52018AE2767

EUR-Lex

Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52018AE2767 - EN

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 52018AE2767

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за насърчаване на инвестициите в устойчиво развитие“ (COM(2018) 353 final — 2018/0178 (COD) и относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1011 по отношение на бенчмарковете за ниски въглеродни емисии и бенчмарковете за положително въздействие в областта на въглеродните емисии“ (COM(2018) 355 final — 2018/0180 (COD)

EESC 2018/02767

OB C 62, 15.2.2019, p. 103–107 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Official Journal

15.2.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 62/103

(COM(2018) 353 final — 2018/0178 (COD)

и относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1011 по отношение на бенчмарковете за ниски въглеродни емисии и бенчмарковете за положително въздействие в областта на въглеродните емисии“

(COM(2018) 355 final — 2018/0180 (COD)

(2019/C 62/16)

Докладчик:

Daniel MAREELS

Консултация	Съвет на Европейския съюз, 6.7.2018 г. Европейски парламент, 5.7.2018 г.
Правно основание	Член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	3.10.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	17.10.2018 г.
Пленарна сесия №	538
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	182/0/0

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства предложенията относно таксономията, които представляват първа стъпка в изпълнението на Плана за действие относно финансирането на устойчивия растеж (1). С тях се определя какво представляват „екологосъобразните икономически дейности“, което от своя страна позволява да се определи какво са „екологосъобразни инвестиции“, и това е важно в този контекст.

1.2.

Комитетът приема положително и предложението за изготвянето на нови бенчмаркове за ниски въглеродни емисии и за положително въздействие в областта на въглеродните емисии.

1.3.

С оглед на целите на Плана за действие е изключително важно от самото начало да се положи добра основа за всички по-нататъшни дейности. Таксономията изпълнява тази основополагаща роля и Комитетът подкрепя изцяло решението да се започне с нея.

1.4.

Освен това тази основа трябва да съответства и на големите амбиции, обявени в Плана за действие, според който „Европа има всички предпоставки да се превърне в световен лидер“. Сега е важно да се действа в съответствие с тази амбиция и таксономията да бъде разработена в съответствие с нея.

1.5.

Изключително важно е по този въпрос целият ЕС да говори с един глас и да следва един и същи подход. Следователно европейската таксономия би трябвало да е в състояние да надхвърли и замени съществуващите индивидуални и разпръснати подходи в държавите членки. Когато е възможно, тя следва да се основава на съществуващите международни рамки.

1.6.

Това би имало положително въздействие и върху вътрешния пазар, особено по отношение на привличането на капитал за устойчиви инвестиции в целия ЕС. Всъщност това ще означава по-ниски разходи за участниците на пазара и по-голям избор за инвеститорите.

1.7.

Планът за действие и неговото изпълнение представляват големи предизвикателства. Става въпрос за среда, която е подложена на значителна промяна и постоянно еволюира. Затова таксономията трябва също да се разглежда като динамичен инструмент. Тя трябва да бъде подлагана на редовна оценка и адаптиране.

1.8.

С оглед на горепосочените аспекти ЕИСК споделя виждането, че трябва да се отдаде предпочитание на избрания в предложенията поетапен и гъвкав подход. Добре е да се започне с ограничен брой области и с лимитиран брой правни задължения.

1.9.

Както беше споменато по-горе, настоящите предложения се отнасят до екологичните аспекти. От холистична гледна точка обаче Комитетът продължава да настоява за цялостна съгласуваност. Той счита за положителен факта, че трябва да се спазват минимални гаранции в социалната област и в областта на управлението; желателно е да се определят по-нататъшни стъпки. Поради това ще бъде важно в бъдеще да се работи за разширяване на таксономията, така че да се обхванат целите за социално устойчиво развитие и управление.

1.10.

Комитетът напълно подкрепя избора за разработване на изключително подробна таксономия на ЕС. От съществено значение е да се определи по ясен и сигурен начин кои дейности са действително екологосъобразни и от самото начало да се премахнат всякакви съмнения в това отношение.

1.11.

От също толкова решаващо значение е и практическата пригодност на таксономията. Това е от полза и за потребителите и инвеститорите. Освен това изцяло се подкрепя решението таксономията да се използва само когато тя е стабилна и добре развита.

1.12.

В таксономията следва също така да се има предвид и прилагането от страна на предприятията. Те са тези, които до голяма степен ще отговарят за „истинския“ преход към устойчива икономика. Затова подход, при който се отчитат различията между секторите и големината на предприятията, изглежда определено целесъобразен. Също така е необходимо да не се нарушава конкуренцията при привличането на финансиране за екологосъобразни икономически дейности.

1.13.

В същото време таксономията трябва да може да се прилага както в голям мащаб и международен контекст, така и на местно равнище. За Комитета е ясно, че не само не трябва да се допуска тези мерки да бъдат адаптирани в твърде голяма степен към много големите единици, но и че трябва да се гарантира, че те са от полза и за МСП.

1.14.

Положителен е фактът, че европейските надзорни органи ще играят ключова роля в установяването на таксономията на ЕС Тя трябва да може да се използва от всички финансови институции и да бъде приложима към всички финансови продукти, и същевременно да продължи да се прилага за всички свързани стопански дейности. Освен това трябва да се следи за съгласуваността с европейското финансово законодателство. Допълнителната регулаторна и надзорна тежест и разходите за надзор трябва доколкото е възможно да бъдат ограничени, включително въз основа на принципа на пропорционалност.

1.15.

За Комитета от решаващо значение са и информацията и комуникацията. Затова той смята, че би било изключително целесъобразно да се обръща голямо внимание на информирането на всички заинтересовани страни, включително оперативната бизнес среда и широката общественост, и на комуникацията с тях. Би могло да се разработи план за предоставяне на възможно най-много информация на всички заинтересовани страни и на обществеността и да се предприеме диалог с тях с цел получаване на тяхната подкрепа. Осведомяването и образованието по финансови въпроси също би трябвало да бъдат включени в него. Решаващият фактор са хората!

2. Контекст (2)

2.1.

В международен план приемането на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие (2015 г.) и Парижкото споразумение за климата (2016 г.) постигнаха значителна промяна в отношението спрямо изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда. Накратко казано, светът избра да поеме по пътя към постигане на по-устойчива среда.

2.2.

ЕС предприемаше инициативи и преди това, но действията се ускориха след приемането на горепосочените международни споразумения. Освен това преходът към устойчивост изисква сериозни усилия и значителни инвестиции. Само във връзка с климата и енергетиката споменаваните суми възлизат на 180 милиарда евро годишно.

2.3.

Затова през 2016 г. беше създадена Експертна група на високо равнище (ЕГВР), която да разработи стратегията на ЕС за инвестициите в устойчиво развитие. Тази група предложи наред с останалото две инициативи, свързани с европейската финансова система:

2.3.1.

първата е да се подобри приносът на финансовата система за устойчивия и приобщаващ растеж;

2.3.2.

втората се отнася до засилването на финансовата стабилност посредством включването на „икономически, социални и управленски фактори“ (ИСУ) в процеса на вземане на инвестиционните решения.

2.4.

Освен това ЕГВР отправи 8 препоръки като устойчиви градивни елементи за една устойчива финансова система. Те включват призива да се предвиди технически надеждна система за класификация на равнището на ЕС, т.е. „таксономия“ с цел изясняване на съдържанието на „зелено“ и „устойчиво“. Това позволява да се определи дали дадена икономическа дейност е „екологосъобразна“.

2.5.

В резултат на работата на ЕГВР през пролетта на 2018 г. Комисията представи План за действие за финансиране на устойчивия растеж. Той включва и настоящите предложения.

2.6.

Тези предложения (3) от 24 май 2018 г. имат за цел:

2.6.1.

да се постави основата на таксономия, както се посочва по-горе. Това ще даде възможност също да се определи какво са „устойчиви инвестиции“;

2.6.2.

да се предоставят ясни насоки за инвеститорите. Тези насоки, по-специално за някои участници във финансовата система, имат за цел да осигурят яснота и съгласуваност във връзка с въпроса за това по какъв начин екологичните, социалните и управленските рискове могат да бъдат интегрирани в инвестиционните решения и съветите към инвеститорите;

2.6.3.

да наложат повече изисквания за прозрачност за определени участници във финансовата система, наред с другото по отношение на начина, по който те интегрират упоменатите в параграф 2.6.2 насоки в горепосочените решения и съвети. Те ще трябва също така да покажат по какъв начин постигат своите цели, свързани с устойчивото развитие;

2.6.4.

да установят нови бенчмаркове за ниски въглеродни емисии и за положително въздействие, които разработчиците ще трябва да прилагат, за да осигурят сигурност за ползвателите.

3. Бележки и коментари

3.1.

ЕИСК приветства настоящите предложения, които представляват първа стъпка в изпълнението на Плана за действие за финансиране на устойчив растеж. На първо място, това предполага разработването на таксономия. По този начин се дефинира кога може да се говори за „екологосъобразни икономически дейности“. На свой ред това дава възможност да се определят какво са „екологосъобразни инвестиции“, а това е и в крайна сметка целта на предложението.

3.2.

От друга страна тези предложения далеч не са единственият принос към реализирането на тази цел. Напротив, това е изключително сложен въпрос, във връзка с който ще трябва да бъдат предприети множество действия и инициативи. Някои от тях вече се обсъждат, други могат да се очакват в близко или по-далечно бъдеще.

3.3.

С оглед на целите на Плана за действие е изключително важно от самото начало да се положи добра основа за по-нататъшната работа. Таксономията изпълнява тази основополагаща роля и Комитетът подкрепя изцяло решението да се започне с нея. Освен това е важно най-напред добре да се разбере какво означават наистина „зелено“ и „устойчиво“.

3.4.

Освен това тази основа трябва да съответства и на големите амбиции, обявени в Плана за действие, в който се посочва, наред с другото, че „Европа има всички предпоставки да се превърне в световен лидер“. Сега е важно да се действа в съответствие с тази амбиция и таксономията да бъде разработена в съответствие с нея.

3.5.

Поради това таксономията трябва да бъде неоспорима и всеобщо приета от всички заинтересовани страни. В противен случай съществува опасност от възможни отрицателни последици за всички бъдещи промени и за постигането на поставените цели. Подобна слабост трябва да бъде избегната на всяка цена.

3.6.

Следователно европейската таксономия би трябвало също да е в състояние да надхвърли и замени съществуващите индивидуални и разпръснати подходи в държавите членки. Това обаче не означава, че добрият опит, натрупан до момента, непременно трябва да бъде изоставен. Когато е възможно, той трябва да бъде използван. В това отношение също така е важно таксономията да се основава на съществуващите международни рамки.

3.7.

В крайна сметка изключително важно е по този въпрос целият ЕС да говори с един глас и да следва един и същи подход. Това е от полза и за вътрешния пазар, тъй като по този начин ще бъде по-лесно да се привлича капитал за устойчиви инвестиции в целия ЕС. На практика, това ще означава по-ниски разходи за участниците на пазара, тъй като те вече няма да са обект на различаващи се изисквания в отделните държави членки. От своя страна инвеститорите ще имат по-голям избор и ще могат по-лесно да инвестират в трансграничен мащаб.

3.8.

Както се отбелязва в Плана за действие, „(н)ауката за устойчивостта се развива непрекъснато и се променя заедно със социалните очаквания и потребностите на инвеститорите и пазарите“ (4). Поради това таксономията трябва да се разглежда като динамичен инструмент и ще трябва да бъде редовно оценявана и, при необходимост, адаптирана и изменяна. Трябва да се напредва с бързи темпове, но не прекалено бързо.

3.9.

С оглед на горепосочените аспекти ЕИСК изразява съгласие, че трябва да се отдаде предпочитание на избрания в предложенията поетапен и гъвкав подход. Впрочем това се отнася и за реализирането на различните предвидени в Плана за действие мерки и цели.

3.10.

Следователно е добре да се започне с ограничен брой области (5) и на първо време, да се наложат само лимитиран брой правни задължения (6). Това дава възможност на всички да научат за новия подход и да придобият необходимия опит. Освен това тук става въпрос за бързо променяща се среда и следва да се отчита фактът, че един икономически преход винаги отнема известно време. Следователно е целесъобразно също така да се извършва редовна оценка на постигнатите резултати и осъществения напредък. Комитетът подкрепя предвидената разпоредба това да се прави на всеки три години.

3.11.

В съответствие с казаното по-горе, Комитетът може да се присъедини към изложения в настоящите предложения подход относно аспектите, свързани с околната среда. От холистична гледна точка обаче Комитетът продължава да настоява за цялостна съгласуваност. Във връзка с това положителен е фактът, че се възприемат принципите, залегнали в европейския стълб на социалните права, и че се изисква икономическата дейност да се осъществява в съответствие както с минималните международни гаранции в социалната област и в сферата на труда, така и със счетоводните стандарти. В същото време трябва да се отбележи, че тук става въпрос за минимални гаранции и следователно са необходими допълнителни стъпки. Аналогично, в бъдеще ще бъде важно да се работи и за разширяване на таксономията, така че да се обхванат целите за социално устойчиво развитие и управление.

3.12.

В същото време е важно още от самото начало да се полагат усилия за максимална яснота и сигурност. Комитетът напълно подкрепя избора за разработване на изключително подробна таксономия на ЕС. Това позволява във всеки момент да съществува максимално възможна яснота относно това кои дейности са наистина екологосъобразни и да бъдат премахнати всякакви съмнения още от самото начало. Това ще позволи също така по-лесно да се измерва и картографира приносът към целите в областта на околната среда. Това е важно не само само по себе си, но и с оглед на по-нататъшни развития в бъдеще.

3.13.

Наред с яснотата и сигурността, от решаващо значение е практическата пригодност на таксономията и на всички по-нататъшни решения, вземани на нейна основа. Действително, различни „заинтересовани страни“, които често не са специалисти, ще трябва да работят с нея. Те ще трябва да бъдат обучени, за да говорят на един и същ „език“. Освен това гледната точка на предприятията няма винаги да съвпада с тази на участниците от финансовия сектор.

3.14.

Следователно законодателството трябва да бъде съобразено с предприятията, като взема предвид тяхната дейност, както и факта, че те се намират в края на веригата. То следва също да може да се прилага както в голям мащаб и международен контекст, така и за малки предприятия и на местно равнище. С оглед на значителните разлики между тях секторният подход тук определено е целесъобразен. За ЕИСК е ясно, че тези мерки следва да бъдат от полза и за МСП, особено с оглед на факта че те са гръбнакът на европейската икономика. Поради това е необходимо критериите да могат да бъдат адаптирани и в зависимост от мащаба.

3.15.

При привличането на финансиране за екологосъобразни икономически дейности е необходимо да се избягва нарушаване на конкуренцията между предприятията. Техническите критерии за проверка следва да гарантират, че всички съответни икономически дейности в конкретен сектор могат да се считат за екологосъобразни и са третирани еднакво, ако приносът им към една или повече от заложените в настоящия регламент екологични цели е еднакъв. Във връзка с това Комитетът призовава да се обърне специално внимание на предизвикателствата, които ще се появят в процеса на хармонизиране на техническите критерии за проверка на различните икономически (под)сектори.

3.16.

Пак във връзка с гореспоменатата практическа пригодност, Комитетът приветства факта, че до голяма степен е била взета предвид работата на Комитета за регулаторен контрол. Затова той счита, че следва да се подкрепи промяната на текстовете, съгласно която таксономията ще може да се използва само когато е стабилна и добре развита.

3.17.

Аналогично и с оглед на съгласуваността със законодателството на ЕС във финансовата област, положителен е фактът, че европейските надзорни органи (ESA (7)) ще играят ключова роля в разработването на таксономията на ЕС. Това трябва да гарантира, че тя ще може да бъде използвана от финансови институции и ще бъде приложима за финансови продукти. Във връзка с това е целесъобразно да се вземе под внимание принципът на пропорционалност, в полза на малките и местните институции. Като цяло е важно да се сведат до минимум допълнителната регулаторна и надзорна тежест и свързаните с тях разходи.

3.18.

Освен това акцентът върху практическата насоченост е от полза не само да предприятията и операторите от финансовата система, но също така и за потребителите и инвеститорите. Те също ще се възползват от това. Тя ще даде възможност да се осигури още повече сигурност и яснота по отношение на инвестициите в устойчиво развитие, които те извършват или за които използват своите средства.

3.19.

В още по-широк план акцентът върху горепосочените принципи на сигурност, яснота и практичност е уместен и с цел максимално увеличаване на шансовете за успех и пълното и ефективното постигане на целите на Плана за действие.

3.20.

Комитетът одобрява и изготвянето на нови бенчмаркове за ниски въглеродни емисии и за положително въздействие в областта на въглеродните емисии. Те допринасят за по-доброто функциониране на единния пазар, като премахват съществуващата разпокъсаност и повишават защитата и прозрачността за инвеститорите, като предоставят повече и по-добра информация. Освен това тези бенчмаркове ще доведат до увеличаване и подобряване на свързаната с климата информация от предприятията и нейната съпоставимост. Те могат да допринесат значително и за проекти и активи, които спомагат за постигането на целите по отношение на климата в рамките на Парижкото споразумение.

3.21.

За Комитета решаващо значение имат и информацията и комуникацията. Целите на Плана за действие и всички стъпки в тази рамка могат да бъдат насърчени в значителна степен и по други начини. Затова Комитетът смята, че би било много целесъобразно да се обръща голямо внимание на информирането на всички заинтересовани страни и широката общественост и на комуникацията с тях. Би могло да се разработи план за предоставяне на възможно най-много информация на всички заинтересовани страни и да се предприеме диалог с тях, така че те да бъдат ангажирани и превърнати в партньори в постигането на целите. Осведомяването и образованието по финансови въпроси също би трябвало да бъдат включени в него. Решаващият фактор са хората!

Брюксел, 17 октомври 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) COM(2018) 97 final.

(2) Този раздел се основава до голяма степен на обяснителния меморандум в предложението за регламент и на Плана за действие за финансиране за устойчив растеж — COM(2018) 97 final

(3) COM(2018) 353 final и COM(2018) 355 final

(4) COM(2018)353 final, стр. 7.

(5) По-специално тази, свързана с околната среда, и едва на по-късен етап области като напр. социалната.

(6) Като напр. член 4 от проекта за регламент.

(7) Съгласно разпространената абревиатура на английски език — European Supervisory Authorities.

Top

Choose the experimental features you want to try