Обобщение

Оценка на въздействието на евентуалните изменения на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции

A. Необходимост от действия

Защо? Какъв е разглежданият проблем?

Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции бе приет в отговор на поетия през септември 2009 г. ангажимент на ръководителите на страните от Г-20 за въвеждането в световен мащаб на определени изисквания по отношение на договорите за извънборсови деривати. Целта на Регламента за европейската пазарна инфраструктура е намаляване на системния риск чрез увеличаване на прозрачността на пазара на извънборсови деривати и намаляване на свързаните с пазара на извънборсови деривати операционен и кредитен риск от контрагента. Някои от въведените във връзка с това изисквания вече се прилагат, докато други все още не са в сила. Извършваният от Комисията мониторинг на пазара и мненията, получени от заинтересовани страни и от европейски и други органи, показаха широката подкрепа за общите цели на Регламента за европейската пазарна инфраструктура, но разкриха и редица проблеми, възпрепятстващи тяхното постигане по възможно най-ефективния и ефикасен начин. Това засяга най-вече i) непропорционалните разходи за привеждане в съответствие, които понякога надхвърлят пруденциалните ползи, ii) недостатъчната прозрачност на позициите и експозициите в извънборсови деривати , както и iii) ограничения достъп на някои контрагенти до клиринг.

Какво се очаква да бъде постигнато с настоящата инициатива?

Като запазват установената с Регламента за европейската пазарна инфраструктура нормативна уредба, предвидените варианти имат за цел да направят неговото прилагане по-ефективно и по-ефикасно чрез увеличаване на пропорционалността на правилата, подобряване на прозрачността на позициите и експозициите в извънборсови деривати и намаляване на пречките за достъпа до клиринг. Във връзка с това бяха разгледани редица целенасочени корекции на Регламента за европейската пазарна инфраструктура, оценени спрямо неговата основна цел за запазване на финансовата стабилност.

Каква е добавената стойност от действие на равнището на ЕС? 

Регламентът за европейската пазарна инфраструктура е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Предвидените чрез настоящата инициатива целенасочени корекции на съществуващите разпоредби на Регламента за европейската пазарна инфраструктура могат да бъдат извършени единствено на равнище ЕС въз основа на член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Б. Решения

Какви законодателни и незаконодателни варианти на политиката са разгледани? Има ли предпочитан вариант? Защо?

Инициативата се състои от преглед на съществуващия Регламент за европейската пазарна инфраструктура. Поради това разгледаните варианти са свързани с целенасочени корекции на определени (законодателни) разпоредби. За постигане на желаните цели бяха установени редица предпочитани варианти на политиката:

·да се предвиди ново преходно освобождаване на пенсионните планове от задължението за клиринг;

·да се намали обхватът на задължението за клиринг за нефинансови контрагенти (НФК);

·да се извадят най-малките финансови контрагенти от обхвата на задължението за клиринг;

·да се премахне задължението за отчитане на данни за минали периоди;

·да се освободят НФК от задължението за отчитане на вътрешногруповите трансакции;

·да се въведе едностранно отчитане на трансакциите с борсово търгувани деривати, извършвано от централните контрагенти;

·да се предвиди отчитането на трансакциите, които не са с извънборсови деривати, да се извършва от финансовия контрагент, когато другата страна по сделката е малък НФК;

·да се хармонизират допълнително правилата и процедурите, както и да бъде изискано от регистрите на трансакции да гарантират качеството на данните;

·да се увеличат горните граници на основните размери на глобите за извършваните от регистрите на трансакции нарушения на изискванията на Регламента за европейската пазарна инфраструктура;

·да се изясни взаимодействието между инструментите за управление на неизпълнението по Регламента за европейската пазарна инфраструктура и националните закони в областта на несъстоятелността и да бъде въведен принципът за предоставяне на клирингови услуги при справедливи, приемливи и недискриминационни търговски условия (т.нар. принцип FRAND).

Кой подкрепя отделните варианти?

В рамките на две обществени консултации на Комисията бяха получени мнения на заинтересованите страни относно функционирането на Регламента за европейската пазарна инфраструктура. В хода на консултациите бяха повдигнати редица въпроси, но не бяха определени конкретни варианти на политиката, които евентуално да бъдат разгледани. Увеличаването на пропорционалността на правилата срещна широка подкрепа от всички групи заинтересовани страни. Отчитането на сделките бе обект на голямо внимание. Участниците в консултацията — главно предприятия и браншови организации, поискаха облекчаване на изискванията за отчетност за нефинансови контрагенти. Голям брой участници от различни категории заинтересовани страни също считат, че двустранното отчитане следва да бъде заменено с едностранно. Този вариант бе оценен, но отхвърлен в настоящата оценка на въздействието. Участниците посочиха също необходимостта да се въведат изключения от изискванията за клиринг и за допълнителни обезпечения за контрагенти, които не са от системно значение.

В рамките на дискусиите, проведени на по-късен етап с участието на експерти от държавите членки, бяха разгледани конкретните варианти на политиката. Мнозинството от експертите на държавите членки подкрепи предпочетените в настоящата оценка на въздействието варианти.

В. Въздействие на предпочитаните варианти

Какви са ползите от предпочитания вариант (ако има такъв; в противен случай — от основните варианти)?

На първо място, предложените промени ще намалят разходите за привеждане в съответствие и административната тежест, налагани на участниците на пазара, без да имат неблагоприятни последствия за финансовата стабилност. По-голяма пропорционалност при прилагането на правилата за клиринг ще бъде от полза за НФК, тъй като предвидените мерки ще подобрят условията на конкуренция, тъй като при по-високите прагове изискванията за клиринг ще обхванат само най-големите НФК. Адаптирането на правилата за определяне на МФК, подлежащи на задължителен клиринг, ще намали тежестта за най-малките от тях, за които централният клиринг не е икономически осъществим. Пенсионните планове ще ползват ново преходно освобождаване от задължението за клиринг, тъй като все още не са разработени работещи технически решения за извършването на клиринг. Всички контрагенти ще се ползват от облекчаване на някои изисквания за отчитане, като например премахването на задължението за отчитане на данни за минали периоди. Второ, по-голямата прозрачност на позициите и експозициите в извънборсови деривати ще позволи на органите да разкриват потенциалните проблеми на по-ранен етап и да предприемат своевременни действия за отстраняване на рисковете за устойчивостта на финансовите пазари. Трето, подобреният достъп до клиринг ще позволи на други участници на пазара да управляват и хеджират своите рискове и ще намали несигурността във връзка с техните бизнес перспективи и работните места на техните служители чрез намаляване на вероятността за възникване на внезапни сътресения и сривове в дейността.

Какви са разходите за предпочитания вариант (ако има такъв, в противен случай — за основните варианти)?

Като цяло възникналите в резултат социални и икономически разходи не би следвало да са съществени. Предвиденото опростяване и по-голяма пропорционалност на правилата за отчетност ще позволи постигането на целите на Регламента за европейската пазарна инфраструктура, като същевременно значително ще се намали общата административна тежест, носена от контрагентите, подлежащи на изискванията за отчетност по регламента. При разглеждания вариант за прехвърляне на отговорността за задължително отчитане, образуванията, които в бъдеще следва да поемат това задължение, ще са по-добре подготвени за тази задача, а съответните общи съвкупни разходи ще намалеят вследствие на икономии от мащаба. По-нататъшното хармонизиране на правилата и процедурите за отчитане може да доведа най-много до ограничени допълнителни административни разходи в началните етапи на прилагането, но в средносрочен план следва да повиши ефективността и намали цялостната тежест. Аналогично се очаква изискването за предоставяне на услуги по клиринг, от които да се ползват широк кръг контрагенти при справедливи, приемливи и недискриминационни търговски условия, да доведе единствено до ограничени допълнителни административни разходи.

Комбинираният ефект от всички предпочитани варианти се изразява в значително намаление на разходите. Според прогнозните оценки потенциалните икономии, изчислени единствено за целите на настоящата оценка на въздействието и при отчитане на всички ключови допускания, описани в приложение 8, варират от 2,3 млрд. евро до 6,9 млрд. евро при фиксираните (еднократни) разходи и от 1,1 млрд. евро до 2,66 млрд. евро при оперативните разходи. Редица фактори влияят върху надеждността на прогнозираните намаления на разходите. Първо, тези оценки са валидни само към настоящия момент. В изчисленията не са взети предвид изискванията, които ще се прилагат на по-късен етап, като например поетапното прилагане на изискванията за допълнително обезпечение. Второ, изчисленията се основават на ограничено количество публично достъпна информация и неофициални пазарни данни, които може да не отразяват правилно разнообразието и спецификата на участващите контрагенти. Трето, изчисленията се основават на допускането, че намаляването на разходите ще бъде прехвърлено изцяло на крайните потребители. Четвърто, в това изчисление не са включени възникналите в резултат минимални разходи за приспособяване, например от въвеждане на изискванията за предоставяне на услуги при справедливи, приемливи и недискриминационни търговски условия (очаквано въздействие върху клиринговите членове) и от мерките за повишаване на качеството на данните (очакваното въздействие върху РТ).

Какви ще са последиците за предприятията, МСП и микропредприятията?

Най-полезни за предприятията, МСП и микропредприятията ще бъдат вариантите, насочени към: i) намаляване на регулаторните изисквания в случаите, когато непропорционалните разходи за привеждане в съответствие вероятно надхвърлят пруденциалните ползи и ii) подобряване на достъпа до клиринг. Нефинансовите контрагенти ще се ползват от промяната на обхвата на задължението за клиринг. Опростяването на изискванията за отчетност ще бъде от полза за всички контрагенти, включително МСП. Накрая, въвеждането на нови принципи за предоставяне на услуги при справедливи, приемливи и недискриминационни търговски условия ще облекчи достъпа до клиринг за множество контрагенти.

Ще има ли значително въздействие върху националните бюджети и администрации?

Не. Разгледаните изменения не следва да доведат до съществени разходи за националните бюджети и администрации.

Ще има ли друго значително въздействие?  

Не.

Г. Последващи действия

Кога ще се извърши преглед на политиката?  

Като се има предвид, че изискванията на Регламента за европейската пазарна инфраструктура започнаха да се прилагат в различни моменти във времето и някои от тях все още не са в сила, следва да се извърши оценка на регламента в неговата цялост, като се обърне специално внимание на неговата ефективност и ефикасност за постигането на първоначалните му цели. Тази оценка следва да включва целевите изменения, разгледани в настоящата инициатива, и да се извърши най-малко 3 години след прилагането на тези изменения. В някои случаи, по-специално за пенсионните планове, е важно да се следи на текуща основа напредъкът за постигане на решения, осигуряващи на пенсионните планове достъп до клиринг.