Публикация на заявление съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2016/C 185/06)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1).

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„PAŠKA JANJETINA“

№ ЕС: HR-PDO-0005-01347 – 19.6.2015

ЗНП ( X ) ЗГУ ( )

1.   Наименование/Наименования

2.   Държава членка или трета държава

Хърватия

3.   Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1.   Вид продукт

Клас 1.1. Прясно месо (и карантия)

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

„Paška janjetina“ е прясно месо, добито от клането на млади мъжки и женски агнета сукалчета, родени на остров Паг, от местна хърватска порода овце със същото име — „Paška ovca“ — отглеждана единствено на остров Паг.

За производството на „Paška janjetina“ се колят млади и леки агнета, които не трябва да са на повече от 45 дни (изчислени от датата на агнене до датата на клане), които са държани на пасището с майките си и до момента на клане са хранени единствено с овче мляко.

Труповете на агнета, използвани за производството на „Paška janjetina“ принадлежат към категорията на кланични трупове с тегло до 13 kg. Те могат да са с дължина до 62 cm и тегло 4—10 kg; тяхното месо е с бледорозов цвят, с фини и меки мускулни влакна, прошарени с тлъстина, малко количество мастна и съединителна тъкан, без характерна миризма на овче месо.

Мастната тъкан (подкожна и коремна) на агнетата, използвани за производството на „Paška janjetina“ трябва да бъде с бял цвят, без никакви жълти или жълтеникави оттенъци. Труповете на закланите агнета са покрити с много тънък, почти прозрачен слой подкожна мастна тъкан.

„Paška janjetina“ се пуска на пазара само в прясно състояние, под формата на цял или половин кланичен труп (получен чрез разделяне на трупа по разделителната линия, която преминава по средата на всеки прешлен и главата и през гръдната, кръстната и тазовата кост), без органите на храносмилателната система, далака, кожата и долната част на краката. В същото време, главата и бъбреците с околобъбречната лой, белите дробове с ларинкса и сърцето и черния дроб, представляват неразделна част от него.

„Paška janjetina“ се консумира само след термична обработка. Месото е изключително сочно и крехко, с приятен вкус и лек мирис, в резултат на това, че закланите агнета са хранени само с мляко.

3.3.   Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

Преди клането, агнетата, използвани за производството на „Paška janjetina“ са хранени единствено с овче мляко.

3.4.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Всички етапи от производството на „Paška janjetina“ трябва да се осъществяват в географския район, посочен в точка 4.

Процесът на производство се състои от.

3.5.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

„Paška janjetina“ се предлага на пазара в прясно състояние, под формата на половини кланични трупове или цели одрани трупове с главите, без долната част на краката, но с карантията или органите, разположени в гръдната и коремната кухина (черен дроб, бели дробове и ларинкс, сърце и бъбреци с околобъбречна лой). При пускането му на пазара, „Paška janjetina“ трябва да бъде опаковано в прозрачно, самозалепващо фолио.

„Paška janjetina“ се опакова, т.е. обвива се във фолио, след клането в кланици на остров Паг преди да се пусне на пазара, за да е сигурно, че месото ще остане свежо и ще запази своето качество и най-вече — хигиена. Опаковането на „Paška janjetina“ в самите кланици след клането предотвратява контакта на месото с източници на микробно замърсяване докато се обработва или транспортира. Също така, опаковането на „Paška janjetina“ във фолио в кланиците, в които агнетата се колят, предпазва прясното месо от контакт с въздуха, който може да разгради белтъчините в месото и да предизвика образуване на слуз с неприятна миризма.

3.6.   Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

—

4.   Кратко определение на географския район

„Paška janjetina“ се произвежда на остров Паг. Крайбрежната ивица на острова маркира границата на географския район на производство. Остров Паг е разположен между каналите Velebit и Kvarner и между островите Раб, Олиб и Вир.

5.   Връзка с географския район

Специфика на продукта

„Paška janjetina“ е месо, получено от млади и леки агнета, хранени единствено с овче мляко. Съгласно установените средни стойности на цветовете L*, a* и b*, измерени с помощта на международно признат метод, месото на агнетата от остров Паг се класифицира като бледорозово на цвят. Клането на агнета в ранна възраст води до специфичните показатели на кланичните трупове на агнетата от породата „Paška ovca“ (Mioč, B., Vnučec, I. Paška janjetina, Dani paške ovce i paškog sira, Протокол от дните на пашката овца и пашкото сирене, 2010 г.).

Сравнение на химичния състав на мускулната тъкан на агнетата от остров Паг, породата Pramenka от Далмация, и тези от Истрия разкрива ярки разлики в количеството мазнина (агнетата от Паг имат най-голямо количество), съдържанието на белтъчини в сухото вещество (агнетата от Паг имат най-малко) и съдържанието на мазнини в сухото вещество (агнетата от Паг имат най-много) (Vnučec, I. Odlike trupa i kakvoća mesa janjadi iz različitih sustava uzgoja, докторска дисертация, Факултет по селско стопанство, Загреб, 2011 г.).

„Paška janjetina“ е специално месо заради отколешната традиция сред овчарите на остров Паг да не отделят агнетата от овцете след раждането им и да колят агнета сукалчета. Това е начинът, по който агнешкото месо се произвежда. „Paška janjetina“ няма специфична миризма, тъй като месото се добива от много млади агнета сукалчета, за разлика от месото от по-възрастни агнета (Barać et al., Paška ovca – hrvatska izvorna pasmina, Новалия, 2008 г.).

За разлика от традициите на остров Паг, където се колят много млади и леки агнета, за да се създадат условия за производство на мляко и сирене, в съседни региони със сходни средиземноморски условия (напр. на остров Крес или полуостров Истрия) се колят агнета с по-високо средно телесно тегло (около 20 kg), предимно за производство на месо, като кланични трупове с тегло около 12 kg за печене на шиш.

Първите писмени данни за агнетата от остров Паг и тяхното месо датират много назад в историята. Още през 1554 г., историкът Sabollico отбелязва, че агнетата от Паг са най-вкусните в цяла Илирия (Karavanić, B. Građa za povijest grada i otoka Paga, Съвет на катедрален храм „Св. Анастасия“, 2006 г.).

„Paška janjetina“ е наименование, което се използва открай време, както е видно от многобройни исторически документи, и същото наименование се използва и до днес във всекидневния език и в търговията (доказателства за използването на наименованието във всекидневния език и в търговията).

Предлагането на пазара на „Paška janjetina“ е със силно изразен сезонен характер, тъй като овцете, използвани за производството му се размножават главно между юни и октомври, обикновено чрез планирано чифтосване, така че агненето продължава от ноември до март, като повечето агнета се раждат през януари.

Специфика на географския район

Природни фактори

Остров Паг е с предимно средиземноморски климат, с топли и сухи лета и студени зими. Една от особеностите на остров Паг са карстовите пасища, оголени от вятъра бора и пресечени от сухи каменни стени. Този природен пейзаж е уникален, защото никой друг хърватски остров не е засегнат от вятъра бора до такава степен и това прави Паг „най-суровия“ остров в хърватската част на Адриатическо море. По-голямата част от острова се състои от каменисти пасища, представляващи тревни съобщества на Chrysopogon с Asphodelus, чиято биопродукция е основа за овцевъдството на острова, както и скали, покрити с пересто коило и градински чай — растителни видове, приспособени към суша. Над 300 растителни вида растат по каменистите пасища на остров Паг, където пасат овцете от местната порода, като повечето от тези видове принадлежат към средиземноморската флора.

Благодарение на конусовидната форма на главата си и подвижността на своите челюсти и устни, овцете от остров Паг могат да достигат стръкове трева между и под камъните и измежду храстите, като по този начин оцеляват и при най-суровите условия.

Почвите на остров Паг могат най-общо да бъдат разделени в две групи: антропогенни почви (цялата обработваема земя) и пасища/ливади/горски почви (слабо развити почви, които включват варовикови/доломитови тъмни почви и плитки кафяви и червени почви), където пасат местните овце.

Бора е доминиращият вятър на остров Паг, като често достига силата на буря, събира водни капки от морето и ги разпръсква над целия остров, което води до образуването на солни отлагания и значително повишава концентрацията на сол в почвата и растителността.

Човешки фактори

Жителите на остров Паг се занимават със селско стопанство от древни времена. Стара народна песен свидетелства, че островът открай време се отъждествява с агнешкото месо: „О, Паг, наша гордост и радост, с какво изобилие ни даряваш. Достатъчно сирене, вино и агнешко за още дълги години“.

Всеки регион на Хърватия има различни традиции в овцевъдството в зависимост от предназначението на отглежданите животни и добре установените навици на потребителите. Възрастта и теглото при клане на агнетата за производството на „Paška janjetina“ са резултат от традициите в овцевъдството на остров Паг, където се колят много млади агнета (на възраст до 45 дни), за да се добият леки кланични трупове (с тегло до 10 kg). Основната причина за клане на млади, леки агнета е, че процесът на доене може да започне по-рано, което позволява максимално възползване от засилената лактация, за да се добие млякото, необходимо за производството на типичното за остров Паг сирене.

Причинно-следствена връзка между географския район и продукта

„Paška janjetina“ носи името на района, в който се отглеждат овцете от породата „Paška ovca“: остров Паг.

В съответствие с традициите в овцевъдството, овцете, отглеждани на остров Паг са предназначени основно за добив на мляко за производството на сирене, за чиито цели са адаптирани всички технологии за отглеждане и животновъдите реализират по-голямата част от своите приходи от продажбата на овче мляко. По тази причина, за разлика от други съседни региони, агнетата, които се колят на остров Паг са много малки и леки, хранени само с овче мляко, което придава на месото „Paška janjetina“ неговия бледорозов цвят. Силната връзка между „Paška janjetina“ и географския район се дължи на традиции и стечение на обстоятелства. Овцете от остров Паг са местна порода и се отглеждат само на неговата територия. Агнетата се държат с майките си от агненето до момента на клане, за да могат да бозаят през цялото време. Агнетата се колят, когато са на не повече от 45 дни, в одобрени кланици на остров Паг, за да се предотврати причиняването на стрес и евентуална смърт по време на транспортирането им до друго място. Изследвания показват, че кланичните трупове и качеството на месото на агнетата от остров Паг се различават от тези на агнета от сходни породи, което се дължи главно на ранното колене на агнета сукалчета, в съответствие с местните традиции за отглеждане на овце. Високото съдържание на мазнина в мускулната тъкан се дължи на особеностите на породата, както и на факта, че агнетата се хранят единствено с млякото на местните овце, което благодарение на високото си маслено съдържание е с много висока енергийна стойност.

Поради мекия средиземноморски климат, овцете и агнетата от остров Паг прекарват живота си на открито. Отглеждането на овцете и агнетата на открито през деня и нощта, на незамърсени пасища, изложени на вятъра бора, слънцето и свежия морски въздух, също оказва влияние върху качеството на месото и го отличава от месото на агнетата, отглеждани в континенталната част на страната. Растителният състав на пасищата на остров Паг се отразява на качеството на млякото и месото на агнетата, хранени с овче мляко (Ljubičić, I. et al. Florni sastav ovčarskih pašnjaka otoka Paga, научен труд, 2012 г.). Благодарение на специфичните агро-климатични условия, особеностите и разнообразието на растителността и многото видове ароматни и лечебни растения, „Paška janjetina“ има характерен, подчертано „средиземноморски“ вкус. Високата концентрация на сол в почвата и честите солни отлагания пряко засягат структурата и качеството на растителността, което на свой ред се отразява на качеството на овчето мляко и на месото „Paška janjetina“ (Mioč et al., Program uzgoja ovaca u Republici Hrvatskoj, Загреб, 2011 г.).

Препратка към публикуваната спецификация на продукта

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

http://www.mps.hr/UserDocsImages/HRANA/PASKA%20JANJETINA/Specifikacija%20Paška%20janjetina0001.pdf

(1)  ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.