Обобщена оценка на въздействието

Пропорционална оценка на въздействието на Споразумението на социалните партньори в ЕС за изпълнение на Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова от 2007 година на МОТ

A. Потребност от действия

Защо? Какъв проблем се решава?

Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова (Конвенция № 188) на Международната организация на труда (МОТ) бе приета през 2007 година с цел да се допълнят и актуализират международните стандарти за условията на труд в сектора. През същата година Комисията откри първата фаза на консултации със социалните партньори на ЕС съгласно член 154 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Социалните партньори в ЕС бяха поканени „да разгледат възможностите за съвместна инициатива за насърчаване на прилагането в рамките на ЕС на разпоредбите на скорошната Конвенция за труд в риболова на MOT от 2007 година“. Европейската федерация на транспортните работници (ETF), Сдружението на националните организации на риболовни предприятия в Европейския съюз (Europêche) и Общата конфедерация на селскостопанските кооперации в Европейския съюз (COGECA) сключиха споразумение на 8 май 2013 г., а на 10 май 2013 г. социалните партньори в ЕС отправиха искане към Комисията да транспонира Споразумението в законодателството на ЕС (чрез директива). В Споразумението си социалните партньори в ЕС пожелаха да се обединят разпоредбите от достиженията на правото на ЕС с Конвенция № 188 на МОТ.

Установените основни проблеми са, че рисковете и тежестта на злополуките и професионалните заболявания са сериозни и се наблюдават значително по-често, отколкото в други сектори на икономиката. Това води до отсъствия от работа и преждевременно излизане от сектора и увеличаване на разходите на работодателите и общественоосигурителните системи. Основните фактори са следните: 1. Фактори, свързани с работата: злополуките често се дължат на умора поради дългия работен ден и неподходящи условия на безопасност и здраве на работното място или на труд. 2. Бавен процес на ратификация: действащите международни договори относно безопасността на борда на корабите не са влезли в сила поради бавния процес на ратификация. Франция е единствената държава – членка на ЕС, която е ратифицирала Конвенция № 188. 3. Разпокъсаност: законодателството на ЕС за труда и безопасните и здравословни условия на труд, с разпоредби, които се прилагат към всички работници, представлява разпокъсана рамка, която не отговаря изцяло на специфичните условия на труд в съответния сектор. По въпросите, които не са обхванати от достиженията на правото на ЕС, държавите – членки на ЕС, са възприели много различни национални стандарти.

Какво се очаква да бъде постигнато от настоящата инициатива?

Обща цел: Да се подобрят условията на живот и труд за рибарите, работещи на кораби, които плават под флага на държава – членка на ЕС. Конкретни цели: 1) да се подобряват безопасността и здравето на работното място на рибарите в ЕС; и 2) да се изгради консолидирана правна рамка, която съответства на условията на труд в сектора на морския риболов.

Каква е добавената стойност от действията на равнището на ЕС? 

Ще се изгради консолидирана правна рамка на ЕС за сектора на морския риболов в съответствие с международните стандарти с включване на елементи, които досега не са регулирани на равнището на ЕС, като например медицинските свидетелства на рибарите или правото на лечение на борда на кораба. Тя се опира на действащите международни и европейски стандарти в прилагането на договорите на ЕС. Една обща рамка на ЕС би довела до равнопоставеност в сектора на морския риболов във всички държави – членки на ЕС. Споразумението ще допринесе за ускоряване на ратифицирането на международни договори. То също така ще утвърди водещите позиции на ЕС спрямо страните извън ЕС и международните организации за по-добро спазване на международните мерки, включително зачитане на правата на човека и опазването и управлението на морските живи ресурси.

Б. Решения

Какви законодателни и незаконодателни варианти на политика са разгледани? Има ли предпочитан избор? Защо?

Комисията може само да приеме или отхвърли искането на страните участнички да се изпълни Споразумението чрез законодателен акт. Тя не може да изменя текста на Споразумението. Ето защо е разгледан и сравнен с базовия сценарий (т.е. да не се предприемат по-нататъшни действия на равнището на ЕС) само един вариант на политика (т.е. предвидените в Споразумението мерки). От сравнението на вариантите може да се заключи, че Споразумението постига поставените цели с разумни като цяло разходи и че изпълнението му чрез директива е уместно.

Кой какъв вариант подкрепя?

Споразумението е сключено от социалните партньори в ЕС в сектора на морския риболов.

Европейска федерация на транспортните работници (ETF): представлява работниците в сектора на морския риболов в 11 държави членки (Белгия, България, Германия, Дания, Испания, Италия, Нидерландия, Обединеното кралство, Полша, Португалия и Франция).

Europêche: обединява работодателите в сектора – както в занаятчийски, така и в промишлен мащаб (Белгия, Германия, Гърция, Дания, Испания, Италия, Нидерландия, Обединеното кралство, Полша, Обединеното кралство, Франция и Швеция ) и още две страни със статут на наблюдател (Латвия и Литва).

COGECA: представлява общите и специфичните интереси на европейските кооперации в селското стопанство, горското стопанство, рибарството и хранителната промишленост с членове от 11 национални организации (Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Малта, Нидерландия, Словения и Франция).

Като цяло са представени 16 държави членки, които участват в морския риболов. Освен това осем държави членки (Гърция, Испания, Италия, Нидерландия, Обединеното кралство, Полша, Португалия и Франция), на които съответстват 84 % от общата заетост в сектора и 87 % от заетостта, равностойна на заетостта на пълно работно време, са представени в Комитета на ЕС за социален диалог и следователно могат да отправят основателно искане към Комисията за законодателство за изпълнение на Споразумението съгласно член 155 от ДФЕС. Всички държави – членки на ЕС, гласуваха за Конвенция № 188 на МОТ при нейното приемане през 2007 година. Франция е единствената държава – членка на ЕС, която е ратифицирала Конвенцията. Няколко държави – членки на ЕС (Дания, Естония, Нидерландия и Обединеното кралство), се подготвят да я ратифицират.

В. Въздействие на избрания вариант

Какви са ползите от предпочитания вариант (ако има такива, иначе основните)?

Споразумението ще подобри условията на живот и труд в сектора на морския риболов по отношение на работното време, минималната възраст, медицинските свидетелства, оценката на риска и медицинското обслужване на борда. Освен това то ще осигури равнопоставеност в сектора в рамките на ЕС, като определи минимални стандарти за целия ЕС. Основните ползи по групи заинтересовани страни са, както следва:

За работодателите ще се намалят броят на трудовите злополуки, телесните повреди и заболяванията и свързаните с тях разходи за обезщетения, производствени загуби и текучество. Според изчисленията намаляването на броя на професионалните заболявания ще доведе до годишни ползи за работодателите в размер на 200 000 евро. Промените по отношение на трудовите злополуки ще спестят на работодателите над 400 000 евро. Анализът разкрива, че намаляването на трудовите злополуки и професионалните заболявания ще бъде трайна тенденция и че за период от пет години могат да се избегнат от 200 до 2000 трудови злополуки и от 300 до 1300 епизода на професионални заболявания, като общата стойност на ползите за работодателите възлиза на 0,2 милиона евро до 1,6 милиона евро от професионални заболявания и от 0,4 милиона евро до 3,8 милиона евро от злополуки.

За работниците ще се намали рискът от злополуки или заболявания и така ще намалее рискът от загуба на трудоспособност, като по такъв начин те ще се задържат по-дълго в сектора и ще нарасне привлекателността на сектора за млади и квалифицирани работници.

За националните органи ще намалеят разходите за обществено осигуряване и здравеопазване. Ползите за националните органи също ще се запазят за целия анализиран петгодишен период, като общата стойност на икономиите от болнични разходи се изчислява на повече от 0,2 милиона евро и 1,5 милиона евро за петгодишния период.

Какви са разходите за предпочитания вариант (ако има такива, иначе основните)?

Като цяло не се очаква значително увеличаване на разходите от изпълнението на Споразумението. Някои разходи са еднократни (например свързаните с транспонирането в националното законодателство), а други са многократни (например разходите за медицинските свидетелства, които трябва да се подновяват периодично, разходите за репатриране и т.н.). Разходите може да са различни в отделните държави членки в зависимост от степента, до която националното законодателство вече съответства на Споразумението.

Франция е единствената държава – членка на ЕС, която е ратифицирала Конвенцията. Някои държави членки (Белгия, Германия, Гърция, Дания, Естония, Латвия, Литва, Нидерландия, Полша, Финландия и Хърватия) изпълняват повечето разпоредби на Споразумението и затова разходите за тях ще бъдат ограничени. Испания, Италия, Обединеното кралство и Португалия ще трябва да променят някои аспекти от своето законодателство (медицински свидетелства, право на репатриране). Но за държавите членки, които ще трябва да променят националното си законодателство, единичните разходи за работниците или предприятията също остават съразмерни на поставената обща цел. Разходите за репатриране се изчисляват на 10 000 евро на репатриране или общо 0,1 милиона евро годишно. Разходите за медицински свидетелства се изчисляват на общо 0,5 милиона евро годишно.

Как ще бъдат засегнати предприятията, МСП и микропредприятията?

Близо 90 % от предприятията в сектора на морския риболов са микропредприятия с един-единствен риболовен кораб. Макар и наличните данни да са оскъдни, може да се допусне, че значителна част от тях се управляват от самия собственик (към които споразумението не се прилага) или от капитан с още един-двама самонаети или наемни работници на борда.

Въздействието върху малките предприятия ще се ограничи до онези от тях, в които работодатели или самонаети работят заедно с наемни работници. Като се има предвид цялостното количествено и качествено въздействие на Споразумението върху предприятията, малко вероятно е тяхната конкурентоспособност да бъде влошена. Освен това Споразумението дава възможност на държавите членки да го въведат постепенно за срок от пет години за определени категории рибари или кораби.

Ще има ли значително въздействие върху националните бюджети и администрации?

За националните органи намаляването на броя на трудовите злополуки, заболяванията и телесните повреди ще снижи разходите за обществено осигуряване и здравеопазване. Освен икономиите от болнично лечение (посочени по-горе), икономиите във връзка с лечението при трудови злополуки трудно могат да се определят количествено.

Ще има ли други значителни въздействия?

Тъй като цялостното количествено въздействие на Споразумението има ограничено значение, не се очаква въздействие върху потребителите по отношение на цената на рибата. Не се очаква ефект на изместването, т.е. преминаване от наемен към самонает статут.

Г. Последващи действия

Кога ще се извърши преглед на политиката?