ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 8.5.2017

COM(2017) 217 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА

Преглед на преходните мерки относно придобиването на селскостопанска недвижима собственост, определени в Договора за присъединяването на Хърватия към Европейския съюз от 2011 г.

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА

Преглед на преходните мерки относно придобиването на селскостопанска недвижима собственост, определени в Договора за присъединяването на Хърватия към Европейския съюз от 2011 г.

Въведение

Комисията представя настоящия доклад пред Съвета в съответствие с Акта относно условията за присъединяване на Република Хърватия от 2011 г. 1 („Акта за присъединяване“). С този нормативен акт се установява седемгодишен преходен период до 2020 г., който може да бъде удължен с още три години. В рамките на този период Хърватия може да запази съществуващите в своето национално законодателство ограничения 2 на придобиването на земеделска земя от страна на физически и юридически лица от други държави — членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство.

През третата година след присъединяването Комисията трябва съгласно Договора за присъединяването да докладва пред Съвета относно възможността за съкращаване или прекратяване на преходния период, предвиден в Договора за присъединяването, преди определената в него дата.

Насърчаването на трансграничните инвестиции е общ принцип на правото на Европейския съюз и свободното движение на капитали. Като основно право, свободното движение на капитали позволява на инвеститорите от ЕС да осъществяват като цяло свободно своята дейност в рамките на вътрешния пазар. Чуждестранните инвестиции могат да бъдат много полезни за селското стопанство и развитието на селските райони. Така например, трансграничните инвестиции предоставиха възможност за разпространение на нови селскостопански технологии и знания в цяла Европа и осигуриха капитал за производство на селскостопански продукти в области, където такъв недостигаше. Трансграничните инвестиции могат също така да допринесат за по-рационалното използване на земята, най-вече в характеризиращите се с твърде разпокъсана собственост области.

В същото време следва да бъде припомнено, че Договорите за ЕС не задължават държавите членки да либерализират пазара на земеделска земя, а оставят възможност за налагане на подходящи правила за постигане на легитимните цели на обществената политика. Принципът на свободно движение на капитали позволява национални ограничения върху движението на капитали под формата на правила за регулиране на пазарите на земя, ако такива са необходими, основателни и съобразени с легитимните обществени интереси и цели. По този начин свободното движение на капитали се съгласува с необходимостта държавите членки да гарантират, че пазарите на земя позволяват устойчивото развитие на селските райони и селскостопанската продукция.

За да могат новоприсъединяващите се държави членки да отстранят недостатъците на пазара на земеделска земя и селскостопанския сектор и да повишат неговата конкурентоспособност на вътрешния пазар, бе предвиден преходен период, през който Хърватия може да запази ограниченията, съществували към момента на присъединяването ѝ. Целта на настоящия доклад е да се направи равносметка на състоянието на пазара на земеделска земя и да се преразгледа необходимостта от тези преходни мерки. Заключението на настоящия доклад, направено въз основа на общата ситуация в сектора на селското стопанство в Хърватия три години след присъединяването ѝ към ЕС, е, че преходният период не следва да бъде съкращаван.

1. Правно основание за доклада на Комисията

С Акта за присъединяване от 2011 г. на Хърватия бе предоставен преходен период, през който тя може да запази съществуващите ограничения върху придобиването на селскостопанска земя като дерогация от принципа на свободно движение на капитали, предвиден в член 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). По силата на член 18 от Акта за присъединяване тези ограничителни преходни мерки се прилагат при условията, предвидени в приложение V (Преходни мерки) към Акта за присъединяване. Главата относно свободното движение на капитали в това приложение постановява, че „общ преглед на тези преходни мерки се извършва до края на третата година след датата на присъединяване. За тази цел, Комисията представя доклад на Съвета. Съветът може, като гласува единодушно по предложение на Комисията, да реши да съкрати или да прекрати преходния период [...].“

2. Преходни разпоредби

Свободното движение на капитал е една от основните свободи, гарантирани от правото на Европейския съюз. Член 63 от ДФЕС постановява, че „всички ограничения върху движението на капитали между държавите членки и между държавите членки и трети страни се забраняват“. Инвестициите в недвижимо имущество и земеделска земя са част от движението на капитали. Според позицията на Съда на Европейския съюз при упражняването на правото на придобиване, стопанисване и разпореждане със земеделски земи на територията на друга държава членка се поражда движение на капитали 3 . Следователно законодателството на държавите членки относно придобиването на земеделска земя трябва да е съгласувано с принципа на свободно движение на капитали според правото на ЕС.

По време на водените с Хърватия преговори за присъединяване обаче ЕС одобри някои преходни разпоредби относно придобиването на земеделска земя, които позволят на Хърватия временно да не прилага основното право на свободно движение на капитали. По-специално, приложение V към Акта за присъединяване позволява на Хърватия „да запази в сила, за срок от седем години от датата на присъединяването, ограниченията, установени в нейния Закон за земеделската земя (OG 152/08), които са в сила към датата на подписване на Договора за присъединяване, по отношение на придобиване на право на собственост върху земеделска земя от граждани на друга държава членка, от граждани на държавите — страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство (СЕИП), и от юридически лица, учредени в съответствие със законодателството на друга държава членка или на държава — страна по СЕИП“. В същото време Актът за присъединяване предвижда изключение от преходните мерки за „самостоятелно заети земеделски производители, които са граждани на друга държава членка и които желаят да се установят и да пребивават постоянно в Хърватия“ и които „се изключват от обхвата на преходните разпоредби (...) или на каквито и да било норми или процедури, различни от тези, прилагани към хърватски граждани“  4 . 

Основните аргументи за исканите от Хърватия преходни мерки са подобни на представените от мнозинството от държавите членки от ЕС-12 (ЕС-10 и ЕС-2 5 ), към момента на присъединяването им към ЕС и са свързани най-вече с необходимостта от защита на социално-икономическата среда за селскостопанските дейности при въвеждането на правилата на вътрешния пазар и прехода към общата селскостопанска политика. По-специално, с преходните мерки се цели намаляване на неблагоприятните последици, които внезапното отваряне на пазара би могло да има в Хърватия с оглед на големите разлики в цените на земята и покупателната способност на земеделските производители в сравнение с държавите от ЕС-15 и предвид действащите на пазара на земеделска земя институционални фактори, които възпрепятстват използването на земеделска земя, като например продължаващата приватизация и реституция на земите, несигурността по отношение на собствеността и незавършения поземлен регистър и кадастър. В допълнение Хърватия подчерта, че в резултат на войната за независимост (1991—1995 г.) голям дял от земеделските земи не може да бъдат използвани, тъй като са минирани и подлежат на операции по разминиране 6 .

Освен това Хърватия изтъкна факта, че по време на преходния период ще бъдат приложени някои мерки за развиване на пазара на земеделска земя, повишаване на селскостопанската производителност и подобряване на способността на хърватските земеделски производители за бъдещо участие в един по-свободен пазар на земя. За тази цел Хърватия планира различни средносрочни и дългосрочни проекти, които да бъдат изпълнени по време на преходния период. Тези проекти обхващат:

·регулиране на правата на собственост и актуализиране на поземления регистър и кадастъра;

·комасация на земи;

·развитие на пазара за отдаване на земеделска земя на лизинг и подобряване на правата на лизингополучателите;

·преструктуриране на селскостопанското производство;

·усъвършенстване на технологиите и оползотворяване на резултатите от това; както и

·разминиране на земеделската земя.

Преходният период трябваше също да осигури необходимото време за приватизация на държавните земи и за приключване на процеса по възстановяване на собствеността върху земята.

3. Цел и методика на доклада

Както се изисква от Акта за присъединяване, с настоящия доклад се прави преглед на актуалните събития в сектора на селското стопанство в Хърватия. Неговата цел е да се оцени необходимостта от съкращаване или прекратяване на преходните мерки относно придобиването на земя от граждани на други държави членки или граждани на държави от ЕИП преди определената в Акта за присъединяване дата. За целта Комисията оценява посочените от Хърватия по време на преговорите за присъединяване доводи в подкрепа на временната дерогация и проверява дали първоначалните опасения не са били разсеяни от последвалите събития.

За тази цел Комисията изпрати на хърватските власти въпросник, с помощта на който да бъде събрана изчерпателна информация относно събитията, настъпили в селскостопанския сектор след датата на присъединяване. Изпратените от Хърватия отговори на този въпросник, както и извършеният от Евростат анализ на други данни позволиха на Комисията да оцени:

·социално-икономическите характеристики на селскостопанския сектор и развитието на съответните икономически показатели, включително доход и цени на земята, и степента на сближаване на показателите с тези в други държави членки;

·законодателните промени във връзка с чуждестранната собственост върху земеделска земя;

·осъществения напредък по средносрочните и дългосрочните проекти, които Хърватия планираше да започне за подобряване на функционирането на пазара на земеделска земя и за повишаване на ефективността на селскостопанските дейности, по-специално що се отнася до приватизацията на земята, програмите за възстановяване на собствеността и операциите по разминиране; както и

·състоянието на чуждестранните инвестиции в селскостопанския сектор на Хърватия.

4. Преглед на ситуацията след три години членство в ЕС

През юни 2016 г. Комисията посочи в своя двугодишен доклад за конвергенцията 7 , че Хърватия е преминала през четиригодишен период на икономически спад. Неблагоприятната икономическа среда от последните години оказа негативно влияние върху сближаването на доходите и производителността, включително в сектора на селското стопанство.

1)Социално-икономически характеристики на селскостопанския сектор

Последвалата след периода на бърз икономически растеж през 2007 г. и 2008 г. икономическа и финансова криза повлия отрицателно на хърватската икономика. Засегнато бе и селското стопанство, където се наблюдаваше спад на брутната добавена стойност (БДС), факторния доход и броя на заетите лица. От гледна точка на структурните показатели, в селскостопанския сектор на Хърватия все още преобладават по-малки земеделски стопанства, по-ниска производителност на труда, по-ниска ефективност, както и по-нисък факторен доход и покупателна способност от средните за ЕС.

Между 2007 г. и 2013 г. БДС в селскостопанския сектор на Хърватия е съставлявала средно 2,88 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. През 2014 г. този показател е съставлявал 2,38 % от БВП на страната, т.е. 1,03 млрд. евро, което представлява намаление от 33 % в сравнение с най-високата стойност за периода, регистрирана през 2008 г., както и намаление от 9 % в сравнение с 2013 г. При развитието на стойността на селскостопанската продукция 8 след 2008 г. се наблюдава същата отрицателна тенденция както при БДС, като през 2014 г. тя е възлизала на 2,28 млрд. евро, което представлява намаление от 10 % спрямо отчетеното за 2013 г.

Съгласно Закона за земеделската земя, земеделската земя в Хърватия включва обработваема земя, градини, ливади, пасища, овощни градини, маслинови гори, лозя, рибарници, тръстикови масиви, блатисти местности и други области, които могат да се използват за селскостопанско производство. Според данните, предоставени от хърватските власти, повечето земеделски стопанства са малки и не са подходящи за съвременно земеделие поради своята ниска ефикасност и производителност.

Разпокъсаността на земеделските стопанства е един от главните фактори, ограничаващи развитието на сектора на селското стопанство, въпреки настъпилата след 2007 г. известна комасация на земята. 69,4 % от стопанствата са малки с обработваема площ до 5 хектара, а тези с обработваема площ над 20 хектара не са повече от 6,9 %. Между 2007 г. и 2013 г. средният размер на обработваемата земеделска земя на стопанство в Хърватия почти се е удвоил — от 5,4 на 10 хектара, като остава обаче под средния за ЕС размер от 16,1 хектара.

През 2015 г. производителността на селскостопанския труд в Хърватия е достигнала 44 % от средната за ЕС, отбелязвайки като цяло нарастване след присъединяването на Хърватия към ЕС през 2013 г. (вж. графика 1 по-долу). Въпреки това тя продължава да бъде значително по-ниска от производителността на ЕС-15 и се доближава до тази в новите държави членки.

По предварителни данни на хърватската данъчна администрация средната цена на един хектар земеделска земя в Хърватия е възлизала през 2014 г. на 4 935 евро — равнище, което е относително високо в сравнение с повечето държави членки от ЕС-12, но значително по-ниско спрямо повечето държави членки от ЕС-15. Между 2000 г. и 2006 г. цените на земята в Хърватия са нараствали постоянно (според данните, предоставени от Хърватия в хода на преговорите за присъединяване), като през 2012 г. са били около пет пъти по-високи в сравнение с десет години по-рано. Присъединяването на страната към ЕС през 2013 г. обаче не доведе до съществено увеличение на цените на земята или на броя и общия размер на прехвърлените парцели. В действителност цените на земята отбелязаха наскоро дори лек спад, предизвикан от неотдавнашното увеличение на наличната обработваема земеделска земя (вж. таблица 1 в приложението). Въпреки повишеното внимание, с което следва да се разглеждат резултатите от анализа поради липсата на налични данни за минали периоди, обхващащи продажните цени на земя в ЕС, е очевидно, че след присъединяването не е настъпила значителна промяна по отношение на разликите в цените на земеделска земя между Хърватия и държавите от ЕС-15.

Запазва се разликата в БВП на глава от населението, измерен по стандарта на покупателната способност, между Хърватия и останалите държави от ЕС. По данни на Евростат БВП на глава от населението в Хърватия, измерен през 2014 г. по стандарта на покупателната способност, е един от най-ниските в целия ЕС, като възлиза на 58,8 % от средния за ЕС. Освен това, след 2009 г. факторният доход от селскостопанска дейност 9 е намалявал непрекъснато. През 2014 г. той е спаднал допълнително с 35,7 % в сравнение с 2008 г. и с 11,9 % в сравнение с 2013 г.

От 2011 г. насам реалният факторен доход в селскостопанския сектор на Хърватия е спаднал под средния за ЕС-15. Това означава, че доходите от селскостопанска дейност в Хърватия вече не догонват тези в ЕС-15 (вж. графика 1 в приложението). Т.е. през 2014 г. реалната покупателна способност в селскостопанския сектор на Хърватия е била на значително по-ниско равнище в сравнение с периода преди присъединяването.

Следователно, цените на земеделската земя са останали относително трудно достъпни за хърватските земеделски производители предвид тяхната покупателна способност. Според данните, предоставени от хърватските власти, през 2014 г. — година след присъединяването на Хърватия към ЕС, индексът на достъпността (определен въз основа на факторния доход от селско стопанство и цените на земята в Хърватия по постоянни цени за 2010 г.) е бил 0,79. Това означава, че поради своята цена земеделската земя в Хърватия е била по-трудно достъпна за хърватските земеделски производители, отколкото за другите земеделски производители в рамките на ЕС (вж. таблица 2 в приложението). Освен това таблица 2 в приложението показва, че след 2012 г. средният темп на сближаване на ценовата достъпност на земеделската земя в Хърватия за местните земеделски производители се е забавил както в сравнение със средната стойност за ЕС, така и спрямо повечето от 12-те държави членки, които неотдавна се присъединиха.

2)Правни ограничения върху придобиването на земеделско недвижимо имущество

Според хърватското законодателство, влязло в сила след присъединяването на страната към ЕС, на чуждестранните юридически и физически лица се забранява да придобиват собственост върху земеделска земя посредством правна сделка, освен ако по силата на международно споразумение не е предвидено друго. Законът за земеделската земя от 2008 г. (OG 152/08), който е цитиран в Акта за присъединяване, бе заменен с нов Закон за земеделската земя през 2013 г. (OG 39/2013) и допълнително изменен през 2015 г. (OG 48/2015). Законът от 2013 г. запази повечето от действащите ограничения, но въведе възможността чуждестранни физически и юридически лица да придобиват право на собственост върху земеделски земи чрез наследяване.

Съгласно Акта за присъединяване самостоятелно заети земеделски производители, които са граждани на друга държава членка и които желаят да се установят и да пребивават постоянно в Хърватия, могат да придобиват земеделски земи, при условие че отговарят на установените в националното право условия, които се прилагат за хърватските граждани. Освен това гражданите на държави от ЕС/ЕИП могат да закупуват земеделска земя чрез правни субекти, регистрирани и установени в Хърватия.

Следователно ограничителните условия на правната рамка са облекчени от възможността, предоставена на самостоятелно заети земеделски производители от ЕС/ЕИП и на правни субекти, установени в Хърватия, да придобиват земи при условията, определени от националното право. Също така не са предвидени ограничения върху вземането на земеделска земя под аренда от граждани и правни субекти от ЕС/ЕИП.

Приложимата правна рамка, която не забранява изцяло придобиването на земя от чуждестранни лица, следва да позволи на Хърватия да постигне поставените за преходния период цели и да спомогне за постепенното преминаване към по-либерална система, уреждаща придобиването на земи от граждани на държави от ЕС/ЕИП.

3)Приватизация, възстановяване на собствеността и налични земеделски площи

Приватизацията и все още неразрешените дела за възстановяване на собствеността оказват влияние върху функционирането на пазарите на земеделска земя. Според данните, предоставени от хърватските власти, между 2001 г. и 2013 г. са били продадени 62 765 хектара държавни земи по различни приватизационни програми, докато останалата част е била отдадена под аренда. Това представлява едва една четвърт от всички държавни земи. Заинтересованите страни са получили около 50 000 заявления за възстановяване на собствеността върху имущество, а по около 9 000 дела все още предстои да бъде взето решение.

Промените в размера на наличните земеделски площи също могат да окажат въздействие върху функционирането на пазара на земеделски земи. През 2013 г. 17 922 хектара земеделска земя са били преобразувани в друго недвижимо имущество. Това представлява увеличение от 6,1 % в сравнение с 2012 г. Общата площ на земеделските земи обаче се е увеличила от 978 670 хектара през 2007 г. на 1 571 200 хектара през 2013 г.

Съществуват и други налични площи, които могат да бъдат използвани за селскостопански цели след приключването на операциите по разминиране. Според данните, предоставени през 2016 г. от хърватските власти, още 6 040 хектара предстои да бъдат преобразувани като земеделска земя. Като бъде отчетено, че до момента годишно биват разминирани средно 2 000 хектара, прочистването на останалите площи вероятно ще отнеме още около три години.

4)Чуждестранни инвестиции

Чуждестранните инвестиции в селското стопанство оказват като цяло положително въздействие върху достъпа до капитал, обмена на технологии, функционирането на пазарите на земя и селскостопанската производителност. Според данните, предоставени от хърватските власти, през 2011—2014 г. преките чуждестранни инвестиции в селскостопански дейности, лов и свързаните с това услуги са възлизали на 2,6 млн. евро. Хърватското законодателство относно придобиването на земя от чужденци поставя ясни ограничения върху достъпа на чуждестранни инвестиции до хърватския селскостопански пазар. Не са водени точни данни за земеделските стопанства, разпределени по отделни категории според това дали са собственост на чуждестранни или на местни лица.

По оценка на хърватските власти обаче броят на пряко притежаваните от чуждестранни лица земеделски стопанства е пренебрежимо малък поради ограниченията върху придобиването на право на собственост върху земя от чужденци. В същото време чуждестранни собственици участват на пазара на земеделска земя посредством правни субекти, по-специално публични и частни дружества с ограничена отговорност, регистрирани и установени в Хърватия. Около една трета от общата площ на земеделските земи се ползва от юридически лица, без да се прави разграничение според гражданството на техните собственици.

5)Въздействие на присъединяването към ЕС

Като цяло вследствие на присъединяването към ЕС достъпът на земеделските производители до кредитиране и застраховане се подобри. Това може да има положителен ефект върху селскостопанската производителност.

Освен това хърватските земеделски производители получиха финансова подкрепа в рамките на общата селскостопанска политика на ЕС. Общият размер на тази финансова подкрепа, получена от селскостопанския сектор, възлезе на 292 млн. евро през 2013 г. и на 295 млн. евро през 2014 г. Тези помощи, предоставяни без прекъсване на хърватските земеделски производители, съставляват значителен дял от приходите на земеделските стопанства в Хърватия. Те вероятно са допринесли за увеличаване на ефективността и търсенето на земя и може би ще подсилят очакванията за увеличаване на цените на земеделската земя.

Субсидиите като цяло помогнаха за подобряване на социалното положение на хърватските земеделски производители и заедно с по-лесния достъп до кредитиране може да действат като стимул за закупуване на земеделска земя в бъдеще и развиване на селскостопанска дейност. Това би спомогнало за повишаване на производителността на труда в селскостопанския сектор и би довело до допълнително увеличение на приходите на земеделските стопанства.

Комисията отбелязва, че все още не са изцяло изпълнени хърватските проекти, предназначени за подобряване на функционирането на пазара на земя в конкретни области, определени по време на преговорите за присъединяване. Докато някои проекти, като например информационната система, свързана с кадастъра на държавни земи, вече се прилагат, други системни разработки са планирани, в т.ч. възможността за проследяване на историята на договорите и за обмен на данни с компетентните органи. Към останалите планирани проекти за укрепване на развитието на селскостопанския сектор спадат стратегията за управление на селските райони, оперативната програма за комасация на земеделски земи и проектът за напояване на земеделската земя и управление на водите.

5. Заключения

Съгласно Акта за присъединяване от 2011 г. настоящият доклад трябва да бъде изготвен в срок от три години от датата на присъединяване. Разглежданият период е доста кратък 10 , което не позволява събирането на обширни емпирични данни относно това как присъединяването на Хърватия към ЕС се е отразило на развитието на пазара на земеделска земя и на селскостопанския сектор като цяло.

Все пак, наличните данни показват, че три години след присъединяването все още не са разсеяни всички опасения, изразени по време на преговорите за присъединяване, най-вече поради факта, че някои от действията, които по план трябваше да бъдат изпълнени през преходния период, все още продължават, като например комасацията на земи, завършването на поземления регистър, приключването на приватизацията, както и операциите по разминиране на земя.

В допълнение, оценката на хърватския селскостопански пазар показва, че се е запазила голямата разлика между цените на земята и доходите на земеделските производители в Хърватия и останалите държави от ЕС. Не следва обаче да се очаква пълно сближаване, нито такова може да се разглежда като необходимо условие за прекратяването на преходния период. Освен това анализът на Комисията показва спад на ценовата достъпност на земята за хърватските земеделски производители: през 2014 г. — годината след присъединяването към ЕС, цените на земеделската земя не са станали по-достъпни за хърватските земеделски производители в сравнение с 2013 г., най-вече вследствие на спада на техния среден доход.

Като цяло анализът на настоящата ситуация в сектора на селското стопанство в Хърватия показва, че пазарът на земя продължава да бъде под влиянието на няколко фактора, като например: неблагоприятни общи икономически условия, разпокъсана собственост, относително ниски равнища на доход на земеделските производители, неприключила приватизация и реституция на земите, както и продължаващи операции по разминиране.

Следователно Комисията достигна до заключението, че крайният срок за преходните мерки, предвидени в Акта за присъединяване, не следва да бъде съкратен.

Комисията също така призовава Хърватия постепенно да приключи с подготовката на пазара на земя за пълното прилагане на принципа на свободно движение на капитали, след като преходният период приключи. Дори понастоящем ограниченията, които правната рамка налага върху придобиването на земя от чуждестранни физически и юридически лица, не водят до пълна забрана, тъй като придобиването на земя е разрешено за правните субекти, които са собственост на граждани на държави от ЕС/ЕИП, както и на самостоятелно заетите земеделски производители от ЕС/ЕИП, които желаят да се установят и да пребивават в Хърватия. Освен това с новия закон за земята от 2013 г. бе въведена възможността за придобиване на права на собственост върху земеделска земя чрез наследяване. Не по-малко важно е да се отбележи, че пазарът за отдаване на земя под аренда е отворен за чуждестранните инвеститори, които следователно могат да създадат и управляват селскостопански предприятия в Хърватия. Освен това достъпът на местните земеделски производители до капитал вече бе подобрен вследствие на присъединяването към ЕС.

Освен това, за да осигури свободното движение на капитали преди края на определения на страната преходен период, Хърватия пое ангажимент да предприеме следните мерки:

(1)регулиране на правата на собственост като предпоставка за актуализиране и отстраняване на нередностите в поземления регистър;

(2)комасация на земи;

(3)развиване на пазара за отдаване на земеделска земя на лизинг и подобряване на правата на лизингополучателите;

(4)преструктуриране на селскостопанското производство;

(5)подобряване на технологичното и производственото оборудване; както и

(6)разминиране на земеделската земя.

Всичко това осигурява на Хърватия добри предпоставки да продължи да посреща предизвикателствата, обуславящи необходимостта от въвеждане на преходен период, и да подобри производителността и икономическото положение на местните лица, ангажирани със селското стопанство и развитието на селските райони.

(1)

ОВ L 112, 24.4.2012 г., стр. 10.

(2)

Закон за земеделските земи (OG 152/08).

(3)

 Дело C-370/05 (Festersen), параграфи 21—23; дело C-452/01 (Ospelt), параграф 24.

(4)

В Акта за присъединяване също така се уточнява, че „гражданин на държава членка или юридическо лице, учредено в съответствие със законодателството на друга държава членка, не могат да бъдат третирани по по-неблагоприятен начин във връзка с придобиването на земеделска земя в сравнение с начина, по който същият гражданин или юридическо лице биха били третирани към датата на подписване на Договора за присъединяване, или да бъдат третирани по по-ограничителен начин в сравнение с гражданин или юридическо лице от трета страна“.

(5)

ЕС-12 са държавите членки, присъединили се към ЕС през 2004 г. (ЕС-10) и 2007 г. (ЕС-2). Преходен период беше договорен с Чешката република, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша и Словакия (от ЕС-10), както и с България и Румъния (ЕС-2). ЕС-15 са държавите членки отпреди разширяването през 2004 г.

(6)

Според предоставените от хърватските власти данни проведените през 1998 г. операции по разминиране са обхванали между 42 % и 54 % от земеделската земя, а общата минирана площ в края на 2006 г. е възлизала на 997 km².

(7)

Европейска комисия, доклад за конвергенцията от 2016 г., достъпен на: http://ec.europa.eu/economy_finance/publications/european_economy/convergence_reports/index_en.htm.

(8)

БДС е равна на стойността на крайната продукция минус междинното производство.

(9)

Факторният доход представлява нетната стойност, създадена чрез използване на всички производствени фактори в селскостопанското производство.

(10)

Наличните към датата на приемане на настоящия доклад статистически данни обхващат единствено периода до 2014 г.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 8.5.2017

COM(2017) 217 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА

Преглед на преходните мерки относно придобиването на селскостопанска недвижима собственост, определени в Договора за присъединяването на Хърватия към Европейския съюз от 2011 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Таблица 1. Цени при покупка и вземане под аренда на земеделска земя в Хърватия, в евро на хектар

Таблица 2. Достъпност на земеделската земя в Хърватия

за земеделски производители в Хърватия и в останалата част на ЕС, 2012—2014 г.

Източник: Евростат, Икономически сметки за селското стопанство, Годишни национални сметки (AMECO) за дефлаторите на БВП и предоставените от хърватските власти данни за цените на земята в Хърватия.

Бележка: Индексите на достъпността се изчисляват като отношението на нетния факторен доход в селското стопанство на годишна работна единица във всяка държава членка към покупната цена в евро на един хектар земеделска земя в Хърватия по постоянни цени за 2010 г. в евро. Следователно индексите показват колко хектара земя могат да бъдат закупени в Хърватия с годишните доходи от селскостопанска дейност на земеделските производители във всяка държава членка. По-високите стойности на индекса означават, че земеделската земя е по-достъпна за земеделските производители.

Например за Хърватия индексите на достъпността сочат, че годишният нетен факторен доход от селскостопанска дейност на хърватските земеделски производители не е бил достатъчен за закупуването на един хектар земя (тъй като за 2014 г. стойността на индекса за Хърватия е 0,79). За сравнение, годишният нетен факторен доход на земеделските производители в Дания би им позволил да закупят повече от 9 хектара земя в Хърватия през 2014 г. (тъй като за тази година стойността на индекса за Дания е 9).