ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 10.11.2017

JOIN(2017) 41 final

СЪВМЕСТНО СЪОБЩЕНИЕ ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА EMPTY

Подобряване на военната мобилност в Европейския съюз

СЪВМЕСТНО СЪОБЩЕНИЕ ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Подобряване на военната мобилност в Европейския съюз

1.    Въведение

Сигурността на гражданите на Европа е приоритет за Европейския съюз и те очакват от него да предприема мерки по този въпрос. ЕС предприе редица инициативи, даващи възможност на европейските граждани да поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност. През 2016 г. в Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на ЕС бе отправен призив за по-ефикасен, отзивчив и обединен Съюз, способен да преследва общите интереси и приоритети на ЕС за насърчаването на мира и гарантирането на сигурността на своите граждани и територия. За да помогне при посрещането на настоящите и бъдещите потребности на Европа, Европейският план за действие в областта на отбраната задължи Европейската комисия да работи съвместно с други съответни участници от ЕС за да увеличи съгласуваността и полезните взаимодействия между въпросите на отбраната и други политики на ЕС, при които съществува европейска добавена стойност. 1 Европейският съвет отбеляза, че е постигнат значителен напредък в областта на сигурността и отбраната. През юни 2017 г. с Документа за размисъл относно бъдещето на европейската отбрана (Reflection Paper on the Future of European Defence) бе даден импулс на действията на ЕС в областта на отбраната 2 . В Речта си за състоянието на Съюза от 13 септември 2017 г. председателят Юнкер подчерта необходимостта до 2025 г. да бъде създаден цялостно разгърнат Европейски съюз за отбрана Всяка от тези инициативи има една единствена цел: изграждане на Съюз, който защитава.

За да защити ЕС и неговите граждани в днешната непредсказуема среда в областта на сигурността, ЕС ще предприеме необходимите стъпки, за да гарантира способността си да реагира ефикасно и своевременно на вътрешни и външни кризисни ситуации, включително чрез повишаване на готовността и устойчивостта си. 3 В този контекст държавите членки се стремят към задълбочаване на сътрудничеството в областта на отбраната, включително чрез Постоянното структурирано сътрудничество, както е предвидено в Договорите. Налице са възможност и стратегическа необходимост за пълноценно използване на цивилни/военни полезни взаимодействия за ускоряване на военната мобилност — както в рамките на нашите граници, така и с оглед на бързото разгръщане на военни операции в чужбина.

Държавите членки решават напълно суверенно дали войски от друга държава могат да влязат на тяхна територия. Но за да бъдат подготвени за кризи, включително чрез военни учения, и да реагират на тях, е необходимо да се гарантира, че тези решения могат да бъдат взети бързо и че когато бъдат взети, войските и оборудването ще могат да се движат бързо и безпроблемно. Също така, политиката за сигурност и отбрана на някои държави членки има специфичен характер, който е необходимо да бъде зачитан.

В този контекст бързото придвижване на военния персонал и оборудване в ЕС понастоящем се възпрепятства от редица физически, нормативни и регулаторни препятствия, като например инфраструктура, която не може да издържи на тежестта на военно превозно средство, или тромави митнически и други процедури. Както се случи по време на последните големи военни учения, подобни препятствия могат да доведат до закъснения, смущения, по-високи разходи и по-голяма уязвимост. Поради специфичния статут на въоръжените сили и оборудване, военната мобилност е нормативно обвързана с широк кръг национални решения и правила на ЕС, които определят дали са възможни национални и международни придвижвания. От значение може да бъде и по-широка гама от области на разглежданите политики (вътрешни работи, правосъдие, икономика и финанси, труд, транспорт, отбрана, митници, околна среда, здраве). НАТО също предоставя на своите членове стандарти и процедури в тази област. Обхватът на тези въпроси се простира от митниците до изискванията за безопасен и сигурен транспорт на хора и военно оборудване — включително превоз на опасни товари, аспекти на отговорността — включително законодателството в областта на околната среда, и включва също въпроси от физическата и правната защита на персонала до наличието и адекватността на съответна транспортна инфраструктура. Предвид законодателната и физическата рамка, за въоръжените сили често е трудно да реагират толкова бързо, колкото е необходимо. Поради това е важно да се проучат мерките, които следва да се предприемат за да се подобрят процесите, изцяло зачитайки суверенитета на държавите членки и следвайки Договорите и законодателството на ЕС.

При все че повечето мерки зависят и ще продължават да зависят изцяло от държавите членки, съществуват начини, по които ЕС може да помогне. Следователно целта на настоящото съвместно съобщение е да се посочи как ЕС, включително и чрез своите вече съществуващи политики, ще работи за улесняване и подпомагане на ускоряването на военната мобилност, с обхват, който се простира от ежедневните потребности до стратегическо предварително разполагане на военни сили и ресурси, в синергия с невоенни действия, без да се смущава цивилното използване на инфраструктурата и като се избягват ненужни неудобства.

2.    Текущи проекти, дейности и инициативи, свързани с военната мобилност

Няколко инициативи вече допринасят за подобряване на военната мобилност в контекста на ЕС. Транспортната инфраструктура традиционно е необходим компонент за всяка отбранителна система, по-специално като предоставя маршрути за военни доставки и движение на войските. През годините ЕС е разработил амбициозна политика в областта на транспортната инфраструктура 4 . Тази област предлага ясна възможност за увеличаване на съгласуваността и полезните взаимодействия между въпросите относно отбраната и съществуващите политики на Съюза, като по този начин се използва европейска добавена стойност, намаляват се ненужните дублирания и се насърчава по-ефективното използване на публични средства и избягването на неоптимални инвестиции в дългосрочен план.

Подготвят се също инициативи за насърчаване на цивилно-военни полезни взаимодействия, въз основа на политиките на ЕС в области като научните изследвания, киберсигурността, въздухоплаването, граничния контрол и морския надзор, както и космическите дейности. Добър пример за допълнителни хоризонтални инициативи е механизмът, договорен между Европейската комисия, Европейската агенция по отбрана и държавите членки относно започването на разработване на стандарти в областта на отбраната и хибридни стандарти за продукти с двойно предназначение. Такива дейности биха могли да доведат до разпространение на положителни ефекти по отношение на улесняването на военната мобилност.

Освен това държавите членки развиват редица проекти в рамките на Европейската агенция по отбрана:

-През 2014 г. четиринадесет държави членки решиха да открият специален проект, посветен на мултимодален транспортен център на ЕС, в рамките на Европейската агенция по отбрана. Тези държави членки определиха необходимостта от по-добра координация на военното движение. Разработва се мрежа за мултимодални транспортни центрове (MТЦ), за да се улесни бързото придвижване на войски чрез хармонизирани правила, процедури и процеси, както и обединяване и споделяне на активи и инфраструктура в Европа. В основата на този проект е централната координация на движението, определяща както физическа мрежа, свързваща различни места, така и услугите, които трябва да бъдат предоставяни. Всичко се изпълнява чрез опростени и хармонизирани процедури в рамките на законодателството на ЕС и националните закони. И други държави членки проявиха интерес относно присъединяване към този проект.

-Инициативата за споразумение относно дипломатическите разрешения представлява още една програма в рамките на Европейската агенция за отбрана и през 2012 г. се стигна до техническо споразумение за дипломатически разрешения. Броят на участващите държави членки е нараснал до шестнадесет. В техническото споразумение се хармонизират административните процедури (формуляри и срокове) и се предлага възможност за предоставяне на предварителни разрешения. Всички участващи държави членки са избрали да предоставят разрешението и по този начин Техническото споразумение се превръща в пълноправен фактор за ежедневно бързо движение на военновъздушен транспорт в повечето рутинни случаи.

Също така от НАТО развиват редица дейности за улесняване на военната мобилност, като например работа по законови инструменти за улесняване на свободата на движение, осведоменост относно ситуацията на инфраструктурата, подобряване на бързата въздушна мобилност, както и гражданска подготовка и работа по устойчивостта.

Провеждат се и многонационални инициативи, които се опитват да сведат до минимум броя на ограниченията и условията при военната мобилност, както и да намерят нови начини за премахване на съществуващите препятствия. Някои участници са добре известни и вече подкрепят разнообразни дейности с високо ниво на професионализъм, като например Координационния център за движение в Европа (MCCE), многонационална организация, която организира мултимодални транспортни решения, Европейското командване на военнотранспортната авиация, което също планира и възлага задачи на въздушния транспорт, както и Многонационалния координационен център за морски транспорт в Атина, който определя подходящите транспортни активи относно всяка заявка за мисия. Съществуват и други многонационални инициативи, които са активни в тази област.

За всички по-нататъшни действия на ЕС следва да се вземат предвид тези текущи проекти и да се търсят полезни взаимодействия и последователност, като се избягват ненужни дублирания или противоречия.

3.    Потребности и изисквания за военна мобилност

Неотдавна на преден план излязоха останалите регулаторни и инфраструктурни препятствия, тъй като те затрудняват военното придвижване и са в ущърб на потребностите на държавите членки относно отбраната. Необходими са по-големи усилия за разработване на по-координиран подход, който да увеличи максимално европейската добавена стойност и цивилно-военните полезни взаимодействия.

Отправната точка за ефикасен подход за подпомагане на подобряването на военната мобилност в целия ЕС чрез разглеждане на всички съответни измерения е да се разработи общо разбиране за потребностите и изискванията.

Тези военни изисквания и особености ще трябва да бъдат допълнително разгледани и съгласувани от държавите членки като основа за по-нататъшни действия на ЕС. Те трябва да обхванат поне следните области:

-Наличие на физическа инфраструктура, отговаряща на необходимите технически изисквания за всички видове транспорт и мултимодални възли;

-Законови параметри за достъп до транспортната инфраструктура в рамките на ЕС, включително за влизане/излизане на въоръжени сили и военно оборудване извън Европа, в това число и на опасни товари;

-Защита на военния персонал, оборудване и данни с ограничен достъп;

-Отговорност и статут на въоръжените сили;

-Съображения, свързани с времето, като например приоритетни изисквания по отношение на цивилния трафик, уведомления и срокове за заявки;

-Изисквания относно подкрепа към приемащите държави членки (гориво, настаняване, логистична поддръжка, ремонти и възстановяване, обществени поръчки, здравни и медицински дейности...);

-Изисквания по отношение на координацията, капацитета и процеса между националните и международните военни и цивилни власти;

-Обмен на информация (електронни данни/ база данни/центрове) между цивилни и военни бази данни.

4.    Определяне на насоки за действие

Въз основа на потребностите и изискванията, които ще бъдат допълнително проучени от държавите членки, и като се вземе предвид текущата работа, би могло да бъдат определени различни насоки за действие за преодоляване на недостатъците.

За да се вземат мерки по трудно преодолимите недостатъци и да се насърчат по-добра координация и засилени полезни взаимодействия между всички заинтересовани страни, в Европейската агенция по отбраната наскоро бе създадена експертна Специализирана работна група (Ad Hoc Working Group). Целите на работната група са да се определят препятствията и бариерите при трансграничното и транзитно наземно движение на военен персонал и активи, да се очертаят съществуващите инициативи и недостатъци, да се определят съответните участници на равнище ЕС и на национално равнище и да се разработи план за действие със специални задачи, отговорности, както и пътна карта с графици. Сред принципите, които трябва да се следват, са избягване на дублирането на дейности и приобщаващ характер на работата, за да бъдат привлечени всички съответни заинтересовани страни.

При все, че за изпълнението на разглежданата дейност ще са необходими усилия от страна на различни участници от различни равнища, съществуват области, в които ЕС би могъл да предложи възможни решения в съответствие с Договорите и да създаде полезни взаимодействия, въз основа на политики и проекти, разработени през годините предимно за цивилни цели. Тези области са предмет на законодателство, процедури и инвестиционни инструменти, които трябва да бъдат адаптирани, включително на равнище ЕС, за да бъдат подходящи за военни цели.

·Инфраструктура: За придвижването в реални условия се изисква тясна координация между държавите — членки на ЕС. Това изисква общо разбиране за използваната инфраструктура. Поради качеството на самата инфраструктура и различията в стандартите, подаването на заявления за движение отнема много време. Това може да доведе до неочаквано препятствие по време на изпълнение на придвижването.

Следователно ще е необходимо да се оцени текущата инфраструктура и да се определят инфраструктурни стандарти, които да вземат предвид и военните изисквания. Подобен анализ би позволил на ЕС да разработи инфраструктурен стандарт, който да включва военния профил в мултимодалния транспорт. Това би могло да обхване както разработването на нова, така и усъвършенстването на съществуваща инфраструктура. Необходимо е да се установи тясна връзка с дългосрочните инфраструктурни инвестиции на Съюза, тъй като финансовите последици от този работен поток все още не са количествено определени.

·Разглеждане на съответните регулаторни и процедурни въпроси:

-Митници: В новото законодателство на ЕС в митническата област, което се прилага от май 2016 г., се изисква всички митнически формалности да са изцяло електронни. С цел да се опростят и хармонизират митническите формалности, изисквани за военните придвижвания в ЕС, идентифицираните митнически въпроси се анализират с цел да се установят митнически процедури, които по-добре да отговарят на специфичните потребности на такива придвижвания. Евентуалните изменения, които ще бъдат предложени в регулаторната рамка за митниците, ще бъдат съобразени по-специално със съответните съществуващи практики, като например формуляр 302 на НАТО.

-Опасни товари: Законодателството на Европейския съюз относно превоза на опасни товари понастоящем не е приложимо за военния транспорт. Ако военните превозни средства спазват това законодателство, те следва да имат същите предимства като цивилните превозни средства. Това би улеснило придвижването на войски и на военното оборудване.

-Национални процедури: Като се има предвид, че военната мобилност до голяма степен зависи от националните изисквания, процедури и практики на държавите членки, би следвало да се разгледа обменът на информация, за да се разберат по-добре случаите, при които биха били възможни общи правила и да се осигури по-добра съгласуваност. Например, може да се обмисли разработването на единна процедура за осигуряване на военна мобилност за всички държави — членки на ЕС. Съответна основа е осигурена от обширната работа, извършена в рамките на проектите на Европейската агенция за отбрана. Действията на ЕС биха могли да улеснят или да подпомогнат държавите членки в този процес, ако държавите членки поискат това.

·Хибридни заплахи: Съгласно съвместната рамка за борба с хибридните заплахи бяха установени няколко дейности за устойчивост срещу хибридни заплахи за критични инфраструктури в Европа, като например транспортните инфраструктури. Тази работа ще бъде продължена и засилена и в рамките на текущото сътрудничество между ЕС и НАТО за борба с хибридните заплахи, така че да се гарантира устойчивостта на тези инфраструктури, които са стратегически що се отнася до работата за подобряване на военната мобилност в ЕС.

Би могло да се провери също дали и законодателството на ЕС в други области има отношение към военната мобилност.

5.    Координация с други заинтересовани страни

Същите пречки за бързо и безпроблемно придвижване на военни сили и активи отвъд националните граници в Европа засягат и държавите членки в друг контекст, по-специално в рамките на НАТО. Във връзка с това следва да продължи координацията и диалогът с НАТО. Това ще бъде постигнато чрез пълна откритост и прозрачност, пълно зачитане на самостоятелността относно вземане на решения и процедурите на двете организации, приобщаване и реципрочност, без да се засяга специфичният характер на политиката за сигурност и отбрана на която и да е държава членка. Взаимодействието с други заинтересовани страни и партньори също е важно, за да се оптимизира ефикасността, да се насърчат полезните взаимодействия, където е възможно, и да се избегне ненужно дублиране на дейности при определяне на следващите стъпки за улесняване и ускоряване на военната мобилност в рамките на Европа.

6.    Предстоящи стъпки

До март 2018 г. Върховният представител и Европейската комисия ще представят за съгласуване от страна на държавите членки План за действие относно военната мобилност. Този план ще се основава на резултатите от Специализираната работна група за военна мобилност (Ad Hoc Working Group on Military Mobility) към Европейската агенция за отбрана и в него ще бъдат предложени препоръчителни действия, участници в изпълнението и амбициозни срокове за това как да се преодолеят констатираните бариери, които възпрепятстват военната мобилност в рамките на Европейския съюз.

(1)

COM(2016) 950, 30.11.2016 г.

(2)

COM(2017) 315, 7.6.2017 г.: „Постепенно се полагат основите на Европейски съюз за сигурност и отбрана. Само ако вървим неотклонно по този път, гражданите ни ще се чувстват и ще бъдат в безопасност.“

(3)

Съвместно съобщение „Съвместна рамка за борба с хибридните заплахи — ответни действия на Европейския съюз“ (2016 г.) и Съвместно съобщение „Стратегически подход за устойчивост във външната дейност на ЕС“ (2017 г.).

(4)

Политиката за трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T)

(5)

Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010; ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 129