1.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 250/1

---

ИЗВЕСТИЕ НА КОМИСИЯТА

относно надзора на пазара на продукти, продавани онлайн

(текст от значение за ЕИП)

(2017/C 250/01)

Съдържание

ВЪВЕДЕНИЕ

2

ЧАСТ А.

ПРИЛОЖИМА ПРАВНА УРЕДБА ЗА ПРОДУКТИ, ПРОДАВАНИ ОНЛАЙН

3

1.

ПОНЯТИЕТО „ПУСКАНЕ НА ПАЗАРА“ В КОНТЕКСТА НА ОНЛАЙН ПРОДАЖБИТЕ

4

1.1.

Понятието „пускане на пазара“ в общ план

4

1.2.

Понятието „пускане на пазара“ в електронната търговия

5

2.

РОЛИ И ОТГОВОРНОСТИ НА ОРГАНИТЕ ЗА НАДЗОР НА ПАЗАРА

6

3.

РОЛИ И ОТГОВОРНОСТИ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОПЕРАТОРИ

6

3.1.

Производители, упълномощени представители, вносители и дистрибутори

6

3.2.

Доставчици на услуги за обработка на поръчки

6

3.2.1.

Ролите на доставчиците на услуги за обработка на поръчки в онлайн веригата за доставки

6

3.2.2.

Отговорностите на доставчиците на услуги за обработка на поръчки в онлайн веригата за доставки

7

3.3.

Други съответни участници

9

3.3.1.

Деклараторът съгласно Митнически кодекс на Съюза

9

3.3.2.

Онлайн доставчици на междинни услуги

9

3.3.3.

Доставчици на пощенски услуги

11

ЧАСТ Б.

ПРАКТИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА НАДЗОРА НА ПАЗАРА НА ПРОДУКТИ, ПРОДАВАНИ ОНЛАЙН

11

1.

ОБЩИ ПРИНЦИПИ ЗА НАДЗОРА НА ПАЗАРА

11

2.

СТРАТЕГИЯ И ПЛАНИРАНЕ НА НАДЗОРА НА ОНЛАЙН ПАЗАРА

12

3.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА НАДЗОРА НА ОНЛАЙН ПАЗАРА

12

4.

СПЕЦИФИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И ПОТРЕБНОСТИ НА ОНЛАЙН РАЗСЛЕДВАНИЯТА

13

5.

КОРЕКТИВНИ ДЕЙСТВИЯ, СВЪРЗАНИ С ПРОДУКТИ, КОИТО СЕ ПРОДАВАТ ОНЛАЙН

14

5.1.

Корективни действия, които зависят от местонахождението на икономическия оператор

14

5.1.1.

Ако икономическият оператор е разположен в юрисдикцията на органа

14

5.1.2.

Ако икономическият оператор е разположен в ЕС, но извън юрисдикцията на органа

14

5.1.3.

Ако икономическият оператор се намира извън ЕС

15

5.2.

Специални корективни действия за продуктите, продавани онлайн

15

ЧАСТ В —

ПОВИШАВАНЕ НА ОСВЕДОМЕНОСТТА СРЕД ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ПРЕДПРИЯТИЯТА ЗА БЕЗОПАСНОСТТА И СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОДУКТИТЕ, ПРОДАВАНИ ОНЛАЙН

16

1.

ПОВИШАВАНЕ НА ОСВЕДОМЕНОСТТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

16

1.1.

Какво е полезно да знаят потребителите?

17

1.2.

Как държавите членки трябва да информират потребителите за аспектите, свързани с безопасността на продуктите при пазаруване онлайн?

17

1.2.1.

Уебсайтове на компетентните органи

17

1.2.2.

Използване на медиите и кампании за повишаване на осведомеността

18

1.2.3.

Системи за жалби на потребителите

18

2.

ПОВИШАВАНЕ НА ОСВЕДОМЕНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА

18

ВЪВЕДЕНИЕ

Интернет промени начина, по който потребителите пазаруват и предприятията рекламират и продават своите стоки и услуги. Електронната търговия позволява на потребителите и предприятията да взаимодействат по различен начин и увеличава благосъстоянието на потребителите благодарение на по-ниските цени и по-богатия избор (1). Електронната търговия се разраства бързо и има потенциала да допринесе значително за целите за растеж на Европейския съюз (ЕС) (2).

Развитието на електронната търговия обаче поставя някои предизвикателства по отношение на защитата на здравето и безопасността на потребителите и другите крайни ползватели от опасни нехранителни продукти и/или от продукти, които не отговарят на изискванията, определени в законодателството на Съюза за хармонизация в областта на продуктите („несъответстващи на изискванията продукти“) (3). В това отношение и в сравнение с офлайн търговията органите за наблюдение на пазара в държавите членки са изправени пред многобройни трудности, за които свидетелстват следните примери:

i)	затруднения с проследяването на продуктите, предлагани за онлайн продажба и с идентифицирането на отговорните икономически оператори;

ii)	нарастването на броя на икономическите оператори, установени извън територията на ЕС, предлагащи стоки за продажба онлайн; това включва продажби пряко на европейските потребители и други крайни потребители, което затруднява прилагането на правилата за продуктите;

iii)	предизвикателства при извършването на оценки на риска или изпитвания за безопасност поради липсата на физически достъп до продуктите;

iv)	трудности при вземането на проби за изпитване на продукти, тъй като съответните закони в някои държави членки не допускат покупки, направени онлайн, или анонимни покупки (например тайно пазаруване);

v)

онлайн средата поставя предизвикателства при прилагането на Директива № 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общата безопасност на продуктите („Директивата относно общата безопасност на продуктите“) (4), както и на Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти (5);

vi)	липсата на осведоменост сред потребителите и предприятията относно онлайн купуването и продаването на безопасни и съответстващи на изискванията продукти.

Целта на настоящото известие е да помогне на органите на държавите членки в прилагането на законодателството на ЕС относно безопасността и съответствието на нехранителните продукти. Настоящият документ се отнася до материални стоки, и изключва невградени софтуер и приложения. Настоящото известие се отнася до прилагането на Директивата относно общата безопасност на продуктите и прилагането на Регламент (ЕО) № 765/2008, двата основни законодателни акта, уреждащи надзора на пазара и безопасността и съответствието на продуктите при онлайн продажби. В известието също така се определят добри практики за надзор на пазара на продукти, продавани онлайн, и за комуникация с предприятията и потребителите.

Подобреното прилагане на правилата на ЕС за продуктите, продавани онлайн, допринася да се гарантира, че нехранителните продукти са безопасни и съответстват на изискванията и допринася още повече за защитата на здравето и безопасността на потребителите или другите крайни ползватели в ЕС. Повишаването на безопасността и съответствието на продуктите увеличава доверието в електронната търговия и онлайн пазарите и води до развитие на електронната търговия. По-доброто прилагане спомага също да се гарантира еднакви условия на конкуренцията между икономическите оператори в традиционните и онлайн вериги на доставки и между оператори, установени в ЕС и извън него. По тази причина настоящото известие допринася за един от приоритетите на Комисията: по-нататъшното развитие на цифровия единен пазар.

Настоящото известие е адресирано до държавите членки и до Исландия, Лихтенщайн и Норвегия в качеството им на страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) (6). Поради това позоваванията на ЕС, Съюза или единния пазар следва да се разбират като позовавания на ЕИП и пазара на ЕИП.

Настоящото известие има за цел да способства за по-доброто разбиране на законодателството на ЕС относно продуктите и за по-еднообразното и съгласувано прилагане на това законодателство по отношение на продуктите, продавани онлайн. В него са взети предвид обсъжданията с органите на държавите членки и заинтересованите страни в съвместен процес, който продължи от 2013 до 2016 г.

Настоящото известие е предназначено да служи единствено като ръководство — правна сила имат само текстовете на законодателните актове на Съюза. С него се цели да се предоставят съвети въз основа на съществуващия колективен опит и най-добри практики. Информацията има общ характер и не е предназначена специално за някое конкретно лице или образувание.

Единствено Съдът на Европейския съюз е компетентен да дава задължителни тълкувания на правото на ЕС. Мненията, изразени в настоящия документ, не могат да предопределят позицията, която Европейската комисия може да заеме пред Съда. Нито Европейската комисия, нито което и да е лице, действащо от името на Европейската комисия, не носи отговорност за евентуалното използване на представената по-долу информация.

Тъй като настоящото известие отразява техническите познания към момента на съставянето му, предложените насоки могат да се променят на по-късен етап.

ЧАСТ А. ПРИЛОЖИМА ПРАВНА УРЕДБА ЗА ПРОДУКТИ, ПРОДАВАНИ ОНЛАЙН

В част А се предлагат насоки относно прилагането на Директивата относно общата безопасност на продуктите и Регламент (ЕО) № 765/2008 за продукти (7), продавани онлайн.

Целта на Директивата за общата безопасност на продуктите е да се гарантира, че продуктите, пускани на пазара на Съюза, са безопасни. В нея се определят изискванията за организирането и провеждането на надзора на пазара по отношение на свързаните със здравето и безопасността аспекти на нехранителните потребителски продукти. Това включва продукти, които се доставят или предоставят на потребителите за тяхно ползване като част от предоставянето на услуги. Тя се прилага за всички нехранителни потребителски продукти, доколкото не съществуват специални разпоредби със същата цел в законодателството на ЕС, уреждащи безопасността на съответните продукти (8). В резултат на това тя действа като защитна мрежа, тъй като в нея попадат потребителски продукти, които не са обхванати от по-специфични разпоредби на законодателството на ЕС в областта на продуктите.

Регламент (ЕО) № 765/2008, който има за цел да осигури високо равнище на защита на общественото здраве и безопасността като цяло, здравето и безопасността на лицата, потребяващи дадени продукти на работното си място, околната среда и др., определя изискванията за организирането и провеждането на надзор на пазара на всички потребителски и непотребителски продукти, обхванати от законодателството на Съюза за хармонизация в областта на продуктите (9). Регламент (ЕО) № 765/2008 се прилага спрямо всички продукти, доколкото не съществуват специални разпоредби със същата цел, характер и действие в други правила на Съюза за хармонизация (10). Освен това, специфично секторно законодателство се прилага към онлайн продажбите на енергийни продукти (11), които допълват действащите регламенти за енергийно етикетиране и екопроектиране (12), които имат за цел да намалят потреблението на енергия и да осигурят информация за потребителите.

За да бъдат приложими, Директивата относно общата безопасност на продуктите и Регламент (ЕО) № 765/2008, първо трябва да се прецени дали продуктът се доставя в контекста на търговска дейност. Продукти се доставят в контекста на търговска дейност посредством онлайн продажби, когато те се предлагат за продажба от онлайн оператор (13) на потребителите или други крайни ползватели в ЕС. По принцип продуктите се предлагат за продажба онлайн срещу заплащане. Независимо от това при определени условия безплатната доставка на продукти също може да представлява търговска дейност (14). Продажбите между потребители (т.нар. C2C) обикновено не се считат за търговска дейност (15) и поради това не се уреждат от Директивата относно общата безопасност на продуктите или от Регламент (ЕО) № 765/2008.

Счита се, че най-голямо значение при онлайн продажбите имат следните три основни аспекта от правната уредба на ЕС:

—	понятието „пускане на пазара“,

—	отговорностите на органите за надзор на пазара, както и

—	отговорностите на съответните икономически оператори.

Следващите глави представят тълкуването на тези три въпроса във връзка с онлайн продажбите.

1.   Понятието „пускане на пазара“ в контекста на онлайн продажбите

1.1.    Понятието „пускане на пазара“ в общ план

Директивата относно общата безопасност на продуктите, Регламент (ЕО) № 765/2008 и законодателството на Съюза за хармонизация се прилагат, в съответните им приложни полета, за продуктите, които се предлагат на пазара на Съюза, независимо от начина им на продажба, включително продажбата от разстояние и онлайн продажбата (16). Независимо от начина им на продажба продуктите трябва да бъдат безопасни и да са в съответствие с приложимото законодателство, когато се пускат на пазара на ЕС.

Съгласно съдържащите се в Регламент (ЕО) № 765/2008 определения терминът „пускане на пазара“ означава „предоставянето на продукта на пазара на [Съюза] за първи път“, а терминът „предоставяне на пазара“ означава „всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на [Съюза] в процеса на търговска дейност търговска дейност, срещу заплащане или безплатно“ (17). Тези понятия имат правни последствия по отношение на определянето на отговорните икономически оператори (18) и съответните им задължения по силата на законодателството на Съюза за хармонизация в областта на продуктите, както подробно е обяснено в „Синьото ръководство“ (19).

В Директивата за общата безопасност на продуктите не се използва терминът „предоставяне за пръв път на пазара“, а се използват понятията „пускане на пазара“, „доставка“ и „предоставяне“, без да се прави разлика и без да се дава определение за някое от тях (20). Съгласно Директивата относно общата безопасност на продуктите (21) икономическите оператори се идентифицират въз основа на това дали дейността им ще засегне безопасността на продуктите (22). Същевременно в контекста на Директивата за общата безопасност на продуктите „пускането на пазара“ би могло да се разглежда, като обхващащо различните етапи от веригата на доставки, включително „първото“ предоставяне на продукта на пазара, както и последващото предоставяне (например от дистрибутор) или доставка (например в контекста на предоставяне на услуга (23)).

В резултат на това продуктите, обхванати от законодателството на Съюза за хармонизация и продуктите, обхванати от Директивата относно общата безопасност на продуктите, трябва да бъдат безопасни, от момента, в който са пуснати за пръв път на пазара на Съюза (24).

1.2.    Понятието „пускане на пазара“ в електронната търговия

При бизнес моделите на електронната търговия продуктите могат да достигат до потребителите или други крайни ползватели по различни канали.

а)

Производителят (25)  (26), вносителят (27), или дистрибуторът (28) е установен в ЕС Ако производителят, вносителят или дистрибуторът е установен в ЕС, само начинът на продажба е различен (29) в сравнение със случаите, когато продуктите се предлагат в традиционните магазини. Продуктите, предлагани за онлайн продажба на потребителите и други крайни ползватели на пазара на Съюза от вносител, дистрибутор или производител, установен в ЕС, се считат за пуснати на пазара на Съюза. Поради това те трябва да спазват приложимото законодателство на ЕС за продуктите.

б)

Производителят (30)  (31), вносителят (32) или дистрибуторът (33) е установен извън ЕС Законодателството на ЕС в областта на продуктите се прилага и за случаите, когато онлайн търговци, установени извън ЕС, се насочват към потребителите в ЕС или към други крайни ползватели в ЕС. В резултат на това, ако производителят, вносителят и дистрибуторът са установени извън ЕС, първо е необходимо да се установи дали предлагането от онлайн продавач, установен извън ЕС, е насочено към потребители или други крайни ползватели на територията на ЕС, за да се прецени дали даден продукт е пуснат на пазара на Съюза. Преценката трябва да се прави за всеки отделен случай, като се провери дали от уебсайта на онлайн продавача и от цялостната му дейност личи, че той възнамерява да продава продукти на потребители или други крайни ползватели в държавите членки. Могат да се разгледат следните аспекти: международното естество на дейността, използването на езика и валутата (например евро) на държавите членки, наименование на домейн, регистриран в една от държавите членки, географските зони, в които е възможно изпращането на стоката (34). Ако онлайн оператор доставя до адреси в ЕС, приема валути, използвани в ЕС като заплащане на стоката от потребителите или другите крайни ползватели в ЕС и използва някой от езиците на ЕС, операторът е насочил дейността си към потребителите в ЕС или към други крайни ползватели в ЕС. Физическото изпълнение на поръчка за потребители или други крайни ползватели в ЕС за даден продукт от даден онлайн продавач, установен извън ЕС, включително чрез доставчик на услуги за обработка на поръчки, независимо дали той е установен в ЕС или извън него (35), потвърждава по неоспорим начин, че продуктът е пуснат на пазара на ЕС. Органите на държавите членки са оправомощени да предприемат необходимите действия преди физическото изпълнение на поръчка, както се подразбира от текста на Директивата за обща безопасност на продуктите и от текста на Регламент (ЕО) № 765/2008 (36). По този начин, ако производители или дистрибутори са установени извън ЕС и насочват своите предложения за онлайн продажба на стоки към пазара на Съюза, те трябва да спазват изискванията на приложимото законодателство на ЕС в областта на продуктите.

2.   Роли и отговорности на органите за надзор на пазара

Съответните органи на държавите членки отговорят за упражняването на надзор на пазара и са компетентни да проверяват дали продуктите, продавани онлайн, са безопасни и са в съответствие със законодателството на ЕС в областта на продуктите. Освен това за продукти, закупени от онлайн магазини, експлоатирани от трети държави, и впоследствие внесени в ЕС, органите, отговарящи за контрола по външните граници, също са компетентни (37) да се намесват, когато това касае безопасността и съответствието на продуктите (38).

3.   Роли и отговорности на икономическите оператори

Продажбата на продукти по интернет води до значителни разлики в сравнение с традиционните магазини както по отношение на начина на продажба, така и във връзка с използваните вериги за доставка. В тази глава различните видове икономически оператори, които играят роля във веригите за доставки на продукти, продавани онлайн, трябва да бъдат анализирани с оглед на приложимото законодателство на ЕС и евентуалните действия по правоприлагане от страна на компетентните органи за надзор на пазара.

3.1.    Производители, упълномощени представители, вносители и дистрибутори

Задълженията на производителите и дистрибуторите по силата на Директивата относно общата безопасност на продуктите се прилагат и към продуктите, продавани онлайн (39). Производителите трябва да гарантират, че продуктите, които пускат на пазара на Съюза са безопасни, а дистрибуторите трябва да действат с дължимата грижа, за да спомогнат да се гарантира съответствие с приложимите изисквания за безопасност (40). Директивата също така определя набор от мерки, които органите на държава членка могат да предприемат срещу продукти, обхванати от директивата, по начин, който е пропорционален на сериозността на риска, и като надлежно се вземе предвид принципът на предпазливост (41).

Законодателството на Съюза за хармонизация и Регламент (ЕО) № 765/2008 определят (42) всяка категория участник във веригата за доставка на продукти: производителят, упълномощеният представител, вносителят и дистрибуторът. Техните специфични отговорности са определени в законодателството на Съюза за хармонизация пропорционално на тяхната роля и участие във веригата на доставки. Отговорността на производителя е най-голяма, тъй като той произвежда продукта и следователно го познава и е в състояние да оценява и управлява всички възможни рискове на етапите на проектиране и производство. Отговорността на вносителя (43) и дистрибутора е по-малка, тъй като те не се намесват на етапите на производство и оценка на съответствието. В „Синьото ръководство“ подробно се описва всяка една категория икономически оператори и се предоставя информация относно техните роли и задължения. Това се отнася и за онлайн веригите на доставки.

3.2.    Доставчици на услуги за обработка на поръчки

3.2.1.   Ролите на доставчиците на услуги за обработка на поръчки в онлайн веригата за доставки

Доставчиците на услуги за обработка на поръчки представляват нов бизнес модел, създаден от електронната търговия. Тези субекти предоставят услуги за други икономически оператори. Обикновено те държат на склад продукти и след като получат поръчки, опаковат продуктите и ги изпращат до потребителите. Те могат също да отговарят и за връщанията на продукти. Съществува широк спектър от бизнес модели за предоставяне на услуги за обработка на поръчки. Някои от доставчиците на услуги за обработка на поръчки предлагат всеобхватни услуги, докато други предоставят само основно равнище на обслужване. Размерите и мащабите им на работа също са различни, като се започне от глобални оператори и се стигне до микропредприятия.

Този нов бизнес модел на доставчици на услуги за обработка на поръчки повдига въпроси, свързани с техните отговорности по силата на законодателството на ЕС в областта на продуктите. Такъв по-специално е случаят, когато икономически оператор, който предоставя стоките, се намира извън ЕС и споразумението за доставка на продукта е сключено пряко между този икономически оператор и потребителя или другите крайни ползватели в ЕС, без да е възможно установим икономически оператор на територията на ЕС да бъде подведен под отговорност (например вносител или упълномощен представител). В такъв случай единственият установим участник във веригата на доставки в ЕС често е доставчикът на услуги за обработка на поръчки. Опитът показва, че тяхната готовност за сътрудничество с органите варира значително.

Продуктите, предлагани от онлайн операторите, могат да се държат на склад от доставчиците на услуги за обработка на поръчки, намиращи се в ЕС, за да се гарантира бърза доставка на потребителите и други крайни ползватели в ЕС. Следователно продукти, държани на склад от такива доставчици на услуги за обработка на поръчки биха могли да се считат за доставени за дистрибуция, потребление или употреба на пазара на Съюза и, поради това за пуснати на пазара на Съюза, особено ако са били пуснати в свободно обращение преди да бъдат съхранявани в центъра за обработка на поръчки (44).

3.2.2.   Отговорностите на доставчиците на услуги за обработка на поръчки в онлайн веригата за доставки

За да се оценят възможните отговорности на доставчиците на услуги за обработка на поръчки съгласно законодателството на ЕС в областта на продуктите, националните органи за надзор на пазара трябва да знаят дали доставчикът на услуги за обработка на поръчки е отговорен икономически оператор съгласно определението в законодателството на ЕС в областта на продуктите.

3.2.2.1.   Производители по смисъла на Регламент (ЕО) № 765/2008 или Директивата относно общата безопасност на продуктите.

Понятието „производител“ обхваща всяко физическо или юридическо лице, което произвежда продукт или което възлага проектирането или производството на продукт и пуска този продукт на пазара със своето име или търговска марка (45). Доставчиците на услуги за обработка на поръчки обикновено предоставят услуги за съхраняване, опаковане и доставка на продукти, които са били вече произведени от икономически оператор. Ако те обаче се представят като производители, като поставят своето име или търговска марка върху продуктите, доставчиците на услуги за обработка на поръчки следва да се считат за производители по смисъла на Регламент (ЕО) № 765/2008.

Ако доставчиците на услуги за обработка на поръчки се представят като производители, като поставят своето име, търговска марка или друг отличителен знак, или ако те обновяват продукта, те следва да се считат за производители по смисъла на Директивата относно общата безопасност на продуктите (46). Освен това, в съответствие с член 2, буква д), подточка iii) от Директивата относно общата безопасност на продуктите, даден професионалист по веригата за доставки се счита за производител, доколкото дейността му може да засегне безопасността на продукта (47). Да бъде засегната безопасността на продукта означава по-специално да бъде променена неговата структура, състав или представяне по начин, който представлява риск за здравето и безопасността на хората (48). Следователно, когато доставчиците на услуги за обработка на поръчки са част от веригата за доставки и техните дейности засягат безопасността на продукта, те следва да се считат за производители по смисъла на Директивата относно общата безопасност на продуктите.

3.2.2.2.   Упълномощени представители по смисъла на Регламент (ЕО) № 765/2008 или представители на производителите по смисъла на Директивата относно общата безопасност на продуктите

Съгласно Регламент (ЕО) № 765/2008 „упълномощен представител“ е всяко физическо или юридическо лице, установено в ЕС, което е упълномощено писмено от производител да действа от негово име във връзка с определени задачи (49). Доставчиците на услуги за обработка на поръчки могат да се разглеждат като упълномощени представители, ако се намират в ЕС и имат официално писмено пълномощно от икономическия оператор, който произвежда и продава стоките, с което той ги упълномощава да действат от негово име във връзка с определени задачи.

За да могат доставчиците на услуги за обработка на поръчки, намиращи се в ЕС, да се разглеждат като представители на производителите съгласно Директивата относно общата безопасност на продуктите, те трябва да бъдат специално упълномощени като такива от производителя от третата държава (50).

3.2.2.3.   Вносители по смисъла на Регламент (ЕО) № 765/2008 и/или по смисъла на Директивата относно общата безопасност на продуктите

Съгласно Регламент (ЕО) № 765/2008 „вносители“ са физически или юридически лица, установени в ЕС, които пускат даден продукт от трета държава на пазара на Съюза (51). Доставчиците на услуги за обработка на поръчки не пускат на пазара продукти, които складират, ако не са първите, които предлагат продуктите за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Съюза. В такъв случай доставчиците на услуги за обработка на поръчки само получават продуктите от онлайн продавача за последващи услуги и следователно е малко вероятно да бъдат разглеждани като вносители по смисъла на законодателството на Съюза за хармонизация в областта на продуктите. Въпреки това анализът на всеки отделен случай може да покаже, че доставчиците на услуги за обработка на поръчки са вносители по смисъла на законодателството на Съюза за хармонизация (52).

За разлика от Регламент (ЕО) № 765/2008, Директивата относно общата безопасност на продуктите не съдържа определение за „вносител“. В нея вносителите се считат за производители при определени обстоятелства (по-специално, ако в ЕС няма представител на производителя) (53). За да се даде възможност за ефективно прилагане на това понятие, доставчиците на услуги за обработка на поръчки могат да се разглеждат като вносители съгласно Директивата относно общата безопасност на продуктите, ако продуктите, които те складират, етикетират, опаковат и т.н., са от държави извън ЕС и те ги пускат на пазара на Съюза.

3.2.2.4.   Дистрибутори по смисъла на Регламент (ЕО) № 765/2008 и/или по смисъла на Директивата относно общата безопасност на продуктите

Когато не се разглеждат като производители, упълномощени представители или вносители и когато техните дейности излизат извън дейността на доставчиците на куриерски услуги, които извършват митническо освобождаване, сортиране, транспорт и доставка на колетни пратки (54), доставчиците на услуги за обработка на поръчки се смятат за дистрибутори по смисъла на Регламент (ЕО) № 765/2008.

Съгласно Директивата относно общата безопасност на продуктите „дистрибутор“ означава всеки професионалист по веригата на доставки, чиято дейност не засяга безопасността на продукта (55). Съгласно член 2, буква е) от Директивата относно общата безопасност на продуктите „засягане на безопасността на продукта“ е със същото значение, както в член 2, буква д), подточка iii) от същата директива. Ако след оценка на всяка от конкретните им дейности се установи, че доставчиците на услуги за обработка на поръчки не засягат безопасността на продукта, съгласно Директивата относно общата безопасност на продуктите те могат да се разглеждат като дистрибутори във веригата на доставки, освен ако техните дейности не излизат извън дейността на доставчиците на колетни пратки (56).

На практика това означава, че доставчиците на услуги за обработка на поръчки, които отговарят на условията за дистрибутори, имат следните отговорности въз основа на законодателството на Съюза за хармонизация и Директивата относно общата безопасност на продуктите:

1)

Дистрибуторите (57) трябва да действат с дължимата грижа, когато предоставят продукти на пазара (58). Това задължение се отнася до поведението на всеки разумен и обичайно предпазлив оператор, който се опитва да предотврати щета. Дистрибуторите трябва да могат да докажат на органите за надзор на пазара, че са действали с дължимата грижа (59).

2)

Дистрибуторите (60) трябва да проверяват, преди да пуснат продукти на пазара: а) дали продуктите, ако е приложимо, носят маркировката „СЕ“ (ако отговарят на изискванията) или друга изисквана по закон маркировка; б) дали необходимата информация придружава продукта (напр. потребителски инструкции за безопасност, декларация за съответствие с изискванията на ЕС); в) дали са изпълнени езиковите изисквания относно етикетирането, инструкциите за потребителя или други придружаващи документи; г) дали са изпълнени изисквания за проследимост по отношение на производителя и вносителя.

3)

Дистрибуторите (61) имат задължението да сътрудничат с органите за надзор на пазара. Когато е приложимо, те трябва: а) да инициират коригиращи мерки, ако считат или имат основания да смятат, че продуктите не отговарят на изискванията или са опасни (62); б) да подпомагат органите за надзор на пазара при установяване на производителя или вносителя, отговарящи за продукта (63); в) да си сътрудничат с органите и да им предоставят цялата информация и документация, необходими за доказване на съответствието при обосновано искане; както и г) да идентифицират всеки икономически оператор, който е доставил продукти и на когото те са доставили продукти в рамките на период от 10 години (в случай на хармонизирани продукти), след като те са получили или извършили доставката на тези продукти.

На практика това означава, че доставчиците на услуги за обработка на поръчки, които отговарят на условията за дистрибутори, както е обяснено по-горе, следва да са в състояние да идентифицират и да се свържат с производителя и всеки друг онлайн оператор (64), следва да си сътрудничат с органите по всякакви коригиращи мерки и следва да инициират коригиращи действия, доколкото е възможно (например да преустановят доставките докато контактуват с производителя и всеки друг онлайн оператор).

Накрая, член 8, параграф 4, буква в) от Директивата относно общата безопасност на продуктите разрешава на органите на държавите членки да предприемат мерки, насочени към всяко лице (различно от производителя или дистрибутора по смисъла на Директивата за общата безопасност на продуктите), когато е необходимо, с оглед на сътрудничество по мерки за избягване на рисковете, произхождащи от даден продукт, в съответствие с принципа на пропорционалност (65).

3.3.    Други съответни участници

3.3.1.   Деклараторът съгласно Митнически кодекс на Съюза

Декларатор е лицето, което подава митническата декларация (66). Компетентните органи могат да поискат деклараторите да сътрудничат при провеждането на дейности за надзор на пазара.

Членове 188 и 189 от Митническия кодекс на Съюза предоставят правомощия на митническите органи да проверят митническата декларация и придружаващите документи, да проверяват точността на предоставената информация, да изискват от декларатора да предостави други документи, да проверяват стоките и да вземат проби. Тези операции се извършват под отговорността на декларатора, който поема и разходите за тях.

3.3.2.   Онлайн доставчици на междинни услуги

Икономическите оператори могат да продават продукти директно на потребителите или на други крайни ползватели чрез уеб магазини и могат също да използват пазари, предоставяни от онлайн платформи (67).

С Директивата за електронната търговия (68) се създава обща рамка за електронната търговия в ЕС. Посочените задължения се отнасят, наред с друго, до онлайн продавачите на продукти и услуги или до онлайн рекламодателите, доколкото те са доставчици на услуга на информационното общество (69), която попада в приложното поле на посочената директива. Директивата за електронната търговия се допълва от други законодателни актове на ЕС, по-специално правото на ЕС в областта на защитата потребителите и маркетинга (70).

Директивата за електронната търговия също така стандартизира освобождаването от отговорност за съдържание на трета страна, което се прилага за тези доставчици на услуги на информационното общество, които играят ролята на посредници. За тази цел в нея се описват три различни категории услуги, от които хостингът е най-релевантен от гледна точка на безопасността и съответствието на продуктите (71). Хостингът е услуга, при която доставчик на междинни услуги, като например онлайн пазар или онлайн платформа (72), само пасивно съхранява на своя сървър — и предоставя на обществеността — информация, предоставена от получателя на услугата, например онлайн продавача на продуктите.

Доставчиците на междинни услуги, извършващи хостинг дейности, могат да се ползват при определени условия от освобождаване от отговорност (73) за незаконна информация, предоставена от трети страни, използващи техните мрежи, или за незаконни дейности, инициирани от трети стани, например информация, представляваща нарушение на авторско право или търговска марка, или нелоялни търговски практики. Макар Директивата за електронната търговия да не определя понятието за незаконна информация или дейност, въз основа на законодателството на Съюза за хармонизация и Директивата относно общата безопасност на продуктите това понятие може да обхваща и предлагането на опасни и/или несъответстващи на изискванията продукти (74).

Освобождаването от отговорност обаче подлежи на специални условия. То се прилага само ако доставчиците на междинни услуги нямат сведения за или не са запознати с незаконната дейност или незаконната информация, която съхраняват, или ако при получаването на такива сведения или запознаването с информацията (например чрез „достатъчно точно и адекватно мотивирано“ уведомление (75)), те действат експедитивно за премахването или блокирането на достъпа до нея. Ако доставчиците на хостинг услуги не отговарят на тези условия, те не са обхванати от освобождаването от отговорност и поради това от тях може да се търси отговорност за съдържанието, което съхраняват.

Освобождаването от отговорност, предвидено в Директивата за електронната търговия, не възпрепятства държавите членки да предвидят процедури, които уреждат отстраняването на информацията или блокирането на достъпа до нея (76).

Аналогично, съд или административен орган в правната система на дадена държава членка може да изисква от доставчик на информационни услуги да прекрати или предотврати нарушение чрез премахване на съдържание от трети страни и/или да предотврати повторно допускане на предполагаемите нарушения в бъдеще (77). В този смисъл публичните органи могат да определят специфични изисквания за контрол, при условие че техният обхват е ясно насочен, както е описано в част Б, раздел 5.2 от настоящото известие.

Въпреки това съгласно настоящото правно основание държавите членки не могат да налагат нито общо задължение на онлайн посредниците, като доставчиците на хостинг услуги, да контролират съдържанието, нито общо задължение да търсят активно факти или обстоятелства, сочещи незаконна дейност.

Това означава например, че националните органи не могат да определят общо задължение за посредниците активно да контролират целия си интернет трафик и да търсят елементи, сочещи незаконни дейности, например опасни или несъответстващи на изискванията продукти за продажба (78). Това беше допълнително изяснено от Съда на Европейския съюз (79).

В контекста на дейностите за надзор на пазара, основаващи се на Директивата относно общата безопасност на продуктите, Регламент (ЕО) № 765/2008 и съответното законодателство на Съюза за хармонизация, разпоредбите на Директивата за електронната търговия се прилагат в случаите, когато опасни и/или несъответстващи на изискванията продукти се продават чрез онлайн доставчици на междинни услуги. Независимо от всякакви действия, насочени срещу онлайн доставчиците на междинни услуги, органите за надзор на пазара трябва да извършват надзор на пазара въз основа на приложимите разпоредби на Директивата относно общата безопасност на продуктите, Регламент (ЕО) № 765/2008 и съответното законодателство на Съюза за хармонизация, както и да насочат действията си върху участниците във веригата на доставки (например по отношение на Директивата за общата безопасност на продуктите — върху производителя или дистрибутора, както е уместно (80)). За всеки отделен случай органите за надзор на пазара могат да преценяват кои са най-подходящите действия, които да предприемат, като при това трябва да съблюдават принципа на пропорционалност. Те вземат предвид равнището на риска, дали икономическият оператор може да бъде установен, спешността на ситуацията, дали вече са били предприети мерки срещу даден продукт и др. (81)

3.3.3.   Доставчици на пощенски услуги

Директивата за пощенските услуги не не се прилага за стоки, подлежащи на ограничения и забрани. Държавите членки обаче могат да налагат условия относно предоставянето на пощенски услуги, за да се гарантира спазването на съществени изисквания, като например сигурността на мрежата във връзка с пренасянето на опасни стоки (82). Тъй като пощенските служби трябва да гарантират поверителността на кореспонденцията и на пощенските пратки, които доставят, по принцип те не носят отговорност за съдържанието, което доставят. Въпреки това работата на доставчиците на пощенски услуги може да бъде засегната от проверки на продуктите, тъй като пакетите, съдържащи продукти, поръчани от трети страни, преминаващи през митнически процедури, могат да бъдат отваряни и проверявани от митническите органи (83).

ЧАСТ Б. ПРАКТИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА НАДЗОРА НА ПАЗАРА НА ПРОДУКТИ, ПРОДАВАНИ ОНЛАЙН

Тази част предоставя съвети и някои примери за добри практики за органите на държавите членки за надзор на пазара на продукти, предлагани за онлайн продажба на потребители или на други крайни ползватели в ЕС, главно въз основа на настоящата практика (84).

1.   Общи принципи за надзора на пазара

Органите на държавите членки трябва да имат предвид някои общи принципи при провеждането на дейности за надзор на пазара, приложими както за традиционните, така и за онлайн дейностите по надзор на пазара.

Принципът на пропорционалност (85) изисква органите да вземат мерки, които са пропорционални на сериозността на риска, поставен от продукта (86) и/или от степента на неспазване на изискванията (87). В същото време трябва да се обърне дължимото внимание на принципа на предпазливост.

Нещо повече, надзорът на пазара следва да бъде насочен приоритетно към най-важните участници във веригата на доставки и да изисква коригиращи действия, по-специално от тези от тях (производители или вносители), които отговарят за пускането на даден продукт на пазара на Съюза. Това изискване трябва да бъде отправено преди или успоредно с обръщането към дистрибутора, който е по-надолу по веригата на доставки.

Освен това органите в различните държави членки следва да си сътрудничат за ефективния надзор на пазара (88). Това е от особено значение, като се има предвид трансграничният характер на електронната търговия.

2.   Стратегия и планиране на надзора на онлайн пазара

С цел гарантиране на ефективната организация на дейностите по надзор на пазара е полезно за органите на държавите членки да съставят стратегия за надзор на пазара за продуктите, предлагани за онлайн продажба, така че да се намери баланс между техните задачи за наблюдение на широк набор от продукти онлайн и наличните ресурси за извършване на проверки. Тази стратегия следва да определи приоритетите на техните дейности по надзор и да разпредели съответните ресурси. Стратегията следва да отчита факта, че органите на държавите членки могат да осъществяват проактивен и реактивен надзор на пазара.

При извършването на проактивен надзор на пазара органите проверяват определени категории продукти или някои икономически оператори по собствена инициатива и въз основа на свързани с риска критерии. Органите за надзор на пазара следва да определят приоритети при проверките, като насочват вниманието си към тези икономически оператори, които причиняват най-голяма вреда на територията, за която отговаря съответният орган.

Когато органите на държавите членки осъществяват реактивен надзор на пазара, това е след като са получили информация за онлайн предлагане на опасни и несъответстващи на изискванията продукти. Реактивният надзор на пазара може да се извършва, като се използват различни източници на информация. Ефективен начин за осъществяването му е да се провери дали опасните продукти, съобщени в системата на ЕС за бързо предупреждение за опасни нехранителни продукти, се продават онлайн (89). Други източници на информация, които могат да бъдат използвани за тази цел, включват световният портал на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно изтеглянията на продукти (90), потребителски жалби и информация, получена от други органи, икономически оператори и медиите.

3.   Организация на надзора на онлайн пазара

Контролът върху продуктите, продавани онлайн, налага някои специфични практически промени в традиционния начин, по който органите на държавите членки организират надзора на пазара.

Въз основа на опита на някои държави членки определянето на централни звена за наблюдение и проследяване на опасни и несъответстващи на изискванията продукти, продавани онлайн, може да спомогне да се гарантира ефективното използване на ресурсите, които са на разположение на органите за надзор на пазара (91). (92) След като звеното за онлайн надзор идентифицира опасните и несъответстващи на изискванията продукти и съответния икономически оператор, последващите действия могат да бъдат извършени от компетентните инспектори.

Онлайн инспекторите трябва да имат конкретни знания и осведоменост по отношение на онлайн средата и разследванията, за да бъдат ефикасни в откриването на опасни и несъответстващи на изискванията продукти. В тази връзка разработването на специфични стандартни оперативни процедури и насоки за надзор от страна на държавите членки на пазара на продукти, продавани онлайн, може:

—	да помогне на служителите по надзор на пазара да съхраняват и намират съответната информация, специфична за онлайн разследванията, на едно място по структуриран начин,

—	да повиши ефективността на техните дейности. (93)

В допълнение към това, органите на държавата членка следва да участват в обучения и обмен на информация помежду си, съвместно с Европейската комисия, относно най-добрите практики в областта на онлайн разследванията.

Онлайн разследванията, свързани с прилагане на законодателството в областта на безопасността на продуктите и със законодателството за прилагане на икономическите интереси на потребителите (94), имат много общи характеристики. Те често се отнасят до един и същ вид уебсайтове или дори до едни и същи икономически оператори. Поради това може да се окаже ефективно, ако онлайн разследванията, свързани с двете области, се извършват от едни и същи централизирани звена. По-специално, може да бъде полезно, ако един и същ орган на държавата членка отговаря за тези области на политиката, каквато е сегашната практика в повечето държави членки. Поради сходствата между тези онлайн разследвания, насоките, установени в едната област на политиката за защита на потребителите, могат да бъдат полезни и в другата област на политиката.

4.   Специфични характеристики и потребности на онлайн разследванията

След като подходящата стратегия, планиране и организация на надзора на онлайн пазара бъдат установени, органите на държавите членки ще извършват онлайн разследвания по по-ефективен начин. При извършване на онлайн разследвания трябва да бъдат взети под внимание някои специфични характеристики и потребности.

Една от основните разлики между онлайн разследванията и разследванията в традиционните вериги за доставка е достъпът на компетентните органи до физическите продукти. При онлайн разследванията органите трябва да проверят информацията, достъпна на уебсайта, на който продуктът се предлага за продажба, и при съмнения по отношение на съответствието те трябва да вземат проби от продукта. В традиционните вериги за доставка органите могат относително лесно да получат достъп до проби от продуктите от дистрибуторската верига. Това не е така за онлайн продуктите. Ако даден продукт е наличен в конкретната държава членка, вземането на проби може да е лесно. Ако обаче продуктът е в наличност само в друга държава членка, проби за изпитване могат да бъдат получени чрез трансгранично сътрудничество или може да бъде договорено изпитванията да се извършват там, където се намират продуктите. Компетентните органи трябва също така да закупят проби от продуктите онлайн и за тази цел органите за надзор на пазара на държавите членки могат да извършат тайно пазаруване предвид на предимството за разследването, когато органите за надзор на пазара получават проби анонимно като обикновени клиенти. (95).

Друга съществена разлика между онлайн разследванията и разследванията в традиционните вериги за доставка е свързана с предизвикателството как да бъдат идентифицирани отговорните икономически оператори, за да им бъде поискана допълнителна информация, да бъдат взети проби от продуктите и да се проведат по-нататъшни действия за надзор на пазара. При липсата на лесно достъпна информация откриването на икономическите оператори, продаващи продукти онлайн, може да бъде най-голямото предизвикателство при онлайн разследванията. Поради това органите за надзор на пазара следва да използват наличните инструменти за изискване на данните, които са необходими за идентифицирането на икономическите оператори, от подходящи източници на информация, в това число от доставчици на интернет услуги, регистри на имена на домейни (96), доставчици на платежни услуги, посредници (например платформи) и доставчици на услуги за обработка на поръчки.

Когато се опитват да получат данни за конкретен икономически оператор, органите за надзор на пазара трябва да вземат предвид правилата за защита на личните данни (вж. Директивата за защита на данните (97) и от 25 май 2018 г. — Общия регламент относно защитата на данните (98) и Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации (99)). Националните органи трябва да се съобразяват с приложимите правила и следователно се препоръчва техните компетентни национални надзорни органи по защита на данните да извършват проверка на тези процеси (100).

И накрая, по време на онлайн разследванията на органите на съответната държава членка може да се наложи да съберат подходящи доказателства относно опасни и несъответстващи на изискванията продукти. Методите за събиране на доказателства следва да са съобразени с факта, че онлайн информацията може да бъде за секунди променена и заличена от интернет. Различни налични технически инструменти могат да гарантират, че доказателствата, свързани с онлайн разследванията, са надлежно записвани, съхранявани и могат да се използват във всяко производство, което може да последва.

5.   Корективни действия, свързани с продукти, които се продават онлайн

Компетентните органи на държавите членки трябва да предприемат корективни действия по отношение на опасни и несъответстващи на изискванията продукти, продавани онлайн. В трансгранични случаи това може да изисква съдействието на органи, различни от органите на съответната държава членка.

5.1.    Корективни действия, които зависят от местонахождението на икономическия оператор

Правомощията за правоприлагане на националните органи за надзор на пазара са ограничени в рамките на техните юрисдикции. Следователно възможностите за предприемане на корективни действия, от националните институции и ефективността на тези действия варират в зависимост от местонахождението на икономическия оператор. В настоящия раздел са описани действията, които органите на държавите членки могат да предприемат в зависимост от местоположението на идентифицирания икономически оператор, който доставя опасни и несъответстващи на изискванията продукти, и начините, по които могат да си сътрудничат органите.

5.1.1.   Ако икономическият оператор е разположен в юрисдикцията на органа

Ако икономическият оператор е разположен в юрисдикцията на органа, органът може да предприеме действия въз основа на своята компетентност. След идентифицирането на икономическия оператор органът може да поиска да получи от него всяка документация, която може да послужи за доказване на съответствието на продукта с изискванията (например декларация за съответствие с изискванията на ЕС, съответна техническа документация, доклади от изпитвания и т.н.) и по целесъобразност да предприеме корективни действия (101).

5.1.2.   Ако икономическият оператор е разположен в ЕС, но извън юрисдикцията на органа

Ако въз основа на онлайн надзор бъде установено, че онлайн търговец, разположен в ЕС, но извън юрисдикцията на разследващия орган, предлага на пазара опасни и несъответстващи на изискванията продукти, националните органи първи трябва да установят пряк контакт със съответния икономически оператор, за да получат информацията, необходима за целите на разследването, или, след като бъде констатирано несъответствие, да изискат корективни действия (102).

Ако икономическият оператор откаже да сътрудничи, на националния орган се препоръчва да се възползва от трансграничното сътрудничество по следния начин (103):

—

ако органът за надзор на пазара на държава А се нуждае от информация от икономически оператор в държава Б, за да финализира оценката на съответствието, и икономическият оператор не отговори на искането за предоставяне на съответната документация, органът за надзор на пазара на държава А може да поиска съдействие от страна на органа за надзор на пазара на държава Б (104);

—

ако икономическият оператор не предприеме корективни действия доброволно, органът за надзор на пазара на държава А (105) i) ще предприеме задължителни мерки по отношение на продуктите, предоставяни онлайн, в рамките на юрисдикцията на този орган, независимо от факта, че икономическият оператор е разположен в държава Б (106) и ii) ще уведоми за мерките по целесъобразност чрез Информационната и комуникационна система за надзор на пазара на общоевропейско равнище (107)/системата на ЕС за бърз обмен на информация за опасни потребителски продукти (RAPEX). От органите за надзор на пазара на другите държави членки се очаква да предприемат последващи мерки, да уведомят за тях за целите на RAPEX и/или процедурата по предпазна клауза, а по-специално органът за надзор на пазара на държава Б трябва да установи контакт с производителя/вносителя от ЕС и да изиска предприемането на корективни действия по отношение на всички съответни продукти (108).

В случите, в които е необходимо трансгранично сътрудничество, Комисията улеснява това сътрудничество, като предоставя списък с данните за връзка на компетентните органи на държавите членки (109).

5.1.3.   Ако икономическият оператор се намира извън ЕС

Ако икономическите оператори се намират извън ЕС, органите на съответната държава членка разполагат с определени възможности за предприемане на действия срещу тях. Тези икономически оператори трябва да бъдат информирани за това, че продуктите, предлагани за онлайн продажба на клиенти в ЕС, трябва да отговарят на изискванията на ЕС. Те трябва да бъдат информирани също така за техните задължения и от тях трябва да бъде поискано да отстранят всички случаи на несъответствие. При необходимост държавите членки могат да блокират уебстраници, на които се предлагат опасни или несъответстващи на изискванията продукти. По-специално, съгласно член 8, параграф 1, букви г) и д) от Директивата относно общата безопасност на продуктите държавите членки могат да предприемат специални мерки за тази цел. По-подобен начин съгласно член 16, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 765/2008 органите за надзор на пазара могат да предприемат необходимите мерки за изтеглянето на продукти от пазара или за забраната или ограничаването на тяхното предоставяне на пазара.

Сътрудничеството с органите в други юрисдикции може да осигури инструменти за справяне с такива случаи. Поради това държавите членки се насърчават да си сътрудничат с компетентните органи на трети държави. Държавите членки се приканват да информират Комисията за такива дейности за сътрудничество. Това е от значение по-специално при въпроси, при които може да е необходим координиран подход на равнището на ЕС с цел да се улесни сътрудничеството при разследвания, свързани с безопасността и съответствието на продуктите, предлагани за онлайн продажба на потребителите или на другите крайни ползватели в ЕС. В уведомленията за опасни продукти, изпращани чрез системата за бързо предупреждение, държавите членки трябва да посочат дали продуктът е бил продаден онлайн от трета държава и чрез кой интернет магазин или коя онлайн платформа.

Вече съществува специфична рамка за международно сътрудничество в областта на безопасността на продуктите под формата на системата RAPEX-Китай, установена между службите на Европейската комисия и Главната китайска администрация за надзор на качеството, инспекции и карантина (AQSIQ) (110).

Когато продуктите, предлагани за продажба онлайн, се внасят в ЕС от трети държави, трябва да се търси сътрудничество и между органите за надзор на пазара и митниците с цел доставките на продукти да бъдат контролирани и спирани на границата (111)  (112). Това е от решаващо значение в случаите, в които доставката за клиенти от ЕС пристигне директно от държава извън ЕС и когато икономическият оператор не се намира в ЕС.

5.2.    Специални корективни действия за продуктите, продавани онлайн

Когато продуктите се предлагат за продажба онлайн, в някои случаи националното законодателство може да позволява на органите за надзор на пазара да изискат конкретни корективни действия от страна на онлайн доставчици на междинни услуги (например доставчици на хостинг услуги, като например онлайн платформи) за отстраняване от техния уебсайт на информация относно несъответстващи и опасни продукти или за блокиране на достъпа до нея. Това включва случаите, в които продавачите се намират извън ЕС. Тази процедура е известна като процедура за „уведомяване и действие“ (113).

Макар Директивата за електронната търговия да не въвежда тази процедура като такава, тя може да се счита за нейна основа, що се отнася до условията, които трябва да са изпълнени, за да може доставчикът на услуги да се възползва от освобождаването от отговорност, предвидено в член 14, параграф 1 от посочената директива, когато става въпрос за получаване на сведения и запознаване с факти и последващото отстраняване или блокиране на достъпа до информация. Органите за надзор на пазара трябва да разполагат с правомощия и ресурси, за да могат да използват директно тези процедури за уведомяване и действие, или установяват сътрудничество с техните национални органи, които са компетентни за прилагането на Директивата за електронната търговия. (114)

Доколкото посредникът желае да се възползва от освобождаването от отговорност съгласно член 14, параграф 1 от Директивата за електронната търговия, засегнатият онлайн посредник е задължен да предприеме незабавни мерки за отстраняването или блокирането на достъпа до незаконна информация, след като е бил уведомен за това, например по отношение на опасни или неотговарящи на изискванията продукти. (115) За тази цел органите, които подават уведомление, трябва да предоставят достатъчно информация, така че доставчиците на междинни услуги, да могат разумно да идентифицират съответната незаконна информация.

Също така, макар в член 15, параграф 1 от Директивата за електронната търговия да се забранява налагането на общо задължение на доставчиците да контролират информацията, или да търсят активно факти или обстоятелства, в този член се предвижда, че държавите членки могат да установят задължения за посредниците за незабавно информиране на компетентните органи за предполагаеми незаконни действия или незаконна информацияот страна на получателите на тяхната услуга. Посредниците може също така да бъдат задължени да предават на компетентните органи, по тяхно искане, информация, която позволява идентифицирането на получателите на техните услуги, с които те имат договори за съхраняване на данни.

С цел да се помогне на посредниците да реагират ефективно и да свалят информацията за предлагането на опасни или неотговарящи на изискванията продукти от своя уебсайт, е препоръчително органите на държавите членки да установят тесни контакти, позволяващи бързо реагиране, с основни посредници, които предоставят услуги по съхранение на продукти, продавани онлайн.

В допълнение към процедурата за уведомяване и действие, която може да е предвидена в националното законодателство, някои органи за надзор на пазара може също да блокират и свалят от интернет определени уебсайтове в съответствие със своите съответни национални правни рамки.

На последно място, що се отнася до особеностите на управлението на безопасността на продуктите в електронната търговия, трябва да се отбележи, че покупките онлайн имат предимството, че потребителите и другите крайни ползватели могат лесно да бъдат идентифицирани, тъй като при пазаруването онлайн те предоставят своите координати за връзка. Това означава, че в случаите, в които са необходими корективни действия, като например изземване на продукта, съответните икономически оператори могат по-ефективно да достигнат до потребителите (116).

ЧАСТ В — ПОВИШАВАНЕ НА ОСВЕДОМЕНОСТТА СРЕД ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ПРЕДПРИЯТИЯТА ЗА БЕЗОПАСНОСТТА И СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОДУКТИТЕ, ПРОДАВАНИ ОНЛАЙН

В тази част се представя най-добрата практика за органите на държавите членки за повишаване на осведомеността на потребителите и предприятията относно предизвикателствата, свързани с опасни и неотговарящи на изискванията продукти, продавани онлайн.

1.   Повишаване на осведомеността на потребителите

Един от начините за предпазване на потребителите от рискове за тяхното здраве, сигурност и от други рискове, свързани с продукти, закупени онлайн, е да се повиши тяхната осведоменост за предизвикателствата, свързани с покупките онлайн, и да им се предоставят механизми, които да им позволят да направят информиран избор.

На органите се препоръчва да подобрят защитата на потребителите, като допълнят своите надзорни и правоприлагащи дейности с комуникационни дейности, насочени към потребителите.

Органите могат да разработят своя набор от инструменти за комуникация и информация за потребителите, изхождайки от предположението, че по принцип потребителите очакват закупените от тях продукти онлайн да са безопасни и да отговарят на съответните правила. Потребителите не виждат веднага възможните рискове, свързани с пазаруването онлайн (117).

В настоящата глава се разглеждат два аспекта, свързани с повишаването на осведомеността на потребителите: какво е полезно да знаят потребителите и как могат органите на държавите членки да информират потребителите. Тези предложения могат да се използват при евентуални информационни кампании, насочени към потребителите.

1.1.    Какво е полезно да знаят потребителите?

От гледна точка на безопасността и съответствието на продуктите органите на държавите членки могат да предприемат действия, за да гарантират, че потребителите са информирани най-малко за следните съществени аспекти на онлайн продажбата на потребителски продукти:

—	потребителските продукти (предлагани както онлайн, така и в традиционните магазини) са предмет на широк кръг от правни изисквания, чиято цел е да се гарантира, че те не представляват за потребителите риск за здравето и безопасността им или друг риск,

—	когато пазаруват онлайн, потребителите трябва да бъдат насърчавани да проверяват дали е налице изискваната информация за продукта, като например предупреждения и информация за проследяване (като адреса и информацията за връзка на производителя и също така, ако е приложимо, на вносителя) (118),

—	органите за надзор на пазара в държавите — членки на ЕС, носят отговорност, в рамките на своите правомощия за наблюдението на пазара, да гарантират, че предлаганите за продажба продукти са безопасни и съответстват на приложимите изисквания,

—

с цел да сведат до минимум рисковете при закупуването онлайн на опасни продукти потребителите могат: — да проверят дали продуктът, който желаят да закупят, е бил обект на ограничителни мерки като изземване, например, на уебсайта на RAPEX (119), на портала на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно изземванията на продукти (120) или в националните списъци за изземванията, — да съпоставят информацията, предоставена от онлайн продавача, с информацията, предоставена на уебсайта на производителя (121), — да се свържат с продавача или уебсайта и да се опитат да разберат дали продуктът отговаря на съответните изисквания на ЕС,

—

Потребителите трябва да бъдат информирани за възможните инструменти, които могат да използват за подаването на жалби и сигнали пред съответните органи във връзка с проблеми, свързани с безопасността, или с друго неспазване на изисквания по отношение на продукти, закупени онлайн. Също така те трябва да бъдат информирани относно правата им като потребители в случаите на изземване на продукта.

Допълнителна подробна информация за конкретни сектори може да бъде предоставена за продуктови категории, в които има по-голяма вероятност от сериозни рискове, злополуки и наранявания (122).

1.2.    Как държавите членки трябва да информират потребителите за аспектите, свързани с безопасността на продуктите при пазаруване онлайн?

В настоящия раздел се описват конкретни информационните средства за потребители и най-добри практики, които вече се използват от няколко държави членки за предоставяне на информация на потребителите относно безопасността на продуктите, продавани онлайн.

1.2.1.   Уебсайтове на компетентните органи

Уебсайтовете на компетентните органите могат да предоставят кратка, ясна и актуална информация за законодателството, свързано с безопасността на продуктите, правата на потребителите и правата и задълженията на икономическите оператори. На тези уебсайтове би могло да бъде предвидено конкретно място, където потребителите могат да подават жалби, свързани с безопасността и/или с несъответствие на продукти, продавани онлайн.

1.2.2.   Използване на медиите и кампании за повишаване на осведомеността

Органите биха могли да използват медиите и интернет, за да изпратят ключови послания сред потребителите. Медиите, използвани за изпращането на послания до широката публика, биха могли да включват утвърдени телевизионни предавания, специализирани уебсайтове, печатни издания, включително потребителски списания.

Много често когато проблемите, свързани с безопасността на продуктите, намерят място в новините, пресата се свързва с органите за коментари и интервюта. Това може да позволи на органите да привлекат вниманието върху ключови въпроси за потребителите при покупката на продукти онлайн (123).

Органите също така се приканват да организират кампании за повишаване на осведомеността, включително в социалните медии, с акцент върху безопасността и съответствието на продуктите, продавани онлайн. Органите могат да включат информация относно аспектите, които трябва да се вземат предвид за безопасно пазаруване онлайн.

1.2.3.   Системи за жалби на потребителите

Системите за жалби на потребителите са от важно значение за органите за надзор на пазара, тъй като те открояват опасни и неотговарящи на изискванията продукти, както и загрижеността и нуждите на потребителите (124). Жалбите са добър източник на информация за планиране на дейностите по надзора и информацията за потребителите. Националните органи могат да предоставят ясна информация на потребителите относно това а) кога да подадат жалба, б) как да подадат жалба и в) кой орган е отговорен за разглеждането на жалбата.

Държавите членки могат да осигурят, че системите за жалби на потребителите във връзка с опасни и несъответстващи на изискванията продукти, продавани онлайн, са на разположение в интернет, като вземат предвид Препоръката на Комисията относно използването на хармонизирана методология за класифициране и докладване на жалби и запитвания на потребители (125).

2.   Повишаване на осведомеността на предприятията

Въпреки че икономическите оператори носят отговорност за спазването на правилата на ЕС, повишаването на осведомеността на предприятията относно изискванията, които трябва да изпълняват, спомага за това да се гарантира, че продуктите, които достигат до потребителите, са безопасни и съответстват на изискванията. Наличието на информация за приложимите правила по принцип допринася за наличието на по-безопасни продукти на пазара, тъй като то повлиява и насърчава осигуряването на съответствие с изискванията от страна на икономическия оператор. Съответствието с изискванията носи голям брой предимства за икономическите оператори. То допринася за ефикасното използване на техните ресурси, като води до икономии на разходи за корективни мерки и предотвратява загуба на репутация.

Първа стъпка в повишаването на осведомеността на предприятията обикновено е предоставянето на лесен достъп до основна информация относно приложимите изисквания и начините за тяхното спазване. В интерес на ефикасността може да се предоставя информация за конкретни сектори или продукти. В това отношение класическите информационни кампании, семинарите, посветени на безопасността и съответствието, и др. могат да бъдат приспособени към онлайн средата (126).

Друг начин да се достигне до предприятията е чрез специфични насоки, адресирани до тях. В тези насоки може да бъде акцентирана цялата полезна информация за това как да се продават онлайн безопасни и съответстващи на изискванията стоки в определена област, за изискванията, които трябва да бъдат изпълнени, и за това каква отговорност носи онлайн операторът. В тях може също така да се наблегне на наказанията и санкциите, които може да бъдат наложени на онлайн операторите, в случай че нарушат приложимото законодателство (127).

Тъй като потребителските продукти, които се предлагат на пазара на ЕС, са с произход също и от държави извън ЕС, е важно да се достигне и до предприятията, които извършват търговия от чужбина, например уеб магазини, разположени извън ЕС. Една възможна мярка може да бъде да се гарантира, че информацията, подготвена за предприятията от ЕС, е достъпна и се популяризира сред предприятията, намиращи се извън ЕС, например в рамките на търговски изложения и пред съответните търговски палати, центрове за насърчаване на търговията и информационни центрове и местни органи, които могат да предоставят информация на икономическите оператори в трети държави.

Сътрудничеството с онлайн платформите може да бъде от полза при разпространението/предаването на съответната информация на предприятията, които предлагат потребителски продукти на своите платформи за потребителите в ЕС.

Освен това, в идеалния случай, в ключови партньорски държави и в сътрудничество с местните органи на управление може да бъдат проведени координирани или организирани семинари на ниво ЕС с цел да се гарантира по-ефективно, че информацията достига до правилните предприятия. От полза могат да бъдат също така и специални обучения, насочени към вносителите.

---

(1)  През 2011 г. в проучване на потребителския пазар, извършено от Civic Consulting, относно функционирането на електронната търговия и техниките за маркетинг и продажба по интернет на стоки на дребно бе направена прогноза, че единен пазар за електронна търговия в ЕС с дял от 15 %, ще донесе ползи за благосъстоянието на потребителите (благодарение на по-ниските цени и по-богатия избор за потребителите), възлизащи на 204,5 милиарда евро годишно.

(2)  Според данни от 2015 г. 65 % от хората, които използват интернет за лични цели, са закупили също онлайн стоки или услуги през годината. Източник: Евростат.

(3)  Вж. Известие на Комисията — „Синьо ръководство“ за прилагането на правилата на ЕС относно продуктите — 2016 г. (ОВ C 272, 26.7.2016 г., стр. 1).

(4)  Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите (ОВ L 11, 15.1.2002 г., стр. 4).

(5)  Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30).

(6)  ОВ L 1, 3.1.1994 г., стр. 3.

(7)  Съгласно член 2, буква а) от Директивата относно общата безопасност на продуктите „продукт“ означава всеки продукт, включително във връзка с предоставяне на услуга, който е предназначен за потребителите или е вероятно при разумно предвидими условия да бъде използван от тях, дори когато не е предназначен за същите, и е доставен или направен достъпен, [независимо дали срещу заплащане или безвъзмездно], в хода на търговска дейност, и независимо от това дали е нов, използван или обновен.“ Съгласно член 15, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 765/2008 „продукт“ означава вещество, препарат или стока, създадени чрез производствен процес, различни от храна, фураж, живи растения и животни, продукти с човешки произход и растителни и животински продукти, пряко свързани с тяхното бъдещо възпроизводство.

(8)  Член 1, параграф 2 от Директивата относно общата безопасност на продуктите.

(9)  За неизчерпателен списък на законодателството на Съюза за хармонизация в областта на продуктите, вж. приложение I към Известие на Комисията C(2016) 1958 final от 5 април 2016 г., „Синьото ръководство“ за прилагането на правилата на ЕС относно продуктите от 2016 г., което може да бъде намерено на адрес http://ec.europa.eu/growth/tools-databases/newsroom/cf/itemdetail.cfm?item_id=7326&lang=en&title=%E2%80%98Blue-Guide%E2%80%99-on-the-implementation-of-EU-product-rules

(10)  Съображение 5 от Регламент (ЕО) № 765/2008.

(11)  Вж. например Делегиран Регламент (ЕС) № 518/2014 от 5 март 2014 г. относно етикетирането в интернет на свързани с енергопотреблението продукти

(12)  Преглед на хармонизираното законодателство за определяне на изискванията за енергийно ефективни продукти може да бъде намерено на адрес: https://ec.europa.eu/energy/en/topics/energy-efficiency/energy-efficient-products.

(13)  Онлайн оператори са опериращите онлайн, производители, вносители или дистрибутори, така както са определени съответно в Директивата относно общата безопасност на продуктите и Регламент (ЕО) № 765/2008.

(14)  Член 2, буква а) от Директивата относно общата безопасност на продуктите и член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 765/2008.

(15)  Въпреки това преценката дали един продукт, продаван от потребител на потребител, се доставя като част от търговска дейност, трябва да се извършва за всеки отделен случай, като се отчитат всички относими критерии, като редовността на доставките и намеренията на доставчика и т.н.

(16)  Съображение 7 от Директивата относно общата безопасност на продуктите.

(17)  Член 2 от Регламент (ЕО) № 765/2008.

(18)  Например, вносителят е икономическият оператор, който пуска продукти на пазара, докато дистрибуторът е икономическият оператор, който ги доставя на пазара вж. член 2, параграфи 5 и 6 от Регламент (ЕО) № 765/2008.

(19)  Известие на Комисията C(2016) 1958 final.

(20)  Например член 1, параграф 1, член 2, буква а), член 3, параграф 1, член 5, параграфи 2 и 3. Освен това Директивата относно общата безопасност на продуктите се позовава също в този контекст на „доставка“ (напр.в член 2, буква а), член 5, параграф 1, трета алинея, член 5, параграф 2 и съображение 6.

(21)  Определенията, установени в Регламент (ЕО) № 765/2008, не са приложими mutatis mutandis за целите на Директивата относно общата безопасност на продуктите.

(22)  Например, в определението „производител“ са включени „професионалисти по веригата на доставяне, доколкото техните дейности могат да засегнат безопасността на продукта“, докато „дистрибутор“ означава „всеки професионалист по веригата на доставяне, чиято дейност не засяга безопасността на продукта.“

(23)  Член 2, буква а) от Директивата относно общата безопасност на продуктите.

(24)  Вж. по-специално член 3, параграф 1 от Директивата относно общата безопасност на продуктите.

(25)  По смисъла на Регламент (ЕО) № 765/2008.

(26)  По смисъла на Директивата относно общата безопасност на продуктите.

(27)  По смисъла на Регламент (ЕО) № 765/2008.

(28)  По смисъла на Регламент (ЕО) № 765/2008 или Директивата относно общата безопасност на продуктите.

(29)  В съображение 7 от Директивата относно общата безопасност на продуктите се пояснява, че тази директива следва да се прилага за продукти, независимо от начина им на продажба, включително продажбата от разстояние и електронна продажба.

(30)  По смисъла на Регламент (ЕО) № 765/2008.

(31)  По смисъла на Директивата относно общата безопасност на продуктите.

(32)  По смисъла на Регламент (ЕО) № 765/2008.

(33)  По смисъла на Регламент (ЕО) № 765/2008 или Директивата относно общата безопасност на продуктите.

(34)  Вж. също Решение на Съда на Европейския съюз от 12 юли 2011 г. по дело C-324/09, L’Oréal/eBay, точка 65 и Решение на Съда на Европейския съюз от 7 декември 2010 г. по съединени дела C-585/08 и C-144/09 Peter Pammer срещу Reederei Karl Schlüter GmbH & Co KG, C-585/08, и Hotel Alpenhof GesmbH срещу Oliver Heller, C-144/09.

(35)  За доставчиците на услуги за обработка на поръчки вж. раздел 3.2 от настоящото известие.

(36)  Така например, в член 8, параграф 1, буква г) от Директивата за общата безопасност на продуктите се посочва, че могат да бъдат взети мерки за всеки потенциално опасен продукт за периода, необходим за различните оценки на безопасността, проверка и контрол, временно да се забрани той да бъде доставян, предлаган за доставка или излаган на пазара; вж. също член 16, параграф 2 и член 15, параграф 4 във връзка с член 2, параграф 17 от Регламент (ЕО) № 765/2008.

(37)  В някои случаи решението относно съответствието и безопасността трябва да бъде взето от органите за надзор на пазара, докато в други случаи митническите органи и органите за надзор на пазара са една и съща организация. Това зависи от начина, по който националните органи за надзор на пазара са организирани на национално равнище.

(38)  Член 27, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕО) № 765/2008.

(39)  В съображение 7 от Директивата относно общата безопасност на продуктите се пояснява, че тази директива следва да се прилага за продукти, независимо от начина им на продажба, включително продажба от разстояние и електронна продажба.

(40)  Членове 3 и 5 от Директивата относно общата безопасност на продуктите.

(41)  Член 8 от Директивата относно общата безопасност на продуктите.

(42)  Определенията за икономически оператори (производител, упълномощен представител, вносител и дистрибутор) и техните отговорности се съдържат в Регламент (ЕО) № 765/2008. Освен това в Решение № 768/2008/ЕО от 9 юли 2008 г. на Европейския парламент и на Съвета относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 82) се съдържат примерни разпоредби, които да бъдат включени в законодателство, свързано с продуктите, и повече от 10 директиви по „новия подход“ вече съдържат тези стандартни разпоредби: например директивите относно безопасността на детските играчки, ниското напрежение, взривните вещества за граждански цели и др. http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2008:218:0082:0128:bg:PDF. Насоките се прилагат, без да се засягат по-конкретни определения на икономическите оператори и свързаните с тях изисквания, предвидени в специфичното секторно законодателство.

(43)  Отговорността на вносителя обаче е по-голяма от тази на дистрибутора.

(44)  Това обяснение не обхваща въпроса за отговорността на посредника, като понятието „онлайн оператор“, използвано в този контекст, може да не обхваща подобни посредници.

(45)  Член 2, точка 3 от Регламент (ЕО) № 765/2008.

(46)  Член 2, буква д), подточка i) от Директивата относно общата безопасност на продуктите.

(47)  Член 2, буква д), подточка iii) от Директивата относно общата безопасност на продуктите.

(48)  Вж. Член 2, буква б) от Директивата относно общата безопасност на продуктите.

(49)  Член 2, точка 4 от Регламент (ЕО) № 765/2008.

(50)  Член 2, буква д) от Директивата относно общата безопасност на продуктите.

(51)  Член 2, точка 5 от Регламент (ЕО) № 765/2008.

(52)  Индикация за това могат да са названието, регистрираната търговска марка и адресът за връзка, посочени върху продукта и/или в приложените документи.

(53)  Член 2, буква д) от Директивата относно общата безопасност на продуктите.

(54)  Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 г. относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата (Директива за пощенските услуги) (ОВ L 15, 21.1.1998 г., стр. 14). Вж. също раздел 3.3.3 от настоящото известие относно доставчиците на пощенски услуги.

(55)  Член 2, буква е) от Директивата относно общата безопасност на продуктите.

(56)  Директивата за пощенските услуги; вж. също раздел 3.3.3 от настоящото известие относно доставчиците на пощенски услуги.

(57)  Виж Съобщение на Комисията C(2016) 1958 „Синьо ръководство“, раздел 3.4 относно дистрибуторите и секторното законодателство, съобразено с референтните разпоредби на член R5 „Задължения на дистрибуторите“ и член R7 „Идентификация на икономическите оператори“ от Решение № 768/2008/ЕО. http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2008:218:0082:0128:bg:PDF

(58)  Член 5, параграф 2 от Директивата относно общата безопасност на продуктите.

(59)  Вж. също Съобщение на Комисията C(2016) 1958 „Синьо ръководство“, раздел 3.4. „Дължима грижа“ означава степента на преценка, грижа, предпазливост, решителност и действие при определени обстоятелства. Следователно изпълняването на задължението за „дължима грижа“ от дистрибутора може да бъде под различни форми в зависимост от обстоятелствата и може да включва например система за контрол, основана на риска.

(60)  Вж. бележка под линия 57.

(61)  Вж. бележка под линия 57. Освен това референтният член R31 от Решение № 768/2008/ЕО предвижда, че икономическият оператор гарантира, че са предприети всички подходящи коригиращи действия по отношение на всички съответни продукти, които той е предоставил на пазара в целия ЕС. Икономическият оператор следва, при необходимост, да си сътрудничи с органите за надзор на пазара.

(62)  Член 5, параграфи 2 и 3 от Директивата относно общата безопасност на продуктите.

(63)  Член 5, параграф 2 от Директивата относно общата безопасност на продуктите.

(64)  Вж. бележка под линия 13.

(65)  Член 8, параграф 2 от Директивата относно общата безопасност на продуктите.

(66)  Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 10.10.2013 г., стр. 1). Член 4, параграф 15 от Митническия кодекс на Съюза определя декларатора като лицето, което подава митническа декларация от свое име, или лицето, от чието име се подава такава декларация.

(67)  Съществуват предприятия, които предоставят както онлайн междинни услуги, така и услуги за обработка на поръчки. Съответните им задължения им трябва да се разглеждат в зависимост от качеството, в което действат в дадения случай.

(68)  Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1).

(69)  Вж. член 1 от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 17.9.2015 г., стр. 1); това определение включва всяка услуга, нормално предоставяна срещу заплащане, от разстояние, чрез електронни средства и по индивидуално искане на получател на услугата.

(70)  Вж. член 1, параграф 3 от Директивата за електронната търговия. Директиви, като Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 4) и Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (Директива за нелоялните търговски практики) (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22), се прилагат за всеки икономически оператор, който отговаря на условията за търговец и участва в търговски дейности, насочени към потребителите, включително в контекста на електронната търговия. Според насоките на Комисията относно прилагането на Директива 2005/29/ЕО, когато става въпрос за трети икономически оператори, действащи на платформа, самата платформа следва да вземе необходимите мерки, за да позволи на търговци, които са трета страна, да спазват правото на ЕС в областта на защитата на потребителите и маркетинга във връзка със законодателството на ЕС в областта на продуктите и/или изискванията на законодателството за безопасност на продуктите (включително относно посочването на нейния уебсайт на маркировки „CE“, всякакви необходими предупреждения, информация и етикети в съответствие с приложимото законодателство). Секторното законодателство може да включва също така изисквания за етикетиране за онлайн продажби, като например за енергийни продукти, продавани онлайн, Делегиран регламент (ЕС) № 518/2014 на Комисията. Насоките на Комисията относно прилагането на Директива 2005/29/ЕО от 25 май 2016 г., SWD(2016) 163 final, са на разположение на адрес: http://ec.europa.eu/justice/consumer-marketing/files/ucp_guidance_bg.pdf, вж. по-специално стр. 75—76.

(71)  Други дейности, които също са описани в Директивата за електронната търговия, са: 1) „обикновен пренос“ — пренасяне на информация (предоставена от получателя на услугата) или предоставяне на достъп до комуникационна мрежа (напр. интернет доставчици) и 2) „кеширане“ — подобряване на ефективността на преноса на информация, например удвояване на база данни, която копира съдържанието на първоначалния сървър с цел осигуряване на глобален обхват.

(72)  Някои икономически оператори извършват разнородни дейности. Те могат да предоставят хостинг услуги, а също и да търгуват от свое име и да предоставят други услуги, свързани с електронната търговия. Компетентните органи винаги трябва да определят в дадения случай в какво качество трябва да се разглежда икономическият оператор или интернет сайтът.

(73)  Член 14 от Директивата за електронната търговия.

(74)  Доколкото подобно предлагане трябва да се счита за незаконно.

(75)  В решението си по дело C-324/09, L’Oréal срещу eBay, Съдът разясни, че релевантният въпрос във връзка с условията за ползване от освобождаване от отговорност е дали eBay е било запознато с факти и обстоятелства, от които да е видна незаконната дейност (параграфи 120—123).

(76)  Член 14, параграф 3 и съображение 46 от Директивата за електронната търговия.

(77)  Член 14, параграф 3 и съображение 47 от Директивата за електронната търговия.

(78)  Член 15 от Директивата за електронната търговия.

(79)  Вж. например решенията по дело C-70/10, SABAM срещу Scarlet, и дело C-360/10, SABAM срещу Netlog, в които Съдът постанови, че Директивата за електронната търговия, Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (Директива за авторските права) (ОВ L 167, 22.6.2001 г., стр. 10) и Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост („Директивата относно упражняването“) (ОВ L 195, 2.6.2004 г., стр. 16), разгледани заедно и във връзка с изискванията, произтичащи от защитата на приложимите основни права, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национален съд да издаде разпореждане срещу доставчик на хостинг услуги, което го задължава да въведе система за филтриране на информацията, която ползвателите на неговите услуги съхраняват на неговите сървъри; която система се прилага без разграничение към всички тези ползватели като превантивна мярка, изключително за негова сметка и за неограничен период от време; с която може да се идентифицират електронните файлове, съдържащи музикални, кинематографски или аудио-визуални произведения, за които ищецът твърди, че притежава права върху интелектуална собственост, за да се блокира предоставянето в полза на потребителите на достъп до посочените произведения, който нарушава авторските права.

(80)  Вж. член 8, параграф 4 от Директивата относно общата безопасност на продуктите.

(81)  Член 8, параграф 2 и член 18, параграф 1, втора и трета алинея от Директивата относно общата безопасност на продуктите. Член 18, параграф 4, член 19, параграф 1, член 20, параграф 2 и член 21 от Регламент (ЕО) № 765/2008.

(82)  Член 9 и член 2, параграф 19 от Директивата за пощенските услуги.

(83)  Вж. Митническия кодекс на Съюза, членове 46, 188 и 189.

(84)  За описание на някои практики на органите вж. Проучването на добрите практики в дейностите за надзор на пазара, свързани с нехранителни потребителски стоки, продавани онлайн (Study on Good Practice in Market Surveillance Activities related to Non-Food Consumer Products sold Online) и приложението към него: http://ec.europa.eu/DocsRoom/documents/8723/attachments/1/translations/en/renditions/native и http://ec.europa.eu/DocsRoom/documents/8724/attachments/1/translations/en/renditions/native

(85)  Въз основа на член 18, параграф 4 Регламент (ЕО) № 765/2008 и член 8, параграф 2 от Директивата относно общата безопасност на продуктите.

(86)  Член 8, параграф 2 от Директивата относно общата безопасност на продуктите.

(87)  Член 18, параграф 4, член 19, параграф 1, член 20, параграф 2 и член 21 от Регламент (ЕО) № 765/2008.

(88)  Член 24 от Регламент (ЕО) № 765/2008 задължава органите да предоставят помощ при поискване и да обменят информация и документация. Вж. също документ 2015-IMP-MSG-02rev03, одобрен от експертната група за вътрешния пазар на продукти — „Политика за надзор на пазара и оценка на съответствието“ http://ec.europa.eu/DocsRoom/documents/17108/attachments/1/translations/en/renditions/native

(89)  http://ec.europa.eu/consumers/consumers_safety/safety_products/rapex/index_en.htm

(90)  http://globalrecalls.oecd.org/

(91)  Практика на държавите членки: Случай 5 и случай 6 от Проучването на добрите практики в дейностите за надзор на пазара, свързани с нехранителни потребителски стоки, продавани онлайн (Study on Good Practice in Market Surveillance Activities related to Non-Food Consumer Products sold Online) — http://ec.europa.eu/DocsRoom/documents/8723/attachments/1/translations/en/renditions/native и http://ec.europa.eu/DocsRoom/documents/8724/attachments/1/translations/en/renditions/native

(92)  Тези звена могат например да рационализират надзора на пазара, като проверяват едновременно спазването на изискванията на различни законодателни актове (напр. безопасност на продуктите, изисквания за енергийно етикетиране).

(93)  Практика на държавите членки: Случай 3 и случай 4 от Проучването на добрите практики в дейностите за надзор на пазара, свързани с нехранителни потребителски стоки, продавани онлайн (Study on Good Practice in Market Surveillance Activities related to Non-Food Consumer Products sold Online) — http://ec.europa.eu/DocsRoom/documents/8723/attachments/1/translations/en/renditions/native и http://ec.europa.eu/DocsRoom/documents/8724/attachments/1/translations/en/renditions/native

(94)  http://ec.europa.eu/consumers/consumer_rights/index_en.htm

(95)  Практика на държавите членки: Казус 11 от Проучването на добрите практики в дейностите за надзор на пазара, свързани с нехранителни потребителски стоки, продавани онлайн (Study on Good Practice in Market Surveillance Activities related to Non-Food Consumer Products sold Online): http://ec.europa.eu/DocsRoom/documents/8723/attachments/1/translations/en/renditions/native и http://ec.europa.eu/DocsRoom/documents/8724/attachments/1/translations/en/renditions/native

(96)  Списък на регистрите на имена на домейни можете да намерите на адрес http://www.iana.org/domains/root/db

(97)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995, стр. 31).

(98)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(99)  Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37).

(100)  Следва да се отбележи, че настоящият документ няма за цел да засегне по изчерпателен начин всички съответни изисквания за защита на данните съгласно правото на ЕС.

(101)  Член 19, параграф 1 и член 21 от Регламент (ЕО) № 765/2008.

(102)  В член 19, параграф 2 от Регламент № (ЕО) 765/2008 се предвижда, че органите за надзор на пазара си сътрудничат с икономическите оператори във връзка с дейности за намаляване на риска, породен от предоставяните от тези икономически оператори продукти. Секторното законодателство, съобразено с референтен член R2, параграф 8, референтен член R4, параграф 7 и референтен член R5, параграф 4 от Решение № 768/2008/ЕО, съдържа общо задължение за съответните икономически оператори да предприемат корективни мерки за привеждането в съответствие на продукти, ако те считат или имат основания да смятат, че даден продукт не е в съответствие с приложимото законодателство на Съюза за хармонизация. Освен това в секторното законодателство, съобразено с референтен член R31 от Решение № 768/2008/ЕО, се предвижда, че икономическите оператори гарантират, че са предприети всички подходящи корективни действия по отношение на всички съответни продукти, които те са предоставили на пазара в целия ЕС.

(103)  http://ec.europa.eu/DocsRoom/documents/17108/attachments/1/translations/en/renditions/native

(104)  Правното основание за този вид взаимна помощ се съдържа в член 24, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 765/2008.

(105)  Член 19, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 765/2008; секторно законодателство съобразено с референтен член R31, параграф 4 от Решение № 768/2008/ЕО.

(106)  Това не засяга възможността да бъдат приети паралелни мерки по отношение на дистрибуторите със седалище в собствената му държава, за да могат да бъдат предприети действия спрямо предприятия, които са физически разположени на територията на тази държава.

(107)  https://webgate.ec.europa.eu/icsms/.

(108)  Съгласно член 12 от Директивата относно общата безопасност на продуктите и член 22 от Регламент (ЕО) № 765/2008 и предпазната процедура на Съюза в секторното законодателство или разпоредби, съобразени с референтен член R31, параграфи 6 и 8 от Решение № 768/2008/ЕО.

(109)  http://ec.europa.eu/DocsRoom/documents/12802/attachments/1/translations/en/renditions/native,

http://ec.europa.eu/DocsRoom/documents/12803/attachments/1/translations/en/renditions/native,

http://ec.europa.eu/consumers/consumers_safety/safety_products/rapex/index_en.htm

(110)  RAPEX-Китай позволява редовното и бързо предаване на данни между ЕС и Китайската администрация в областта на безопасността на опасните нехранителни потребителски продукти. Комисията предоставя информация на китайските органи относно опасни потребителски продукти с произход от Китай, за които държавите членки са подали уведомления чрез системата за бърз обмен на информация за опасни нехранителни продукти (RAPEX). Китайските органи извършват разследвания по тези уведомления, и, когато е възможно, приемат мерки срещу тези продукти, така че по-нататъшният им износ за ЕС да се предотврати или ограничи.

(111)  Член 27 от Регламент (ЕО) № 765/2008.

(112)  Допълнителна информация относно сътрудничеството с митниците може да бъде намерена в Известие C(2016) 1958 final на Комисията, „Синьото ръководство“ от 2016 г. за прилагането на правилата на ЕС относно продуктите и в Насоките за контрол върху вноса в сферата на безопасността и съответствието на продуктите, достъпни на адрес: http://ec.europa.eu/taxation_customs/resources/documents/common/publications/info_docs/customs/product_safety/guidelines_en.pdf

(113)  Вж. Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Онлайн платформите и цифровият единен пазар. Възможности и предизвикателства пред Европа“ от 25.5.2016 г., COM(2016)288, на разположение на адрес: http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52016DC0288&from=EN

(114)  Допълнителни подробности относно тези задължения са посочени в работния документ на службите на Комисията „Онлайн услуги на единния пазар, включително електронна търговия“, стр. 30, http://ec.europa.eu/internal_market/e-commerce/docs/communication2012/SEC2011_1641_en.pdf

(115)  „Съобщения за дейности или информация, за които се твърди, че са незаконни, могат да се окажат недостатъчно точни или доказани, но все пак като общо правило това съобщаване е обстоятелство, което националната юрисдикция трябва да вземе предвид, за да прецени с оглед на така предадените на оператора сведения дали той действително е бил запознат с факти или обстоятелства, въз основа на които един полагащ дължимата грижа оператор би трябвало да установи незаконността.“ (Дело C-324/09, L’Oréal SA и др./eBay International AG и др., точка 122).

(116)  Изискванията за защита на данните трябва да бъдат взети под внимание.

(117)  Вж. например: Перспективата на потребителите по отношение на безопасността на продуктите при онлайн покупки, NVWA 2016, включено в OECD (2016), „Безопасност на продуктите онлайн: тенденции и предизвикателства“, OECD Digital Economy Papers, № 261, OECD Publishing, Париж. DOI: http://dx.doi.org/10.1787/5jlnb5q93jlt-en.

(118)  Вж. също така в тази връзка насоките на Комисията относно изпълнението/приложението на Директива 2005/29/ЕО относно нелоялните търговски практики от 25 май 2016 г. (SWD(2016) 163 final, на разположение на адрес http://ec.europa.eu/justice/consumer-marketing/files/ucp_guidance_en.pdf, по-специално стр. 75 относно предупрежденията във връзка с безопасността на даден продукт.) Вж. също например член 11, параграф 2 от Директива 2009/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. относно безопасността на детските играчки (ОВ L 170, 30.6.2009 г., стр. 1).

(119)  http://ec.europa.eu/consumers/consumers_safety/safety_products/rapex/alerts/main/index.cfm?event=main.search

(120)  http://globalrecalls.oecd.org/

(121)  Онлайн продавачите и производителите невинаги са едни и същи субекти. Онлайн продавачите може да закупуват стоки от производителя и да ги продават на специален уебсайт (или чрез посредник/доставчик на хостинг услуги). Възможно е обаче също така производителят да продава произведения от него продукт в собствен специализиран интернет магазин.

(122)  Вж. например: http://www.electricalsafetyfirst.org.uk/mediafile/100129855/Buying-Electrical-Goods-Online-A5-Leaflet-2014.pdf

(123)  Практики на държавите членки, свързани с използването на медиите за информиране на потребителите, описани в казус 12 от Проучването на добрите практики в дейностите за надзор на пазара, свързани с нехранителни потребителски продукти, продавани онлайн: http://ec.europa.eu/DocsRoom/documents/8723/attachments/1/translations/en/renditions/native и http://ec.europa.eu/DocsRoom/documents/8724/attachments/1/translations/en/renditions/native

(124)  Практики на държавите членки: Казус 9 от Проучването на добрите практики в дейностите за надзор на пазара, свързани с нехранителни потребителски продукти, продавани онлайн: http://ec.europa.eu/DocsRoom/documents/8723/attachments/1/translations/en/renditions/native и http://ec.europa.eu/DocsRoom/documents/8724/attachments/1/translations/en/renditions/native

(125)  C(2010) 3021, http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32010H0304&from=EN

(126)  Практики на държавите членки: Казус 16 от Проучването на добрите практики в дейностите за надзор на пазара, свързани с нехранителни потребителски продукти, продавани онлайн: http://ec.europa.eu/DocsRoom/documents/8723/attachments/1/translations/en/renditions/native и http://ec.europa.eu/DocsRoom/documents/8724/attachments/1/translations/en/renditions/native

(127)  Практика: Казус 17 от Проучването на добрите практики в дейностите за надзор на пазара, свързани с нехранителни потребителски продукти, продавани онлайн: http://ec.europa.eu/DocsRoom/documents/8723/attachments/1/translations/en/renditions/native и http://ec.europa.eu/DocsRoom/documents/8724/attachments/1/translations/en/renditions/native

---