ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 11.3.2016

COM(2016) 134 final

2016/0074(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно опазването на рибните ресурси и защитата на морските екосистеми чрез технически мерки, за изменение на регламенти (ЕО) № 1967/2006, (ЕО) № 1098/2007 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета, регламенти (ЕС) № 1343/2011 и (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 894/97, (ЕО) № 850/98, (ЕО) № 2549/2000, (ЕО) № 254/2002, (ЕО) № 812/2004 и (ЕО) № 2187/2005 на Съвета

{SWD(2016) 56 final}
{SWD(2016) 57 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

Техническите мерки са правила, които уреждат въпросите как и къде рибарите могат да извършват риболов. Те имат за цел да контролират улова, който може да бъде добит с дадено количество на риболовното усилие, както и да сведат до минимум въздействието на риболова върху екосистемите. Представляват неразделна част от регулаторната рамка на повечето системи за управление на рибарството, в т.ч. в териториалните води на Съюза.

Техническите мерки могат да бъдат групирани по следните начини:

–мерки, които регулират експлоатацията на риболовните уреди;

–мерки, които регулират проектните характеристики на използваните риболовни уреди;

–минимални размери, под които рибата трябва да бъде върната в морето;

–мерки, които определят пространствения и времеви контрол (например затворените зони, зоните с ограничен достъп и сезонните забрани за риболов) за опазване на струпванията на млади екземпляри или на хвърляща хайвер риба; както и

–мерки, които намаляват въздействието на риболовните уреди върху уязвимите видове (например морски бозайници, птици и костенурки) или затворени зони за защита на уязвимите местообитания (например студеноводните коралови рифове).

Историята на технически мерки, прилагани в европейското законодателство в рамките на общата политика в областта на рибарството (ОПОР), представлява изобилие от регламенти, изменения, правила за прилагане и временни технически мерки, въведени за временно решаване на възникващите проблеми. Над 30 наредби, съдържащи технически мерки, съществуват за всичките морски басейни на Съюза и за водите извън него, в които извършват дейност кораби на Съюза.

Понастоящем има три подробни регламента с технически мерки, приети по обикновената законодателна процедура, които обхващат основните морски басейни във водите на Съюза — Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета от 30 март 1998 г. относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за опазване на младите екземпляри морски организми, който обхваща североизточната част на Атлантическия океан (а от 2012 г. и Черно море), Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета от 21 декември 2006 г. относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море, за изменение на Регламент (ЕИО) № 2847/93 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1626/94 и Регламент (ЕО) № 2187/2005 на Съвета от 21 декември 2005 г. за опазване на рибните ресурси посредством технически мерки в района на Балтийско море, Белти и протока Оресунд, за изменение на Регламент (ЕО) № 1434/98 и отмяна на Регламент (ЕО) № 88/98.

В допълнение към тези регламенти съществуват редица актове на Комисията, които съдържат подробни правила относно конструкцията на риболовни уреди (например Регламент (ЕИО) № 3440/84 на Комисията от 6 декември 1984 г. относно прикрепването на съоръжения към тралове, шотландски грибове и сходни мрежени уреди) или се отнасят до специфични затваряния на зони (например Регламент (ЕО) № 1922/1999 на Комисията от 8 септември 1999 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета по отношение на условията, при които на корабите, чиято средна дължина превишава осем метра, е разрешено да използват бим тралове в определени води на Общността), както и технически мерки, въведени с цел да се облекчат непосредствените заплахи за опазването на запаси след изчерпването на някои запаси (напр. Регламент (ЕО) № 2056/2001 на Комисията от 19 октомври 2001 г. за установяване на допълнителни технически мерки за възстановяване на ресурсите от риба треска в Северно море и западно от Шотландия). Тези регламенти по принцип произтичат от правомощия, които се съдържат в основните регламенти.

Съществуват и редица други автономни регламенти, които съдържат технически мерки. Те включват Регламент (ЕО) № 812/2004 на Съвета от 26 април 2004 г. за определяне на мерки относно приуловите на представители на разред китообразни в риболовните полета и за изменение на Регламент (ЕО) № 88/98 и Регламент (ЕО) № 1185/2003 на Съвета от 26 юни 2003 г. за премахването на перките на акулите на борда на риболовните кораби.

Съществуват няколко регламента, предмет на съвместно решение, които въвеждат технически мерки, договорени за води на трети държави, попадащи в обхвата на регионални организации за управление на рибарството (РОУР), като например Конвенцията за опазване на живите морски ресурси на Антарктика (CCALMR) и Международната конвенция за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT). Тези регламенти не са включени в обхвата на настоящото предложение.

Преди влизането в сила на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) технически мерки са били включени също така и в регламенти относно възможностите за риболов за определянето на годишния ОДУ и квотите в североизточната част на Атлантическия океан, Балтийско море и Черно море, както и за дълбоководните видове. Тези регламенти представляват смесица от технически мерки, замислени първоначално като временни, и от специфични регионални мерки и дерогации от общите разпоредби, съдържащи се в други регламенти. След приемането на ДФЕС подобни мерки вече не могат да бъдат включвани в регламентите относно възможностите за риболов, с изключение на мерките, които имат пряка функционална връзка с ограниченията на улова на даден/и запас/и. Поради това в регламентите относно възможностите за риболов понастоящем се съдържат само ограничен брой такива мерки. Например край западния бряг на Ирландия съществува затворена зона за опазване на норвежки омар (Nephrops norvegicus), свързана с ОДУ за този вид в този регион. Някои мерки, приети от други регионални организации за управление на рибарството, като например Комисията за риболова в североизточните части на Атлантическия океан (NEAFC) и Организацията за риболова в северозападната част на Атлантическия океан (NAFO), също все още са включени като временни мерки в регламента за възможностите за риболов в североизточната част на Атлантическия океан.

Както се вижда от тези примери, регулаторната структура за технически мерки е станала изключително сложна и в известна степен разпокъсана. Ретроспективна оценка 1 , извършена в подкрепа на настоящото предложение, показа, че с текущите технически мерки до голяма степен не са постигнати целите на предишната ОПОР — Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството. В някои морета това е по-явно, отколкото в други (например североизточна част на Атлантическия океан), но общото усещане е за букет от множество сложни и неефективни правила, втъкани в структура на управление, на която липсва гъвкавост.

Предвид новите предизвикателства на новата ОПОР 2 , която влезе в сила на 1 януари 2014 г., в ретроспективната оценка се стигна до заключението, че настоящата нормативна уредба за технически мерки ще продължи да бъде под оптималното ниво. Това е така заради пет ясно разпознаваеми проблема:

(1)Недостатъчно добри резултати: Техническите мерки осигуряват малко стимули за селективен риболов, като се има предвид, че изхвърлянето на улов, уловът на уязвими видове или оказването на неблагоприятно въздействие върху морското дъно не пораждат никакви разходи. Това води до липса на контрол на риболовния натиск, което от своя страна води до прекомерен улов на редица рибни запаси и до високи нива на изхвърляне на улов в някои риболовни райони, както и до ограничена защита на уязвими местообитания и видове. Освен това някои мерки са създали правни пречки или обезсърчават иновациите за разработването на по-селективни риболовни практики, в резултат на което е налице масово заобикаляне, както законно, така и незаконно, с цел намаляването на икономическото въздействие на мерките.

(2)Трудност при измерването на ефективността: В текущите регламенти не са определени никакви параметри, въз основа на които да се измерва успехът. По този начин е трудно да се измери ефективният принос на техническите мерки за постигането на целите за опазване на ОПОР.

(3)Строги и сложни правила: С течение на времето техническите мерки са станали още по-многобройни и сложни и се опитват да контролират твърде много технически аспекти на риболовните операции. Част от тях затрудняват властите при упражняването на контрол, а пък риболовците - при спазването. Освен това представляват голяма административна тежест и генерират разходи за държавите членки и заинтересованите страни. Това оказва отрицателно отражение върху доверието на работещите в риболовния сектор и представлява сериозен мотив за нарушаване на регламентите, които пък води до приемането на допълнително законодателство като мярка срещу нарушаването на правилата.

(4)Липса на гъвкавост: Техническите мерки в повечето случаи се приемат в резултат на сложен, продължителен и лишен от гъвкавост процес, съобразен с приетите политики, който не е подходящ за определяне на подробни технически правила, тъй като последните се нуждаят от често актуализиране и редовен преглед. Това ограничава възможностите за адаптиране или преразглеждане на техническите мерки в отговор на промените в областта на рибарството, за използване на технологическите иновации при уредите или за реагиране при непредвидени събития. Освен това някои временни правила или дерогации твърде дълго са останали в сила в непроменен вид, което допълнително подкопава доверието в риболовния сектор.

(5)Недостатъчно включване на ключови заинтересовани страни в процеса на вземане на решения: Технически мерки се основават на отрицателни, предимно принудителни стимули в йерархична система на управление (т.е. отгоре надолу вместо отдолу нагоре). Оставеното у рибарите и заинтересованите страни впечатление е, че те не са участници в процеса. Рибарите считат, че техническите мерки са неприложими, не отразяват настоящите риболовни практики и понякога са противоречиви.

По време на преговорите за новата ОПОР държавите членки, заинтересованите страни и Европейският парламент постигнаха единодушие по въпроса, че настоящите технически мерки се възприемат по-скоро негативно. И това въпреки факта, че през последните десет години не е постигано никакво политическо споразумение за нов пакет от мерки, след като предишните предложения на Комисията (от 2002 г. 3 и 2008 г. 4 ) се провалиха по редица причини. Държавите членки заявиха, че текстът е станал прекалено сложен и труден за тълкуване и че предложенията не отговарят в достатъчна степен на основните проблеми. Заинтересованите страни заявиха, че не са били подобаващо консултирани и че правилата не се ограничават до обикновена консолидация на съществуващите мерки. Дори опитите за привеждане в съответствие на регламентите относно техническите мерки в североизточната част на Атлантическия океан, Балтийско и Средиземно море с Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се провалиха, тъй като преговарящите показваха тенденция да се отклоняват от привеждането в съответствие към подробното съдържание на тези регламенти.

Тези повтарящи се неуспехи в постигането на съгласие по нов регламент за технически мерки ясно подчертават необходимостта от нов подход. Той следва да се основава на опростяване, адаптиране на процеса на вземане на решения към Договора от Лисабон, укрепване на дългосрочния подход за опазване и управление на ресурсите, включително решаването на проблема с изхвърлянията, регионализация, допълнителни ангажименти за заинтересованите страни и по-големи отговорности за сектора (т.е. култура на спазване). 

При разрешаването на тези проблеми и признаването на тези институционални трудности настоящото предложение има следните цели:

–оптимизиране на приноса на техническите мерки за постигане на ключовите цели на новата ОПОР;

–създаване на необходимата гъвкавост, за да се адаптират техническите мерки, чрез улесняване на регионалните подходи (в съответствие с целите в законодателството на Съюза);

–опростяване на съществуващите правила в съответствие с изготвената от Комисията програма REFIT 5 .

Въпреки че настоящото предложение променя по-скоро управленската структура на технически мерки, отколкото самите мерки като цяло, подобрената гъвкавост и стимулите за селективен риболов, които се въвеждат с него, ще доведат до повишаване на ефективността на техническите мерки. С течение на времето доходността ще бъде оптимизирана посредством улова на по-големи риби, а въздействието на риболова върху морската екосистема ще бъде намалено чрез възприемането на по-отговорни риболовни практики.

•Съгласуваност със съществуващите разпоредби в тази област на политиката

Общата рамка за ОПОР се определя в Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 204/585/ЕО на Съвета. Техническите мерки се вписват в тази рамка като инструменти за подпомагане на постигането на общите цели на ОПОР, както следва:

(1)Постигането на максимален устойчив добив (МУД) ще бъде улеснено чрез прилагането на техническите мерки, които регулират схемата на експлоатация (т.е. начина, по който риболовният натиск се разпределя спрямо възрастовия профил на даден запас). Постигането на МУД за даден запас ще изисква схемата на експлоатация да избягва улов на по-млади възрастови групи. За тази цел ще е необходима комбинация от ефективни технически мерки (т.е. мерки, които регулират експлоатацията и проектирането на уредите, минимални референтни размери за опазване и пространствени/времеви забрани), които водят до подобрения в начина на експлоатация в адаптирана регулаторна структура.

(2)Постепенното прекратяване на изхвърлянето и свеждането до минимум на нежелания улов ще изисква прилагането и на технически (експлоатация и проектиране на уреди), и на тактически промени (затворени зони или зони с ограничен достъп), за да се постигне увеличаване на селективността и да се избягва нежеланият улов (т.е. риба под минималните референтни размери за опазване). Задължението за разтоварване, въведено за постигането на тази цел, ще изисква преосмисляне на настоящата структура на управление на технически мерки, за да се даде възможност за повече гъвкавост за постигането на тази цел.

(3)Гарантирането на съвместимостта на риболовните дейности с по-широките екологични съображения ще зависи от прилагането на технически мерки за свеждане до минимум на въздействието на риболовните уреди върху екосистемата (например смекчаващи мерки или затворени зони). По-специално техническите мерки трябва да допринесат за постигането на добро състояние на околната среда по отношение на 4 от общо 11-те дескриптора, включени в Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) — поддържането на биологичното разнообразие (дескриптор 1); поддържането на популациите на рибите и ракообразните, които са обект на промишлен риболов, в безопасните биологични граници, със здравословно разпределение по възраст и размер (дескриптор 3); запазването на всички елементи на морските хранителни мрежи при нормално изобилие и разнообразие (дескриптор 4); поддържането на целостта на морското дъно (дескриптор 6). Основното предизвикателство ще бъде създаването на рамка за прилагането на тези мерки, така че те най-ефективно да защитават видовете, изложени на най-голям риск, уязвимите местообитания и зоните, които се нуждаят от защита.

В допълнение на тези цели новата ОПОР насърчава регионализацията като нов управленски подход. Регионализацията е важна възможност за въвеждане на опростяване на правилата, определени от законодателя и особено значими за бъдещото използване на техническите мерки като инструменти за управление, тъй като част от проблема, свързан с ефективността на техническите мерки, се дължи на регулаторната структура, в която те се прилагат. Регионализацята ще даде възможност за разработването на технически мерки на регионално равнище (т.е. в перспектива в рамките на многогодишни планове или в краткосрочен план чрез други мерки на Съюза). Регионализацията позволява и ограничаване на необходимостта от подробни технически мерки, приети от Европейския парламент и от Съвета на министрите в рамките на процедурата за съвместно вземане на решение. В опростената правна рамка, определена от законодателя, мерките могат да бъдат изработвани на регионално равнище и да бъдат съобразявани със специфичните особености на различните видове риболов. Също така регионализацията дава възможност техническите мерки да се използват в много по-голяма степен като движеща сила за постигането на устойчиво рибарство, а не просто като ограничителни и принудителни мерки, допълващи риболовните възможности и ограниченията на риболовното усилие. Вземането на решения на регионално равнище води също до избягване на честите промени на същността на техническите мерки, съдържащи се в актове по процедурата на съвместно вземане на решение.

•Съгласуваност с други политики на Съюза

Предложението и целите му са съгласувани с политиките на Съюза, по-специално с правните задължения, включени в Рамковата директива за морска стратегия (РДМС), Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици, Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна и Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (Рамкова директива за водите). Пълното прилагане на тези директиви е част от отговора на ЕС на неговите задължения съгласно Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие и се подкрепя от ангажимента, поет от държавните и правителствените ръководители на държавите членки на ЕС за „спиране на загубата на биологично разнообразие [в ЕС] до 2010 г.“. Освен това то е потвърдено в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. 6

Техническите мерки имат също така потенциала да допринесат за изпълнението на стратегията „Европа 2020“ 7 , и по-специално нейната водеща инициатива за ефективно използване на ресурсите, чрез по-добро използване на рибните запаси. Освен това реформата на техническите мерки ще допринесе за програмата REFIT чрез опростяване и заличаване на редица съществуващи регламенти и конкретни мерки.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Правна основа на предложението е член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Разпоредбите на това предложение са свързани с опазването на морските биологични ресурси, които попадат в изключителната компетентност на Съюза. Следователно принципът на субсидиарност не се прилага.

•Пропорционалност

Настоящото предложение е за изменение на вече съществуващи мерки, следователно няма основание за загриженост по отношение на принципа на пропорционалност. Предложените мерки съответстват на принципа на пропорционалност, тъй като те са целесъобразни и необходими. Няма други по-малко рестриктивни мерки за постигне на желаните цели на политиката.

•Избор на инструмент

Предлаган инструмент: Регламент на Европейския парламент и на Съвета.

Други средства не биха били подходящи поради следните причини: Изменението на регламент се извършва чрез друг регламент.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

През декември 2012 г. бе извършена оценка на техническите мерки. Тя се състоеше от ретроспективна оценка1 на съществуващите и действащите регламенти за технически мерки по отношение на целесъобразността, ефективността, ефикасността, съгласуваността и приемането. В хода на тази оценка бяха проведени консултации с представители на риболовния сектор, националните администрации и изследователските агенции на държавите членки. Тя беше завършена през юни 2013 г. Тя бе последвана от прогнозна оценка1 на вероятните икономически, социални и екологични въздействия, както и на ефективността, ефикасността, съгласуваността и приемливостта на различните определени варианти на политиката. Това проучване приключи през юли 2014 г.

Ретроспективната оценка потвърди, че настоящите технически мерки са прекалено сложни и са до голяма степен неефективни. Те нямат ясни, добре формулирани цели и задачи и не осигуряват положителни стимули, с които се възнаграждават отговорни практики и се насърчава спазването. Контролът на мерките струва скъпо, а управленската структура, в която те се прилагат понастоящем, се характеризира с липса на гъвкавост и много често отгоре надолу, с ограничени консултации със заинтересованите страни.

В прогнозната оценка се стигна до заключението, че основаното на резултати управление може да бъде най-добрият подход за бъдещите технически мерки, ако могат да бъдат решени проблемите с контрола и прилагането. При такъв подход следва да има по-малка необходимост от множество нормативни разпоредби за технически мерки.

•Консултации със заинтересованите страни

От януари до май 2014 г. се проведе допитване до общественото мнение по интернет 8 . Бяха получени подробни становища от ключовите заинтересовани страни (т.е. държавите членки, Европейския парламент, консултативните съвети, представители на риболовния сектор и неправителствени организации) 9 . Основните заключения, които до голяма степен съвпаднаха със заключенията от ретроспективната и прогнозната оценка, бяха следните:

Всеки нов регламент за технически мерки следва да се отдалечи от микроуправлението и да се ориентира към подход за управление, основан на резултати.

Рибарите следва да станат по-отговорни не толкова по отношение на изграждането и експлоатацията на използваните от тях риболовни съоръжения, колкото по отношение на улова си.

Опростяването на разпоредбите е една от основните цели, но то не следва да създава неравенства в системите за управление в държавите членки („поддържане на еднакви условия на конкуренция“).

Регионализацията се възприема като важна възможност за опростяване на регламентите за технически мерки.

Предпочита се рамков подход. В него следва да се съдържат основните цели и общите минимални стандарти, които да се прилагат в целия ЕС. Той следва да включва и предпазни мерки, за да се гарантира, че ще се предприемат действия, ако възникнат проблеми в областта на рибарството.

През изминалите години бяха постигнати подобрения в селективността, когато структурите за стимулиране бяха съгласувани с целите на управленението. Такива структури трябва да представляват част от всяка нова регулаторна рамка за технически мерки.

В допълнение на общественото допитване, от 2011 г. до началото на 2015 г. бяха проведени редица работни срещи, консултации и заседания с ключовите заинтересовани страни. Съчетанието от общественото допитване и задълбочения последващ диалог с основните заинтересовани страни (т.е. риболовния сектор, НПО и държави членки) гарантира, че изразените становища са напълно представителни за различни групи от заинтересовани страни.

•Събиране и използване на експертни становища

През октомври 2012 г. 10 , март 2013 г. 11 и март 2015 г. 12 бяха свикани три срещи на експертна работна група (EWG) към Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР). По време на тези срещи бе проучен потенциалът на техническите мерки като инструмент за управление в рамките на общата политика в областта на рибарството. Констатациите от тези доклади помогнаха да се определят вариантите, които бяха разгледани в прогнозната оценка, както и да се предостави информация за разработването на предложението.

В допълнение към тези срещи към НТИКР и към Международния съвет за изследване на морето (ICES) са отправени редица искания за информация ad-hoc относно специфични въпроси, отнасящи се до селективността при риболовните уреди, замяната на правилата за размера на отвора на мрежите и за състава на улова, прилова от морски бозайници и други защитени видове и съществуващите затворени зони и зони с ограничен достъп. Посочените органи също така предоставиха насоки при изготвянето на предложението.

•Оценка на въздействието

Извършената оценка на въздействието (ОВ) отчита информацията от обществеността и последващите целеви консултации, от ретроспективната и прогнозната оценки, експертните становища и мненията на ръководната група по оценката на въздействието, създадена в подкрепа на тази инициатива, както и на Комитета за регулаторен контрол.

За оценката на въздействието и на фона на базовия сценарий, за три варианта на политика и един подвариант бе счетено, че с най-голяма вероятност ще постигнат целите и ще намерят решение на установените проблеми.

–Базов сценарий: Настоящите регламенти остават в сила, разработени в редица технически и други регламенти за опазване с ОПОР като централен елемент. Базовият сценарий ще вземе предвид последните корекции, отстраняващи някои правни противоречия с нови задължения по ОПОР (задължението за разтоварване и привеждане в съответствие с ДФЕС по отношение на определянето на настоящите правомощия на Комисията). Регионализацията на техническите мерки ще се осъществява посредством планове за премахване на изхвърлянето на улов или многогодишни планове, което допълнително усложнява плетеницата от регламенти и добавя още правила, които представляват дерогация от вече съществуващите технически правила или ги изменят.

–Консолидиране: Нов регламент с ограничен обхват, консолидиращ в един и същи документ общите правила за всички риболовни дейности във всички зони (напр. общи забрани за някои методи на риболов). Общите правила (приети съгласно процедурата на съвместно вземане на решения) ще бъдат отделени от правилата с потенциал за регионализация. Последните технически правила ще останат в сила в действащата нормативна уредба (съвместно вземане на решения и актове на Комисията). Ще бъдат включени всички неотдавнашни изменения или промени в регламентите и тяхното привеждане в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз. Регионализацията на техническите мерки ще се извършва посредством планове за премахване на изхвърлянето на улов, приемани от Комисията под формата на делегирани актове, и посредством делегирани актове, приемани от Комисията въз основа на нови многогодишни планове със съвместно вземане на решение. С тези делегирани актове ще бъдат въведени временни дерогации и изменения на съществуващите правила. Регионализация ще се извърши, ако и когато държавите членки представят съвместни препоръки за планове за премахване на изхвърления улов за максимален срок от 3 години. След този период запазването на тези дерогации ще изисква приемането на делегирани актове, които се приемат по силата на оправомощаване в многогодишен план на ЕС.

–Рамков подход: Нов рамков регламент, съдържащ: а) общи разпоредби (обхват, цели, ръководни принципи) и определяне на очакваните резултати и съответните стандарти; б) общи правила и технически разпоредби (както във вариант 1); и в) минимални стандарти (по региони), съответстващи на определените резултати, които да функционират като мерки по подразбиране в контекста на регионализацията. Минималните стандарти ще се базират по същество на съществуващите правила и принципно ще заменят настоящите правила за размера на отвора на мрежите и за състава на улова, ще преобразуват съществуващите минимални размери в минимални референтни размери за опазване и ще запазят забраните, необходими за опазване на струпванията от млади екземпляри или хвърлящи хайвер риби, както и всички други специфични за регионите технически правила. Структурата ще бъде преработена (един-единствен регламент вместо многобройните действащи понастоящем регламенти). Много от съществуващите регламенти ще бъдат отменени и интегрирани и/или рационализирани в новата рамка. Минималните стандарти и технически мерки по подразбиране, съответстващи на тези цели, ще бъдат приложими, ако и докато се разработят и въведат в правото на Съюза регионални мерки (чрез делегирани актове). В случай че не се разработват регионални мерки, минималните стандарти ще функционират като правила по подразбиране. Държавите членки ще имат възможност да се отдалечават от по-строгите технически правила (мерки по подразбиране) към по-гъвкав и основан на резултатите управленски подход в рамките на регионализацията, за да постигнат прогнозните резултати и целите на даден план.

–Рамка без минимални стандарти: Основните елементи на тази рамка ще бъдат запазени, с изключение на минималните мерки. При този вариант ще бъде включено оправомощаване за разработване на конкретни мерки в рамките на регионализацията. Това оправомощаване ще даде възможност за установяване на мерки, изисквани на регионално равнище с оглед постигане на целта на общата политика в областта на рибарството, чрез делегирани актове като част от многогодишните планове и плановете за премахване на изхвърлянето на улов.

–Премахване на съществуващите правила: Повечето от съществуващите регламенти за технически мерки ще бъдат отменени незабавно, с изключение на съществените мерки за опазване на природата, които ще останат в сила. Всички технически мерки, необходими в дългосрочен план, ще бъдат разработвани на регионално равнище в рамките на многогодишните планове (с възможност за временно включване на технически мерки в плановете за премахване на изхвърлянето на улов в краткосрочен план). При този вариант не се предвижда рамков регламент.

Сравнение на вариантите

Според оценката рамковият подход с минимални стандарти най-добре отговаря на набелязаните цели и предоставя степен на сигурност, че природозащитните цели ще продължат да бъдат постигани, докато регионализацията се развива. В по-дългосрочен план (най-късно до 2022 г.) той цели включването в регионални планове на всички необходими технически мерки. Той най-добре е адаптиран към управлението на този преход към регионализация в периода до 2022 г.

Рамката без минимални стандарти и премахването на технически мерки биха довели до незабавно опростяване на техническите мерки, което би довело до одобрение от страна на риболовния сектор, но тези два варианта остават по-рискови. Те представляват радикална промяна в управлението, което предполага прехвърляне на тежестта на доказване върху съвкупността от рибарите (и върху държавите членки). Ще се разчита на рибарите да документират и демонстрират по прозрачен начин, че постигат общите цели и договорените резултати (в рамките на ОПОР), както и специфичните цели и резултати, определени в многогодишните планове. Те разчитат на незабавна промяна в поведението на рибарите и на социален натиск и саморегулиране, за да се гарантира, че не преобладават неселективните риболовни практики. Държавите членки, някои отрасли на риболовния сектор и неправителствените организации, изглежда, не желаят да се ориентират в тази посока, поне в краткосрочен план.

Консолидирането на техническите мерки се оказа вариантът, събрал най-малко привърженици. По същество той не променя действащата сложната регулаторна структура и не предоставя ясни стимули за заинтересованите страни в допълнение към базовия сценарий. Освен това той не съответства напълно на духа на регионализацията, заложен в рамките на общата политика в областта на рибарството.

Обобщение на въздействието

Предпочитаният вариант предвижда значителни промени в регулаторната структура и в управлението на техническите мерки. Въвеждат се няколко нови мерки, а всички промени по същество се отнасят до голяма степен до заличаването на правила с цел опростяване и намаляване на административната тежест, подобряване на проверимостта или консолидиране на мерки за опазване на природата. Поради това анализът на въздействието в оценката на въздействието се основава на качествена оценка, подкрепена с конкретни примери или проучвания на конкретни случаи. Главните резултати са следните:

В икономическо отношение

Икономическото въздействие на рамковия подход ще бъде положително. Рамковият подход ще даде тласък на регионализацията. Предлаганите от регионализацията повишена гъвкавост и по-голямо участие на заинтересованите страни в разработването на технически мерки следва да стимулират избора на селективни риболовни уреди по-бързо, отколкото при другите варианти на политиката. Това ще спомогне за постигането на максимален устойчив добив и за намаляването на нежелания улов със съответните икономически ползи от увеличените възможности за риболов. С течение на времето това ще се подобрява постоянно, особено ако селективният риболов се възнаграждава от държавите членки с увеличени възможности за риболов, както е предвидено в рамките на ОПОР.

В социално отношение:

Вероятно е заетостта в риболовния сектор да намалее в краткосрочен план, докато секторът се приспособява към предизвикателствата на преминаването към МУД и задължението за разтоварване. Въпреки това, ако допуснем, че регионализацията е ускорена и най-засегнатите сегменти на флота, особено онези, насочени към смесени дълбоководни видове, ще се стремят да подобрят селективността своевременно, всяко отрицателно въздействие ще бъде неутрализирано по-бързо. Равнището на заетост ще се стабилизира. В дългосрочен план, след като се постигне устойчив риболов, възможностите за риболов ще се повишат (с поне 20 % до 2020 г.). Такова значително повишение има потенциала да създаде нови работни места в риболовния сектор. Устойчивият риболов ще доведе до увеличаване на доходите и заплатите и следователно до повишаване на привлекателността на работните места.

По отношение на околната среда

Всички отрицателни краткосрочни въздействия вероятно ще бъдат неутрализирани по-бързо, отколкото при другите разглеждани варианти. Рамката ще направлява прехода към регионализацията и, чрез включването на минимални стандарти и запазването на съществуващите технически мерки, които все още са необходими, ще гарантира, че целите на ОПОР за устойчивост на околната среда не са изложени на риск. В по-дългосрочен план регионализацията следва да доведе до разработване на мерки в адаптирана рамка на управление, които ще бъдат по-гъвкави, ще предвиждат заплахите за морските екосистеми и ще позволяват предприемането на защитни мерки без забавяне.

•Пригодност и опростяване на законодателството

Опростяване

Опростяването на съществуващите правила е основна цел на настоящото предложение. Новата рамка ще замени с един-единствен регламент шест регламента, предмет на съвместно вземане на решение, а други три регламента ще бъдат изменени или частично отменени. Също така тя ще доведе до отмяната, в най-добрия случай, на десет регламента за прилагане на Комисията. До регионализацията някои елементи от тези регламенти ще бъдат включени в рамковото предложение. Това позволява второ ниво на опростяване в две основни области. На първо място, почти половината от 40-те затворени зони или зони с ограничен достъп, съществуващи понастоящем за опазването на младите екземпляри и струпванията на хвърлящи хайвер риби, ще бъдат заличени или опростени. Това се основава на становище на НТИКР, което взема предвид коментарите, получени от държавите членки и заинтересованите страни. Второто опростяване се отнася до сложните таблици с размери на отвора на мрежите и за състава на улова в действащите регламенти за Североизточния Атлантически океан и Балтийско море. Въз основа на съществуващите начини на експлоатация те са сведени за всеки регион до минимален размер на отвора по подразбиране за теглените и статичните риболовни уреди, с няколко дерогации, които позволяват използването на уреди с по-малки размери на отвора на мрежата, за да се запазят важни видове риболов.

МСП

Риболовният сектор, който включва около 82 000 кораба и осигурява работа на 98 500 души в еквивалент на пълно работно време (ЕПРВ), е най-засегнатият от евентуалните промени на регламентите за технически мерки. От тези близо 82 000 риболовни кораба почти 98 % биха могли да се класифицират като микропредприятия, в които работят по-малко от 10 души и чийто годишен оборот и/или годишен счетоводен баланс не надвишава 2 млн. евро. При положение че делът на микропредприятията в сектора е толкова висок, евентуалното им освобождаване от задължението за изпълнение на това предложение ще подкопае природозащитните цели на ОПОР, тъй като общите правила ще важат за малко риболовни предприятия.

Въздействието върху МСП по отношение на административните тежести и разходи би било положително, в смисъл че би имало незабавно опростяване на действащите понастоящем регламенти и по-голяма роля на сектора на улова чрез консултативните съвети в разработването на технически мерки в бъдеще. Освен това евентуалният преход към система, основана на резултатите, би довел в по-дългосрочен план до по-нататъшно опростяване на техническите правила. Това предполага прехвърляне на тежестта на доказване върху риболовния сектор и задължение за рибарите подробно да доказват и документират своя улов. Потенциално това може да доведе до увеличаване на разходите, свързани с документацията за улов, въпреки че разходите ще зависят от подхода на държавите членки към „регионализирания контрол“ и ще бъдат компенсирани от по-голямата гъвкавост, която такъв подход може да предлага.

•Основни права

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Тази мярка не поражда допълнителни разходи за Съюза.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и уредба за мониторинг, оценка и докладване

Мониторинг

В рамките на предпочетения вариант ще бъдат установени ясни цели за намаляване и, доколкото е възможно, премахване на нежелания улов до 2019 г. и преминаването към МУД за всички запаси до 2020 г. Също така ще бъдат установени цели за намаляване на отрицателното въздействие на риболова върху морските екосистеми, за да се допринесе за постигането на добро екологично състояние до 2020 г. За измерване на постигането на тези цели се предлагат следните екологични, икономически и социални показатели, както и показатели за спазване на изискванията, за мониторинг на техническите мерки:

Екологични показатели: промяна на профила на улова, брой запаси на равнище МУД и развитие на прилова на уязвими видове, както и опазване на уязвимите местообитания

Икономически показатели: доходи, брутна добавена стойност, приходи/приходи на рентабилност и маржове на нетната печалба

Социални показатели: заетост и заплати на екипажа

Показатели за спазване на изискванията: брой нарушения, свързани с техническите правила, и дни за патрулиране в открито море.

Данни за мониторинга ще бъдат на разположение в съществуващата рамка за събиране на данни (РСД) 13 , в становищата на НТИКР и ICES, както и в годишните доклади на Европейската агенция за контрол на рибарството (EFCA).

Оценка

Последваща оценка за обсъждане на ключовите въпроси за оценка на техническите мерки следва да бъде направена преди 2022 г., когато задължението за разтоварване на сушата следва да бъде напълно оперативно, МУД да бъде постигнат за всички рибни запаси и морските екосистеми да бъдат в добро екологично състояние. Тази оценка би била пряк принос за ретроспективната оценка на ОПОР, чието начало е планирано за 2022 г.

Новите многогодишни планове периодично ще бъдат оценявани от НТИКР и ICES, за да се провери дали са постигнати целите за устойчивост. Тези оценки ще покажат дали са ефективни техническите мерки, които са включени като част от тези планове.

Изискванията за докладване съгласно членове 49 (функциониране на ОПОР) и 50 (напредък по постигането на МУД) от регламента за ОПОР, макар да не са пряко свързани с техническите мерки, също така ще осигурят поглед върху ефективността на техническите мерки.

Мерките, разработени на регионално равнище, също ще трябва да бъдат редовно оценявани от НТИКР или ICES, за да се гарантира, че тези мерки са в съответствие с целите на ОПОР.

В годишните доклади на EFCA във връзка със съвместните програми за разполагане (СПР) са документирани броят и причините за установените нарушения в сравнение с броя и естеството на извършените проверки. Те предоставят информация за равнището на съответствие с регламентите за техническите мерки.

Докладване

До края на 2020 г. и след това на всеки три години Комисията ще докладва пред Европейския парламент и пред Съвета за прилагането на настоящия регламент, като това ще включва и оценка на въздействието на техническите мерки върху опазването на рибните ресурси и върху екологичното въздействие на риболовните дейности върху морските екосистеми. Въз основа на този доклад Комисията ще предлага необходимите изменения.

•Обяснителни документи (за директивите)

•Подробно разяснение на конкретни разпоредби на предложението

Предложението има следната структура:

Общи разпоредби — съдържат обхват, общи и специфични цели, задачи, свързани с общите и специфични цели, изразени по отношение на равнищата на нежелан улов, прагове за прилова на уязвими видове, разпоредби за намаляване на площта от морското дъно, съществено засегната от риболов, принципи на добро управление и определения. Определенията се отнасят преди всичко до определянето на риболовните уреди и риболовните операции и са общи за всички региони. Те консолидират и актуализират съществуващите определения, съдържащи се в действащата нормативна уредба.

Общи технически мерки — съдържат общи правила, които понастоящем са включени в основните регламенти за техническите мерки, но се прилагат за всички морски басейни и на практика се считат за постоянни, тъй като не е нито нужно, нито обосновано да бъдат променяни. Разпоредбите, включени в тази част, са

–забранени риболовни уреди и практики, включително забрана за продажба на морски видове, уловени с определени видове уреди,

–мерки за защита на уязвими биологични видове (напр. морски бозайници, влечуги и морски птици) и местообитания (например студеноводни корали), включително тези, изброени в Директивата за местообитанията и Директивата за птиците;

–общи ограничения за използването на теглени уреди и условия за използването им (обхваща конструкцията на основната трална торба и на приспособленията, които могат да бъдат прикрепяни към риболовните уреди);

–ограничения за използването на статични мрежи. Това включва консолидиране на съществуващите ограничения за използването на плаващи мрежи (т.е. забрана за използване на плаващи мрежи над 2,5 km, забрана за използване на такива риболовни уреди за улова на далекомигриращи видове и пълна забрана на използването на плаващи мрежи в Балтийско море). В рамките на регионализацията държавите членки следва да подсилят тези разпоредби, така че да се включи въвеждането на обща забрана за използването на такива уреди, при положение че съществуват научни доказателства, че ако използването на плаващи мрежи продължи, то ще представлява заплаха за опазването на уязвимите видове в този регион;

–минимални референтни размери за опазване (определение, измерване, използване на риба под минималните референтни размери за опазване);

–общи мерки за намаляване на изхвърлянето на улов (изхвърляне на риба с цел да бъде заменена с по-ценна такава, изпускане, защита на видове, които не са обхванати от ограниченията на улова).

Регионализация — установява общите принципи за регионализация, като се изхожда от минималните мерки, които ще се прилагат, в случай че липсват действащи регионални мерки, и установява правомощията, необходими за регионализацията на техническите мерки чрез многогодишни планове, временни планове за премахване на изхвърлянето на улов и временни мерки за опазване, необходими за спазване на задълженията, произтичащи от законодателството в областта на околната среда. Правомощията позволяват разработването на регионални мерки въз основа на съвместните препоръки, представени от регионалните групи на държавите членки, които изменят/представляват дерогация от съществуващите минимални мерки, създават нови мерки или представляват дерогация от мерки, ако може да бъде доказано, че такива мерки не са от полза за опазването на природата или че са били въведени алтернативни мерки. Тези правомощия произтичат от ОПОР. Определят се също регионалните мерки, които могат да бъдат взети по силата на временните планове за премахване на изхвърлянето на улов, както и предпазни мерки, които ще бъдат предприети, ако се покаже чрез научни доказателства, че целите за опазване не се постигат чрез регионалните мерки. За тази цел се включва предпазна клауза, която дава възможност на Комисията да действа, ако налична научна информация покаже, че е необходимо незабавно действие за опазване на морските видове. Това позволява на Комисията да установи технически мерки за смекчаване на подобни заплахи, в допълнение или чрез дерогация от настоящия регламент или от постановени другаде технически мерки в съответствие с правото на Съюза. Тези мерки могат да включват ограничения върху използването на риболовни уреди или по отношение на риболовните дейности в определени зони или през определени периоди.

Технически мерки във води извън Съюза: съдържат оправомощаване на Комисията да приема делегирани актове по отношение на съществуващите подробни правила относно списъците на уязвими морски екосистеми, а също и специфични технически мерки, свързани с определени видове риболов на синя молва и морски костур, приети от Комисията по риболова в североизточните части на Атлантическия океан (NEAFC). Освен това, чрез изменение на съответния регламент, те дават възможност на Комисията да приема делегирани актове по отношение на съществуващите технически мерки в Регламент (ЕС) № 1343/2011 14 относно Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM). Те също така позволяват на Комисията да включи в правото на Съюза бъдещи изменения на тези мерки, приети от NEAFC, както и мерки, приети от GFCM. Понастоящем не съществуват такива правомощия.

Технически разпоредби — съдържат общи разпоредби за провеждане на научни изследвания, както и за изкуствено зарибяване и заселване на морски видове.

Процедурни разпоредби — съдържат упражняване на делегирането по отношение на делегираните актове в предложението, както и процедурата по комитология по отношение на актовете за изпълнение.

Заключителни разпоредби — съдържат отмени и изменения на съответните регламенти, както и процесите на преглед и докладване.

Приложения — Приложенията съдържат минимални мерки, разпределени по морски басейни (т.е. Балтийско море, Северно море, северозападни води, югозападни води, Средиземно море, Черно море и най-отдалечените региони). Тези минимални мерки ще се прилагат при липса на мерки на регионално равнище. Те включват минималните размери на отвора на мрежите, минималните референтни размери за опазване, затворените зони или зоните с ограничен достъп за опазване на младите екземпляри и хвърлящата хайвер риба и други специфични за регионите мерки. Има и приложения, съдържащи списък на забранени видове, които трябва да бъдат незабавно върнати в морето, ако бъдат уловени като прилов; затворени зони, установени за защита на уязвимите местообитания, както и списък на видовете, забранени за улов с плаващи мрежи.

2016/0074 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно опазването на рибните ресурси и защитата на морските екосистеми чрез технически мерки, за изменение на регламенти (ЕО) № 1967/2006, (ЕО) № 1098/2007 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета, регламенти (ЕС) № 1343/2011 и (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 894/97, (ЕО) № 850/98, (ЕО) № 2549/2000, (ЕО) № 254/2002, (ЕО) № 812/2004 и (ЕО) № 2187/2005 на Съвета

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 15 ,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите 16 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета 17 установява обща политика в областта на рибарството (ОПОР) за опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси.

(2)Техническите мерки са инструменти за подкрепа на изпълнението на ОПОР. При все това извършената ретроспективна оценка показа, че е малко вероятно настоящата им регулаторна структура да допринесе за постигането на целите на ОПОР и че следва да бъде предприет нов подход, за да се увеличи тяхната ефективност с акцент върху адаптирането на управленската структура.

(3)Необходимо е да се разработи рамка за регулирането на техническите мерки. Тази рамка следва да установи общи правила, които да се прилагат във всички води на Съюза, и да предвиди разработването на технически мерки, които вземат предвид регионалните особености на риболовната дейност посредством процеса на регионализация, въведен от ОПОР.

(4)Рамката следва да обхваща улова и разтоварването на рибни ресурси, както и експлоатацията на риболовните уреди и взаимодействието между риболовните дейности и морските екосистеми.

(5)Тя следва да се прилага за риболовни операции, извършвани във водите на Съюза от кораби на Съюза и на трети държави и от граждани на държавите членки (без да се засяга основната отговорност на държавата на знамето), както и за кораби на Съюза, които осъществяват дейност в най-отдалечените региони, посочени в член 349, първа алинея от Договора. Тя следва също така да се прилага извън водите на Съюза по отношение на технически мерки, приети за регулаторната зона на Комисията по риболова в североизточните части на Атлантическия океан (NEAFC) и зоната по Споразумението за Генералната комисия по рибарство в Средиземно море (GFCM).

(6)Където е уместно, техническите мерки следва да се прилагат за любителски риболов, което може да има значително въздействие върху запасите от риба и черупкови организми.

(7)Техническите мерки следва да допринесат за постигане на целите на ОПОР за риболов на нивото на максимално устойчив улов, намаляване на нежелания улов и премахване на изхвърлянето на улов, както и за постигането на добро екологично състояние, както е посочено в Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 18 .

(8)Техническите мерки трябва изрично да предоставят защита на младите екземпляри и на струпванията на хвърляща хайвер риба чрез използване на селективни риболовни уреди и мерки за избягване. Технически мерки следва да сведат до минимум и при възможност да премахнат въздействието на риболовните уреди върху морската екосистема, и по-конкретно върху уязвимите видове и местообитания. Те следва също да допринесат за наличието на мерки за управление за целите на спазването на задължения съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета 19 , Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 20 и Директива 2008/56/ЕО.

(9)За да се направи оценка на ефективността на техническите мерки, следва да се поставят цели във връзка с равнищата на нежелания улов; равнищата на прилов на уязвими видове и площта на местообитания на морското дъно, неблагоприятно засегнати от риболовните дейности, които да отразяват целите на ОПОР, на законодателството на Съюза в областта на околната среда (по-конкретно Директива 92/43/ЕИО на Съвета и Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 21 ) и най-добрите международни практики.

(10)С цел да се гарантира еднаквост при разбирането и прилагането на техническите правила, съдържащите се в съществуващите регламенти за техническите мерки определения на риболовните уреди и операции следва да бъдат актуализирани и консолидирани.

(11)Някои разрушителни риболовни уреди или методи, при които се използват взривни вещества, отрови, зашеметяващи субстанции, електрически ток, пневматични чукове или други ударни инструменти, теглени устройства и кошове за събиране на червени корали или друг вид корали и коралоподобни видове следва да бъдат забранени, освен в конкретния случай на електрически импулсен трал, който може да се използва при определени строги условия.

(12)В резултат на становището на Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) следва да бъдат установени някои общи правила, налагащи ограничения за използването на теглени риболовни уреди и конструкцията на трални торби, с цел да се предотвратят лоши практики, водещи до неселективен риболов.

(13)С оглед ограничаването на използването на плаващи мрежи, с които може да се извършва риболов в голям периметър и да се уловят значителни количества уязвими видове, съществуващите ограничения за използване на тези уреди следва да бъдат консолидирани.

(14)Въз основа на становището на НТИКР риболовът със статични мрежи в участъци IIIa, VIa, VIb, VIIb, VIIc, VIIj и VIIk на ICES и в подзони VIII, IX, X и XII на ICES източно от 27° з.д. във води с картографирана дълбочина повече от 600 метра следва да продължи да бъде забранен, за да се осигури защита на уязвимите дълбоководни видове.

(15)При определени редки видове риба, например някои акули и скатоподобни, дори и ограничена риболовна дейност би могла да доведе до сериозна опасност за тяхното опазване. За защитата на тези видове следва да бъде въведена обща забрана на техния улов.

(16)За да осигурят строга защита на уязвимите морски видове, като например морските бозайници, птици и влечуги, изброени в директиви 92/43/ЕИО и 2009/147/ЕО, държавите членки следва да въведат мерки за намаляване до минимум и по възможност премахване на улова на тези видове в риболовните уреди.

(17)С цел да се осигури непрекъснатост на опазването на уязвимите морски местообитания, разположени край бреговете на Ирландия, Обединеното кралство и около Азорските острови, Мадейра и Канарските острови, съществуващите ограничения за използването на дънни риболовни уреди следва да бъдат запазени.

(18)Ако в научни становища и техническа информация се посочват други такива зони, в тях също следва да се въведат подобни ограничения, за да се защитят тези местообитания.

(19)В съответствие с ОПОР следва да бъдат установени минимални референтни размери за опазване, за да се осигури защитата на младите екземпляри морски видове и да се установят зони за възстановяване на рибните запаси.

(20)Следва да бъде определен начинът, по който трябва да се измерва размерът на морските видове.

(21)С цел да се подпомогне риболовният сектор в изпълнението на задължението за разтоварване, държавите членки следва да въведат мерки с цел улесняването на съхранението и намирането на реализация на улова от морски видове, които са под минималния референтен размер за опазване. Тези мерки следва да включват подкрепа за инвестиции в изграждането и адаптирането на кейове за разтоварване и покрити лодкостоянки или подкрепа за инвестиции, които добавят стойност към рибните продукти.

(22)Практиките на изхвърляне на риба с цел да бъде заменена с по-ценна такава и на изпускане следва да бъдат забранени, освен в случаи, когато в рамките на задължението за разтоварване са въведени изключения.

(23)Когато научните становища показват, че е налице значителен нежелан улов от видове, които не подлежат на ограничения на улова и следователно не са обект на задължението за разтоварване, държавите членки следва да извършат пилотни проекти с цел проучване на начини за намаляване на такъв улов и с оглед на въвеждането на подходящи технически мерки за постигането на тази цел.

(24)Когато не са налице технически мерки на регионално равнище, следва да се прилагат установените минимални стандарти. Тези минимални стандарти следва да произтичат от вече съществуващи технически мерки, като се вземат предвид становищата на НТИКР и мненията на заинтересованите страни. Те следва да включват минимални размери на отвора за теглени риболовни уреди и статични мрежи, минимални референтни размери за опазване, затворени зони или зони с ограничен достъп, природозащитни мерки за намаляване на прилова на морски бозайници и морски птици в някои зони, както и други, специфични за региона мерки, които вече съществуват и все още са необходими, за да се гарантира, че целите за опазване продължават да бъдат изпълнени до въвеждането на съответни временни мерки в рамките на регионализацията.

(25)В сътрудничество със заинтересованите страни държавите членки ще могат да разработват съвместни препоръки за подходящи технически мерки, които се отклоняват от минималните стандарти в съответствие с процеса на регионализация, установен в рамките на ОПОР.

(26)Тези регионални технически мерки следва да бъдат най-малко равностойни на минималните стандарти по отношение на начините на експлоатация и защитата на уязвимите видове и местообитания.

(27)Разработването на регионални технически мерки следва да се извършва посредством многогодишните планове, посочени в ОПОР. При такива многогодишни планове минималните стандарти могат да бъдат изменяни и нови мерки да бъдат създадени с цел да допълват или заменят минималните стандарти или като дерогация от тези мерки, ако може да бъде доказано, че те не са полезни по отношение на опазването на природата или че са въведени алтернативните мерки, за да се гарантира, че целите продължават да се спазват. В съответствие с член 10 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 многогодишните планове могат да съдържат и други природозащитни мерки за свеждане до минимум на отрицателното въздействие на риболова върху екосистемата, като например тези, необходими за изпълнението на задълженията, произтичащи от член 13, параграф 4 от Директива 2008/56/ЕО, член 4 от Директива 2009/147/ЕО или член 6 от Директива 92/43/ЕИО.

(28)При разработването на съвместни препоръки за въвеждането на селективни риболовни уреди, позволяващи алтернативни размери и видове, чиито размери на отвора се различават от предвидените в многогодишните планове, регионалните групи на държавите членки следва да гарантират, че тези уреди водят най-малкото до същите или до подобрени модели на селективност като основните съоръжения.

(29)При разработването на съвместни препоръки за промяна в многогодишните планове на затворени зони или зони с ограничен достъп за защитата на младите екземпляри и струпванията на хвърлящи хайвер риби, или за създаването на нови такива зони, регионалните групи на държавите членки следва да определят в своите съвместни препоръки спецификациите, обхвата, продължителността, ограниченията за уредите и механизмите за контрол и мониторинг.

(30)При разработването на съвместни препоръки за промяна или установяване на минимални референтни размери за опазване в многогодишните планове регионалните групи на държавите членки следва да гарантират, че целите на ОПОР не са застрашени, като гарантират опазването на младите екземпляри морски видове и същевременно гарантират, че няма нарушаване на пазарните принципи и че не се създава пазар за риба под минималния референтен размер за опазване.

(31)Създаването на затворени зони с незабавен ефект във връзка с разпоредби за смяна на района като допълнителна мярка за опазване на младите екземпляри или струпванията на хвърляща хайвер риба следва да се предостави като възможност, която да бъде разработена в рамките на съвместни препоръки. Условията за установяване и премахване на подобни зони, както и механизмите за контрол и мониторинг следва да бъдат определени в съответните съвместни препоръки.

(32)Въз основа на научни оценки за въздействието на новаторските уреди, надлежно оценени от НТИКР, използването на такива уреди или разширяване на употребата на нови уреди, като например електрически импулсен трал, биха могли да бъдат включени като опция в съвместните препоръки на регионалните групи на държавите членки. Използването на новаторски риболовни уреди не следва да бъде позволено, ако научната оценка покаже, че тяхното използване ще доведе до отрицателни въздействия върху уязвимите местообитания и нецелеви видове.

(33)С цел да се сведе до минимум приловът на уязвими видове и въздействието на риболовните уреди върху уязвимите местообитания, регионалните групи на държавите членки следва да разработят допълнителни мерки за намаляване на риска, за да се намали въздействието на риболова върху уязвимите видове и местообитания. Ако научните данни покажат, че е налице сериозна заплаха за опазването на такива видове и местообитания, държавите членки следва да въведат допълнителни ограничения относно конструкцията и експлоатацията на някои уреди или дори обща забрана за тяхното използване в дадения регион. По-специално тези разпоредби биха могли да се прилагат за използването на плаващи мрежи, което е довело в някои зони до значителен улов на китоподобни и морски птици.

(34)При липса на действащи многогодишни планове Регламент (ЕС) № 1380/2013 предвижда възможност за въвеждане на временни планове за премахване на изхвърлянето на улов в изпълнение на задължението за разтоварване. Като част от такива планове следва да се позволява установяването на технически мерки, които са тясно свързани с изпълнението на задължението за разтоварване и чиято цел е повишаване на селективността и възможно най-голямо намаляване на нежелания улов.

(35)С цел да се запазят съществуващите подробни препоръки, приети от Комисията за риболова в североизточните части на Атлантическия океан (NEAFC), на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на списъците на уязвими морски екосистеми, а също и специфични технически мерки, свързани с определени мерки за защита на синята молва и морския костур. Комисията следва да бъде оправомощена също така да приема делегирани актове във връзка с включването в правото на Съюза на бъдещи изменения на тези мерки, приети от NEAFC, които са предмет на някои изрично определени несъществени елементи от настоящия регламент и които придобиват обвързващо действие за Съюза в съответствие с разпоредбите на Конвенцията. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище.

(36)За да не се възпрепятства научноизследователската дейност, изкуственото зарибяване и заселването, разпоредбите на настоящия регламент не следва да се прилагат за операциите, които може да се окажат необходими за провеждането на такива дейности.

(37)Когато налична научна информация сочи, че е необходимо незабавно действие за опазване на морските видове, Комисията следва да може в надлежно обосновани случаи да приема делегирани актове с незабавно приложение за определяне на технически мерки за смекчаване на тези заплахи, в допълнение към настоящия регламент или технически мерки, определени по друг начин в съответствие с правото на Съюза, или чрез дерогация от тях. Тези мерки следва да бъдат разработени по-конкретно така, че да се справят с неочаквани промени в структурите на запасите в резултат на високи или ниски нива на попълване на запас с млади екземпляри и да осигуряват защита на размножаващите се риба или черупкови организми, когато запасите са на много ниски равнища или в случай на други промени в природозащитния статус на рибните запаси, които могат да застрашат състоянието на запаса. Те могат да включват ограничения върху използването на теглени и статични риболовни уреди или по отношение на риболовните дейности в някои зони или през определени периоди.

(38)Правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора следва да бъде делегирано на Комисията, за да се актуализира списъкът на риба и черупкови организми, за които целевият риболов е забранен, да се актуализира списъкът на уязвимите зони, в които риболовът следва да бъде ограничен, да се приемат технически мерки като част от многогодишни планове, както и да се приемат технически мерки като част от временни планове за премахване на изхвърлянето на улов. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(39)С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на разпоредбите на настоящия регламент по отношение на установяването на спецификацията на съоръжения за намаляване на износването, за засилване или ограничаване на изплъзването на улова в предната част на теглени уреди; определянето на спецификациите на селективните устройства, прикрепени към определени основни риболовни уреди; определянето на спецификациите на импулсния трал; определянето на ограничения по отношение на конструкцията и на мерките за мониторинг и контрол, които трябва да бъдат приети от държавата членка на знамето; определянето на правила относно: мерките за мониторинг и контрол, които трябва да бъдат приети от държавата членка на знамето, когато се използват статични риболовни уреди на дълбочина между 200 и 600 метра; определянето на подробни правила за мерките за мониторинг и контрол, които трябва да бъдат приети за някои затворени зони или зони с ограничен достъп; и определянето на подробни правила относно сигнала и характеристиките на използване на устройствата, които служат за отблъскване на представители на китообразни от статични мрежи, и методите, използвани за намаляване на прилова на морски птици и морски влечуги, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 22 .

(40)До края на 2020 г. и след това на всеки три години Комисията следва да докладва на Европейския парламент и на Съвета относно изпълнението на настоящия регламент, въз основа на информацията, предоставена от държавите членки и съответните консултативни съвети, и след оценка от страна на НТИКР. Този доклад следва да оцени в каква степен техническите мерки, както на регионално равнище, така и на равнището на Съюза, са допринесли за постигането на общите цели и на целите на настоящия регламент. Ако въз основа на този доклад се установи, че на регионално равнище целите не са изпълнени, държавите членки от този регион следва да представят план с коригиращи действия, които да бъдат предприети, за да се гарантира постигането на тези цели. Комисията следва също така да предложи на Европейския парламент и на Съвета всякакви необходими изменения на настоящия регламент въз основа на този доклад.

(41)Поради значението и броя на измененията, които трябва да бъдат внесени, регламенти (EО) № 894/97 23 , (EО) № 850/98 24 , (EО) № 2549/2000 25 , (EО) № 254/2002 26 , (EО) № 812/2004 27 и (EО) № 2187/2005 28 на Съвета следва да бъдат отменени.

(42)Регламенти (ЕО) № 1967/2006 29 , (ЕО) № 1098/2007 30 , (ЕО) № 1224/2009 31 на Съвета и регламенти (ЕС) № 1343/2011 32 и (ЕС) № 1380/2013 33 на Европейския парламент и на Съвета следва да бъдат съответно изменени.

(43)С цел допълване или изменение на съществуващите подробни правила, които транспонират препоръките, приети от Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM), в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове във връзка с техническите мерки в Регламент (ЕС) № 1343/2011. Комисията следва да бъде оправомощена също така да приема делегирани актове във връзка с включването в правото на Съюза на бъдещи изменения на тези мерки, приети от GFCM, които са предмет на някои изрично определени несъществени елементи от настоящия регламент и които придобиват обвързващо действие за Съюза в съответствие с разпоредбите на Споразумението за GFCM. Регламент (ЕС) № 1343/2011 следва да бъде съответно изменен. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

Общи разпоредби

Член 1

Предмет

Настоящият регламент определя технически мерки относно:

а)    улова и за разтоварването на рибни ресурси, както и

б)    експлоатацията на риболовни уреди и взаимодействието на риболовните дейности и морските екосистеми.

Член 2

Обхват

1.Настоящият регламент се прилага за дейности, осъществявани от риболовни кораби на Съюза или от граждани на държавите членки, без да се засяга основната отговорност на държавата на знамето, в риболовните зони, посочени в член 5, както и от риболовни кораби, плаващи под знамето на трети държави и регистрирани в тях, когато извършват риболов във води на Съюза.

2.Членове 7 и 14 и част А от приложения V — X се прилагат и по отношение на любителския риболов.

3. При спазване на условията, посочени в членове 29 и 30, техническите мерки, установени с настоящия регламент, не се прилагат за риболовните операции, извършвани единствено за целите на:

a)научни изследвания, и

б)изкуственото зарибяване или заселването на морски видове.

Член 3

Общи и специфични цели

1.    Като инструменти в подкрепа на прилагането на общата политика в областта на рибарството (ОПОР), техническите мерки следва да допринасят за постигането на целите на ОПОР, определени в член 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, и по-специално в точки 2, 3 и 5, букви а) и ѝ) от същия член.

2.    В допълнение, техническите мерки по-специално:

а)оптимизират начините на експлоатация, за да предоставят защита на младите екземпляри и на струпванията на хвърлящи хайвер морски видове;

б)гарантират, че приловът на морски видове, изброени в директиви 92/43/ЕИО и 2009/147/ЕО, и на други уязвими биологични видове в резултат на риболова се минимизира, а където е възможно — се премахва, така че да няма заплаха за природозащитния статус на тези видове;

в)гарантират, че екологичните въздействия на риболова върху морските местообитания се свеждат до минимум, а където е възможно — се премахват, така че те не представляват заплаха за природозащитния статус на тези местообитания;

г)допринасят за наличието на мерки за управление на рибарството за целите на спазване на задълженията съгласно директиви 92/43/ЕИО, 2009/147/ЕО, 2008/56/ЕО и 2000/60/ЕО.

Член 4

Цели

1.    Техническите мерки са насочени към постигането на следните цели:

а)да се гарантира, че уловът на морски видове под минималния референтен размер за опазване не надхвърля 5 % от обема, в съответствие с член 2, параграф 2 и с член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013;

б)да се гарантира, че приловът на морски бозайници, морски влечуги, морски птици и други видове, които не се експлоатират с търговска цел, не надвишава нивата, предвидени в законодателството на ЕС и в международните споразумения;

в)да се гарантира, че екологичното въздействие на риболовните дейности върху местообитанията на морското дъно не надвишава равнищата, необходими за постигане на добро екологично състояние за всеки тип местообитание, оценен в рамките на Директива 2008/56/ЕО за всеки морски регион или подрегион по отношение както на качеството на местообитанията, така и на пространствения обхват, в който изискваните равнища трябва да бъдат постигнати.

2.    Степента на постигане на тези цели се преразглежда като част от процеса на докладване, посочен в член 34.

Член 5

Определяне на риболовните зони

За целите на настоящия регламент се прилагат следните географски определения на риболовните зони:

а)„Северно море“ означава участъци IІa, IIIa и IV на ICES 34 ;

б)"Балтийско море" означава участъци IIIb, IIIc и IIId на ICES;

в)„северозападни води“ означава подзони V (с изключение на Vа и водите извън Съюза от Vб), VI и VII на ICES;

г)„югозападни води“ означава подзони VIII, IX и Х на ICES (води на Съюза) и зони 34.1.1, 34.1.2 и 34.2.0 на CECAF 35 (води на Съюза);

д)„Средиземно море“ означава водите на Средиземно море на изток от 5°36′ з.д.;

е)„Черно море“ означава водите от географската подзона 29 на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM) съгласно определението в приложение I към Регламент (ЕС) № 1343/2011 36 (Резолюция GFCM/33/2009/2);

ж)„най-отдалечени региони“ означава водите около най-отдалечените региони на Съюза, посочени в член 349, първа алинея от Договора, разделени на три морски басейна: западна част на Атлантическия океан, източна част на Атлантическия океан и Индийския океан;

з)„регулаторна зона на NEAFC“ означава водите от зоната на Конвенцията на NEAFC, които се намират извън водите под юрисдикцията в областта на риболова на договарящите се страни, съгласно определението в Регламент (ЕС) № 1236/2010 на Европейския парламент и на Съвета 37 ;

и)„Зона по Споразумението за GFCM“ означава Средиземно море и Черно море и свързващите води, както е определено в Регламент (ЕС) № 1343/2011 на Европейския парламент и на Съвета 38 .

Член 6

Определения на термини

1.    За целите на настоящия регламент освен определенията, установени в член 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, се прилагат следните определения:

(1)„схема на експлоатация“ е начинът, по който риболовният натиск се разпределя спрямо възрастовия профил на даден запас;

(2)„селективност“ е количествен израз, представляващ вероятността от улавяне на риба с определен размер в мрежа с определен размер на отвора (или кука с определен размер);

(3)„селективен риболов“ е капацитетът на даден риболовен метод по време на риболовната операция чрез него да се улавят риба или черупкови организми по размер и видове, с което се позволява да се избегнат нецелевите видове или те да бъдат освободени, без да им се навреди;

(4)„целеви риболов“ означава риболов на определен вид или комбинация от видове, при който общият улов на този/тези вид/ове представлява над 50 % от икономическата стойност на улова;

(5)„добро екологично състояние“ означава екологичното състояние на морските води съгласно определението в член 3, параграф 5 от Директива 2008/56/ЕО;

(6)„уязвимо местообитание“ е местообитание, чийто природозащитен статус, в т.ч. неговият пространствен обхват и състоянието (структура и функция) на неговите живи и неживи компоненти, са неблагоприятно засегнати от натиск, произтичащ от човешки дейности, включително риболовни дейности. Уязвимите местообитания включват по-конкретно местообитанията от приложение I и местообитанията на видовете от приложение II към Директива 92/43 ЕИО, местообитанията на видовете птици, посочени в приложение I към Директива 2009/147/ЕО, местообитанията, чието опазване е необходимо за постигане на добро екологично състояние съгласно Директива 2008/56/ЕО, и уязвимите морски екосистеми, определени в чл. 2, буква б) от Регламент № 734/2008 на Съвета 39 ;

(7)„уязвими видове“ са видовете, чийто природозащитен статус, в т.ч. техните местообитания, разпространение, размер на популацията и състояние на популацията, са неблагоприятно засегнати от натиск, произтичащ от човешки дейности, включително риболовни дейности. Уязвимите видове включват по-конкретно видовете, изброени в приложения II и IV към Директива 92/43/ЕИО, видовете, обхванати от Директива 2009/147/ЕО, и видовете, чието опазване е необходимо за постигане на добро екологично състояние съгласно Директива 2008/56/ЕО;

(8)„малки пелагични видове“ обозначават скумрия, херинга, сафрид, хамсия, сардина, син меджид, атлантическа аргентина, цаца и капрова риба;

(9)„любителски риболов“ означава риболовни дейности с нетърговска цел, използващи живи морски ресурси за отмора, туризъм или спорт;

(10)„консултативни съвети“ означава групи на заинтересованите страни, създадени в рамките на ОПОР, за да се насърчи балансираното представителство на всички заинтересовани страни и да се подпомогне постигането на целите на ОПОР;

(11)„трал“ е подвижен риболовен уред, теглен от един или повече риболовни кораби и състоящ се от мрежа, която има конусовидна или пирамидална форма (тяло на трала), затворена откъм гърба с торба; „теглен уред“ означава подвижни тралове, датски грибове и подобни уреди с конусовидно или пирамидално тяло, затворени откъм гърба с торба или състоящи се от две дълги крила, тяло и торба, и придвижващи се във водата;

(12)„дънен трал“ е трал, проектиран и съоръжен за експлоатация по или в близост до морското дъно;

(13)„дънен трал, теглен от два кораба“ е дънен трал, теглен едновременно от два кораба, като всеки от тях тегли от едната и другата страна на трала. Хоризонталният отвор на трала се поддържа от разстоянието между двата плавателни съда, докато те теглят уреда;

(14)„пелагичен трал“ е трал, проектиран и съоръжен за експлоатация в среднодълбоки води;

(15)„бим трал“ означава риболовен уред с тралова мрежа, отворена хоризонтално посредством стоманена или дървена тръба, служеща като мачта (бим), и снабден с вериги, влачени по дъното, верижни покрития или верижни плъзгачи — цялото съоръжение се влачи по дъното;

(16)„електрически импулсен трал“ обозначава риболовен метод, който използва електрическо поле за улов на риба. Импулсните тралове се състоят от редица електроди, прикрепени към уредите в посоката на теглене, които излъчват кратки електрически импулси;

(17)„датски гриб“ обозначава ограждащ и теглен риболовен уред, управляван от плавателен съд чрез две дълги (грибни) въжета и проектиран така, че да направлява рибата към отвора на гриба. Този риболовен уред е направен от мрежа, подобна на тази на дънния трал по вид и размер, и се състои от две големи крила, тяло и торба (трална торба);

(18)„гъргър“ е ограждащ риболовен уред, представляващ мрежа, която отдолу се затяга посредством затягащо въже, което минава през определен брой халки по дънното въже, като така позволява мрежата да бъде свивана и затваряна;

(19)„драги“ са уреди, теглени от основния корабен двигател (корабна драга) или буксирани от моторизирана лебедка от закотвен съд (механизирани драги) с цел улов на двучерупчести, коремоноги и сюнгери, и които се състоят от мрежеста торба или метален кош, монтиран на неподвижно закрепена рамка или пръчка с различни размер и форма, чиято долна част може да носи стъргало, което от своя страна би могло да бъде кръгло, остро или назъбено, и евентуално съоръжено с приспособления за спускане на товара и потапящи се капаци. Някои драги са оборудвани с хидравлични приспособления (хидравлични драги). Драгите, теглени ръчно или с ръчна лебедка в плитки води за улов на двучерупчести, коремоноги и сюнгери, със или без лодка (ръчни драги), не се считат за теглени уреди за целите на настоящия регламент;

(20)„статични мрежи“ означава всеки вид хрилни мрежи, оплитащи мрежи или тристенни мрежи, който или е закотвен на морското дъно (хрилни или комбинирани мрежи) или се движи в зависимост от приливите и отливите (плаващи мрежи) с цел рибите да се заплетат в мрежата, докато плуват;

(21)„плаваща мрежа“ означава мрежа, изработена от един или повече слоеве, провесени едновременно и успоредно на горното(ите) въже(та), която се държи на повърхността на водата или на известно разстояние под тази повърхност с помощта на плаващи механизми и се движи по течението свободно или с кораба, към който евентуално е прикрепена. Тя може да бъде снабдена с механизми за стабилизиране или за ограничаване на отклонението ѝ, като например морска котва или котва на дъното, прикрепена към единия край на мрежата.

(22)„закотвена хрилна мрежа“ е уред, изработен от единичен слой мрежа, който се държи вертикално във водата посредством поплавъци и тежести. Тя е прикрепена или може да бъде прикрепена по различни начини към морското дъно и в нея се оплитат живите водни ресурси;

(23)„закотвена заплитаща мрежа“ означава стена, съставена от единичен слой мрежа, прикрепена към въжетата по такъв начин, че да се получи по-голямо количество свободна мрежа, отколкото при хрилната мрежа. Заплитащите мрежи обикновено имат по-слаба плаваща способност при горното въже и по време на риболов не са така високи като обикновените закотвени хрилни мрежи; те са прикрепена или могат да бъдат прикрепени по различни начини към морското дъно;

(24)„закотвена тристенна мрежа“ означава мрежа, съставена от два или повече слоя, като два външни слоя имат голям размер на отвора, а вътрешният слой, разположен между двата други, има по-малък размер на отвора; тя е прикрепена или може да бъде прикрепена по различни начини към морското дъно;

(25)„комбинирана хрилна мрежа“ е закотвена хрилна мрежа, комбинирана с тристенна мрежа, като последната представлява по-долната част;

(26)„парагада“ означава риболовен уред, състоящ се от основна въдица, понякога много дълга, към която на редовни интервали са прикрепени въжета с куки със или без стръв. Основната въдица е закотвена или хоризонтално на дъното или в близост до него, или вертикално; може да е прикрепена по такъв начин, че да се движи свободно по водната повърхност;

(27)„винтери и кошове“ са капани във формата на клетки или кошници, направени от различни материали, предназначени за улов на ракообразни или риба, които се поставят на дъното на морето самостоятелно или в редици, свързани са с въжета (плаващи въжета) за шамандури на повърхността, които указват положението им, и имат един или повече отвори или входове;

(28)„ръчна въдица“ е риболовен метод, при който въдицата, само една на брой, се държи в ръка. Към нея са прикрепени една или повече примамки или куки със стръв;

(29)„кръстът на свети Андрей“ е кош, с който се извършва дейност, подобна на рязане с ножица, за събиране например на двучерупчести мекотели или червени корали от морското дъно;

(30)"трална торба" означава най-задната част на трала, която има или цилиндрична форма, тоест еднаква обиколка във всяка част, или заострена форма. Състои от една или няколко мрежи (слоя мрежа) с еднакви размери на отвора, свързани странично една към друга по оста на трала посредством шев, където могат да бъдат прикрепени странични въжета. За регулаторни цели се приема, че представлява последните 50 отвора на мрежата;

(31)„размер на отвора“ означава размерът на отвора на трална торба на теглен уред, измерен в съответствие с процедурата, предвидена в Регламент (ЕО) № 517/2008 на Комисията 40 ;

(32)„квадратен отвор“ е форма на отвор, образувана от 45° отклонение от посока север така, че страните на очите да са разположени успоредно и на 90° спрямо оста на трала;

(33)„ромбовиден отвор“ означава нормалната ромбовидна форма на отворите на мрежата;

(34)„Т90“ означава тралове, датски грибове или подобни теглени уреди, които имат торба и удължение, изработени от мрежа с ромбовидни отвори с възли, обърната на 90°, така че главната посока на вървите на мрежата да е успоредна на посоката на тегленето;

(35)„прозорец тип Bacoma“ означава отвор за измъкване, направен в слой мрежа с правоъгълни отвори без възли, монтиран в горната част на торбата, като долният му ръб е разположен на не повече от четири отвора от въжето за затягане на торбата;

(36)„мрежа сито“ означава устройство, прикрепено по цялата обиколка на трала за скариди в близост до бима и образуващ фуния на мястото, където е прикрепено към долната част на трала за скариди. Отвор за измъкване е изрязан на мястото, където мрежата сито и торбата са съединени, което позволява видовете или екземплярите, които са твърде големи, за да минат през ситото, да избягат, но пропускат скаридите да преминат през ситото в торбата;

(37)„пад“ на мрежа гъргър се определя като сумата от височината на отворите на мрежата (включително възлите), когато мрежата е мокра и изпъната перпендикулярно на плаващото въже;

(38)„време на потапяне“ е периодът от първото спускане на мрежите във водата до момента, в който те са напълно прибрани на борда на риболовния кораб;

(39)„сензори за проследяване на риболовни уреди“ означава дистанционни електронни сензори, които могат да се поставят върху тралове или мрежи гъргър с цел проследяване на основните работни параметри, като например разстоянието между тралните дъски или размера на улова;

(40)„акустично устройство за отблъскване“ означава дистанционно устройство, използвано за предупреждаване на някои видове, като например морски бозайници, за присъствието на риболовни уреди, чрез излъчване на звукови сигнали;

(41)„серпентини за сплашване на птици“ (наричани също въдици със серпентини) означава серпентини, теглени отвисоко в близо до кърмата на риболовните кораби, докато се разполагат куките със стръв, с цел морските птици да стоят настрана куките;

(42)„селективно изхвърляне с цел повишаване на качеството“ е практика на изхвърляне на риби с ниски цени, които подлежат на ограничения на улова, макар че биха могла да бъдат разтоварени законно; прави се с цел максимално да се увеличи общата икономическа и парична стойност на рибата, откарана в пристанището.

(43)„изпускане“ е практика на нарочно освобождаване на риба от риболовни уреди, преди тези уреди да са изцяло качени на борда на риболовния кораб, което води до „изпускането“ на мъртвата или умиращата риба;

(44)„пряко зарибяване на запасите“ е пускането на живи диви екземпляри от избрани видове във води, където те нормално се срещат, за да се използва естественото производство на водната среда за увеличаването на броя на екземплярите, достъпни за риболовни дейности, и/или за увеличаването на естественото попълване;

(45)„заселване“ означава процесът, при който видовете се транспортират целенасочено и се пускат от хората в зони с установени популации.

ГЛАВА II

ОБЩИ ТЕХНИЧЕСКИ МЕРКИ

РАЗДЕЛ 1

Забранени риболовни уреди и употреби

Член 7

Забранени риболовни уреди и методи

Забранява се риболовът или събирането на морски видове посредством следните методи:

а)токсични, зашеметяващи или корозивни вещества;

б)електрически ток, с изключение на използването на електрически импулсен трал съгласно член 24 и приложение V, част Д;

в)експлозиви,

г)пневматични чукове или други ударни инструменти;

д)теглени устройства за събиране на червени корали или друг вид корали и коралоподобни видове;

е)„кръстът на свети Андрей“ и подобни кошове за събиране по-специално на червени корали или друг вид корали и коралоподобни видове;

ж)всички видове гранати;

з)харпуни, използвани с подводни апарати за дишане (акваланг) или в периода от залез до изгрев.

Член 8

Забранени употреби

Забраняват се продажбата, излагането или предлагането за продажба на морски видове, уловени посредством който и да е от методите, изброени в член 7.

РАЗДЕЛ 2

Общи ограничения за уреди и условия за използването им

Член 9

Общи ограничения в използването на теглени уреди

1.    Никаква част от теглен уред не може да бъде изработена от мрежа с размер на отвора, по-малък от размера на отвора на тралната торба. Тази разпоредба не се прилага за свързването на устройства, използвани за прикрепването на сензори за проследяване на уредите.

2.    Ако няколко мрежи са теглени едновременно от един или няколко риболовни кораба, всяка от тях трябва да има еднакъв размер на отвора.

3.    Забранява се изграждането на торби или прикрепването на устройства, които препречват отвора или по друг начин намаляват размера на отвора на торбата или на която и да е част от тегления уред. Настоящата разпоредба не изключва употребата на определени устройства, използвани за намаляване на износването и за засилване или ограничаване на изплъзването на улова в предната част на теглени уреди.

4.    Комисията може да приема актове за изпълнение, с които се установяват подробни правила по отношение на спецификациите на тралните торби и устройствата, посочени в параграф 3. Тези актове за изпълнение се основават на най-добрата налична научна и техническа информация и в тях може да се определят:

–ограничения на дебелината на влакното на мрежата;

–ограничения на обиколката на торбите;

–ограничения за използването на материалите за мрежи;

–структура и закрепване на торбите;

–разрешени устройства за намаляване на износването; както и

–разрешени устройства за ограничаване на изплъзването на улова.

5.    Актовете за изпълнение, посочени в параграф 4 от настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 33, параграф 2.

Член 10

Общи ограничения за използването на статични мрежи

1.    Забранява се съхраняването на борда или използването на една или повече плаващи хрилни мрежи, чиято единична или сумарна дължина е по-голяма от 2,5 километра.

2.    Забранява се използването на плаващи мрежи за улов на видовете, изброени в приложение III.

3.    Независимо от параграф 1 се забранява съхраняването на борда или използването на каквито и да било плаващи мрежи в Балтийско море.

4.    Забранява се използването на закотвени хрилни мрежи, заплитащи мрежи и тристенни мрежи за улов на следните видове:

–Бял тон (Thunnus alalunga), 

–Червен тон (Thunnus thynnus), 

–Атлантическа платика (Brama brama), 

–Риба меч (Xiphias gladius), 

–Акули, принадлежащи към следните видове или родове Hexanchus griseus; Cetorhinus maximus; всички видове Alopiidae; Carcharhinidae; Sphymidae; Isuridae; Lamnidae. 

5.    Забранява се използването на закотвени хрилни мрежи, заплитащи мрежи и тристенни мрежи там, където картографираната дълбочина е по-голяма от 600 метра.

РАЗДЕЛ 3

Опазване на уязвимите видове и местообитания

Член 11

Забранени видове риби и ракообразни

1.    Забранява се умишленият улов, задържането на борда, трансбордирането или разтоварването на риба или черупкови организми, посочени в приложение IV към Директива 92/43/ЕИО, освен ако е предоставена дерогация в съответствие с член 16 от посочената директива.

2.    В допълнение към видовете, посочени в параграф 1, на корабите на Съюза се забранява да извършват риболов, да задържат на борда, трансбордират, разтоварват, съхраняват, продават, излагат или предлагат за продажба видовете, изброени в приложение I.

3.     Когато са уловени като прилов, видовете по параграфи 1 и 2 не се нараняват и екземплярите незабавно се освобождават обратно в морето.

4.    Когато най-добрата налична научна информация сочи, че е необходимо изменение на списъка в приложение I чрез добавяне на нови видове, които трябва да бъдат защитени, на Комисията се предоставя правомощието да приема такива изменения чрез делегирани актове в съответствие с член 32.

5.    Мерките, приети съгласно параграф 4 от настоящия член, са насочени към постигане на целта, определена в член 4, параграф 1, буква б).

Член 12

Прилов на морски бозайници, морски птици и морски влечуги

1.    Забранява се умишленият улов, задържането на борда, прехвърлянето или разтоварването на морски бозайници или морски влечуги, посочени в приложения II и IV към Директива 92/43/ЕИО, и на видовете морски птици, обхванати от Директива 2009/147/ЕО .

2.    Когато са уловени като прилов, видовете по параграф 1 не се нараняват и екземплярите незабавно се освобождават.

3.    Независимо от параграфи 1 и 2, задържането на борда, прехвърлянето или разтоварването на екземпляри от посочените в параграф 1 морски видове, които са уловени като прилов, се разрешава, доколкото тази дейност е необходима, за да се осигури съдействие при възстановяването на отделните животни и при условие че съответните компетентни национални органи са били обстойно информирани предварително.

4.    Въз основа на най-добрите налични научни становища дадена държава членка може да определи за корабите, плаващи под нейното знаме, смекчаващи мерки или ограничения за употребата на някои риболовни уреди в съответствие с процедурата, предвидена в член 19 от Регламент (ЕС) № 1380/2013. Тези мерки свеждат до минимум и по възможност премахват улова на видовете, посочени в параграф 1, съвместими са с целите, определени в член 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, и са поне толкова строги, колкото и техническите мерки, приложими съгласно правото на Съюза.

5.    Мерките, приети съгласно параграф 4 от настоящия член, са насочени към постигане на целта, определена в член 4, параграф 1, буква б).

Член 13

Защита на уязвими местообитания, включително уязвими морски екосистеми

1.    Забранява се използването на риболовните уреди, посочени в приложение II, в съответните зони, определени в същото приложение.

2.    Когато въз основа на най-добрата налична научна информация се препоръчва изменение на списъка от приложение II, включително добавянето на нови зони, на Комисията се предоставя правомощието да приема такива изменения чрез делегирани актове съгласно процедурата, установена в член 11, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 1380/2013. При приемането на тези изменения Комисията обръща особено внимание на смекчаването на отрицателните ефекти от преместването на риболовната дейност към други уязвими зони.

3.    Когато такива местообитания са налице във води под суверенитета или юрисдикцията на държава членка, тази държава членка е оправомощена да установява забранени зони или да предприема други мерки за опазване с цел защита на тези местообитания, в съответствие с процедурата, предвидена в член 11 от Регламент (ЕС) № 1380/2013. Тези мерки трябва да са съвместими с целите, определени в член 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, и да са поне толкова строги, колкото и мерките съгласно правото на Съюза.

4. Мерките, приети съгласно параграфи 2 и 3 от настоящия член, са насочени към постигане на целта, определена в член 4, параграф 1, буква в).

РАЗДЕЛ 4

Минимални референтни размери за опазване

Член 14

Минимални референтни размери за опазване

1.    Минималните референтни размери за опазване на морските видове, определени в част А от приложения V — XI към настоящия регламент, се прилагат за следните цели:

а)да се гарантира опазването на младите екземпляри морски видове в съответствие с член 15, параграфи 11 и 12 от Регламент (ЕС) № 1380/2013;

б)да се създадат зони за възстановяване на рибните запаси, предвидени в член 8 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

2.    Измерването на размера на морските видове се извършва в съответствие с разпоредбите, определени в приложение IV.

3.    Ако за даден морски вид е разрешен повече от един метод за измерване на размера, екземплярът не се счита под минималния референтен размер за опазване, ако размерът му, измерен с който и да е от тези методи, е равен или по-голям от минималния референтен размер за опазване.

Член 15

Разпоредби за морските видове под минималните референтни размери за опазване

Държавите членки въвеждат мерки за улесняване на съхранението или намиране на реализация за улов под минималните референтни размери за опазване, разтоварен в съответствие с член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013. Тези мерки може да включват подкрепа за инвестиции в изграждането и адаптирането на кейове за разтоварване и покрити лодкостоянки или подкрепа за инвестиции, които добавят стойност към рибните продукти.

РАЗДЕЛ 5

Мерки за намаляване на изхвърлянето на улов

Член 16

Забрана на селективното изхвърляне с цел повишаване на качеството и на изпускането

1.    Забраняват се практиките селективно изхвърляне с цел повишаване на качеството и изпускане.

2.    Параграф 1 не се прилага за улов на видовете, за които не се отнася задължението за разтоварване в съответствие с член 15, параграф 4 от Регламент(ЕС) № 1380/2013.

Член 17

Видове, които не подлежат на ограничения на улова

1.    Държавите членки може да провеждат пилотни проекти с цел да се проучат методи за избягване, свеждане до минимум и премахване на нежелания улов на видове, които не подлежат на ограничения на улова. Тези пилотни проекти следва да вземат под внимание становищата на съответните консултативни съвети и да се основават на най-добрите налични научни становища.

2.    Ако резултатите от тези пилотни проучвания или други научни становища покажат, че нежеланият улов на видове, които не са предмет на ограничения на улова, е значителен, държавите членки могат да въведат технически мерки за намаляване на нежелания улов в съответствие с процедурата, определена в член 19 от Регламент (ЕС) № 1380/2013. Тези технически мерки се прилагат единствено за риболовните кораби под флага на конкретната държава членка.

ГЛАВА III

РЕГИОНАЛИЗАЦИЯ

Член 18

Ръководни принципи

1.    Техническите мерки, разработени на регионално равнище, са поместени в следните приложения:

а)в приложение V за Северно море;

б)в приложение VI за северозападните води;

в)в приложение VIІ за югозападните води;

г)в приложение VІІІ за Балтийско море;

д)в приложение IX за Средиземно море;

е)в приложение Х за Черно море;

ж)в приложение XI за най-отдалечените региони.

2.    В съответствие с процедурата, предвидена в член 18 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, държавите членки могат да представят съвместни препоръки за определяне на подходящи технически мерки на регионално равнище, които се отклоняват от мерките, посочени в параграф 1.

3.    Техническите мерки, препоръчани в съответствие с параграф 2, са най-малко равностойни на мерките, посочени в параграф 1, по отношение на схемите на експлоатация и нивото на защита на уязвимите видове и местообитания.

Член 19

Регионални мерки в рамките на многогодишните планове

1.    Комисията се оправомощава да определя технически мерки на регионално равнище с цел постигане на целите на многогодишните планове, посочени в членове 9 и 10 от Регламент (ЕС) № 1380/2013. Тези мерки се установяват с делегирани актове, приети в съответствие с член 32 от настоящия регламент и член 18 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

2.     Мерките, установени в съответствие с параграф 1, могат:

a)да изменят или допълват мерките, посочени в приложения V — XI;

б)да се отклонят от посочените в приложения V — XI мерки в определена зона или за определен период от време, при условие че може да се докаже, че тези мерки нямат ползи по отношение на опазването на природата в тази зона или през този период или че с алтернативните мерки се постигат същите цели.

3.    В многогодишния план може да се определи видът на техническите мерки, които могат да бъдат приети за съответния регион съгласно параграфи 1 и 2.

4.    Мерките, приети съгласно параграфи 1 и 2,

a) целят постигането на общите и конкретните цели, посочени в членове 3 и 4 от настоящия регламент;

б) се ръководят от принципите на доброто управление, определени в член 3 от Регламент (ЕС) № 1380/2013; както и

в) предоставят стимули на риболовните кораби, които използват селективни риболовни уреди или техники за риболов с намалено въздействие върху околната среда, чрез разпределението на възможностите за риболов.

5.    Когато държавите членки представят съвместни препоръки за изготвяне на технически мерки, посочени в параграф 1, те предоставят научни доказателства в подкрепа на приемането на тези мерки.

6.    Комисията може да поиска от НТИКР да направи оценка на съвместните препоръки, посочени в параграф 5.

Член 20

Селективност на риболовните уреди по отношение на видове и размер

1.Когато държавите членки представят съвместни препоръки в съответствие с член 19 за определянето на селективни риболовни уреди по отношение на размера и видовете, те предоставят доказателства за това, че тези уреди отговарят на най-малко един от следните критерии:

а)водят до поне равностойни характеристики за селективност за специфичен вид или комбинация от видове като тези на уредите, определени в част Б от приложения V — X и в част А от приложение XI; или

б)водят до спад на нежелания улов на определен вид или комбинация от видове до ниво под определено прагово равнище.

2.Характеристиките за селективност, посочени в параграф 1, буква а), и праговото равнище и видовете, посочени в параграф 1, буква б), се определят в съответния многогодишен план.

Член 21

Затворени зони или зони с ограничен достъп с цел защита на младите екземпляри и струпванията на хвърлящи хайвер морски видове

Когато държавите членки представят съвместни препоръки в съответствие с член 19 за изменение на затворените зони или зоните с ограничен достъп, изброени в част В на приложения V — VIII и X и част Б от приложение XI, или за създаване на нови затворени зони или зони с ограничен достъп, те включват в тези съвместни препоръки по отношение на такива затворени зони или зони с ограничен достъп следните елементи:

–цел на затварянето на зоната;

–обхват и продължителност на затварянето;

–ограничения за определени риболовни уреди; както и

–механизми за контрол и мониторинг.

Член 22

Минимални референтни размери за опазване

Когато държавите членки представят съвместни препоръки в съответствие с член 19 за изменение или установяване на минималните референтни размери за опазване, посочени в част А от приложения V —X, те спазват целта да се осигури защитата на младите екземпляри морски видове.

Член 23

Забрани за риболов с незабавен ефект и разпоредби за смяна на района

Когато държавите членки представят съвместни препоръки в съответствие с член 19, за да даде възможност за създаване на забрани за риболов с незабавен ефект и разпоредби за смяна на района с цел опазване на струпванията на млади екземпляри или на хвърляща хайвер риба или черупкови организми, те включват следните елементи:

–обхват и продължителност на забраните;

–видове и прагови равнища, които задействат забраните;

–разстояние, на което корабите следва да се отдалечат от затворената зона веднага щом тя бъде установена;

–използването на високо селективни риболовни уреди с цел да се позволи достъп до иначе затворени зони; както и

–механизми за контрол и мониторинг.

Член 24

Новаторски риболовни уреди

1.    Когато държавите членки представят съвместни препоръки в съответствие с член 19, за да се даде възможност за използване или разширяване на използването в рамките на даден морски басейн на новаторски риболовни уреди, включително импулсни тралове, описани в част Д от приложение V, те предоставят оценка на вероятните въздействия от използването на такива уреди върху целевите видове и върху уязвимите видове и местообитания.

2.    НТИКР оценява тези оценки.

3.    Използването на новаторски риболовни уреди не се разрешава, ако научната оценка покаже, че тяхното използване ще доведе до отрицателни въздействия върху уязвимите местообитания и нецелевите видове.

Член 25

Мерки за опазване на природата

Съвместните препоръки, представени от държавите членки в съответствие с член 19 с цел за да се даде възможност за използване на мерки за опазване на природата за защита на уязвими биологични видове и местообитания, могат по-специално да включват:

–създаване на списъци на уязвимите видове и местообитания, които според най-добрите налични научни становища са изложени на най-голям риск от риболовните дейности в съответните региони;

–уточняване на употребата на дадени мерки за смекчаване в допълнение на посочените в част Г на приложения V — X за свеждане до минимум на прилова на видовете, посочени в член 12;

–посочване на мерки за свеждане до минимум на въздействията на риболовните съоръжения върху местообитанията, посочени в член 13, или други уязвими местообитания извън защитените зони по „Натура 2000“;

–посочване на ограничения за конструкцията и експлоатацията на определени уреди или въвеждане обща забрана за употребата на някои риболовни уреди в район, където такива уреди представляват заплаха за опазването на видовете, посочени в членове 11 и 12, на местообитанията, посочени в член 13, или на други уязвими местообитания извън защитените зони по „Натура 2000“.

Член 26

Регионални мерки в рамките на временни планове за премахване на изхвърлянето на улов

1.    Когато държавите членки представят съвместни препоръки за установяването на технически мерки в рамките на плановете за премахване на изхвърлянето на улов, посочени в член 15, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, тези препоръки могат да съдържат следните елементи:

а)спецификации на риболовните уреди и правила за тяхното използване;

б)спецификации на измененията в риболовните уреди или използването на устройства за повишаване на селективността по отношение на размера или видовете;

в)ограничения или забрана на използването на определени риболовни уреди и на риболовни дейности в определени зони или периоди;

г)минимални референтни размери за опазване.

2.    Мерките, посочени в параграф 1, са насочени към постигането на целите, определени в член 3, и по-специално за опазване на струпванията от млади екземпляри или хвърляща хайвер риба или черупкови организми.

Член 27

Актове за изпълнение

1.    Комисията може да приема актове за изпълнение относно следното:

–спецификации на селективните устройства, прикрепени към уредите, определени в част Б от приложения V — VIII;

–подробни правила относно спецификациите на риболовните уреди, описани в част Д от приложение V, относно ограниченията за конструирането на риболовни уреди и мерките за контрол и мониторинг, които трябва да бъдат приети от държавата членка на знамето;

–подробни правила относно мерките за контрол и мониторинг, които трябва да бъдат приети от държавата на знамето, при използване на уредите, посочени в приложение V, част В, точка 6, приложение VI, част В, точка 9 и приложение VII, част В, точка 4;

–подробни правила относно мерките за контрол и мониторинг, които трябва да бъдат приети по отношение на затворените зони или зоните с ограничен достъп, посочени в приложение V, част В, точка 2 и приложение VI, част В, точка 6 и 7;

–подробни правила относно сигнала и характеристиките на използване на акустични устройства за отблъскване, посочени в част Г от приложения V — X;

–подробни правила за проектиране и разгръщане на серпентини за сплашване на птици и парагади с тежести, посочени в част Г от приложения VI, VII и IX.

2.    Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 33, параграф 2.

ГЛАВА IV

РЕГИОНАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИБАРСТВОТО

Член 28

Организация за риболова в североизточните части на Атлантическия океан (NEAFC)

В съответствие с член 32 на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове относно:

a) транспониране в правото на Съюза на някои технически мерки, приети от Комисията за риболова в североизточните части на Атлантическия океан (NEAFC), включително списъци на уязвими морски екосистеми и специфични технически мерки, свързани с риболов на синя молва и морски костур, определени в препоръки 05:2013, 19:2014, 01:2015 и 02:2015 от NEAFC; както и

б)приемане на други технически мерки, които допълват или изменят определени несъществени елементи от законодателните актове, за транспониране на препоръките на NEAFC.

ГЛАВА V

НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, ЗАРИБЯВАНЕ И ЗАСЕЛВАНЕ

Член 29

Научни изследвания

1.    Техническите мерки, предвидени в настоящия регламент, не се прилагат за риболовните операции, извършвани единствено за целите на научни изследвания, при спазване на следните условия:

a)    риболовните операции се извършват с разрешението и под управлението на държавата членка на знамето;

б)    Комисията и държавата членка, във водите под суверенитета или под юрисдикцията на която се извършват риболовните операции („крайбрежната държава членка“), трябва да бъдат уведомени поне един месец предварително за намерението да се извършват такива риболовни операции, като се посочат подробности относно участващите кораби и научните изследвания, които ще се предприемат;

в)    корабът или корабите, извършващи риболовните операции, притежават валидно разрешение за риболов в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1224/2009;

г)    ако крайбрежната държава членка отправи искане към държавата членка на знамето, капитанът на кораба приема на борда наблюдател от крайбрежната държава членка за периода на риболовните операции.

2.    Морските видове, уловени за целите, посочени в параграф 1, могат да бъдат продавани, съхранявани, излагани или предлагани за продажба, при условие че бъдат приспаднати от квотите в съответствие с точка 33, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1224/2009, и ако:

а)те отговарят на стандартите, определени в приложения IV — VII от настоящия регламент; или

б)се продават за цели, различни от пряката консумация от човека.

Член 30

Изкуствено зарибяване и заселване

1.    Техническите мерки, предвидени в настоящия регламент, не се прилагат за риболовните операции, извършвани единствено с цел изкуствено зарибяване или заселване на морски видове, при условие че тези операции се извършват с разрешението и под управлението на държавата членка или държавите членки, които имат пряк управленски интерес.

2.    Когато изкуственото зарибяване на запасите или заселването на морски видове се извършват във водите на друга държава членка или държави членки, Комисията и всички засегнате държави членки се уведомяват най-малко един месец предварително за намерението да се извършват такива риболовни операции.

ГЛАВА VI

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ

Член 31
Предпазни мерки

1.    Когато наличните научни становища указват, че са необходими незабавни действия за опазване на дадени морски видове, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 32 за смекчаване на тези заплахи. Тези мерки могат да включват по-конкретно ограничения върху използването на риболовни уреди или по отношение на риболовните дейности в определени зони или през определени периоди.

2.Делегираните актове, посочени в параграф 1, са предназначени в частност:

a)за справяне с неочаквани промени в структурите на запасите в резултат на високи или ниски нива на попълване на даден запас с млади екземпляри;

б) за опазване на хвърляща хайвер риба или черупкови организми, когато запасите са на много ниски нива или когато съществуват други фактори, свързани с околната среда, застрашаващи състоянието на запаса.

3. Делегираните актове, посочени в параграф 1, се прилагат за период от не повече от три години, без да се засягат разпоредбите на член 32, параграф 6.

ГЛАВА VII

ПРОЦЕДУРНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 32

Упражняване на делегирането

1.    Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.    Правомощието да приема делегирани актове, посочено в членове 11, 13, 19, 28 и 31, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от [----] г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на 5-годишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на съответния срок.

3.    Делегирането на правомощия, посочено в членове 11, 13, 19, 28 и 31, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението, дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.    Веднага след приемането на делегиран акт Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.    Делегиран акт, приет съгласно членове 11, 13, 19 и 28, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

6.    Делегираните актове, приети съгласно член 31, влизат в сила незабавно и се прилагат, докато не бъдат представени възражения в съответствие с параграф 7. В нотификацията относно такъв делегиран акт до Европейския парламент и Съвета се посочват причините за използването на процедурата по спешност.

7.    Европейският парламент и Съветът могат да възразят срещу делегиран акт, приет съгласно член 31, в съответствие с процедурата, посочена в параграф 5. В такъв случай Комисията отменя акта незабавно след нотифицирането на решението на Европейския парламент или на Съвета, с което се представят възражения.

Член 33

Процедура на комитет

1.    Комисията се подпомага от Комитета по рибарство и аквакултури, създаден по силата на член 47 от Регламент (ЕС) № 1380/2013. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.    При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Съвета.

3.    При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Съвета във връзка с член 5 от него.

ГЛАВА VIII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 34

Преглед и докладване

1.    До края на 2020 г. и след това на всеки три години, и въз основа на информацията, предоставена от държавите членки и съответните консултативни съвети и вследствие на оценка от страна на НТИКР, Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета за изпълнението на настоящия регламент. Този доклад оценява в каква степен техническите мерки, както на регионално равнище, така и на равнището на Съюза, са допринесли за постигането на целите, посочени в членове 3 и 4.

2.    Ако въз основа на този доклад се установи, че на регионално равнище целите не са изпълнени, в рамките на шест месеца от представянето на посочения в параграф 1 доклад държавите членки представят план с коригиращи действия, които да бъдат предприети, за да се гарантира постигането на тези цели.

3.     Комисията може също така да предложи на Европейския парламент и на Съвета всякакви необходими изменения на настоящия регламент въз основа на този доклад.

Член 35

Изменения на Регламент (ЕО) № 1967/2006

Регламент (ЕО) № 1967/2006 се изменя, както следва:

a)    членове 3, 8, 9, 10, 11, 12, 14, 15, 16 и 25 се заличават;

б)    приложения І, II, III и IV се заличават.

Член 36

Изменения на Регламент (ЕО) № 1098/2007

В Регламент (ЕО) № 1098/2007 се заличават членове 8 и 9.

Член 37

Изменения на Регламент (ЕО) № 1224/2009

Дял IV, глава IV от Регламент (ЕО) № 1224/2009 се изменя, както следва:

a)раздел 3 се заличава;

б)добавя се следният раздел 4:

„Раздел 4

Преработка на борда и риболов на пелагични видове“

Член 54a

Преработка на борда

1.    Забранява се извършването на борда на риболовен кораб на каквато и да е физическа или химична преработка на риба за производството на брашна, на масла или на сходни продукти, или да се трансбордира улов от риба за такива цели.

2.    Параграф 1 не се прилага за:

a)преработката или трансбордирането на карантия; и

б)производството на борда на риболовен кораб на сурими.

Член 54б

Ограничения на обработката на улова и изхвърлянето на риба за пелагични кораби

1.    Максималното разстояние между прътите във водния сепаратор на борда на пелагични кораби, които ловят скумрия, херинга и сафрид в зоната на Конвенцията NEAFC, определена в член 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1236/2010, е 10 mm.

Прътите трябва да са заварени към уреда. Ако във водния сепаратор се използват отвори вместо пръти, максималният диаметър на отворите не трябва да надвишава 10 mm. Диаметърът на отворите в улеите пред водния сепаратор не трябва да надвишава 15 mm.

2.    За пелагичните кораби, извършващи дейност в зоната на Конвенцията NEAFC, е забранено да изхвърлят риба под своята водна линия, от буферни резервоари или резервоари с охладена морска вода.

3.    Капитанът на кораба изпраща на компетентните органи в областта на рибарството на държавата членка на знамето чертежите, свързани със съоръженията за обработка на улова и изхвърляне на риба, намиращи се на пелагичните кораби, които ловят скумрия, херинга и сафрид в зоната на Конвенцията NEAFC, заверени от компетентните органи на държавата членка на знамето, както и всякакви изменения към тях. Компетентните органи на държавата членка на знамето на корабите извършват периодични проверки на точността на представените чертежи. Копия се държат на борда на кораба по всяко време.

Член 54в

Ограничения за използването на устройство за автоматично сортиране

1.    Забранява се наличието или използването на борда на риболовен кораб на устройства, позволяващи автоматично сортиране по размери или по пол на херинга, скумрия или сафрид.

2.    Независимо от това, наличието и използването на тези устройства се разрешава, при условие че:

а)на един и същ риболовен кораб не се намират едновременно теглени мрежени уреди с размер на отвора на мрежата по-малък от 80 mm, или един или няколко мрежи гъргър или сходни риболовни уреди, или

б)съвкупността от улова, който може законно да бъде държан на борда:

се съхранява в замразено състояние;

сортираните риби са замразени непосредствено след сортирането им и нито една сортирана риба не се връща в морето; както и

устройствата за автоматично сортиране са монтирани и установени на борда по такъв начин, че да се гарантира незабавното замразяване и да не се позволява връщането на морски видове в морето.

3.Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 всеки риболовен кораб, който има разрешението да извършва риболовни дейности в Балтийско море, Белтите или Оресунд, може да има на борда устройства за автоматично сортиране, докато се намира в Категат, при условие че му е издадено разрешение за риболов в съответствие с член 7. Разрешението за риболов съдържа уточнения за видовете, зоните, периодите и всякакви други условия, приложими за използването и наличието на борда на устройствата за автоматично сортиране.“

Член 38

Изменение на Регламент (ЕС) № 1343/2011

Член 26 от Регламент (ЕО) № 1343/2011 се изменя, както следва:

1) добавя се следната буква:

„з)    технически мерки по членове 4, 10, 12, 15, 15а, 16, 16б, 16в, 16г, 16е, 16ж, 16з, 16и, 16й и 16к.“;

2) добавя се следният параграф:

На Комисията също така се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 27 с цел да се транспонират в правото на Съюза други технически мерки, приети от GFCM, които стават задължителни за Съюза, и да допълват или изменят определени несъществени елементи от законодателните актове, които транспонират препоръките на GFCM относно техническите мерки.“

Член 39

Изменение на Регламент (ЕС) № 1380/2013

В Регламент (ЕС) № 1380/2013 член 15, параграф 12 се заменя със следното:

„За видовете, които не подлежат на задължението за разтоварване, посочено в параграф 1, уловът на видове под минималния референтен размер за опазване не се задържа на борда, а незабавно се връща в морето, освен когато се използва като жива стръв.“

Член 40

Отмяна

Регламенти (ЕО) № 894/97, (ЕО) № 850/98, (ЕО) № 2549/2000, (ЕО) № 254/2002, (ЕО) № 812/2004 и (ЕО) № 2187/2005 се отменят.

Позоваванията на отменените регламенти се считат за позовавания на настоящия регламент.

Член 41

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на година.

(1)    MRAG et al. (2014) . Проучване в подкрепа на разработването на нова правна рамка за техническите мерки за опазване в рамките на реформираната ОПОР. Лот 2: Ретроспективна и прогнозна оценка на ОПОР, която не засяга международното ѝ измерение. Брюксел. 265 стр.

(2)    Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22).

(3)    COM(2002)672 final — Предложение за регламент на Съвета относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за защита на младите екземпляри от морски организми.

(4)    COM(2008)324 final — Предложение за регламент на Съвета относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки.

(5)    COM(2013) 685 final — Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): резултати и следващи стъпки.

(6)

   COM(2011) 244 final — Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Нашата застраховка живот, нашият природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.

(7)

   COM(2014) 130 final/2 — Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Преглед на резултатите от стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

(8)

   http://ec.europa.eu/dgs/maritimeaffairs_fisheries/consultations/technical-measures/index_en.htm

(9)    http://ec.europa.eu/dgs/maritimeaffairs_fisheries/consultations/technical-measures/contributions/index_en.htm

(10)    НТИКР: (2012 г.) Експертна работна група относно различни принципи за определяне на селективността в бъдещия регламент за техническите мерки (EWG-12-14). 61 стр.

(11)    НТИКР (2013 г.). Експертна работна група относно различни принципи за определяне на селективността в бъдещия регламент за техническите мерки (EWG-13-04). 38 стр.

(12)    НТИКР (2015 г.) Технически мерки — част III (НТИКР- 15-05). 2015 г. Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, EUR 27223 EN, JRC 95832, 59 стр.

(13)

   РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 199/2008 НА СЪВЕТА от 25 февруари 2008 г. за установяване на общностна рамка за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ и за подкрепа на научните консултации във връзка с Общата политика в областта на рибарството (ОВ L 60, 5.3.2008 г., стр. 1).

(14)    Регламент (ЕС) № 1343/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно определени разпоредби за риболова в зоната по Споразумението за GFCM (Генералната комисия по рибарство в Средиземно море) и за изменение на Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море (ОВ L 347, 30.12.2001 г., стр. 44).

(15)    OВ C , г., стр. .

(16)    OВ C , г., стр. .

(17)    ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22.

(18)    Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр.19).

(19)    Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (OВ L 206, 22.7.1992 г., стр.7).

(20)    Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр.).

(21)    Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).

(22)    Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр.13).

(23)    Регламент (ЕО) № 1239/98 на Съвета от 8 юни 1998 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 894/97 за установяване на някои технически мерки за опазване на рибните ресурси (ОB L 171, 17.6.1998 г.).

(24)    Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета от 30 март 1998 г. относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за защита на младите екземпляри морски организми (ОВ L 125, 27.4.1998 г., стр. 1).

(25)    Регламент (ЕО) № 2549/2000 на Съвета от 17 ноември 2000 г. относно създаването на допълнителни технически мерки за възстановяване на запасите от риба треска в Ирландско море (участък VІІа на ICES) (OВ L 292, 21.11.2000 г., стр.5).

(26)    Регламент (ЕО) № 254/2002 на Съвета от 12 февруари 2002 г. относно установяването на мерки, които да бъдат приложени през 2002 г., за възстановяване на запасите от треска в Ирландско море (участък VIIа на ICES) (ОВ L 41, 13.2.2002 г., стр. 1).

(27)    Регламент (ЕО) № 812/2004 на Съвета от 26 април 2004 г. за определяне на мерки относно приуловите на представители на разред китообразни в риболовните полета и за изменение на Регламент (ЕО) № 88/98 (OВ L 150, 30.4.2004 г., стр. 12).

(28)    Регламент (ЕО) № 2187/2005 на Съвета от 21 декември 2005 г. за опазване на рибните ресурси посредством технически мерки в района на Балтийско море, Белти и протока Оресунд, за изменение на Регламент (ЕО) № 1434/98 и отмяна на Регламент (ЕО) № 88/98 (ОВ L 349, 31.12.2005 г., стр. 1).

(29)    Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета от 21 декември 2006 г. относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море, за изменение на Регламент (ЕИО) № 2847/93 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1626/94 (ОВ L 409, 30.12.2006 г., стр. 11).

(30)    Регламент (ЕО) № 1098/2007 на Съвета от 18 септември 2007 г. за създаване на многогодишен план за запасите от треска в Балтийско море и за риболовните предприятия, които експлоатират тези запаси, за изменение на Регламент (ЕИО) № 2847/93 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 779/97 (ОВ L 248, 22.9.2007 г., стр. 1).

(31)    Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 (ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1).

(32)    Регламент (ЕС) № 1343/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно определени разпоредби за риболова в зоната по Споразумението за GFCM (Генералната комисия по рибарство в Средиземно море) и за изменение на Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море (ОВ L 347, 30.12.2001 г., стр. 44).

(33)    Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22).

(34)    Участъците на ICES (International Council for the Exploration of the Sea - Международен съвет за изследване на морето) съответстват на определените в Регламент (ЕО) № 218/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно предоставянето на статистика за номиналния улов на държавите членки, които извършват риболов в североизточната част на Атлантическия океан (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 70).

(35)    Зоните на CECAF (Централно-източна част на Атлантическия океан или главна риболовна зона 34 на ФАО) съответстват на определените в Регламент (ЕО) № 216/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно предоставянето на статистика за номиналния улов на държавите членки, които извършват риболов в зони извън северната част на Атлантическия океан (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 1).

(36)    Регламент (ЕС) № 1343/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно определени разпоредби за риболова в зоната по Споразумението за GFCM (Генералната комисия по рибарство в Средиземно море) и за изменение на Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море (ОВ L 347, 30.12.2011 г., стр. 44).

(37)    Регламент (ЕС) № 1236/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2010 г. за определяне на схема за контрол и изпълнение в зоната, обхваната от Конвенцията за бъдещо многостранно сътрудничество в областта на риболова в североизточната част на Атлантическия океан, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2791/1999 на Съвета (ОВ L 348, 31.12.2010 г., стр. 17).

(38)    Регламент (ЕС) № 1343/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно определени разпоредби за риболова в зоната по Споразумението за GFCM (Генералната комисия по рибарство в Средиземно море) и за изменение на Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море (ОВ L 347, 30.12.2011 г., стр. 44).

(39)    Регламент (ЕО) 734/2008 на Съвета от 15 юли 2008 г. относно опазването на уязвимите морски екосистеми в открито море от неблагоприятните въздействия при използване на дънни риболовни съоръжения (ОВ L 201, 15.7.2008 г., стр. 8).

(40)    Регламент (ЕО) № 517/2008 на Комисията от 10 юни 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 850/98 по отношение определянето на размера на отвора и оценяването на дебелината на влакното на рибарските мрежи (ОВ L 151, 11.6.2008 г., стр. 5).

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 11.3.2016

COM(2016) 134 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

Регламент на Европейския парламент и на Съвета

относно опазването на рибните ресурси и защитата на морските екосистеми чрез технически мерки, за изменение на регламенти (ЕО) № 1967/2006, (ЕО) № 1098/2007 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета, регламенти (ЕС) № 1343/2011 и (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 894/97, (ЕО) № 850/98, (ЕО) № 2549/2000, (ЕО) № 254/2002, (ЕО) № 812/2004 и (ЕО) № 2187/2005 на Съвета

{SWD(2016) 56 final}
{SWD(2016) 57 final}

ПРИЛОЖЕНИЯ

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Забранени видове

а)бодлив скат (Amblyraja radiata) във водите на Съюза от участъци IIa, IIIa и VIId на ICES и подзона IV на ICES;

б)следните видове риба трион във всички води на Съюза:

i) риба трион от вида Anoxypristis cuspidata (Anoxypristis cuspidata);

ii) риба трион от вида Pristis clavata (Pristis clavata);

iii) дребнозъба риба трион (Pristis pectinata);

iv) риба трион от вида Pristis pristis (Pristis pristis);

v) риба трион от вида Pristis zijsron (Pristis zijsron);

в)гигантска акула (Cetorhinus maximus) и бяла акула (Carcharodon carcharias) във всички води;

г)двата вида (Dipturus cf. flossada и Dipturus cf. intermedia) на обикновения скат (Dipturus batis), във водите на Съюза от участък IIa на ICES и подзони III, IV, VI, VII, VIII, IX и X на ICES;

д)гладка светеща акула (Etmopterus pusillus) във водите на Съюза от участък IIa на ICES и подзона IV на ICES, както и във водите на Съюза от подзони I, V, VI, VII, VIII, XII и XIV на ICES;

е) манта от вида Мanta alfredi (Manta alfredi) във всички води на Съюза;

ж)манта от вида Manta birostris (Manta birostris) във всички води на Съюза;

з)следните видове манта (Mobula rays) във всички води на Съюза:

i) дяволска риба (Mobula mobular);

ii) манта от вида Mobula rochebrunei (Mobula rochebrunei);

iii) манта от вида Mobula japanica (Mobula japanica);

iv) манта от вида Mobula thurstoni (Mobula thurstoni);

v) манта от вида Mobula eregoodootenkee (Mobula eregoodootenkee);

vi) манта от вида Mobula munkiana (Mobula munkiana);

vii) манта от вида Mobula tarapacana (Mobula tarapacana);

viii) манта от вида Mobula kuhlii (Mobula kuhlii);

ix) манта от вида Mobula hypostoma (Mobula hypostoma);

и)морска лисица (Raja clavata) във водите на Съюза от участък IIIa на ICES;

й)норвежки скат (Raja (Dipturus) nidarosiensis) във водите на Съюза от участъци VIa, VIb, VIIa, VIIb, VIIc, VIIe, VIIf, VIIg, VIIh и VIIk на ICES;

к)бял скат (Raja alba) във водите на Съюза от подзони VI, VII, VIII, IX и X на ICES;

л)риба китара (Rhinobatidae) във водите на Съюза от подзони I, II, III, IV, V, VI, VII, VIII, IX, X и XII на ICES;

м)морски ангел (Squatina squatina) във всички води на Съюза;

н)сьомга (Salmo salar) и морска пъстърва (Salmo trutta) при риболов с всякакъв вид теглени мрежи във водите, разположени отвъд граница от 6 мили, измерени от основната брегова линия на държавите членки, в подзони I, II, IV, V, VI, VII, VIII, IX и Х на ICES (водите на Съюза);

о)женски лангусти (Palinuridae spp.) и женски омари (Homarus gammarus) във всички води на Съюза, освен когато се използват за пряко зарибяване или заселване;

п)миди от вида Lithophaga lithophaga (Lithophaga lithophaga) и голям каменопробивач (Pholas dactylus) във водите на Съюза в Средиземно море.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Затворени зони за защита на уязвимите местообитания

За целите на член 13 следните ограничения на риболовната дейност са приложими в зоните, ограничени от локсодроми, последователно съединяващи следните координати, които се измерват съгласно системата WGS84:

Част А

Северозападни води

1.    Забранява се използването на дънни тралове или подобни теглени мрежи, закотвени хрилни мрежи, заплитащи мрежи или тристенни хрилни мрежи и кърмаци в следните зони:

Belgica Mound Province:

–51° 29,4′ с.ш., 11° 51,6′ з.д.

–51° 32,4' с.ш., 11° 41,4' з.д.

–51° 15,6' с.ш., 11° 33,0' з.д.

–51° 13,8' с.ш., 11° 44,4' з.д.

–51° 29,4′ с.ш., 11° 51,6′ з.д.

Hovland Mound Province:

–52° 16.2′ с.ш., 13° 12.6′ з.д.

–52° 24.0′ с.ш., 12° 58.2′ з.д.

–52° 16.8′ с.ш., 12° 54.0′ з.д.

–52° 16.8′ с.ш., 12° 29.4′ з.д.

–52° 04.2′ с.ш., 12° 29.4′ з.д.

–52° 04.2′ с.ш., 12° 52.8′ з.д.

–52° 09.0′ с.ш., 12° 56.4′ з.д.

–52° 09.0′ с.ш., 13° 10.8′ з.д.

–52° 16.2′ с.ш., 13° 12.6′ з.д.

северозападен Porcupine Bank зона I:

–53° 30.6′ с.ш., 14° 32.4′ з.д.

–53° 35.4′ с.ш., 14° 27.6′ з.д.

–53° 40.8′ с.ш., 14° 15.6′ з.д.

–53° 34.2′ с.ш., 14° 11.4′ з.д.

–53° 31.8′ с.ш., 14° 14.4′ з.д.

–53° 24.0′ с.ш., 14° 28.8′ з.д.

–53° 30.6′ с.ш., 14° 32.4′ з.д.

северозападен Porcupine Bank зона II:

–53° 43.2 с.ш., 14° 10.8′ з.д.

–53° 51.6′ с.ш., 13° 53.4′ з.д.

–53° 45.6′ с.ш., 13° 49.8′ з.д.

–53° 36.6′ с.ш., 14° 07.2′ з.д.

–53° 43.2 с.ш., 14° 10.8′ з.д.

югозападен Porcupine Bank:

–51° 54.6′ с.ш., 15° 07.2′ з.д.

–51° 54.6′ с.ш., 14° 55.2′ з.д.

–51° 42.0′ с.ш., 14° 55.2′ з.д.

–51° 42.0′ с.ш., 15° 10.2′ з.д.

–51° 49.2′ с.ш., 15° 06.0′ з.д.

–51° 54.6′ с.ш., 15° 07.2′ з.д.

2.    Всички пелагични кораби, които извършват риболов в зоните, посочени в точка 1:

–фигурират в списък на одобрените кораби и им е издадено разрешение за риболов в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1224/2009;

–имат на борда си единствено пелагични уреди;

–уведомяват четири часа предварително ирландския център за наблюдение на риболова (ЦНР) — съгласно определението в член 4, параграф 15 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 — за намерението си да навлязат в зона за защита на уязвими дълбоководни местообитания и същевременно съобщават количествата риба, съхранявани на борда;

–когато се намират в някоя от зоните, описани в точка 1, те разполагат с работеща, напълно функционираща сигурна система за наблюдение на корабите (VMS), която изцяло съответства на съответните правила;

–ежечасно изготвят доклади от VMS;

–уведомяват ирландския ЦНР за напускането на зоната и същевременно съобщават количествата риба, съхранявани на борда; както и

–имат на борда тралове с торба с диапазон на размера на отвора 16—79 mm.

Darwin Mounds

Забранява се използването на дънни тралове или подобни теглени мрежи в следната зона:

–59° 54′ с.ш., 6° 55′ з.д.

–59° 47′ с.ш., 6° 47′ з.д.

–59° 37′ с.ш., 7° 39′ з.д.

–59° 45′ с.ш., 7° 39′ з.д.

–59° 54′ с.ш., 7° 25′ з.д.

Част Б

Югозападни води

1.    El Cachucho:

1.1    Забранява се използването на дънни тралове, закотвени хрилни мрежи, заплитащи мрежи или тристенни хрилни мрежи и кърмаци в следните зони:

–44° 12′ с.ш., 5° 16′ з.д.

–44° 12′ с.ш., 4° 26′ з.д.

–43° 53′ с.ш., 4° 26′ з.д.

–43° 53′ с.ш., 5° 16′ з.д.

–44° 12′ с.ш., 5° 16′ з.д.

1.2.    Корабите, извършвали целеви риболов на брадата мерлуза (Phycis blennoides) с кърмаци през 2006, 2007 и 2008 г., могат да продължат да извършват риболов в зоната южно от 44° 00,00 ′ с.ш., при условие че им е издадено разрешение за риболов в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.

1.3.    Когато извършват риболовни дейности в зоната, определена в параграф 1.1, всички кораби с такова разрешение за риболов, независимо от общата им дължина, използват работеща, напълно функционираща сигурна система за наблюдение на корабите (VMS), която изцяло съответства на съответните правила.

2.    Мадейра и Канарските острови

Забранява се използването на закотвени хрилни мрежи, заплитащи мрежи и тристенни хрилни мрежи при дълбочини над 200 m, както и дънни тралове или подобни теглени риболовни уреди в следните зони: 

–27° 00′ с.ш., 19° 00′ з.д.

–26° 00′ с.ш., 15° 00′ з.д.

–29° 00′ с.ш., 13° 00′ з.д.

–36° 00′ с.ш., 13° 00′ з.д.

–36° 00′ с.ш., 19° 00′ з.д.

3.    Азорски острови

Забранява се използването на закотвени хрилни мрежи, заплитащи мрежи и тристеннr хрилни мрежи при дълбочини над 200 m, както и дънни тралове или подобни теглени риболовни уреди в следните зони:

–36° 00′ с.ш., 23° 00′ з.д.

–39° 00′ с.ш., 23° 00′ з.д.

–42° 00′ с.ш., 26° 00′ з.д.

–42° 00′ с.ш., 31° 00′ з.д.

–39° 00′ с.ш., 34° 00′ з.д.

–36° 00′ с.ш., 34° 00′ з.д.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Списък на видовете, които са забранени за улов с плаващи мрежи

–Бял тон: Thunnus alalunga 

–Червен тон: Thunnus thynnus 

–Дебел тон: Thunnus obesus 

–Ивичест тунец: Katsuwonus pelamis 

–Паламуд: Sarda sarda 

–Жълтопер тунец: Thunnus albacares 

–Чернопер тунец: Thunnus atlanticus 

–Малък тунец: Euthynnus spp.

–Южен червен тон: Thunnus maccoyii 

–Обикновена ауксида: Auxis spp.

–Атлантическа платика: Brama rayi 

–Марлини: Tetrapturus spp.; Makaira spp.

–Риби ветроходи: Istiophorus spp.

–Риба меч: Xiphias gladius 

–Морски игли или сайри: Scomberesox spp.; Cololabis spp.

–Делфинови риби: Coryphœna spp.

–Акули: Hexanchus griseus; Cetorhinus maximus; Alopiidae; Carcharhinidae; Sphymidae; Isuridae; Lamnidae 

–Главоноги: всички видове

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Измерване на размера на даден морски организъм

1.    Размерът на всяка риба се измерва от върха на муцуната до края на опашната перка, както е показано на фигура 1.

2.    Размерът на норвежки омар (Nephrops norvegicus) се измерва, както е показано на фигура 2:

–или като дължина на черупката, успоредно на средната ос от задната част на една от очните кухини до средната точка на периферния дорсален ръб на черупката, или

–като обща дължина, измерена от върха на хоботчето до предния край на пигидия, с изключение на плавниците.

3.    Размерът на омар (Homarus gammarus) се измерва, както е показано на фигура 3:

–или като дължина на черупката, успоредно на средната ос от задната част на една от очните кухини до средната точка на периферния дорсален ръб на черупката, или

–като обща дължина, измерена от върха на хоботчето до предния край на пигидия, с изключение на плавниците.

4.    Размерът на лангуста (Palinuridae) се измерва, както е показано на фигура 4, като дължина на черупката, успоредно на средната ос от задната част на хоботчето до средната точка на периферния дорсален ръб на черупката.

5.    Размерът на двучерупчесто мекотело се измерва, както е показано на фигура 5, напречно на най-големия размер на черупката.

Фигура 1 Рибни видове

Фигура 2 Норвежки омар	Фигура 3 Омар

Фигура 4 Лангуста

Фигура 5 Двучерупчести мекотели

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Северно море

Част А

Минимални референтни размери за опазване

1 Във водите на Съюза от участък IVa на ICES

2 В зона на участъците IVb и ІVс на ICES, ограничена от точка, разположена на 53°28′22″ с.ш., 0°09′24″ и. д. на крайбрежието на Англия, права линия, свързваща тази точка с точка, разположена на 53°28′22″ с.ш., 0°22′24″ и.д., границата на 6-те мили на Обединеното кралство и права линия, свързваща точка, разположена на 51°54′06″ с.ш., 1°30′30″ и.д., с точка на крайбрежието на Англия на 51°55′48″ с.ш., 1°17′00″ и.д., се прилагат 115 cm като минимален референтен размер за опазване.

3 За морски раци, уловени с помощта на винтери или кошове, максимум 1 % от теглото на общия им улов може да бъде под формата на отделени щипци. За морски раци, уловени с други риболовни уреди, могат да бъдат разтоварени не повече от 75 kg под формата на отделени щипци.

Част Б

Размери на отвора

1.    Минимални размери на отвора за теглени риболовни уреди

В Северно море и Скагерак/Категат се използват трални торби със следните размери на отвора:

2.    Минимални размери на отвора за статични мрежи

В Северно море и Скагерак/Категат се използват статични мрежи със следните размери на отвора:

Част В

Затворени зони или зони с ограничен достъп

1.    Затваряне на зона за защита на запасите от пясъчна змиорка в участъци IVa и IVb на ICES

1.1    Уловът на пясъчна змиорка с помощта на теглени уреди с трална торба с размер на отвора, по-малък от 80 mm, или на статични мрежи с размер на отвора, по-малък от 100 mm, се забранява в географската зона, ограничена от източния бряг на Англия и Шотландия и от локсодроми, последователно съединяващи следните координати, които се измерват съгласно системата WGS84:

–източния бряг на Англия на 55°30´ с. ш.,

–55° 30′ с.ш., 01° 00′ з.д.

–58° 00′ с.ш., 01° 00′ з.д.

–58° 00′ с.ш., 02° 00′ з.д.

–източното крайбрежие на Шотландия при дължина 02°00′ з.д.

1.2    Позволява се риболов с цел научни изследвания, за да се наблюдават запасите от пясъчна змиорка в тази зона и резултатите от затварянето на тази зона за риболов.

2.            Затваряне на зона с цел опазване на младите екземпляри писия в подзона IV на ICES

2.1            На корабите с обща дължина над 8 метра се забранява да използват всякакви дънни тралове, датски грибове или сходни теглени уреди в географските зони, ограничени от локсодроми, последователно съединяващи следните координати, които се измерват съгласно системата WGS84:

а)зоната от 12 морски мили пред бреговете на Франция на север от 51°00´ северна ширина, на Белгия и на Холандия до 53°00´ северна ширина, измерени от базовите линии;

б)зоната, ограничена от линия, свързваща следните координати:

в)точка на западния бряг на Дания, разположена на 57°00´ с. ш.,

–57° 00 с.ш., 7° 15′ и.д.

–55° 00 с.ш., 7° 15′ и.д.

–55° 00 с.ш., 7° 00′ и.д.

–54° 30 с.ш., 7° 00′ и.д.

–54° 30 с.ш., 7° 30′ и.д.

–54° 00 с.ш., 7° 30′ и.д.

–54° 00 с.ш., 6° 00′ и.д.

–53° 50 с.ш., 6° 00′ и.д.

–53° 50 с.ш., 5° 00′ и.д.

–53° 30 с.ш., 5° 00′ и.д.

–53° 30 с.ш., 4° 15′ и.д.

–53° 00 с.ш., 4° 15′ и.д.

–точка от крайбрежието на Нидерландия, разположена на 53° 00′ с. ш.

–зоната от 12 морски мили пред западния бряг на Дания от 57° 00´ с. ш. до фара на Hirtshals, измерени от базовите линии.

2.2    Следните кораби имат право да извършват риболов в зоната, посочена в точка 2.1:

–кораби, чиято двигателна мощност не превишава 221 kW, които използват дънни тралове или датски грибове;

–кораби-двойки, извършващи риболов с дънни тралове, чиято комбинирана двигателна мощност не превишава в нито един момент 221 kW;

–на кораби, чиято двигателна мощност превишава 221 kW, е разрешено да използват дънни тралове или датски грибове, а на кораби-двойки, извършващи риболов с тралове, чиято комбинирана двигателна мощност превишава 221 kW, е разрешено да използват дънни тралове, при условие че не извършват целеви риболов на писия и морски език и спазват съответните правила за размера на отвора на мрежите, съдържащи се в част Б от настоящото приложение.

3.    Ограничения за използването на бим тралове в зоната от 12 мили от бреговете на Обединеното кралство

3.1    На риболовните кораби се забранява да използват всякакви бим тралове в зоната от 12 мили от бреговете на Обединеното кралство, измерени от базовите линии, която служи за ограничаване на териториалните води.

3.2    Чрез дерогация от точка 3.1 риболовът с бим тралове в посочената зона се разрешава, при условие че:

–мощността на двигателя на кораба не надвишава 221 kW и общата му дължина не надвишава 24 метра; както и

–дължината на мачтите или агрегираната дължина на мачтите, изчислена като сумата от всички мачти, е не повече от 9 метра или не може да бъде удължена до повече от 9 метра, освен при целеви риболов на Crangon crangon с минимален размер на отвора, по-малък от 31 mm.

4.    Ограничения за риболова на цаца с цел опазване на херингата в участък IVb на ICES

Риболовът с каквито и да било теглени уреди с трална торба с размер на отвора, по-малък от 80 мм, или статични мрежи с размер на отвора, по-малък от 100 mm, се забранява в географските зони, ограничени от локсодроми, последователно съединяващи следните координати, които се измерват съгласно системата WGS84, и по време на периодите, посочени по-долу:

–от 1 януари до 31 март и от 1 октомври до 31 декември в статистическия квадрат на ICES 39E8. По смисъла на настоящия регламент този квадрат на ICES е зоната, ограничена от линия, простираща се на пълен изток от източния бряг на Обединеното кралство, по продължение на 55°00´ северна ширина до точка, разположена на 1°00´ западна дължина, след това на пълен север до точка, разположена на 55°30´ северна ширина и след това на пълен запад до бреговете на Обединеното кралство;

–от 1 януари до 31 март и от 1 октомври до 31 декември във вътрешните води на Moray Firth, разположени на запад от 3°30´ з.д. и във вътрешните води на Firth of Forth, разположени на запад от 3°00´ з.д.;

–от 1 юли до 31 октомври в географската зона, ограничена от следните координати:

–западен бряг на Дания на 55° 30´ с. ш.;

–55° 30′ с.ш., 7° 00′ и.д.

–57° 00′ с.ш., 7° 00′ и.д.

–западен бряг на Дания на 57° 00´ с. ш.;

5.    Специфични разпоредби за Скагерак и Категат в участък IIIa на ICES

5.1    Забранява се риболовът с бим тралове в Категат.

5.2    На корабите на Съюза се забраняват риболовът, задържането на борда, трансбордирането, разтоварването, съхраняването, продажбата и излагането или предлагането за продажба на сьомга и морска пъстърва. Ако бъдат случайно уловени в някоя част от Скагерак и Категат, разположена извън границата от 4 мили, измерена от базовите линии на държавите членки, те се връщат незабавно в морето.

5.3    Забранява се за разполагането на теглени риболовни уреди с трална торба с размер на отвора, по-малък от 32 mm, в периода от 1 юли до 15 септември във водите на разстояние три морски мили от базовите линии на Скагерак и Категат, освен ако с тях не се извършва целеви риболов на скариди от вида Pandalus borealis или целеви риболов на шарен ликод (Zoarces viviparous), попчета (Gobiidae) или морски скорпиони (Cottus spp.), предназначени за стръв.

6.    Използване на статични мрежи в участък IVa на ICES

6.1    Разрешава се използването на следните уреди във води с картографирана дълбочина под 600 метра:

–закотвени хрилни мрежи, използвани за целеви риболов на мерлуза, с размер на отвора на мрежата най-малко 100 mm и на дълбочина не повече от 100 отвора, когато общата дължина на всички разгърнати мрежи не надвишава 25 km на кораб и максималното време на потапяне е 24 часа;

–заплитащи мрежи, използвани за целеви риболов на морски дявол, с размер на отвора на мрежата най-малко 250 mm и на дълбочина не повече от 15 отвора, когато общата дължина на всички разгърнати мрежи не надвишава 100 km на кораб и максималното време на потапяне е 72 часа.

6.2    Забранява се целевият риболов на видовете дълбоководни акули, изброени в приложение I от Регламент (ЕО) № 2347/2002 1 , във води с картографирана дълбочина под 600 метра. Когато са уловени случайно, дълбоководните акули се задържат на борда. Техният улов се разтоварва и се приспада от квотите. Когато случайният улов на дълбоководни акули от кораби на която и да е държава членка надхвърли 10 тона, тези кораби вече не могат да се ползват от дерогациите, предвидени в точка 6.1.

Част Г

Мерки за смекчаване с цел опазването на уязвими видове

Мерки за намаляване на случайния улов на китоподобни в участък IIIa и подзона IV на ICES

1.    На кораби с обща дължина, равна или надвишаваща 12 метра се забранява да разполагат статични мрежи в подзона IV и участък IIIa на ICES без същевременното използване на активни акустични устройства за отблъскване.

2.    Точка 1 не се прилага за риболовни операции, извършвани единствено за целите на научни изследвания, които се провеждат с разрешението и под ръководството на държавите членки или засегнатите държави членки и които целят разработване на нови технически мерки за намаляване на случайния улов и убиването на китоподобни.

3.    Чрез научни изследвания и пилотни проекти държавите членки осъществяват мониторинг и оценка на ефективността на устройствата за смекчаване, описани в точка 1, в съответните риболовни дейности и зони.

Част Д

Новаторски методи на риболов

Използването на електрически импулсни тралове в участъци IVb и IVc на ICES

Независимо от разпоредбите на член 13, риболовът с електрически импулсен трал се разрешава в участъци IVb и IVc на ICES при условията, определени в съответствие с член 27, параграф 1, второ тире от настоящия регламент, по отношение на характеристиките на използвания импулс и мерките за контрол и мониторинг южно от локсодрома, образувана от следните точки, които се измерват съгласно координатна система WGS84:

–точка на източния бряг на Обединеното кралство, разположена на 55° с.ш.

–на изток до 55° с.ш., 5° и.д.

–на север до 56° с.ш.

–на изток до точка на западния бряг на Дания, разположена на 56° с.ш.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Северозападни води

Част А

Минимални референтни размери за опазване

1 В участъци VIa и VIIa на ICES като минимален референтен размер за опазване се прилагат 70 mm за общата дължина и 20 mm за дължината на черупката.

2 В участъци VIa и VIIa на ICES се прилагат 37 mm като минимален референтен размер за опазване.

3 Във водите на Съюза в подзони на ICES V, VI, южно от 56° с.ш., и VII, с изключение на участъци VIId, e и f, като минимален референтен размер за опазване се прилагат 130 mm.

4 За морски раци, уловени с помощта на винтери или кошове, максимум 1 % от теглото на общия им улов може да бъде под формата на отделени щипци. За морски раци, уловени с други риболовни уреди, могат да бъдат разтоварени не повече от 75 kg под формата на отделени щипци.

5 В участъци VІIа на ICES на север от 52° 30' с.ш. и VIId като минимален референтен размер за опазване се прилагат 110 mm.

Част Б

Размери на отвора

1.    Минимални размери на отвора за теглени риболовни уреди

В северозападните води се използват трални торби със следните размери на отвора:

2.    Минимални размери на отвора за статични мрежи

В северозападните води се използват статични мрежи със следните размери на отвора:

Част В

Затворени зони или зони с ограничен достъп

1.    Затворена зона за опазване на треска в участък VIa на ICES

От 1 януари до 31 март и от 1 октомври до 31 декември всяка година се забранява провеждането на каквито и да било риболовни дейности с използване на теглени риболовни уреди или статични мрежи в зоната, ограничена от локсодроми, последователно съединяващи следните координати, които се измерват съгласно координатната система WGS84:

–55° 25′ с.ш., 7° 07′ з.д.

–55° 25′ с.ш., 7° 00′ з.д.

–55° 18′ с.ш., 6° 50′ з.д.

–55° 17′ с.ш., 6° 50′ з.д.

–55° 17′ с.ш., 6° 52′ з.д.

–55° 25′ с.ш., 7° 07′ з.д.

2.    Затворена зона за опазване на треска в участъци VIf и g на ICES

2.1    От 1 февруари до 31 март се забранява извършването на каквато и да е риболовна дейност в следните статистически квадранти на ICES: 30E4, 31E4, 32E3. Тази забрана не се прилага в рамките на шест морски мили от базовите линии.

2.2    Разрешава се извършването на риболовни дейности с използване на кошове и винтери в посочените зони и периоди, при условие че:

i)    на борда няма риболовен уред, различен от кошове и винтери, и

ii)    приловът на видове, които подлежат на задължение за разтоварване, се разтоварва и се приспада от квотите.

2.3    Разрешава се целевият риболов на дребни пелагични видове с теглени риболовни уреди с размер на отвора, по-малък от 50 mm, при условие че:

i)    на борда няма мрежа с размер на отвора, равен на или по-голям от 50 mm, и

ii)    приловът на видове, които подлежат на задължение за разтоварване, се разтоварва и се приспада от квотите.

3.    Затворена зона за опазване на треска в участък VIІa на ICES

3.1    В периода от 14 февруари до 30 април се забранява използването на каквито и да било дънни тралове, грибове или подобни теглени мрежи, всякакви хрилни мрежи, заплитащи мрежи или тристенни хрилни мрежи и каквито и да било риболовни уреди с куки в рамките на частта от участък VIIa на ICES, ограничена от източния бряг на Ирландия и източния бряг на Северна Ирландия и правите линии, свързващи последователно следните географски координати, които се измерват съгласно координатната система WGS84:

–точка на източното крайбрежие на полуостров Ards в Северна Ирландия на 54° 30′ с.ш.

–54° 30′ с.ш., 04° 50′ з.д.

–54° 15′ с.ш., 04° 50′ з.д.

–точка на източния бряг на Ирландия на 53° 15' с.ш..

3.2    Чрез дерогация от точка 1 в зоната и периода, посочени в тази точка, използването на дънни тралове се разрешава, при условие че тези тралове са снабдени със селективни устройства, които са били оценени от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР). Когато приловът на атлантическа треска, уловена от кораби на която и да било държава членка, извършващи дейност в зоните, посочени в точка 3.1, надвиши 10 тона, тези кораби вече не могат да извършват риболов в тази зона.

4.    Защитна зона за пикша в Rockall в подзона VI на ICES

Всички риболовни дейности, освен тези с парагади, се забраняват в зоните, ограничени от локсодроми, последователно съединяващи следните координати, които се измерват съгласно системата WGS84:

–57° 00′ с.ш., 15° 00′ з.д.

–57° 00′ с.ш., 14° 00′ з.д.

–56° 30′ с.ш., 14° 00′ з.д.

–56° 30′ с.ш., 15° 00′ з.д.

–57° 00′ с.ш., 15° 00′ з.д.

5.    Затворена зона за опазване на норвежкия омар в участъци VIIс и VIIk на ICES

5.1    Целевият риболов на норвежки омар (Nephrops norvegicus) и свързани с тях видове (т.е. атлантическа треска, мегрим, морски дявол, пикша, меджид, мерлуза, писия, сребриста сайда, сайда, морски лисици, обикновен морски език, менек, синя молва, молва и черноморска бодлива акула) се забранява от 1 май до 31 май всяка година в географската зона, ограничена от локсодроми, последователно съединяващи следните координати, които се измерват съгласно координатната система WGS84:

–52° 27′ с.ш., 12° 19′ з.д.

–52° 40′ с.ш., 12° 30′ з.д.

–52° 47′ с.ш., 12° 39,600′ з.д.

–52° 47′ с.ш., 12° 56′ з.д.

–52° 13,5′ с.ш., 13° 53,830′ з.д.

–51° 22′ с.ш., 14° 24′ з.д.

–51° 22′ с.ш., 14° 03′ з.д.

–52° 10′ с.ш., 13° 25′ з.д.

–52° 32′ с.ш., 13° 07,500′ з.д.

–52° 43′ с.ш., 12° 55′ з.д.

–52° 43′ с.ш., 12° 43′ з.д.

–52° 10′ с.ш., 13° 25′ з.д.

–52° 38,800′ с.ш., 12° 37′ з.д.

–52° 27′ с.ш., 12° 23′ з.д.

–52° 27′ с.ш., 12° 19′ з.д.

5.2    Транзитното преминаване през Porcupine Bank с посочените в точка 5.1 видове на борда се разрешава в съответствие с член 50, параграфи 3, 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.

6.    Специални правила за опазване на вида синя молва в участък VIa на ICES

6.1    От 1 март до 31 май всяка година целевият риболов на синя молва се забранява в зоните на участък VIa на ICES, ограничени от локсодроми, последователно съединяващи следните координати, които се измерват съгласно системата WGS84:

ръба на шотландския континентален шелф

–59° 58′ с.ш., 07° 00′ з.д.

–59° 55′ с.ш., 06° 47′ з.д.

–59° 51′ с.ш., 06° 28′ з.д.

–59° 45′ с.ш., 06° 38′ з.д.

–59° 27′ с.ш., 06° 42′ з.д.

–59° 22′ с.ш., 06° 47′ з.д.

–59° 15′ с.ш., 07° 15′ з.д.

–59° 07′ с.ш., 07° 31′ з.д.

–58° 52′ с.ш., 07° 44′ з.д.

–58° 44′ с.ш., 08° 11′ з.д.

–58° 43′ с.ш., 08° 27′ з.д.

–58° 28′ с.ш., 09° 16′ з.д.

–58° 15′ с.ш., 09° 32′ з.д.

–58° 15′ с.ш., 09° 45′ з.д.

–58° 30′ с.ш., 09° 45′ з.д.

–59° 30′ с.ш., 07° 00′ з.д.

–59° 58′ с.ш., 07° 00′ з.д.

Ръба на Rosemary bank

–60° 00′ с.ш., 11° 00′ з.д.

–59° 00′ с.ш., 11° 00′ з.д.

–59° 00´ с.ш., 09° 00' з.д.

–59° 30´ с.ш., 09° 00' з.д.

–59° 30´ с.ш., 10° 00' з .д.

–60º00´ с.ш., 10º 00' з.д.

–60° 00′ с.ш., 11° 00′ з.д.

с изключение на зоната, ограничена от локсодроми, последователно съединяващи следните координати, които се измерват съгласно системата WGS84:

–59° 15′ с.ш., 10° 24′ з.д.

–59° 10′ с.ш., 10° 22′ з.д.

–59° 08′ с.ш., 10° 07′ з.д.

–59° 11′ с.ш., 09° 59′ з.д.

–59° 15′ с.ш., 09° 58′ з.д.

–59° 22′ с.ш., 10° 02′ з.д.

–59° 23′ с.ш., 10° 11′ з.д.

–59° 20′ с.ш., 10° 19′ з.д.

–59° 15′ с.ш., 10° 24′ з.д.

6.2    Прилов на синя молва в размер до 6 тона може да се задържа на борда и да се разтоварва. След като даден кораб достигне прага от 6 тона синя молва:

а)незабавно спира риболова и напуска зоната, в която се намира;

б)няма право да навлиза отново в никоя от тези зони, докато не разтовари улова;

в)няма право да връща в морето никакви количества синя молва.

6.3    От 15 февруари до 15 април всяка година се забранява използването на дънни тралове, парагади и статични мрежи в зоната, ограничена от локсодроми, последователно съединяващи следните координати, които се измерват съгласно системата WGS84:

–60° 58,76′ с.ш., 27° 27,32′ з.д.

–60° 56,02′ с.ш., 27° 31,16′ з.д.

–60° 59,76′ с.ш., 27° 43,48′ з.д.

–61° 03,00′ с.ш., 27° 39,41′ з.д.

–60° 58,76′ с.ш., 27° 27,32′ з.д.

7.    Ограничения за риболова на скумрия в участъци VII e, f, g, h на ICES

7.1    Целевият риболов на скумрия с теглени риболовни уреди с трална торба с размер на отвора под 80 mm или с мрежи гъргър, когато над 50 тона от задържания на борда улов се състои от скумрия, се забранява в зоните, ограничени от локсодроми, последователно съединяващи следните координати, които се измерват съгласно системата WGS84:

–точка на южния бряг на Обединеното кралство на 2°00´ з.д.

–49° 30′ с.ш., 2° 00′ з.д.

–49° 30′ с.ш., 7° 00′ з.д.

–52° 00′ с.ш., 7° 00′ з.д.

–точка на западния бряг на Обединеното кралство на 52° 00´ с.ш.,

7.2    Риболовът в зоната, определена в точка 1, се разрешава:

–    със статични мрежи и/или въдици;

–с дънни тралове, датски грибове или сходни теглени мрежи с размери на отвора на мрежата над 80 mm;

7.3    Корабите, които не са съоръжени за риболов и на които се трансбордира скумрия, се разрешават в зоната, определена в точка 7.1.    

8.    Ограничения за използването на бим тралове в зоната от 12 мили от бреговете на Обединеното кралство

8.1    Използването на каквито и да е бим тралове с размер на отвора под 100 mm се забранява в подзона Vb на ICES и в подзона VI на ICES на север от 56° с.ш.

8.2.    На риболовните кораби се забранява да използват каквито и да било бим тралове в зоната от 12 мили от бреговете на Обединеното кралство и Ирландия, измерени от базовите линии, които служат за ограничаване на териториалните води.

8.3.    Риболов с бим тралове в посочената зона се разрешава, при условие че:

– мощността на двигателя на кораба не надвишава 221 kW и дължината му не надвишава 24 метра; както и

– дължината на мачтите или агрегираната дължина на мачтите, изчислена като сумата от всички мачти, е не повече от 9 метра или не може да бъде удължена до повече от 9 метра, освен при целеви риболов на Crangon crangon с трална торба с минимален размер на отвора под 31 mm.

9.    Използване на статични мрежи в участъци Vb, VIa и VII b, c, j и k на ICES

9.1.    Разрешава се използването на следните уреди във води с картографирана дълбочина под 600 метра:

–закотвени хрилни мрежи, използвани за целеви риболов на мерлуза, с размер на отвора на мрежата най-малко 120 mm и на дълбочина не повече от 100 отвора, когато общата дължина на всички разгърнати мрежи не надвишава 25 km на кораб и максималното време на потапяне е 24 часа;

–заплитащи мрежи, използвани за целеви риболов на морски дявол, с размер на отвора на мрежата най-малко 250 mm и на дълбочина не повече от 15 отвора, когато общата дължина на всички разгърнати мрежи не надвишава 100 km и максималното време на потапяне е 72 часа;

9.2.    Забранява се целевият риболов на видовете дълбоководни акули, изброени в приложение I от Регламент (ЕО) № 2347/2002, във води с картографирана дълбочина под 600 метра. Когато са уловени случайно, дълбоководните акули се задържат на борда. Техният улов се разтоварва и се приспада от квотите. Когато случайният улов на дълбоководни акули от кораби на която и да е държава членка надхвърли 10 тона, тези кораби вече не могат да се ползват от дерогациите, предвидени в точка 9.1.

Част Г

Мерки за смекчаване с цел опазването на уязвими видове

1.    Мерки за намаляване на случайния улов на китоподобни в участъци VIa и VII d, e, f, g, h и j на ICES

1.1.    На кораби с обща дължина, равна на или надвишаваща 12 метра се забранява да разполагат статични мрежи в участъци VIa и VII d, e, f, g, h и j на ICES без същевременното използване на активни акустични устройства за отблъскване.

1.2.    Точка 1.1 не се прилага за риболовни операции, извършвани единствено за целите на научни изследвания, които се провеждат с разрешението и под ръководството на държавите членки или засегнатите държави членки и които целят разработване на нови технически мерки за намаляване на случайния улов и убиването на китоподобни.

1.3.    Чрез научни изследвания и пилотни проекти държавите членки осъществяват мониторинг и оценка на ефективността на устройствата за смекчаване в съответните риболовни дейности и зони.

2.    Мерки за намаляване на случайния улов на морски птици в подзони IV и VII на ICES

Корабите, извършващи риболов с парагади в подзони VI и VII на ICES, използват серпентини за сплашване на птици и/или парагади с тежести, и при целесъобразност през нощта използват парагади с минимално осветление на палубата, необходимо от съображения за безопасност.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Югозападни води

Част А

Минимални референтни размери за опазване

1 Не се прилага минимален референтен размер за опазване за сафрид (Trachurus pictaratus), уловен във водите около Азорските острови и под суверенитета или юрисдикцията на Португалия.

2 В участък IX на ICES и зона 34.1.2 на CECAF се прилагат 9 cm като минимален референтен размер за опазване.

3 Във всички води, разположени в тази част на централната източна част на Атлантическия океан, която обхваща участъци 34.1.1, 34.1.2, 34.1.3 и подзона 34.2.0 от риболовната зона 34 на CECAF, се прилага тегло на изкормената риба от 450 gr.

4 Във водите на Съюза в подзони VIII and IX на ICES се прилагат 130 mm като минимален референтен размер за опазване.

5 За морски раци, уловени с помощта на винтери или кошове, максимум 1 % от теглото на общия им улов може да бъде под формата на отделени щипци. За морски раци, уловени с други риболовни уреди, могат да бъдат разтоварени не повече от 75 kg под формата на отделени щипци.

Част Б

Размери на отвора

1.    Минимални размери на отвора за теглени риболовни уреди

В северозападните води се използват трални торби със следните размери на отвора:

2.    Минимални размери на отвора за статични мрежи

В северозападните води се използват статични мрежи със следните размери на отвора:

Част В

Затворени зони или зони с ограничен достъп

1.    Затворена зона за опазване на мерлуза в участък IХa на ICES

Риболовът с каквито и да било тралове, датски грибове и подобни теглени мрежи се забранява в зоните, ограничени от локсодроми, последователно съединяващи следните координати, които се измерват съгласно системата WGS84:

а)от 1 октомври до 31 януари на следващата година в географската зона, ограничена от прави линии, свързващи последователно следните координати:

–43° 46,5′ с.ш., 07° 54,4′ з.д.

–44° 01,5′ с.ш., 07° 54,4′ з.д.

–43° 25,0′ с.ш., 09° 12,0′ з.д.

–43° 10,0′ с.ш., 09° 12,0′ з.д.

б)от 1 декември до последния ден на месец февруари на следващата година в географската зона, ограничена от прави линии, свързващи следните координати:

–точка на западния бряг на Португалия, разположена на 37° 50´ с.ш.

–37° 50′ с.ш., 09° 08′ з.д.

–37° 00′ с.ш., 9° 07′ з.д.

–точка на западния бряг на Португалия, разположена на 37° 00´ с.ш.

2.    Затворена зона за опазване на норвежки омар в участък IХa на ICES

2.1.    Целевият риболов на норвежки омар (Nephrops norevgicus) с каквито и да било дънни тралове, датски грибове и подобни теглени мрежи или с винтери се забранява в зоните, ограничени от локсодроми, последователно съединяващи следните координати, които се измерват съгласно системата WGS84:

а)от 1 юни до 31 август:

–42° 23′ с.ш., 08° 57′ з.д.

–42° 00′ с.ш., 08° 57′ з.д.

–42° 00′ с.ш., 09° 14′ з.д.

–42° 04′ с.ш., 09° 14′ з.д.

–42° 09′ с.ш., 09° 09′ з.д.

–42° 12′ с.ш., 09° 09′ з.д.

–42° 23′ с.ш., 09° 15′ з.д.

–42° 23′ с.ш., 08° 57′ з.д.

б)от 1 май до 31 август:

–37° 45′ с.ш., 09° 00′ з.д.

–38° 10′ с.ш., 09° 00′ з.д.

–38° 10′ с.ш., 09° 15′ з.д.

–37° 45′ с.ш., 09° 20′ з.д.

2.2.    Разрешава се риболовът с дънни тралове или подобни теглени мрежи или винтери в географските зони и по време на периода, определен в точка 2.1, буква б), при условие че всеки прилов на норвежки омар (Nephrops norvegicus) се разтоварва и приспада от квотите.

2.3.    Целевият риболов на норвежки омар (Nephrops norvegicus) в географските зони и извън периодите, посочени в точка 2.1, се забранява. Приловът на норвежки омар (Nephrops norvgicus) се разтоварва и се приспада от квотите.

3.    Ограничения за целеви риболов на хамсия в участък VIIIc на ICES

3.1.    Целевият риболов на хамсия с пелагични тралове в участък VIIIc на ICES се забранява.

3.2.    В участък VIIIc на ICES се забранява на борда да има едновременно пелагични тралове и мрежи гъргър.

4.    Използване на статични мрежи в подзони VIII, IX, X и XII на ICES източно от 27° з.д.

4.1.    Разрешава се използването на следните уреди във води с картографирана дълбочина под 600 метра:

–закотвени хрилни мрежи, използвани за целеви риболов на мерлуза, с размер на отвора на мрежата най-малко 100 mm и на дълбочина не повече от 100 отвора, когато общата дължина на всички разгърнати мрежи не надвишава 25 km на кораб и максималното време на потапяне е 24 часа;

–заплитащи мрежи, използвани за целеви риболов на морски дявол, с размер на отвора на мрежата най-малко 250 mm и на дълбочина не повече от 15 отвора, когато общата дължина на всички разгърнати мрежи не надвишава 100 km и максималното време на потапяне е 72 часа;

–тристенни хрилни мрежи в подзона ІХ, използвани за целеви риболов на морски дявол, с размер на отвора на мрежата най-малко 220 mm и на дълбочина не повече от 30 отвора, когато общата дължина на всички разгърнати мрежи не надвишава 20 km на кораб и максималното време на потапяне е 72 часа.

4.2.    Забранява се целевият риболов на видовете дълбоководни акули, изброени в приложение I от Регламент (ЕО) № 2347/2002, във води с картографирана дълбочина под 600 метра. Когато са уловени случайно, дълбоководните акули се задържат на борда. Техният улов се разтоварва и се приспада от квотите. Когато случайният улов на дълбоководни акули от кораби на която и да е държава членка надхвърли 10 тона, тези кораби вече не могат да се ползват от дерогациите, предвидени в точка 1.

Част Г

Мерки за смекчаване с цел опазването на уязвими видове

1. Мерки за намаляване на случайния улов на китоподобни в подзони VIII и IXa на ICES

1.1.    На кораби с обща дължина, равна на или надвишаваща 12 метра се забранява да разполагат статични мрежи в подзона VIII и участък IXa на ICES без същевременното използване на активни акустични устройства за отблъскване.

1.2.    Точка 1 не се прилага за риболовни операции, извършвани единствено за целите на научни изследвания, които се провеждат с разрешението и под ръководството на държавите членки или засегнатите държави членки и които целят разработване на нови технически мерки за намаляване на случайния улов и убиването на китоподобни.

1.3.    Чрез научни изследвания и пилотни проекти държавите членки осъществяват мониторинг и оценка на ефективността на устройствата за смекчаване, описани в точка 1.1, в съответните риболовни дейности и зони.

2. Мерки за намаляване на случайния улов на морски птици в подзони VIIIa и b на ICES

Корабите, извършващи риболов с парагади в подзони VIIIa и b на ICES, използват най-малко две от следните смекчаващи мерки: серпентини за сплашване на птици, парагади с тежести, през нощта парагади с минимално осветление на палубата, необходимо от съображения за безопасност.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

Балтийско море

Част А

Минимални референтни размери за опазване

Част Б

Размери на отвора

1.    Минимални размери на отвора за теглени риболовни уреди

В Балтийско море се използват трални торби със следните размери на отвора:

2.    Минимални размери на отвора за статични мрежи

В Балтийско море се използват статични мрежи със следните размери на отвора:

1 Забранява се използването на хрилни мрежи, заплитащи мрежи или тристенни хрилни мрежи с размер над 9 km от кораби с обща дължина под 12 метра, и 21 km за кораби с обща дължина над 12 метра.

2 Максималното време на потапяне за всички статични мрежи, посочени в точка 1, е 48 часа, с изключение на случаите, когато се лови риба под ледена покривка.

Част В

Затворени зони или зони с ограничен достъп

1.    Ограничения за риболов с теглени уреди

Забранено е през цялата година да се лови риба с каквито и да е теглени уреди в географските зони, ограничени от локсодроми, последователно съединяващи следните координати, които се измерват съгласно системата WGS84:

–54° 23' с.ш., 14° 35′ и.д.

–54° 21' с.ш., 14° 40′ и.д.

–54° 17' с.ш., 14° 33′ и.д.

–54° 07' с.ш., 14° 25′ и.д.

–54° 10' с.ш., 14° 21′ и.д.

–54° 14' с.ш., 14° 25′ и.д.

–54° 17' с.ш., 14° 17′ и.д.

–54° 24' с.ш., 14° 11′ и.д.

–54° 27' с.ш., 14° 25′ и.д.

–54° 23' с.ш., 14° 35′ и.д.

2.    Ограничения в улова на сьомга и морска пъстърва

2.1    Целевият риболов на сьомга (Salmo salar) или морска пъстърва (Salmo trutta) се забранява:

а)от 1 юни до 15 септември във водите от подучастъци от 22 до 31;

б)от 15 юни до 30 септември във водите от подучастък 32.

2.2.    Забранените зони по време на закрития сезон се намират отвъд четири морски мили, измерено от базовите линии.

2.3.    Задържането на борда на сьомга (Salmo salar) или морска пъстърва (Salmo trutta), уловени с мрежи капани, е разрешено.

3.    Мерки, специфични за залива на Рига

3.1.    За извършването на риболов в подучастък 28-1 корабите трябва да притежават разрешение за риболов в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.

3.2.    Държавите членки гарантират, че корабите, за които е издадено разрешение за риболов по точка 3.1, се включват в списък, съдържащ техните имена и вътрешен регистрационен номер, който се оповестява на уебсайт, чийто адрес се предоставя на Комисията и държавите членки от всяка държава членка.

3.3.    Корабите, включени в този списък, трябва да отговарят на следните условия:

а)общата мощност на двигателите (kW) на корабите от списъка не надвишава наблюдаваната за всяка държава членка през годините 2000-2001 в подучастък 28-1; както и

б)мощността на двигателя на отделен кораб не надвишава 221 киловата (kW) по което и да е време.

3.4. Всеки отделен кораб, включен в списъка, изискван по точка 3.2, може да бъде заменен от друг кораб или кораби, в случай че:

а)такава замяна не води до увеличаване на общата мощност на двигателите, посочена в точка 3.3, буква а) за съответната държава членка; както и

б)мощността на двигателя на всеки заменен кораб в нито един момент не надвишава 221 kW.

3.5. Двигателят на всеки отделен кораб, включен в списъка по точка 3.2, може да бъде заменен, при условие че:

а)вследствие смяната на двигател общата двигателна мощност на въпросния кораб не превишава в нито един момент 221 kW; както и

б)мощността на заменения двигател не е такава, че замяната да е довела до увеличаване на общата мощност, посочена в точка 3.3, буква а) за съответната държава членка.

3.6.    В подучастък 28-1 риболовът с тралове е забранен във води с дълбочина под 20 m.

4.    Периоди, през които се забранява риболовът с определени видове уреди

4.1.    Риболовът с каквито и да било теглени уреди с размер на отвора на тралната торба, равен на или по-голям от 90 мм, или статични мрежи с размер на отвора, равен на или по-голям от 90 мм, или с кърмаци, парагади с изключение на плаващи парагади, ръчни въдици и оборудване за джигинг се забранява в следните зони:

а)от 15 февруари до 30 март в подучастъци 22—24 на ICES; както и

б)от 1 юли до 31 август в подучастъци 25—28 на ICES.

4.2.     Забранява се уловът на треска с използването на плаващи парагади в зоните и през периодите, посочени в точка 4.1.

4.3.    Чрез дерогация от точка 4.1 на риболовните кораби с обща дължина, по-малка от 12 метра, се разрешава да използват до пет дни месечно, разделени на периоди от поне два последователни дни, от максималния брой дни за отсъствие от пристанището през периодите на забраната, посочени в точка 1. През тези дни риболовните кораби могат да залагат мрежите си и да разтоварват улов само от 6,00 часа в понеделник до 18,00 часа в петък на същата седмица.

5.    Ограничения в риболовните зони

5.1. Забранено е да се извършва риболовна дейност от всички видове от 1 май до 31 октомври в зоните, ограничени от локсодроми, последователно съединяващи следните координати, които се измерват съгласно системата WGS84:

а) Зона 1:

–55° 45′ с.ш., 15° 30′ и.д.

–55° 45′ с.ш., 16° 30′ и.д.

–55° 00′ с.ш., 16° 30′ и.д.

–55° 00′ с.ш., 16° 00′ и.д.

–55° 15′ с.ш., 16° 00′ и.д.

–55° 15′ с.ш., 15° 30′ и.д.

–55° 45′ с.ш., 15° 30′ и.д.

б) Зона 2:

–55° 00′ с.ш., 19° 14′ и.д.

–54° 48′ с.ш., 19° 20′ и.д.

–54° 45′ с.ш., 19° 19′ и.д.

–54° 45′ с.ш., 18° 55′ и.д.

–55° 00′ с.ш., 19° 14′ и.д.

в) Зона 3:

–56° 13' с.ш., 18° 27′ и.д.

–56° 13' с.ш., 19° 31′ и.д.

–55° 59′ с.ш., 19° 13′ и.д.

–56° 03′ с.ш., 19° 06′ и.д.

–56° 00′ с.ш., 18° 51′ и.д.

–55° 47' с.ш., 18° 57′ и.д.

–55° 30′ с.ш., 18° 34′ и.д.

–56° 13' с.ш., 18° 27′ и.д.

5.2.    Разрешава се целевият риболов на сьомга с хрилни мрежи, заплитащи мрежи и тристенни хрилни мрежи с размер на отвора на мрежата, равен или по-голям от 157 mm, или с плаващи парагади. На борда не може да се съхраняват други уреди.

5.3.    Забранява се целевият риболов на атлантическа треска с уредите, посочени в точка 5.2.

6.    Ограничения за риболова на писия и калкан

6.1.    Забранява се съхраняването на борда на следните видове риба, когато те са уловени в географските зони и в рамките на посочените по-долу периоди:

6.2.    Забранява се целевият риболов с тралове, датски грибове или подобни уреди с трална торба с размер на отвора на мрежата, по-голям или равен на 105 mm, или с хрилни мрежи, заплитащи мрежи или тристенни хрилни мрежи с размер на отвора, по-голям или равен на 100 mm. Приловът от писия и калкан може да се задържа на борда и да се разтоварва в рамките на ограничение от 10 % от живото тегло на общия улов, задържан на борда.

Част Г

Мерки за смекчаване с цел опазването на уязвими видове

1.    Мерки за намаляване на случайния улов на китоподобни

1.1.    На кораби с обща дължина, равна на или надвишаваща 12 метра се забранява да разполагат статични мрежи в Балтийско море без същевременното използване на активни акустични устройства за отблъскване.

1.2.    Точка 1.1 не се прилага за риболовни операции, извършвани единствено за целите на научни изследвания, които се провеждат с разрешението и под ръководството на държавите членки или засегнатите държави членки и които целят разработване на нови технически мерки за намаляване на случайния улов и убиването на китоподобни.

1.3.    Чрез научни изследвания и пилотни проекти държавите членки осъществяват мониторинг и оценка на ефективността на акустичните устройства за отблъскване в съответните риболовни дейности и зони.

2.    Специални мерки за опазване на змиорките

Забранява се задържането на борда на змиорки, уловени с какъвто и да било активен уред. Когато са уловени случайно, змиорките не се нараняват и се освобождават незабавно.

ПРИЛОЖЕНИЕ IX

Средиземно море

Част А

Минимални референтни размери за опазване

1 Вместо минималния референтен размер за опазване държавите членки могат да използват и 110 екземпляра на kg.

2 Вместо минималния референтен размер за опазване държавите членки могат да използват и 55 екземпляра на kg.

3 д.ч. – дължина на черупката; о.д. – обща дължина. 

Част Б

Размери на отвора

1.    Минимални размери на отвора за теглени риболовни уреди

В Средиземно море се използват трални торби със следните размери на отвора:

1 Забранява се използването на мрежи с дебелина на влакното над 3 mm или с многопластови влакна; или мрежа с дебелина на влакното над 6 mm във всяка част на дънния трал.

2 Само един вид мрежа (50 mm ромбоидни отвори или 40 mm квадратни отвори) може да бъде съхранявана на борда или използвана.

2.    Основни размери на отвора за статични мрежи

В Средиземно море се използват статични мрежи със следните размери на отвора:

Част В

Ограничения в използването на риболовните уреди

1.    Ограничения в използването на драги

Максималната ширина на драгите е 3 m, освен за драгите, използвани за целеви риболов на сюнгери.

2.    Ограничения в използването на мрежи гъргър

Дължината на мрежи гъргър и гъргър без затягащо въже се ограничава до 800 метра при височина на спускането 120 m, освен за гъргъри, използвани за целеви улов на риба тон.

3.    Ограничения за използването на статични мрежи

3.1.    Забранява се използването на следните статични мрежи:

а)тристенна хрилна мрежа със спускане над 4 метра

б)закотвена хрилна мрежа или комбинирани тристенни и хрилни мрежи със спускане над 10 метра, освен когато такива мрежи са по-къси от 500метра, където се разрешава спускане на не повече от 30 метра.

3.2.    Забранява се използването на всякакви хрилни мрежи, оплитащи мрежи или тристенни хрилни мрежи с дебелина на влакното над 0,5 mm.

3.3.    Забранява се съхраняването на борда или залагането на повече от 2500 m комбинирани хрилни мрежи и тристенни хрилни мрежи и от 6000 m на хрилни мрежи, заплитащи мрежи или тристенни хрилни мрежи.

4.    Ограничения в използването на парагади

4.1.    Забранява се за кораби, ловуващи с кърмаци, да имат на борда или използват повече от 5000 куки, с изключение на корабите, извършващи риболовни рейсове, по-дълги от 3 дни, които могат да имат на борда си и да използват не повече от 7000 куки.

4.2.    Забранява се кораби с плаващи парагади да имат на борда или да използват по-голям брой куки на кораб от посочените по-долу:

а)2000 куки при целеви риболов на червен тон;

б)3500 куки при целеви риболов на риба меч; както и

в)5000 куки при целеви риболов на бял тон.

4.3.    Всеки кораб, който извършва риболовни рейсове, по-дълги от 2 дни, може да съхранява на борда си съответен брой резервни куки.

5.    Ограничения в използването на кошове и винтери

Забранява се съхраняването на борда или залагането на повече от 250 винтери или кошове на кораб за улов на дълбоководни ракообразни (включително Plesionika spp., Pasiphaea spp. или подобни видове).

6.    Ограничения за целеви риболов на северен пагел

Забранява се целевият риболов на северен пагел (Pagellus bogaraveo) със следните уреди:

–хрилни мрежи, заплитащи мрежи или тристенни хрилни мрежи с размер на отвора под 100 mm;

–парагади с куки с обща дължина под 3,95 cm и ширина под 1,65 cm.

Част Г

Мерки за смекчаване с цел опазването на уязвими видове

1.    Мерки за намаляване на случайния улов на китоподобни

1.1.    На кораби с обща дължина над 12 метра се забранява да разполагат статични мрежи в Средиземно море без същевременното използване на активни акустични устройства за отблъскване.

1.2.    Точка 1.1 не се прилага за риболовни операции, извършвани единствено за целите на научни изследвания, които се провеждат с разрешението и под ръководството на държавите членки или засегнатите държави членки и които целят разработване на нови технически мерки за намаляване на случайния улов и убиването на китоподобни.

1.3.    Чрез научни изследвания и пилотни проекти държавите членки осъществяват мониторинг и оценка на ефективността на устройствата за смекчаване, описани в точка 1.1, в съответните риболовни дейности и зони.

2.    Мерки за намаляване на случайния улов на морски птици

Корабите, извършващи риболов с парагади в Средиземно море, използват най-малко две от следните смекчаващи мерки: серпентини за сплашване на птици, парагади с тежести, през нощта парагади с минимално осветление на палубата, необходимо от съображения за безопасност.

ПРИЛОЖЕНИЕ X

Черно море

Част А

Минимални референтни размери за опазване

Част Б

Размери на отвора

1.    Минимални размери на отвора за теглени риболовни уреди

В Черно море се използват трални торби със следните размери на отвора:

2.    Минимални размери на отвора за статични мрежи

В Черно море се използват статични мрежи със следните размери на отвора:

Част В

Затворени зони или зони с ограничен достъп

Сезонна забрана за риболов за опазване на калкана

Забраняват се целевият риболов, трансбордирането, разтоварването и първата продажба на калкан в периода от 15 април до 15 юни всяка година във водите на Съюза в Черно море.

Част Г

Мерки за смекчаване с цел опазването на уязвимите видове и местообитания

1.    Мерки за намаляване на случайния улов на китоподобни

1.1.    На кораби с обща дължина, равна на или надвишаваща 12 метра се забранява да разполагат статични мрежи в подзони VIII и IX на ICES без същевременното използване на активни акустични устройства за отблъскване.

1.2.    Точка 1.1 не се прилага за риболовни операции, извършвани единствено за целите на научни изследвания, които се провеждат с разрешението и под ръководството на държавите членки или засегнатите държави членки и които целят разработване на нови технически мерки за намаляване на случайния улов и убиването на китоподобни.

1.3.    Чрез научни изследвания и пилотни проекти държавите членки осъществяват мониторинг и оценка на ефективността на устройствата за смекчаване, описани в точка 1.1, в съответните риболовни дейности и зони.

2.    Ограничения в използването на драги

Забранява се използването на тралове или драги на дълбочина над 1000 м.

ПРИЛОЖЕНИЕ ХI

Най-отдалечени региони

Част А

Минимални размери на отвора за теглени риболовни уреди

В най-отдалечените региони се използват трални торби със следните размери на отвора:

Част Б

Затворени зони или зони с ограничен достъп

Ограничения за риболовните дейности в зоната от 24 мили около Майот

На риболовните кораби се забранява да използват мрежи гъргър за пасажите от риба тон и подобни на нея видове в рамките на 24 мили от бреговете на Майот, измерени от базовите линии, които служат за ограничаване на териториалните води.

(1)    Регламент (EO) № 2347/2002 на Съвета от 16 декември 2002 г. за определяне на специалните условия за достъп до риболовните полета на дълбоководни запаси и за определяне на съответните изисквания (ОВ L 351, 28.12.2002 г., стр. 6).