ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 1.2.2017

COM(2017) 56 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Оценка от 2016 г. на напредъка, постигнат от държавите членки в 2014 г. за изпълнение на националните цели за 2020 г. за енергийна ефективност, както и при прилагането на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност, в съответствие с изискването в член 24, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност

Съдържание

1.    Въведение    

2.    Напредъкът към постигане на целта за енергийна ефективност на ЕС за 2020 г.    

3.    Национални цели    

4.    Тенденции в енергийното потребление и оценка на националните мерки по сектори    

4.1.    Промишленост    

4.2.    Жилищен сектор    

4.3.    Сектор на услугите    

4.4.    Публичен сектор    

4.5.    Транспортен сектор    

4.6.    Сектор за производство на електрическа и топлинна енергия    

4.7.    Състоянието на транспониране на ДЕЕ    

5.    Заключение    

1.Въведение

Повишаването на енергийната ефективност е от ключово значение за справяне с бъдещите предизвикателства на Европейския съюз. Намаляването на търсенето на енергия и „поставяне на енергийната ефективност на първо място“ е една от петте основни цели на Енергийния съюз. През 2015 г. държавите членки потвърдиха първостепеннатата необходимост от постигане на целта за 2020 г. за 20-процентно подобрение на енергийната ефективност 1 . Политиките за енергийна ефективност водят до икономии на разходи за потребителите, както и до ползи във връзка с намаляването на емисиите на парникови газове, сигурността на доставките, конкурентоспособността, устойчивото развитие на европейската икономика и създаването на работни места. Поради това през ноември 2016 г. Комисията предложи да засили тази важна част на енергийната политика за периода след 2020 г., като постави за цел постигането на обвързваща цел за 2030 г. за 30-процентно подобряване на енергийна ефективност в ЕС 2 .

В настоящия доклад за 2016 г. е направена оценка на напредъка, постигнат до 2014 г. за осъществяването на целта за 2020 г. за 20-процентно подобрение на енергийната ефективност и оценка на прилагането на Директивата за енергийната ефективност (ДЕЕ). Той съдържа няколко препоръки към държавите членки 3 . Базиращ се главно на годишните доклади на държавите членки за 2016 г., както и най-новите данни за 2014 г. на Евростат, той е свързан с Доклада за напредъка в областта на енергийната ефективност за 2015 г 4 .

Основните заключения на доклада са, както следва:

ЕС постигна значителен напредък през последните години. През 2014 г. неговото първично енергопотребление е било само 1,6 % над целта за първично енергопотребление през 2020 г. Крайното енергопотребление е било дори 2,2 % под поставената за 2020 г. цел 5 . При все това първичното енергопотребление се е увеличило с около 1,5 % и крайното енергопотребление с около 2 % през 2015 г. в сравнение с нивата от 2014 г 6 . (Това се дължи на факта, че 2014 г. е била изключително топла година. Данните за 2015 г. са в обратна посока на тенденцията.)

Държавите членки се ангажират да прилагат амбициозни политики за енергийна ефективност и значително увеличиха усилията си през последните години във всички сектори 7 .

Извършеният за ЕС-28 декомпозиционнен анализ, показва, че спадът в първичното енергопотребление от 2005 г. до 2014 г. се дължи главно на подобрение на енергийната интензивност 8 . Спадът в икономиката, промените в микса на горивата и структурните промени играят сравнително незначителна роля.

Необходими са постоянни усилия за саниране на съществуващите сгради с цел икономия на енергия и намаляване на разходите за енергия на потребителите. По тази причина условията за финансиране за инвестиции в енергийна ефективност трябва да бъдат допълнително подобрени в държавите членки. Информационните и комуникационните технологии (ИКТ) могат да играят важна роля в това отношение, като предоставят на потребителите полезен набор от инструменти, за да повишат осведомеността си и да управляват своето енергопотребление по интелигентен начин.

Повечето държави членки следва да направят допълнителни подобрения на енергийната ефективност в транспортния сектор за използване на оставащия потенциал за пестене на енергия.

Комисията изразява оптимизъм, че 20-процентната цел за намаление на първичното енергопотребление ще бъде постигната ако държавите членки спазват ангажиментите си и продължат да прилагат съществуващото европейско законодателство в областта на енергийната ефективност и успешни програми за енергийна ефективност.

2.Напредъкът към постигане на целта за енергийна ефективност на ЕС за 2020 г.

Крайното енергопотребление 9  в ЕС е намаляло с 11 % от 1191 милиона тона нефтен еквивалент (млн. т н.е.) през 2005 г. на 1062 млн. т н.е. през 2014 г., което е под целта за крайното енергопотребление през 2020 г. от 1086 млн. т н.е.. Абсолютната стойност на крайното енергопотребление е намаляла във всички държави членки от 2005 г. насам, с изключение на Литва, Малта и Полша 10 .

През 2014 г. транспортният сектор е бил с най-голям дял (33 %) от общото крайно енергопотребление, следван от промишлеността (26 %), жилищния сектор (25 %), сектора на услугите (13 %) и други сектори (3 %).

Първичното енергопотребление 11 в ЕС е намаляло с 12% от 1712 млн. т н.е. през 2005 г. на 1507 млн. т н.е. през 2014 г. Това ниво на потребление все още е малко над целта за първично енергопотребление през 2020 г. в размер на 1483 млн. т н.е.. 

Абсолютната стойност на първичното енергопотребление е намаляла във всички държави членки от 2005 г. насам, с изключение на Естония, Финландия и Полша. Естония има най-голямото годишно увеличение (2,6 %), а първичното енергопотребление на Финландия като цяло остава стабилно за периода 2005 - 2014 г. Годишните намаления в Гърция, Литва и Обединеното кралство са значителни 12 .

3.Национални цели

В 2013 г. държавите членки определят свои индикативни национални цели за енергийна ефективност за 2020 г. 13 . През 2014 г. крайното енергопотребление на 17 държави членки вече е било под тяхната индикативна цел за крайно енергопотребление през 2020 г 14 . Също така, 19 държави членки са постигнали още през 2014 г. първично енергопотребление под съответната си индикативната цел за 2020 г. 15

Останалите държави членки все още не са изпълнили своите национални индикативни цели, изразени под формата на крайно енергопотребление и/или първично енергопотребление за 2020 г.

4.Тенденции в енергийното потребление и оценка на националните мерки по сектори

Повечето държави членки са намалили своето потребление на първична и крайна енергия в периода 2005 - 2014 г., с темп, който, ако се поддържа, е достатъчен, за да изпълнят своите цели за 2020 г. за първичното и крайното енергопотребление. За първичното енергопотребление, изключенията от тази тенденция са: Естония, Малта и Швеция. По отношение на крайното енергопотребление изключенията са Австрия, Белгия, Германия, Литва, Малта и Словакия 16 .

Най-големите намаления в първичното енергопотребление от 2013 г. до 2014 г. са в Белгия (8 %), Дания (7 %) и Обединеното кралство (7 %). Нидерландия има най-голям спад в крайното енергопотребление (8 %), следвана от Франция (7 %) и Белгия (6 %). Единствено в Нидерландия и Люксембург крайното енергопотребление е намаляло във всички сектори. Най-голямо увеличение на крайното енергопотребление е констатирано в Малта (3 %), България (3 %) и Литва (2 %) 17 .

Един първи декомпозиционен анализ бе извършен за проучване на въздействието на различните фактори върху миналите тенденциите на първичното енергопотребление на равнище ЕС през последното десетилетие (2005 - 2014 г.), въз основа на данни на Евростат. Анализът оценява относителния принос на икономическата активност 18 , структурата 19 , горивния микс 20 и енергийната интензивност за общото намаление на първичното енергопотребление през този период (206 млн. т н.е.). По-специално, ефектът от икономическата активност е довел до увеличение на енергопотреблението със 123 млн. т н.е. То обаче се компенсира от почти три пъти по-голямо намаление (минус 353 млн. т н.е.) в резултат от значителни снижения на енергийната интензивност 21 .

От друга страна, въздействието на структурните промени и промените в горивния микс за ЕС-28 е оценено като незначително. Структурният ефект възлиза на + 25 млн. т н.е.. Това може да се дължи на относителния растеж на национални икономики с по-голяма енергийна интензивност в сравнение с този на икономики с по-малка енергийна интензивност. Проявил се е много малък намаляващ ефект от горивния микс (-0.5 млн. т н.е.), което предполага лека промяна към по-чисти горива. Тези малки промени във въздействията на останалите фактори показват, че през последното десетилетие са осъществени значителни подобрения на енергийната ефективност.

Фигура 1: Декомпозиране на промените в първичното енергопотребление в ЕС-28 през периода 2005 - 2014 г. чрез използването на адитивния метод „Logarithmic Mean Divisia Index” (LMDI)

Източник: Анализ на Съвместния изследователски център

По отношение на крайното енергопотребление първи декомпозиционен анализ е извършен на равнището на държавите членки за периода 2005-2014 г. за производствените сектори на икономиката 22 . Предварителните резултати показват намаляващи въздействия на икономическата активност в Гърция, Хърватия, Италия и Португалия. Това доведе до намаление на крайното енергопотребление, което отразява икономическата рецесия в тези държави. Структурният ефект е намаляващ в повечето държави членки, което показва увеличена активност в сектори с по-малка енергийна интензивност. Само в Естония, Полша, Унгария и Австрия се наблюдава лека промяна към сектори с високо енергопотребление. Това е довело до по-високо енергопотребление през този период, отколкото ако случаят беше друг.

Намаляващи въздействия на енергийната интензивност, които отразяват съответни подобрения в енергийната интензивност, са отчетени във всички държави членки с изключение на Латвия и Кипър. Значителни подобрения на енергийната интензивност, което е довело до намаление на енергийното потребление, са постигнати в България, Чешката република, Румъния и Словакия 23 . Комисията счита, че публичната политика е била основният фактор за подобряване на енергийната ефективност. Тази констатация наскоро бе потвърдена от Международната агенция по енергетика и декомпозиционния анализ на Odyssee-Mure 24 .

4.1.Промишленост

Крайното енергопотребление в промишлеността е намаляло в абсолютни стойности от 328 млн. т н.е. през 2005 г. на 275 млн. т н.е. през 2014 г. (16%).

През 2014 г. тринадесет държави членки отчетоха спад на крайното енергопотребление в промишлеността в сравнение с нивата от 2013 г. Държавите с най-голям ръст в енергопотреблението в промишлеността са Кипър (19 %), Гърция (9 %) и Унгария (6 %). Основните причини, които някои държави членки дават за растежа от 2013 г. до 2014 г. са увеличението на промишлената добавена стойност и увеличеното потребление на циментовите заводи и фабриките за производство на дървесни трески.

Налице са значителни разлики по отношение на крайната енергийна интензивност в промишлеността между държавата членка с най-голяма енергийна интензивност — България и съответно държавите членки с най-малка енергийна интензивност — Дания и Ирландия. Макар това да е повлияно от дела на енергоемките отрасли, енергийната интензивност в промишлеността е намаляла в повечето държави членки през 2014 г. в сравнение с 2005 г., като изключение правят Кипър, Гърция, Унгария и Латвия. Не се получиха почти никакви по-нататъшни подобрения на енергийната интензивност в Австрия и Финландия 25 .

4.2.Жилищен сектор

Абсолютната стойност на крайното енергопотребление в жилищния сектор е намаляла с 15 % - от 309 млн. т н.е. през 2005 г. на 263 млн. т н.е. през 2014 г. поради редица причини, включително по-голяма енергийна ефективност на уредите и подобрения в енергийните характеристики на сградния фонд в резултат на постепенното прилагане на Директивата за енергийните характеристики на сградите и минималните стандарти за екопроектиране. Също така информацията, предоставяна на потребителите чрез сертификатите за енергийни характеристики на сградите и отчитането на енергопотреблението са допринесли за тази положителна тенденция, тъй като това предоставя на потребителите полезен набор от инструменти за повишаване на осведомеността им относно тяхното енергопотребление.

Нито една от държавите членки не отчете нарастване на крайното енергопотребление в жилищния сектор от 2013 г. до 2014 г. Беше отбелязан значителен спад от 20 % в Нидерландия, следван от 18 % в Белгия.

2014 г. беше необичайно топла година, което би следвало да доведе до намалено потребление на топлинна енергия 26 . При все това, въпреки че 2014 г. беше по-топла година в сравнение с 2013 г., данните за енергопотреблението на домакинствата, коригирани с въздействието на климата, показват нарастващи тенденции в потреблението през 2014 г. в сравнение с 2013 г. в 17 държави членки. Една от причините за това може да бъде, че свързаните с климата корекции не вземат под внимание охладителните денградуси. Поради това те следва да бъдат взети под внимание в бъдещи анализи, по-специално тъй като охлаждането ще играе все по-голяма роля в енергийните нужди в южните държави.

Крайното енергопотребление на глава от населението, коригирано с въздействието на климата, също е намаляло средногодишно с 0,7 % в периода между 2005 г. и 2014 г. Най-големите подобрения през този период са постигнати в Белгия, Ирландия и Обединеното кралство 27 . Енергопотреблението на квадратен метър също се е подобрило във всички държави членки между 2005 г. и 2014 г. Най-голямото намаление се наблюдава в Кипър, Латвия и Португалия 28 .

4.3.Сектор на услугите

В сектора на услугите, крайното енергопотребление е намаляло с 2% от 144 млн. т н.е. през 2005 г. до 141 млн. т н.е. през 2014 г. Това значително намаление със 6 % през 2014 г. спрямо 2013 г. може да се обясни отчасти с мекия зимен сезон през 2014 г., тъй като отоплението в сектора на услугите се оценява на 62 % от крайното енергопотребление 29 .

При всички държави се наблюдава намаляващо или стабилно абсолютно енергопотребление в техния сектор на услугите през 2014 г. в сравнение с 2013 г., с изключение на Естония, Латвия, Малта, Португалия и Швеция. Нарастващите или стабилни тенденции бяха обяснени от Кипър и Малта с рязък скок в развитието на туризма и вариациите в климата, довели до по-високо енергопотребление за отопление, вентилация и климатизация. Латвия свързва нарастването на потреблението с увеличението на брутната добавена стойност на услугите, а Португалия посочва като възможна причина увеличеното на работното време в публичния сектор.

Крайната енергийна интензивност 30 в сектора на услугите се подобрява годишно средно с 1 % през периода 2005 - 2014 г. Най-големите подобрения през този период са постигнати в Унгария, Ирландия и Словакия. От друга страна Кипър, Естония, Финландия, Гърция и Италия отчетоха стабилна или нарастваща крайна енергийна интензивност през този период 31 . Тези държави членки следва да се концентрират върху сектора на услугите с цел повишаване на енергийната ефективност. Това ще спомогне за повишаване на конкурентоспособността на този сектор, който се очаква да нарасне в бъдеще.

4.4.Публичен сектор

Съгласно член 5 от ДЕЕ от държавите членки се изисква да санират 3% от разгънатата застроена площ на отопляваните и охлаждани сгради, притежавани и използвани от централната администрация, които не отговарят на минималните изисквания за енергийни характеристики на Директивата за енергийните характеристики на сградите. Алтернативна възможност е да се използват други мерки за постигане на еквивалентни енергоспестявания. За изпълнение на изискванията на член 5, 18 държави членки ще приемат алтернативни мерки, т.е. мерки, които създават стимули за обитателите да променят поведението си. Останалите държави членки са избрали стандартния подход за саниране на 3% от разгънатата застроена площ.

Въз основа на годишните доклади за 2016 г. държавите членки, които решиха да прилагат стандартния подход, отчитат, че около 1 245 000 кв.м. от отговарящия на условията сграден фонд е бил саниран през 2014 г. и съответно 995 000 кв.м през 2015 г. Държавите членки, които са приели алтернативния подход нотифицират до Комисията икономии на енергия за 2014 г. и 2015 г., но все пак са налице някои неясноти по отношение на отчитането (напр. избрани единици или липсващи данни). Предварителните проучвания подкрепят извода, че възприетият алтернативен подход в Австрия, Хърватия, Кипър, Чешката република, Финландия, Ирландия, Нидерландия, Полша, Швеция и Обединеното кралство генерира необходимите годишни икономии на енергия в периода 2014 - 2015 г. Хърватия, Финландия и Швеция съобщиха за преизпълнение на целите. При стандартния подход, държавите членки, които претендират, че са изпълнили задълженията за саниране през 2014 г и 2015 г. са Естония, Испания, Унгария, Италия и Латвия. Комисията ще продължи да следи отблизо прилагането на тази разпоредба.

4.5.Транспортен сектор

Абсолютното крайно енергопотребление в транспортния сектор 32 на ЕС-28 е намаляло с 4 % от 369 млн. т н.е. през 2005 г. на 353 млн. т н.е. през 2014 г. През 2014 г. 13 държави членки са увеличили своята консумация на енергия в този сектор в сравнение с нивата от 2005 г. 33  Потреблението се е увеличило значително (с повече от 20 % от 2005 г. насам) в Литва, Малта, Полша, Румъния и Словения. От друга страна, то е намаляло с 21 % в Гърция и 20 % в Испания през 2014 г., в сравнение с нивата от 2005 г.

Крайното енергопотребление в транспортния сектор в ЕС-28 се е увеличило с 1 % в периода от 2013 г. до 2014 г., като 20 държави членки отчитат увеличение в сравнение с 2013 г. Това представлява съществена промяна в сравнение с предходната година, когато възходяща тенденция се е наблюдавала само в 11 държави членки. Държавите с най-голям ръст са България (11%), Унгария (12%) и Литва (11%). Спадът в енергийните цени се посочва като една от основните причини за нарастването на енергопотреблението в транспортния сектор. Сред останалите причини са увеличение на броя на превозните средства и на товарния/пътническия трафик. В Малта, значителното увеличение на броя на туристите е свързано с повишено енергопотребление във въздухоплаването и в автомобилния транспорт.

Делът на колективния пътнически транспорт варира от 11 % в Португалия до 35 % в Унгария през 2014 г. 34 На ниво ЕС, делът на колективния пътнически транспорт е останал стабилен на равнище от около 18 % през 2014 г. в сравнение с 2005 г. Най-голямото увеличение през 2014 г. в сравнение с 2005 г. е докладвано в Белгия и Чешката република. По отношение на товарния транспорт, делът на автомобилния транспорт е спаднал леко от 76 % на 75 % от общия обем на вътрешния товарен транспорт между 2005 г. и 2014 г. На национално ниво, делът на железопътния транспорт и вътрешното корабоплаване за товарен транспорт варират от 0 % в Кипър и Малта до 81 % в Латвия през 2014 г. Румъния и България отчитат най-голямото увеличение на своите дялове на тези видове транспорт през 2014 г. в сравнение с 2005 г.

4.6.Сектор за производство на електрическа и топлинна енергия

Заедно със схемата на ЕС за търговия с емисии, целенасочените политики за енергийна ефективност могат да увеличат енергийната ефективност в сектора на енергетиката, напр. чрез насърчения за топлинната и електрическата енергия, произведени чрез високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (КПТЕ), за ефективно топлоснабдяване и студоснабдяване, както и за енергията от възобновяеми източници и по-нататъшното разработване на инструменти на база информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и на специализиран софтуер за по-добро интегриране на различните енергийни източници. Секторът на топлоснабдяването и студоснабдяването играе решаваща роля в това отношение 35 .

Понижаването на първичното енергопотребление през последните няколко години се дължи на спада в крайното енергопотребление и структурна промяна в сектора за производство на електроенергия. По-специално през последните години са реализирани структурни промени в производството на електроенергия от нарастващото използване на възобновяеми източници вместо топлоелектрически централи. С 16 % дял в брутното крайно енергопотребление през 2014 г. ЕС и по-голямата част от държавите членки са на път и дори са надхвърлили своите индикативни цели по отношение на развитието в областта на енергията от възобновяеми източници. Електроенергията от ВЕИ може да допринесе значително за намаляване на първичното енергопотребление 36 .

Производството на топлинна енергия от централи за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (КПТЕ) е намаляло в почти всички държави членки през 2014 г. в сравнение с 2013 г 37 . Тази низходяща тенденция за топлинна енергия, произведена от централи за КПТЕ, може да се наблюдава в 14 държави членки през периода 2005 - 2014 г.

Отношението на изходящата към входящата енергия при генерирането на топлинна енергия 38 е намалял в 17 държави членки през 2014 г. в сравнение с 2013 г. Същото се отнася за 13 държави членки, които са намалили своите показатели за отношението на изходящата към входящата енергия през 2014 г. в сравнение с 2005 г. Причините за това могат да бъдат много, като например преминаване към други горива.

Една добре функционираща Схема за търговия с емисии на ЕС с резерв за стабилност на пазара, както и целенасочени политики за енергийна ефективност могат да осигурят допълнителен стимул за повишаване на енергийната ефективност в енергетиката. Освен това държавите членки следва да следят внимателно провеждането на оценки на потенциала за енергийна ефективност при генерирането и мрежите за пренос/разпределение съгласно член 15 от ДЕЕ, както и на оценките на разходите и ползите за ефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия и на топлоснабдяването и студоснабдяването, които се изискват съгласно член 14 от ДЕЕ.

4.7.Състоянието на транспониране на ДЕЕ

Директивата относно енергийната ефективност (ДЕЕ) все още не е изцяло въведена в националното законодателство в някои държави членки. В резултат на това тези държави няма да могат пълноценно да се възползват от предимствата на настоящата директива. Приносът на ДЕЕ за постигането на целите за енергийна ефективност за 2020 г. и 2030 г., правилното развитие на пазарите за енергийната ефективност и увеличаването на правата на потребителите и участниците на пазара могат да бъдат постигнати само след нейното пълно и успешно транспониране.

За тази цел, Комисията продължава да наблюдава отблизо прилагането на ДЕЕ. Тя приключи 22 от 27 производства за установяване на неизпълнение на задължения, първоначално открити за липсващо или частично уведомяване от страна на държавите членки относно националното законодателство, необходимо за транспонирането на всяко от изискванията на ДЕЕ. Комисията все още е в контакт с някои държави членки относно правилното прилагане на член 7 от ДЕЕ. През 2017 г. тя ще започне диалог с всички държави членки за проверка на съответствието на националното законодателство с директивата, което означава, че всички задължения и изисквания на ДЕЕ са отразени правилно в националното законодателство.

Прилагането на член 7 39 показва, че държавите членки са отбелязали значителен напредък към постигане на целта за 2020 г. за кумулативни икономии 40 . Фактически постигнатите икономии на енергия в ЕС-28 през 2014 г. възлизат на 12 млн. т н.е., което представлява 5 % от общо необходимите икономии, посочени от държавите членки. Освен това отчетените икономии от осем държави членки – Франция, Унгария, Италия, Малта, Нидерландия, Румъния, Словакия и Обединеното кралство, са достигнали или надхвърлили очакваните годишни икономии за 2014 г 41 .

През 2014 г. Белгия, Дания, Естония, Германия, Гърция, Ирландия, Латвия, Португалия и Словения посочиха, че са достигнали най-малко 50 % от своите очаквани годишни икономии за тази година в съответствие с член 7. България, Хърватия, Кипър, Люксембург и Швеция са постигнали по-малко от 50 % от очакваните икономии за 2014 г. Допълнителни усилия ще бъдат необходими в тези държави членки през идните години, за да постигнат общите необходими кумулативни икономии до 2020 г.

Латвия и Люксембург не отчетоха икономии по Схемата за задължения за енергийна ефективност (СЗЕЕ) през 2014 г., тъй като все още не е имало действащи схеми. Гърция първоначално докладва само алтернативни мерки, но сега възнамерява да създаде СЗЕЕ, считано от 1 януари 2017 г 42 . Литва и Естония наскоро обявиха 43 , че вече не планират да създадат СЗЕЕ. Като цяло, осем държави членки 44 докладваха за актуализации на своите мерки в годишните си доклади за 2016 г. Чешката република е актуализирала своето изискване относно икономиите.

5.Заключение

Както е изтъкнато в съобщението за “Чиста енергия за всички европейци” 45 , енергийната ефективност следва да бъде първостепенен по значение енергиен източник, тъй като тя играе ключова роля за ускоряване на прехода към чиста енергия и стимулирането на растежа и създаването на работни места и допринася за сигурността на доставките в ЕС. Енергийната ефективност води до икономии на средства и се е превърнала в устойчив бизнес модел. По-голямата част от държавите членки отчитат многостранните ползи от енергийната ефективност и поеха задължението не само за постигането на амбициозни цели за енергийна ефективност за 2020 г., но също да създадат много програми и мерки за енергийна ефективност.

Тези усилия оказват дълбоко въздействие: декомпозиционният анализ на Съвместния изследователски център показа, че първичното енергопотребление на ЕС-28 е намаляло с 206 млн. т н.е. през периода 2005 - 2014 г., което се дължи главно на намаление на енергийната интензивност 46 . С други думи първичното енергопотребление би било по-високо с 23 % през 2014 г. без намалението на енергийната интензивност, осъществено от 2005 г. насам. Това равнище на икономии на енергия доведе до намаляване на потребителските сметки за енергия и е изчислено, че е намалило емисиите на парникови газове с около 800 млн. тона CO2 през 2014 г.

За да се мобилизират повече частни и публични инвестиции за енергийна ефективност, Комисията представи своята инициатива “Ускоряване на постигането на енергийно чисти сгради” през 2016 г 47 . Тя е съсредоточена върху предизвикателствата и възможностите, които представляват инвестициите в сгради с устойчива енергия в сектора на строителството и съдържа също инициативата “Интелигентно финансиране за интелигентни сгради”. Тази инициатива ще бъде в подкрепа на по-ефективно използване на публичните средства, разработване на подходящи за банково финансиране проекти въз основа на механизми за агрегиране и помощ и намаляване на рисковете за инвестиции в енергийна ефективност за организатори, финансиращи лица и инвеститори на проекти. Заедно с тези инициативи Комисията също така прие специална стратегия за ускоряване на иновациите в областта на чистата енергия 48 . Настоящото съобщение очертава цялостна стратегия за трите основни политически лостове, които ЕС може да използва за стимулиране на иновации за чиста енергия и насочва неговото финансиране по „Хоризонт 2020“ за намаляване на въглеродните емисии на сградния фонд на ЕС като един от четирите приоритета на тази програма. Комисията ще въведе незабавно всички инициативи. Прякото въздействие на тези инициативи ще спомогне за преодоляване на трудностите по пътя към постигане на целите за енергийна ефективност в краткосрочен план.

ЕС вече е постигнал значително намаление в енергопотреблението и е намалил крайното си енергопотребление под поставената за 2020 г. цел. Дори с леко увеличение в първичното енергопотребление през 2015 г. в сравнение с 2014 г., Комисията изразява оптимизъм, че ЕС е на път да постигне целта си. Това е така, защото първичното енергопотребление през 2014 г. беше само с 1,6 % по-високо отколкото целта за абсолютната стойност на първичното енергопотребление за 2020 г.

Както в Доклада за напредъка в областта на енергийната ефективност за 2015 г., показателите за резултатите, съдържащи се в настоящия доклад, показват различия между държавите членки за периода 2005 - 2014 г. При все това повечето показатели са подобрени на равнище ЕС.

По-голямата част от държавите членки са подобрили своята крайна енергийна интензивност в промишлеността и сектора на услугите, което е насърчаващо.

Както показва анализът, повечето държави членки са намалили енергопотреблението на квадратен метър средно в жилищния сектор през периода 2005 - 2014 г. Все пак крайното енергопотребление, коригирано с въздействието на климата, на глава от населението се е увеличило в много държави членки. Както се подчертава в пакета“Чиста енергия за всички европейци” 49 , държавите членки следва да продължат да се съсредоточават върху ремонтирането на съществуващите сгради. Това помага на домакинствата да постигат същото или по-добри нива на комфорт с по-ниски сметки. Информационните и комуникационните технологии ще играят ключова роля в това отношение чрез предоставянето на потребителите на полезен набор от инструменти за повишаване на тяхната осведоменост относно енергийното потребление, което би им дало възможност за интелигентно управление на техните енергоемки уреди в реално време и предотвратяването на ненужното енергопотребление. Освен това са необходими по-целенасочени мерки с оглед на ефективно справяне с енергийната бедност.

Транспортният сектор е единственият, за който се отчита увеличение на крайното енергопотребление през 2014 г. в сравнение с 2013 г., като 20 държави членки отчитат увеличение в сравнение с 2013 г. и 13 държави членки регистрират увеличение в сравнение с 2005 г. Всички държави членки следва да ползват положителни примери от други държави членки, за да обърнат възходящата тенденция. Активното пътуване (колоездене, ходене пеша), по-широко използване на колективния превоз на пътници и по-устойчиви видове транспорт за превоз на товари (т.е. железопътни линии и вътрешни водни пътища) следва да бъдат насърчавани, както и използването на нискоемисионна алтернативна енергия за транспортния сектор, ефективните превозни средства/кораби, както и развитие на свързаната с тях инфраструктура, например чрез инсталирането на зарядни точки за електрически превозни средства, както е предложено от Комисията 50 .

Комисията ще продължи да следи отблизо напредъка на държавите членки по отношение на постигането на техните индикативни национални цели за енергийна ефективност за 2020 г. и прилагането на ДЕЕ. Комисията също така ще актуализира своята оценка като част от доклада за състоянието на Енергийния съюз.

Комисията приканва Европейския парламент и Съвета да изразят становище относно настоящата оценка.

Таблица 1: Общ преглед на показателите

Източник: Евростат, ГД „Икономически и финансови въпроси“, Odyssee-Mure

* Символът "+" се използва, ако държавите членки са понижили първичното и крайното си енергопотребление между 2005 г. и 2014 г. с по-висок темп от този, който ще им е необходим през периода 2005—2020 г., за да постигнат целите си за първичното и крайното енергопотребление до 2020 г. Символът „-“ се използва за останалите случаи.

Таблица 2: Общ преглед на показателите

Източник: Евростат

(1)

Целта за 2020 г. е да се намали крайното енергопотребление в ЕС до по-малко от 1086 милиона тона нефтен еквивалент (млн. т н.е.) и съответно първичното енергопотребление до по-малко от 1483 млн. т н.е.. Заключения на Европейския съвет от 23 - 24 октомври 2014 г. (EUCO 169/14).

(2)

COM (2016) 860 final.

(3)

Член 24, параграф 3 от Директивата относно енергийната ефективност (ДЕЕ).

(4)

COM (2015) 574 final. Показателят „Топлинна енергия от топлофикационните централи“ вече не е включен в настоящия доклад, тъй като съответните данни от Евростат включват цялата произведена топлинна енергия. В резултат на това показателят вече няма да се използва докато станат налични съответни специфични данни от информацията, събирана по член 24, параграф 6 от ДЕЕ.

(5)

Данните на Евростат бяха извлечени за всички показатели на този доклад в периода между 31.8.2016 г. и 20.10.2016 г.

(6)

Подробен анализ на данните за 2015 г. ще бъде извършен в Доклада за напредъка в областта на енергийната ефективност през 2017 г.

(7)

Нотифицираните цели на държавите членки съответстват на намаление с до 17,7 % на първичното енергопотребление през 2020 г. в сравнение с прогнозното изменение по базовата линия от 2007 г. Но за крайното енергопотребление целите на държавите членка съответстват на 20,6 % намаление на крайното енергопотреблението през 2020 г. в сравнение с прогнозното изменение по базовата линия от 2007 г.

(8)

Отношение на националното първично енергопотребление към националния БВП. Този ефект на енергийната интензивност отчита промените в общото енергопотребление поради подобрения в енергийната ефективност и други фактори. Като има предвид, че промяната на този ефект на интензивността не може да се отдаде единствено на енергийната ефективност, друг декомпозиционен анализ, извършен от Odyssee-Mure, потвърди, че енергийната ефективност е основен фактор за намаляване на първичното и крайното енергопотребление в периода 2005 - 2014 г. (вж. приложение 5 от SWD(2016) 405).

(9)

Крайното енергопотребление представлява енергията, доставена на промишлеността, транспорта, домакинствата, сектора на услугите и селското стопанство, с изключение на доставките за сектора за генериране и преобразуване на енергия.

(10)

 Вж. също работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Мониторинг на постигнатия напредък за постигане на целите на Енергийния съюз - Основни показатели за 2016 г.“ [SWD on the 2016 Monitoring progress towards the Energy Union objectives - Key indicators] и http://iet.jrc.ec.europa.eu/energyefficiency/node/9145

(11)

В допълнение към крайното енергопотребление първичното енергопотребление включва загубите при производството/преобразуването на енергия, потреблението в сектора за преобразуване на енергия и загубите по мрежата.

(12)

Също като бележка под линия 10.

(13)

Държавите членки са си поставили цели с различни равнища на амбициозност, в повечето случаи с цел намаляване на своето абсолютно енергопотребление до 2020 г. При все това, в случая на Хърватия, Кипър, Финландия, Гърция, Италия, Португалия и Румъния целта позволява увеличение на крайното енергопотребление. То се очаква да бъде по-голямо от прогнозния растеж на БВП за периода от 2014 г. до 2020 г. В Хърватия, Финландия, Гърция и Румъния индикативните цели за първичното енергопотребление за 2020 г. биха дали възможност за неговото увеличение с по-висок темп от очаквания среден растеж на техния БВП от 2014 г. до 2020 г. Сборът на целите на държавите (намаление със 17,6 % на първичното енергопотребление в сравнение с базовата линия) е по-малко от целта от 20% на равнище ЕС. Вж. COM(2015)574.

(14)

Чешката република, Дания, Ирландия, Гърция, Испания, Кипър, Хърватия, Италия, Латвия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Финландия.

(15)

Австрия, Чешката република, Дания, Ирландия, Гърция, Испания, Кипър, Хърватия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия и Финландия.

(16)

Тъй като са налични само данните за 2014 г. в посоченото сравнение не може да се вземе предвид въздействието на наскоро въведените мерки за енергийна ефективност върху изпълнението на новите задължения съгласно ДЕЕ, нито въздействието на някои от наскоро приетите мерки по Директивите за екопроектирането, енергийното етикетиране и енергийните характеристики на сградите. Посоченото сравнение не позволява извършването на окончателна оценка на това, дали държавите членки са на път да изпълнят индикативните си цели за енергийна ефективност за 2020 г. Това се дължи на факта, че бъдещите положителни или отрицателни въздействия на промените в икономиката, промените в енергийните цени, преминаването към друго гориво или вариации на климата не могат да бъдат прогнозирани за периода 2015 - 2020 г.

(17)

Също като бележка под линия 10.

(18)

БВП, показател за богатство на ЕС-28, отчита промените в енергопотреблението, дължащи се на промяна в икономическата дейност. Ефектът от дейността е положителен, ако енергопотреблението се увеличава поради допълнително търсене на енергия в следствие на нараснала икономическа дейност.

(19)

Съотношение на БВП на всяка държава членка и общия БВП на ЕС-28. То отчита промени в енергопотреблението, които биха били наблюдавани поради промяна в относителната важност на държавите с различна енергийна интензивност. Структурният ефект е положителен, ако БВП на държавите с относително високо енергоемки икономики се увеличава.

(20)

Съотношението на националното първично енергопотребление на всяко от горивата към националното първично енергопотребление за всички горива заедно. То отчита промените в енергопотреблението вследствие на промени в горивния микс на икономиката, т.е. въздействието на състава на горивния микс. Ефектът от горивния микс е отрицателен, ако е налице предпочитание на по-чисти горива.

(21)

Това са предварителните резултати от първия декомпозиционен анализ, извършен от Комисията. Методиката все още е в процес на разработване и ще бъде обсъдена с държавите членки и заинтересованите страни.

(22)

Бяха разгледани следните сектори: промишленост, строителство, услуги, селско стопанство, горско стопанство и риболов.

(23)

Това са предварителните резултати от първия декомпозиционен анализ, извършен от Комисията. Методиката все още е в процес на разработване и ще бъде обсъдена с държавите членки и заинтересованите страни.

(24)

  https://www.iea.org/eemr16/files/medium-term-energy-efficiency-2016_WEB.PDF и приложение 5 към SWD (2016) 405.

(25)

Също като бележка под линия 10.

(26)

Отоплителните денградуси през 2014 г. в ЕС-28 са били средно 2809, в сравнение със средно 3218 отоплителни денградуси през 2013 г. и средно 3143 отоплителни денградуси през референтния период 1990—2014 г. [източник на данните: Евростат, Съвместен изследователски център (Институт по околна среда и устойчивост /отдел MARS)]. Корекционният коефициент по отношение на климата е изчислен като дял от отоплителните денградуси през дадена година спрямо средните отоплителни денградуси в периода 1990-2014 г. Този корекционен коефициент е приложен спрямо общото енергопотребление в жилищния сектор. Ако Евростат разполага с дезагрегирани данни за крайното енергопотребление, корекцията по отношение на климата се прилага само за данните за потреблението на топлинна енергия.

(27)

Показателите в работен документ на службите на Комисията, озаглавено „Мониторинг на постигнатия напредък за постигане на целите на Енергийния съюз - Основни показатели за 2016 г.“ [SWD on the 2016 Monitoring progress towards the Energy Union objectives - Key indicators] не са коригирани за въздействието на климата.

(28)

 Вж. база от данни Odyssee-Mure: http://www.indicators.odyssee-mure.eu/online-indicators.html .

(29)

 COM (2016) 51 final.

(30)

Индикатор, който посочва необходимата енергия, за да се произведе добавената стойност на сектора на услугите през дадена година.

(31)

Също като бележка под линия 10.

(32)

 Включително тръбопроводен транспорт, за разлика от подхода, възприет в Съобщение на Комисията COM(2015) 574 final — причината за тази промяна е, че целите за енергийна ефективност за 2020 г. не изключват тръбопроводен транспорт.

(33)

Сравняването на държавите членки следва да се извършва внимателно, тъй като крайното енергопотребление се определя въз основа на продадените, а не на използваните горива на територията на дадена държава. Ето защо се вземат предвид фактори, различни от енергийната ефективност — напр. степента, в която дадена държава членка е „транзитна държава“ за автомобилния транспорт или авиационен център.

(34)

Показателите за пътническия и товарния превоз се променени в сравнение с COM(2015) 574 final. Транспортната дейност вече е коригирана за териториалност (Източник: https://ec.europa.eu/transport/sites/transport/files/pocketbook2016.pdf ).

(35)

COM (2016) 51 final.

(36)

Вж. „Доклад за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници за 2016 г.

(37)

 Тук е използван друг набор от данни в сравнение с COM(2015) 574 и SWD(2015) 245. За целите по настоящия доклад са използвани данните за КПТЕ, докладвани съгласно член 24, параграф 6 от ДЕЕ до Евростат http://ec.europa.eu/eurostat/web/energy/data . Увеличение е имало единствено в Белгия, Кипър, Естония, Латвия, Малта, Португалия и Обединеното кралство.

(38)

Показатели, като например отношението на генерираната топлинна енергия към енергийното съдържание на вложеното гориво.

(39)

В член 7 се изисква от държавите членки да създадат схеми за задължения за енергийна ефективност с оглед постигането на нови годишни икономии при крайното потребление в размер на 1,5 % , или да приемат алтернативни мерки със същия резултат.

(40)

Сумата на изискванията за кумулативни икономии на енергия при крайното потребление, докладвана от държавите членки, е 230 млн. т н.е., която следва да бъде постигната до 31 декември 2020 г.

(41)

Годишна разбивка на очакваните икономии за мерки на политиката не беше докладвана за Латвия, Финландия, Литва и Полша. За Австрия, Белгия, Чешката република и Испания, годишните очакваните икономии през 2014 г. бяха докладвани само за някои мерки на политиката.

(42)

Поради това схемата за задължения ще бъде част от пакета от политики на Гърция заедно с алтернативни мерки в съответствие с член 7.

(43)

В рамките на структурирания диалог като част от пилотния процес на ЕС.

(44)

Австрия, Белгия, Чешката република, Естония, Гърция, Малта, Испания и Обединеното кралство.

(45)

COM (2016)860 final.

(46)

Вж. глава 4.

(47)

Приложение 1 към COM (2016)860 final.

(48)

COM (2016)763 final.

(49)

COM (2016)860 final.

(50)

Пак там.