Публикация на заявление съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2016/C 195/09)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1).

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„ŠOLTANSKO MASLINOVO ULJE“

ЕС №: HR-PDO-0005-01346 – 19.6.2015

ЗНП ( X ) ЗГУ ( )

1.   Наименование

2.   Държава членка или трета държава

Хърватия

3.   Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1.   Вид продукт

Клас 1.5. Масла и мазнини (масло, маргарин, растителни масла и др.)

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1

Необработеното маслиново масло „extra virgin“, познато като „Šoltansko maslinovo ulje“, се добива директно от плодовете на маслиновите дървета само с механични средства.

При пускането му на пазара „Šoltansko maslinovo ulje“ трябва да притежава следните физикохимични характеристики:

и органолептични свойства:

Маслото няма органолептични отклонения; медианите на плодовия, горчивия и пикантния вкус са ≥ 1, като сборът на медианите на положителните органолептични свойства трябва да бъде ≥ 5.

3.3.   Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

„Šoltansko maslinovo ulje“ се произвежда от плодовете на местните сортове маслини Levantinka (познат още като Šoltanka) и Оblica. Маслините от сорт Levantinka трябва да представляват най-малко 50 % от състава на продукта, а общото количество на сортовете Levantinka (познат още като Šoltanka) и Oblica трябва да бъде най-малко 95 %. Останалите до 5 % могат да бъдат от други сортове, отглеждани в маслиновите насаждения на остров Šolta, които поради малкото си количество не оказват влияние върху крайните характеристики на продукта.

3.4.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Всички етапи от производството на „Šoltansko maslinovo ulje“ — от отглеждането и брането на маслините до производството на маслиново масло, трябва да се осъществяват в определения в точка 4 географски район.

3.5.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

За да се запазят специфичните характеристики на продукта и качеството на маслото, „Šoltansko maslinovo ulje“ трябва да бъде бутилирано в определения в точка 4 географски район. Тъй като Šolta е остров, транспортирането на маслиновото масло се извършва частично по море. Това означава, че светлината, температурата и други природни фактори могат да окажат негативно въздействие върху качеството на продукта и органолептичните му свойства могат да се променят. Поради тази причина „Šoltansko maslinovo ulje“ не може да се опакова извън определения географски район. Въведена е система за контрол, гарантираща произхода и проследимостта на продукта, което би било по-трудно да се постигне извън района на производство. „Šoltansko maslinovo ulje“ трябва да се опакова в бутилки от тъмно стъкло с вместимост не повече от един литър.

3.6.   Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

—

4.   Кратко определение на географския район

Районът на производство на „Šoltansko maslinovo ulje“ включва остров Šolta и седем малки острова край град Maslinica: Polebrnjak, Saskinja, Balkun, Kamik, Šarac, Grmej и Stipanska, които са част от община Šolta. Šolta е остров в централната част на Далматинския архипелаг и е разположен в Сплитско-Далматинска жупания. На север той е отделен от континента и остров Čiovo от Сплитския канал, на изток между него и остров Brač минава протокът Splitska vrata, а на запад каналът Šolta го отделя от остров Drvenik Veli.

5.   Връзка с географския район

Специфична характеристика на географския район

Природни фактори:

Почвите на остров Šolta имат характеристиките на карстов средиземноморски климат. Те са резултат от комбинацията на варовикови и доломитови скали, хълмист терен и климат. Това смесване на почвообразуващи фактори е довело до формирането на специфична почвена покривка в този карстов средиземноморски район, както и на лесивирани канелени горски почви и регосоли.

Остров Šolta е разположен в тесен географски район, в т.нар. „централна зона на Източна Адриатика“. От гледна точка на климата и растителността районът заема част от адриатическото крайбрежие, чиито микроекологични условия се изразяват в най-ниски нива на валежите и най-високи средни годишни температури за цялото крайбрежие. Характерни за климата на остров Šolta са меките зими и сухите лета, като количеството на валежите през най-дъждовния месец от годината надвишава трикратно това през най-сухия летен месец. Количеството на валежите през най-сухия месец е по-малко от 40 mm. Районът се характеризира с горещи, сухи и слънчеви лета. Средната годишна температура на въздуха на остров Šolta е 16 °C, а средното количество валежи е 847 mm. Островът е част от умерено топъл и сух район. Най-много валежи падат през късната есен и ранната зима, когато има силна циклонална активност, както и през месеците март и април. Най-ниските нива на валежите са през юли. Остров Šolta е разположен в най-слънчевата част на Хърватия, с 2 713 часа слънчево греене на година и продължителност на среднодневното слънчево греене от 7,4 часа.

Ветровете, които духат към Šolta, са бора, сироко и мистрал. Бора е сух, студен и поривист вятър, който най-често се проявява през зимата и ранната пролет. Сироко е влажен, топъл и постоянен вятър, който носи обилни дъждове. Вятърът мистрал се проявява най-често през летния период и се дължи на различната скорост на нагряване на морето и сушата.

Човешки фактори:

Тъй като маслиновите насаждения на остров Šolta са разположени главно върху недостъпни карстови терени, които не са подходящи за друг вид земеделска дейност, до ден днешен местните производители ги обработват и събират реколтата по традиционен начин: земята се прекопава с ръчни инструменти (мотика, търнокоп), а плевенето се извършва със сърп или коса. След като са били обрулени от клоните, маслините падат върху мрежа, фолио или чаршаф, разпънати под дърветата, и се събират на ръка. При събирането на реколтата е разрешено използването на пластмасови гребла и ръчни инструменти за брулене на дърветата. Един от специфичните методи, които местните производители използват, за да увеличат добива на маслини на остров Šolta, е присаждането. Това е метод за вегетативно размножаване, при който клонка от сорт Oblica се присажда към клонка от сорт Levantinka (познат още като Šoltanka).

Специфична характеристика на продукта

Спецификата и качеството на „Šoltansko maslinovo ulje“ се дължат на местните сортове Levantinka (познат още като Šoltanka) и Oblica, които се използват за производството му. Тези два сорта представляват над 95 % от маслиновите насаждения на остров Šolta. Никъде сортът Levantinka (познат още като Šoltanka) не е толкова добре представен, колкото на остров Šolta.

Изследване на летливите съставки на проби от маслиново масло от остров Šolta показва наличието на голям брой фенолни съединения, на които се дължи ароматът на маслинови листа и зелени плодове. Най-често срещаните съединения са (Е)-2-хексенал и (Z)-3-хексенол, а плодовият аромат на банан се дължи на съединението хексилацетат.

Установено е, че маслиновото масло от сортовете Levantinka (познат още като Šoltanka) и Oblica има високо съдържание на полифеноли (естествени антиоксиданти), което предотвратява влошаването на качеството на маслото и го запазва свежо и ароматно за дълго време (M. Žanetić et al, Influences of polyphenolic compounds on the oxidative stability of virgin olive oils from selected autochthonous varieties [Влияние на полифенолните съединения върху устойчивостта на окисляване на необработените маслинови масла от подбрани местни сортове], Journal of Food, Agriculture and Environment, 2013 г.).

Сортът Levantinka (познат още като Šoltanka) има балансиран вкус и аромат, докато сортът Oblica е с изразен плодов аромат и вкусът му е с по-слаби горчиви и пикантни нотки. (M. Žanetić et al, Ispitivanje fenolnih spojeva i senzorski profil dalmatinskih djevičanskih maslinovih ulja [Изследване върху фенолните съединения и органолептичния профил на далматинските непреработени маслинови масла], Pomologia Croatica том 17, № 1-2, 2011 г.).

Първите писмени сведения за маслиново масло от остров Šolta са от далечното минало. Miro A. Mihovilović пише, че „… остров Šolta е принадлежал към град Сплит и е бил негов източник на доставки по време на венецианското управление от 1409 до 1797 г. Остров Šolta е осигурявал вино, маслиново масло, зърнени култури, сушени плодове и леща.“ (M. A. Mihovilović, Otok Šolta-monografija [Монография за остров Шолта], 1990 г.).

В писмени сведения от енорията Св. Стефан се посочва, че „Šolta е плодородна почва за маслини от сорта Levantinka, гръцки маслини или както са известни в континенталната част на страната — сорт Šoltanka“ и се изреждат многобройни производители на маслини, които особено успешно отглеждат тези сортове. (Župska smotra sv. Stjepana, Nada, Grohote [Журнал на енорията Св. Стефан], Nada, Grohote, 1979 г.).

Наименованието „Šoltansko maslinovo ulje“ се използва и до ден днешен в ежедневния език (известия за доставка и фактури от кооперация Eko Rast Šolta, зала за дегустация Kapja i Bokun, 2011 г., 2013 г. и 2014 г.).

Причинно-следствена връзка

Качеството на „Šoltansko maslinovo ulje“ се дължи на следните фактори, които установяват причинно-следствената връзка: климат, наличието на местни сортове, уменията и опитът на производителите в производствените процеси и историческата традиция в отглеждането на маслини.

Климатичните условия в определения географски район, които се характеризират с горещи, сухи и слънчеви лета и меки зими, създават благоприятни условия за отглеждане на маслини от сортовете Levantinka (познат още като Šoltanka) и Oblica, така че климатичният подтип Csa (горещ летен средиземноморски климат), който преобладава на остров Šolta, е известен още като „климат за отглеждане на маслини“. Ветровете на острова също оказват голямо влияние върху маслиновите насаждения. Благодарение на студения и сух вятър бора маслиновите насаждения не са сериозно засегнати от нашествия на вредители и болести по растенията. Влажният и топъл вятър сироко, следван от обилни валежи, е често явление през летните месеци и е особено важен и благоприятен, защото осигурява на маслините необходимата влага. Вятърът мистрал, който се проявява през май и юни, е важен през периода на цъфтеж и опрашване, когато маслините разцъфват и дават плод.

Спецификата и качеството на „Šoltansko maslinovo ulje“ се дължат на състава на маслиновите насаждения на остров Šolta, измежду които са сортовете Levantinka (познат още като Šoltanka) и Oblica, представляващи 95 % от маслиновите насаждения на остров Šolta. Сортът Levantinka (познат още като Šoltanka) е най-разпространен и съставлява до 50—60 % от маслиновите насаждения на острова. „Šoltansko maslinovo ulje“ се характеризира с плодов аромат, с нотки на банан и лека горчивина и пикантност във вкуса.

Производителите са натрупали значителни знания и опит за преодоляване на недостъпните карстови терени, където са засадени маслиновите дръвчета на остров Šolta. До ден днешен маслиновите насаждения се обработват ръчно или чрез използване на малки традиционни инструменти. Събирането на реколтата на ръка означава, че маслините могат да бъдат подбрани на място и за производството на „Šoltansko maslinovo ulje“ да се използват само най-добрите и здрави плодове, като по този начин се гарантира постоянно качество. В същото време производителите на остров Šolta използват метод за присаждане на сорта Oblica със сорта Levantinka (познат още като Šoltanka) и се получават т. нар „смесени“ дървета. По този начин маслините от сорта Oblica дават повече плод и добивите се увеличават.

Препратка към публикуваната спецификация на продукта

(член 6, параграф 1, втора алинея от посочения регламент)

http://www.mps.hr/UserDocsImages/HRANA/SOLTANSKO%20MASLINOVO%20ULJE/Izmijenjena%20specifikacija%20proizvoda%20Šoltansko%20maslinovo%20ulje_16.3.2016_133943.pdf

(1)  ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.