Access to European Union law
<a href="https://eur-lex.europa.eu/content/help/eurlex-content/experimental-features.html" target="_blank">More about the experimental features corner</a>
Choose the experimental features you want to try
EUR-Lex
Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

You are here
Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search

Document 52018AE3007

    Становище на Европейския икономически и социален комитет относно а) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ и за определяне на нейните правила за участие и разпространение на резултатите (COM(2018) 435 final — 2018/0224 (COD) и б) Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за създаване на специфична програма за осъществяване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ (COM(2018) 436 final — 2018/0225 (COD)

    EESC 2018/03007

    OB C 62, 15.2.2019, p. 33–39 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    15.2.2019   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 62/33

    Становище на Европейския икономически и социален комитет относно а) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ и за определяне на нейните правила за участие и разпространение на резултатите

    (COM(2018) 435 final — 2018/0224 (COD)

    и б) Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за създаване на специфична програма за осъществяване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“

    (COM(2018) 436 final — 2018/0225 (COD)

    (2019/C 62/05)

    Докладчик:

    Gonçalo LOBO XAVIER

    Консултация

    а)

    Европейски парламент, 14.6.2018 г.

    Съвет, 25.6.2018 г.

    б)

    Европейски парламент, 14.6.2018 г.

    Съвет, 27.6.2018 г.

    Правно основание

    а)

    Член 173, параграф 3, член 182, параграфи 1, 4 и 5, член 188 от ДФЕС и член 7, параграф 5 от Договора за Евратом

    б)

    Член 173, параграф 3 и член 182, параграф 4 от ДФЕС

     

     

    Компетентна секция

    „Единен пазар, производство и потребление“

    Приемане от секцията

    2.10.2018 г.

    Приемане на пленарна сесия

    17.10.2018 г.

    Пленарна сесия №

    538

    Резултат от гласуването

    („за“/„против“/„въздържал се“)

    187/1/2

    1.   Заключения и препоръки

    1.1.

    		 ЕИСК приветства направеното от Европейската комисия уточнение, че научните изследвания и иновациите (НИИ) трябва да продължат да бъдат основен приоритет за ЕС в контекста на следващата Многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г. ЕИСК е доволен, че много от препоръките, отправени от него по повод на средносрочната оценка на „Хоризонт 2020“, са възприети в области като съвместната научноизследователска дейност и мобилност, както и стъпките за укрепване на иновациите, преодоляване на различията между отделните региони, насърчаване на научните и иновационни дейности сред гражданите, премахване на ниския процент на успеваемост и намаляване на административната тежест (1).

    1.2.

    		 ЕИСК подчертава, че науката, научните изследвания и иновациите трябва да бъдат ключови елементи от процеса на изграждането на европейската общност, и следователно подкрепя подхода, използван от „Хоризонт Европа“, за доближаване на гражданите до тези дейности и постижения. За тази цел ефективното осведомяване не само относно възможностите на програмата, но и относно въздействието от иновационните и научноизследователските дейности върху живота на хората трябва да бъде част от стратегията за насърчаване на повече подкрепа от държавите членки за тези усилия.

    1.3.

    		 ЕИСК подкрепя проектирането на мисии за научни изследвания и иновации като част от стратегията на „Хоризонт Европа“ за постигане на по-значителни резултати от научните изследвания и иновациите и за реална промяна на начина, по който гражданите гледат на науката и нейното въздействие върху тяхното ежедневие. ЕИСК призовава за неотложно определяне на стратегически мисии, които могат да стимулират научноизследователските и иновационните екосистеми в Европа, и които насърчават съвместните научни изследвания като основен инструмент за осигуряване на знания и оказване на въздействие. Мисиите следва да са съсредоточени върху специфична, лесно измерима и постижима цел и следва да бъдат отворени за всички възможни участници, като обхващат високи постижения от различни части на Европа.

    1.4.

    		 ЕИСК приветства факта, че мисиите ще бъдат отворени за разнообразни, възходящи решения и ще обхващат целия жизнен цикъл на НИИ. Тъй като мисиите следва да постигат средносрочни и дългосрочни цели, в техния подход следва да бъде отразено и голямото значение на научните изследвания с ниско равнище на технологична готовност. Те не трябва да бъдат насочени само към линейни иновационни модели, които често са ограничени до постепенно разширяващите се иновации, а следва изрично да стимулират революционни иновационни модели.

    1.5.

    		 Като представител на организираното гражданско общество ЕИСК е готов да допринася активно за съвместното проектиране и подкрепя идеята за мисии, но не трябва да се забравя, че доближаването на решенията твърде много до крайните потребители може да ограничи обхвата и революционността на мисиите. Комитетите за мисиите следва да бъдат с високо качество и в тях да бъдат представени всички заинтересовани страни с достатъчно критична маса, за да се избегнат надграждащите научни изследвания или, в другата крайност, мисии, които надхвърлят прекалено много съществуващия технически/технологичен капацитет.

    1.6.

    		 ЕИСК подчертава Европейския съвет по иновациите (ЕСИ) като важен инструмент за подпомагане на водещи до пробив иновации и засилване на предприемачеството и конкурентоспособността на равнището на ЕС. По този начин и като взема под внимание европейската среда, ЕИСК счита, че ЕСИ следва по-специално да акцентира върху много иновативни и водещи до пробив малки и средни предприятия (МСП) и стартиращи предприятия.

    1.7.

    		 ЕИСК изразява съгласие с това, че „Хоризонт Европа“ следва по систематичен начин да интегрира социалните и хуманитарните науки. Към социалните и хуманитарните науки следва да се подхожда паралелно с технологиите. Иновациите не се ограничават до технологиите, а сближаването на различните визии, компромиси и предизвикателства ще допринесе за по-добро оформяне на областта на научните изследвания и иновациите в Европа. ЕИСК смята, че надхвърлянето на технологиите би засилило социалните и хуманитарните науки в „Хоризонт Европа“.

    1.8.

    		 ЕИСК вярва в подхода на „отворената наука“ като средство за акцентиране върху високите постижения в научната област и висококачествените знания. Отворената наука е от съществено значение за цялостното научно развитие на европейските институции, но следва да се обмисли въвеждането на определен срок за публикуване на всички резултати, за да се гарантира, че всички резултати от проекти са налични в подходящи хранилища и в добре посочени срокове. ЕИСК приветства открития достъп до публикации и научноизследователски данни, но силно препоръчва провеждането на редовни консултации със заинтересованите страни в областта на научните изследвания относно бъдещите изисквания в областта на отворената наука. В рамките на „Хоризонт Европа“ следва да се запазят установените възможности за неучастие.

    1.9.

    		 ЕИСК е съгласен, че с преработената структура от стълбове ще се подобри вътрешната съгласуваност, по-специално чрез интегрирането на промишлените технологии в стълб 2, с което ще се засили приносът на промишлеността за преодоляване на глобалните предизвикателства и ще се постигне съответствие между предлагането и търсенето на нови решения. Този подход е много привлекателен. Може да се предложи да се поощряват консорциуми, които затварят цикъла на иновации, т.е. такива, които включват партньорите от академичните среди, които създават, доставчиците на решения, които разработват иновативни решения, и крайните потребители, които изразяват своите нужди, за да могат да функционират по устойчив начин.

    1.10.

    		 ЕИСК приветства и целта за допълнително опростяване на правилата за държавните помощи, за да се улесни комбинирането на различни фондове, което може да играе важна роля за преодоляване на големите различия между държавите членки и регионите по отношение на броя на успешните проекти за НИИ. Полезните взаимодействия между различните програми за финансиране и политики на Съюза, а именно със структурните фондове чрез съвместими регламенти, са от съществено значение за гарантирането на най-голямо въздействие на проектите за НИИ.

    1.11.

    		 ЕИСК подчертава факта, че подкрепата за мобилността на изследователите чрез действията „Мария Склодовска-Кюри“ също е основен фактор за по-нататъшното укрепване на европейското научноизследователско пространство, като същевременно европейските и националните политики трябва да се стремят към създаването на подходящи и привлекателни условия на труд за специалистите, за да се избегне явлението „изтичане на мозъци“, който пречи на постигането на сближаване в ЕС. Освен това от съществено значение е да се засили подкрепата от програмата на ЕНС за изследователи в началото на кариерата им.

    1.12.

    		 ЕИСК смята, че в стълба „Укрепване на Европейското изследователско пространство“ следва да се постави специален акцент върху образованието по естествени и точни науки и комуникацията, посветена на науката. Това би укрепило мястото на науката със и за обществото в рамките на този стълб и следователно в рамките на „Хоризонт Европа“.

    2.   Общи бележки

    2.1.

    		 ЕИСК приветства неотдавнашните усилия на Комисията за укрепване на европейския растеж чрез нови и премерени европейски политики, подкрепени със засилено насърчаване на научноизследователските, развойните и иновационните дейности, които могат да осигурят европейско лидерство в много области (2). През последните години европейската общност на иноваторите и изследователите постигна много цели, но това остава недооценено от европейските граждани поради няколко причини като липса на комуникация, слаб ангажимент от общността или дори незаинтересованост от страна на гражданите към научните постижения. Следователно е от ключово значение отношението на европейското обществото да се промени не само в краткосрочен план, но и с цел допринасяне за дългосрочните иновации и вписването на научната екосистема в обществото като цяло.

    2.2.

    		 ЕИСК подкрепя подхода, при който чрез определяне на ключови общи предизвикателства могат да бъдат променени възгледите на гражданите като част от много мащабно усилие за мобилизиране и ангажиране на обществото за европейския проект. Засилването на конкурентоспособността на Европа чрез иновации е от съществено значение и трябва да се има предвид от лидерите при определяне на политическите приоритети. Не може просто да се каже, че научноизследователските, развойните и иновационните дейности осигуряват важен принос за създаването на работни места и растежа. Не е достатъчно просто да се предостави информация за това, че две трети от икономическия растеж в Европа днес се дължи на научноизследователските, развойните и иновационните дейности. Държавите членки трябва да вземат участие в това общо усилие.

    2.3.

    		 ЕИСК приветства предложението за нова европейска програма за НИИ за подкрепа и засилване на научноизследователските и иновационните дейности на равнището на ЕС за 2021—2027 г. и нейните основни характеристики, а именно акцента върху отворената наука, глобалните предизвикателства и конкурентоспособността на промишлеността, както и отворените иновации. ЕИСК е убеден, че подходът на съвместно създаване, който включва всички заинтересовани страни в общността за знания и иновации, е основата, на която да се стъпи за засилване на европейската конкурентоспособност, създаване на работни места, социално сближаване, особено чрез борба срещу младежката безработица, и защита на околната среда в съответствие с Програмата на ООН до 2030 г. и целите за устойчиво развитие (ЦУР).

    2.4.

    		 Програмата „Хоризонт Европа“ изглежда отразява приоритета на Комисията за изграждане на иновационна и научна екосистема, която би дала възможност на ЕС да подобри своята конкурентоспособност чрез структурни дейности с икономическо и социално въздействие. Това се потвърждава не само от предложеното увеличение във финансовия пакет, но и от прогнозираните дейности в рамките на трите стълба на програмата.

    2.5.

    		 ЕИСК подкрепя основните нови елементи, подчертани от предложението за „Хоризонт Европа“, а именно: i) подпомагане на водещи до пробив иновации чрез Европейския съвет по иновациите; ii) създаване на по-силно въздействие чрез ориентиране към мисии и участие на гражданите: мисии за научни изследвания и иновации; iii) укрепване на международното сътрудничество; iv) повишаване на отвореността чрез по-силна политика в областта на „отворената наука“; и v) рационализиране на финансирането чрез нов подход към европейските партньорства.

    2.6.

    		 Създаването на мисии на ЕС в областта на научните изследвания и иновациите „от долу нагоре“, съсредоточени върху глобалните предизвикателства и конкурентоспособността на промишлеността, може да бъде добър начин за ангажирането в по-силна степен на обществото с дейностите, свързани с наука и иновации. Този подход може да бъде успешен начин за включване на обществото и гражданите в мисиите, които трябва да бъдат дефинирани, и ще създаде чувство за общност, което би било от основно значение за постигане на значителни резултати и въздействие. За пореден път ролята на организираното гражданско общество в този процес би могла да бъде ключова.

    2.7.

    		 ЕИСК оценява също факта, че „Хоризонт Европа“ ще подкрепя „публично-частните партньорства“ (ПЧП) като ефективен инструмент за засилване на съвместните научни изследвания, акцентиращи върху водени от промишлеността научни изследвания и иновации, като набляга върху по-малко на брой партньорства, но с по-силно въздействие. Европа трябва да приеме факта, че все още предстои много до постигането на улесняване на процеса от гледна точка на ефективно сътрудничество между академичните среди и промишлеността. Разбира се, има и много добри примери и най-добри практики, но има и нужда от подобрения. „ПЧП“ са едни от инструментите за намаляване на съществуващите пропуски между тези два различни, но допълващи се светове: академичните среди и промишлеността/пазара.

    2.8.

    		 ЕИСК още веднъж (3) настоятелно призовава Комисията да полага постоянни усилия за намаляване на нивото на бюрокрация в програмата „Хоризонт“. Следователно ЕИСК приветства предложението на Комисията за по-малко бюрокрация и по-добро „време за пускане на пазара“/ниво на реакция на предложенията, както е видно например в „Хоризонт 2020“ във връзка със специфичния „инструмент за МСП“. Опростяването трябва да бъде основна цел в рамките на „Хоризонт Европа“, именно относно периода на отпускане на безвъзмездни средства, а впоследствие — навлизането на пазара, постоянните проценти на финансиране, намаления брой инструменти, ограниченото използване на графици, широкоразпространеното използване на еднократни суми и др.

    2.9.

    		 ЕИСК приветства, наред с намаляването на бюрокрацията, подобреното опростяване и провеждането на по-видими кампании за привличане на МСП за иновационни и НИИ, както и концепцията в основата на Европейския съвет по иновациите (ЕСИ), особено относно засилването на пазарната реализация, иновациите за разрастване и предприемачите. Всъщност ЕИСК счита, че в рамките на тази стратегия степента на успех може да се увеличи, ако имаме предвид, че някои от стартиращите предприятия и идеи не са били успешни в миналото по различни причини, които ЕСИ желае да бъдат преодолени. Не трябва да забравяме необходимостта европейската култура да стане по-склонна към поемане на рискове и в тази връзка ЕСИ ще допринесе за тези усилия, като в цялостните си цели и критерии за оценка следва да отчита високорисковите научноизследователски и иновационни действия.

    2.10.

    		 ЕИСК подкрепя идеята повече МСП и стартиращи предприятия да участват в програмата, но изпитва съмнения относно предложението за разрастване. Въпреки предишните усилия във всички рамкови програми МСП следва да участват по-активно в дейностите, основани на НИИ и „Хоризонт Европа“ би бил най-добрата възможност за привличането им. Идеята за засилено участие чрез капитал може да е добра, но посланието трябва да е ясно за всички дружества. В програмата трябва да бъде обяснено, че МСП все още имат различна гледна точка към „собствеността върху капитала“, за да се стимулира участието на общността и да се избегнат погрешни тълкувания. МСП имат дълга традиция, при която капиталът е основан на семейни предприемачи, и предложенията да „отворят“ своя капитал към пазара, финансиран с тази програма, може да породят специфични въпроси. Поради това ЕИСК призовава Комисията да изложи много ясно това свое интересно предложение.

    2.11.

    		 ЕИСК е съгласен и с принципа, според който не би имало повече финансови инвестиции от ЕС за предприемачите без диалог с ЕС. Това „мото“, обявено наскоро от комисар Моедаш по време на публична сесия, демонстрира амбициозна идея за по-пряко взаимодействие с предприемачите и кандидатите, но е и много рискова нагласа: все още не е ясно какъв вид ресурси ще бъдат разпределени за интервюта с кандидати, а при все това целият процес трябва да бъде ефективен. ЕИСК обаче е напълно подготвен да подкрепи този нов подход и дори предлага помощта си за сътрудничество в процеса посредством експертните знания на своите членове и подкрепата за организациите на гражданското общество, които подпомагат своите членове.

    2.12.

    		 И накрая, ЕИСК приветства също усилията, които изглежда се полагат за засилване на полезното взаимодействие на фондовете между програмите. Полезните взаимодействия на фондовете може да изпълняват силна роля в насърчаването и засилването на капацитета за научноизследователски и иновационни дейности в различни региони на Европа. Ключов момент следва да бъде увеличаването на полезните взаимодействия с други програми за финансиране и политики на Съюза, а именно със структурните фондове чрез съвместими регламенти. Всъщност според регламентите на Многогодишната финансова рамка (МФР) относно кохезионните фондове държавите членки могат да прехвърлят до 5 % от своите отпуснати средства от един фонд на друг, което им дава възможност да прехвърлят парите за инвестиции в други определени ключови области. Това може да бъде друга важна стъпка към по-пълноценното ангажиране на държавите членки в постигането на целта на програмата за иновации и извеждането на научната програма на ново равнище. ЕИСК счита, че само чрез ангажиране на публичния и частния сектор програмата би могла да се счита за успешна и да има въздействие върху ежедневието на гражданите. Друг важен аспект би бил хармонизирането на правилата и нормативната уредба на различните фондове, поне за един и същ вид дейност, и по-специално в областта на научните изследвания и иновациите.

    3.   Предложението за „Хоризонт Европа“ (2021—2027 г.)

    3.1.

    		 Предложението на Комисията за „Хоризонт Европа“ е основано на обявяването на важно постижение: програма за научноизследователска и иновационна дейност за 100 милиарда евро, което вече е голяма стъпка в посока на европейско общество на знанието, основано на науката и иновациите. В това отношение фактът, че държавите членки са се съгласили с това увеличение на бюджета, доказва не само политически ангажимент, но и ясно послание към света: Европа желае да ръководи иновациите и следователно са създадени условията за финансирането им.

    3.2.

    		 Освен финансовите увеличения има и няколко нови и иновативни идеи, които ЕИСК желае да подчертае като точки, взети пряко от предложението, които са от значение за настоящото становище. Затова бихме искали да посочим накратко следните елементи:

    а)

    Структурата от три стълба на „Хоризонт Европа“: както посочва ЕК, „Хоризонт Европа“ не е революция, а еволюция. Основава се на три основни стълба: „Отворена наука“, който включва Европейския научноизследователски съвет (ЕНС), действията „Мария Склодовска-Кюри“ и научноизследователска инфраструктура, „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на промишлеността“, който обхваща пет клъстера: здравеопазване, приобщаващо и сигурно общество, цифрова сфера и промишленост, климат, енергия и мобилност, храни и природни ресурси; и стълба „Отворени иновации“, към който спадат ЕСИ, европейските иновационни екосистеми и EIT. Трите стълба ще се основават на дейности за укрепване на европейското научноизследователско пространство.

    б)

    Създаването на Европейския съвет по иновациите (ЕСИ) в помощ на ЕС да се превърне в лидер на иновациите, които създават нови пазари; Европа преследва тази цел от много години и въпреки тези усилия, отличните идеи и много силната иновационна и научна общност нивото на растеж и създаване на работни места не отразява нивото на ангажираност. Затова с предложението на Комисията ще бъде създадено обслужване на едно гише с цел осигуряване на най-обещаващия висок потенциал и водещи до пробив технологии от лабораторията до пазарното внедряване и най-иновативните стартиращи предприятия и дружества ще бъдат подпомогнати да разширят своите идеи. Новият ЕСИ ще спомогне за идентифициране и финансиране на бързоразвиващите се високорискови иновации със силен потенциал за създаване на изцяло нови пазари. Той ще осигури пряка подкрепа за иноваторите чрез два основни инструмента за финансиране: един за ранните етапи, а другия — за разработването и пазарното внедряване. Той ще допълни Европейския институт за иновации и технологии (EIT). ЕИСК счита, че ЕСИ следва да акцентира върху много иновативни и водещи до пробив малки и средни предприятия (МСП) и стартиращи предприятия.

    в)

    В рамките на EIT предложенията за бъдещи общности на знание и иновации на EIT ще бъдат отбелязани в стратегическата иновационна програма на EIT. ЕИСК счита, че те не следва да се увеличават значително и че следва да бъдат поддържани в ограничен брой в съответствие с принципа на опростяване на областта на научните изследвания и иновациите. В допълнение към това бъдещите общности на знание и иновации следва да гарантират представляването на различни европейски държави, а именно във връзка с разположението на иновационните центрове. Следва да се засили предприемачеството, насърчавано от академичния стълб (напр. обучение с предприемаческа насоченост; насърчаване на силно извъндисциплинарно сътрудничество между промишлеността и академичните среди; и набелязване на уменията, които ще бъдат необходими на бъдещите иноватори).

    г)

    Създаването на мисии на ЕС в областта на научноизследователската и развойната дейност, съсредоточени върху глобалните предизвикателства и конкурентоспособността на промишлеността. Този подход може да бъде успешен начин за включване на обществото и гражданите в мисиите, които трябва да бъдат набелязани, и ще създаде чувство за общност, което би било от основно значение за постигане на значителни резултати и въздействие. Примерите могат да варират от борбата с рака до чист транспорт, почистването на океаните от пластмасови отпадъци или безопасна и чиста вода за всички. Тези мисии ще бъдат проектирани съвместно с гражданите, заинтересованите страни, Европейския парламент и държавите членки. Като представител на организираното гражданско общество ЕИСК е готов да допринася активно към този процес на съвместно проектиране.

    д)

    Увеличаване до максимум на потенциала за иновации в ЕС и укрепване на европейското научноизследователско пространство: подкрепата ще бъде удвоена за държавите членки, които имат нисък потенциал за постижения в сферата на НИИ. Освен това полезните взаимодействия с Европейските структурни и инвестиционни фондове (напр. Структурните фондове и Кохезионния фонд) ще улеснят координирането и комбинирането на финансиране и ще помогнат на регионите да приветстват иновациите и да спечелят влияние на равнището на ЕС.

    е)

    Повече откритост: принципът на „отворена наука/отворени иновации“ ще стане оперативният метод за „Хоризонт Европа“, като налага отворен достъп до публикации и данни. Така ще се насърчи разпространяването и експлоатацията и ще се подпомогне навлизането на пазара и увеличаването на потенциала за иновации на резултатите, постигнати с финансиране от ЕС.

    ж)

    Ново поколение европейски партньорства и засилено сътрудничество с други програми на ЕС: очакването е „Хоризонт Европа“ да сведе до най-необходимото броя на партньорствата, които ЕС включва в програмите или финансира съвместно с партньори, като например промишлеността, гражданското общество и агенциите за финансиране, за да увеличи тяхната ефективност и въздействие в постигането на политическите приоритети на Европа. „Хоризонт Европа“ ще насърчи ефективни и оперативни връзки с други бъдещи програми на ЕС, като например политиката на сближаване, Европейския фонд за отбрана, програмата „Цифрова Европа“ и Механизма за свързване на Европа (МСЕ), както и с международния проект за термоядрена енергия „ITER“.

    з)

    Съвместният изследователски център (JRC), службата на Комисията за наука и знания, ще продължи да дава своя принос посредством научни съвети, техническа подкрепа и специална научноизследователска дейност.

    4.   Наука и иновации за всички европейци

    4.1.

    		 Гражданите трябва да бъдат осведомени за европейския потенциал и постижения относно дейностите в областта на науката и иновациите. Тези дейности наистина са част от живота на всички и са реална възможност за включване на обществото в европейския проект. Предложените от Комисията концепция и мерки са амбициозни и са „безкраен процес“, но това е и „най-добрата възможност“ за ангажиране на гражданите с европейските ценности, свързани с иновации и наука за всички.

    4.2.

    		 За фундаментален подход трябва да се счита образованието по естествените и точните науки и комуникацията, посветена на науката, за да може всеки да участва в европейския проект. Определянето на участието на обществеността като приоритет в рамките на „Хоризонт Европа“ ще бъде ясна стъпка напред към довеждането на резултатите, свързани с научните изследвания и иновациите, на пазара и в нашето ежедневие. Процесът на съвместно създаване, основан на подход с участието на множество заинтересовани страни, би представлявал ясно послание за участието на обществеността в НИИ. Социалните иновации, заедно с участието на обществеността и доверието в иновациите, ще са от ключово значение за насърчаване на новите модели на управление, производство и потребление.

    4.3.

    		 Изглежда, че начинът, по който се разпространява, оповестява и експлоатира успехът на европейската наука и иновации, е донякъде неефективен. Гражданите ценят иновациите на други региони и не признават „европейските постижения“, дори и когато ги виждат. Това трябва да се промени поради няколко причини: важно е не само да се получава „европейска“ стойност от инвестициите от Европа, а и постиженията и целите на ЕС във връзка с европейския проект да пораждат чувство на гордост у всички.

    4.4.

    		 Европа често е критикувана за „липса на инвестиции“ и „липса на култура на риска и предприемачеството“. Общата идея на предложението на ЕК е да се отчетат тези предизвикателства и да се създаде нова концепция относно тези идеи. Приносът на дейностите в сферата на науката и иновациите за изграждането на по-добра и по-приобщаваща Европа е част от необходимата промяна за избягване на погрешното разбиране на европейския проект и със сигурност представлява добър принос за по-силното ангажиране на гражданите и създаването у тях на чувство на гордост от това, че са част от решението. Важно е и да се противодейства на неточните идеи относно използването на европейски средства в местните общности: ако гражданите разберат, че „парите на данъкоплатците“ се използват добре, това би било добра стъпка към противодействието на популистките пропаганди, които трябва да бъдат оспорвани.

    4.5.

    		 По-конкретно програмата следва да допринася за укрепване на европейското научноизследователско пространство, като гарантира, че по-голямата част от финансирането за нея се използва за съвместни научни изследвания, включващи участници от държави членки, и/или асоциирани държави с цел предлагане на значителна добавена стойност за ЕС. Сътрудничеството между европейските изследователи, промишлени сектори (включително МСП) и други публични и частни институции изигра важна роля в създаването на ЕНП и е запазена марка на европейските рамкови програми за НИИ, които се ценят високо от заинтересованите страни и трябва да бъдат запазени в „Хоризонт Европа“.

    4.6.

    		 Дейностите в рамките на „Хоризонт Европа“ се изпълняват главно посредством покани за представяне на предложения. Следва да се гарантира, че по-голямата част от бюджета на „Хоризонт Европа“ се изразходва посредством „процедури с отправяне на конкурентни покани“, провеждани пряко от Европейската комисия или нейните изпълнителни агенции по прозрачен и ефикасен начин, и че за броя и бюджета на мисиите и партньорствата следва да бъде определяно разумно максимално равнище, за да се рационализира областта на научните изследвания и иновациите в съответствие с основната цел за опростяване.

    4.7.

    		 „Хоризонт Европа“ трябва да опрости нуждите и неотложните приоритети, подчертани в консултацията със заинтересованите страни, проведена в началото на 2018 г. като част от оценка на въздействието (4). Целта на консултацията със заинтересованите страни беше да се съберат мненията на заинтересованите граждани и заинтересованите участници относно структурата на „Хоризонт Европа“, а именно относно насърчаването на научноизследователската и иновационната дейност в целия ЕС, подпомагането на образованието, уменията и обучението, както и гарантирането на чиста и здравословна среда, както и защитата на природните ресурси.

    4.8.

    		 С цел активно допринасяне за сближаването на различните региони в Европа се приветства увеличаването на финансирането за Европейския съвет за научни изследвания, особено ако то ще бъде разпределяно преди всичко за научни изследователи в началото на кариерата им като групата с възможно най-висок потенциал за бъдещето на Европа. Трябва да спре изтичането на мозъци от периферните региони към централна и северна Европа и да се осъществи на практика оправомощаването на младите изследователи в началото на кариерата им.

    4.9.

    		 За да се подобри усвояването на научноизследователските резултати от гражданското общество, е важно да се подчертае основната роля на социалните иновации. Също така е важно да се подчертае значението на предприятията от социалната икономика и на заинтересованите страни като цяло, които, наред с промишлеността и МСП, днес представляват важна част от европейската икономическа система.

    5.   Ролята на предприятията

    5.1.

    		 ЕИСК още веднъж трябва да изтъкне факта, че сред деловите среди в Европа МСП представляват най-значителната стопанска общност. МСП носят отговорността за растежа и създаването на работни места и следователно трябва да стоят в основата на процеса по създаване на политики. Предложението изглежда отразява тази идея, но същевременно ЕИСК насочва вниманието на Комисията към факта, че не съществува универсално решение за всички държави членки относно начина за засилване на участието на МСП в „Хоризонт Европа“. Държавите членки имат различни нива на растеж и структурни иновационни екосистеми и това по някакъв начин трябва да бъде отразено в предложените специфични мерки.

    5.2.

    		 ЕИСК признава ролята на стартиращите предприятия в рамките на иновационните и научните екосистеми, но насочва вниманието на Комисията към факта, че предприемачите трябва да имат ориентиран към бизнеса подход, за да успеят. Следователно е желателно предприемачите да получават съвети относно потенциала и нуждите на пазара. Големите компании също трябва да бъдат част от процеса. Големите компании дават повече възможности за стартиращите предприятия и МСП не само поради предизвикателствата, които създават, но и поради бизнес възможностите, обичайно свързани с техните дейности. Следователно създаването на по-ефективна иновационна екосистема, която обединява всички техни реалности, е много добра идея.

    5.3.

    		 ЕИСК насочва вниманието на общността от предприемачи и на Комисията към нуждата от разработване на нова концепция във връзка с дейностите на промишлеността. Традиционните производствени отрасли наистина биха имали полза от дейностите на стартиращите предприятия, когато са насочени към предизвикателствата, произхождащи от цифровизацията и роботизацията на промишлените дейности — например към цифровата икономика или засилването на въвеждането на много напреднали нови технологии на производство чрез участието на МСП и стартиращи предприятия и насърчаването на тяхното сътрудничество с големи отрасли. Успеваемостта би могла да нарасне, ако общността от стартиращи предприятия по някакъв начин бива осведомявана за предстоящите промишлени предизвикателства.

    6.   Финансови въпроси

    6.1.

    		 Предложените бюджетни средства в размер на 100 милиарда евро за периода 2021—2027 г. включват 94,1 милиарда евро по линия на програмата „Хоризонт Европа“, 3,5 милиарда евро за фонда InvestEU, а 2,4 милиарда евро — за програмата на Евратом за изследвания и обучение. Програмата на Евратом, с която се финансират научните изследвания и обучението в областта на ядрената безопасност, сигурността и радиационната защита, ще бъде по-силно съсредоточена върху неядрени приложения, като например оборудване за здравни заведения и медицинско оборудване, и ще подпомага мобилността на изследователите в ядрената област в рамките на действията „Мария Склодовска-Кюри“.

    6.2.

    		 Примерното разпределение на бюджета за „Хоризонт Европа“ показва значително увеличение (около 20 %) в бюджета на ЕНС и действията „Мария Склодовска-Кюри“ (около 10 %) в сравнение с Рамковата програма „Хоризонт“ 2014—2020 г. ЕИСК напълно подкрепя това увеличение и факта, че ЕНС следва да отдели по-голямата част от бюджета си за научни изследователи в началото на кариерата им в най-продуктивната им и творческа фаза (субсидии за начинаещи (5) и за утвърдени изследователи (6)).

    6.3.

    		 Бюджетът на ЕСИ е с най-голямо увеличение в рамките на „Хоризонт Европа“ с общ размер от 13,5 милиарда евро. В рамките на стълба „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на промишлеността“ на клъстера „храни и природни ресурси“ се пада най-голямото увеличение, до общо 10 милиарда евро. Междудисциплинарният стълб, посветен на „Укрепване на европейското научноизследователско пространство“, също отбелязва значително увеличение в своя бюджет до общо 2,1 милиарда евро. ЕИСК приветства тези бюджетни тенденции, като смята, че те ще укрепят европейското научноизследователско пространство и ще изградят по-силна екосистема за научни изследвания и иновации с много участници от всички европейски региони.

    Брюксел, 17 октомври 2018 г.

    Председател на Европейския икономически и социален комитет

    Luca JAHIER

    (1)  Вж. ОВ C 34, 2.2.2017 г., стр. 66 и Информационен доклад относно „Хоризонт 2020“ (оценка).

    (2)  ОВ C 197, 8.6.2018 г., стр. 10.

    (3)  ОВ C 34, 2.2.2017 г., стр. 66.

    (4)  https://ec.europa.eu/info/publications/horizon-europe-impact-assessment-swd-2018-307_en

    (5)  За изследователи от всяка националност, с 2–7 години опит след завършването на докторска степен, с много обещаващи научни резултати и отлично предложение за научни изследвания (https://erc.europa.eu/funding/starting-grants).

    (6)  За изследователи от всяка националност, с 7–12 години опит след завършването на докторска степен, с много обещаващи научни резултати и отлично предложение за научни изследвания. (https://erc.europa.eu/funding/consolidator-grants).

    Top