ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 22.11.2017

COM(2017) 800 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Проекти на бюджетни планове за 2018 г.: обща оценка

1. Въведение

Законодателството на ЕС предвижда, че държавите членки от еврозоната предават на Комисията ежегодно проекти на бюджетни планове (ПБП) за следващата година в срок до 15 октомври с цел да се подобри координацията на националните фискални политики в Икономическия и паричен съюз. 1  

В плановете се обобщават проектобюджетите, които правителствата внасят в националните парламенти. Комисията изготвя становище по всеки план, в което оценява дали той е съобразен със задълженията на държавата членка съгласно Пакта за стабилност и растеж (ПСР).

От Комисията се изисква също така да представи и цялостна оценка на бюджетното състояние и на перспективите за еврозоната като цяло.

Осемнадесет държави членки от еврозоната (по-нататък „ЕЗ-18“ и „еврозоната“) 2 трябваше да изпратят на Комисията своите ПБП за 2018 г. до 16 октомври в съответствие с изискванията на така наречения пакет от два законодателни акта 3 . Гърция, за която се прилага програмата по ЕМС за подкрепа на стабилността, не е задължена да представя план, тъй като в програмата вече е предвидено внимателно наблюдение на фискалната област.

В съответствие с насоките на Кодекса за поведение към пакета от два законодателни акта, Австрия и Германия представиха ПБП при запазване на провежданата политика, тъй като тези държави членки имат само служебни правителства без пълни бюджетни правомощия вследствие на неотдавнашните избори 4 . Очаква се новите правителства да представят пълни ПБП, след като поемат мандата си. Испания също представи ПБП при запазване на провежданата политика, тъй като процедурата за одобряване на бюджета на централното правителство и на бюджета за социална сигурност изостава от обичайния си график. Очаква се тя да представи пълен ПБП във възможно най-кратък срок.

Като зачита компетентността на държавите членки в бюджетната област, в становищата си Комисията предоставя съвети в сферата на политиката на основата на данни и доказателства, по-специално за правителствата и националните парламенти, с цел да подпомогне оценката на съответствието на проектобюджетите с разпоредбите на ЕС във фискалната област. В пакета от два законодателни акта е включен всеобхватен набор от инструменти, чрез който икономическите и бюджетните политики се разглеждат като въпрос от общ интерес в еврозоната, както е предвидено в Договора.

Освен това през юли 2015 г. Съветът отправи призив към Еврогрупата за извършване на мониторинг и координация на фискалните политики на държавите членки от еврозоната и на агрегираната фискална позиция за еврозоната с цел постигане на диференцирана и благоприятстваща растежа фискална политика. 5 Съветът препоръча на държавите членки от еврозоната да „координират фискалните политики, за да гарантират, че съвкупната фискална позиция на еврозоната е в съответствие с рисковете по отношение на устойчивостта и с цикличните условия“, без при това да се засяга спазването на изискванията по ПСР.

През ноември 2016 г. Комисията предложи актуализирана препоръка относно икономическата политика на еврозоната, която беше подкрепена от лидерите на ЕС на заседанието на Европейския съвет на 9—10 март 2017 г. и приета от Съвета на 21 март 2017 г. 6 . Тази препоръка е в основата на оценката, извършвана от Комисията. В рамките на годишния цикъл на европейския семестър, заедно с настоящия пакет Комисията предлага и нова Препоръка относно икономическата политика на еврозоната за периода 2018—2019 г. 7 .

През юли 2017 г. Съветът прие специфични за всяка държава препоръки, в които се подчертава предвиденият от Комисията подход по отношение на държавите членки, за които матрицата предполага фискална корекция от 0,5 % или повече от БВП 8 . В съображенията се посочва, че при оценката на проекта на бюджетен план за 2018 г. и последващата оценка на бюджета за 2018 г. ще трябва надлежно да бъде взета предвид целта за постигане на фискална позиция, която допринася както за укрепването на продължаващото възстановяване, така и за осигуряването на устойчивост на публичните финанси на държавите членки. В този контекст Съветът отбелязва, че Комисията възнамерява да извърши цялостна оценка в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97, по-специално в светлината на фазата на икономическия цикъл на държавите членки.

Целите на настоящото съобщение са две: На първо място, в него се очертава общата картина на бюджетната политика на равнището на еврозоната въз основа на хоризонтална оценка на ПБП. Този процес следва логиката на хоризонталната оценка на програмите за стабилност, която се извършва през пролетта, но акцентът е поставен върху предстоящата година, а не върху средносрочните фискални планове. На второ място, в съобщението се прави преглед на ПБП на национално равнище, като се обяснява подходът на Комисията в оценката на това дали са спазени изискванията на ПСР. Оценката се различава в зависимост от това дали спрямо съответната държава членка се прилагат предпазните или корективните мерки на ПСР и в нея се вземат предвид също и изискванията във връзка с равнището и динамиката на държавния дълг.

2. Основни констатации за еврозоната

Икономическите перспективи според плановете на държавите членки и прогнозата на Комисията

От пролетта насам държавите членки и Комисията съществено повишиха своите прогнозите за растежа. Въз основа на макроикономическите допускания в ПБП, агрегираният реален БВП в еврозоната (с изключение на Гърция) се очаква да нарасне с 2,2 % през 2017 г. и 2,0 % през 2018 г. Това е значително повече от перспективите за растеж за тези години, залегнали в последните програми за стабилност (вж. таблица 1), където той е в размер на 1,7 % и за двете години. В прогнозата на Комисията от есента на 2017 г. се предвиждат подобни високи темпове на растеж за еврозоната — 2,2 % през 2017 г. и 2,1 % през 2018 г. В обобщение, икономическите допускания в ПБП са много близки до прогнозата на Комисията (вж. приложение IV, таблица 1). Това може да е свързано и с факта, че всички държави членки, с изключение на Германия и Белгия, спазват изискванията на Регламент (ЕС) № 473/2013 да основават проектобюджетите си, и имплицитно ПБП, на независимо изготвени или одобрени макроикономически прогнози.

Икономиката нараства над своя потенциал и разликата между фактическия и потенциалния БВП се очаква допълнително да намалее през 2017 г. и да стане положителна през 2018 г. Агрегираната разлика между фактическия и потенциалния БВП както според прогнозата на Комисията, така и въз основа на плановете, става положителна през 2018 г. Всички ПБП предвиждат положителна (преизчислена) разлика между фактическия и потенциалния БВП през 2018 г. или, в случая на Франция и Финландия, само лека отрицателна такава 9 . 

Както държавите членки, така и Комисията очакват общата инфлация да остане стабилна под референтния процент от 2 %. Според плановете общата инфлация в еврозоната се очаква да достигне 1,5 % през 2017 г. и 1,4 % през 2018 г. Тази стойност е до голяма степен непроменена в сравнение с допусканията в програмите за стабилност, докато в прогнозата на Комисията също се предвижда еднакъв процент на инфлация за еврозоната. Само в Естония, Латвия и Литва инфлацията се очаква да надхвърли 2 %.

Икономическият разцвет в еврозоната продължава, но се характеризира с някои нетипични особености. Възстановяването в еврозоната се засили и вече обхвана всички държави на фона на постоянно нарастваща заетост и подобряващи се бизнес нагласи. Независимо от това то се характеризира с някои нетипични особености. По-специално, основната инфлация и ръстът на заплатите се запазват на ниско равнище и не отразяват подобренията на пазара на труда, за които свидетелстват стандартните показатели за пазара на труда. По-специално, слабото увеличение на заплатите изглежда се дължи на стагнацията на пазара на труда в някои икономики, като очакванията за ниска инфлация влияят върху договарянето на работните заплати и ниския ръст на производителността. Накрая, изглежда, че възстановяването все още се подкрепя от изключителни обстоятелства, като например експанзионистичната парична политика на ЕЦБ. В този контекст има основания подкрепата на политиката за растежа да бъде прекратена постепенно. Действително, Комисията обяви, че възнамерява да се възползва от своето право на преценка с оглед на фазата на икономическия цикъл в държавите членки (вж. каре 1).

Таблица 1: Преглед на икономическите и бюджетните агрегати (ЕЗ-18) за 2017—2018 г.

Източник: Програмите за стабилност за 2017 г., бюджетните планове за 2018 г., прогнозата на Европейската комисия от есента на 2017 г.

Фискални перспективи според плановете на държавите членки и прогнозата на Комисията

Агрегираният номинален дефицит се очаква да продължи да намалява благодарение на цикличните подобрения. Според прогнозата на Комисията дефицитът в еврозоната ще намалее от 1,6 % от БВП през 2016 г. до 1,1 % през 2017 г. В ПБП се очаква малко по-висок дефицит от 1,2 % през 2017 г., което е подобрение с 0,15 процентни пункта в сравнение с целта, заложена в програмите за стабилност, представени от държавите членки през пролетта на 2017 г., когато допусканията за растеж бяха обаче значително по-малко динамични. Голяма корекция във възходяща посока в целевото равнище на дефицита за 2017 г. в сравнение с програмата за стабилност се наблюдава само за Словакия. През 2018 г. изпълнението на плановете на държавите членки ще доведе до номинален дефицит от 0,9 % от БВП за еврозоната. Това потвърждава агрегирания номинален дефицит, заложен в програмите за стабилност от пролетта на 2017 г., въпреки по-добрия от очакваното резултат за 2017 г. и значителната корекция във възходяща посока на перспективите за растеж за 2018 г. Това означава по подразбиране, че структурната корекция е била слабо намалена в сравнение с последните програми за стабилност (вж. по-долу). Въпреки че между плановете и прогнозата на Комисията се наблюдават различия за отделни държави членки (вж. приложение IV, таблица 2), през 2018 г. агрегираният дефицит в прогнозата на Комисията е в пълно съответствие с плановете.

Седем от 18-те държави членки планират излишък по номиналното салдо за 2018 г. От държавите членки с дефицит само Латвия и Финландия планират увеличаване в номиналния си дефицит. Никоя държава членка не планира дефицит над референтната стойност от 3 % от БВП през 2018 г. Франция планира да коригира прекомерния си дефицит през 2017 г., както бе препоръчано от Съвета, а Испания планира да го коригира в рамките на поставения краен срок през 2018 г. Словакия, Италия, Белгия и Франция планират значително по-големи дефицити, отколкото в техните програми за стабилност.

Агрегираното първично салдо на еврозоната, получено чрез изваждане на разходите за лихви от номиналното салдо, е в излишък. Прогнозира се то допълнително да се подобри от 0,8 % от БВП през 2017 г. до 0,9 % от БВП през 2018 г. Франция, Латвия и Финландия са единствените държави — членки на еврозоната, които планират първичен дефицит през 2018 г.

В бюджетните планове или в прогнозата няма почти никаква фискална корекция за периода 2017—2018 г., измерена чрез промяната в общото структурно салдо 10 . Като цяло според прогнозата на Комисията структурното салдо на еврозоната ще остане стабилно през 2017 г. (Преизчислените) бюджетни планове предвиждат незначително структурно подобрение през 2017 г. в съответствие с програмите за стабилност. Проектите на бюджетни планове за 2018 г. водят до леко влошаване на структурното салдо на еврозоната в размер на 0,1 % от БВП, докато в последните програми за стабилност все още бе планирано съвкупно подобрение с 0,2 % от БВП (вж. приложение IV, таблица 3). Подобно на плановете Комисията също така предвижда за еврозоната през 2018 г. влошаване, равно на 0,1 процентни пункта от БВП. Това обаче прикрива значителните различия при ПБП на отделните държави членки. По-специално Комисията предвижда значително по-ниска структурна корекция в Белгия, Испания, Франция, Литва, Португалия и Словения (вж. по-долу). В еврозоната като цяло това се компенсира от стабилно структурно салдо в Германия в сравнение с експанзията от 0,5 % на БВП в ПБП на Германия.

Като цяло остават големи разлики в позициите на държавите членки по отношение на техните средносрочни бюджетни цели (СБЦ) (вж. приложение IV, графика 5). Съгласно прогнозата на Комисията шест държави членки от еврозоната са на равнището на своята СБЦ (Литва) или над нея (Германия, Кипър, Люксембург, Малта, Нидерландия) през 2017 г. 11 Предвижда се всички те да останат в това положение през 2018 г., като се очаква някои от „преизпълнилите плана“ да използват част от фискалното си пространство 12 Съгласно нейния ПБП, чиято характеристика е без промяна на политиката, Германия също се очаква да използва част от фискалното си пространство 13 . От държавите членки, които все още не са постигнали своята СБЦ, се предвижда Ирландия да я достигнe през 2018 г., а в Словакия има предпоставки да се осъществи значителен напредък в тази насока. От друга страна, за някои държави членки, които все още са далеко от своята СБЦ, Комисията понастоящем почти не предвижда подобрения (Испания, Италия, Португалия и Словения) или даже очаква влошаване (Белгия и Франция). Освен Словения това са също държавите членки с най-високите съотношения на дълга към БВП (вж. по-долу). В (преизчислените) ПБП се планира по-голяма корекция в сравнение с прогнозата за тези държави членки, като тя варира от 0,0 % процентни пункта от БВП в случая на Франция до 0,5 % от БВП при Словения. И накрая, също и за Естония, Австрия, Финландия и Латвия се предвижда да се отдалечат донякъде от постигането на СЦ, като в същото време „разстоянието“ продължава да е по-малко от 1 процентен пункт от БВП.

В сравнение със структурното салдо дискреционната фискална корекция (ДФК), изчислена въз основа на прогнозата на Комисията, е до известна степен по-експанзионистична през 2017 г. и 2018 г. 14 . ДФК е концептуално близка до целевия показател за разходите на фискалната рамка на ЕС и представлява сбора на планираните мерки за приходите и развитието на първичните разходи спрямо (средносрочния) потенциален темп на растеж. Изчислена на базата на прогнозата, ДФК сочи експанзия от почти 0,4 % от БВП през 2017 г. Това е по-специално резултат от растежа на първичните разходи, надвишаващ средносрочния потенциален растеж, като същевременно дискреционните мерки по отношение на приходите са неутрални през 2017 г. Разликата с промяната в структурното салдо се обяснява отчасти с факта, че начислените лихви не се отчитат в ДФК 15 . През 2018 г. изчислената въз основа на плановете ДФК потвърждава размера на структурното салдо, което говори за почти неутрална съвкупна позиция на плановете за политиките. Очаква се растежът на първичните разходи в еврозоната да надвиши леко средносрочния потенциален растеж, като дискреционните мерки по отношение на приходите са експанзионистични само в незначителна степен (вж. по-долу). Изчислената въз основа на прогнозата на Комисията ДФК възлиза на 0,25 % от БВП, което сочи малко по-експанзионистична фискална позиция през 2018 г. (вж. приложение IV, графика 4) 16 . 

Очаква се да продължи тенденцията на спад на публичния дълг, което се дължи на цикличния подем и запазващите се ниски лихвени проценти. Въз основа както на прогнозата на Комисията, така и на плановете на държавите членки се очаква консолидираният дълг на сектор „Държавно управление“ в еврозоната, който през 2014 г, достигна върха си от 93 % от БВП, да спадне от 89,6 % от БВП през 2016 г. на малко под 88 % от БВП през 2017 г. Съвкупно плановете би трябвало да имат за резултат допълнително намаление на дълга до малко над 86 % от БВП през 2018 г. Спадът през 2018 г. се дължи на прогресивно нарастващото намаляване на дълга и на първичен излишък, докато планираната корекция на съотношението „наличности—потоци“ действа в обратна посока. Съгласно прогнозата на Комисията спадът на съотношението на дълга ще бъде малко по-голям.

С изключение на Франция, всички държави членки планират спад на съотношението на дълга спрямо БВП през 2017—2018 г. (вж. приложение IV, таблица 6). В случая на Франция очакванията са дългът да се стабилизира малко под 97 % от БВП. Всички държави членки се възползват от прогресивно нарастващото намаляване на дълга, като планираните първични излишъци в повечето държави членки също оказват въздействие в низходяща посока (вж. приложение IV, таблица 6). Като цяло разминаванията в развитието на дълга през 208 г. съгласно прогнозата на Комисията и ПБП са относително ограничени, освен в случая на Кипър и Словения, където плановете са по-оптимистични, както и при Германия, където прогнозата на Комисията е по-оптимистична. Италия и Португалия остават държавите членки с най-високо равнище на публичния дълг, над 120 % от БВП, докато при Белгия, Испания, Кипър и Франция дългът се движи около 100 % от БВП. По отношение на десет държави членки от еврозоната, които представиха ПБП, понастоящем се прилага целевият показател за намаляване на дълга 17 . На пръв поглед, съгласно прогнозата на Комисията, през 2018 г. не се предвижда спазването от страна на Белгия и Италия на целевия показател за намаляване на дълга. Това се отнася също и до Франция, по отношение на която, в случай на навременна и устойчива корекция на нейния прекомерен дефицит, от 2018 г. ще се прилага преходното правило за дълга.

Структура на фискалната корекция

Държавите членки предвиждат умерено намаление на коригираното спрямо икономическия цикъл съотношение на разходите, което е напълно компенсирано от сходен спад в съотношението на приходите. Съгласно плановете коригираното спрямо икономическия цикъл съотношение на разходите се очаква да спадне с 0,25 процентни пункта вследствие на намаляващи разходи за лихви, както и на нарастване на първичните разходи с малко по-нисък темп, отколкото потенциалния растеж. За сравнение — в прогнозата на Комисията се предвижда малко по-динамично развитие на първичните разходи, което да има за резултат стабилно коригирано спрямо икономическия цикъл съотношение на разходите. Държавите членки планират разходите за социални плащания и възнаграждения на служителите да нарастват по-малко от номиналния БВП, като това допринесе за спада в съотношението на разходите (вж. приложение IV, графика 8). От друга страна, очаква се след постоянен спад между 2010 г. и 2016 г. публичните инвестиции да се увеличат леко през 2018 г. Прогнозата на Комисията потвърждава това незначително ребалансиране на публичните разходи. Разходите за лихви намаляват и в плановете, и в прогнозата на Комисията с 0,1 процентни пункта и ще достигнат 1,9 % от БВП през 2018 г. През 2012 г., в разгара на кризата с държавния дълг, разходите за лихви възлизаха на 3,0 % от БВП. Всички държави членки, с изключение на Кипър, допускат допълнително намаляване на имплицитния лихвен процент върху неизплатените задължения. Имплицитният лихвен процент, залегнал в основата на ДФК, спада средно от 2,25 % през 2017 г. на 2,15 % през 2018 г., подобно на допусканията на Комисията.

Очаква се съотношението на приходите да намалее вследствие на мерките, намаляващи приходите, както и на спада на самите приходи. Според плановете докладваните мерки по отношение на приходите имат въздействие върху общото увеличение на дефицита в размер на 0,1 % от БВП, като държавите членки очакват също спад на приходите от почти 0,2 % от БВП в сравнение с това, което би могло да се очаква въз основа на прогнозата за номиналния растеж (вж. приложение IV, таблица 8) 18 . Намалението в съотношението на приходите се дължи основно на понижението на социалноосигурителните вноски и на понижението на неданъчните приходи. Съгласно плановете както преките, така и непреките данъци остават непроменени като процент от БВП. В прогнозата на Комисията се предвижда подобно въздействие на мерките по отношение на приходите и спада на приходите.

Оценка на ориентацията на фискалната политика в еврозоната

Като цяло се очаква фискалната позиция на еврозоната да остане в общи линии неутрална през 2017—2018 г. Вследствие на значителна фискална консолидация между 2011 г. и 2013 г. общата фискална позиция се оказа в голяма степен неутрална през следващите години. Очаква се това да продължи и през 2017 г. Измерени посредством промяната в структурното салдо, както агрегираните ПБП на държавите членки, така и прогнозата на Комисията сочат запазване на неутралната в общи линии позиция през 2018 г., като структурното салдо се влошава само в незначителна степен. Развитието на първичното структурно салдо сочи малко по-експанзивна позиция през 2018 г. (вж. приложение IV, таблица 4), тъй като тя не включва текущия спад в лихвените разходи. Това бе потвърдено също така от дискреционната фискална корекция (вж. по-горе), изчислена въз основа на прогнозата на Комисията (вж. приложение IV, графика 4).

За еврозоната неутралната в общи линии фискална позиция на съвкупно равнище изглежда все още подходяща с оглед на текущото икономическо възстановяване, което набира сила, но остава непълно. Това е още по-уместно в контекста на нерешените проблеми с дълга, наследен от кризата. От основно значение е постигането на правилния баланс между гарантирането на дългосрочната устойчивост на публичните финанси, в зависимост от конкретните условия, и подкрепата на икономическото възстановяване. И наистина е необходимо ориентацията на фискалната позиция за периода 2017—2018 г. да бъде оценявана спрямо двете цели — дългосрочна устойчивост и краткосрочна макроикономическа стабилизация. Дългосрочната устойчивост изисква публичният дълг да бъде сведен и поддържан на устойчиво ниво, като се отчитат настоящото равнище на дълга и прогнозираните бъдещи разходи, свързани със застаряването на населението. При все че макроикономическата стабилизация може да бъде формулирана като преодоляване на разликата между фактическия и потенциалния БВП с адекватни темпове в краткосрочен и средносрочен план, при нея трябва да се вземат под внимание и други икономически фактори, като например равнището на инфлация, застоят на пазара на труда и необходимостта да се редуват външни и вътрешни източници на растеж.

Графика 1: Реален дългосрочен лихвен процент (%) и дискреционна фискална консолидация (% от потенциалния БВП) в еврозоната

Източник: Прогноза на Европейската комисия от есента на 2017 г.

Забележка: Смята се, че реален дългосрочен лихвен процент от +1,0 е до голяма степен в съответствие с потенциалния растеж през прогнозния период

Фискалната позиция трябва да отчита надлежно много гъвкавата парична политика в контекста на ниска инфлация. През последните години паричната политика в еврозоната бе подчертано нерестриктивна. ЕЦБ предприе редица мерки за облекчаване на паричната политика, включително намаляване на основните лихвени проценти до отрицателни стойности, целеви операции по дългосрочно рефинансиране, програми и бъдещи насоки за закупуване на активи. Като цяло тези мерки предоставиха значителен паричен стимул. Неотдавна ЕЦБ реши да преформулира своята програма за закупуване на активи от януари 2018 г. нататък в контекста на все по-солидна и широкообхватна икономическа експанзия в еврозоната. В същото време бе счетено, че продължава да е налице значителна необходимост от паричен стимул, тъй като вътрешният ценови натиск е все още като цяло слабо изразен, а икономическата перспектива и движението на инфлацията остават зависими от непрекъснатата подкрепа на паричната политика. Въпреки предположението, че благоприятните условия за финансиране ще се запазят, в макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ за еврозоната се очаква общата инфлация да се засили само постепенно, като остане значително под 2 % през периода 2017—2019 г. Това до голяма степен е в съответствие с последната прогноза за инфлацията на Европейската комисия.

Съвместното насочване на паричната и фискалната политика (комбинацията от политики) може да бъде съответно заместено от еволюцията на финансовите условия (напр. реалния дългосрочен лихвен процент) и фискалните усилия (напр. дискреционната фискална консолидация). Както е показано в графика 1, условията за финансиране бяха значително облекчени между 2011 г. и 2012 г. благодарение на намесата на ЕЦБ в отговор на кризата. Облекчаването на условията за финансиране продължи и след 2013 г., но в по-малка степен. Всъщност, макар че със своите допълнителни мерки ЕЦБ успя да окаже натиск за намаляване на номиналните дългосрочни лихвени проценти, намаляха също така и дългосрочните инфлационни очаквания, които започнаха да се увеличават едва към края на 2016 г. Очаква се условията за финансиране да станат по-рестриктивни през 2018 г., за когато се прогнозира, че разликата между фактическия и потенциалния БВП в еврозоната най-после ще изчезне. Предвижда се през 2018 г. средните реални дългосрочни лихвени проценти да нараснат, тъй като се предполага, че очакваното постепенно увеличение на номиналните лихвени проценти ще бъде придружено от сравнително по-ограничено нарастване на очакванията за инфлацията на един последващ етап 19 . Въпреки това, очаква се условията за финансиране да оказват силна подкрепа като цяло.

Независимо от това, общата ситуация в еврозоната крие значителни разлики на национално равнище, като някои държави са изправени пред необходимостта от консолидиране, докато други разполагат с известно фискално пространство (вж. графики 2 и 3). При все че в повечето държави членки се очаква разликата между фактическия и потенциалния БВП да бъде положителна през 2018 г., продължават да съществува значително забавяне на икономиката в няколко държави членки 20 . От друга страна, някои държави членки са изправени пред големи рискове за устойчивостта. Въз основа на прогнозата на Комисията от есента на 2017 г. бе направена оценка на риска за устойчивостта, като се отчитат, inter alia, текущите равнища на дълга и първичното салдо, както и очакваните разходи, свързани със застаряването на населението 21 . Никоя държава членка не изглежда да е изправена пред краткосрочни рискове за устойчивостта. Въз основа на анализ на устойчивостта на дълга, както и на изчисляването на показателя S1 Белгия, Испания, Франция, Италия, Португалия и Финландия изглеждат изправени пред големи средносрочни рискове, докато за Кипър, Литва, Австрия и Словения същите рисковете са оценени като средни 22 .

Следователно е нужен диференциран подход по отношение на националните фискални политики, за да се балансират целите за стабилизиране на икономиката и гарантиране на дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Въпреки това, въз основа на прогнозата на Комисията, очакваната фискална корекция е относително ограничена, и дори отрицателна, за някои силно задлъжнели държави членки, като например Италия, Португалия, Белгия, Испания и Франция. Плановете на тези държави членки са относително по-оптимистични, но изискват допълнителни мерки за постигането на предвиденото усилие, определено от държавите членки в техните ПБП. Що се отнася до бъдещето, може да бъдат необходими допълнителни фискални усилия в държавите членки, които се характеризират с високо съотношение на дълга спрямо БВП, особено в случай на неизменно умерени перспективи за растеж и на повишаване на лихвените проценти с оглед на настоящите исторически ниски нива.

Графика 2: Фискална карта за еврозоната през 2018 г.

 Забележка: Въз основа на прогнозата на Европейската комисия от есента на 2017 г. Благоприятната (неблагоприятната) икономическа конюнктура се измерва с разликата между фактическия и потенциалния БВП през 2018 г., в % от потенциалния БВП, изчислен съгласно общоприетата методика. Нуждата от консолидиране или фискалното пространство се измерват с показателя S1 на Комисията за рисковете за устойчивостта в % от БВП въз основа на предварителни изчисления в прогнозата от есента на 2017 г. и с използване на 2017 г. като базова година.

Графика 3: Промяна на структурното първично салдо (СПС) през 2018 г. в програмите за стабилност спрямо нуждата от устойчивост и от стабилизиране (% от БВП)

Източник: Европейската комисия въз основа на прогнозата на Комисията от есента на 2017 г. и проектите на бюджетните планове.

Как да се чете настоящата диаграма:

Критерият за устойчивост се основава на показателя S1 и приема, че указаната промяна в СПС е между 25 % и 50 % изпълнена през 2017 г., което съответства на повече или по-малко изтеглено напред изпълнение на усилията за консолидация, ако S1 е положителен. За страните с отрицателен S1 това показва известна възможност за експанзионистични политики в отговор на евентуалните нужди от стабилизиране.

Критерият за стабилизиране се измерва като промяната на СПС за фискална политика, която намалява с 25 % (къса синя колонка) или 50 % (дълга синя колонка) разликата между фактическия и потенциалния БВП, която би възникнала в резултат на неутрален сценарий за фискалната политика през 2018 г. С други думи, намаляването на тази разлика между реалния и потенциалния БВП с 25 % или 50 % е постигнато в допълнение към спонтанното премахване на разликата между фактическия и потенциалния БВП, предвидено в прогнозата на Комисията от есента на 2017 г. (коригирана чрез приемането на неутрална фискална позиция). Това предполага, че фискалната политика винаги играе антициклична роля, като или поддържа разликата между фактическия и потенциалния БВП, или ограничава нейното разширяване. Ако допускането за неутрална фискална политика предполага, че разликата между фактическия и потенциалния БВП се обръща, тогава целта за стабилизиране ограничава намаляването на разликата между фактическия и потенциалния БВП до 100 %, като по този начин се избягва процикличност.

Червените кръстчета показват планираните промени в СПС, представени от държавите членки в техните бюджетни планове за 2017 г., преизчислени от службите на Комисията с помощта на общоприетата методика за потенциалните резултати. Зелените точки показват промяната на СПС съгласно прогнозата на Комисията от пролетта на 2017 г., получена при допускане за липса на промяна в провежданата политика.

3. Преглед на проектите на бюджетни планове

Становищата на Комисията относно ПБП се съсредоточават върху спазването на разпоредбите на ПСР и на отправените въз основа на това препоръки. За държавите членки, за които тече процедура при прекомерен дефицит (ППД), в становищата на Комисията се прави оценка на напредъка при коригирането на прекомерните дефицити по отношение на целите както за номиналния дефицит, така и за структурната корекция. За държавите членки, за които се прилагат предпазните мерки на ПСР, в становищата на Комисията се оценяват придържането към специфичните за отделните държави средносрочни бюджетни цели (СБЦ) или напредъкът към постигането им, както и спазването на правилото за дълга, за да се види дали плановете съответстват на ПСР и на специфичните за всяка държава препоръки във фискалната област, съдържащи се в препоръките на Съвета от 11 юли 2017 г.  23  

Всички държави членки от еврозоната, в които не се изпълняват програми, представиха своите ПБП в срок в съответствие с член 6 от Регламент (ЕС) № 473/2013. Съгласно разпоредбите на Кодекса на поведение към пакета от два законодателни акта две държави — Австрия и Германия, представиха ПБП с допускане, че няма да има промяна в провежданата политика, тъй като тези страни се управляват от служебни правителства. Очаква се новите правителства да представят пълни ПБП, след като поемат мандата си. Испания представи ПБП с допускане, че няма да има промяна в провежданата политика, въпреки че правителството не се счита за служебно. В писмото си от 27 октомври 2017 г. Комисията прикани Испания да представи актуализиран ПБП във възможно най-кратък срок. Предишното правителство на Нидерландия представи ПБП в определения срок, а новото правителство представи допълнение към ПБП с допълнителна информация за нови мерки. Тъй като допълнението не включва таблици, които отговарят на изискванията в рамките на Кодекса за поведение, нидерландските органи са длъжни да представят тези актуализирани таблици без ненужно забавяне.

За нито един ПБП не бе установено „особено сериозно несъответствие“ с ПСР съгласно член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 473/2013. Въпреки това някои от представените планове пораждат безпокойство. Поради това на 27 октомври 2017 г. Комисията изпрати писма до Белгия, Франция, Италия и Португалия, в които отправя искане за допълнителна информация и изтъква редица предварителни бележки, свързани с проекта на бюджетен план. Заинтересованите държави членки отговориха в края на октомври. Съдържащата се в писмата информация е взета предвид в оценката на Комисията на бюджетните резултати и рисковете. В случая на Италия съотношението на дълга към БВП от над 130 % от БВП е причина за безпокойство. Подобряващите се макроикономически и финансови условия създават възможност за ускоряване на процеса на намаляване на публичния дълг. Въпреки това е необходима повече информация относно цялостната стратегия на правителството и планираните конкретни стъпки за решително намаляване на съотношението на дълга към БВП, което да гарантира спазването на критерия за дълга. С оглед на продължаващата значителна несигурност относно фискалните перспективи през 2017 г. Комисията възнамерява да направи повторна оценка на спазването от Италия на критерия за дълга през пролетта на 2018 г. въз основа на данни за изпълнението за 2017 г. и окончателния бюджет, който следва да бъде приет от парламента през декември 2017 г.

В таблици 2а и 2б са обобщени оценките на Комисията на ПБП на отделните държави членки, включени в нейните становища, приети на 22 ноември, заедно с оценката на напредъка по структурните реформи във фискалната област. Тези оценки се основават на прогнозата на Комисията от есента на 2017 г. За да се улесни съпоставянето на информацията, оценката на плановете е обобщена в три общи категории, чието значение е различно в зависимост от това дали за дадена държава членка тече процедура при прекомерен дефицит, или не:

·Спазва изискванията: Според прогнозата на Комисията не е необходимо адаптиране на бюджетните планове в рамките на националната бюджетна процедура, за да се гарантира, че бюджетът за 2018 г. спазва правилата на ПСР.

·Спазва в най-общи линии: Според прогнозите на Комисията за 2018 г. ПБП се очаква да осигури спазване в най-общи линии на правилата на ПСР.

За държавите членки, които се намират в ППД: макар в прогнозата на Комисията за 2018 г. да се предвижда, че междинната цел за номиналния дефицит ще бъде постигната или че прекомерният дефицит ще бъде своевременно коригиран, е налице забележимо отслабване на фискалната корекция в сравнение с препоръчаното равнище, което излага на риск спазването на препоръката по ППД.

За държавите членки, за които се прилагат предпазните мерки на ПСР: според прогнозата на Комисията за 2018 г. се предвижда известно отклонение от СБЦ или от плана за корекции за постигането ѝ, но изоставането спрямо изискването няма да представлява значително отклонение от препоръчаната корекция. За тези държави членки се приема, че са спазили съответните целеви показатели за намаляване на дълга.

·Риск от неспазване: Според прогнозата на Комисията за 2018 г. ПБП не се очаква да подсигури спазване на правилата на ПСР.

За държавите членки, които се намират в ППД: прогнозата на Комисията за 2018 г. сочи, че няма да бъдат изпълнени нито препоръчаната фискална корекция, нито междинната цел за номиналния дефицит, нито прекомерният дефицит ще бъде коригиран своевременно.

За държавите членки, за които се прилагат предпазните мерки на ПСР: според прогнозата на Комисията за 2018 г. се очаква значително отклонение от СБЦ или от изискваната корекция за нейното постигане и/или неспазване на целевия показател за намаляване на дълга, където е приложимо.

Нито една държава членка не е поискала допълнителна гъвкавост за 2018 г. съгласно „съвместно договорена позиция относно гъвкавостта в рамките на Пакта за стабилност и растеж“, одобрена от Съвета на 12 февруари 2016 г. Припомня се, че през 2017 г. Съветът предостави гъвкавост на Финландия, Латвия и Литва въз основа на клаузата за структурни реформи и на Финландия въз основа на клаузата за инвестиции. Финландия се възползва от гъвкавост с оглед на изпълнението на важни структурни реформи с положително въздействие върху дългосрочната устойчивост на публичните финанси, както и на националните разходи по проекти, съфинансирани от ЕС по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове. По отношение на Латвия гъвкавостта беше предоставена във връзка с реформата на здравеопазването. Литва се възползва от гъвкавост с оглед на важни структурни реформи на пазара на труда и на пенсионната система с положително въздействие върху дългосрочната устойчивост на публичните финанси.

Няколко държави членки посочиха въздействието върху бюджета на увеличилия се приток на бежанци и на предприетите допълнителни мерки за сигурност. Разпоредбите на член 5, параграф 1 и член 6, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1466/97 позволяват временно отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел с оглед на посрещането на такива допълнителни разходи, доколкото притокът на бежанци и сериозността на заплахите за сигурността представляват извънредни събития, отражението им върху публичните финанси е значително и устойчивостта не би била засегната. Комисията разгледа възможността за евентуално временно отклонение за свързаните с бежанците разходи през 2015 г. и 2016 г. (Белгия, Италия, Австрия, Словения и Финландия). За 2017 г. Австрия, Италия и Словения се ползват от допълнителна надбавка ex ante за разходите, свързани с бежанците. Въпреки че свързаните с бежанците разходи също са посочени в ПБП на Италия за 2018 г. и в отговора 24 на искането на Комисията за разяснения относно планираната от Италия структурна корекция, не е поискана допълнителна възможност за гъвкавост. Що се отнася до разходите, свързани със сигурността, през 2016 г. 2017 г. беше предоставена гъвкавост на Белгия, Италия и Австрия; за 2018 г. не е поискана допълнителна гъвкавост в ПБП за 2018 г. Комисията ще направи окончателна оценка, включително относно допустимите суми, въз основа на отчетените данни, които ще бъдат представени от органите през пролетта на 2018 г. През пролетта на 2017 г. Комисията прецени предварително, че Италия има право на надбавка съгласно клаузата за необичайни събития във връзка с въздействието върху бюджета на превантивен план за инвестиции за защита на националната територия срещу сеизмични рискове. Това въздействие върху бюджета се потвърждава в ПБП за 2018 г. Въпреки това надбавката ще бъде преразгледана ex-post през пролетта на 2018 г. въз основа на отчетените данни, предоставени от италианските органи, особено като се има предвид несигурността по отношение на изпълнението на инвестиционния план.

За някои държави членки (Кипър, Финландия, Италия и Словения) отклоненията от потенциалния БВП за 2017 г., изчислени съгласно общоприетата методология, изглеждат особено несигурни, както показва инструментът за проверка на достоверността, използван от Комисията. В тези случаи в своята оценка на ПБП Комисията анализира по-подробно прогнозите за отклонението от потенциалния БВП чрез подхода на преценка съгласно ясно определени принципи, предприемайки действия за подобряване на методологията на оценяване на отклонения от потенциалния БВП, поискани на неофициалното заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси, проведено през април 2016 г. в Амстердам. Подходът, възприет от Комисията, е непроменен спрямо подхода, който беше възприет в оценката на проектите на бюджетни планове за 2017 г. и на програмите за стабилност и сближаване за 2017 г. По отношение на Кипър и Финландия, въпреки че инструментът за проверка на достоверността показа определена несигурност, след като взе предвид всички съответни фактори, Комисията не счете, че има достатъчно основания да се отклони от прогнозите, основани на общата методология. Що се отнася до Италия, подходът на преценка съгласно ясно определени принципи би довел до заключението, че има отрицателно отклонение от потенциалния БВП в сравнение с положителното отклонение от потенциалния БВП, изчислено въз основа на общата методология. Що се отнася до Словения, бе установено, че една по-реалистична прогноза ще постави страната на границата между период на добра икономическа конюнктура и на нормален период през 2018 г. За нито една от тези страни това не би се отразило на изискванията съгласно предпазните мерки, а оттук и на оценката на техните ПБП.

И на последно място, Комисията направи предварителна оценка на степента на постигнатия напредък по изпълнението на структурните реформи във фискалната област, набелязани в препоръките на Съвета от 11 юли 2017 г. Оценката на ПБП е обобщена в следните пет по-общи категории: без напредък, ограничен напредък, известен напредък, съществен напредък и цялостно изпълнение. Обстойна оценка на напредъка, постигнат в изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки, ще бъде направена в докладите по държави през 2018 г. и в контекста на специфичните за всяка държава препоръки през 2018 г., които ще бъдат приети от Съвета през 2018 г.

Таблица 2a: Преглед на отделните становища на Комисията относно проектите на бюджетни планове — държави членки, за които се прилагат предпазните мерки на ПСР

*    На 22 май 2017 г. Комисията публикува доклад за държавата членка съгласно член 126, параграф 3 от Договора. В доклада се прави заключението, че след оценката на всички релевантни фактори, критерият за дълга следва да се счита за спазен.

**    На 22 февруари 2017 г. Комисията публикува доклад в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора, в който тя заключава, че освен ако допълнителните структурни мерки, възлизащи на най-малко 0,2 % от БВП, които правителството пое ангажимент да приеме най-късно през април 2017 г., бъдат ефективно задействани до този срок, за да се намали изоставането в широкото спазване на предпазните мерки през 2017 г. (и по този начин през 2016 г.), критерият за дълга на този етап следва да се счита за неизпълнен. На 22 май 2017 г. Комисията заключи, че изискваните допълнителни мерки за консолидация за 2017 г. не са били осъществени.

***    ПБП, представен от служебно правителство въз основа на непроменена политика.

****    ПБП, представен от предишното правителство, е актуализиран с допълнение от новото правителство.

Таблица 2б: Преглед на отделните становища на Комисията относно проектите на бюджетни планове — държави членки, за които се прилагат корективните мерки на ПСР

*     Понастоящем за Франция се прилагат корективните мерки на ПСР, но за страната могат да започнат да се прилагат предпазните мерки, считано от 2018 г., ако бъде постигната своевременна и устойчива корекция на прекомерния дефицит.

(1)

     Съгласно Регламент (ЕС) № 473/2013 относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната. Това е един от двата регламента в така наречения „пакет от два законодателни акта“, който влезе в сила през май 2013 г.

(2)

     Ето защо в останалата част от настоящото съобщение понятието „еврозона“ се отнася до съвкупността от държави членки от еврозоната с изключение на Гърция.

(3)

     Тъй като през 2017 г. крайният срок за представяне на плановете, 15 октомври, се падаше в неделя, съгласно приложимите правни разпоредби срокът беше удължен до понеделник, 16 октомври 2017 г.

(4)

     „Спецификации във връзка с изпълнението на пакета от два акта и насоки относно формата и съдържанието на проектите на бюджетни планове, програмите за икономическо партньорство и докладите относно емитирането на дългови инструменти“, одобрени от Съвета по икономически и финансови въпроси ECOFIN на 9 юли 2013 г., и изменени на 7 ноември 2014 г., достъпни на адрес: http://ec.europa.eu/economy_finance/economic_governance/sgp/pdf/coc/2014-11-07_two_pack_coc_amended_en.pdf .

(5)

     Препоръка на Съвета от 14 юли 2015 г. относно прилагането на общите насоки за икономическите политики на държавите членки, чиято парична единица е еврото (ОВ C 272, 18.8.2015 г., стр. 100).

(6)

     Препоръка на Съвета от 21 март 2017 г. относно икономическата политика на еврозоната (OВ C 92, 21.3.2017 г., стр. 1): http://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/PDF/?uri=CELEX:32017H0324(01)&from=EN .

(7)

     Вж. COM(2017) 770 final.

(8)

     Матрица за определяне на годишната фискална корекция за постигането на средносрочната бюджетна цел в рамките на предпазните мерки на ПСР, както е посочено в съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г., озаглавено „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“, вж.: http://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/PDF/?uri=CELEX:52015DC0012&from=EN .

(9)

     Разликата между фактическия и потенциалния БВП въз основа на проектите на бюджетни планове е преизчислена от Комисията въз основа на информацията в плановете с помощта на общоприетата методика. Разликата между фактическия и потенциалния БВП от бюджетните планове в номинално изражение продължава да бъде отрицателна в Белгия, Франция и Италия.

(10)

     Структурното салдо е салдо, коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл и без отчитане на еднократните и другите временни мерки. Структурните салда в ПБП са преизчислени от службите на Комисията въз основа на информацията в програмата и с помощта на общоприетата методика.

(11)

     На основата на плановете Естония също спазва своята СБЦ през 2017 г. Страната възнамерява да няма промяна в това отношение, но това не се потвърждава от преизчислената стойност.

(12)

     По-специално Кипър, Люксембург, Малта и Нидерландия.

(13)

 Тази фискална експанзия обаче не е отразена в прогнозата на Комисията, в която се предвижда стабилно структурно салдо. Съвкупно за еврозоната по-слабо експанзионистичната позиция на Германия в прогнозата на Комисията се компенсира от значително по-експанзивната или по-слабо рестриктивната позиция в прогнозата в сравнение с плановете на някои други държави членки (по-конкретно Белгия, Испания, Франция, Литва, Нидерландия, Португалия, Словения).

(14)

     Дискреционната фискална корекция (ДФК) е показател за фискалната консолидация. Тя съчетава подход „отгоре надолу“ по отношение на разходите с подход „отдолу нагоре“, или описателен подход, по отношение на приходите. Накратко, ДФК е съставена от увеличаването на първичните разходи без отчитане на цикличните компоненти, свързани с икономическия потенциал, от една страна, и на дискреционните мерки по отношение на приходите (с изключение на еднократните мерки), от друга страна. Вж. Европейска комисия (2013 г.): Measuring the fiscal effort, Report on Public Finances in EMU, част 3 http://ec.europa.eu/economy_finance/publications/european_economy/2013/pdf/ee-2013-4.pdf .

(15)

     Също така играе роля различният референтен темп на растеж в основата на изчисляването на ДФК.

(16)

     Разликата с плановете се обяснява с по-високата динамика на модела на първичните разходи, докато дискреционните мерки по отношение на приходите (без еднократните мерки) са до голяма степен неутрални, както и при плановете. По-експанзионистична фискална позиция на ДФК в сравнение с размера на структурното салдо се обяснява с факта, че тя не включва извънредни лихвени приходи и има в основата си по-нисък референтен темп на растеж, което само отчасти компенсира въздействието на спада на приходите, засягащо промяната на структурното салдо.

(17)

     Или преходното правило за дълга през трите години след корекция на прекомерен дефицит.

(18)

     Съвкупната еластичност на съотношението приходи/БВП както в плановете, така и в прогнозата на Комисията е около 0,9 в сравнение със стандартната еластичност от 1 на съотношението приходи/разлика между фактическия и потенциалния БВП.

(19)

     Дългосрочните лихвени проценти се получават от 10-годишните междубанкови суапове, дефлирани с инфлационните очаквания.

(20)

     Както бе споменато в раздел 3, разликата между фактическия и потенциалния БВП на някои държави членки изглежда се характеризира с особена несигурност.

(21)

     Методиката, използвана за оценка на рискове за фискалната устойчивост, е представена в доклада на Европейската комисия за фискалната устойчивост от 2015 г. (European Economy Institutional Paper, no. 018, януари 2016 г.) и в обзора на Европейска комисия за устойчивостта на дълга за 2016 г. (European Economy Institutional Paper, no. 047, януари 2017 г.). Тези актуализирани резултати въз основа на прогнозата на Комисията от есента на 2017 г. ще бъдат представени в предстоящия обзор на Европейска комисия за устойчивостта на дълга за 2017 г.

(22)

     Показателят на Комисията за устойчивост (S1) показва общото усилие, което е необходимо през периода 2020—2024 г. (петте години след прогнозния период) с цел намаляване на дълга до 60 % от БВП през 2032 г., като се вземат предвид условните пасиви, свързани със застаряването на населението, Това сочи допълнителна корекция в размер на 1,8 % от БВП за еврозоната (с изключение на Гърция) през тези пет години. Годишно корекцията възлиза допълнително на приблизително 0,4 % от БВП между 2020 г. и 2024 г.

(23)

     Препоръки на Съвета от 11 юли 2017 г. (ОВ L 2017/C261)

http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=OJ:C:2017:261:TOC .

(24)

     Писмо от италианския министър на икономиката и финансите от 30 октомври 2017 г., изпратено в отговор на писмото на Комисията от 27 октомври 2017 г.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 22.11.2017

COM(2017) 800 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

Съобщение на Комисията

Проекти на бюджетни планове за 2018 г.: обща оценка

ПРИЛОЖЕНИЕ I: Специфична за всяка държава оценка на проектите на бюджетни планове

Държави членки, за които се прилагат предпазните мерки на ПСР

Планове, които спазват изискванията към държавата

Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Германия, за която понастоящем се прилагат предпазните мерки и целевият показател за намаляване на дълга, спазва разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Благоприятната бюджетна ситуация на Германия позволява покриването на допълнителни разходи за стимулиране на потенциалния растеж, включително чрез публични инвестиции в инфраструктурата, образованието, научните изследвания и иновациите, както бе препоръчано от Съвета в контекста на европейския семестър, и за намаляването на натрупаното изоставане в областта на инвестициите, особено на общинско равнище. Комисията смята също така, че Германия е отбелязала слаб напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в Препоръката на Съвета от 11 юли 2017 г. в контекста на европейския семестър от 2017 г., и поради това приканва германските органи да ускорят напредъка.

Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Литва, за която понастоящем се прилагат предпазните мерки, спазва разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Комисията приканва органите към изпълнение на бюджета за 2018 г. Комисията смята също така, че Литва е отбелязала известен напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в Препоръката на Съвета от 11 юли 2017 г. в контекста на европейския семестър от 2017 г., и приканва органите да постигнат допълнителен напредък.

Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Латвия, за която понастоящем се прилагат предпазните мерки, спазва разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Комисията приканва органите към изпълнение на бюджета за 2018 г. Комисията смята също така, че Латвия е отбелязала известен напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в Препоръката на Съвета от 11 юли 2017 г. в контекста на европейския семестър от 2017 г., и приканва органите да постигнат допълнителен напредък.

Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Люксембург, за който понастоящем се прилагат предпазните мерки, спазва разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Комисията приканва органите към изпълнение на бюджета за 2018 г.  Комисията смята също така, че Люксембург е отбелязал слаб напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в Препоръката на Съвета от 11 юли 2017 г. в контекста на европейския семестър от 2017 г., и поради това приканва органите да ускорят напредъка.

Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Нидерландия, за който понастоящем се прилагат предпазните мерки, спазва разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Комисията приканва органите към изпълнение на бюджета за 2018 г. Комисията смята също така, че Нидерландия е отбелязала известен напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в Препоръката на Съвета от 11 юли 2017 г. в контекста на европейския семестър от 2017 г., и приканва органите да постигнат допълнителен напредък.

Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Финландия, за която понастоящем се прилагат предпазните мерки и целевият показател за намаляване на дълга, спазва разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Комисията приканва органите към изпълнение на бюджета за 2018 г.  Комисията смята също така, че Финландия е отбелязала известен напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в Препоръката на Съвета от 11 юли 2017 г. в контекста на европейския семестър от 2017 г., и приканва органите да постигнат допълнителен напредък.

Планове, които до голяма степен спазват изискванията към държавата

Според Комисията проектът на бюджетен план на Естония, за която понастоящем се прилагат предпазните мерки, до голяма степен отговаря на разпоредбите на ПСР. В прогнозата на Комисията от есента се посочва риск от известно отклонение от плана за корекции за постигане на СБЦ през 2018 г. Комисията приканва органите да имат готовност да предприемат допълнителни мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да гарантират, че бюджетът за 2018 г. ще бъде в съответствие с ПСР.

Според Комисията проектът на бюджетен план на Ирландия, за която понастоящем се прилагат предпазните мерки и преходният период за постигане на достатъчен напредък към спазване на целевия показател за намаляване на дълга, до голяма степен съответства на разпоредбите на ПСР. Комисията приканва органите да имат готовност да предприемат допълнителни мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да гарантират, че бюджетът за 2018 г. ще бъде в съответствие с ПСР. Комисията смята също така, че Ирландия е отбелязала известен напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в Препоръката на Съвета от 11 юли 2017 г. в контекста на европейския семестър от 2017 г., и приканва органите да постигнат допълнителен напредък.

Според Комисията проектът на бюджетен план на Кипър, за който понастоящем се прилагат предпазните мерки и преходният период за постигане на достатъчен напредък към спазване на целевия показател за намаляване на дълга, до голяма степен отговаря на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Съгласно прогнозата на Комисията от есента на 2017 г. съществува риск от известно отклонение от СБЦ през 2017 г. и 2018 г. Очаква се Кипър да спази критерия за дълга през 2017 г. и 2018 г. Комисията приканва органите да имат готовност да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да гарантират, че бюджетът за 2018 г. ще бъде в пълно съответствие с ПСР, и да наблюдават внимателно развитието на разходите в краткосрочен и средносрочен план поради рисковете, свързани с увеличения на разходите, финансирани от извънредни приходи.  Комисията смята също така, че Кипър е отбелязал известен напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в Препоръката на Съвета от 11 юли 2017 г. в контекста на европейския семестър от 2017 г., и приканва органите да постигнат допълнителен напредък.

Според Комисията проектът на бюджетен план на Малта, за която понастоящем се прилагат предпазните мерки, до голяма степен отговаря на разпоредбите на ПСР. Въпреки че на пръв поглед структурното салдо се очаква да остане с излишък през 2018 г., според прогнозата на Комисията има риск по отношение на динамиката на публичните разходи. Комисията приканва органите да имат готовност да предприемат допълнителни мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да гарантират, че бюджетът за 2018 г. ще бъде в съответствие с ПСР. Комисията смята също така, че Малта е отбелязала известен напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в Препоръката на Съвета от 11 юли 2017 г. в контекста на европейския семестър от 2017 г., и приканва органите да постигнат допълнителен напредък.

Според Комисията проектът на бюджетен план на Словакия, за която понастоящем се прилагат предпазните мерки, до голяма степен отговаря на разпоредбите на ПСР. Комисията приканва органите да имат готовност да предприемат допълнителни мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да гарантират, че бюджетът за 2018 г. ще бъде в съответствие с ПСР. Комисията смята също така, че Словакия е отбелязала известен напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в Препоръката на Съвета от 11 юли 2017 г. в контекста на европейския семестър от 2017 г., и приканва органите да постигнат допълнителен напредък.

Планове, които са изложени на риск от неспазване на изискванията към държавата

Като взе предвид необходимостта от намиране на баланс между двете цели за укрепване на процеса на възстановяване и за гарантиране на фискална устойчивост, Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Белгия, за която понастоящем се прилагат предпазните мерки и целевият показател за намаляване на дълга, е изложен на риск от неспазване на разпоредбите на ПСР. По-специално Комисията прогнозира риск от съществено отклонение от изискваната корекция за постигане на СБЦ през 2017 г. и 2018 г. Поради това Комисията приканва органите да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да гарантират, че бюджетът за 2018 г. ще бъде в съответствие с ПСР, и ги приканва да използват извънредните приходи за ускоряване на намаляването на съотношението на държавния дълг към БВП. Спазването на изискванията на предпазните мерки е ключов фактор при оценката на спазването на критерия за дълга. Комисията смята също така, че Белгия е отбелязала известен напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в Препоръката на Съвета от 11 юли 2017 г. в контекста на европейския семестър от 2017 г., и приканва органите да постигнат допълнителен напредък.

Като взе предвид необходимостта от намиране на баланс между двете цели за укрепване на процеса на възстановяване и за гарантиране на фискална устойчивост, Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Италия, за която понастоящем се прилагат предпазните мерки и целевият показател за намаляване на дълга, е изложен на риск от неспазване на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Фискалната корекция, предвидена в прогнозата на Комисията от есента на 2017 г. за 2018 г., не е адекватна в светлината на предизвикателствата за устойчивостта, пред които е изправена Италия. Поради това Комисията приканва органите да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да гарантират, че бюджетът за 2018 г. ще бъде в съответствие с ПСР, и ги приканва да използват извънредните приходи за ускоряване на намаляването на съотношението на държавния дълг към БВП. Спазването на изискванията на предпазните мерки е ключов фактор при оценката на спазването на критерия за дълга. Комисията смята също така, че Италия е отбелязала известен напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в Препоръката на Съвета от 11 юли 2017 г., и приканва органите да постигнат допълнителен напредък.

Като признава, че нейните прогнози предполагат запазване на политиката, Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Австрия, за която понастоящем се прилагат предпазните мерки и целевият показател за намаляване на дълга, е изложен на риск от неспазване на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Комисията приканва органите да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да се гарантира, че бюджетът за 2018 г. е в съответствие с ПСР. Комисията смята също така, че Австрия е отбелязала известен напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в Препоръката на Съвета от 11 юли 2017 г. в контекста на европейския семестър, и затова приканва органите да постигнат допълнителен напредък.

Като взе предвид необходимостта от намиране на баланс между двете цели за укрепване на процеса на възстановяване и за гарантиране на фискална устойчивост, Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Португалия, за която понастоящем се прилагат предпазните мерки и преходните условия за спазване на целевия показател за намаляване на дълга, е изложен на риск от неспазване на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. По-специално Комисията прогнозира риск от съществено отклонение от изискваната корекция за постигане на СБЦ през 2017 г. и 2018 г. Поради това Комисията приканва органите да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да се гарантира, че бюджетът за 2018 г. е в съответствие с ПСР.  Комисията смята също така, че Португалия е отбелязала слаб напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в Препоръката на Съвета от 11 юли 2017 г. в контекста на европейския семестър от 2017 г., и поради това приканва органите да ускорят напредъка.

Като взе предвид необходимостта от намиране на баланс между целите за укрепване на процеса на възстановяване и за гарантиране на фискална устойчивост, Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Словения, за която понастоящем се прилагат предпазните мерки и преходният период за постигане на достатъчен напредък към спазване на целевия показател за намаляване на дълга, е изложен на риск от неспазване на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Фискалната корекция, предвидена в прогнозата на Комисията за 2018 г., не е адекватна в светлината на средносрочните предизвикателства за устойчивостта, пред които е изправена Словения. Подобряването на номиналния дефицит и отношението на дълга към БВП отчасти се обяснява с благоприятната икономическа среда. Укрепването на възстановяването предоставя условия на Словения за връщане към достатъчни фискални резерви, необходими за смекчаване на бъдещи икономически спадове. Поради това Комисията приканва органите да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да се гарантира, че бюджетът за 2018 г. е в съответствие с ПСР. Комисията смята също така, че Словения е отбелязала известен напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в Препоръката на Съвета от 11 юли в контекста на европейския семестър от 2017 г., и поради това приканва органите да постигнат допълнителен напредък.

Държави членки, за които се прилагат корективните мерки на ПСР

Планове, които до голяма степен спазват изискванията към държавата

Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Испания, за която понастоящем се прилагат корективните мерки, до голяма степен отговаря на разпоредбите на ПСР, тъй като според прогнозата на Комисията от есента на 2017 г. прекомерният дефицит ще бъде коригиран своевременно. Въпреки това, като се има предвид, че прогнозите на проекта за бюджетен план предполагат запазване на политиката, нито прогнозата на Комисията, нито проектът на бюджетен план предвиждат, целта за номинален дефицит, определена в решението на Съвета, да бъде постигната през 2018 г. Освен това не се прогнозира необходимата фискална корекция през 2018 г. да бъде постигната с широк марж.  Комисията смята също така, че Испания е отбелязала известен напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в Решението на Съвета от 8 август 2016 г. и в Препоръката на Съвета от 11 юли 2017 г., в контекста на европейския семестър за 2017 г., и приканва за засилване на фискалната рамка и рамката на политиката за обществените поръчки на Испания.

Планове, които са изложени на риск от неспазване на изискванията към държавата

Като взе предвид необходимостта от намиране на баланс между двете цели за укрепване на процеса на възстановяване и за гарантиране на фискална устойчивост, Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Франция за 2018 г., за която понастоящем се прилагат корективните мерки и може да стане предмет на предпазните мерки и на преходното правило за дълга от 2018 г., е изложен на риск от неспазване на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. По-специално Комисията прогнозира риск от съществено отклонение от изискваната корекция за постигане на СБЦ през 2018 г. Поради това Комисията приканва органите да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да гарантират, че бюджетът за 2018 г. ще бъде в съответствие с ПСР, и ги приканва да използват извънредните приходи за ускоряване на намаляването на съотношението на държавния дълг към БВП. Спазването на изискванията на предпазните мерки е ключов фактор при оценката на спазването на критерия за дълга. Комисията смята също така, че Франция е отбелязала известен напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в Препоръката на Съвета от 11 юли 2017 г., издадена в контекста на европейския семестър от 2017 г., и приканва органите да постигнат допълнителен напредък.

ПРИЛОЖЕНИЕ II: Методика и допускания, използвани в икономическата прогноза на Комисията от есента на 2017 г.

Съгласно член 7, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 473/2013 „Методиката (включително моделите) и допусканията според най-актуалните икономически прогнози на службите на Комисията за всяка държава членка, включително оценката на въздействието на съвкупните бюджетни мерки върху икономическия ръст, се прилагат към общата оценка“. Допусканията, заложени в прогнозата на Комисията от есента на 2017 г., която се разработва независимо от служители на Комисията, са обяснени в самия документ с прогнозите 1 .

Бюджетните данни до 2016 г. са съставени въз основа на данните, представени от държавите членки на Комисията до 1 октомври 2017 г. и потвърдени от Евростат на 23 октомври 2017 г. Евростат не е направил изменения в данните, докладвани от държавите членки през есента на 2017 г. Евростат оттегли резервите си относно качеството на данните, докладвани от Люксембург във връзка със секторната класификация на болниците, както и редица технически въпроси, като например записването на вземанията и задълженията, размера на статистическите неточности в таблиците по EDP и липсата на данни за местното управление. Евростат изрази резерва относно качеството на данните, докладвани от Франция във връзка с регистрирането на някои операции на Френската агенция за развитие (Agence Française de Développement). Евростат поддържа резервата относно качеството на данните, докладвани от Белгия във връзка със секторната класификация на болниците. Евростат поддържа и резервата относно качеството на данните, докладвани от Унгария във връзка със секторната класификация на Eximbank. От друга страна, Евростат оттегли резервата относно качеството на данните, докладвани от Унгария във връзка със секторната класификация на законоустановения фонд за закрила и Унгарското дружество за преструктуриране и управление на задълженията.

За целите на прогнозата мерките в подкрепа на финансовата стабилност са отчетени в съответствие с решението на Евростат от 15 юли 2009 г. 2 Освен ако съответните държави членки са представили друга информация, вливанията на капитал, за които е налична достатъчно подробна информация, са включени в прогнозата като финансови трансакции, т.е. като увеличаващи дълга, но не и дефицита. Държавните гаранции за банковите пасиви и депозитите не са включени като разходи на сектор „Държавно управление“, освен ако не са налице доказателства, че те са били изискани към момента на приключване на прогнозата. Следва да се отбележи обаче, че заемите, предоставени на банки от страна на правителството или от други субекти, класифицирани в сектор „Държавно управление“, обикновено са част от държавния дълг.

За 2018 г. са взети предвид всички бюджети, които са били приети или са били представени пред националните парламенти, както и всички други мерки, за които има достатъчно данни. По-специално, цялата информация, включена в проектите на бюджетни планове (ПБП), подадени до средата на октомври, е отразена в прогнозата от есента. По отношение на 2019 г. използваното в прогнозата допускане, че няма да има промяна в провежданата политика, предполага екстраполиране на тенденциите за приходите и разходите и включване на мерките, за които има достатъчно подробна информация.

В прогнозата за периода 2017—2019 г. европейските обобщени данни за консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ са публикувани на неконсолидирана основа (т.е. не са коригирани с междуправителствените заеми). За да се осигури съгласуваност в динамичните редове, данните за предходните периоди също са публикувани на тази основа. Прогнозите за консолидирания държавен дълг за отделните държави членки през периода 2017—2019 г. отразяват въздействието на гаранциите за Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС), двустранните заеми за други държави членки, както и участието в капитала на ЕМС, както бе предвидено към крайната дата за изготвяне на прогнозата 3 .

Според прогнозата на Комисията от есента на 2017 г. бюджетните мерки, докладвани в ПБП за 2018 г., водят до леко намаляване на общия дефицит (въздействието е по-малко от 0,1 % от БВП). Това се дължи изцяло на съвкупното въздействие на разходните мерки, докато приходните мерки са неутрални като цяло. Като цяло механичното въздействие върху растежа на БВП в краткосрочен план се очаква да бъде незначително.

Важно е тези прогнози да се тълкуват с известна предпазливост:

·непредприемането на действия за преодоляване на фискалните дисбаланси би могло да засили нестабилността на финансовите активи и да доведе до по-високи спредове и лихвени проценти, които влияят отрицателно върху растежа.

·Целта на регламента е да се направи оценка на въздействието на мерките, предприети в рамките на ПБП. Ето защо мерките, приети и влезли в сила преди ПБП, не са включени в оценката (дори да могат да окажат допълнително въздействие върху прогнозите за публичните финанси за 2018 г.).

·Предприетите мерки, които влизат в сила през 2018 г., също могат да компенсират съществуващите мерки с еднократен ефект през 2017 г. или тенденцията за нарастване на някои разходи. Базовият сценарий, спрямо който горепосочените разходни мерки се докладват, сам по себе си предполага експанзионистична позиция. Това се илюстрира от факта, че въпреки незначителното въздействие върху намаляването на дефицита на мерките по ПБП, съвкупната фискална позиция през 2018 г. е умерено експанзионистична.

ПРИЛОЖЕНИЕ III: Анализ на чувствителността

Съгласно член 7 от Регламент (ЕС) № 473/2013 „Докладът с общата оценка включва анализи на влиянието на променливите, които посочват рисковете за устойчивостта на публичните финанси в случай на неблагоприятно икономическо, финансово или бюджетно развитие.“ С оглед на това в настоящото приложение се прави анализ на изменението на държавния дълг в резултат на евентуални макроикономически сътресения (в зависимост от растежа, лихвените проценти и първичното салдо на консолидирания държавен бюджет), който се опира на резултатите от стохастични прогнози за дълга 4 . Анализът позволява да се направи оценка на евентуалното въздействие върху динамиката на държавния дълг на неблагоприятните и благоприятните рискови фактори за растежа на номиналния БВП, ефекта на положителното/отрицателното развитие на финансовите пазари, който се изразява в по-ниска/по-висока цена на заемните средства за правителствата, както и на финансовите сътресения, които се отразяват на състоянието на държавния бюджет.

Със стохастични прогнози неяснотата по отношение на бъдещите макроикономически условия се включва в анализа на динамиката на държавния дълг около един „основен“ прогнозен сценарий за дълга, който в двете части на графиката по-долу съответства на резултатите за разглежданите 18 държави членки от еврозоната респективно по сценария, включен в прогнозата на Комисията от есента на 2017 г., и по прогнозния сценарий съгласно проектите на бюджетните планове (ПБП) (и в двата случая обичайното допускане за запазване на непроменена фискална политика важи и за времето извън прогнозния период) 5 . За да се получи „конусът“ (разпределението) на възможните посоки на изменение на дълга, които са представени на графиката по-долу, към макроикономическите условия (краткосрочни и дългосрочни лихвени проценти по държавните облигации, темп на растеж, първично салдо в сектор „Държавно управление“), възприети в основния сценарий, се симулират сътресения. Конусът съответства на множество възможни макроикономически условия и включва симулация на около 2000 различни сътресения по отношение на растежа, лихвените проценти и първичното салдо. Размерът и корелацията на сътресенията отразяват поведението на променливите през минали периоди 6 . Това означава, че методиката не включва действителната несигурност, която в настоящия момент може да бъде по-висока, по-специално що се отнася до разликата между фактическия и потенциалния БВП. Така диаграмите в графиката по-долу представят вероятностна информация за динамиката на дълга за разглежданите 18 държави членки от еврозоната, като се вземе предвид евентуалното възникване на сътресения за растежа, лихвените проценти и първичното салдо, чиито мащаб и корелация са точно отражение на наблюдаваните в минали периоди сътресения.

В диаграмите прогнозното развитие на дълга по основния сценарий (за който са симулирани макроикономически сътресения) е представено като прекъсната линия, а прогнозната крива на дълга (медианата), която разделя на две целия набор от възможни траектории, получени при симулацията на сътресенията, е изобразена като плътна черна линия в центъра на конуса. Самият конус покрива 80 % от всички възможни посоки на развитие на дълга, получени чрез симулация на 2000 сътресения по отношение на растежа, лихвените проценти и първичното салдо (като долната и горната линия, очертаващи конуса, представляват съответно 10-тия и 90-тия процентил на разпределението); по този начин от защрихованата област на диаграмата са изключени симулираните посоки на развитие на дълга (20 % от всички възможности), произтичаща от по-крайни (по-слабо вероятни) сътресения, т.е. случаи от крайните участъци на разпределението. Защрихованите по различен начин части в конуса представляват различни части на общото разпределение на възможните посоки на развитие на дълга. Оцветената в тъмносиньо част (очертана от 40-тия и 60-тия процентил) включва 20 % от всички възможности за развитие на дълга, които се доближават до основния сценарий.

Графика III.1: Диаграми, получени чрез стохастични прогнози на държавния дълг по сценария, включен в прогнозата на Комисията, и прогнозния сценарий, предвиден в проектите на бюджетни планове (ПБП)

За прогнозните сценарии на Комисията и на ПБП, като се отчитат благоприятните и неблагоприятните рискови фактори за първичното салдо на консолидирания държавен бюджет, растежа и условията на финансовите пазари, при вероятност от 80 % (тъй като конусът представлява 80 % от всички възможни симулирани посоки на развитие на дълга) дългът в еврозоната (ЕЗ-18) през 2018 г. се прогнозира между 83 % и 89 % от БВП. Така долната и горната граница на интервала за съотношението на дълга през 2018 г. са разположени по доста подобен начин при прогнозния сценарий на Комисията в сравнение със сценария, включен в ПБП, поради много малката разлика между съответните основни прогнози, за които е направена симулацията на макроикономическите сътресения (съотношение на дълга към БВП от около 86 % при сценария на Комисията и при сценария в ПБП).

За периода след 2018 г. (хоризонта на настоящите ПБП) резултатите от симулацията показват, че разликата между двата сценария по отношение на прогнозираните съотношения на дълга към БВП при наличие на сътресения остава много ограничена. В края на обхванатия от диаграмите прогнозен период (2022 г.) ще има 50 % вероятност съотношението на дълга към БВП да бъде над 79 % и 80 % от БВП при сценариите съответно в ПБП и на Комисията. Тази малка разлика се дължи главно на първичното структурно салдо, което се запазва на малко по-високо последно прогнозно ниво на излишъка в сценария в ПБП спрямо сценария на Комисията.

Следва да се отбележи, че тъй като размерът и корелацията на сътресенията отразяват динамиката на променливите през минали периоди, методиката не отразява действителната несигурност, която може да е налице по-специално при оценката на разликата между фактическия и потенциалния БВП. Като се има предвид предишният опит, свързан със съществени преразглеждания на прогнозираната разлика между фактическия и БВП, често пъти в посока по-нисък потенциален БВП от постигнатия в действителност, основателно е да се смята, че съществува допълнителен източник на риск по отношение на посоките на развитие на дълга в бъдеще, който не е отразен в предходния анализ.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV. Графики и таблици

Таблица IV.1: Ръст на реалния БВП (в %) за разглежданите 18 държави членки от еврозоната съгласно програмите за стабилност (ПС), проектите на бюджетни планове (ПБП) и прогнозата на Комисията от есента на 2017 г. (ЕК)

Таблица IV.2: Цели за номиналното салдо (в % от БВП) за разглежданите 18 държави членки от еврозоната съгласно програмите за стабилност (ПС), проектите на бюджетни планове (ПБП) и прогнозата на Комисията от есента на 2017 г. (ЕК)

Графика IV.1: Сравнение на номиналното салдо на сектор „Държавно управление“ (% от БВП), заложено за 2018 г. в прогнозата на Комисията от есента на 2017 г. (ЕК) и в проектите на бюджетни планове (ПБП)

Забележка: Графиката показва номиналните бюджетни салда за 2018 г. от ПБП (хоризонтална ос) спрямо предвижданията в прогнозата на Комисията от есента на 2017 г. (вертикална ос). Държавите членки над (под) бисектрисата са тези, при които Комисията прогнозира по-ниско (по-високо) номинално салдо, отколкото ПБП.

Графика IV.2: Компоненти на разликата в целевите равнища за номиналното салдо (в % от БВП) за 2018 г. между прогнозата на Комисията от есента на 2017 г. и проектите на бюджетни планове

Забележка: В графиката разликата в номиналното салдо за 2018 г. между ПБП и прогнозата на Комисията е показана като въздействието на друга начална точка (базов ефект 2017 г.), въздействието на различните предположения за растеж (ефект на номиналния растеж) и остатъчен дял, който включва разлика в политиките, свързана с очакваното въздействие на мерките. Положителният знак означава, че прогнозата на Комисията е по-оптимистична.

Таблица IV.3: Изменение на структурното салдо (в % от БВП) за разглежданите 18 държави членки от еврозоната, заложено в програмите за стабилност (ПС), проектите на бюджетни планове (ПБП) и прогнозата на Комисията от есента на 2017 г. (ЕК)

Таблица IV.4: Изменение на структурното първично салдо (в % от БВП) за разглежданите 18 държави членки от еврозоната съгласно програмите за стабилност (ПС), проектите на бюджетни планове (ПБП) и прогнозата на Комисията от есента на 2017 г. (ЕК)

Графика IV.3: Изменение на структурното салдо през 2018 г. (% от потенциалния БВП): Проекти на бюджетни планове (ПБП) спрямо прогноза на Комисията от есента на 2017 г. (ЕК)

Графика IV.4: Дискреционно фискално усилие през 2018 г. (% от БВП): Проекти на бюджетни планове (ПБП) спрямо прогноза на Комисията от есента на 2017 г. (ЕК)

Забележка: За изчисляването на дискреционното фискално усилие въз основа на ПБП средната стойност за 10 години на потенциалния темп на растеж в прогнозата на Комисията се използва като референтна ставка за средносрочния икономически растеж.

Таблица IV.5: Средносрочни бюджетни цели (СБЦ), определени в програмите за стабилност за 2017 г., и минимални показатели (MП), считано от 2018 г., за разглежданите 18 държави членки от еврозоната

Графика IV.5a: Позиция на държавите членки по отношение на техните СБЦ в съответствие с прогнозата на Комисията от есента на 2017 г. (% от БВП)

Графика IV.5б: Позиция на държавите членки по отношение на техните СБЦ в съответствие с проектите на бюджетни планове за 2018 г. (% от БВП)

Забележка: Графиката представя напредъка на държавите членки към постигане на техните средносрочни цели между 2017 и 2018 г. въз основа на прогнозата на Комисията (горната графика) и проектите на бюджетни планове (долната графика). Основата на стрелката представлява началната позиция на структурното салдо през 2017 г., а върхът на стрелката представлява прогнозното или планираното (преизчисленото) структурно салдо през 2018 г. Така големината на зелената (червената) стрелка отговаря на подобрението (влошаването) на структурното салдо между 2017 г. и 2018 г. На последно място, тъмните квадрати представляват средносрочната бюджетна цел на всяка държава членка за 2018 г.

Таблица IV.6: Съотношение на дълга към БВП (в % от БВП) за разглежданите 18 държави членки от еврозоната съгласно програмите за стабилност (ПС), проектите на бюджетни планове (ПБП) и прогнозата на Комисията от есента на 2017 г. (ЕК)

Графика IV.6: Фактори за изменението на съотношението на дълга между 2017 и 2018 г. въз основа на ПБП (% от БВП)

Забележка: В графиката изменението в съотношенията дълг/БВП е показано като въздействието на първичното салдо, планираните корекции наличности-потоци и лавинообразния ефект. Лавинообразният ефект представлява разликата между прогнозираните темпове на растеж и лихвените проценти.

Таблица IV.7: Структура на фискалната консолидация през 2017 г. и 2018 г. за разглежданите 18 държави членки от еврозоната съгласно програмите за стабилност (ПС), проектите на бюджетни планове (ПБП) и прогнозата на Комисията от есента на 2017 г. (ЕК)

Графика IV.7: Прогнозни промени в съотношенията на разходите, коригирани спрямо икономическия цикъл, в проектите на бюджетни планове (ПБП) за 2018 г. и в прогнозата на Комисията от есента на 2017 г. (ЕК)

Графика IV.8: Прогнозни промени в основните видове разходи (в % от БВП) за 2018 г. в разглежданите 18 държави членки от еврозоната: Проекти на бюджетни планове (ПБП) спрямо прогноза на Комисията от есента на 2017 г. (ЕК)

Забележка: Графиката показва приноса на основните компоненти на разходите за прогнозните промени в съотношенията разходи/БВП.

Графика IV.9: Инвестиции (% от БВП) през 2018 г. според проектите за бюджетни планове на държавите членки от еврозоната

Графика IV.10: Дискреционни приходни мерки и други промени в съотношението на приходите през 2018 г.: Проекти на бюджетни планове (ПБП) спрямо прогноза на Комисията от есента на 2017 г. (ЕК)

Графика IV.11: Прогнозни промени в основните видове данъчни приходи (в % от БВП) за 2018 г. за разглежданите 18 държави членки от еврозоната: Проекти на бюджетни планове (ПБП) спрямо прогноза на Комисията от есента на 2017 г. (ЕК)

Забележка: Графиката показва приноса на основните компоненти на приходите за прогнозните промени в съотношението приходи/БВП.

Таблица IV.8: Краткосрочна еластичност, заложена в прогнозите за приходите за 2018 г. в разглежданите 18 държави членки от еврозоната: Проекти на бюджетни планове (ПБП) спрямо прогноза на Комисията от есента на 2017 г. (ЕК) и стандартна еластичност, прогнозирана от ОИСР

Забележка: Сравнението между еластичността съгласно ПБП и съгласно прогнозата на Комисията, от една страна, и еластичността на ОИСР, от друга страна, следва да се прави внимателно. Докато първите две са нетни еластичности спрямо ръста на БВП, то тази на ОИСР строго погледнато е изчислена по отношение на разликата между фактическия и потенциалния БВП. Като цяло разликите са малки.

Таблица IV.9: Показатели за устойчивост въз основа на прогнозата на Европейската комисия от есента на 2017 г.

Забележка: Въз основа на методиката, използвана в доклада на Европейската комисия за фискалната устойчивост от 2015 г. и в Обзора на устойчивост на дълга за 2016 г. Тези актуализирани резултати, основани на прогнозата на Европейската комисия от есента на 2017 г., ще бъдат представени в предстоящия Обзор на устойчивост на дълга за 2017 г.

(1)

     Методологическите допускания, залегнали в основата на икономическата прогноза на Комисията от есента на 2017 г., са на разположение на адрес: http://ec.europa.eu/economy_finance/publications/eeip/forecasts_en.htm ).

(2)

     На разположение на адрес: http://ec.europa.eu/eurostat/documents/1015035/2041337/FT-Eurostat-Decision-9-July-2009-3--final-.pdf .

(3)

     В съответствие с Решението на Евростат от 27 януари 2011 г. относно статистическото отчитане на операциите, извършвани от ЕИФС, което е на разположение на адрес: http://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/5034386/2-27012011-AP-EN.PDF .

(4)

     Използваната тук методика за стохастични прогнози за държавния дълг е представена в доклада на Европейската комисия за фискалната устойчивост за 2015 г., раздел 1.3.2, и в Berti K. (2013 г.), „Stochastic public debt projections using the historical variance-covariance matrix approach for EU countries“, European Economy Economic Paper № 480.

(5)

     Това означава допускане, че структурното първично салдо в разглежданите 18 държави членки от еврозоната се запазва постоянно на последната прогнозна стойност – излишък от 0,8 % през 2018 г. в сценария съгласно ПБП, спрямо излишък от 0,6 % през 2019 г. в сценария на Комисията, през остатъка от прогнозния хоризонт.

(6)

     Допуска се,че сътресенията следват общо нормално разпределение.