1.1.

Ангажимент за прилагане на автоматичния обмен на информация чрез подписването на Многостранното споразумение на компетентните органи или чрез двустранни споразумения

Следните юрисдикции се ангажират да въведат до 2018 г. автоматичен обмен на информация:

Кюрасао, Хонконг, Нова Каледония, Оман, Катар и Тайван

Следните юрисдикции се ангажират да въведат до 2019 г. автоматичен обмен на информация:

Турция

1.2.

Членство в Световния форум относно прозрачността и обмена на информация за данъчни цели и задоволителен рейтинг

Следните юрисдикции се ангажират да станат членове на Световния форум и/или да имат задоволителен рейтинг до 2018 г.:

Кюрасао, Нова Каледония и Оман

Следните юрисдикции се ангажират да станат членове на Световния форум и/или да имат достатъчен рейтинг до 2019 г.:

Босна и Херцеговина, Кабо Верде, Фиджи, Йордания, Черна гора, Сърбия, Свазиленд, Турция и Виетнам

1.3.

Подписване и ратифициране на Многостранната конвенция на ОИСР за административна взаимопомощ по данъчни въпроси или на мрежа от споразумения, обхващаща всички държави — членки на ЕС

Следните юрисдикции се ангажират до 2018 г. да подпишат и ратифицират Конвенцията на ОИСР за административна взаимопомощ по данъчни въпрос или да разполагат с мрежа от споразумения, обхващаща всички държави — членки на ЕС:

Хонконг, Нова Каледония, Оман, Катар и Тайван

Следните юрисдикции се ангажират до 2019 г. да подпишат и ратифицират Конвенцията на ОИСР за административна взаимопомощ по данъчни въпрос или да разполагат с мрежа от споразумения, обхващаща всички държави — членки на ЕС:

Армения, Босна и Херцеговина, Ботсуана, Кабо Верде, Фиджи, бивша югославска република Македония, Ямайка, Йордания, Малдиви, Черна гора, Мароко, Перу, Сърбия, Свазиленд, Тайланд, Турция и Виетнам

2.1

Наличие на вредни данъчни режими

Следните юрисдикции се ангажират до 2018 г. да изменят или да премахнат установените режими:

Андора, Армения, Аруба, Белиз, Ботсуана, Кабо Верде, острови Кук, Кюрасао, Фиджи, Хонконг, Йордания, Лихтенщайн, Малдиви, Мавриций, Мароко, Сейнт Винсънт и Гренадини, Сан Марино, Сейшелски острови, Швейцария, Тайван, Тайланд, Турция, Уругвай и Виетнам

Следните юрисдикции не са потвърдили изрично ангажимента, поет на Форума относно вредните данъчни практики, за изменение или премахване до 2018 г. на установените режими:

Малайзия и остров Лабуан

2.2

Наличие на данъчни режими, които улесняват офшорни структури, привличащи печалби без реална икономическа дейност

Следните юрисдикции се ангажират да разрешат до 2018 г. проблемите, свързани със съществената икономическа дейност:

Бермуда, Кайманови острови, Гърнзи, остров Ман, Джърси и Вануату

3.1.

Членство в приобщаващата рамка за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби или прилагане на минималните стандарти срещу свиване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби

Следните юрисдикции се ангажират до 2018 г. да станат членове на приобщаващата рамка за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби или да приложат минималните стандарти срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби:

Аруба, острови Кук, Фарьорски острови, Гренландия, Нова Каледония, Сейнт Винсънт и Гренадини, Тайван и Вануату

Следните юрисдикции се ангажират до 2019 г. да станат членове на приобщаващата рамка за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби или да приложат минималните стандарти срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби:

Албания, Армения, Босна и Херцеговина, Кабо Верде, Фиджи, бивша югославска република Македония, Йордания, Малдиви, Черна гора, Мароко, Сърбия и Свазиленд

Следните юрисдикции се ангажират да станат членове на приобщаващата рамка или да приложат минималните стандарти срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, ако и когато този ангажимент стане целесъобразен:

Науру, Ниуе

1.

Включването на юрисдикция в списъка на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, се очаква да има разубеждаващо въздействие, което ще насърчи юрисдикциите да спазват критериите съгласно приложение IV към настоящия документ и съгласно допълнителните уточнения в приложения V и VI, както и другите имащи отношение международни стандарти.

2.

Важно е да се осигурят ефективни защитни механизми за борба срещу свиването на данъчните основи на държавите членки посредством данъчни измами, укриване и избягване на данъци и във връзка с това да се приложат ефективни и съразмерни защитни мерки, на равнището на ЕС и на национално равнище, спрямо включените в списъка на ЕС юрисдикции, неоказващи съдействие за данъчни цели.

3.

Редица защитни мерки в неданъчната сфера на равнището на ЕС са свързани със списъка на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, и са изложени в част А от настоящото приложение.

4.

Освен това редица защитни мерки в данъчната сфера биха могли да бъдат взети от държавите членки в съответствие с тяхното национално право в допълнение към предприетите от ЕС неданъчни мерки, за да се обезкуражат по ефективен начин практиките във включените в списъка юрисдикции.

5.

Списък на такива мерки в данъчната сфера е поместен в част Б от настоящото приложение. Тъй като тези мерки следва да бъдат в съответствие с националните данъчни системи на държавите — членки на ЕС, прилагането на мерките се поверява на компетентността на държавите членки.

6.

Трябва да се отбележи, че евентуалните защитни мерки следва да не засягат съответните области на компетентност на държавите членки за прилагане на допълнителни мерки или поддържане на национално равнище на списъци с по-широк обхват на юрисдикциите, неоказващи съдействие.

Б.1.

За да се гарантира координирана дейност, държавите членки следва да приложат поне една от следните административни мерки в данъчната сфера:

Б.2.

Без да се засягат съответните сфери на компетентност на държавите членки да прилагат допълнителни мерки, защитните мерки от законодателно естество в данъчната сфера, които държавите членки биха могли да прилагат, са:

Б.3.

Държавите членки биха могли да обмислят използването на списъка на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, като инструмент за улесняване на действието на съответните разпоредби срещу злоупотребите при прилагането на Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар. Например, когато в съответствие с тази директива държавите членки, при транспонирането на правилата относно контролираните чуждестранни дружества в своето национално право, използват „черни“ списъци на трети държави, тези списъци биха могли да обхващат най-малко включените в списъка на ЕС юрисдикции, неоказващи съдействие за данъчни цели.

1.1.

Списъкът на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, поместен в приложение I, се преработва от Съвета поне веднъж годишно и се одобрява въз основа на доклада на група „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) до Съвета, като се посочва началната дата на прилагане на изменението.

1.2.

Списъкът може да се изменя или продължителността му може да се променя по същите процедурни правила, по които е бил приет. В хода на този процес Европейската комисия следва да предостави необходимото техническо съдействие.

1.3.

Решението на Съвета ще се основава на доклад на група „Кодекс за поведение“, в координация с Групата на високо равнище, и ще се изготвя от Комитета на постоянните представители.

1.4.

Веднага след включването на юрисдикция в списъка, тя се уведомява с писмо, подписано от председателя на група „Кодекс за поведение“, в което ясно се излагат:

1.5.

Веднага след изваждането на юрисдикция от списъка, тя се уведомява незабавно за това с писмо, подписано от председателя на група „Кодекс за поведение“, в което се посочва началната дата на прилагане на изменението.

1.6.

В решенията за включване на юрисдикция в списъка или за изваждането ѝ от него следва ясно да се посочат датите на които защитните мерки в данъчната сфера следва да започнат или да престанат да се прилагат в зависимост от естеството на мярката, без да се засягат съответните сфери на компетентност на държавите членки, като например коригиране на националното законодателство относно прилагането на защитни мерки, предприети на национално равнище.

2.1.

Официално поетите от юрисдикциите ангажименти за изпълнение на отправените от Съвета препоръки за справяне с набелязаните проблеми следва да се наблюдават внимателно от група „Кодекс за поведение“, подпомагана от Генералния секретариат на Съвета, при техническо съдействие от Европейската комисия, с оглед на оценката на ефективното им прилагане.

2.2.

Ако тези юрисдикции не изпълнят ангажиментите в установената времева рамка, Съветът ще разгледа отново въпроса за евентуалното включване на съответните юрисдикции в поместения в приложение I списък.

2.3.

По отношение на юрисдикциите, които будят загриженост, като не изпълняват наложените от критериите изисквания, група „Кодекс за поведение“ следва да продължи да се стреми към ангажимент на високо политическо равнище от тяхна страна, с конкретна времева рамка и ефективно разрешаване на проблемите, набелязани в процеса на скрининг.

2.4.

По-специално двустранните обсъждания следва да са насочени към:

2.5.

При наблюдаване на изпълнението на ангажиментите следва да се отчита актуалното състояние на работата, извършена от Световния форум относно прозрачността и обмена на информация за данъчни цели, по линия на приобщаващата рамка на ОИСР за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби и от форума относно вредните данъчни практики.

2.6.

Група „Кодекс за поведение“ следва да продължи да насърчава критериите в световен план в координация с работата на Световния форум относно прозрачността и обмена на информация за данъчни цели, по линия на приобщаващата рамка на ОИСР за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби и на форума относно вредните данъчни практики.

2.7.

Когато е уместно, ако група „Кодекс за поведение“ вземе решение въз основа на критериите, по които Съветът е постигнал съгласие, наблюдението би могло да обхване и юрисдикциите, попадащи извън обхвата на процеса на скрининг през 2017 г.

2.8.

Група „Кодекс за поведение“, подпомагана от Генералния секретариат на Съвета, ще продължи да провежда и надзирава този процес в координация с Работната група на високо равнище. Комисията ще подпомага група „Кодекс за поведение“ чрез извършване на необходимата подготвителна работа за процеса на скрининг в съответствие с функциите, определени понастоящем в рамките на Кодекса за поведение за данъчно облагане на предприятията, като се обърне специално внимание на предишните и настоящите диалози с трети държави.

2.9.

Група „Кодекс за поведение“ следва и занапред да разработва подходящи практически договорености относно изпълнението на тези насоки.

2.10.

Списъкът на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие, се актуализира от Съвета в съответствие с тези насоки въз основа на информацията, която ще бъде предоставена на разположение на група „Кодекс за поведение“. Група „Кодекс за поведение“ ще работи въз основа на предоставената ѝ информация, наред с останалото, от съответната юрисдикция, Комисията или държавата(ите) членка(и).

2.11.

След балансиран преглед на пълната събрана информация група „Кодекс за поведение“ докладва на Съвета, най-малко веднъж годишно, относно списъка на неоказващите съдействие юрисдикции, за да даде на Съвета възможност да реши, по целесъобразност, да включи в списъка неоказващи съдействие юрисдикции, ако те не спазват критериите в рамките на скрининга, или незабавно да ги извади от този списък, ако изпълняват условията за това.

2.12.

Генералният секретариат на Съвета ще продължи да изпълнява ролята на централно звено с оглед на улесняването на описания в настоящия документ процес.

1.1.

Първоначален критерий по отношение на стандарта на ОИСР за автоматичен обмен на информация (AEOI) (общ стандарт за предоставяне на информация — CRS): юрисдикцията следва да се е ангажирала и да е започнала законодателния процес за ефективно въвеждане на CRS, като първият обмен трябва да се осъществи най-късно през 2018 г. (по отношение на 2017 г.), и да разполага с договорености, позволяващи обмена на информация с всички държави членки, до края на 2017 г. или чрез подписване на Многостранното споразумение на компетентните органи, или чрез двустранни споразумения;

Бъдещ критерий по отношение на CRS, считано от 2018 г.: рейтингът на юрисдикцията от Световния форум по отношение на AEOI CRS следва да бъде най-малко „до голяма степен в съответствие“, както и

1.2.

рейтингът на юрисдикцията от Световния форум по отношение на стандарта на ОИСР за обмен на информация при поискване (EOIR) следва да бъде най-малко „до голяма степен в съответствие“, при надлежно отчитане на ускорената процедура, както и

1.3.

(за суверенните държави) юрисдикцията следва или:

(за несуверенните юрисдикции) юрисдикцията следва или:

1.4.

Бъдещ критерий: с оглед на инициативата за бъдещ световен обмен на информация относно действителния собственик, аспектите, свързани с действителния собственик, ще бъдат включени на по-късен етап като четвърти критерий за прозрачност за скрининга.

До 30 юни 2019 г. следва да се прилага следното изключение:

Това изключение не се прилага за юрисдикциите, които са оценени като „несъответстващи“ на изискванията на критерий 1.2, или които до 30 юни 2018 г. не са били определени поне за „до голяма степен в съответствие“ с този критерий.

Държавите и юрисдикциите, които ще фигурират в изготвяния в момента от членовете на ОИСР и на Г-20 списък на юрисдикциите, неоказващи съдействие, ще бъдат разгледани за включване в списъка на ЕС, независимо дали са били подбрани за процеса на скрининг.

2.1.

юрисдикцията следва да не прилага мерки за преференциално данъчно облагане, които биха могли да се смятат за вредни съгласно критериите, определени в Резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 1 декември 1997 г. относно „Кодекс за поведение при данъчното облагане на предприятията“ (1), както и

2.2.

юрисдикцията следва да не предлага улеснения за офшорни структури или договорености, насочени към привличане на печалби, които не отразяват реална икономическа дейност в юрисдикцията.

3.1.

Първоначален критерий, който дадена юрисдикция следва да покрива, за да се счита, че изпълнява изискванията за прилагане на мерките срещу свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби:

3.2.

Бъдещ критерий, който дадена юрисдикция следва да покрива, за да се счита, че изпълнява изискванията за прилагане на мерките срещу свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби (който да се прилага след приключване на прегледите от страна на приобщаващата рамка на договорените минимални стандарти):

1.

В съответствие с точка 13 от Насоките за процеса на скрининг на юрисдикциите, приложен към заключенията на Съвета, група „Кодекс за поведение“ следва да определи въз основа на обективни критерии продължителността на разумния срок, посочена в критерий 1.3.

2.

За целите на прилагането на критерий 1.3 продължителността на разумния срок, посочена в критерий 1.3, се разбира, както следва:

3.

Що се отнася до критерий 1.3, подточка i) (за суверенните държави), „в разумен срок“ се отнася за влизането в сила на изменената Многостранна конвенция на ОИСР за административна взаимопомощ по данъчни въпроси за дадена юрисдикция, а не за ангажимента.

4.

Що се отнася до критерий 1.3, подточки i) и ii) (за несуверенни юрисдикции), „в разумен срок“ означава съответно влизането в сила на изменената Конвенция на ОИСР за административна взаимопомощ по данъчни въпроси за юрисдикцията и влизането в сила за юрисдикцията на мрежа от договорености за обмен, която да е достатъчно широка, за да обхваща всички държави членки.

5.

Продължителността на разумния срок за тези три точки ще бъде идентична с крайния срок, прилаган в критерий 1.3, подточка ii) по отношение на суверенните държави: 31 декември 2018 г. (т.е. същият срок, който се прилага за влизането в сила за суверенна трета юрисдикция на мрежа от договорености за обмен, която да е достатъчно широка, за да обхваща всички държави членки).

6.

Без да се засяга крайният срок 31 декември 2018 г., разумният срок не следва да надхвърля времето, необходимо за:

7.

Продължителността на разумния срок може да бъде удължена единствено с консенсус от групата „Кодекс за поведение“ за конкретна несуверенна юрисдикция и само в надлежно обосновани случаи.

1.

За целите на прилагането на критерий 2.2 липсата на корпоративен данък или прилагането на номинална ставка за корпоративен данък, която се равнява или се приближава до нула, от една юрисдикция следва да се разглеждат като попадащи в обхвата на точка А от Кодекса за поведение при данъчното облагане на предприятията от 1 декември 1997 г. (Кодекс за поведение) (1).

2.

В това отношение, когато критерий 2.1 е неприложим единствено поради факта, че съответната юрисдикция не отговаря на праговия критерий по параграф Б от Кодекса за поведение (2) поради „липсата на система за корпоративно данъчно облагане или прилагането на номинална ставка за корпоративен данък, която се равнява или доближава до нула“ (3), тогава петте фактора, посочени в параграф Б от Кодекса за поведение следва да се прилагат по аналогия, за да се прецени дали критерий 2.2 (4) е изпълнен.

3.

В контекста на критерий 2.2 фактът, че отсъства корпоративен данък или се прилага номинална ставка за корпоративен данък, която се равнява или се приближава до нула, не може сам по себе си да бъде основание да се заключи, че дадена юрисдикция не отговаря на изискванията на критерий 2.2.

4.

Дадена юрисдикция следва да се счита за несъответстваща на критерий 2.2, ако откаже да започне съдържателен диалог или не предостави информацията или обясненията, които група „Кодекс за поведение“ може разумно да поиска, или по друг начин не сътрудничи на група „Кодекс за поведение“, когато тя трябва да установи съответствието на тази юрисдикция с критерий 2.2 в хода на процеса на скрининг.

1.

За целите на прилагането на критерий 2.2 липсата на корпоративен данък или прилагането на номинална ставка за корпоративен данък, която се равнява или се приближава до нула, от една юрисдикция следва да се разглеждат като попадащи в обхвата на точка А от Кодекса за поведение при данъчното облагане на предприятията от 1 декември 1997 г. (Кодекс за поведение). (5)

2.

В това отношение, когато критерий 2.1 е неприложим единствено поради факта, че съответната юрисдикция не отговаря на праговия критерий по параграф Б от Кодекса за поведение (6) поради „липсата на система за корпоративно данъчно облагане или прилагането на номинална ставка за корпоративен данък, която се равнява или доближава до нула“ (7), тогава петте фактора, посочени в параграф Б от Кодекса за поведение следва да се прилагат по аналогия, за да се прецени дали критерий 2.2 (8) е изпълнен.

3.

В контекста на критерий 2.2 фактът, че отсъства корпоративен данък или се прилага номинална ставка за корпоративен данък, която се равнява или се приближава до нула, не може сам по себе си да бъде основание да се заключи, че дадена юрисдикция не отговаря на изискванията на критерий 2.2.

4.

Дадена юрисдикция следва да се счита за несъответстваща на критерий 2.2, ако откаже да започне съдържателен диалог или не предостави информацията или обясненията, които група „Кодекс за поведение“ може разумно да поиска, или по друг начин не сътрудничи на група „Кодекс за поведение“, когато тя трябва да установи съответствието на тази юрисдикция с критерий 2.2 в хода на процеса на скрининг.

—

Обхватът на критерий 2.2 съгласно формулировката на Съвета по икономически и финансови въпроси отчита отсъствието в определена юрисдикция на корпоративен данък или прилагането на номинална ставка за корпоративен данък, която се равнява или се приближава до нула, като „мярка“, която съществено засяга мястото на стопанска дейност (точка А от Кодекса за поведение).

—

В този смисъл критерий 2.2 е предназначен да провери дали тази „мярка“ предлага улеснения за офшорни структури или договорености, насочени към привличане на печалби, които не отразяват реална икономическа дейност в юрисдикцията.

—

Критерий 2.2 се прилага, единствено когато стандартната оценка по кодекса (т.е. критерий 2.1) не може да се приложи поради отсъствието в юрисдикцията на трета държава на система за корпоративно данъчно облагане или защото юрисдикцията прилага номинална ставка за корпоративен данък, която се равнява или се приближава до нула.

—

Посредством критерий 2.2 се оценява правната рамка на дадена юрисдикция и определени икономически факти за нея във връзка с петте критерия, установени съгласно точка Б от Кодекса за поведение, които трябва да се тълкуват по аналогия.

—

Предимствата, отпускани от юрисдикциите на трети държави, оказващи съществено въздействие върху мястото на стопанска дейност, трябва да се разглеждат във връзка с номинална ставка за корпоративен данък, която се равнява или се приближава до нула, и във връзка с отсъствието на корпоративно данъчно облагане, доколкото и в двата случая не може да се приложи стандартният тест по Кодекса за поведение. Посочените характеристики трябва всъщност да се разглеждат като същински предимства, които следва да бъдат оценени съгласно теста по Кодекса.

—

Като цяло всички указания, разработени през годините от група „Кодекс за поведение“ за оценка на данъчните мерки в рамките на обхвата на Кодекса за поведение от 1998 г., следва да се прилагат последователно и по аналогия за целите на този тест (9).

—

Юрисдикция може да се счита, че не е преминала успешно оценката по този критерий, единствено когато „офшорните структури и договорености, насочени към привличане на печалби, които не отразяват реална икономическа дейност в юрисдикцията“, се дължат на правила или практики, включително извън района на данъчно облагане, които юрисдикцията, след получаването на разумно искане, може да промени, или се дължат на отсъствието на такива правила и изисквания, необходими за успешното издържане на теста, които юрисдикцията, след получаването на разумно искане, може да въведе.

—

Въвеждането на система за корпоративно данъчно облагане или на положителна ставка за корпоративен данък не е сред действията, които може да бъдат изискани от юрисдикцията на трета държава с оглед на спазването на изискванията по този тест, тъй като отсъствието на корпоративно данъчно облагане или прилагането на номинална ставка за корпоративен данък, която се равнява или се приближава до нула, не може само по себе си да се счита за показател, оценяващ юрисдикцията като несъответстваща на критериите.

—

При все това критерий 2.2 предполага автоматично несъответствие за онези юрисдикции, които отказват да сътрудничат с ЕС при оценката на тяхната правна рамка.

—

Функционирането на праговия тест изглежда доста ясно от определението на обхвата на критерий 2.2, съгласно договореното от Съвета по икономически и финансови въпроси през февруари тази година.

—

По-специално този тест е реализиран, когато „критерий 2.1 е неприложим единствено поради факта, че съответната юрисдикция не отговаря на праговия критерий по параграф Б от Кодекса за поведение поради липсата на система за корпоративно данъчно облагане или прилагането на номинална ставка за корпоративен данък, която се равнява или доближава до нула“.

—

За целите на прилагането на критерий 2.2 „предимства“ следва да се разбира като наличието на ставка за корпоративен данък, която се равнява или се доближава до нула, или отсъствието на корпоративно данъчно облагане.

—

Фактор 1, както и фактор 2 от настоящите критерии по кодекса, съдържат два основни елемента: a) правно отграничаване; и б) фактическо отграничаване.

—

Правното отграничаване е налице, когато предимствата се предоставят на чуждестранните лица единствено от законите и подзаконовите актове, уреждащи установяването и извършването на стопанска дейност в дадена юрисдикция.

—

Когато не е въведена ефективна система за корпоративно данъчно облагане, следва да се прецени дали аспекти от правната рамка, включително несвързани с корпоративното данъчно облагане аспекти, по ефективен начин осигуряват правно отграничаване.

—

Пример за това биха били неданъчни изисквания за дружествата, даващи възможност за местопребиваване или за достъп до националния пазар на подложената на тест юрисдикция.

—

За целта се оценява всяка мярка, водеща до различно третиране на националните дружества и дружествата, чиито собственици са чуждестранни лица или чиято дейност е откъсната от националния пазар.

—

Ако например юрисдикция предостави „предимства“ на дружество, единствено ако то се въздържа от дейности в местната икономика (критерий 2) или само доколкото тези дейности зависят от конкретен лиценз за извършване на стопанска дейност (критерии 1 и 2) или само доколкото дейностите се предприемат от чуждестранни лица (критерий 1), това би могло да се оцени като евентуален елемент на въведена на място система на отграничаване. По аналогия това би могло да важи и за други данъци (т.е. различни от корпоративен данък).

—

Фактическото отграничаване обичайно се отнася до положение, при което предимството не се предоставя изрично от държава единствено на чуждестранни лица, но фактически от него се възползват единствено или почти единствено чуждестранни лица.

—

При фактическото отграничаване обикновено се разглежда колко от данъкоплатците, които се възползват от предимството, фактически са чуждестранни лица. Ако например всички или почти всички от лицата, които се възползват от нулева данъчна ставка, са чуждестранни лица (включително местни дружества с чуждестранни акционери), се счита, че са изпълнени подкритерии 1, буква б) и 2, буква б) (т.е. юрисдикцията ще се счете за несъответстваща съгласно този етап от теста по кодекса).

—

дали дадена юрисдикция изисква от дружество или друго предприятие (например неговото учредяване и/или стопанска дейност) да извършва реална икономическа дейност и да има съществено икономическо присъствие:

—

дали е налице адекватна правна и фактическа връзка между извършваната реална икономическа дейност в юрисдикцията и необлагаемите печалби;

—

дали правителствените органи, включително данъчните органи на дадена юрисдикция, са в състояние да провеждат (и реално провеждат) разследвания относно извършването на реална икономическа дейност и относно същественото икономическо присъствие на територията си и да обменят съответната информация с други данъчни органи;

—

дали съществуват санкции при неспазване на изискванията относно извършването на дейности по същество.

—

При оценката на съответствието на правилата за определяне на печалбата с международно договорените стандарти (например указанията на ОИСР относно трансферното ценообразуване или други подобни счетоводни стандарти) преди всичко следва да се провери дали и доколко анализът е подходящ за юрисдикциите, които не прилагат система за корпоративно данъчно облагане.

—

За целта изглежда уместно да се счита, че юрисдикция, която не прилага система за корпоративно данъчно облагане, не следва да оказва отрицателно въздействие върху нормалното разпределяне на печалбата въз основа на международно приетите стандарти. Юрисдикциите следва да предприемат подходящи стъпки, за да се гарантира, че държавите, които облагат с данък, са в състояние да упражнят своите права за данъчно облагане, например чрез отчитане по държави, прозрачност и други начини за обмен на информация.

—

Където е целесъобразно, следва да се получи уверение, че договорените принципи на ОИСР или подобни счетоводни стандарти за определяне на печалбата са възприети от дадена юрисдикция.

—

Във връзка с това е от ключово значение да се гарантира, че тези правила се прилагат и утвърждават от съответните юрисдикции. При отсъствието в дадена юрисдикция на корпоративно подоходно облагане, може да се вземат предвид и алтернативните правила за трансферно ценообразуване, като се извърши проверка дали са съпоставими и съвместими с международно договорените принципи (например подход на справедливата пазарна стойност съгласно международните счетоводни принципи).

—

Този критерий не дава възможност на мултинационалните дружества да използват правила за трансферно ценообразуване, отклоняващи се от указанията на ОИСР относно трансферното ценообразуване, с цел да насочат своите печалби към юрисдикциите, в които няма да бъдат обложени с данък.

—

Отговори на въпросите от 2.9 до 2.12 следва да предостави достатъчно информация относно начините на определяне на печалбите, като се изтъкне всяко важно отклонение от международно договорените стандарти.

—

Чрез критерий 5 се оценява дали определени характеристики на дадена правна система, включително установяването на стопанска дейност на нейна територия, са лишени от достатъчно равнище на прозрачност.

—

По-специално трябва да се оцени дали елементи от правната система, включително предоставянето на статут на местно лице за данъчни цели или създаването на дружества, може да се предоставят по преценка за всеки отделен случай или това зависи от закона, като се извърши проверка дали някоя правна разпоредба, включително неданъчните разпоредби, може да се счете, че предоставя свобода на преценка по въпроси, свързани със създаването на дружество в тази юрисдикция.

—

Този фактор не дава възможност на юрисдикция да поддържа недостатъчно равнище на прозрачност в своята нормативна рамка, като се има предвид, че разглежданите в теста по кодекса предимства произтичат от регистрирането на дружество в дадена юрисдикция.

—

Отговори на въпросите от 2.13 до 2.16 следва да предостави достатъчно информация за начина, по който в дадена юрисдикция се гарантира прозрачност относно стъпките, които трябва да предприемат дружествата, за да се възползват от предоставяните в тази юрисдикция предимства.