ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Страсбург, 22.11.2016

JOIN(2016) 52 final

СЪВМЕСТНО СЪОБЩЕНИЕ ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Подновено партньорство с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн

{SWD(2016) 380 final}
{SWD(2016) 381 final}

Съдържание

1. Въведение    

2. Стратегически интереси на ЕС    

3. Политическо партньорство, изградено върху конкретни приоритети    

3.1 Приоритети на ЕС по отношение на страните партньори    

3.1.1 Насърчаване на мирни и демократични общества, добро управление, върховенство на закона и зачитане на човешките права за всички

3.1.2 Насърчаване на приобщаващ и устойчив растеж и осигуряване на достойни работни места за всички

3.1.3 Превръщане на миграцията и мобилността във възможности и сътрудничество за преодоляване на предизвикателствата

3.1.4 Гарантиране на човешкото развитие и достойнство

3.1.5 Защита на околната среда и борба с изменението на климата

3.1.6 Съюзяване за преодоляване на общите предизвикателства

3.2. Съобразени с регионите приоритети на ЕС    

3.2.1. Африка

а. Мир и сигурност, стабилност, демокрация, върховенство на закона, добро управление и зачитане на правата на човека

б. Споделени икономически възможности за устойчиво развитие

в. Управление на миграцията и мобилността

г. Човешко развитие

3.2.2 Карибски регион

а. Мир и човешка сигурност, демокрация, върховенство на закона, добро управление и права на човека

б. Регионална интеграция, приобщаващ и устойчив растеж, търговия и създаване на работни места

в. Човешко развитие

г. Изменение на климата и устойчиво управление на природните ресурси

3.2.3 Тихоокеански басейн

а. Добро управление, права на човека и равенство между половете

б. Приобщаващ и устойчив растеж

в. Изменение на климата и устойчиво управление на природните ресурси

4. По-целенасочено и гъвкаво партньорство    

4.1 Извлечени поуки    

4.2 Гъвкаво партньорство, основано на солиден регионален подход    

4.2.1 Варианти

4.2.2. Предложен вариант

4.2.3 Отношения с държави извън АКТБ

4.3 Многостепенно партньорство с множество партньори, основано на ключови принципи на сътрудничество    

4.3.1 Основни принципи за сътрудничество

4.3.2 Принципи на субсидиарност и взаимно допълване

4.3.3 Участници

4.4 Партньорство за постигане на по-добри резултати    

4.4.1 Диференцирано партньорство

4.4.2 Средства за изпълнение

4.5 Партньорство, подкрепено от подходяща институционална рамка    

4.6 Партньорство, основано на правна рамка    

4.7 Следващи стъпки    

1. Въведение

Срокът на действие на Споразумението за партньорство между членовете на Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано в Котону през юни 2000 г. 1 , изтича през февруари 2020 г. Преговорите между страните за определяне на разпоредби, които ще ръководят отношенията им след този период, трябва да започнат най-късно през август 2018 г. 2 Изтичането на срока на Споразумението за партньорство от Котону (СПК), включващо над 100 държави с общо население от около 1,5 млрд. души, представлява стратегическа възможност за обновяване на отношенията на ЕС с партньорите му в Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, вземайки предвид променената световна обстановка и съсредоточавайки партньорството върху общи интереси, цели и споделени отговорности.

Настоящото съобщение представя идеите и предложените градивни елементи за политическо партньорство с държавите от АКТБ. То се основава на Програма 2030 на ООН 3 , която представя универсален набор от общи цели, и върху Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на ЕС, 4 която представя стратегически насоки относно външните интереси и амбиции на ЕС. Съобщението е съгласувано също с предложението на Комисията за преразглеждане на Европейския консенсус за развитие 5 .

ЕС търси сътрудничеството на партньори, държави със сходно мислене и регионални групи, за преследването на общи цели. Европейската комисия и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност се стремят да вложат усилия в създаването на партньорства, които се основават на принципа на съвместна отговорност, така че тези партньорства да бъдат истински. За целта се изисква държавите партньори да участват активно и да имат сходни амбиции.

Дългогодишните отношения със страните от АКТБ предоставят добра отправна точка за изграждането на едно обновено политическо партньорство. Партньорите и от двете страни трябва да извършат значителни промени, за да може бъдещото им партньорство да отговори на предизвикателствата на днешния свят и за да бъде изграден стабилен съюз, който да постига резултати по ключовите приоритети. С оглед на приоритетите, променената ситуация и поуките, извлечени от прилагането на СПК, целите няма да бъдат постигнати, ако СПК бъде просто подновено. Комисията и върховният представител считат, че е необходимо значително пренасочване на процесите на вземане на решения и на прилагане към регионалните равнища. Освен това бъдещите отношения трябва да осъществят връзка между страните от АКТБ и съседните региони, които не са част от настоящото СПК, но играят важна роля за постигане на целите на ЕС.

В подготовката на процеса, водещ към определянето на отношенията между ЕС и АКТБ след 2020 г., Комисията и върховният представител стартираха обществена консултация 6 , с която бе поставено началото на процес на размисъл. Освен това бяха проведени дискусии с ключови заинтересовани страни, а през юли 2016 г. беше публикувана оценка на първите 15 години от прилагането на СПК 7 . Като част от оценката на въздействието 8 , която придружава настоящото съобщение, бяха разгледани различни варианти на бъдещите отношения. Резултатите от тази работа формираха основата на настоящото съобщение.

2. Стратегически интереси на ЕС

Световната ситуация се е променила значително от началото на Споразумението за партньорство от Котону през 2000 г., което бе продължение на постигнатото от Конвенцията от Ломе от 1975 г. Изтичането на срока на действие на СПК е възможност за превръщане на партньорството в инструмент, който отговаря на днешните предизвикателства в един променен свят. На първо място Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на ЕС подготви сцената за по-решителни действия от страна на ЕС по целия свят. Рамката на целите за устойчиво развитие (ЦУР) като част от Програма 2030 и Програмата за действие от Адис Абеба 9 поставиха началото на амбициозна и широкообхватна световна програма за реформи.

Това се случва във време на продължаващи ситуации на уязвимост и нестабилност, неравномерен напредък на национално и международно равнище и бързо нарастващи отрицателни последици от изменението на климата и разрушаването на околната среда, които подкопават социалната и икономическата стабилност в различни части на света. По-специално голям брой страни от АКТБ са изправени пред значителни проблеми, свързани с конфликти, бедност, безработица и липса на достойни условия на труд, растящо неравенство, злоупотреби с човешките права, корупция, отрицателни последици от изменението на климата, експлоатация на ограничени природни ресурси и влошаване на състоянието на екосистемите, както и неравномерно интегриране в световната икономика. Концентрацията на крайна и хронична бедност продължава да бъде реалност в уязвимите държави. Структурните и повтарящите се кризи продължават да водят до тежки хуманитарни ситуации, които подлагат на голям натиск способността на цели държави и общества да устояват. Освен това демографският растеж изпреварва икономическия растеж в много партньорски държави. Всичко това пречи на устойчивия и приобщаващ растеж и създаването на работни места, необходими за осигуряването на положителна перспектива и реални възможности за живот, по-специално за младежта и най-уязвимите хора.

Тази трудна обстановка създава подходящи условия за екстремизма, тероризма и други форми на организираната престъпност, включително трафика на хора, наркотици и оръжия, както и киберпрестъпността. Тези модели водят до разпростиране на отрицателното въздействие върху сигурността и икономическия просперитет на ЕС и неговите граждани. Това е и една от първопричините за незаконната миграция и насилственото разселване. Европейската програма за миграцията 10 , съвместно договорената Декларация от Валета и Планът за действие от ноември 2015 г. 11 , както и Съобщението относно създаването на нова рамка за партньорство с трети държави 12 в рамките на Европейската програма за миграцията определят ясна рамка.

Оценката на СПК показва, че то е допринесло значително за намаляването на бедността и за осигуряването на по-добър и справедлив достъп до основните услуги. Ситуацията обаче е нееднозначна по отношение на зачитането от страна на партньорите от АКТБ на съществените елементи (човешките права, демократичните принципи и върховенството на закона). . Освен това не бяха представени убедителни и общи решения на ключови предизвикателства като миграцията и мобилността.

В същото време в много страни от АКТБ се наблюдава значителен икономически растеж. Нарастващата свързаност, взаимозависимостта, научният и технологичният напредък и усилената търговия отварят нови възможности за по-голям световен просперитет. Все повече икономики от АКТБ предлагат все по-голям брой възможности за възвращаемост на инвестициите, от които могат да се ползват и европейските компании. Оценката на СПК показва, че споразумението е дало възможност за постигането на напредък в интегрирането на страните партньори в световната икономика. Търговските потоци от и към страните от АКТБ се увеличават, като все по-голям брой от тези страни стават членове на Световната търговска организация (СТО), а ролята им в международните търговски преговори нараства. Сключването и прилагането на споразумения за икономическо партньорство са ключови моменти за това. Настоящото положение обаче е незадоволително по отношение на увеличаването на икономическата диверсификация, нарастването на добавената стойност и намаляването на зависимостта от ограничен набор от продукти, както и по отношение на преразпределянето на благата, което води до нарастване на неравенството.

Засилването на регионалната динамика и на значението на регионалните организации, а конкретно в случая на Африка — на континенталната организация „Африкански съюз“, е нова реалност. Оценката на СПК показва, че споразумението не е успяло да отчете тези важни процеси на промяна, които трябва да бъдат отразени в механизмите за вземане на решения и институционалната рамка на всяко бъдещо партньорство.

Накрая, страните партньори играят все по-важна роля в действията за справяне със световните предизвикателства, които предвид тяхното естество не могат да бъдат самостоятелно преодолени от ЕС. В това отношение изменението на климата остава една от най-непосредствените заплахи за постигането на устойчиво развитие в ЕС и по цял свят. Появата на нови сили, които не винаги подкрепят същите ценности и цели, е още една причина да се увеличат усилията за постигане на консенсус с партньорите на ЕС по отношение на ключовите проблеми в световен план и съвместното предприемане на категорични действия. Следователно е изключително важно да се засилят диалогът и сътрудничеството със страните от АКТБ, за да се постигне стремежът на ЕС да оказва влияние и да утвърждава многостранен, основан на правила ред. Оценката обаче показва, че партньорството не е допринесло достатъчно за постигането на тези цели. Що се отнася до резултатите, в ключови международни дебати бе констатирана липса на отзивчивост и реално сътрудничество между партньорите.

Значимостта на тези предизвикателства и възможности е толкова голяма в средносрочен план, че изисква спешни и решителни съвместни действия с партньорите.

В интерес на ЕС е да се стреми към ново политическо партньорство, целящо изграждането на безконфликтни, стабилни, добре управлявани, проспериращи и устойчиви държави и общества в съседство и по света. В основата на една стабилна държава стои общество, което се води от принципите на демокрация, доверие в институциите и устойчиво развитие.

Също в интерес на ЕС е да потърси ново политическо партньорство, което да допринася за постигането на целите за многостранен, основан на правила ред за справяне със световните предизвикателства. Успешните преговори по Парижкото споразумение относно изменението на климата 13 показаха, че изграждането на такива стратегически съюзи наистина влияе положително върху резултатите от международните преговори.

За да допринася за постигането на интересите на ЕС, стратегията за отговор на ЕС трябва да бъде съсредоточена върху следните конкретни приоритети, които са взаимозависими и взаимно утвърждаващи се:

По-долу са представени основните елементи за изграждането на бъдещо партньорство.

3. Политическо партньорство, изградено върху конкретни приоритети

Като първа стъпка от изграждането на едно ново политическо партньорство следва да бъдат определени съгласувани цели, ценности, принципи и ангажименти. След това те трябва да бъдат адаптирани към различните региони, така че да съответстват на техните особености. Следва активно да се търсят варианти за контакт и с други заинтересовани партньори извън страните от АКТБ (вж. раздел 4.2.3).

3.1 Приоритети на ЕС по отношение на страните партньори

3.1.1 Насърчаване на мирни и демократични общества, добро управление, върховенство на закона и зачитане на човешките права за всички

Бъдещото партньорство следва да се основава на сериозен съвместен ангажимент за утвърждаване и спазване на демократичните принципи, върховенството на закона, всеобщите права на човека и основните свободи за всички хора, зачитане на човешкото достойнство и принципите на равенство и солидарност, и добро управление. Следва по-специално да се обърне внимание на равенството между половете и на въпросите, свързани с най-уязвимите хора и младежта, което да даде тласък на общите усилия за постигане на демократично управление и зачитане на правата на човека за всички хора. В много страни партньори тези елементи вече са здраво заложени или са в процес на укрепване. Постигнатият напредък обаче не е достатъчен, за да бъдат усилията за устойчиво развитие достатъчно ефективни.

ЕС работи за постигането на основан на правила световен ред за предоставяне на световни обществени блага и за допринасяне за един мирен и устойчив свят, в който ключов принцип е многостранното сътрудничество, а централна фигура — Организацията на обединените нации (ООН). Ето защо партньорството трябва да се основава на пълното зачитане на принципите на Устава на ООН и международното законодателство и следва да играе активна роля в тази рамка.

Партньорството следва да насърчава мира, стабилността и сигурността, включително сигурността на хората, и устойчивостта като ключово условие за постигането на устойчиво развитие и благоденствие. Без мир и сигурност не може да има устойчиво развитие, а без развитие и изкореняване на бедността няма да има траен мир. Борбата с дестабилизацията и първопричините за нея също е от изключителна важност за сигурността и благоденствието на самия ЕС. Вътрешната сигурност зависи от мира извън границите на ЕС. В това отношение бъдещото партньорство трябва да отразява нуждата от всеобхватен подход към конфликтите и кризите, включително предотвратяването и разрешаването им, който отчита както военните, така и гражданските способности (и тяхното взаимодействие). То следва да се съобразява с различните измерения и да действа на всеки етап от цикъла на конфликта в тясно сътрудничество с континенталните и регионалните организации, както и с ООН.

Партньорството трябва да бъде съсредоточено върху утвърждаване на принципите на върховенството на закона. Това е основна ценност, необходима основа за устойчиво развитие, ключов компонент в предотвратяването на конфликти и предпоставка за успешно сътрудничество в други области на интерес за ЕС. За да бъдат утвърдени принципите на тази ценност, трябва да бъде поет ясен ангажимент за насърчаване на ефективно и независимо правосъдие за гражданите и стопанските субекти. Необходимо е също да се предприемат действия срещу безнаказаността за най-сериозните престъпления от международно значение, включително като се признаят за взаимодопълващи се ролите на националните наказателни юрисдикции и Международния наказателен съд за постигането на справедливост и помирение. Борбата срещу корупцията и организираната престъпност също е от ключово значение за ефективността на демократичните институции, за постигането на благоприятна бизнес среда и за устойчивото управление на природните ресурси, включително на минералните ресурси.

Партньорството трябва да позволява предприемането на съвместни действия срещу увеличаващите се заплахи за световната сигурност, които засягат както Европа, така и страните партньори, по-специално тероризма и екстремизма, както и всички форми на организирана престъпност и незаконен трафик, включително трафика на хора, диви растения и животни, наркотици и опасни материали. То следва също така да обхваща насърчаването на киберсигурността, защитата на критичната инфраструктура и сигурността на мореплаването и гражданското въздухоплаване. Партньорството следва също така да укрепи съвместния ангажимент за борба с разпространението на оръжия за масово унищожение, включително контрол над изделията с двойна употреба, и за борба с незаконното производство, трансфер, движение, прекомерно натрупване и неконтролирано разпространение на малки оръжия и леки въоръжения.

Партньорството следва да насърчава ефективните действия на всички равнища (местно, национално, регионално, континентално и международно) и да осигурява систематична работа с всички заинтересовани страни във връзка със спазването на приетите принципи и поетите ангажименти. Новото партньорство следва да използва придобития чрез политически диалог опит като стабилен и гъвкав процес за непрекъснато, всестранно и широко сътрудничество на всички равнища и по всички въпроси, които представляват интерес. То следва да запази провеждането на засилен политически диалог и да включи процедура за консултации по чувствителни въпроси, свързани със зачитането на демократичните принципи, върховенството на закона, правата на човека за всички и доброто управление, с възможност за частично или пълно спиране на отношенията като крайна мярка. Новото партньорство следва да улесни засиленото участие на по-широк кръг от недържавни участници, включително гражданското общество и частния сектор.

3.1.2 Насърчаване на приобщаващ и устойчив растеж и осигуряване на достойни работни места за всички

През последното десетилетие в много страни партньори се наблюдава забележителен икономически растеж. Често растежът е бърз, но началното ниво е ниско, а икономическата диверсификация и степента на организираност на икономиката са слаби в повечето държави. Повечето икономики продължават да са силно уязвими към икономически сътресения и природни бедствия и не осигуряват условия за създаването на достатъчно работни места. Освен това тяхната трансформация по пътя към приобщаващ и устойчив растеж, особено в областта на устойчивото потребление и производство и ресурсната ефективност, все още не е достатъчна. Интегрирането на държавите от АКТБ в световната икономика чрез засилена търговия и свързване в световни вериги за създаване на стойност не е достигнало очакваното равнище. Както е отразено в ЦУР, създаването на приобщаващ и устойчив растеж и на достойни работни места е от ключово значение за стабилността и благоденствието на страните партньори. Това е важно и за да се осигурят положителни верижни ефекти към ЕС. Ето защо партньорството следва да обърне особено внимание на ключовите фактори за приобщаващ и устойчив растеж.

Насърчаването на макроикономическата стабилност, включително на стабилността на финансовата система, остава необходима предпоставка за приобщаващ и устойчив растеж. Това е особено вярно в контекста на един все по-взаимосвързан икономически и финансов свят, с голям брой бързо развиващи се икономики и свързани с тях финансови пазари. За инвеститорите е трудно да планират и предвиждат икономическите възможности поради неустойчивите фискални дефицити и дефицити по текущата сметка, прекомерните колебания във валутните курсове и инфлацията или голямата нестабилност в икономическите дейности. Тези обстоятелства затрудняват прилагането на съгласувани политики и ефективното бюджетно управление от страна на правителствата.

В това отношение насърчаването на стабилно управление на публичните финанси и ефективен контрол над тяхното използване е от ключово значение. Това включва насърчаването на ефективни, ефикасни, справедливи и прозрачни данъчни системи и борба с измамите и незаконните финансови потоци. Стабилното управление на публичните финанси е ключов елемент на доброто управление и е жизненоважна основа за осигуряването на ефективен и устойчив публичен сектор. То следва да доведе до ефективно и ефикасно превръщане на нарасналите национални приходи в обществени блага и услуги.

Новото партньорство следва също така да насърчава засилена роля на частния сектор за създаването на приобщаващ и устойчив растеж и работни места. Това изисква по-решителни действия за подобряване на рамката на политиката и нормативната уредба, както и на бизнес климата. Особено внимание следва да се обърне на инвестиционния климат и на необходимостта от увеличаване на инвестициите.

Основен елемент от новото партньорство следа да бъде насърчаването на добре функциониращи пазари на труда. Те са необходими, за да се осигурят достойни работни места, включително чрез преход от сивата към официалната икономика и подобряване на условията на труд, в това число осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, и достъп до социална закрила.

Особено внимание следва да се обърне на изграждането на устойчив и отговорен към околната среда сектор на производство на селскостопански храни. В страните партньори този сектор продължава да бъде основен фактор за устойчиво развитие, в частност за продоволствената сигурност, създаването на работни места и изкореняването на бедността, но в същото време е особено застрашен от изменението на климата.

Този устойчив подход се отнася и до практиките в областта на рибарството и аквакултурите. По-доброто управление на световния океан е от изключителна важност за стимулирането на приобщаващ и устойчив растеж на морските дейности, докато същевременно се поддържа доброто състояние, чистотата и сигурността в океаните. В това отношение партньорството следва да действа за оформянето на международното управление на океаните в рамките на ООН, както и на други подходящи многостранни форуми. Съвместната борба срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов следва да се засили.

Ключов фактор за приобщаващ и устойчив растеж е развитието на инфраструктурата, включително на устойчивите транспортни и енергийни мрежи, и по-специално на инфраструктурата, необходима за стимулиране на регионалната икономическа интеграция, за достъп до световния пазар, отваряне на крайно изолираните райони и улесняване на мобилността в гъсто населените градски райони. Следва да се обърне особено внимание на разработването и разпространението на информационни и комуникационни технологии чрез осигуряването на достъпна свързаност и по-широк достъп до цифрови приложения за всички, както и стимулиране на науката, технологиите, научните дейности и иновациите, които също са от изключителна важност за икономическите инвестиции и ускореното развитие.

Партньорството следва да работи за осигуряване на всеобщ достъп до чисти, модерни, безопасни и надеждни енергийни услуги на достъпни цени. Следва да се насърчават енергоспестяването, енергийната ефективност и решенията въз основа на възобновяема енергия, така също и с оглед на въздействието им за преодоляване на свързаните с климата глобални предизвикателства.

В своя стремеж да се постигнат приобщаващ и устойчив растеж и създаване на работни места партньорството следва да насърчава търговията, която може да бъде мощен инструмент за икономическо развитие, допринасящ и за интеграцията и политическата стабилност. Търговията осигурява възможности предприятията в ЕС и страните партньори да разширят пазарите си, а хората да получат достъп до най-добрите продукти на конкурентни цени.

Бъдещите търговски отношения със страните партньори следва да се осъществяват в съответствие с многостранните правила. Съвместимите с правилата на СТО споразумения за икономическо партньорство (СИП), с техните съвместни институции и обвързващи и динамични ангажименти, следва да продължат да бъдат ключови инструменти за търговията между страните от АКТБ и ЕС. Ако страните се договорят, съществуващите СИП могат да бъдат разширени, за да включват повече държави от регионите, обхванати от СИП, както и да бъдат задълбочени, за да включват по-голям брой тематични области.

Глобализацията, появата на глобални вериги за създаване на стойност и нарастващата значимост на трансграничните въпроси изискват да се подходи цялостно към всички търговски и свързани с търговията области. В този смисъл новото партньорство следва да укрепи сътрудничеството и диалога между страните по отношение на търговията с услуги и други свързани с търговията области, като премахването на нетарифните бариери, хармонизацията на нормативната уредба, инвестициите, политиката в областта на конкуренцията, правата върху интелектуалната собственост и трудовите права.

Макар че всяко СИП използва собствените си институции за проследяване на прилагането и обсъждане на търговски въпроси, диалогът по търговски теми и сътрудничеството между ЕС и страните партньори като цяло следва да продължи да разглежда въпросите от общ интерес, по-специално с оглед на сътрудничеството в рамките на СТО. Където е необходимо, политическият диалог относно търговията следва да бъде продължен и на национално равнище.

3.1.3 Превръщане на миграцията и мобилността във възможности и сътрудничество за преодоляване на предизвикателствата

Ако бъдат правилно управлявани, миграцията и мобилността могат да осигурят важни ползи за ЕС и страните партньори. Способността за бърза реакция и предприемането на решителни действия в рамките на СПК не бяха достатъчни, за да се отговори на това ключово предизвикателство. До голяма степен остана неизпълнено задължението за обратно приемане на собствените граждани с нередовен статус на територията на другата страна.

В бъдеще партньорството следва да засили диалога и сътрудничеството между страните, като разглежда всички аспекти на миграцията, ръководейки се от принципите на солидарност, партньорство, споделена отговорност и взаимна отчетност по отношение на правата на човека. То следва да се основава на съгласуваните принципи и задължения от член 13 от СПК, да ги разширява, за да бъдат отразени пълният обхват на събитията, свързани с миграцията, и миграционната политика на ЕС, и да развие оперативно сътрудничество, по-специално по отношение на механизмите за прилагане на съгласуваните принципи. Партньорството следва да включва значимите промените в политиката, като Европейската програма за миграцията и свързаната с нея рамка за партньорство, които целят да подпомогнат реагирането при кризи чрез постигане на незабавни и измерими резултати. Освен това то следва също така да положи основите на засилено сътрудничество със страните на произход, транзитните държави и приемащите държави, в основата на което стои една добре управлявана политика в областта на миграцията и мобилността. То следва да вземе предвид и Декларацията и Плана за действие от срещата на върха във Валета. Страните партньори ще бъдат подкрепяни в усилията си за разработване на ефективни политики в областта на миграцията и убежището. Необходимо е да се предприемат действия срещу първопричините за незаконната миграция и насилственото разселване, като се приложат устойчиви кратко-, средно- и дългосрочни политики и се използват по-добре съществуващите процеси. Освен това партньорството следва да обхване закрилата на бежанците и търсещите убежище лица, като обърне особено внимание на уязвимите групи. То следва да насърчава устойчивостта на дългосрочно насилствено разселените лица и тяхното приобщаване в икономическия и социалния живот на приемащите страни.

ЕС следва да се стреми към поемането на конкретни ангажименти със страните партньори за предотвратяване и по-ефективно справяне с незаконната миграция, в това число предотвратяване и борба срещу трафика на хора, контрабандата на мигранти и съответните престъпни мрежи, както и за повишаване на осведомеността относно рисковете, свързани с незаконната миграция. Изхождайки от принципите и задълженията съгласно член 13 от СПК, е необходимо да бъдат съгласувани механизми за подобряване на сътрудничеството по отношение на връщането и обратното приемане и на оперативното изпълнение на международните задължения за обратно приемане на собствени граждани, които нямат законно основание да останат в ЕС.

В същото време е необходимо да бъдат използвани възможностите, свързани с миграцията, като например паричните преводи или „движението на мозъци“, които осигуряват важен принос за приобщаващи и устойчиви растеж и развитие в ЕС и страните партньори. Следователно ЕС се ангажира да оползотвори тези възможности, като се насърчават законната миграция и мобилността, особено за образователни, научни, културни, обучителни и професионални цели, което има положителен ефект върху икономиката и обществата.

3.1.4 Гарантиране на човешкото развитие и достойнство

Партньорството следва да работи за увеличаване на просперитета на хората, които обхваща, чрез постигане на целите за устойчиво развитие. ЕС следва да се стреми към силен политически ангажимент със страните партньори, за да се отговори на нуждите на всички хора, особено на най-бедните и уязвимите, като се гарантира, че всички човешки същества могат да осъществят потенциала си в условия на достойнство, равенство и здравословна среда на живот. Той следва да подкрепя реформите за изкореняване на бедността, за борба с неравенството, предотвратяване на уязвимостта и осигуряване на справедлив достъп до достойни работни места и социални услуги, по-специално качествено образование и здравеопазване, както и социална закрила. Действията за изкореняване на бедността следва да бъдат съсредоточени върху най-бедните и най-уязвимите държави, включително най-слаборазвитите страни и нестабилните и засегнатите от конфликти страни, където се очаква трудностите да продължат, задълбочавани от демографските фактори, и където трябва да се обърне още по-сериозно внимание на човешкото развитие.Партньорството следва да допринася за укрепване на устойчивостта и да включи сред темите си борбата с хроничната уязвимост чрез подобряване на взаимодействието между животоспасяващата помощ и дългосрочните нужди в областта на развитието.

ЕС следва да настоява за постигането на съвместен ангажимент за пълна защита, насърчаване и осъществяване на равенство между половете и овластяване на жените и момичетата. ЕС също иска да бъде постигнато всеобщо признаване на ключовия принос на жените и момичетата за мира и държавното изграждане, икономическия растеж, технологичното развитие, намаляването на бедността, осигуряването на здраве и благоденствие, културното и човешкото развитие. Както е подчертано в Програма 2030, равенството между половете е важно за устойчивото развитие.

Младите хора са двигателният механизъм за бъдещото социално, икономическо и екологично благоденствие на своите общности. Техният принос е от изключителна важност, за да бъдат изцяло използвани възможностите, осигурявани от научния и технологичния прогрес (напр. цифровата революция), и за да бъдат укрепени във времето демократичните институции и ценностите. Достъпът до висококачествено и ефективно образование и развитие на уменията може да бъде от критична важност за пригодността за заетост и за развитието и устойчивостта на обществото.

Освен това партньорството следва да поеме общ ангажимент за укрепване на междукултурния диалог, опазване на културното многообразие и развитие на културните и творческите индустрии. Културата е мощен инструмент за изграждане на мостове между хората, особено младите, и за засилване на взаимното разбирателство. Тя е и важно средство за борба с радикализацията, която води до насилие, както и двигател за икономическо и социално развитие.

3.1.5 Защита на околната среда и борба с изменението на климата

Устойчивото развитие и човешкото благополучие зависят от здравите екосистеми и добре функциониращата околна среда. Изменението на климата и влошаването на околната среда заплашват да неутрализират икономическия напредък, да застрашат мира и стабилността и да предизвикат широкомащабна миграция.

Ето защо партньорството следва да се съсредоточи върху постигането на съответните ЦУР (напр. чиста енергия, устойчиви градове и общности и отговорно потребление и производство), както и върху изпълнението на Парижкото споразумение относно изменението на климата. То следва също така да включва ангажимент за облагодетелстващи бедните хора политики за изграждане на устойчивост спрямо последиците от изменението на климата и да ускори прехода към приобщаващи зелени и сини икономики, по-специално чрез приемането от страна на един отговорен частен сектор на практики за устойчиво потребление и производство. Партньорството следва да съдържа сериозни ангажименти за устойчивото управление на природните ресурси, включително горите, дивата флора и фауна и минералните ресурси, и за опазването, оценяването и устойчивото използване на екосистемите и биологичното разнообразие, включително на океаните, и за прилагането на политики за намаляване на последиците и за адаптиране. За да се осигури добро управление на природните ресурси са необходими също сигурни и справедливи права за достъп. За да бъде избегната загубата на живот и поминък, от ключово значение са по-добрата подготвеност, по-ниската степен на уязвимост и способността за възстановяване от бедствия.

В Програма 2030 се изискват всеобщи спешни действия по отношение на световните обществени блага, включително насърчаване на ниски нива на емисиите и нисковъглеродни икономики. Новото партньорство следва да отразява сериозния ангажимент на партньорите и техните регионални организации за прилагането на ефективни политики за устойчива енергия, отговарящи на целите за намаляване на емисиите на парникови газове. Енергийното производство е пряко свързано с изменението на климата и с устойчивото развитие. От жизненоважен интерес за страните е да преобразуват този сектор, като поетапно спрат използването на изкопаеми горива и същевременно мобилизират в още по-голяма степен местните ресурси за възобновяема енергия и подобрят енергийната ефективност в държавите партньори, за да се осъществи скок към устойчиви и модерни енергийни услуги и да се пресече връзката между икономическия растеж и нарастването на енергийното потребление. Освен това сътрудничеството в този сектор следва да насърчава високи стандарти за ядрена безопасност. За да подпомогне постигането на това, ЕС следва да продължи да работи със страните партньори за осигуряването на благоприятна нормативна среда и реформи в сектора. Партньорството следва да осигури по-стратегически и отговарящ на нуждите подход към инвестирането в устойчива енергия, където важна роля играят частните инвестиции и модерните технологии, за да стимулира преобразуването на моделите на енергийното производство и потребление в страните партньори.

За постигането на устойчивост е необходимо също партньорите да предприемат действия за преодоляване на предизвикателствата на живота в градовете, където поради въздействието от сериозното увеличение на броя на населението се налага да бъде осъществен значителен преход от традиционното създаване на политики за градовете към интелигентни и устойчиви градове.

3.1.6 Съюзяване за преодоляване на общите предизвикателства

Партньорството следва да позволи на ЕС и неговите партньори да обединят силите си по-ефективно, за да следват обща програма в рамките на световните и многостранните форуми. До момента потенциалът в това отношение е почти неизползван и следва да бъдат постигнати много по-конкретни резултати. Сътрудничеството на международната сцена следва да е една от областите, в които новото партньорство може да има значителна добавена стойност.

Основата за по-категорични действия е поемането на обновен ангажимент за насърчаване на основано на правила ефективно многостранно сътрудничество, в което ключова роля играе ООН. Партньорството следва да подкрепя глобалното управление, като се стреми към реформиране, прилагане и развиване на многостранни институции, споразумения и норми. Такъв ангажимент за глобално управление трябва да доведе до засилен диалог и ефективно сътрудничество в рамките на международните форуми (включително СС на ООН, ОСООН, Съвета по правата на човека, РКООНИК) 14 , както и до решителни действия за реформиране на ООН, включително на Съвета за сигурност.

Въз основа на опита, натрупан при процеса за формиране на коалицията за определяне на амбициозни цели, който откри пътя за постигането на съгласие по Парижкото споразумение относно изменението на климата от 2015 г. 15 по време на 21-та конференция на страните 16 , партньорството трябва активно да набележи областите, в които ЕС и страните партньори имат съществен общ интерес и могат да бъдат движеща сила в глобалните действия. Това следва да доведе до съвместни действия в моментите на вземане на решения. Следва да бъде изработен процес, с който на най-високо политическо равнище редовно да се набелязват общите интереси, така че да се даде възможност за своевременна подготовка и съгласувани действия и гласуване в съответните международни формати и рамки. Сред областите, на които следва да се обърне внимание, са изменението на климата, устойчивото развитие, синята и зелената икономика, опазването на биологичното разнообразие, глобалната цифрова икономика, борбата с незаконните капиталови потоци и правилното функциониране на стоковите пазари. Сред целите на партньорството следва да бъде и отстояването на общи интереси в рамките на СТО. Възможно е и по-тясно сътрудничество в рамките на международните финансови институции.

За укрепването на такива стратегически коалиции на международната сцена, следва да се насърчава търсенето на диалог с държави извън АКТБ в Северна Африка, с най-слаборазвитите държави и развиващите се малки островни държави.

3.2. Съобразени с регионите приоритети на ЕС

По приоритетите на партньорството следва да се работи навсякъде. В същото време, за да бъде гарантирано ефективно изпълнение, партньорството следва да обърне внимание в достатъчна степен на регионалните особености и собствените рамки за развитие на партньорите, както и на различните приоритети от общата програма на ЕС с партньорите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн. Приоритетите могат да бъдат съобразени с условията на всеки от регионите и конкретизирани чрез определяне на съответните цели и действия, които се предвиждат.

3.2.1. Африка

Африка е континент, който представя огромни възможности. През 2050 г. населението му ще представлява 25 % от населението на света. На неговата територия са най-бързо растящите икономики в света, както и обширни природни и селскостопански ресурси. Разполага с огромен потенциал за търговия, иновации и инвестиции, а именно към това се стреми континентът. В повечето африкански държави ЕС е основният партньор по отношение на политиката, хуманитарната помощ, търговията и инвестициите. През последните години ЕС и Африка изградиха по-задълбочено и силно политически ориентирано партньорство, основано на споделени ценности и интереси. Все по-голям брой африкански правителства и регионални организации заемат водеща роля за преодоляването на предизвикателствата, свързани с политиката, сигурността и икономиката както в границите на своите държави, така и извън тях. Африканският съюз и неговата Програма 2063 17 осигуряват тласък за преследването на амбициозни цели.

Потенциалът на Африка ще зависи от усилията на африканските държави по отношение на управлението, правата на човека, предотвратяването и разрешаването на конфликти, борбата с организираната престъпност, приобщаващия и устойчив растеж и създаването на работни места. Някои държави все още не са способни да извършват реформи и да се възстановяват от кризите. С други думи нямат необходимата устойчивост и страдат от уязвимост. Бедността, безработицата и неравенството все още са високи, а темповете на намаляването им са ниски. Демографският растеж представлява огромно предизвикателство на фона на тази обстановка. Освен това много държави са затънали в дългогодишни конфликти, а предизвикателствата за транснационалната сигурност застрашават регионалната стабилност и устойчивото развитие. Влошаването на околната среда и въздействията на изменението на климата също заплашват да неутрализират икономическия напредък и застрашават мира и стабилността. Всичко това води до появата на все повече извънредни хуманитарни ситуации, насилствено разселване на населението и незаконна миграция в рамките на региона и към Европа. 

От жизненоважно значение за сигурността и просперитета на Африка и ЕС е стимулирането на възможностите и предприемането на действия за преодоляване на предизвикателствата. Ето защо, вземайки предвид приоритетите на ЕС и собствените ангажименти и програмата за реформи на Африка и изхождайки от основата, заложена в съвместната стратегия ЕС — Африка (JAES) 18 , в основата на обновеното партньорство с африканските държави следва да стоят следните цели.

а. Мир и сигурност, стабилност, демокрация, върховенство на закона, добро управление и зачитане на правата на човека

Инвестирането в мира, стабилността и развитието на Африка е от полза не само за нашите партньори, но допринася и за собствената сигурност и просперитет на ЕС. Конфликтите и уязвимостта продължават да бъдат огромна спънка за африканското развитие. В този смисъл трябва да работим и с държави извън АКТБ по ключови въпроси като стабилизацията, сигурността и изграждането на устойчивост.

Конкретни цели

-Насърчаване на интегриран подход към предотвратяването и разрешаването на конфликти, укрепването на мира и човешката сигурност на национално, регионално и континентално равнище с увеличена ангажираност, отговорност, солидарност и капацитет от страна на Африка.

-Подобряване на сигурността, включително сигурността на мореплаването, на сътрудничеството и на реформите в сектора за сигурност чрез задълбочаване на партньорствата в областта на сигурността на национално, регионално и континентално равнище и в тясно сътрудничество с ООН. Въвеждането в действие на Африканската архитектура за мир и сигурност (APSA) 19 е една от ключовите цели, които трябва да бъдат изпълнени.

-Насърчаване на демокрацията и ангажираност за зачитането на демократичните принципи, конституцията и изборните цикли и резултати. В този смисъл ще бъде важно да се осигури непрекъсната ангажираност и подкрепа за Африканската архитектура на управление 20 , както и за развитието на демократичните институции на местно, национално и регионално равнище, най-вече чрез прилагането на Африканската харта за демокрация, избори и управление 21 . Освен това следва да се засили вниманието върху улесняването, опазването и разширяването на възможностите за участие на гражданското общество в действия за повишаване на осведомеността и формиране на политиките, както и върху засилването на диалога с местните власти.

-Насърчаване на върховенството на закона и доброто управление, включително на ефективно и независимо правосъдие за гражданите и стопанските субекти. Стабилното управление на публичните финанси е ключов елемент на доброто управление и е жизненоважна основа за осигуряването на ефективен и устойчив обществен сектор.

-Утвърждаване и защита на правата на човека, включително чрез засилване на диалога и подпомагане на работата на съответните институции за защита на правата на човека от двата континента, съответните национални институции (напр. националните парламенти), гражданското общество и местните власти.

-Утвърждаване и защита на хуманитарните принципи и международното хуманитарно право.

-Насърчаване на борбата с организираната и транснационалната престъпност, тероризма и радикализацията, както и незаконния трафик с хора, диви растения и животни, наркотици и опасни материали и свързаните с тях незаконни финансови потоци.

б. Споделени икономически възможности за устойчиво развитие

Насърчаването на приобщаващ устойчив растеж ще помогне на Африка да се възползва от демографското си развитие и да го превърне във възможност, като това ще доведе до положителни верижни ефекти за ЕС.

Конкретни цели

-Насърчаване на възможностите за достоен труд, особено за младежите и жените.

-Осигуряване на благоприятна среда за търговия и отговорно инвестиране, развитие на частния сектор, с особено внимание към сектора за производство на селскостопански храни, от който зависи препитанието на мнозинството африканци.

-Насърчаване на ефективното изпълнение на споразуменията за икономическо партньорство (СИП) в Африка, за да могат икономическите оператори да се възползват от всички ползи, произтичащи от тях.

-Постигане на напредък по отношение на африканската регионална интеграция на континентално и регионално равнище в съответствие с африканската Програма 2063 22 и определените от различните региони цели, като се набляга по-специално върху улесняване на търговията, модернизация на митниците и хармонизация на стандартите, нормативна последователност, и устойчива и ефективна инфраструктура, улесняваща оперативната съвместимост, инвестиции в страната и достъп до регионалните и световните пазари.

-Увеличаване на новите възможности за инвестиране, включително за висококачествени инвестиции, които ще мобилизират допълнителни ресурси от капиталовите пазари, насърчаване на партньорството между частните оператори на двата континента и използване на опита от инициативи като Бизнес форума ЕС — Африка.

-Насърчаване на зелената и синята икономика и екологосъобразните модели, за да се стимулира приобщаващ и устойчив растеж и да бъде спряно влошаващото околната среда въздействие на растежа, най-вече  чрез насърчаване на устойчиви модели на потребление и производство.

-Осигуряване, с оглед на изпълнението на Парижкото споразумение, на всеобщ достъп до надеждна и модерна енергия на достъпни цени, за да се подпомогне приобщаващият и устойчив растеж.

в. Управление на миграцията и мобилността

Необходим е по-координиран, систематичен и структуриран подход, съгласуващ интересите на ЕС и държавите от Африка, за да се възползваме от позитивните аспекти и да преодолеем предизвикателствата на миграцията. Редът в миграционните потоци трябва на всяка цена да бъде възстановен, като същевременно се улеснява мобилността с помощта на добре управляван, основан на права, подход към миграцията в съответствие с Европейската програма за миграция и новата й рамка за партньорство с трети държави, Декларацията на ЕС и Африка относно миграцията и мобилността от 2014 г. и Декларацията и Плана за действие от срещата на върха във Валета. 

Конкретни цели

-Стимулиране на разработването и изпълнението на политики в областта на миграцията чрез насърчаване на законните канали и борба с незаконната миграция, включително чрез връщане и обратно приемане.

-По-добро организиране на вътрешнорегионалната и междурегионалната трудова мобилност, улесняване на диалога и сътрудничеството между институциите по миграционните маршрути и улесняване на „движението на мозъци“ чрез признаване на уменията и квалификацията, диалог относно визите и насърчаване на мобилността на студенти, изследователи и академични кадри. Намаляване на разходите за парични преводи и увеличаване на ролята и ангажираността на диаспората.

-Предприемане на действия срещу незаконната миграция чрез прилагането на подходящи превантивни мерки, включително борба с трафика на хора и контрабандата на мигранти чрез интегрирано управление на границите и насърчаване на алтернативи на незаконната миграция.

-Прилагане на по-ефективни и ефикасни мерки за преодоляване на предизвикателствата по отношение на връщането, обратното приемане и реинтеграцията. Необходимо е да бъдат поети сериозни ангажименти и от двете страни и да бъдат придружени от действия за оперативно сътрудничество. По-специално във връзка с обратното приемане сега действащите разпоредби на член 13 от Споразумението от Котону следва да бъдат укрепени и да бъдат приложими.

-Предприемане на действия срещу насилственото разселване на населението и насърчаване на международната закрила на основата на принципа на разпределение на отговорностите, чрез оказване на съдействие за опазване и увеличаване на човешкия капитал на хората, принудени да напуснат домовете си, гарантиране на тяхната закрила и в крайна сметка осигуряване на ползи за развитието на разселените лица и приемащите ги общества. Това се отнася както за население, напускащо държавата си, така и за вътрешно разселените лица.

г. Човешко развитие

Бедността, слабото развитие на уменията и неравенството все така представляват сериозни предизвикателства, напредъкът по които е слаб. Силният демографски растеж в Африка задълбочава това предизвикателство.

Конкретни цели

-Овластяване на жените, младежите и уязвимите групи чрез насърчаване на равностойния достъп до качествено образование и професионално обучение, социална закрила, здравеопазване, включващо грижа за репродуктивното здраве, и представяне на жените и момичетата в процесите на вземане на политически и икономически решения, осигуряване на благоприятна среда, в която младежите да могат да осъществят своя потенциал, да се ползват от човешките си права и да участват като отговорен фактор.

-Намаляване на социалното и икономическото неравенство чрез политики за финансова защита, закрила на работната заплата и социална закрила, включващи гарантиране на достъпа до качествени основни социални услуги за всички и осигуряване на определен на национално равнище минимален доход. Следва да се постави акцент също върху продоволствената сигурност чрез увеличаване на инвестициите в инфраструктурата на селските райони, селскостопанските научни изследвания, развитието на технологиите и социалните иновации.

-Насърчаване на развитието на знанията чрез осигуряване на качествено образование, включително на професионално образование и обучение и развитие на уменията в съответствие с нуждите на пазара на труда, както и активно насърчаване на цифровата икономика и общество, науката и технологиите, научните изследвания и иновациите, за да бъдат подобрени значително животът на хората и пригодността за заетост на местната работна сила по един устойчив начин, както в градските центрове, така и в селските райони.

-Предприемане на действия за справяне с уязвимостта към макроикономически и други сътресения, като заплахи за здравето, избухване на епидемии, укрепване на здравните системи в търсене на универсален достъп до здравни услуги и висококачествени грижи; и предотвратяване и намаляване на тежестта, свързана с болести, лошо хранене, недостиг на храна, природни бедствия и изменението на климата.

-Увеличаване на достъпа до питейна вода и канализационна инфраструктура, насърчаване на наличността и устойчивото управление на водните ресурси и предотвратяване на разпространението на заразни болести. Увеличаване на усилията за опазване, възстановяване и устойчиво използване на екосистемите и природните ресурси и прилагането на природосъобразни решения.

-Преобразуване на градовете и селищата в приобщаващи, безопасни, издръжливи и устойчиви места.

3.2.2 Карибски регион

ЕС и Карибският регион споделят многогодишна история, култура и широка основа от общи ценности. Чрез своите най-отдалечени региони и асоциирани отвъдморски страни и територии (ОСТ) ЕС е също физическа част от Карибския регион. Карибските държави споделят редица политически цели на ЕС и са изправени пред редица предизвикателства, преодоляването на които е в интерес и на ЕС (като изменението на климата, престъпността и други предизвикателства за сигурността, опазването на околната среда), като някои от тези предизвикателства предлагат възможности за пазарен достъп (напр. устойчивата енергетика).

Вземайки предвид приоритетите на ЕС и конкретния контекст и изхождайки от основата, заложена в съвместната стратегия за партньорство между ЕС и Карибите, в центъра на обновеното партньорство с карибските държави следва да стоят следните цели.

а. Мир и човешка сигурност, демокрация, върховенство на закона, добро управление и права на човека

Карибите са стабилен регион, в който повечето държави разполагат с добре функционираща демокрация, макар че доброто управление и зачитането на правата на човека не са еднакво застъпени навсякъде. Защитата и утвърждаването на правата на човека и на демократичните практики са от жизненоважно значение за стабилността и просперитета на региона. Те са важни и с оглед на броя на асоциираните отвъдморски страни и територии (ОСТ) и най-отдалечените региони на ЕС. Поради географското си положение Карибите се пресичат от маршрутите на наркотици към Северна Америка и Европа. Борбата срещу транснационалната престъпност и финансирането на тероризма, срещу избягването на данъци и практиките за изпиране на пари и необходимостта от подобрена финансова прозрачност се явяват ключови предизвикателства и за двата региона.

Конкретни цели

-Консолидиране на функционирането на демократичните институции и засилване на върховенството на закона, осигуряване на достъп до ефективно и независимо правосъдие и на човешка сигурност. Това следва да се допълни от превантивен подход, съсредоточен върху преодоляването на първопричините, в това число бедността, социалната изолация, дискриминацията и безнаказаността.

-Подобряване на защитата и утвърждаването на правата на човека за всички. Следва да се наблегне върху насърчаването на равенството между половете и правата на коренното население, борбата срещу домашното насилие, малтретирането и телесното наказание на деца, трафика на хора и дискриминацията срещу малцинствата, подобряването на условията в затворите и отношението от страна на полицаите, както и върху въпроса за смъртното наказание.

-Насърчаване на добро икономическо управление, включително стабилно управление на публичните финанси, прозрачност и отчетност. Това включва засилване на борбата с корупцията, изпирането на пари и незаконните капиталови потоци и данъчните убежища.

б. Регионална интеграция, приобщаващ и устойчив растеж, търговия и създаване на работни места

Всички държави, с изключение на Хаити, преминаха към статут на държави със среден или висок доход. Въпреки това като цяло икономиките се характеризират с нисколиквидни вътрешни пазари, високо равнище на дълговете, недиверсифицирана производствена база, което ограничава устойчивостта им на външни сътресения.

Конкретни цели

-Постигане на по-голям напредък по отношение на регионалната интеграция и инициативите и политиките за сътрудничество, включително развитието на инфраструктурните мрежи и взаимосвързаността с цел улесняване на вътрешнорегионалната и международната търговия и мобилност.

-Приоритизиране на създаването на работни места и мобилизиране на инвестиции от частния сектор чрез изграждане на благоприятна бизнес среда, подобряване на регионалната интеграция и международната конкурентоспособност, насърчаване на корпоративната социална отговорност и добрите търговски практики, в това число цифровизация, както и подпомагане на развитието на малките и средните предприятия (МСП), включително в социалната и солидарната икономика.

-Насърчаване на ефективното изпълнение на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ и ЕС, за да могат икономическите оператори да се възползват от всички ползи, произтичащи от него.

-Укрепване и разширяване на регионалните инициативи и инициативите юг-юг с Латинска Америка и с най-отдалечените региони на ЕС и асоциираните ОСТ с цел улесняване на по-тясното сътрудничество и търговия в това земно полукълбо.

в. Човешко развитие

През последните десетилетия показателите за човешко развитие в повечето карибски държави се подобриха. Въпреки положителните промени, в Карибските държави, и особено в Хаити, продължава да има бедност и крайна бедност. Това е свързано с изключително високото социално и икономическо неравенство.

Конкретни цели

-Предприемане на мерки на всички равнища за изкореняване на бедността, преодоляване на неравенството и насърчаване на достоен труд за всички.

-Насърчаване на достъпа до качествено здравеопазване и социални услуги за всички, включително всеобщо здравно осигуряване, увеличаване на сътрудничеството в областта на образованието, ученето през целия живот, работната сила и обучението с цел развитие на подходящи умения според нуждите на пазара на труда и предотвратяване на изтичането на мозъци.

-Подобряване на продоволствената сигурност и храненето и насърчаване на устойчиви селско стопанство и агроиндустрия с добавена стойност, като се набляга върху дребните селскостопански производители, като способ за диверсифициране на карибските икономики и за предпазване на дребните производители от загуба на поминъка им.

г. Изменение на климата и устойчиво управление на природните ресурси

Всички карибски държави са развиващи се малки островни държави, характеризиращи се с крайбрежни територии с ниско надморско равнище с висок риск от природни бедствия като земетресения и урагани и силно уязвими към изменението на климата, включително покачващото се морско равнище, причинено от изменението на климата. Те не разполагат с необходимата устойчивост, за да устояват на увеличаващите се въздействия от природните бедствия, намаляването на биологичното разнообразие или недостига на вода, тъй като са силно уязвими към въздействията от изменението на климата и в същото време имат слаба икономическа основа. Карибските острови също така са силно зависими от вноса на изкопаеми горива, въпреки че разполагат с изобилие от природни ресурси и възможности за развитие на възобновяеми енергийни източници.

Конкретни цели

-Улесняване на диалога и общите подходи с цел укрепване на устойчивостта и способността на Карибския регион за намаляване и адаптиране към последствията и заплахите, свързани с изменението на климата и природните бедствия, включително в областта на намаляване на риска от бедствия.

-Подобряване, с оглед на прилагането на Парижкото споразумение, на развитието на възобновяемото енергийно производство и мерките за енергийна ефективност чрез споделяне на най-добри практики и насърчаване на възможностите за инвестиране в инфраструктура и технологии за чиста енергия.

-Подпомагане на прилагането на политики, които допринасят за изграждането на зелена и синя икономика и насърчават модели на устойчиво производство и потребление.

-Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие на сушата и в морската среда и на крайбрежните екосистеми с цел съхранение на биологичното разнообразие, както и за устойчивото използване на природните ресурси, включително чрез екологосъобразни решения и екосистемни услуги.

-Подобряване на сътрудничеството в областта на управлението на водите, включително чрез осигуряване на достъп до безопасна питейна вода, канализация и подобряване на ефективността на водопотреблението; подобряване на системите за управление, рециклиране и повторна употреба на отпадъците.

3.2.3 Тихоокеански басейн

ЕС и Тихоокеанския басейн споделят многогодишна история, здрави настоящи връзки и широка основа от общи ценности. Освен наличието на тези двустранни връзки, големият брой на островните нации с техните огромни морски територии правят Тихоокеанския басейн ключов фактор за ЕС при разрешаване на световните проблеми. Тихоокеанските страни и територии споделят някои сериозни предизвикателства, по-специално по отношение на уязвимостта им към природни бедствия и въздействието от изменението на климата, както и някои цели за общо развитие, свързани с малкия размер на държавите и географската им изолация.

В Тихоокеанския басейн живеят около 500 000 граждани на ЕС (около 5 % от общото население на Тихоокеанския басейн). Освен че подпомага ОСТ по цял свят, ЕС подкрепя интеграцията на ОСТ в Тихоокеанския регион, с цел да се увеличи максимално техният потенциален принос за устойчивото развитие на региона и да те да извлекат ползи от регионалната интеграция. През септември 2016 г. Нова Каледония и Френска Полинезия бяха приети за членове на Форума на тихоокеанските острови — основния регионален политически орган за Тихоокеанския басейн.

Вземайки предвид приоритетите на ЕС и конкретния контекст и изхождайки от основата, заложена в стратегията на ЕС за засилено партньорство с Тихоокеанския басейн, в центъра на обновеното партньорство с тихоокеанските страни следва да стоят следните цели. В допълнение към тези конкретни цели обновеното партньорство между ЕС и Тихоокеанския басейн следва да признае и подкрепи усилията на тихоокеанските страни по отношение на регионалната интеграция, не само в рамките на самия Тихоокеански регион, но също така и в Азиатско-тихоокеанския регион — когато това съвпада с целите на отделните страни — особено с Асоциацията на народите от Югоизточна Азия, както и да подкрепя тихоокеанските страни при преодоляването на свързаните със сигурността предизвикателства, които могат да се появят през следващите десетилетия.

а. Добро управление, права на човека и равенство между половете

Въпреки постигнатия през последните десетилетия значителен напредък, развитието на региона е затруднявано от съществуващите слабости по отношение на доброто управление на национално и регионално равнище, както и от необходимостта от по-нататъшен напредък в защитата на правата на човека и равенството между половете.

Конкретни цели

-Гарантиране на ратификацията и прилагането на основните конвенции на ООН за защита на правата на човека, като се има предвид, че често ограниченото прилагане на съответните конвенции се дължи по-скоро на липса на подходящи административни структури, а не на политическа воля.

-Насърчаване на ефективна защита на правата на човека с акцент върху борбата срещу насилието, основано на пола, и насърчаване на зачитането на правото на детето чрез застъпничество и образователни мерки.

-Насърчаване на доброто управление, включително на стабилното управление на публичните финанси, прозрачността и отчетността, като се обърне внимание и на нововъзникващите предизвикателства като данъчните убежища и изпирането на пари. Подпомагане за по-нататъшно консолидиране на върховенството на закона и достъпа до ефективно и независимо правосъдие.

-Засилване на ролята на организациите на гражданското общество, по-специално в утвърждаването на основните ценности и подобряването на равенството между половете.

-Подобряване на прилагането на политиките и политическия диалог чрез постигане на резултати на местно, национално и регионално равнище.

б. Приобщаващ и устойчив растеж

Тихоокеанският регион се състои от обширни изключителни икономически зони с огромни морски ресурси. Около една трета от световния улов на риба тон е от Тихоокеанския басейн. Макар и да е скромен фактор в риболова на риба тон в Тихоокеанския басейн, ЕС остава най-големия потребител на риболовни продукти в света. ЕС е много важен експортен пазар, особено за риболовните продукти от Тихоокеанския басейн. Ето защо ЕС има интерес да подпомогне международната борба срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов в региона, за да се поддържат рибните запази в добро състояние за бъдещите поколения.

Океанските ресурси обаче не се изчерпват само с риболовните продукти. Устойчивото развитие на синята и зелената икономика предлага огромни възможности. ЕС има интерес от подобряване на управлението на океаните, за да се гарантира устойчиво използване на океанските ресурси 23 .

Освен това следва да бъдат развити други области на частния сектор, като например туризма, за да бъде осигурен приобщаващ и устойчив растеж и възможности за работа.

Конкретни цели

-Гарантиране на ефективното изпълнение на споразуменията за икономическо партньорство с държавите в съответните региони.

-Подобрено развитие на частния сектор, в частност на малките и средните предприятия, и подобряване на условията за инвестиране.

-Засилване на регионалните, националните и местните инициативи, насърчаващи устойчивия риболов и прилагането и зачитането на Конвенцията на ООН по морско право 24 , на споразуменията за нейното прилагане и на други съответни международни конвенции. Развитие и насърчаване на управлението на океаните и укрепване на инициативите за синята и зелената икономика, като например безопасното използване на дълбоководен добив, с участието на всички съответни заинтересовани страни.

-Насърчаване на възможностите за достоен труд, особено за младежите и жените.

в. Изменение на климата и устойчиво управление на природните ресурси

Изменението на климата е основен повод за загриженост както за ЕС, така и за страните и териториите партньори от Тихоокеанския басейн.

Конкретни цели

-Подобряване на готовността за реагиране и възстановяване в случай на природно бедствие, като например тропически циклони, с цел увеличаване на устойчивостта на такива събития.

-Подобряване, с оглед на прилагането на Парижкото споразумение, на развитието на възобновяемото енергийно производство и мерките за енергийна ефективност чрез споделяне на най-добри практики, включително в областта на морския транспорт, и насърчаване на възможностите за инвестиране в инфраструктура и технологии за чиста енергия.

-Подпомагане на прилагането на политиките, които допринасят за създаването на зелена икономика (напр. чрез устойчиво развитие на селските райони и на устойчиви към изменението на климата земеделие и горско стопанство) и насърчаване на устойчиви модели за производство и потребление.

-Подобряване на опазването на околната среда и устойчивото използване на природните ресурси, включително в областта на управлението на отпадъците, водата, канализацията и здравеопазването.

-Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие на сушата и в морската среда и на крайбрежните екосистеми с цел съхранение на биологичното разнообразие, както и за устойчивото използване на природните ресурси и екосистемни услуги.

4. По-целенасочено и гъвкаво партньорство

За постигането на стратегическите си интереси, ЕС трябва да определи как да бъде допълнително подобрен начинът, по който следва да се организират и управляват отношенията му с партньорите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн. Този градивен елемент за политическо партньорство засяга много аспекти, които също трябва да бъдат широко обсъдени със страните партньори. Той се отнася избора на формат на отношенията, участниците и принципите, на които да се основава сътрудничеството, необходимите механизми за постигане на по-добри резултати, както и подходящата институционална система и правен статут, които да подкрепят прилагането на партньорството. В този смисъл въз основа на опита от СПК бяха извлечени някои важни поуки, които трябва да бъдат взети предвид.

4.1 Извлечени поуки

Оценката на СПК 25 подчертава редица силни и слаби страни. Тя сочи за постигнат напредък във връзка с изкореняването на бедността и човешкото развитие в държавите от АКТБ, увеличени търговски потоци, укрепване на мира и сигурността и утвърждаване на демокрацията и правата на човека. Въпреки това, продължават да са необходими значителни допълнителни усилия, не на последно място и поради факта, че някои от тези постижения са застрашени от появата на нови източници на нестабилност (напр. скокове в демографския растеж, авторитарни правителства, тероризъм и изменение на климата).

Политическият диалог (член 8 от СПК) и консултациите / подходящите мерки (член 96 от СПК) се оказаха ефективни инструменти, въпреки че техният потенциал остана отчасти неизползван. В различни области бяха постигнати нееднозначни резултати, в това число по отношение на правата на човека, демокрацията, доброто управление и върховенството на закона (член 9), миграцията (член 13) и намесата на държавни и недържавни участници (член 6).

От оценката става ясно, че СПК не успя да отрази в достатъчна степен засилването на регионалната динамика и увеличаващата се разнородност на страните партньори, напр. сред тези в най-голяма нужда (най-слаборазвити страни, уязвими страни), както и сред по-развитите страни (страни със среден доход и др.). Основаните от страните партньори регионални и континентални организации постепенно се превръщат в регионални участници с правомощия както в областта на политиката и сигурността, така и на търговията и развитието.

Освен това оценката сочи за сериозни слабости в текущата институционална рамка и нейното функциониране, както и в някои оперативни процеси.

Накрая, бе отбелязано, че ЕС и неговите партньори си сътрудничат много рядко в рамките на многостранни форуми. Този вид сътрудничество беше въведено в СПК едва при преразглеждане на споразумението през 2010 г., като то даде положителни резултати, по-специално при преговорите по Парижкото споразумение относно изменението на климата, но в повечето случаи партньорството не беше в състояние да концентрира своята сила, за да окаже влияние върху резултатите. За да бъде постигнат напредък в тази насока, страните партньори трябва да демонстрират своята ангажираност с целите, които сами определиха на срещата на върха на държавите от АКТБ в Порт Морсби 26 . Освен това е необходимо ЕС да потърси начини за осигуряване на гъвкавост за изграждането на съюзи, в които да участват страни от и извън АКТБ, като например всички най-слабо развити страни или развиващи се малки островни държави.

4.2 Гъвкаво партньорство, основано на солиден регионален подход

За да се изградят отношения, които се основават на общи приоритети и отчитат изменения контекст и извлечените поуки, в оценката на въздействието 27 (вж. приложение I) бяха анализирани и оценени различни варианти на бъдещия формат.

4.2.1 Варианти

Вариантите се простират от изтичане на срока на действие на СПК без подновяване на споразумението до замяна на настоящото споразумение с ново споразумение с малки изменения. При втория вариант явно се пренебрегват сериозните слабости в действащото споразумение. Първият вариант може да е свързан с повече разходи, отколкото ползи, тъй като при него ще бъде изоставено постигнатото от едно 40-годишно партньорство и ще се отслаби ролята на ЕС на световната сцена. Самата необходимост от партньорство със страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн не се подлага на съмнение. Някои заинтересовани страни обаче поставят под въпрос сегашния подход, съдържание и формат на това партньорство.

Други три варианта бяха оценени по-подробно:

(1) Преразгледано в значителна степен партньорство със страните партньори. Този вариант ще отрази промените след второто преразглеждане на СПК през 2010 г., но няма да осигури необходимата съгласуваност на политиките с по-актуалните регионални стратегии и няма да отрази достатъчно добре нарастващата значимост на континенталното (Африканския съюз), регионалното и подрегионалното равнище;

(2) Пълна регионализация на отношенията със страните партньори чрез три отделни регионални партньорства (с Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн). Този вариант ще отрази изцяло континенталното и регионалното измерение, но няма да отговаря на готовността на страните партньори за подновяване на партньорството с ЕС и ще затрудни изграждането на съюзи в рамките на световните форуми като РКООНИК или СТО;

(3) Третата алтернатива е под формата на едно споразумение със страните партньори, съставено от три отделни регионални партньорства с Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн в една обща рамка, с възможност за по-активно участие на други държави. Рамката ще определя общите ценности, принципи, основни елементи и интереси, които поддържат сътрудничеството между страните, надграждайки върху значителните постижения на СПК. Тя ще включва и конкретни механизми за сътрудничество на световната сцена. Трите регионални партньорства ще използват опита и ще интегрират вече съществуващите партньорства (напр. съвместната стратегия ЕС-Африка) и ще определят приоритети и действия, отразяващи конкретния дневен ред на партньорството с всеки един от трите региона. Това ще позволи на ЕС и страните партньори да определят инициативи на най-подходящото равнище.

4.2.2. Предложен вариант

Третият вариант ще позволи проблемите да се разглеждат на подходящото равнище и при подходящите условия въз основа на принципите на субсидиарност и взаимно допълване, като в същото време се признава, че много от днешните предизвикателства за световната устойчивост изискват общи действия от страна на отделните региони. И днес вече основният ангажимент на ЕС с държавите партньори е най-напред на национално равнище, следвано от регионалното равнище и накрая равнището на АКТБ. Макар че интересите спрямо Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн засягат редица теми, за които съвместният ангажимент ще бъде от полза, има и конкретни интереси, които трябва да бъдат развити на диференцирана основа. Африканският съюз, а също и регионалните организации като Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), Южноафриканската общност за развитие (SADC) или Източноафриканската общност са важни участници, както и други регионални организации като Кариком/КАРИФОРУМ в Карибите.

Същевременно партньорството в обща рамка ще предотврати разходите, свързани с отказването на партньорство със страните партньори като група, и би могло да запази постигнатото в рамките на Споразумението от Котону, по-специално по отношение на основните елементи и връзката със споразуменията за икономическо партньорство. Те са еднакви за трите региона и следователно има значителни икономии от мащаба тези аспекти да се договарят и управляват заедно, вместо поотделно с различните групи и страни. Това позволява и развиване на сътрудничеството на международно равнище по отношение на общите световни предизвикателства. Силата на съюзяването може да е значителна, както пролича от ролята, изиграна за сключването на Парижкото споразумение.

Като се отчитат всички тези аспекти, предложеният нов формат позволява да се запазят всички ценни елементи от настоящото СПК и най-вече осигурява правилните условия, необходими на ЕС, за да постигне новите си цели.

4.2.3 Отношения с държави извън АКТБ

Вариантът на обща рамка предоставя също така най-добри възможности за участието на заинтересовани държави извън АКТБ, за да се гарантира съгласуваност, по-специално по отношение на панафриканското измерение (напр. между партньорството АКТБ—ЕС и съвместната стратегия Африка—ЕС). Това е важно, защото ще позволи на ЕС да съгласува при необходимост географския обхват на своите ангажименти с конкретните цели за дадена група държави и ще предостави на ЕС дипломатическата сила да преследва своите цели по-стратегически. В това отношение е особено важно участието на държавите извън АКТБ от Северна Африка и на малкото най-слаборазвити страни и развиващи се малки островни държави, които не са членове на АКТБ. Съответните държави извън АКТБ следва да бъдат привлечени за по-активно участие, като същевременно се осигури съгласуваност със съществуващите рамки на политиката (напр. европейската политика за съседство) и с вече действащите споразумения за асоцииране.

4.3 Многостепенно партньорство с множество партньори, основано на ключови принципи на сътрудничество

Партньорството следва да се основава на редица принципи. То следва да функционира на базата на многостепенна система на управление, позволяваща предприемането на действия на най-подходящото равнище, в съответствие с принципите на субсидиарност и взаимно допълване, както и на диференциация и регионализация. Партньорството следва също така да се изгражда въз основа на подход с участието на множество заинтересовани страни, а не само правителствата, които не биха могли да преодолеят предизвикателствата самостоятелно.

4.3.1 Основни принципи за сътрудничество

Новото партньорство следва да се базира на следните основни принципи:

-диалог;

-взаимна отчетност;

-широко участие на държавни и недържавни участници:

-отговорност.

4.3.2 Принципи на субсидиарност и взаимно допълване

Партньорството следва да отразява и интегрира регионалната динамика в Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн. Това ще бъде постигнато, като се гарантира, че политическата ангажираност и вземането на решения се извършват на най-подходящото равнище на отговорност — национално, регионално, континентално или за целия регион на АКТБ.

4.3.3 Участници

Както е посочено в обществената консултация и оценката, в партньорството наистина са ангажирани множество заинтересовани страни, но тяхното участие следва да бъде засилено. То следва да обхване широк кръг участници — както държавни, така и недържавни. Новото партньорство следва да укрепи съответните им роли. Те включват:

-Държавни участници: национални правителства, парламенти и регионални и местни власти;

-регионални организации (включително Африканския съюз);

-държави извън АКТБ и

-недържавни участници, включително гражданското общество, икономически и социални партньори и частния сектор.

4.4 Партньорство за постигане на по-добри резултати

Партньорството следва да определи подходящи средства и инструменти, позволяващи постигането на най-ефективни резултати по зададените приоритети. Това трябва да се осъществи в пълно съответствие с Програмата за действие от Адис Абеба, която е част от Програма 2030, разработването на нов европейски консенсус за развитие, Парижкото споразумение относно изменението на климата и препоръките на базата на оценката на СПК.

4.4.1 Диференцирано партньорство

Партньорството следва да използва методи за диференцирано прилагане в съответствие с Програмата 2030, Програмата за действие от Адис Абеба, глобалната стратегия на ЕС и европейския консенсус за развитие 28 .

4.4.2 Средства за изпълнение

Програмата за действие от Адис Абеба определя нова парадигма и предоставя рамка за изпълнението на Програма 2030 чрез финансови и нефинансови средства. Тя трябва да залегне в основата на новото партньорство. Тази програма включва действия на национално равнище, рамки на политиката, осигуряващи възможности за действие, и ролята на един динамичен частен сектор, всички те подкрепяни от благоприятна международна среда.

Страните партньори следва да насочат усилията си към преодоляването на съществуващите дефицити в националните публични финанси, включително чрез по-добра мобилизация на вътрешните ресурси, по-ефективни и ефикасни публични разходи и управление на дълга. Следва да се насърчават справедливи, прозрачни, ефикасни и ефективни данъчни системи и рамки за публичните разходи. Особено внимание следва да се обърне на предотвратяването на избягването на данъци, данъчните измами и незаконните капиталови потоци.

ЕС следва да се стреми към използването на комбинирани методи и инструменти, които вече са довели до добри резултати, като в същото време поддържа високо ниво на гъвкавост, за да може да се адаптира към по-нататъшните подобрения. Това следва да бъде в съответствие с принципите за ефективност на развитието (в това число отговорност, прозрачност, взаимна отчетност и акцент върху резултатите) и следва да се подкрепя от прилагането на съгласуваност на политиките за развитие.

4.5 Партньорство, подкрепено от подходяща институционална рамка

Институционалната рамка следва да отразява политическото естество на партньорството, заложените приоритети, избрания формат, начините за сътрудничество и различните ангажирани участници. Тя следва да позволява бързо и ефективно вземане на решения и предприемане на действия. Настоящата система, основана на съвместни институции, наистина е полезна за споделянето на опит, но вече е остаряла, тъй като се оказва прекалено тежка и сложна. На този етап е все още рано да се конкретизира предвидената институционална рамка, но могат да се набележат някои принципи, които да залегнат в основата на разработването й.

Такова политическо партньорство, основано на взаимна отговорност и ръководено от правила, следва да бъде прилагано чрез многослойна и гъвкава институционална архитектура, която да насърчава и улеснява диалога по въпросите от общ интерес. То следва да използва принципите на субсидиарност и взаимно допълване, за да определя ангажираността със съответните институционални и неинституционални участници на различни равнища.

Диалогът и сътрудничеството на всички равнища следва да бъдат насочени към формата, който най-добре отговаря на конкретните цели и интереси, с държави и регионални организации или в рамки за сътрудничество, които постигат най-добри резултати в дадена област.

4.6 Партньорство, основано на правна рамка

Правният статут на бъдещото партньорство играе важна роля за неговото прилагане, което се потвърждава от извършения анализ в оценката на въздействието, приложена към настоящото съобщение. Следователно в интерес на ЕС е да затвърди дългогодишния си ангажимент като укрепи новото партньорство чрез правно обвързващо споразумение. В същото време новото партньорство следва да бъде гъвкаво и динамично, за да може да се адаптира към собствения си напредък и към непрестанно променящата се среда. Това е особено валидно за регионалните стълбове. Това са основните принципи, на които следва да се основава правният статут на бъдещото партньорство, като те ще бъдат прецизирани след определянето на крайните приоритети и основните характеристики на партньорството.

4.7 Следващи стъпки

Въз основа на съобщението ще бъдат проведени обсъждания със Съвета и с Парламента, както и с широк кръг заинтересовани страни, включително с партньорите от АКТБ, с оглед да се изготви препоръка с насоки за водене на преговори.

(1)

2007/483/EО, ОВ L 317, 15.12.2000 г.

(2)

Член 95, параграф 4 от СПК

(3)

Да преобразим нашия свят: Програмата за устойчиво развитие до 2030 г., Организация на обединените нации A/RES/70/1

(4)

Обща визия, общи действия: по-силна Европа. Глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз, 28 юни 2016 г. http://europa.eu/globalstrategy/en/shared-vision-common-action-stronger-europe

(5)

Предложение за нов европейски консенсус за развитие, съобщение (C(2016) 740 final)

(6)

Съвместният документ за консултация JOIN(2015) 33 и резултатите от него могат да бъдат открити на:

http://ec.europa.eu/europeaid/public-consultation-eu-acp-new-partnership_en

(7)

Оценката на Споразумението за партньорство от Котону SWD(2016) 250 може да бъде открита на:

https://ec.europa.eu/europeaid/policies/european-development-policy/acp-eu-partnership-after-2020_en

(8)

Оценка на въздействието, съвместен работен документ на службите JOIN(2016)380)

(9)

http://www.un.org/esa/ffd/wp-content/uploads/2015/08/AAAA_Outcome.pdf

(10)

COM(2015) 240 final на адрес: http://ec.europa.eu/dgs/home-affairs/what-we-do/policies/european-agenda-migration/index_en.htm

(11)

На адрес: http://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2015/11/12-valletta-final-docs/

(12)

COM(2016) 385 final на адрес: http://ec.europa.eu/dgs/home-affairs/what-we-do/policies/european-agenda-migration/proposal-implementation-package/docs/20160607/communication_external_aspects_eam_towards_new_migration_ompact_en.pdf

(13)

Парижко споразумение съгласно Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата FCCC/CP/2015/L.9/rev.1

(14)

Съвет за сигурност на Организацията на обединените нации, Общо събрание на ООН, Съвет на ООН по правата на човека, Рамкова конвенция на ООН по изменение на климата

(15)

  http://unfccc.int/paris_agreement/items/9485.php  

(16)

  http://www.cop21paris.org/about/cop21  

(17)

Програма 2063: Бъдещето, което искаме за Африка — agenda2063.au.int

(18)

Стратегическо партньорство Африка—ЕС — Съвместна стратегия Африка—ЕС (www.africa-eu-partnership.org/sites/default/files/documents/eas2007_joint_strategy_en.pdf)

(19)

www.peaceau.org/en/page/104-african-peace-and-security-architecture-apsa

(20)

Aga-platform.org

(21)

Au.int/en/treaties/African-charter-de;ocracy-elections-and-governance

(22)

  http://agenda2063.au.int/  

(23)

Съвместно съобщение „ Международно управление на океаните: приносът на ЕС за отговорното управление на океаните“— http://ec.europa.eu/maritimeaffairs/sites/maritimeaffairs/files/join-2016-49_bg.pdf

(24)

Конвенция на ООН по морско право, 10 декември 1982 г., на адрес: http://www.un.org/depts/los/convention_agreements/convention_overview_convention.htm

(25)

Съвместен работен документ на службите: Оценка на Споразумението за партньорство от Котону (SWD(2016) 250 final)

(26)

  http://www.acp.int/content/declaration-8th-summit-acp-heads-state-and-government-acp-group-states  

(27)

Съвместен работен документ на службите: Оценка на въздействието на бъдещите отношения с държавите от АКТБ след 2020 г. (SWD(2016) xxx).

(28)

Placeholder for Consensus Communication xxxx