СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Актуализиране на данните, използвани при изчисляването на еднократно платимите суми и периодичните имуществени санкции, които Комисията ще предложи на Съда в производствата за установяване на нарушения

(2017/C 431/02)

I.   ВЪВЕДЕНИЕ

Съобщението на Комисията от 2005 г. относно прилагането на член 228 от Договора за ЕО (1) (сега член 260, параграфи 1 и 2 от ДФЕС) предоставя основата за изчисляване от Комисията на размера на финансовите санкции (еднократно платими суми или периодични имуществени санкции), които тя иска Съдът да прилага, когато Комисията го сезира съгласно член 260, параграф 2 от ДФЕС в контекста на производствата за установяване на нарушение срещу държави членки.

В последващо съобщение от 2010 г. (2) относно актуализирането на данните, използвани при това изчисление, Комисията въведе годишно адаптиране на тези макроикономически данни, за да се бъдат взети предвид промените в инфлацията и в БВП.

В Съобщението на Комисията от 2011 г. относно прилагането на член 260, параграф 3 от ДФЕС (3) и Съобщението на Комисията от 2017 г. „Право на ЕС: по-добри резултати чрез по-добро прилагане“ (4) се подчертава, че същият метод, установен в Съобщението от 2005 г., се прилага при изчисляването на финансовите санкции, които Комисията иска от Съда да приложи съгласно член 260, параграф 3 от ДФЕС.

Годишното актуализиране, предвидено в настоящото съобщение, се основава на промените в инфлацията и в БВП на всяка държава членка (5). Статистиката, която се използва за равнището на инфлацията и БВП, са данните, събрани две години преди актуализацията („правило t-2“), тъй като две години представляват минималният период от време, необходим за събирането на относително стабилни макроикономически данни. Ето защо настоящото съобщение се основава на икономическите данни за номиналния БВП и дефлатора на БВП за 2015 г. (6) и на настоящата тежест на гласовете на държавите членки в Съвета.

II.   КОМПОНЕНТИ НА АКТУАЛИЗАЦИЯТА

Списъкът на икономическите критерии, които трябва да бъдат преразгледани, е следният:

III.   АКТУАЛИЗАЦИИ

Комисията ще прилага следните актуализирани стойности за изчисляване на размера на финансовите санкции (еднократно платими суми или периодични имуществени санкции), когато сезира Съда по силата на член 260, параграфи 2 и 3 от ДФЕС:

(1)  SEC(2005) 1658 (ОВ C 126, 7.6.2007 г., стр. 15).

(2)  SEC(2010) 923/3. Това съобщение беше актуализирано през 2011 г. [SEC(2011) 1024 final], през 2012 г. [C(2012) 6106 final], през 2013 г. [C(2013) 8101 final], през 2014 г. [C(2014) 6767 final], през 2015 г. [C(2015) 5511 final] и през 2016 г. (C(2016) 5091 final) с цел годишно адаптиране на икономическите данни.

(3)  ОВ C 12, 15.1.2011 г., стр. 1.

(4)  ОВ C 18, 19.1.2017 г., стр. 10.

(5)  В съответствие с общите правила, определени в съобщенията от 2005 г. и 2010 г.

(6)  Ценовият дефлатор на БВП се използва за измерване на инфлацията. Единните суми за еднократно платимите суми и за периодичните имуществени санкции са закръглени до най-близката стойност, която се дели на десет. Минималните еднократно платими суми са закръглени до най-близките хиляди. Факторът „n“ се закръгля до втория знак след десетичната запетая.

(7)  Стандартната или единната фиксирана сума за дневните периодични имуществени санкции се определя като фиксираната базисна сума, към която се прилагат определени мултипликационни коефициенти. Тези коефициенти са коефициентите за тежестта и за продължителността на нарушението и специалният фактор „n“, съответстващ на съответната държава членка, които трябва да бъдат приложени при изчисляването на дневната периодична имуществена санкция.

(8)  Фиксираната сума следва да се прилага при изчисляването на еднократно платимата сума. Що се отнася до член 260, параграф 2 от ДФЕС, еднократно платимата сума се получава чрез умножаването на дневна сума (която се получава, като стандартната фиксирана сума за еднократно платимите суми се умножи по коефициента за тежест и резултатът от това изчисление се умножи по специалния фактор „n“) по броя на дните, през които е продължило нарушението, т.е. между датата на първото решение на Съда и датата, на която нарушението приключва, или датата на решението на Съда по силата на член 260, параграф 2 от ДФЕС. Що се отнася до член 260, параграф 3 от ДФЕС, съгласно точка 28 от съобщението на Комисията „Прилагане на член 260, параграф 3 от ДФЕС“ (SEC(2010) 1371 окончателен; ОВ C 12, 15.1.2011 г., стр. 1) еднократно платимата сума се получава чрез умножаването на дневна сума (получена, като стандартната фиксирана сума за еднократно платимите суми се умножи по коефициента за тежест и резултатът от това изчисление се умножи по специалния фактор „n“) по броя на дните, считано от деня след изтичането на срока за транспониране, определен в директивата, до датата, на която нарушението приключва, или до датата на решението на Съда по силата на член 258 и член 260, параграф 3 от ДФЕС. Еднократната сума, изчислена въз основа на дневната сума, следва да се прилага, когато резултатът от горепосоченото изчисление надвишава минималната еднократно платима сума.

(9)  За специалния фактор „n“ се вземат предвид способността на държавите членки да платят (брутен вътрешен продукт (БВП) и броят на гласовете им в Съвета.

(10)  Минималната фиксирана еднократно платима сума се определя за всяка държава членка според специалния фактор „n“. Минималната фиксирана еднократно платима сума ще бъде предложена на Съда, когато сумираните дневни еднократно платими суми не превишават минималната фиксирана еднократно платима сума.