19.3.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 105/12

---

Публикация на заявление за регистрация съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2016/C 105/10)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1).

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„ΚΟΛΟΚΑΣΙ ΣΩΤΗΡΑΣ“/„ΚΟΛΟΚΑΣΙ-ΠΟΥΛΛΕΣ ΣΩΤΗΡΑΣ“ (KOLOKASI SOTIRAS/KOLOKASI-POULLES SOTIRAS)

ЕС №: CY-PDO-0005-01309 — 3.2.2015

ЗНП ( X ) ЗГУ ( )

1.   Наименование/наименования

„Κολοκάσι Σωτήρας“/„Κολοκάσι-Πούλλες Σωτήρας“ (Kolokasi Sotiras/Kolokasi-Poulles Sotiras)

2.   Държава членка или трета държава

Кипър

3.   Описание на земеделския продукт или храна

3.1.   Вид продукт

Клас 1.6: Плодове, зеленчуци и зърнени култури, пресни или преработени

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

Таксономия: растението е от семейство Araceae, род Colocasia. Родът включва вида Colocasia esculenta, който се отглежда в много части на света, включително в Кипър. По същество представлява тропическо растение, което се е пригодило към местните условия и се нуждае от големи количества вода.

Таро (или трилистник) се отглежда за ядливите му грудколуковици, познати сред местното население като mappes и poulles. Mappa е централната грудка, разположена под повърхността на почвата и наричана kolokasi [таро/трилистник]. Poulles са издънките по страните, наричани kolokasi-poulles [дребно таро/трилистник].

Повечето насаждения се отглеждат в полетата с червена почва в големия район около Сотира и благодарение на специфичните си характеристики растението е добило широка популярност като „Kolokasi Sotiras“ (mappa) и „Kolokasi-Poulles Sotiras“ (poulles).

Специфични характеристики на продукта

Физически характеристики

Форма — „Kolokasi Sotiras“: цилиндрична, най-широка около средата на грудколуковицата, с леко заоблен или заострен край.

Форма — „Kolokasi-Poulles Sotiras“: специфичните му характеристики са: а) извита форма, б) по-дребна и по-тънка от „Kolokasi“, и в) със заострен горен край.

Големина: „Kolokasi Sotiras“: максимална дължина — 30 см, минимална дължина 10 см, максимален диаметър 15 см, минимален диаметър 5 см. За „Kolokasi-Poulles Sotiras“ няма минимална, нито максимална големина.

Органолептични характеристики

Както за „Kolokasi Sotiras“, така и за „Kolokasi-Poulles Sotiras“:

Твърдост: гладка повърхност със ситни набръчкани ивици с неправилна форма.

Външен цвят: mappa/poulla са светлокафяви, с по-тъмни петна около пъпките и с неправилни белезникави петна след остъргване. Местните производители наричат крачето в основата на mappa/poulla„mousoulos“ — то също е белезникаво, почти същото на цвят като вътрешността на грудколуковицата.

Цвят на месестата част: от белезникаво до светложълто, повърхността е осеяна със светлокафяви петънца и е относително влажна заради кристалите калциев оксалат. Заради съдържанието на калциев оксалат „Kolokasi Sotiras“ трябва да се сготви, за да бъде консумацията му безопасна. Месестата част е гладка, с много дребни зърна скорбяла.

Мирис: неутрален или без мирис.

3.3.   Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

—

3.4.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Всички етапи на производството, от подготовката на посадъчния материал до остъргването на грудколуковиците, се извършват в определения географски район.

3.5.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

—

3.6.   Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

—

4.   Кратко определение на географския район

Определеният географски район включва земеделските парцели с червена почва (червенозем), разположени в административните граници на община Сотира и кметствата Авгору, Френарос и Лиопетри в област Фамагуста.

5.   Връзка с географския район

Специфични характеристики на продукта

Специфични характеристики на „Kolokasi Sotiras“ и „Kolokasi-Poulles Sotiras“:

а)	дълга, тясна и цилиндрична форма при mappa и извита форма при poulles;

б)	еднаква повърхност на грудколуковиците (след остъргването) с много малки ивици или без ивици;

в)	белезникав на цвят епидермис след отстраняването на пръстта и на по-голямата част от перидермата (кората), като за целта грудколуковиците се остъргват с нож.

Благодарение на тези специфични характеристики потребителите лесно отличават „Kolokasi Sotiras“ и „Kolokasi-Poulles Sotiras“ от трилистника и дребния трилистник, отглеждани на други места, а използването на посадъчен материал от предишната реколта, произведен в определения географски район, е гаранция за тяхното запазване.

Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта (за ЗНП), или специфичното качество, репутацията или други особености на продукта (за ЗГУ)

Трилистникът, който се отглежда в Кипър, се отъждествява с определения географски район най-вече заради опита на производителите, съчетан с благоприятните почвено-климатични условия.

Специфична характеристика на географския район

Височина: определеният географски район е разположен в източния край на Кипър. Надморската височина е не повече от 80 m, а разстоянието от брега — не повече от 14 km. Теренът е равен и плавно се спуска към морето, а почвеният слой е относително дълбок.

Характерна червена почва: за голямата област около Сотира и Кокинохория [„червените села“] е характерна най-голямата концентрация на червени почви в Кипър. Теренът е равен или с лек наклон, почвеният слой е плътен, с голямо съдържание на глина, с водозадържаща способност 30 — 35 % и с катионен обменен капацитет 28 — 33 %. При нормална влажност този вид почви са като цяло трошливи, с по-добра порьозност, водопропускливост и отводняване, отколкото плътните алувиални почви. Почвата е с pH 7,5 — 8,0 и с катионен обменен капацитет 28 — 33 meq/100 g. Съдържанието на органична материя в най-горния почвен слой е 0,5 — 2 %, а в подпочвения слой — под 1 %. Всички тези фактори имат определящо значение за развитието и жизнеспособността на растенията, както и за качеството и количеството на грудколуковиците, тъй като трилистникът обича плътни, дълбоки, добре отводнени трошливи почви с голяма водозадържаща способност. Тези предпоставки и най-вече плодородната почва са решаващ фактор за отглеждането на трилистник, тъй като благоприятстват развитието на здрава коренова система, която на свой ред предопределя по-голямо и по-добро усвояване на хранителните вещества и съответно — по-големи добиви.

Климатични условия: преобладават следните условия:

—	сравнително мека зима (ноември — февруари) със средна температура 16 — 18 °C, като средната минимална температура не пада под 8 °C;

—	сравнително негорещо лято (майсептември) със средна температура 21 — 29 °C;

—	целогодишна висока относителна влажност (RH), средно 58 — 79 %.

Тези климатични условия формират климата в района, който отговаря на потребностите на земеделската култура — като цяло топлолюбиво и изключително податливо на измръзване растение, за което е необходима средна дневна температура над 21 °C. Поради чувствителността си към температурата трилистникът се развива особено добре на равни терени като в определения географски район, където поради близостта на морето температурните разлики през деня и през нощта са по-слабо изразени.

Човешки фактори: с течение на времето благодарение на тези фактори са се развили специални селскостопански практики, които определят характеристиките на продукта:

а)

избор на подходящ посадъчен материал: производителите прилагат набор от практики за подбор и обработка на посадъчен материал от предишната реколта. Те наричат материала „растение“. Избират малки, цели деформирани mappes или poulles, които обаче задължително имат достатъчно пъпки, и/или изрязват парчета от mappa с достатъчно пъпки. Производителите съхраняват посадъчния материал на сенчесто място, като го зариват с пръст и стърготини до деня на засаждането или оставят някои растения на полето до деня, когато трябва да се засади следващата реколта — тогава ги изкореняват и веднага ги пресаждат като нов посадъчен материал. Освен това определени парцели се засаждат единствено за да се получи посадъчен материал за следващата година. Тези парцели обикновено са били оставени на угар или на тях са били отглеждани бобови култури.

б)

зариване: когато растенията достигнат височина 70 — 80 cm, те се зариват със специален плуг, който събира пръст от горната част на браздите и я трупа в основата, като стъблата се покриват на височина до 30 — 40 cm. Зариването може да стане и на ръка с помощта на мотика. Това се прави най-малко веднъж през вегетативния сезон и веднага след това растенията обилно се поливат. Тази селскостопанска практика се улеснява от плътността, състава и най-вече от строежа на червената почва в определения географски район. По-специално поради здравия строеж на почвата, който не се нарушава лесно под въздействието на напояване или дъжд, пръстта може по-лесно да се премести към основата на растението и да се натрупа равномерно. Това, както и порьозността на почвата, на която се дължи доброто ѝ проветряване, създава условия за развитието на растенията, при които се образуват грудколуковици с характерната за „Kolokasi Sotiras“ големина и форма — т.нар. mappa е едра, издължена и тясна. Ако се отглежда при различни условия, грудколуковицата би останала дребна и кръгла.

в)

остъргване: след събирането на реколтата mappes и poulles се транспортират до склад в стопанството, временен склад или цех за пакетиране, където се остъргват. Това се извършва в определения географски район, тъй като производителите и/или техните семейства притежават необходимите знания и умения и от съображения за географска близост, както и заради необходимото пространство, остъргването се прави близо до полето. При процеса на остъргване mappa/poulla щателно се почиства с нож от пръстта и мръсотията, докато не стане почти бяла. На практика, за да се махне полепналата мръсотия, се отстранява по-голямата част от перидермата. Това се прави в определения географски район, тъй като е част от местните знания и умения, които се предават от поколение на поколение. Следва да се отбележи, че това се прави само в този район — трилистникът, който се отглежда в други части на Кипър, не се остъргва.

г)

съхранение на зрелите грудколуковици в земята и постепенно прибиране на реколтата: тъй като трилистникът може да остане в земята много след узряването на растенията, производителите прибират реколтата в зависимост от нуждите на пазара. Те знаят, че заради свойствата на растението грудколуковиците ще загинат само при продължителна слана — явление, което почти не се наблюдава в този район. От опит знаят и колко могат да продадат на ден, затова прибират само необходимите количества. По тази причина трилистникът е като „спестовна касичка“, тъй като производителите разполагат с продукт „на склад“, който може да им осигури стабилен доход, като при това предварително знаят на колко могат да разчитат. Съхранението на зрелите грудколуковици в земята също е отличителна черта за опита на местните производители — тази практика не е разпространена никъде другаде в Кипър.

Исторически данни

Според свидетелствата трилистникът е бил пренесен в околностите на Сотира от Карпасия в началото на ХХ век. Първоначално са го отглеждали само край морето, където почвата не е червена. Постепенно обаче се е разпространил към червените полета във вътрешността (близо до общината) и там е станало ясно, че благодарение на плътността и по-голямата водозадържаща способност на почвата качеството на продукцията значително се подобрява по редица показатели, като по-добра големина, еднаква форма, добив и твърдост.

Бавно и постепенно трилистникът пуска корен в големия район около Сотира и става особено популярен след 1974 г., когато компенсира загубите на земеделските стопанства в северната част на острова. Въпреки че „Kolokasi Sotiras“ никога не е било основната земеделска култура в района, през 90-те години на миналия век Областната селскостопанска служба във Фамагуста започва да води преписка за отглеждането на трилистник с цел да се усъвършенстват напоителните системи и да се създаде регистър на производителите. Това се потвърждава и от неотдавнашен документ на службата от 2013 г., в който се отбелязва, че от общо 179 производители на трилистник в областта 139 (77 %) са в района на Сотира. Проведено от службата проучване през 1990 г., резултатите от което се пазят в преписката за отглеждането на трилистник, сочи, че 1 000 декара (77 %) от общата площ на насажденията с трилистник в област Фамагуста (1 300 декара) са в района на Сотира, т.е. растението продължава да бъде важна земеделска култура. Останалите производители са в други кметства в определения географски район. По данни на Статистическата служба в определения географски район се произвежда над 90 % от продукцията на трилистник в страната.

Културен актив:

„Kolokasi Sotiras“ е основна съставка в прочутата kolokasi-kapamas (капама с трилистник) — местно ястие, което посетителите в района винаги са любопитни да опитат. Растението заема видно място и в местния културен живот, както подсказва традиционният Фестивал на трилистника. Фестивалът се е провеждал периодично през 70-те години на миналия век, а през последните години се организира ежегодно от местно сдружение с подкрепата на общинската управа. „Kolokasi Sotiras“ и „Kolokasi-Poulles Sotiras“ се показват на изложения и други мероприятия, организирани от различни общински сдружения, като уникален продукт, характерен за района.

Листата на растението са пословично устойчиви срещу вредители и болести. Така се е родил характерният местен израз „eisai opos to kolokasófyllo“ [дебелокож си като трилистник, букв. „приличаш на трилистник“] — използва се за човек, когото нищо не може да смути или разстрои.

Препратка към публикуваната спецификация на продукта

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

http://www.moa.gov.cy/moa/da/da.nsf/All/F3FF567F4E8FF1C5C2257B970039D8EF/$file/Προδιαγραφές%20Κολοκάσι%20Σωτήρας%20_%20Κολοκάσι%20Πούλλες%20Σωτήρας.pdf

---

(1)  ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

---