС 4) или „сеитбооборот“ (ДЗЕС 8). При все това ЕИСК предлага ЕС да придружи този стандарт за ДЗЕС с ясни количествени цели, които да са задължителни за държавите членки.

2.22.

ЕИСК приветства изискването, според което държавите членки трябва да използват най-малко 30 % от бюджета на ЕЗФРСР за интервенции, насочени директно към околната среда и изменението на климата, като 40 % от общия бюджет (ЕФГЗ и ЕЗФРСР) трябва да е свързан с изменението на климата.

2.23.

40 % от разходите за селско стопанство би трябвало да служат за целите на ЕС в областта на климата. ЕИСК приветства тази цел, но очаква ЕС да изготви ясно определен набор от мерки във връзка с това.

2.24.

ЕИСК отбелязва, че е изключително важно в стратегическите планове на държавите членки да се дава приоритет на интервенциите, свързани с околната среда и изменението на климата и допринасящи за устойчивостта и дългосрочната рентабилност на стопанствата, както и за запазването на работните места, и изпълнението на тези планове да бъде насочено към постигането на целите.

Субсидиарност — стратегически планове за ОСП и нов модел за осъществяване на политиката

2.25.

ЕИСК подкрепя идеята за промяна на акцента на общата селскостопанска политика от спазването на изисквания към изпълнението на цели, както и предоставянето на повече гъвкавост и отговорности на държавите членки посредством субсидиарност в съответствие с новия модел за осъществяване на политиката и стратегическите планове за ОСП.

2.26.

ЕИСК обаче би искал да се гарантира, че ОСП остава обща политика за всички държави членки и че единният пазар е напълно запазен. Стратегическите планове за ОСП не могат да позволяват на държавите членки да ренационализират пазарите или да създават пречки или ограничения за лоялната конкуренция в единния пазар. Изпълнението на тези стратегически планове в никакъв случай не може да се разглежда като стъпка към съфинансирането на цялата ОСП.

2.27.

От изключително значение е поддържането на еднакви условия на конкуренция по отношение на изпълнението на политиката на равнището на земеделските стопанства, по-специално по отношение на кръстосаното съответствие и ДЗЕС. Държавите членки и регионите трябва да бъдат предпазени от крайности като свръхрегулиране или облекчения, свързани с плановете за изпълнение.

2.28.

ЕИСК приветства изискването съгласно стратегическите планове по ОСП за по-голям принос на държавите членки за постигането на поставените специфични цели в областта на околната среда и климата. На земеделските стопани следва да се предостави „меню с мерки“ с оглед на по-доброто им адаптиране към техните специфични условия (напр. невъзможен сеитбооборот в оризища, нито в многогодишни или постоянни култури).

2.29.

Предложението, с което се изисква държавите членки да разработват и представят стратегически планове и по двата стълба на ОСП, ще бъде много по-сложно от настоящата система. Важно е да не се позволи това изискване да забави прилагането на политиката, както и по никакъв начин да не доведе до отлагане на навременното предоставяне на директни плащания на земеделските стопани. Необходимо е да се осигури участието на регионите и да се използват по най-добрия начин техните познания.

2.30.

Наред с основните елементи, посочени в предложенията, ЕИСК предлага стратегическите планове за ОСП на равнище държава членка да обхващат следните въпроси: — как една държава членка разрешава специфичен за държавата въпрос, например изоставянето на земята/опустиняването в части от Южна Европа, качеството на водите/замърсяването с нитрати в части от Северозападна Европа, загубата на биологично разнообразие в Европа; — план на държавата членка за опростяване на равнището на земеделските стопанства; — план за изпълнение и срокове за всички плащания по линия на ОСП; — система за насърчаване на качеството на изпълнението в областта на околната среда и изменението на климата; — цели за качеството на изпълнение и постигането на резултати на национално равнище.

Опростяване и предварителни условия

2.31.

ЕИСК решително подкрепя опростяването и изисква поетият във връзка с това политически ангажимент да бъде изпълнен на равнището на земеделските стопанства съгласно новите предложения за ОСП. Макар да признава положителните елементи, предложеното функциониране на новия модел на изпълнение, засилените предварителни условия, въвеждането на показатели по стълб I и задължението да се подготвят подробни стратегически планове във връзка с ОСП са изключително обезпокоителни и противоречат на действителното опростяване.

2.32.

Въпреки положителните стъпки по отношение на опростяването в регламента „Омнибус“ удължаването на т.нар. система „жълт картон“ и въвеждането на сателитни технологии за проверка на териториите, предложенията за ОСП все още съдържат огромен обем от подробни изисквания с голяма бюрократична тежест за земеделските стопани, по-голямата част от които работят като самостоятелни оператори под силен натиск от гледна точка на доходите.

2.33.

ЕИСК изразява загриженост, че в изложения в предложенията на Комисията подход има противоречие между опростяването и субсидиарността. От една страна Комисията призовава за опростяване, а от друга страна новите предложения относно модела на изпълнение и стратегическите планове за ОСП, обхващащи стълб I и стълб II, както и допълнителните и по-подробни законоустановени изисквания за управление (ЗИУ) и ДЗЕС (приложение III) (9) на равнището на земеделските стопанства, ще усложнят и бюрократизират прилагането на политиката на равнището на държавите членки и земеделските стопанства. Различните категории за освобождаване, създадени при схемата за екологизиране през периода 2014—2020 г., трябва да бъдат пренесени за правилата за предварителните условия за периода след 2020 г.

2.34.

За да се постигне действително опростяване на равнището на земеделските стопанства при запазване на пълен и подходящ контрол, е необходимо да се намали обемът на бюрократичната тежест за земеделските стопани. Сегашната система за осъществяване на ОСП разчита на подробни изисквания на равнището на ЕС и се характеризира със строг контрол, санкции и механизми за одит (10). Следва да се извърши цялостно преразглеждане и преструктуриране на системата за контрол на равнището на земеделските стопанства: засилената употреба на технологиите, сателитните инспекции и дистанционното наблюдение, увеличената толерантност и по-големият брой инспекции не могат да водят до забавяне на плащанията (11). Във връзка със засиленото използване на дистанционното наблюдение, правилното определяне на допустимата за подпомагане площ също би трябвало да бъде задача на органите, които отговарят за мониторинга.

2.35.

Настоящият режим на проверки и санкциониране е проектиран така, че да улавя и санкционира, а не да коригира и подобрява. ЕИСК предлага концепцията за правото на поправяне, с въвеждане на модел на приключване на равнището на земеделските стопанства, което би дало възможност на земеделските стопани да коригират непреднамерените случаи на несъответствие, без да бъдат санкционирани.

2.36.

Съществува голяма необходимост от допълнително опростяване и намаляване на бюрокрацията на равнището на ЕС и държавите членки по отношение на програмите по стълб II на ОСП (12).

2.37.

От държавите членки следва да се изисква да разработят като част от стратегическия си план специален раздел относно опростяването и начините, по които предлагат да се намали бюрократичната тежест за земеделските стопани, както и да посочат разликите спрямо настоящия режим.

Приемственост между поколенията

2.38.

ЕИСК приветства по-големия акцент върху приемствеността между поколенията и предложеното допълнително подпомагане за младите земеделски стопани, които се нуждаят от по-лесен достъп до земя, обучение и финансиране. От съществено значение е да се предложат стимули на земеделските стопани, като се пенсионират и прехвърлят стопанството си на млад земеделски стопанин.

3.   Конкретни предложения от ЕИСК

Истински земеделски стопани

3.1.

ЕИСК решително подкрепя целта директните плащания да се предоставят само на истински земеделски стопани. Собствеността върху земята не следва да е единствен критерий, по който дадено лице да се определя като отговарящо на условията за получаване на директни плащания, ако то не извършва селскостопанска дейност. При все това трябва да бъде отчетено това положение, тъй като са засегнати фактически всички земеделски стопанства в ЕС.

3.2.

ЕИСК счита, че основните определения, например за истинските земеделски стопани, и критериите за допустимост следва да бъдат определени по недвусмислен, надежден и единен начин на равнището на ЕС с цел осигуряване на еднакви условия на конкуренция, предотвратяване на конкурентни предимства/недостатъци и предотвратяване на отслабване на общите правила.

3.3.

Наред с предложената проверка на приходите и разходите за труд в стопанството, определението за истински земеделски стопанин следва да се разшири, така че да включва обективни и недискриминационни критерии, сред които доходи, активи, вложено време, крайни продукти и критерии за образование. В съответствие с неотдавнашните промени, въведени с регламента „Омнибус“, държавите членки биха могли да запазят гъвкавостта по отношение на по-доброто определяне на пригодността за подпомагане. По този начин би трябвало да може да се проектира обща рамка, като същевременно остава възможността дефиницията да се адаптира към реалните нужди и условия в държавите членки.

Млади земеделски стопани

3.4.

ЕИСК предлага да бъде преразгледано определението за млади земеделски стопани, за да се гарантира, че плащанията се получават единствено от истински млади земеделски стопани. В стълб II подкрепата за включване на нови участници би трябвало да бъде приоритетна мярка.

Общи цели

3.5.

ЕИСК би искал да отбележи, че не е възможно да се постигнат общите цели за интелигентно, устойчиво и диверсифицирано селско стопанство, продоволствена сигурност, грижи за околната среда и действия в областта на климата, нито да се укрепи социално-икономическа структура в селските райони, без на първо място да има икономически устойчив селскостопански сектор. Постигането на жизнеспособен отрасъл трябва да е обща цел на ОСП.

Специфични цели

3.6.

ЕИСК изцяло подкрепя деветте специфични цели на ОСП, посочени в законодателните предложения. ЕИСК обаче предлага в буква е) да се включи допълнителна цел за избягване на изоставянето на земята и защита на земеделската земя срещу придобиване. Освен това ЕИСК счита, че балансираното териториално развитие би трябвало да бъде част от конкретните цели. По същия начин ЕИСК би искал целта 6.1.б „Повишаване на конкурентоспособността“ да бъде преформулирана така, че да звучи по-приобщаващо на „Повишаване на жизнеспособността на стопанствата на местните, националните или международните пазари“. Освен това ЕИСК посочва, че трябва да се постави акцент върху целите за насърчаване на социалното приобщаване и като конкретна цел да се предвиди развитието на социалната инфраструктура и основните услуги.

Показатели

3.7.

ЕИСК счита, че предложението, с което се въвеждат показатели за измерване на постигането на целите, определени спрямо количествени междинни цели и целеви стойности по подробни критерии, съдържащи се в приложение I (13), би трябвало да се прилага само на национално равнище и не трябва да увеличава бюрократичната тежест за земеделските стопани. Показателите на новата ОСП трябва да са опростени, реалистични, лесно измерими в количествено отношение, контролируеми и приложими към местните реалии. Те би трябвало да бъдат пряко свързани с целите, определени в ОСП.

Стандарти за добро земеделско и екологично състояние на земята (ДЗЕС)

3.8.

ЕИСК предлага изискването за минимална и максимална гъстота на животните в затревените площи да се разглежда в контекста на поддържането на земята в ДЗЕС.

Консултантски услуги в областта на селското стопанство

3.9.

Подкрепата и допълнителното развитие на системите за знания и иновации в селското стопанство (AKIS), включително консултантски услуги, обмен на знания и професионалното обучение, са важни за подпомагане на използването на иновации и нови технологии от страна на земеделските стопани, което впоследствие ще увеличи конкурентоспособността и устойчивостта на дейността им. Всички инициативи на ЕС във връзка с консултантските и услуги и системите за иновации трябва да се основават на съществуващите на равнището на държавите членки и да акцентират върху осигуряването на добавена стойност. Предвид факта, че бюджетът на ОСП е под натиск, в законодателните предложения следва да става ясно, че не може да има изтичане на директни плащания от стълб I на ОСП към специалисти, които не извършват селскостопанска дейност.

Директни плащания

3.10.

ЕИСК отчита и подкрепя в пълна степен огромното значение на директните плащания по стълб I на ОСП за подпомагане на доходите на земеделските стопанства. Във връзка с това ЕИСК счита, че плащанията по стълб I на ОСП трябва да са изцяло защитени и всички корекции на новото основно подпомагане на доходите да бъдат сведени до абсолютен минимум.

Ограничаване и намаляване на плащанията

3.11.

В своето предложение Комисията предвижда две различни форми на директни плащания, а именно 4 различни необвързани, както и различни обвързани с производството плащания.

3.12.

По отношение на необвързаните с производството плащания ЕИСК заяви ясно в своите становища: „Таванът на директните плащания по стълб I би трябвало да бъде определен на справедливо и разумно равнище за отделните земеделски стопани (напр. равняващ се на сравним доход на квалифицирани работници). Би трябвало да са възможни корекции и да се вземат предвид партньорствата, кооперативите, предприятията и броят на социално осигурените работещи“ (14).

3.13.

Той препоръча също така таванът да не се използва за плащания, при които става въпрос за възнаграждаване на публични услуги, предимно плащанията в областта на околната среда и климата, за които беше поискан ясен компонент за стимулиране.

3.14.

Освен това Комитетът се застъпи и за по-висока премия за пасища.

3.15.

ЕИСК принципно приветства включването на заплатите съгласно член 15, параграф 2, букви а) и б), но не смята, че е уместно те да се прилагат на 100 %. Не е оправдано, публичните бюджети изцяло да финансират заплатите и свързаните с тях данъци на конкретна категория работници или съответно дори незаплатен труд да може да бъде начисляван изцяло в калкулацията. ЕС трябва да проектира максимална ставка за начисляване в размер на по-малко от 100 %.

Сближаване на плащанията

3.16.

ЕИСК подкрепя предложенията за външно сближаване за продължаване на хармонизирането на равнището на подпомагане чрез директни плащания между държавите членки. Предложението има за цел да се намали наполовина разликата между настоящото средно равнище на директните плащания на държавите членки и 90 % от средното за ЕС равнище на директните плащания за периода 2021—2027 г. С подходящ бюджет за ОСП Комисията би могла да прояви по-големи амбиции, най вече спрямо държавите с най-ниско равнище на помощите. Комитетът счита, че в края на следващия бюджетен период равнището на директните плащания следва да бъде поне 85 % от средното за ЕС.

3.17.

Изравняването на правата за получаване на плащане по единна ставка е много несъвършен подход, при който не се вземат под внимание никакви обективни критерии, например равнището на направените инвестиции в земеделското стопанство, типът на системата за земеделие, равнището на доходите, изискванията за работната ръка, бъдещата жизнеспособност на земеделското стопанство и доколко земеделското стопанство може да е зависимо от директните плащания и ангажимента на земеделския стопанин.

3.18.

За да могат земеделските стопани да се възползват от вътрешното сближаване с оглед на повишаването на минималните права за получаване на плащане до 75 % от средното до 2026 г., следва да се изисква да бъдат спазвани определени обективни критерии.

Национален резерв

3.19.

ЕИСК подкрепя концепцията за национален резерв за нови млади земеделски стопани и установяващи се за първи път нови участници. Критериите за отпускане на плащания от националния резерв обаче трябва да са такива, че да не се нарушават правата за получаване на плащане, и тези права да се предоставят единствено на истински земеделски стопани въз основа на ясни обективни критерии, като например възраст, доходи, образование, вложено време и крайни продукти.

3.20.

Освен това следва да е задължително всички права за отпускане на плащания от националния резерв да бъдат активирани и използвани от получателя в продължение на минимален период от време, определен от държавата членка, и получателите на плащания от националния резерв не следва да могат да продават правата за получаване на плащане преди изтичането на този 10-годишен период.

Допълнително преразпределително подпомагане на доходите

3.21.

Преразпределителното подпомагане на доходите доведе до много добри резултати в някои държави, въпреки че при други обстоятелства може да намали допълнително равнището на директните плащания и доходите на земеделските стопани, чиито доходи зависят в най-голяма степен от директните плащанията, голяма част от които са земеделски стопани на пълно работно време, и ще прехвърли плащания на земеделски стопани, които са на непълно работно време, и на такива, чиито доходи зависят в по-слаба степен от директните плащания.

3.22.

В предложенията се изтъква значението на директните плащания спрямо доходите на земеделските стопанства и се пояснява, че осигуряването на подходящо равнище на подпомагане и съответно — на доходи за земеделските стопанства, остава основен елемент за бъдещето с оглед на гарантирането на продоволствената сигурност, амбициозните цели по отношение на околната среда и климата, както и жизнеспособността на селските райони. Все пак ЕИСК уточнява, че всеки вариант, при който се залага в значителна степен на преразпределянето на директните плащания към земеделски стопанства и райони с по-ниска производителност, в краткосрочен план ще доведе до понижаване на конкурентоспособността на ЕС (15) на международните пазари, но за да се отговори в по-висока степен на очакванията на потребителите и гражданите, ОСП трябва да се ориентира върху удовлетворяването на нуждите на вътрешния пазар.

3.23.

ЕИСК счита, че допълнителното преразпределително плащане следва, в случай че се прилага, да се финансира само от освободените от ограничаването средства и с оглед на намаляването на големите различия в рамките на сектора да бъде предназначено и насочено към земеделски стопани, чиито доходи зависят предимно от селскостопанска дейност.

Допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани

3.24.

ЕИСК подкрепя включването в предложението на допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани. За да не е в ущърб на истинските земеделски стопани, ще е необходимо да се създадат подходящи механизми, за да се избегне отпускането на финансови средства, които не включват реално участие в селскостопанската дейност.

Доброволни схеми за климата и околната среда („екосхеми“)

3.25.

ЕИСК отбелязва въвеждането в стълб I на доброволна екосхема за климата и околната среда на равнището на земеделските стопанства. Въпреки това е важно предложените „екосхеми“ в стълб I да не обезсърчават или възпират земеделските стопани да кандидатстват и участват във важни схеми за околната среда и изменението на климата в стълб II.

3.26.

В тази мярка следва да се предвиди разпоредба за извършване на плащания за затревени площи за производство на добитък с минимална и максимална гъстота на животните. В допълнение към това следва да се включи разпоредба за плащания за хуманно отношение към животните въз основа на броя на животните, както се прави понастоящем с този вид схема.

Обвързани с производството плащания

3.27.

Обвързаните с производството плащания играят много важна роля по отношение на защитата на уязвимите сектори и райони. Те могат да осигурят съществени целенасочени директни плащания и плащания на по-високо равнище за секторите с ниско заплащане като екстензивното животновъдство на говеждо от крави с бозаещи телета или овцевъдство, отглеждане на протеинови култури или животновъдство в планински райони, в които запазването на добитъка е от решаващо значение за равновесието на екосистемата. Вариантът за обвързани с производството плащания следва да остане като цяло ограничен, но следва да бъде на разположение, за да спомогне за предотвратяване на изоставянето на земята и за популяризиране и насърчаване на пасищното животновъдство (16).

Развитие на селските райони

3.28.

ЕИСК подкрепя осемте широкообхватни интервенции на ЕС в областта на развитието на селските райони. Както беше изложено по-горе, ЕИСК възразява срещу всички предложени съкращения на финансирането по стълб II, тъй като засягат много държави членки непропорционално и пораждат съмнения относно интелигентното, устойчиво и конкурентоспособно развитие на селското стопанство.

3.29.

ЕИСК счита, че в съответствие с настоящата ОСП следва да бъде предвидена разпоредба за специфични интервенции в областта на хуманното отношение към животните по линия на програмите за развитие на селските райони и че тези интервенции следва да се включат в някоя от широкообхватните интервенции.

3.30.

С цел засилване на участието и използването от земеделските стопани ЕИСК предлага да се определи по-голям процент от плащанията за разходи по сделките или стимули.

3.31.

ЕИСК счита, че поетите задължения в областта на околната среда и климата и други задължения, свързани с управлението, следва да се вземат предвид за периоди над седем години, при положение че финансирането за тези задължения е съответно гарантирано.

3.32.

ЕИСК счита, че плащанията за райони с природни ограничения (17) следва да са задължителни в съответните райони, за да се предотврати изоставянето на земя в държавите членки. В допълнение мерките следва да включват мерки за минимална и максимална гъстота на животните и да посочват периода от време, през който животните следва да прекарат в паша. Плащанията за райони с природни ограничения следва да може да се считат за отговарящи на условията като част от разходите за околна среда по стълб II.

3.33.

В съответствие с предложенията относно природните или други специфични за района ограничения е важно да се прилага принципът да не се налагат ограничения без компенсация. За да се променят практиките, е много важно компенсацията да се изчислява за пълна загуба и да се плащат съответни стимули.

3.34.

ЕИСК приветства изготвянето на положителен, а не на отрицателен списък с инвестиционни предложения.

3.35.

ЕИСК счита, че предложенията относно инструментите за управление на риска следва да са на доброволна основа, а не задължителни за държавите членки. По принцип ЕИСК счита, че най-добрата защита срещу нестабилността на доходите са стабилните директни плащания по стълб I и че те не следва да бъдат намалявани по никакъв начин чрез прехвърляне на средства към застрахователни схеми или взаимоспомагателни фондове. В допълнение ЕИСК предлага всяко финансиране за управление на риска да бъде съобразено с особеностите на сектора.

3.36.

ЕИСК приветства новата гъвкавост и различните видове подпомагане по финансовите инструменти.

Резерв за кризисни ситуации

3.37.

ЕИСК отчита необходимостта от ефективен и постоянен резерв за кризи с подходящи ресурси. ЕИСК предлага финансирането на резерва за кризи да се осигури от нова разходна позиция извън рамките на бюджета за ОСП, като по този начин няма да е възможно намаляване на директните плащания за земеделските стопани. Съгласно действащото законодателство за ОСП неизползваните средства от резерва за кризи от 2020 г. трябва да бъдат възстановени на земеделските стопани през 2021 г.

Обща организация на пазара

3.38.

Законодателните предложения оставят общата организация на пазара (ООП) до голяма степен непроменена, включваща предпазни мерки за публична интервенция и частно складиране, както и извънредни мерки. Освен това ООП включва разпоредби във връзка с пазарните стандарти и правилата за сътрудничество на земеделските стопани. ЕИСК счита, че Комисията следва да обмисли възможността за укрепване на регулирането на пазарите за постигане на по-добри доходи.

3.39.

ЕИСК счита, че предложенията следва — като отчетат промяната на производствените разходи — да преразгледат и повторно да определят референтните цени и праговите нива за задействане на подпомагането на пазара в по-практичен план с оглед на предоставянето на по-реалистично и разумно подпомагане на пазара, когато е необходимо. Комисията следва да се съсредоточи върху инструментите за управление на пазара, като ограничи, по-специално, колебанията в цените на земеделските продукти, тъй като това представлява основният източник на доходи за земеделските стопани.

Плащания

3.40.

ЕИСК предлага от 16 октомври всяка година авансовите плащания за директните плащания да бъдат увеличени на 80 % (към момента 50 %, но обикновено се позволяват 70 %), а по мерките за развитие на селските райони — на 90 % (към момента 75 %, но обикновено се позволяват 85 %).

Срокове

3.41.

Сроковете за споразумението по МФР и новите предложения за ОСП са неясни, по-конкретно в контекста на следващите избори за ЕП. Предложението за реформа въвежда някои нови елементи, като например стратегическия план, който е основен елемент на реформата и който няма да бъде въведен лесно от националните администрации, както и нова структура на ОСП, която предвижда определени задължения за земеделските производители (нови по-строги предварителни условия, спазване на показателите на стратегическия план и др.), за които е необходим определен период от време, така че те да могат да бъдат приети и приложени от самите земеделски стопани. ЕИСК препоръчва да бъде постигнато своевременно споразумение за МФР преди изборите за Европейски парламент през май 2019 г., както и за бъдещето на ОСП, за да се осигури сигурност на земеделските стопани и селскостопанския сектор за планиране на бъдещето. Освен това е важно е въз основа на настоящата система за подпомагане предварително да се приеме подходящ преходен период за всеки период след 2020 г. преди влизането в сила на новите разпоредби.

Верига за доставки на храни

3.42.

ЕИСК отново призовава за разработването на всеобхватна продоволствена политика в ЕС (18). По-специално ЕИСК приветства факта, че Комисията подчертава важната роля на ОСП по отношение на насърчаването на по-здравословно хранене и осигуряването на питателни хранителни продукти (плодове и зеленчуци) на гражданите на ЕС. Във връзка с това ще бъдат направени конкретни предложения и препоръки в текущо становище по собствена инициатива. ЕИСК приветства предложенията за укрепване на позицията на земеделските стопани във веригата за доставки на храни. По-голямата прозрачност на пазарните цени е от съществено значение на всяко равнище — от правата на потребителите до първичните производители. Освен това следва да се предоставят повече стимули и подкрепа за организациите на производителите.

---

(1)  Евростат — население на ЕС към 1 януари 2017 г.

(2)  Становище на ЕИСК относно „Възможно преструктуриране на общата селскостопанска политика“ (ОВ C 288, 31.8.2017 г, стр. 10).

(3)  Презентация, изнесена от R. Ramon Sumoy, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, Отдел C.1, пред проучвателната група на ЕИСК на 25.6.2018 г.

(4)  ОВ C 354, 28.12.2010 г., стр. 35.

(5)  ОВ C 283, 10.8.2018 г., стр. 69 Раздели 10.2/10.3/10.4.

(6)  Работен документ на ЕС относно сравняване на предложенията за МФР за периода 2021—2027 г. и МФР за периода 2014—2020 г.

(7)  ОВ C 283, 10.8.2018 г., стр. 69 Раздел 7.13.

(8)  COM(2018) 392 final, член 5 — Общи цели, стр. 41.

(9)  COM(2018) 392 final, приложение III — Правила относно предварителните условия съгласно член 11.

(10)  COM(2018) 392 final, стр. 3.

(11)  ОВ C 283, 10.8.2018 г., стр. 69 Раздел 1.9/6.4

(12)  Програмите по стълб II на ОСП — Последваща оценка на програмите за развитие на селските райони за периода 2007—2013 г.

(13)  COM(2018) 392, приложение I — Показатели за крайните продукти, резултатите и въздействието съгласно член 7.

(14)  ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 10 и ОВ C 283, 10.8.2018 г., стр. 69.

(15)  COM(2018) 392 final, стр. 7.

(16)  Пътна карта на политиката за сектора за производство на овче месо в ЕС — Препоръки от Европейския форум на производителите на овче месо, председателстван от John Bryan.

(17)  Райони с природни или други специфични ограничения.

(18)  ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр.18.