EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52017DC0517

Препоръка за ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА относно националната програма за реформи на Малта за 2017 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Малта за 2017 г.

COM/2017/0517 final

Брюксел, 22.5.2017

COM(2017) 517 final

Препоръка за

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

относно националната програма за реформи на Малта за 2017 г.

и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Малта за 2017 г.


Препоръка за

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

относно националната програма за реформи на Малта за 2017 г.

и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Малта за 2017
 г.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики 1 , и по-специално член 5, параграф 2 от него,

като взе предвид препоръката на Европейската комисия 2 ,

като взе предвид резолюциите на Европейския парламент 3 ,

като взе предвид заключенията на Европейския съвет,

като взе предвид становището на Комитета по заетостта,

като взе предвид становището на Икономическия и финансов комитет,

като взе предвид становището на Комитета за социална закрила,

като взе предвид становището на Комитета за икономическа политика,

като има предвид, че:

(1)На 16 ноември 2016 г. Комисията прие годишния обзор на растежа 4 , с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2017 г. Приоритетите на годишния обзор на растежа бяха одобрени от Европейския съвет на 9—10 март 2017 г. На 16 ноември 2016 г., въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011, Комисията прие Доклада за механизма за предупреждение 5 , в който не посочи Малта като една от държавите членки, за които ще се извърши задълбочен преглед. В същия ден Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната. Тази препоръка беше одобрена от Европейския съвет на 9—10 март 2017 г. и приета от Съвета на 21 март 6  

(2)Като държава, чиято парична единица е еврото, и с оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките в икономическия и паричен съюз, Малта следва да гарантира пълното и навременно изпълнение на препоръката за еврозоната, което е отразено в препоръка 2 по-долу.

(3)Докладът за Малта за 2017 г. 7 беше публикуван на 22 февруари 2017 г. В него беше оценен напредъкът на Малта в изпълнението на специфичните за страната препоръки, приети от Съвета на 12 юли 2016 г., и последващите действия във връзка с препоръките от предходните години, и напредъкът на Малта по отношение на националните ѝ цели по стратегията „Европа 2020“ 8 .

(4)На 18 април 2017 г. Малта представи своята Национална програма за реформи за 2017 г. и на 2 май 2017 г. — своята програма за стабилност за 2017 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(5)Съответните специфични за всяка държава препоръки бяха взети предвид в програмите на държавите членки за европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) за периода 2014—2020 г. Както е предвидено в законодателството, уреждащо европейските структурни и инвестиционни фондове 9 , когато това е необходимо за подпомагане на изпълнението на съответните специфични за всяка държава препоръки, Комисията може да поиска от дадена държава членка да преразгледа и измени съответните си програми в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове. Комисията предостави допълнителни насоки по отношение на прилагането на тези правила 10 .

(6)Спрямо Малта понастоящем се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж. В своята програма за стабилност за 2017 г. правителството планира да поддържа излишък в номиналното изражение за периода 2017 — 2020 г. Средносрочната бюджетна цел за балансирана бюджетна позиция по отношение на БВП продължава да се спазва с положителен марж през целия период на програмата. Според програмата за стабилност съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да остане под референтната стойност от 60 % от БВП и постепенно да намалее от 58,3 % от БВП през 2016 г. до 47,6 % през 2020 г. Макроикономическият сценарий в основата на тези бюджетни прогнози е реалистичен за 2017 г. и предпазлив за 2018 — 2020 г. Същевременно, налице са възможни рискове за изпълнението, свързани с изпълнението на бюджета.

(7)На 12 юли 2016 г. Съветът препоръча на Малта да извърши за 2017 г. годишна фискална корекция от 0,6 % от БВП за постигане на средносрочната бюджетна цел. Данните за резултата сочат, че Малта вече е достигнала средносрочната си бюджетна цел през 2016 г. Съгласно прогнозата на Комисията от пролетта на 2017 г. структурното салдо се очаква да отчете покачване на излишъка от 0,4 % от БВП през 2017 г. на 0,7 % от БВП през 2018 г., като остане над средносрочната бюджетна цел. Като цяло Съветът е на мнение, че се предвижда Малта да спази разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж през 2017 и 2018 г.

(8)Независимо от факта, че средносрочната цел е постигната три години преди крайния срок, разходите се увеличават по-бързо от потенциалния ръст на производството. Ако се запази, това положение ще представлява предизвикателство пред устойчивостта на публичните финанси, особено в случай на непредвидени резки колебания на приходите. Органите, които извършват прегледи на разходите, в някои области на публичните разходи, които са от особено значение от гледна точка на устойчивостта — здравеопазване, образование, обучение и социална сигурност. Навременното и ефективно прилагане на свързаните с това препоръки ще определи ефективността им при постигането на тяхната цел. Освен това, публичните финанси на Малта все още са изправени пред рискове за устойчивостта в дългосрочен план поради очакваните разходи, свързани със застаряването на населението, като здравеопазване, дългосрочни грижи и пенсии. Рязкото увеличение на очакваните разходи, свързани със застаряването на населението, се дължи главно на разходите за пенсии, които се очаква да нараснат с 3,2 процентни пункта от БВП до 2060 г. съгласно доклада за застаряването на населението от 2015 г. Някои от наскоро въведените мерки вероятно ще генерират икономии. Тези икономии обаче вероятно няма да бъдат достатъчни, за да компенсират растящата необходимост от разходи и да подобрят чувствително дългосрочната устойчивост. Възможно е да са необходими допълнителни мерки.

(9)Малта предложи няколко мерки за справяне с двойното предизвикателство — постигане на устойчивост и гарантиране на адекватни пенсионни доходи — породено от пенсионната система. Очаква се мерките, въведени в бюджета за 2017 г., да доведат до умерено понижаване на риска от бедност за възрастните хора и до известно подобряване на нетния коефициент на заместване на минималната гарантирана пенсия. Като цяло, показателите за адекватността на пенсиите все още сочат значителни възможности за подобрение, включително относно намаляването на голямата неравнопоставеност на половете по отношение на пенсиите.

(10)Претоварената пътна инфраструктура се превърна в пречка за предприятията — техните външни (икономически и екологични) разходи се оценяват на 274 милиона евро годишно и се очаква да се увеличат. Освен това емисиите на парникови газове от трафика продължават да се увеличават и има вероятност Малта да не успее да постигне своите цели за намаляване на емисиите до 2020 г. Малта прие амбициозна Национална транспортна стратегия за периода до 2050 г. и оперативен генерален план за транспорта до 2025 г. Те включват широк набор от мерки за рационализиране на използването на частни автомобили, насърчаване на алтернативни решения за мобилност и повишаване на ефективността на използването на мултимодални и колективни транспортни системи. Очаква се тези мерки да доведат до значителни подобрения, но при все това предвижданията сочат нарастване на претоварването и едва незначително намаляване на емисиите на парникови газове от транспорта до 2030 г.

(11)Финансовата система се характеризира с наличието на значителен брой чуждестранни институции, привлечени наред с други фактори, от благоприятната данъчна среда. Малта е единствената държава — членка на ЕС, която използване системата на цялостно приспадане при корпоративното данъчно облагане и предлага схема за подлежащ на възстановяване данъчен кредит. Тя има широка мрежа от спогодби за избягване на двойното данъчно облагане и предлага привлекателен статус на физическите лица за постоянно местопребиваване за данъчни цели. Осъществяването на надзор върху предприятията с международна дейност обаче е предизвикателство. Финансовият сектор осъществява по-голямата част от своите дейности извън Малта. Способността на относително малък надзорен орган да наблюдава голяма система, по-специално в застрахователния сектор, но също така и в банковото дело, е подложена на натиск. Малтийският орган за финансови услуги, след консултация с ЕЦБ, наскоро поиска отнемане на банковия лиценз на малък доставчик на банкови услуги чрез интернет, който набира депозити и извън Малта.

(12)Въпреки постигнатия напредък все още са необходими по-нататъшни подобрения в ефективността на съдебната система. Въпреки новите мерки за предоставяне на втори шанс и обявяване в несъстоятелност, предложени от правителството, дългите процедури по обявяване в несъстоятелност и опрощаване на задължения влошават качеството на бизнес средата в Малта. Освен това рамката на погасяване на дълг не предвижда ограничение във времето, като по този начин не предоставя правна сигурност. За справяне с недостатъците беше внесен и понастоящем се разглежда от националния парламент проект за изменение на Закона за дружествата, с който се въвеждат значителни промени в правната уредба относно несъстоятелността, като например възможността за медиация. Въздействието на тези промени в техния окончателен обхват и формулировка все още не е анализирано.

(13)Възниква недостиг на работна ръка за целия диапазон от умения и приспособяването на предлагането на умения към нуждите на пазара на труда все още е непълно. Значителен дял от работната сила на Малта все още е с ниска квалификация. Образователното ниво се увеличава, докато процентът на преждевременно напускане на училище остава висок и овладяването на основни умения от младите хора е все още слабо. Достъпът до и участието в обучение през целия живот — с участието на работодателите — включително за ниско квалифицираните лица бележи подобрение, но като се има предвид мащабът на предизвикателството, усилията трябва да продължат. Значителните инвестиции в системата на образованието и обучението се очаква да дадат резултати, особено ако мерките бъдат запазени и подобрени в бъдеще, по-специално чрез създадения неотдавна Национален съвет за уменията. Нивата на заетост се подобряват устойчиво и коефициентът на безработица спадна под 5 %. Въпреки това, участието на пазара на труда продължава да бъде сред най-ниските в ЕС, по-специално за по-възрастните и нискоквалифицираните жени, което показва, че остават рисковете за социално изключване за лицата, които не са подготвени да се адаптират към бързо променящата се икономика. Поради това провежданата понастоящем инвестиционна политика трябва да бъде поддържана и нейното по-нататъшно развитието следва да се наблюдава отблизо.

(14)В рамките на европейския семестър Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Малта и го публикува в доклада за държавата за 2017 г. Освен това Комисията направи оценка на програмата за стабилност и на националната програма за реформи и на последващите мерки, свързани с препоръките, отправени към Малта през предходните години. Тя взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Малта, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на ЕС предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на ЕС чрез принос на равнището на ЕС към бъдещите решения на държавите членки.

(15)С оглед на тази оценка Съветът разгледа програмата за стабилност и становището му 11 е отразено по-специално в препоръка 1 по-долу,

ПРЕПОРЪЧВА на Малта да предприеме следните действия през 2017 г. и 2018 г.:

1.Да разшири обхвата на текущите прегледи на разходите, за да бъде включен по-широкият публичен сектор и да бъде въведен модел на публични разходи, основан на изпълнението.

2.Да гарантира ефективен надзор на предприятията с международна дейност от страна на финансовите институции, лицензирани в Малта в сътрудничество с надзорните органи на приемащата държава в държавите, където развиват дейност.

Съставено в Брюксел на […….] година.

   За Съвета

   Председател

(1) ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 1.
(2) COM(2017) 517 final.
(3) P8_ TA(2017)0038, P8_ TA(2017)0039 и P8_ TA(2017)0040.
(4) COM (2016) 725 final.
(5) COM (2016) 728 final.
(6) 2017/C92/01
(7) SWD (2017) 83 final.
(8) COM (2017) 90 final.
(9) Член 23 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320).
(10)    COM (2014) 494 final.
(11) Съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета.
Top