52016IP0408

EUR-Lex

Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52016IP0408 - EN

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 52016IP0408

Help

Резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно подобряване на връзките и достъпността на транспортната инфраструктура в Централна и Източна Европа (2015/2347(INI))

OB C 215, 19.6.2018, p. 152–161 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Official Journal

19.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/152

P8_TA(2016)0408

Подобряване на свързаността и достъпността на транспортната инфраструктура в Централна и Източна Европа

(2018/C 215/24)

Европейският парламент,

—	като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно изпълнението на Бялата книга за транспорта от 2011 г.: равносметка и бъдещи действия за устойчива мобилност (1),

—	като взе предвид своята резолюция от 2 декември 2015 г. относно устойчивата градска мобилност (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 10 май 2012 г. относно бъдещето на регионалните летища и въздухоплавателните услуги в ЕС (3),

—	като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 170 от него,

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1315/2013 (4),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1316/2013 (5),

—	като взе предвид доклада, озаглавен „Безопасността по пътищата в Европейския съюз“, публикуван от Комисията през март 2015 г. (6),

—	като взе предвид заключенията от заседанието на министрите на дунавските държави от 3 декември 2014 г. за възстановяване и поддържане на ефективна инфраструктура на водните пътища по река Дунав и нейните плавателни притоци (7),

—	като взе предвид декларацията от Ланцут от 3 март 2016 г. относно засилването на сътрудничеството в областта на транспорта в Карпатите и продължаване на развитието на проекта „Via Carpatia“ (8),

—	като взе предвид Берлинския процес и конференцията на държавите от Западните Балкани от 2014 г., срещата на високо равнище във Виена от 2015 г. и конференцията от Париж от 2016 г.,

—	като взе предвид плана за действие за стратегията на Европейския съюз за региона на река Дунав (SEC(2010)1489),

—	като взе предвид плана за действие за стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море (SWD(2015)0177),

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становището на комисията по регионално развитие (A8-0282/2016),

А.

като има предвид, че свързаността и достъпността на транспортната инфраструктура оказват голямо въздействие върху икономическия растеж, икономическата конкурентоспособност, заетостта и териториалното сближаване на ЕС и неговите региони; като има предвид, че Централна и Източна Европа са основна част от единния европейски пазар с потенциал да привличат инвестиции и да допринасят за икономическия растеж в целия ЕС, и като има предвид, че всички видове транспорт, без каквито и да е изключения, следва да допринасят за засилването на конкурентоспособността, интермодалността и екологичния преход, за да обслужват по-добре развитието на единния пазар;

Б.	като има предвид, че подобряването на свързаността и достъпността на транспортната инфраструктура в Централна и Източна Европа е средство за постигане на целите на политиката на сближаване, особено по отношение на желаното икономическо развитие на граничните райони;

В.

като има предвид, че транспортната инфраструктура в някои региони в централните и източните части на ЕС продължава да е по-слабо развита в сравнение с тази на останалите европейски региони, и като има предвид, че слабо развитата транспортна инфраструктура в Централна и Източна Европа съществува редом с най-гъстите и най-развитите мрежи в света, в центъра на Европа; като има предвид, че гражданите очакват, че държавите членки с подкрепата на ЕС ще работят заедно за нейното подобряване;

Г.

като има предвид, че европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондовете) са основният източник на публични инвестиции в Централна и Източна Европа, и като има предвид, че Механизмът за свързване на Европа (МСЕ) представлява ключов инструмент за финансиране при по-нататъшното развитие на транспортната инфраструктура в региона като част от коридорите на основната мрежа TEN-T; като има предвид, че липсата на административен капацитет в националните, регионалните и местните администрации може да води до ниско равнище на усвояване на средствата от фондовете на ЕС и че поради това държавите членки в Централна и Източна Европа, както и в други части на ЕС, невинаги са успявали да усвояват в максимална степен финансирането от ЕС по различни причини, включително поради недостатъчна подготовка и ефективност; като има предвид, че следва да бъдат мобилизирани изграждането на капацитет и техническата помощ, за да се улесни появата на добри проекти и да се подкрепят публичните администрации в управлението на финансирането от ЕС;

Д.

като има предвид, че засилването на работата по важни проекти като „Via Carpatia“ и „Rail Baltica“, както и засилването на работата по развитието на Ориент/Източно-Средиземноморския коридор и Балтийско-Адриатическия коридор на основната мрежа и на коридора между Адриатическо и Йонийско море и ТРАСЕКА би дало важен стимул за подобряване на свързаността и достъпността на транспортната инфраструктура в тази част на ЕС; като има предвид, че подкрепата за по-тясна комуникация между съседни трети държави и държавите — членки на ЕС, от Централна и Източна Европа, включително в областта на железопътния транспорт и инфраструктура, ще спомогне за подобряване на железопътните връзки между Европейския съюз, съседните държави и региони и Азия;

Е.

като има предвид, че наличието на добре разработени трансгранични транспортни връзки е от съществено значение за регионалната конкурентоспособност и за насърчаване на развитието на МСП в пограничните райони, както и и по отношение на обществения транспорт, по-специално за подкрепа на социалното включване на икономически уязвимите групи от населението; като има предвид, че добрите транспортни връзки, по-специално железопътни връзки, които да пресичат националните граници, все още липсват в много държави членки от Централна и Източна Европа; като има предвид, че неефикасните връзки между различните видове транспорт и липсата на мрежова инфраструктура между основния и общия транспорт означават, че не е налице достатъчна оперативна съвместимост между различните видове транспорт, въпреки че подобна оперативна съвместимост не само би довела до намаляване на цените на пътническия и товарния транспорт и до подобряване на гъвкавостта на транспортните услуги, но и също така би спомогнала за разрешаване на проблемите, свързани с околната среда и социалните аспекти;

Ж.	като има предвид, че координираните подобрения на транспортната инфраструктура могат да окажат положително въздействие върху околната среда и енергийната ефективност на транспорта;

Хоризонтални аспекти

Подчертава необходимостта от засилване на свързаността и достъпността на инфраструктурата за транспорт към, от и в централните и източните части на ЕС, като се вземат предвид потребностите на икономиката и принципите на устойчивото развитие; припомня целите на TEN-T за попълване на липсващите връзки, премахване на участъците със затруднения на движението и осигуряване на безпрепятствени връзки за превози на дълги разстояния и за регионалния транспорт, особено в трансграничните региони, за пътници и товари; счита, че използването на финансиране от ЕС трябва да отразява действителните нужди от инвестиции за завършване на основната мрежа TEN-T до 2030 г. в региона; отбелязва, че в допълнение към изграждането на нова инфраструктура е необходимо ЕС да инвестира в модернизацията и изграждането на транспортната инфраструктура;

Подчертава значението на координираното планиране на проекти от страна на държавите членки и между самите държави членки при отчитане във възможно най-голяма степен на основните национални планове за транспорта и координиране със страните кандидатки, като същевременно се извършва реалистична оценка на транспортните нужди в съответствие с Бялата книга за транспорта, включително анализ на разходите и ползите и консултации със заинтересованите страни; отбелязва, че предварителната обвързаност с условия за изготвяне на националните планове за транспорта е помогнала на държавите членки да отделят приоритети за инвестициите си в транспорта; счита, че отговорните служби на Комисията трябва да оценяват и да осигуряват последващи действия към тези основни планове, за да се гарантира, че те са в съответствие с целите и приоритетите на ЕС;

Настоятелно съветва да се използват по-добре съществуващите политики и инструменти за регионално сътрудничество като европейското териториално сътрудничество (ETC), Interreg и особено Европейските групи за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел засилване на трансграничния транспорт между регионите и премахването на пречките;

Смята, че макрорегионалните стратегии на ЕС, като например тези, които вече са създадени за Балтийско море, река Дунав и региона на Адриатическо и Йонийско море, и евентуална бъдеща стратегия за региона на Карпатите и за Черноморския регион, предлагат новаторска рамка за управление за преодоляване на предизвикателствата, свързани с транспортната политика, които не могат да бъдат решени само от държавите членки, така че да бъдат осигурени по-добри транспортни условия;

Приветства приключването на първоначалните работни планове за коридорите на основната трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T) за 2015 г. и приемането на новите карти за допълнително разширяване на трансевропейската транспортна мрежа към държавите от Западните Балкани; подчертава, че изпълнението на основната мрежа следва също така да стимулира развитието на широкообхватната мрежа, по-специално за връзките, които имат трансгранично значение и последствия за консолидирането на коридори; подчертава значението на градските възли и тяхната роля в засилването на транспортните потоци, както от пътници, така и от товари;

Подчертава, че различията по отношение на развитието на инфраструктурата и качеството между региона на Централна и Източна Европа и останалата част на Европа биха могли да бъдат намалени единствено чрез ясна, конкретна и интегрирана стратегия за целия ЕС;

Припомня на Комисията нейното задължение съгласно Бялата книга за транспорта от 2011 г. относно развитието на транспорта до 2020 г., в която Комисията е приела план за изпълнение на 40 конкретни мерки, насочени към развитието на конкурентоспособна и позволяваща ефективно използване на ресурсите европейска транспортна система; припомня, че една от нейните дългосрочни цели е да прехвърли 30 % от автомобилния транспорт на отсечки над 300 км. към железопътен или воден транспорт до 2030 г. и повече от 50 % до 2050 г., което би довело до значително намаляване на движението по пътищата в Централна и Източна Европа;

Счита, че развитието на транспортни възли е ключов елемент за свързаност на дълги разстояния, за регионалния и градския транспорт, като по този начин се стимулират ефикасността, интермодалността и развитието на местния бизнес, като се имат предвид също така огромните възможности на цифровизацията за повишаване на ефикасността на цялата логистична верига, включително предоставянето на данни за всички заинтересовани страни (обмен на данни) за развитие на нови услуги и практики;

Подчертава, че при строителството и модернизирането на пътната инфраструктура в Централна и Източна Европа следва да се вземат предвид потребностите на колоездачите, когато това е целесъобразно; подчертава значението на разработването на велосипедна инфраструктура в държавите от Централна и Източна Европа, което ще увеличи безопасността, ще намали броя на жертвите на пътнотранспортни произшествия и ще подобри качеството на живот и здравето на хората в ЕС; подчертава, че трансевропейската мрежа от велосипедни маршрути „EuroVelo“ и особено маршрут 13, познат още като „Път на Желязната завеса“, източноевропейският маршрут и маршрутът Атлантически океан — Черно море, в съчетание с железопътните връзки, предлага интересни възможности за МСП в туристическия бранш за макрорегионите от Източна и Централна Европа и поради това следва да бъде насърчавана;

10.

Посочва, че по-доброто съгласуване на икономическото развитие на държавите членки в западната, централната и източната част на Европейския съюз изисква едри инвестиции; подчертава необходимостта от по-добра координация между европейските и националните органи, особено по отношение на реализацията на основната част от трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T); припомня обаче, че координацията на европейско равнище трябва да взема под внимание специфичните предизвикателства в държавите членки и различията в техните икономики, системи за социално осигуряване, качество на инфраструктурата и демографски промени; подчертава потенциала за създаване на на работни места в един по-добре функциониращ сектор на железопътните превози; призовава за премахване на всички произволни пречки пред свободното движение на стоки и услуги и настоява държавите да се въздържат от въвеждане на подобни пречки;

11.

Приканва държавите членки и Комисията да гарантират взаимодействие и взаимно допълване при финансирането по линия на Механизма за свързване на Европа, европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондовете), Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), инструментите за предприсъединителна помощ и инструментите на ЕИБ и ЕБВР при изпълнението на проекти за транспортна инфраструктура в централната и източната част на ЕС, за да се подобри значително тяхното използване и диверсификация; подчертава необходимостта от обмен и разпространение на опит и знания при подготовката на проектите и използването, когато са финансирани чрез различни инструменти (т. нар. „смесване на фондове“); припомня значението на своевременното използване на средствата от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), с цел насърчаване на търговски жизнеспособни и основани на пазара проекти; настоятелно призовава Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския консултантски център по въпросите на инвестициите да засилят своята работа с организаторите на проекти в Централна и Източна Европа, за да се гарантира, че ЕФСИ се използва за качествени проекти за транспортна инфраструктура в иновативни и устойчиви видове транспорт; подчертава значението на ЕФСИ за разработването на всички видове проекти за транспортна инфраструктура; подчертава, че до настоящия момент повечето инфраструктурни проекти, за които се планира финансиране по линия на ЕФСИ, се намират в Западна Европа; поради това призовава Комисията, в рамките на ЕФСИ, да насърчава инвеститорите да подкрепят платформи за проекти, насочени към проекти за транспортна инфраструктура в Централна и Източна Европа; подчертава колко важно е финансирането по политиката на сближаване за развитието на транспортната инфраструктура в страните в Централна и Източна Европа, чието качество все още изостава сериозно от това на транспортните мрежи в Западна Европа, и в този контекст призовава за отпускане на необходимите средства и равнище на финансиране в следващата многогодишна финансова рамка;

12.

Припомня, че 11 305 500 000 евро са прехвърлени от Кохезионния фонд към Механизма за свързване на Европа за изразходване в транспортния сектор в държави членки, които се ползват с подкрепа от Кохезионния фонд; подчертава, че следва да бъде давано предимство на използването на цялото това вече налично финансиране, особено в контекста на настоящата степен на усвояване, пред инвестиционното участие на трети страни в случаи, в които тази инвестиция се ръководи от политически съображения вместо от стопански интереси;

13.

Призовава държавите членки от Централна и Източна Европа да гарантират висока степен на прозрачност и контрол върху използването на въпросните средства на ЕС, както и да оповестяват подробности относно тяхното разпределяне при първа възможност;

14.

Обръща внимание на възможностите, които предлагат хибридните публично-частни партньорски проекти, свързващи източниците на финансиране за инвестиции в инфраструктура от безвъзмездни средства от ЕС (до 85 % от общите допустими разходи), публично финансиране под формата на съфинансиране, която бенефициентът трябва да осигури, и пари от частни предприятия; подчертава същевременно, че фондовете и бюджетните средства на ЕС са фактор за повишаване на надеждността на инвестициите, тъй като намаляват риска за частния сектор; отбелязва, че в същото време частният сектор се възползва от стабилни, дългосрочни договори, които не са зависими от икономическите, политическите и бюджетните колебания в самите държави; насърчава по тази причина държавите членки да използват по целесъобразност публично-частни партньорства, които могат да бъдат изключително благоприятен начин за инвестиране в инфраструктура, по-специално по отношение на прилагането на сложни инфраструктурни проекти, които изискват големи разходи с ниско ниво на възвръщаемост, от една страна, и желанието да се гарантира ефективното предоставяне на висококачествени обществени услуги, от друга страна; в този контекст призовава Европейската комисия да предоставя на държавите членки в региона на Централна и Източна Европа техническа помощ с оглед на факта, че някои от тези държави имат малко опит в работата с финансовите инструменти и с участието на частния сектор в големи проекти; също така призовава Комисията, в сътрудничество с националните, регионалните и местните администрации, да представя редовен общ преглед на проектите в областта на транспорта със съответните суми, съфинансирани от различните фондове на ЕС;

15.

Призовава Комисията и държавите членки да рационализират и да опростят процедурите за възлагане на обществени поръчки, да издадат насоки за ПЧП, да осигурят адекватна рамка за държавна помощ и да опростят процедурите по даване на разрешение, за да се улесни изпълнението на транспортните проекти, по-специално на трансграничните проекти;

16.

Подчертава, че европейските структурни и инвестиционни фондове могат да бъдат използвани за изграждането на липсващите връзки в граничните зони в Централна и Източна Европа, както и за укрепването на съществуващата инфраструктура, с цел осигуряване на пълен достъп до единния пазар и допълнително насърчаване на икономическия растеж; подчертава в тази връзка, че тъй като транспортът е от ключово значение за регионалното развитие, адекватно и правилно финансираната местна инфраструктура е основно и неизбежно изискване за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване;

17.

Припомня, че европейските структурни и инвестиционни фондовете могат да бъдат използвани също за увеличаване на административния капацитет на междинните звена и бенефициентите — в противен случай подкрепата на ЕС за инвестиции в транспорта в региона може да бъде застрашена; отбелязва, че механизмът за подпомагане JASPERS в частност е доказал, че е полезен в тази си роля до момента, и следователно не само би могъл да бъде просто продължен, а би могла също да се разгледа възможността той да се превърне в по-постоянна, институционална структура; посочва, че техническата помощ, предлагана чрез Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси, следва да помогне на организаторите на публични и частни проекти да създадат стабилна поредица от зрели и добре структурирани проекти, за да могат финансовите инструменти да носят ползи за дълъг период от време; припомня, че европейските координатори за коридорите на основната мрежа действително имат политически мандат, но административният им капацитет е недостатъчен; призовава Комисията и държавите членки да предприемат стъпки, за да рационализират публичното управление на такива ресурси с цел избягване на ненужната бюрокрация;

18.

Призовава Комисията и ЕИБ към по-добро сътрудничество и координиране на усилията им, за да се гарантира широка консултация с всички заинтересовани страни относно финансирането на транспортната инфраструктура, обмена на най-добри практики, насърчаването на финансови инструменти, ранното планиране на потенциални проекти и редовното предоставяне на съответната информация на Европейския парламент; подчертава, че всички стъпки, свързани с проекти за подобряване на свързаността и достъпността на транспортната инфраструктура, следва да се предприемат във възможно най-кратки срокове;

19.

Насърчава регионите и държавите членки да приемат или да продължат да прилагат мерки за преминаване към по-екологични възможности за транспорт; насърчава използването на европейските структурни и инвестиционни фондове за проекти, насочени към генериране на търсене на обществен транспорт и по-устойчиви транспортни възможности, например чрез опростено трансгранично издаване на билети и инвестиции в системи за електрическо зареждане;

20.

Подчертава, че трябва да бъде обръщано еднакво внимание на транспортните коридори по направленията изток-запад и север-юг в рамките на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), които могат да допринасят за икономическото развитие на участващите държави чрез създаване на нови възможности за заетост в МСП, стартиращи предприятия, за търговския обмен, за науката и научните изследвания и технологиите, както и на въпросите, свързани с повишаването на пътната безопасност и намаляването на транспортните разходи; подчертава значението на мултимодалността и транспортните иновации за развитието на търговията и туризма и за опазването на околната среда и подкрепя интегрирането на транспорта по вътрешните водни пътища в мултимодалната логистична верига, като се има предвид, че връзката между всички видове транспорт ще гарантира икономическото развитие на района и също така ще води до намаляване на пречките в транспортната система;

21.

Приветства разширяването на трансевропейската транспортна мрежа към държавите от Западните Балкани; призовава Комисията да гарантира включването на държавите кандидатки за членство в ЕС от Западните Балкани към мрежата TEN-T и в сътрудничеството относно транспортните връзки с Украйна, Молдова и други съседни държави, включително онези, които са част от коридора ТРАСЕКА; подчертава, че е важно да финансовите критерии да бъдат адаптирани по такъв начин, че присъединяващите се държави и държавите кандидатки да могат да се възползват от финансовите инструменти на ЕС в по-широк мащаб, особено за трансгранични проекти; подчертава, че инвестициите, по-специално чрез Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) и Инвестиционната рамка за Западните Балкани и мерки за оптимизация на движението следва да се координират на регионално равнище, за да допринасят за разширяване на основната мрежа в региона;

22.

Счита, че подобряването на транспортната инфраструктура и свързаността в Централна и Източна Европа е важен инструмент за укрепване на стабилността, икономическото развитие, регионалното сътрудничество и сигурността на източната граница на Съюза и в Западните Балкани, както и за по-голямо сближаване на транспортните условия на вътрешния пазар; в тази връзка подчертава значението на Ориент/Източно-Средиземноморския коридор;

23.

Подчертава абсолютната необходимост от запазване на Шенгенската зона за ефикасна, икономически ефективна транспортна система в ЕС, която се основава на свободното движение на стоки, услуги и хора през отворените вътрешни граници; припомня, че още през юни 2011 г. Комисията призова всички държави членки да вземат решението относно разширяването на Шенгенското пространство, така че то да включва България и Румъния;

24.

Подчертава необходимостта от подобряване на свързаността и достъпността на транспортната инфраструктура с цел насърчаване на развитието на отрасъла на туризма в ЕС; подчертава, че наличието на разширена и ефикасна транспортна мрежа е важен актив за отрасъла на туризма, тъй като допринася за повишаването на привлекателността на регионите за туристите; счита, че държавите в Централна и Източна Европа имат огромен потенциал за развитие на отрасъла на туризма, който би могъл да носи повече ползи поради по-нататъшното развитие на транспортната инфраструктура;

25.

Посочва благоприятните за околната среда и икономическите аспекти на взаимодействието на свързването на различни видове транспорт с цел по-доброто използване на предимствата, присъщи на всеки един от тези видове;

26.

Подчертава, че развитието на комбинирания транспорт в Централна и Източна Европа изисква подобряване на характеристиките на товарните железопътни коридори и подкрепа за изграждането на публично достъпни интермодални терминали;

27.

Счита, че съществува огромен потенциал в международните инфраструктурни проекти като „Нов път на коприната“ по отношение на подпомагането на Централна и Източна Европа да използват по-добре потенциала на световната икономика; счита, че благодарение на своето благоприятно географско местоположение Централна и Източна Европа могат да се превърнат във важен логистичен и комуникационен център между Европа и Азия;

28.

Подчертава, че повишаването на достъпността на транспорта в Централна и Източна Европа и инвестициите в този процес следва да дадат тласък за развитието на местните дружества и предприятия; посочва, че тръжните процедури и осъществяването на проектите следва да бъдат благоприятни за МСП; призовава Комисията да обръща по-голямо внимание на проблема с главните изпълнители и подизпълнителите, участващи в проекти, основани на нелоялно сътрудничество, жертви на които много често са най-вече най-ниско квалифицираните работници;

29.

Счита, че е необходимо да се вземат предвид потребностите на хората, които живеят в региони, които са рядко населени и труднодостъпни, като например планинските райони, в планирането на инфраструктурни решения в Централна и Източна Европа; твърди, че липсата на достъп до транспорт може да доведе до социално изключване, и призовава Комисията да вземе предвид потребностите на хората, използващи местни транспортни маршрути; подчертава, че рентабилността на транспортните връзки не може да бъде единственият критерий за оценка на тяхната полезност;

Автомобилен транспорт

30.

припомня, че развитието на трансграничните пътища е от съществено значение за улесняване на сътрудничеството между населението и предприятията в граничните региони; призовава държавите членки да продължават модернизирането на пътищата, да продължават разработването на липсващите връзки, да изграждат безопасни и достъпни паркинги и да засилват регионалната и местната свързаност с трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), тъй като свързването с TEN-T е важна основа за икономически растеж на регионалните центрове;

31.

Подчертава, че е необходимо да бъдат осигурени справедливи системи за събиране на пътни такси в ЕС; подчертава, че при установяването на тези системи следва да се запази известна гъвкавост за държавите членки поради техните специфични характеристики, като се гарантира техническата оперативна съвместимост на подходящото равнище; твърди, че тези системи следва да бъдат разработени в сътрудничество с бизнес общността и търговските ползватели на пътищата, и че от последните не следва да се изисква да плащат каквито и да било допълнителни или несъразмерни такси, които биха направили стопанската им дейност по-малко рентабилна;

32.

Призовава Комисията и държавите членки да разгледат неотложната нужда от подобряване на пътната инфраструктурна мрежа по източната граница на ЕС, която започва в Естония и преминава през Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България и завършва в Гърция; счита, че тези усилия следва да продължават вече отдавна установеното планиране, извършено в рамките на проекта „Via Carpatia“, за който представители на заинтересованите държави подписаха декларация във Варшава на 3 март 2016 г. за по-нататъшно сътрудничество за развитието на коридора и осъвременяване на маршрута; счита, че с изграждането на „Via Carpatia“ периферните региони на ЕС ще имат възможност за ускорено развитие и ще бъдат в състояние да се изравнят по-бързо с по-развитите региони на ЕС; посочва, че изграждането на маршрута ще стимулира инвестициите и растежа на предприятията и ще подобри сигурността на ЕС като цяло, по-специално в контекста на въоръжения конфликт в Украйна; счита, че следва да бъде използвана възможността за откриване на Рейнско-Дунавския коридор към северната част на ЕС чрез „Via Carpatia“, и счита, че „Via Carpatia“ следва да получава подходящи бюджетни средства; призовава проектът „Via Carpatia“ да бъде включен в основната мрежа на TEN-T, така че да се гарантира подходящо финансиране от страна на ЕС; насърчава държавите членки също така да създадат финансиране за този проект и финансови инструменти, като използват всеки наличен финансов инструмент, като например Механизма за свързване на Европа и Европейския фонд за стратегически инвестиции;

33.

Отново заявява, че качеството на пътната инфраструктура оказва пряко въздействие върху пътната безопасност; счита следователно, че пътната безопасност следва също така да бъде оценявана при изграждането на пътната инфраструктура; изразява загриженост, че смъртните случаи и тежките наранявания по пътищата продължават да бъдат сравнително високи в много държави членки от Централна и Източна Европа; подчертава, че мерките за подобряване на безопасността на движението по пътищата следва да бъдат допълнително насърчавани на равнище държави членки и на равнище ЕС; счита, че следва да се предоставя подходящо финансиране за инфраструктурни проекти за възстановяване в държавите членки от Централна и Източна Европа;

34.

Подчертава, че безопасността и устойчивостта на транспортния сектор са основни приоритети при разработването на инфраструктури; затова призовава Комисията и държавите членки да продължат да насърчават цифровизацията и автоматизацията във всички видове транспорт; призовава инфраструктурните инвестиционни проекти да включват транспортни решения, които да намаляват риска от смърт или тежки наранявания при пътнотранспортни произшествия и да бъдат вземани предвид потребностите на пешеходците, живеещи в близост до пътища с натоварено движение;

Железопътен транспорт

35.

Подчертава приоритетното значение на изграждането и поддържането на железопътните линии за съгласуван, устойчив растеж на железопътния транспорт и за сближаване в централната и източната част на ЕС; подчертава, че железниците следва да играят важна роля за намаляване на въздействието върху климата, замърсяването на въздуха и произшествията, и очаква тези усилия да окажат положително въздействие върху развитието на промишлеността, логистиката на товарните превози, качеството на обществените услуги и надеждната мобилност на пътниците; призовава държавите членки да премахнат трансграничните и националните участъци със затруднения и да разширят оперативния капацитет с оглед на постигането на целите за преминаването към други видове транспорт за 2030 г. и 2050 г., определени в Бялата книга за транспорта от 2011 г.;

36.

Подчертава, че някои региони на Централна и Източна Европа имат значителна железопътна мрежа, която обаче се нуждае спешно от модернизация на инфраструктурата навреме, за да се предотврати бъдещо влошаване, което може да доведе до преустановяване на нейното функциониране; отправя критика поради недостатъчното инвестиране в трансгранични железопътни линии и ниското ниво на пътнически железопътни услуги в множество гранични региони; призовава държавите членки да установят или да възстановят липсващите връзки и да премахват затрудненията; счита, че следва да се упражнява контрол над железопътната мрежа по методиката за планиране на широкообхватна и основна мрежа TEN-T, да бъдат установявани възможните допълнителни липсващи връзки, особено трансгранични, както между държавите — членки на ЕС, така и между тях и съседните трети държави; насърчава държавите членки да развиват тясно и конструктивно сътрудничество за премахване на тези пропуски и за подобряване на териториалната интеграция и сближаване; призовава Комисията да осигурява ефективна финансова подкрепа за всички тези усилия;

37.

Отново изразява своята подкрепа за разгръщането на Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS) за всички коридори на основната мрежа TEN-T; счита, че пълното и бързо прилагане на системата ERTMS трябва да бъде абсолютен приоритет на ЕС с цел създаване на напълно оперативно съвместимо, функциониращо, ефективно и привлекателно европейско железопътно пространство, способно да се конкурира с други видове транспорт;

38.

Призовава държавите членки да приемат ясни и дългосрочни стратегии за развитие на железопътния транспорт и да се премахнат пречките за железопътни проекти, осъществявани с финансиране от ЕС;

39.

Подчертава необходимостта да се увеличат инвестициите в подобряване на качеството на железопътните линии, за да станат те по-достъпни и привлекателни и в двете области на пътническия и товарния транспорт и за да се повиши техният дял в разпределението между видовете транспорт в съответствие с цел № 3 относно преминаването към други видове транспорт, както е посочено в Бялата книга на ЕС за транспорта;

40.

Отбелязва липсата на автомобилно-железопътни връзки до и от пристанищата; подчертава, че по-голямата част от летищата в Източна Европа се намират в близост до железопътна инфраструктура и че интеграцията продължава да е технически възможна; призовава Комисията напълно да подкрепи по-нататъшната интеграция на мултимодалните транспортни връзки (автомобилни-железопътни-летищни) в Централна и Източна Европа;

41.

Призовава Комисията да продължи да подкрепя инвестициите в подвижен състав в държавите от Централна и Източна Европа, като по този начин ще бъде възможно да се възстанови потенциалът на железопътния транспорт в системите за обществен транспорт на тези държави;

42.

Подчертава, че устойчивото развитие на европейска инфраструктура на железопътния транспорт не трябва да приключва след самото изграждане на мрежата, а да включва и мерки за икономическа ефективност в дългосрочен план. счита, че значителна част от финансовите средства следва да бъде насочена към тези мерки, като се има предвид значението на дейностите по поддръжката;

43.

Подчертава общите ползи от „Rail Baltica“ като един от приоритетните проекти на Северноморско-Балтийския коридор и неговото значително стратегическо значение за всички заинтересовани държави членки, както и за целия регион, като се започне от Финландия (с възможността за „ботнийско разширение“) и се продължи през Естония, Латвия, Литва, Полша, към Германия, Нидерландия и Южна Европа; приветства постигнатия напредък в изграждането и подготовката на проекта „Rail Baltica“ и подчертава, че доброто сътрудничество на заинтересованите и участващите държави е от решаващо значение за постигането на напредък без по-нататъшно забавяне и изоставане, както и за предотвратяването на какъвто и да е риск от неотпускане на разпределените финансови средства за този проект; подчертава, че ако правилата на Европейската комисия не са спазени, съфинансирането от ЕС в размер на около 85 % ще бъде загубено и бъдещите условия на финансиране никога няма да са толкова благоприятни, колкото понастоящем; настоятелно призовава участващите държави да признаят и засилят ролята на съвместното предприятие „RB Rail“ като най-подходящ орган за управлението на транснационален проект от такъв мащаб, да подават съвместни заявления за финансиране от ЕС, да продължават както със съвместни, така и с национални обществени поръчки, да координират работата по проекта и, накрая, да докажат, че са в състояние да си сътрудничат;

44.

С оглед на намаляващия дял на железопътния транспорт на европейския пазар на товарните и пътническите превози подчертава значението на инициативата Shift2Rail, особено в областта на товарния превоз, с цел да се увеличи конкурентоспособността и ефикасността; счита, че следва също така да се инвестира в подобряване на качеството на железопътния транспорт в областта на товарните превози; приветства съвместните международни инициативи, предприети от държавите членки в региона с оглед развитие и модернизиране на железопътната инфраструктура, като например създаването на новия железопътен коридор за товарен превоз № 11, още познат като Коридор на кехлибара, който свързва търговските и промишлените центрове в Полша, Словакия, Унгария и Словения чрез съвместно действие при разпределението на капацитета за движение за международни товарни влакове; изтъква, че тези проекти насърчават железопътния транспорт като средство за международен превоз на товари, стимулират конкурентоспособността на железопътния транспорт и гарантират по-добро използване на съществуващия капацитет за международни товарни превози;

45.

Отбелязва, че съществуват множество източници на финансиране за железопътния сектор от различни програми на ЕС. счита, че приемането и ефективното използване на тези източници на финансиране са от съществено значение поради строгите финансови ограничения върху размера на публичните средства, които националните правителства могат да инвестират в железопътния транспорт;

46.

Обръща внимание на надценките, които обикновено се използват в Централна и Източна Европа в трансграничния регионален пътнически железопътен транспорт, често налагани от железопътните компании като част от таксите за международния железопътен превоз, които водят до намаляване на привлекателността на използването на трансгранични железопътни връзки;

47.

Подчертава необходимостта да се гарантира взаимосвързаността на страните от Централна и Източна Европа с високоскоростната железопътна мрежа в Западна Европа с цел повишаване на конкурентоспособността на сектора на железопътния транспорт и подкрепа на икономическия растеж в този регион; призовава Комисията и държавите членки да насърчават трансграничните проекти за високоскоростни железопътни връзки в рамките на коридори на TEN-T;

48.

Подчертава необходимостта от подкрепа за съвместни проекти и инвестиции с трети държави, като по този начин се проправи път за допълнително използване на потенциала на железопътните транспортни коридори, модернизирани с финансиране от ЕС, например връзките между ЕС и страни от Азия;

Вътрешни водни пътища

49.

Подчертава значението на транспорта по вътрешните водни пътища като ефективен и устойчив начин за мултимодален транспорт и логистика в целия ЕС; поради това счита, че е необходимо да се модернизира инфраструктурата на вътрешните водни пътища за превоз на пътници или стоки, и да се подобри оперативната съвместимост с други видове транспорт;

50.

Отбелязва, че Централна и Източна Европа имат значителен потенциал за развитие по отношение на вътрешните си водни пътища, както и на речните и морските си пристанища; счита, че този потенциал може да бъде използван само ако се демонстрира необходимото зачитане на достиженията на правото на ЕС относно опазването на околната среда, биологичното разнообразие и водата, и че поставянето на по-голям акцент върху използването на пристанища и железници може да спомогне за оказването на подкрепа за целта за подобрение на мултимодалния транспорт в региона;

51.

Приветства създаването на програмата „NAIADES“ и продължаването с „NAIADES II“ до 2020 г. и подчертава колко е важно да има европейска стратегия и план за действие за вътрешните водни пътища;

52.

Счита, че използването на мултимодалността в пристанищата по вътрешните водни пътища е от решаващо значение за техния икономически потенциал; подчертава ролята на наличието на подходящ достъп „последна миля“ и на железопътните връзки със свързването на вътрешноводните терминали, както и транспортните възли с пристанищни райони за привличането на потребители;

53.

Подчертава ролята на река Дунав като основен транспортен воден път в дунавския макрорегион; отбелязва, че потенциалът на този регион за транспорта по вътрешните водни пътища трябва да се използват в още по-голяма степен, и поради това припомня също така необходимостта държавите членки да поддържат функционирането на вътрешните водни пътища, които са под тяхна отговорност; призовава държавите с излаз на Черно море да гарантират непрекъснатата плавателност на река Дунав и да изпълняват своя генерален план за възстановяване и поддържане на фарватера, одобрен през 2014 г., като същевременно отчитат екологичните аспекти и полагат специални грижи за запазването на естествените местообитания, околната среда, биологичното разнообразие и водата, и по този начин се опазват и насърчават устойчивото селско стопанство, риболовът и туристическите МСП; подчертава, че връзките между Одер, Елба и Дунав може да увеличат транспортните и комуникационните възможности на целия регион по оста север–юг, което ще доведе до създаването на работни места и развитието на МСП;

54.

Насърчава държавите членки да увеличат своите усилия за подобряване и постигане на клас IV на плавателност на инфраструктурата на останалите вътрешни водни пътища , по-специално речните участъци в основната трансевропейска транспортна мрежа; подчертава, че е необходимо съществено подобряване на р. Елба, за да се позволи пълна плавателност, която е от съществено значение за Ориент/Източно-Средиземноморския коридор; подчертава необходимостта от повишаване на плавателността на река Одер към клас IV на плавателност; подчертава също така специалното значение на международните водни пътища E40 и E70 по отношение на подобряването на интеграцията на държавите от Централна и Източна Европа в европейските вътрешни водни транспортни маршрути; подчертава, че създаването на добри мултимодални връзки между тези водни пътища и Балтийско-Адриатическия коридор от основната мрежа на TEN-Т ще бъде значителен тласък на инвестиционния потенциал на източните региони в ЕС;

Морски пристанища и летища

55.

Подчертава потенциала за по-нататъшно развитие на привлекателността на корабоплаването за пристанищата в района на Балтийско, Черно и Адриатическо море в контекста на „морските магистрали“; подчертава значението на разширяването на мощностите в сектора на енергетиката, включително устойчиви горива за транспорта, и на осигуряването на ефикасни железопътни връзки с хинтерланда на пристанищата;

56.

Посочва, че устойчивото развитие на пристанищата в Балтийско, Адриатическо и Черно море не трябва да бъде възпрепятствано от останалата подводна инфраструктура; изразява загриженост, че дейностите по проекти като „Северен поток“ могат да накърнят и блокират инвестициите в региона, особено в района на Балтийско море; настоява, че всички подводни тръбопроводи трябва да спазват изискванията за газенето в пристанищните входове;

57.

Счита, че морските пристанища и летищата служат в най-голяма степен на икономическо развитие на държавите от Централна и Източна Европа, ако те са центрове в интегрирана мултимодална транспортна система, взаимосвързана с ефективна железопътна инфраструктура;

58.

Подчертава, че северните адриатически пристанища трябва да засилят своето сътрудничество чрез регионална координация за общо популяризиране на потоците движение за морска търговия в северната част на Адриатическо море, както и да се интегрират изцяло италианските пристанища с тези на Словения (Копер) и Хърватия (Риека); във връзка с това призовава Комисията да включи пристанище Риека в Балтийско-Адриатическия коридор с цел създаване на възможност за пълно транспортно свързване на пристанищата в северната част на Адриатическо море с Централна Европа и Балтийско море;

59.

Припомня, че Комисията установи въпроса за недостига на свързаност в наскоро разработената Европейска стратегия за въздухоплаването; въпреки това отбелязва, че предложените решения са с ограничен потенциал, и насърчава Европейската комисия да наблюдава въздушните връзки в рамките на ЕС, особено в региона на Централна и Източна Европа, и да разработи допълнителни предложения, насочени към намаляване на разликите в достъпа до услуги на въздушния транспорт; счита, че въздушните връзки в тази част на ЕС трябва да бъдат допълнително разработени, тъй като свързаността на ЕС-13 е 7,5 пъти по-ниска от тази на ЕС-15 (9); изразява загриженост, че въпреки че летищната инфраструктура в региона е обект на непрекъсната модернизация, голяма част от новите въздушни трасета са ориентирани единствено към Запада; приканва Комисията да анализира дали съответното законодателство е подходящо за целта и ако е необходимо, да предложи нови инициативи, за да гарантира достатъчна свързаност между центъра и периферните райони на Европа;

60.

Подчертава, че регионът на Централна и Източна Европа се характеризира с по-малък брой и по-лошо качество на въздушните връзки, отколкото западната част на ЕС; посочва, че тези пропуски в свързаността бяха установени от независим анализ, извършен по искане на Европейската комисия;

61.

Призовава Комисията да разгледа въздушните връзки в държавите членки и помежду им и да установи мерки за подобряване на услугите в областта на въздушния транспорт по отношение на качеството на обслужването на потребителите;

62.

Отбелязва огромния потенциал на малките и средни летища по отношение на достъпността на транспорта в Централна и Източна Европа, особено за пътуващите с цел бизнес или туризъм; припомня, че през последните години много регионални летища са изградени и модернизирани в Централна и Източна Европа, но техният потенциал не се използва достатъчно поради липсата на смислени връзки между тези летища и основните транспортни маршрути; подчертава необходимостта тези летища да бъдат използвани по-ефективно чрез изграждане на нови пътни и железопътни връзки;

63.

Признава различните роли на регионалните и местните летища за развитието на регионите в Централна и Източна Европа и за улесняването на икономическия растеж, конкурентоспособността, търговията, мобилността и туризма, включително и за безпрепятствения достъп за лица с увреждания и за лицата с намалена подвижност; подчертава приноса на регионалните летища за повишаване на привлекателността на тези региони; счита, че за новите съоръжения следва да бъдат оценени надлежно търсенето и потенциалът на трафика и използването на средства от ЕС да бъде строго ограничено до икономически жизнеспособни и устойчиви проекти; подчертава, че следва да бъде предоставена съответна финансова подкрепа за развиване на съществуващите капацитети; счита, че ролята на регионалните летища ще нарасне, ако те разполагат с модерна инфраструктура и мрежа от транспортни връзки (преди всичко железопътни) с региона и страната, чрез които е възможно да се стигне бързо до летището от различни части на съседни градове; подчертава значението на развитието на съществуващите и новите регионални и местни летища, които допринасят за икономическия растеж, включително в сектора на туризма, в по-слабо развитите и изолираните региони чрез подобряване на достъпността и свързаността, като тези региони станат по-привлекателни места за инвестиции и конкурентоспособност, като по този начин се ускори социално-икономическото развитие; предлага Комисията да обмисли разработването на мрежа от летища на регионално равнище, така че да се осигури по-добра свързаност в рамките на държавите членки и между тях;

o o

64.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Комитета на регионите.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0310.

(2) Приети текстове, P8_TA(2015)0423.

(3) ОВ C 261 E, 10.9.2013 г., стр. 1.

(4) ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 1.

(5) ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 129.

(6) http://ec.europa.eu/transport/road_safety/pdf/vademecum_2015.pdf

(7) http://ec.europa.eu/transport/modes/inland/news/2014-12-04-danube-ministrial-meeting/conclusions.pdf

(8) http://mib.gov.pl/files/0/1796967/deklaracjalancucka.pdf

(9) работен документ на службите на Комисията, придружаващ съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за въздухоплаването за Европа“ (SWD(2015)0261).

Top

Choose the experimental features you want to try