17.8.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 272/14

1.

призовава за всеобхватна, устойчива продоволствена политика на ЕС, която да е демократично оформена, да включва обща дългосрочна визия, да се основава на най-новите научни разработки и да е съобразена с подхода на многостепенно управление, който разглежда по-всеобхватно производството на храни и храненето, като насърчава по-устойчиви модели на производство и потребление, установява връзка между различните области на политиката, включително, наред с останалото, производството на храни, селското стопанство, околната среда, здравеопазването, политиката за потребителите, заетостта и развитието на селските райони, и създава работни места и растеж в регионите и градовете в Европа; призовава Европейския парламент и Комисията да стартират заедно с КР съвместен пилотен проект за улесняване на развитието на устойчива продоволствена политика на ЕС;

2.

изтъква необходимостта да се постигне баланс, като се запази необходимата гъвкавост, с цел да се избегне прилагането на универсален подход към продоволствената политика, както и нейното национализиране. По-голямата регулаторна съгласуваност ще спомогне да се гарантират безопасността на потребителите, ефективното функциониране на вътрешния пазар и спазването на принципа на субсидиарност;

3.

подчертава значението на вертикалната интеграция на продоволствените политики въз основа на критерии за устойчивост, с цел да се осигури последователност на местно, национално, регионално и международно равнище. Известен е фактът, че продоволствените системи и свързаните с тях въпроси (екологични, социални и икономически) имат специфично и местно измерение. Затова градовете и регионите могат да играят ключова роля в усилията за справяне с предизвикателствата на продоволствените системи и това следва да се вземе предвид при разработването на устойчива продоволствена политика на ЕС;

4.

подчертава колко е важно да се създаде всеобхватна европейска визия и стратегия за сигурни, безопасни и устойчиви по отношение на качеството, достъпността и количеството доставки на храни въз основа на критерии за устойчивост. Продоволствената политика на ЕС следва да се основава на цялостен подход, който да отчита глобалния характер на веригите за доставки на храни, включително земеделието, преработката на храни, околната среда и здравето. Комисията следва да гарантира, че всички съответни законодателни и финансови стимули на ЕС са съобразени с тази визия и стратегия;

5.

отново отправя призив за продоволствена политика на ЕС, която да насърчава устойчиви методи на производство в европейското селско стопанство, допринасящи за развитието на междусекторни синергии в областта на храните и околната среда, в това число политиките за селското стопанство и рибарството, климата и енергетиката, регионите и научните изследвания (1);

6.

привлича вниманието върху факта, че ценността на екосистемите не се отчита в достатъчна степен в решенията относно природните ресурси. В сектора на производството на храни разходите за опазване на околната среда понастоящем се екстернализират, което води до ситуация, в която произведените по по-устойчив начин храни очевидно са по-скъпи, главно заради по-високите производствени разходи; вместо това, концепцията за екосистемни услуги предоставя значима възможност за разработване на рамка на политиката в подкрепа на разумното използване на биологичното разнообразие и другите природни ресурси. Понастоящем разходите, свързани с произтичащи от хранителния режим заболявания и с щети, нанесени на водите, почвите, дивата фауна и флора и климата, се разглеждат като външни ефекти. Като такива, тези разходи не се включват в окончателната цена на храните, въпреки че за тях косвено (и често без да го съзнава) плаща цялото общество. Във връзка с това Европейската комисия следва да насърчи прилагането на мерки, които да позволят да бъде отразена реалната цена на храните, така че да се стимулира устойчивата икономика;

7.

отново изтъква необходимостта от укрепване на връзките между различните сектори, свързани с храните, като например енергетика, горско стопанство, морски ресурси, води, отпадъци, селско стопанство, изменение на климата, наука и изследвания и аспекти на земеползването, тъй като всички те играят решаваща роля за изграждането на устойчив растеж (2). Този подход следва да вземе предвид кръговата икономика на ЕС и други международни рамки, които могат да осигурят максимални възможности за иновации;

8.

подчертава значението на някои специфични територии в ЕС за опазването и по-нататъшното развитие на устойчивите продоволствени системи, като например планинските региони с техните дългогодишни традиции в производството на храни в една изправяща ги пред предизвикателства природна среда;

9.

подчертава колко е важно да се продължи преразглеждането на общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, така че не само земеделските стопани, но и производителите на храни да бъдат стимулирани да произвеждат по устойчив начин, напр. като се гарантира последователно прилагане на механизма на ЕС за кръстосано спазване, който подпомага доходите на производителите, спазващи стандартите за опазване на околната среда и за хуманно отношение към животните;

10.

счита, че е важно настоящата политика в областта на енергията от възобновяеми източници да бъде включена в процеса на разработване на по-всеобхватна продоволствена политика въз основа на критерии за устойчивост. Във връзка с това е важно да се разработят мерки, които да насърчават производството на биогорива, които не се конкурират с хранителните култури, като в същото време възпират, в дългосрочна перспектива и по предсказуем за дружествата и работниците начин, производството на неустойчиви биогорива от първо поколение, които се правят от годни за консумация суровини, като напр. растителни масла;

11.

с цел да се поддържа растежът в ЕС, препоръчва да се изготвят споразумения за свободна търговия с трети държави и други региони по света, които да са съобразени с вътрешното агроекологично производство в ЕС и, съответно, да поставят силен акцент върху екологичния аспект и устойчивостта. Тази мярка ще гарантира, че прилагането на строги изисквания спрямо веригата за доставки на храни в ЕС няма просто да доведе до преместване на производството на храни;

12.

припомня призива на Организацията на ООН за прехрана и земеделие за засилено прилагане на мерки за намаляване на риска от бедствия и изграждане на устойчивост в селскостопанските сектори, особено в регионите, където често се случват бедствия и селското стопанство играе важна роля;

13.

подчертава значението на здравата, жизнена почва, която е ключова за гарантирането на продоволствената сигурност и опазването на биологичното разнообразие. По-конкретно, следва да се обмислят стъпки за насърчаване на диверсификацията на култивираните видове, екстензивното, интегрираното и биологичното земеделие и по-високите стандарти за хуманно отношение към животните като водещи приоритети на една устойчива продоволствена политика на ЕС. Постигането на тези ключови цели ще даде възможност да се спомогне за възстановяването на общественото доверие в европейския проект;

14.

подчертава необходимостта да се стимулира и подкрепя, включително и финансово, развитието на дребномащабните земеделски системи, особено онези, които са разположени в уязвими райони и в периферията на градовете. Дребномащабната земеделска система е прост и достъпен инструмент, който може да се използва от местните власти за справяне с много практически проблеми, включително социалното неравенство, екологичните предизвикателства и здравните проблеми. Освен това тези системи могат да осигурят устойчиво производство на местни, пресни и сезонни здравословни храни, достъпни и за семействата с ниски доходи, в периферните райони на градовете. Дребномащабните земеделски системи са признати за социално отговорен модел, който зачита околната среда, намалява необходимостта от опаковане и разхищението на храни, ограничава емисиите на CO2 и подкрепя практиките на устойчиво производство (3). С оглед на това дребномащабните земеделски системи, особено късите вериги за доставка на земеделски хранителни продукти, оказват положително въздействие върху местните икономики и заетостта;

15.

отново подчертава важността на късите вериги на доставки за повишаването на екологичната устойчивост на транспорта между различните места на потребление. Когато се увеличава разстоянието, се увеличава и отрицателното въздействие по отношение на замърсяването, предизвикано от транспортните средства;

16.

отново отправя призив за по-пестеливо използване на вода, енергия, изкопаеми горива, торове и фитосанитарни продукти в системите за селскостопанско производство (4);

17.

отново изтъква, че недостигът на млади хора, които да се стремят към кариера в селското стопанство, е заплаха за икономическата устойчивост на селските райони. Подкрепата за младите земеделски стопани е необходимо условие за запазването на селското стопанство в целия ЕС и за поддържането на жизнеспособността на селските райони (5);

18.

подчертава, че регионалните и местните вериги за доставка работят в подкрепа на устойчива политика в областта на храните, която възнаграждава специфичното качество, традицията, икономическото и културното наследство. По-конкретно, занаятчийските предприятия в тези вериги играят основна роля за много местни и регионални общности и представляват фактор за развитие и успех на чуждестранните пазари;

19.

отново отправя призив за прилагане на „протеинов план“ на европейско равнище в подкрепа на производството на протеинови и бобови култури в Европа, за да се намали зависимостта от вносните соеви суровини, да се гарантира протеиновата независимост на европейското животновъдство, да се намали употребата на азотни торове и да се повиши плодородието на почвата (6);

20.

подчертава значението на опрашителите и призовава да се вземат мерки, с които да се гарантира опазването на опрашващите насекоми, като напр. по-слабо използване на вредни пестициди и поддържане на разнообразието на културите;

21.

призовава Европейската комисия да засили подкрепата си за прилагащите хуманно отношение към животните и щадящи околната среда земеделски и производствени методи, като разработи мерки за възпиране на ненужното производство на оборски тор и емисии от транспорта; в същото време е важно да се насърчат прилагащите хуманно отношение към животните системи, като им се даде предимство при възлагането на обществени поръчки и се предприемат други подходящи мерки. Като цяло е необходимо да се подкрепят практиките на по-добро управление на животновъдството с ограничено използване на антибиотици с оглед на хуманното отношение към животните;

22.

счита, че биологичното земеделие е инструмент за задържане на повече въглерод в почвата, намаляване на нуждите от вода за напояване и ограничаване на замърсяването на почвата, въздуха и водата с химикали като пестицидите;

23.

насърчава развитието на алтернативни продоволствени мрежи, в това число фермерските пазари, местните храни, биологичните продукти и стоките, произведени в съответствие с принципите на справедливата търговия. По-конкретно, фермерските пазари се организират от общностите и са важни средища за социални контакти, където местни производители предлагат директно на потребителите здравословни, висококачествени храни на справедливи цени, произведени с гарантирано екологично устойчиви методи. Освен това те спомагат за съхранението на културата на хранене на местната общност и за опазването на биологичното разнообразие;

24.

подчертава необходимостта от създаване на дългосрочни здравни програми за борба със затлъстяването и заболяванията, свързани с храненето, чрез мерки за насърчаване на предлагането на местни, пресни и сезонни храни и достъпа до тях. Тези програми биха могли да бъдат особено ефективни, ако бъдат прилагани в обществените институции (като училищата и болниците) и в градските райони, където затлъстяването, липсата на пазари на селски продукти и ограниченият достъп до пресни храни са сериозен проблем. Следва да се отбележи, че тези програми предлагат двойна възможност: не само да се насърчат потребителите да променят нагласите си, като преминат към режим на питателно и здравословно хранене, но и да се преориентират техните предпочитания към местните, пресните и сезонните храни;

25.

препоръчва да се ограничи разрастването на проблема със затлъстяването, като се насърчават дългосрочните информационни кампании за възприемане на многостепенен подход, с цел преориентиране на потребителските нагласи към основан на растителните храни режим на хранене, с повишен прием на плодове и зеленчуци, и намаляване на консумацията на месо, мазнини и захар в световен план, както и към купуването на местни/регионални, пресни и сезонни храни, произведени с устойчиви производствени методи. Тези мерки са изключително важни, особено в европейските градове, които се сблъскват с продоволствена несигурност. В градовете съществува както проблемът с продоволствената несигурност, така и този със затлъстяването (т.нар. двойно бреме на неправилното хранене), за което свидетелства, например, нарастващият брой на хората, ползващи услугите на хранителните банки и социалните ресторанти;

26.

приветства инициативите и създаването на условия за намаляване на ненужната бюрокрация, която възпрепятства оползотворяването и преразпределението на здравословни храни сред хората в нужда;

27.

настоятелно призовава за определянето на изчерпателна терминология за устойчивите продоволствени системи, която да включва производството на селскостопански храни, преработката на храни и режимите на хранене. Това е ключово условие за набелязването на следващите стъпки към създаването на обща и цялостна продоволствена политика на ЕС; следва да се осигурят подходящи инструменти, с които да се гарантира ефективното прилагане на мерките на политиката;

28.

изтъква необходимостта от стандартизирана методология за събиране и докладване на данни за въздействието на хранителните продукти върху околната среда, включително разхищението на храни, с цел да се гарантира съпоставимостта на данните от различните държави членки и да се насърчи измерването във финансово отношение на екологичните и социалните разходи, свързани с хранителните продукти или режимите на хранене;

29.

подчертава колко е важно да се насърчава обменът на добри практики и данни за въздействието на храните върху околната среда, както и да се предоставя информация по по-прозрачен и достъпен начин на цялата хранителна верига, включително на потребителите. Прилагането на добри практики и насоки е ключът към насърчаване на приемането на подходящи устойчиви мерки, като се предоставя достатъчно информация за изпълнението на такива програми на местните администрации;

30.

подчертава необходимостта от повишаване на прозрачността на етикетите на храните и включване на съпоставима информация за въздействието на храните върху околната среда. Следва да се признае, че настоящата информация върху етикетите относно хранителното и калорийното съдържание не е достатъчна за изясняване на сложната взаимовръзка между храната и здравето, и че сегашните етикети не съдържат никаква информация за въздействието на хранителните продукти върху околната среда. Макар че повечето потребители знаят, че изборът, който правят, оказва определено въздействие върху околната среда, етикетите на продуктите не съдържат информация, която да насочва предпочитанията на потребителите към устойчиви варианти. Счита, че етикетите трябва да съдържат ясна и подходяща информация, но не трябва да бъдат твърде сложни или обременителни за производителите на храни;

31.

призовава Комисията да предприеме мерки за засилване на надзора и контрола в хранителния сектор, с цел насърчаване на производството на висококачествени храни и противодействие на нелоялната конкуренция, повишавайки по този начин надеждността на продуктите и доверието сред потребителите;

32.

подчертава, че обществените поръчки, които възлизат на около 14 % от БВП в ЕС, могат да бъдат мощно средство за въздействие с оглед осигуряването на по-устойчиви доставки на храни (местни и биологични) посредством сключване на договори за кетъринг в публичния сектор в училищните и болничните столове. Тези примери могат да укрепят връзката между градските и селските райони, установена в Новата програма за градовете, приета на конференцията „Хабитат III“;

33.

призовава Европейската комисия да изясни въпроса за съществуващите ограничения в правилата за възлагане на обществени поръчки с оглед прилагането на критерии за устойчивост. Законодателството на ЕС в областта на конкуренцията забранява в договорите за обществени поръчки да се заявява предпочитание от териториален характер (като напр. към местни храни);

34.

подкрепя създаването на местни съвети за храните на местно равнище, които да отговарят за планирането на процесите, включително на дейности като мерки за свързване на производители и потребители, идентифициране на т.нар. хранителни пустини и зони за изграждане на нови пазари на регионално равнище, и преди всичко предоставяне на възможност на обществеността да изрази мнението си в процеса на разработване на политиките;

35.

привлича вниманието върху факта, че стратегическото планиране на регионално и местно равнище е от първостепенно значение за намаляването на цялостното въздействие на продоволствената система върху околната среда. От гледна точка на производството, често на производителите в градските и крайградските райони не се предлагат услуги (технически, кредитни, производствени разходи, ресурси) по същия начин, по който се предлагат в селските;

36.

подчертава необходимостта местните и регионалните власти да получат правомощия за прилагане и управление на целеви екологични мерки и правото да въведат териториални договори, които да се сключват съвместно със земеделски стопани или техни представители (7);

37.

счита, че една изградена „отдолу нагоре“ политика за продоволствена устойчивост би следвало да се постигне преди всичко с помощта на силни партньорства за местно развитие и на местните (на регионите и градовете) власти (8), като бъде съобразена и с Новата програма за градовете (9).

38.

препоръчва да се подкрепят повече инициативи на градове като Пакта за градската продоволствена политика от Милано, приет по време на „ЕКСПО 2015“ в Милано на тема „Изхранването на планетата: енергия за живот“, с цел насърчаване на справедливи, устойчиви и жизнеспособни продоволствени системи.