5.4.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 120/4

—

като взе предвид текущата извънредна ситуация във връзка с миграцията,

—

като взе предвид целта, заложена в член 3 от ДЕС и член 67 от ДФЕС, гражданите на ЕС да разполагат с пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници,

—

като взе предвид член 18 от Хартата на основните права на ЕС, която гарантира правото на убежище, както и съответните национални и международни задължения на държавите членки на ЕС;

1.

припомня, че Шенгенското споразумение относно свободното движение на хора, което понастоящем обхваща 26 държави, от които 22 са държави членки на ЕС, представлява един от най-успешните стълбове в изграждането на Европейския съюз. Шенгенското споразумение, включено в Договорите на ЕС, е неразривно свързано с единния пазар и е изключително важен елемент от четирите свободи на движение — на стоки, услуги, хора и капитали — в рамките на Европейския съюз;

2.

изтъква, че свободата на движение и премахването на вътрешните граници са ключови постижения на европейската интеграция, които имат не само значително икономическо, социално и териториално въздействие, но и голямо емблематично значение за ЕС и неговите граждани, тъй като са пряко свързани с проекта за все по-тесен съюз между народите на Европа;

3.

подчертава, че отворените вътрешни граници са гръбнакът на европейската икономика. Като се има предвид, че търговията между държавите членки на ЕС възлиза на 2 800 млрд. евро, включва 1,7 млн. трансгранични работници и 57 млн. трансгранични придвижвания с автомобилен транспорт годишно, КР подчертава, че изменението на условията за мобилност и обмен в рамките на Шенгенското пространство би имало много сериозни последици върху заетостта и инвестициите в много европейски страни; подчертава, че европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие зависи от подходящата и съвместна защита на външните му граници;

4.

изтъква, че местните и регионалните власти навсякъде в Европейския съюз извличат полза от липсата на вътрешни граници, която намира израз в икономическо развитие, социален и културен обмен, трансгранично сътрудничество, и по-конкретно в изпълнението на програмите за европейско териториално сътрудничество и Европейската група за териториално сътрудничество;

5.

подчертава, че използването на ограничителните клаузи в Шенгенското споразумение и произтичащото от това ограничение на свободата на движение могат да имат особено отрицателни последици за основните цели на проектите за трансгранично сътрудничество;

6.

отчита огромното предизвикателство, пред което са изправени ЕС и неговите държави членки, както и техните региони, градове и общини поради големия брой бежанци, нуждаещи се от международна закрила, и икономически мигранти, които се опитват да влязат неправомерно в ЕС; отново заявява необходимостта да се гарантира, че хората, които влизат в ЕС, го правят законно и че това включва стриктна, бърза и ефективна процедура по регистрация в съответствие с Хартата на основните права на ЕС, и подчертава, че трябва да се отпуснат повече ресурси, за да се защитят външните граници на ЕС и да се гарантира, че хората, които влизат в ЕС, го правят по законно организиран начин; отбелязва също необходимостта от всеобхватни усилия и реформи, за да се гарантира, че пристигащите в Европа мигранти могат да започнат да работят и да се интегрират; подчертава, че контролът на външните шенгенски граници трябва да се извършва по начин, който е съобразен с международните задължения на държавите членки по отношение на бежанците и с Хартата на основните права на ЕС, включително правото на човешко достойнство и недискриминация;

7.

отбелязва, че настоящите проблеми в Шенгенската система отчасти се дължат на липсата на координация и ресурси за управление на големия брой пристигащи бежанци и мигранти, липсата на подходящи политически послания за влизане по законни канали, използвайки граничните контролно-пропускателни пунктове, както и на недостатъчното участие на местните и регионалните власти;

8.

изтъква, че опазването на ценностите на Шенгенското споразумение и запазването на стабилността на Шенгенското пространство са първостепенни приоритети; освен това е нужно възстановяване на контрола над външните граници на ЕС и укрепване на капацитета за управление на границите; подчертава, че са необходими незабавни мерки за разработване на система за следене на движението на незаконните мигранти в Шенгенското пространство, така че да се предотврати възможността те да изчезнат от полезрението на властите; отбелязва, че би трябвало да се ускори процесът на връщане на търсещите убежище лица, чиито искания са били отхвърлени, и обратното им приемане в страните им на произход;

9.

подчертава, че това предизвикателство изисква съвместни решения, основани на съвместно сътрудничество между всички равнища на управление, тъй като несъгласуваните политически реакции имат сериозни последици върху други държави членки и техните региони и градове, утежнявайки проблемите като цяло и подкопавайки вече подроненото доверие на гражданите; изтъква в този контекст, че хвърлянето на вината за настоящата ситуация върху отделни държави или институции и отправянето на заплахи за изключване на членове на Шенгенското пространство няма да допринесе за трайно решение и би представлявало опасен прецедент с изключително вредни дългосрочни последици за европейския проект; освен това отбелязва, че изключването на държава членка понастоящем не е предвидено в Шенгенското споразумение;

10.

изразява дълбока загриженост във връзка с продължаващите трудности при прилагането на съвместно договорените правила на договорите на ЕС по отношение на защитата на външните граници, засилените мерки за предотвратяване и борба с незаконната миграция и трафика на хора, ефективните политики за връщане, общите стандарти за прием и регистрация на бежанци и търсещи убежище лица и изпълнението на обща политика в областта на миграцията;

11.

изразява убеждение, че застрашаването на политическия, икономическия и социалния успех на Шенген чрез трайно повторно въвеждане на граничен контрол не дава отговор на исканията на гражданите на ЕС за повече сигурност и защита на техния жизнен стандарт; същевременно смята, че е от съществено значение гражданите да получат незабавно отговорни и конкретни отговори;

12.

поради това призовава държавите членки на ЕС и европейските институции бързо да възприемат конструктивен подход, да избягват изкушението да обещават опростенчески решения и внимателно да анализират рисковете и ползите от всяко предложение; настоява, че работата в тясно сътрудничество с местните и регионалните власти и разясняването на гражданите на последиците от повторното въвеждане на граничните проверки върху ежедневието им са изключително важни, за да се възстанови доверието в Европейския съюз в този кризисен момент; във връзка с това посочва, че временният граничен контрол не може да бъде удължаван за неопределен срок в съответствие с ясно определените условия, изложени в Кодекса на шенгенските граници, и че неговото удължаване за максимум две години е възможно единствено при извънредни обстоятелства, когато функционирането на пространството без вътрешни граници е изложено на риск поради трайни и сериозни пропуски, свързани с контрола на външните граници;

13.

подчертава неотложната необходимост от разработването на общ, устойчив и амбициозен европейски подход за управление на външните граници на Европа, по-конкретно чрез създаването на горещи точки („hot-spots“) в трети държави, с цел опазване на сигурността на вътрешношенгенското пространство, гарантиране на свободно движение и предотвратяване на сериозна криза на доверието в ЕС; поради това призовава всички заинтересовани страни да разработят ясни пътни карти и графици както за краткосрочни, така и за дългосрочни решения, като същевременно изтъква необходимостта да се установи какво включват споделената отговорност и мерките, основаващи се на солидарността, отчитайки очакванията, потребностите и способностите за интеграция на отделните държави, региони и местни власти, както и на мигрантите;

14.

във връзка с това подкрепя създаването на общ за ЕС списък на сигурните страни на произход, което ще даде възможност за ускорена процедура за обработката на молбите за убежище, подавани от гражданите на страни, считани за „сигурни“ в съответствие с критериите, заложени в Директивата за процедурите за убежище, и при пълно спазване на принципа на забрана за връщане, вместо некоординирани национални списъци, които създават риск от надпревара за достигане на най-ниските равнища по отношение на признаването на статут;

15.

възлага на председателя да изпрати настоящата резолюция на Европейската комисия, на Европейския парламент, на Съвета и на председателя на Европейския съвет.