9.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 91/28

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 114 и 194 от него,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 25 февруари 2015 г., озаглавено „Пакет за енергиен съюз — Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“ (COM(2015)0080),

—

като взе предвид Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите (1),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 23 и 24 октомври 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г.,

—

като взе предвид споразумението от Париж от декември 2015 г., постигнато на 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21),

—

като взе предвид Третия енергиен пакет,

—

като взе предвид Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2015 г. относно постигането на Европейски енергиен съюз (3),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 18 ноември 2015 г., озаглавен „Оценка на напредъка на държавите членки по националните цели за енергийна ефективност за 2020 година и по прилагането на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност съгласно член 24, параграф 3 от същата директива“ (COM(2015)0574),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2011 г., озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 15 декември 2011 г., озаглавено „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“ (COM(2011)0885),

—

като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно ефективното използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика (5),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 16 февруари 2016 г., озаглавено „Стратегия на ЕС в сферата на отоплението и охлаждането“ (COM(2016)0051),

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0199/2016),

A.

като има предвид, че повишаването на енергийната ефективност и увеличаването на икономиите на енергия са ключови фактори за опазването на околната среда и на климата, засилването на конкурентоспособността на икономиката, създаването на работни места, сигурността на енергийните доставки и борбата срещу енергийната бедност и имат геополитическо и демократично измерение за ЕС; като има предвид, че Директивата за енергийната ефективност осигурява важно основание в тази връзка; като има предвид, че предложението на Комисията за създаване на енергиен съюз разглежда енергийната ефективност като енергиен източник само по себе си;

Б.

като има предвид, че ЕС като цяло постига добър напредък във връзка с постигането на целите си в областта на климата и енергетиката за 2020 г. съгласно прогнозите, които предполагат пълно прилагане на цялото съответно законодателство до 2020 г. (намаляване на емисиите на CO2, повишаване на дела на възобновяемите източници на енергия и на енергийната ефективност), и следва да запази ролята си на лидер в световен мащаб;

В.

като има предвид, че по-голямата част от икономиите се очакват от многосекторните „междусекторни“ политики (44 %), следвани от сградите (42 %), промишлеността (8 %) и транспорта (6 %);

Г.

като има предвид, че е налице значителна несигурност по отношение на надеждността на прогнозите за икономиите на енергия, представени от държавите членки;

Д.

като има предвид, че на сградите се дължат 40 % от крайното потребление на енергия и 36 % от емисиите на СО2; като има предвид освен това, че 50 % от крайното потребление на енергия са свързани с отоплението и охлаждането, като 80 % се използват в сградите, където голяма част се разхищава; като има предвид, че е необходимо на национално равнище да се разработи показател за търсенето на енергия за отопление и охлаждане на сградите; като има предвид, че 50 % от необходимото намаляване на емисиите с цел ограничаване на глобалното повишаване на температурата до по-малко от 2o C трябва да се осигурят чрез енергийна ефективност; като има предвид, че намаляването на потребностите от енергия в сградите е също така и икономически най-ефективният начин за подобряване на енергийната сигурност и за намаляване на емисиите на CO2, като същевременно се допринася за постигането на целите за реиндустриализация на ЕС;

Е.

като има предвид, че енергийната ефективност трябва да се разглежда като самостоятелен източник на енергия, представляващ количеството спестена енергия в Nw (негавати), както без съмнение доказва най-новата световна и европейска история;

Ж.

като има предвид, че 61 % от внасяния газ са предназначени за сградите (от които 75 % са жилищни сгради); като има предвид, че според научните изследвания при наличието на амбициозна общоевропейска политика за саниране на сградите обемът на вноса (използван в сградния сектор) може да се намали по икономически ефективен начин с 60 % в краткосрочен план (например за 15 години) и да се премахне напълно в дългосрочен план (през 2040 г. европейският сграден фонд ще потребява еквивалента на вътрешното производство на газ в ЕС за 2011 г.);

З.

като има предвид, че е от основно значение ЕС и държавите членки да признаят важността на включването на граждански по своята същност инициативи, като например кооперативи и проекти за енергийна ефективност в общностите; като има предвид, че необходимо да се премахнат икономическите, регулаторните и административните бариери, за да се предостави възможност на гражданите да участват активно в енергийната система;

И.

като има предвид, че Директивата за енергийната ефективност е ключова директива, която признава значението на икономиите на енергия като решаващ фактор за постигане на амбициите за периода след COP 21, като същевременно носи множество ползи; като има предвид, че се създават работни места е резултат от инвестициите в санирането на сгради и други мерки за енергийна ефективност, подобряването на стандарта на живот чрез намаляване на горивната бедност, възможности за заетост в сектора на МСП, по-висока стойност на имотите, повишена производителност, подобряване на безопасността и здравето, подобряване на качеството на въздуха, подобрена данъчна основа и по-висок БВП;

Й.

като има предвид, че повишената енергийна ефективност, особено в сградния сектор, носи допълнителни ползи посредством гъвкавост по отношение на доставките и намаляване на общото основно натоварване и на максималното натоварване на системата;

1.

Подчертава, че енергийната ефективност е от решаващо значение за постигането на целите, които сме си поставили в областта на климата и енергетиката, в съответствие с целите, одобрени в Споразумението от Париж, прието на COP 21; подчертава, че енергийната ефективност е от първостепенно значение за намаляването на нашата зависимост от внос на енергия, за създаването на работни места, подобряване на удобствата и здравето и насърчаване на икономиката; подчертава, че Директивата относно енергийната ефективност доведе до редица положителни тенденции в държавите членки, но нейното недобро прилагане възпрепятства реализирането на цялостния й потенциал;

2.

Изтъква, че това е от съществено значение за започването на прехода към по-устойчива енергийна система, основаваща се на възобновяеми източници на енергия и възможно най-скорошен отказ от изкопаеми горива; изразява загриженост, че намаляването на цените на изкопаемите горива може да бъде пречка за политиките за намаляване на въглеродните емисии и за енергийна ефективност;

3.

Призовава за разработването на план за постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива и насочване на финансовите средства към проекти за енергийна ефективност, за да бъдат постигнати целите на ЕС за намаляване на въглеродните емисии в енергийния сектор до 2050 г.;

4.

Отбелязва, че до момента нито Директивата за енергийната ефективност от 2012 г., нито Директивата за сградите от 2010 г. се прилагат в пълна степен от държавите членки; отбелязва, че крайният срок за транспонирането на Директивата за енергийната ефективност беше 5 юни 2014 г.; счита, че намаляването на разходите и понижаването на потреблението на енергия са в интерес на гражданите и на предприятията; подчертава значението на една силна регулаторна уредба, включваща цели и мерки за стимулиране и създаване на възможности за инвестиции в енергийна ефективност и ниски потребление на енергия и разходи за енергия, като същевременно се подпомага конкурентоспособността и устойчивостта; добавя, че в някои държави членки предлаганата от ЕС подкрепа за насърчаване на енергийната ефективност на жилищните сгради не се оползотворява по необходимия начин; отбелязва значителния потенциал за създаване на качествени работни места, който предлага пълното прилагане на мерките за енергийна ефективност, като се има предвид, че около 900 хиляди работни места са свързани с предлагането на енергийно ефективни стоки и услуги (по данни от 2010 г.);

5.

Подчертава отново, че енергийната ефективност трябва да се възприема като най-устойчивата мярка в рамките на задължението ни за намаляване на потреблението на енергия, а не като извинение за увеличаване на потреблението;

6.

Изразява съгласие с Комисията, че по-ниските цени на горивата и перспективата за икономически растеж могат да застрашат допълнително постигането на целта за 20 %; призовава Комисията и държавите членки да засилят режима на мониторинг, проверки, контрол и съответствие с цел гарантиране на необходимото равнище на амбициозност;

7.

Отчита факта, че се очаква държавите членки да постигнат едва 17,6 % от икономиите на първична енергия до 2020 г., както и че целта за 20 % е застрашена, освен ако действащото законодателство на ЕС не бъде приложено изцяло, усилията не бъдат ускорени, а съществуващите пречки за инвестициите в енергийна ефективност не бъдат премахнати; отбелязва обаче, че всяка оценка на изпълнението на Директивата за енергийната ефективност на този етап може да осигури само частична представа с оглед на сравнително скорошното влизане в сила на Директивата и на крайния срок за нейното транспониране; настоятелно приканва държавите членки да приложат директивата в пълна степен и в кратки срокове; призовава Комисията да действа бързо, като отправя искания, когато е необходимо, за това националните планове да бъдат приведени в съответствие с целите на Директивата, както и да използва всички правни средства, за да гарантира, че държавите членки предоставят актуална и точна информация;

8.

Припомня споменатата по-горе своя резолюция от 5 февруари 2014 г. и резолюциите си от 26 ноември 2014 г. (6) и 14 октомври 2015 г. (7), които призовават, наред с другото, за цел за 40 % енергийна ефективност за 2030 г.; счита, че обвързваща обща цел с отделни национални цели за 2030 г. ще увеличи независимостта на ЕС от вноса на енергия, ще насърчи иновациите и ще допринесе за осигуряване на неговата водеща позиция в технологично отношение в областта на енергийната ефективност; счита също така, че обвързващите изисквания са от жизненоважно значение, за да се постигне максимална степен на амбициозност и на усилията от страна на държавите членки и да се позволи достатъчна гъвкавост на комбинацията от средства и инструменти, която да бъде съобразена с конкретните условия на национално равнище;

9.

Отбелязва, че местните органи играят решаваща роля за създаването на необходимите условия за прилагането на Директивата за енергийната ефективност чрез предприемането на амбициозни мерки за икономии на енергия посредством планове за действие на местно равнище, например в рамките на Конвента на кметовете за климата и енергетиката; счита, че данните от плановете за действие на местно равнище, като например политиките и мерките за енергийна ефективност, посочени в над 5 000 плана за действие за устойчива енергетика в рамките на Конвента на кметовете за климата и енергетиката, могат да допринесат действително за съвместното разработване и повишаването на амбициите по отношение на националните цели за енергийна ефективност;

10.

Счита, че потенциалът за икономии на енергия на местно равнище следва да се използва в много по-голяма степен, тъй като местните и регионалните органи имат основна роля за стимулирането на енергийната ефективност и на енергийния преход като цяло; призовава Комисията да укрепи мрежите от градове, като например Конвента на кметовете, „Интелигентни градове и общини“ или „100 % ВЕИ общности“, които предоставят възможност за обмен на знания и най-добри практики между градовете, местните органи, регионите и държавите членки в области като планирането „отдолу нагоре“ на енергийния преход на местно равнище, изготвянето и прилагането на мерки за енергийна ефективност и собствено производство, както и достъп до финансово подпомагане;

11.

Изразява съжаление по повод неамбициозната цел (поне 27 % за повишаване на енергийната ефективност до 2030 г.), приета от Европейския съвет през 2014 г., която се обосновава основно с изключително нереалистично високия сконтов процент, заложен в предишна оценка на въздействието; припомня, че този сконтов процент (17,5 %) е прекалено висок; призовава Комисията да пристъпи към цялостен анализ на разходите и ползите, като отчете многостранните ползи от енергийната ефективност, и да възприеме социален сконтов процент в съответствие със собствените си насоки за по-добро регулиране; призовава Комисията и държавите членки да преразгледат целта за 27 % енергийна ефективност за 2030 г. с оглед на споразумението от Париж за изменението на климата, с цел да постигнат целта за ограничаване на увеличаването на глобалното затопляне значително под 2o C и да продължат усилията за ограничаване на това повишаване до 1,5o C в съответствие с целта за енергийна ефективност, приета от Парламента; призовава Комисията да определи обвързваща цел за 40 % енергийна ефективност за 2030 г., което ще отрази равнището на икономически ефективния потенциал на енергийната ефективност;

12.

Подчертава, че в ЕС следва допълнително да се насърчава дългосрочна стратегия за намаляване на потреблението на енергия;

13.

Подчертава, че в някои случаи гъвкавостта на Директивата предостави на редица държави членки възможността да започнат да прилагат мерки за енергийна ефективност и счита, че тази гъвкавост по отношение на алтернативните мерки е от решаващо значение за бъдещото осъществяване на програмите и проектите за енергийна ефективност от страна на държавите членки; настоява да бъдат премахнати „вратичките“ в действащата директива, на които се дължат недостатъците при нейното прилагане, особено в член 7, като същевременно се запази подходяща степен на гъвкавост за държавите членки да избират между възможните мерки; отбелязва, че изследването на EPRS относно прилагането на член 7 (8), което се основава на данните, съобщени от държавите членки, стига до заключението, че мерки като тази да се предостави възможност на държавите членки да въвеждат постепенно целта, да вземат предвид ранни действия или да изключват транспорта и секторите, обхванати от СТЕ на ЕС, при изчисляването на своите цели, почти във всички случаи доведоха до обща годишна цел за икономии на енергия, която е наполовина по-малка (0,75 %); отбелязва, че авторите заявиха, че анализите могат да бъдат толкова точни, колкото позволяват предоставените данни; настоява, че алтернативните мерки съгласно член 7, параграф 9 трябва да бъдат определени по-добре и следва да бъдат лесно измерими в количествено отношение;

14.

Отбелязва, че въвеждащите и ранните действия съгласно член 7, параграф 2 вече не са в сила; припомня, че с разпоредбите по член 7 се очаква постигане на повече от половината от целта от 20 %, определена в Директивата;

15.

Подчертава, че основната слабост на действащата директива е, че срокът на действие на повечето мерки изтича през 2020 г., в случай че тя не бъде надлежно изменена, което означава, наред с другото, че следва прилагането на основните ѝ разпоредби, по-конкретно на член 7, да бъде удължено не само до 2030 г., но и след това, и в този контекст действащата Директива трябва да се оцени, с цели, които да бъдат определени в зависимост от развитието (постигнати резултати, технологични и пазарни иновации и т.н.); очаква, че при това ще се отдаде приоритет на дългосрочните мерки; отбелязва също така необходимостта от въвеждане на средносрочен преглед, за да се гарантира постигането на целите през 2030 г.;

16.

Подчертава, че по-доброто хармонизиране на методите за изчисляване на допълняемостта (способност за насърчаване на технологии с по-висока производителност спрямо средната за пазара) и съществеността (способност за насърчаване на действия, които иначе не биха били предприети непременно) и за измерване и проверка на икономиите на енергия биха могли да спомогнат за по-ефективното прилагане на разпоредбите на член 7;

17.

Предлага заглавието на член 7 да бъде изменено на „Схеми за подкрепа на икономиите на енергия“, с цел да се подчертае необходимостта държавите членки да подпомогнат потребителите, включително МСП, при икономиите на енергия и намаляването на енергийните им разходи и да въведат мерки, които позволяват постигането на такива икономии посредством схеми за енергийни задължения и други мерки;

18.

Предлага член 7, но и по-специално Схемата за задължения за енергийна ефективност (СЗЕЕ), да отдават приоритет на действията в сградния сектор, по-конкретно чрез насърчаване на изпълнението на националните дългосрочни стратегии, включени в член 4, които следва да са разработени с цел оползотворяване на пълния потенциал за инвестиции в енергийното саниране на сградите;

19.

Подчертава, че сред най-големите предизвикателства и пречки за прилагането на член 7 липсата на познания и умения на заинтересованите страни има сериозна тежест, така както и ниското равнище на информираност на крайните потребители относно задължителните схеми за ефективност или алтернативните мерки, както и ограничения период (2014—2020 г.) за тяхното изпълнение; следователно призовава ЕС да инвестира повече в изпълнението на програмите за информиране и подпомагане в отделните държави членки;

20.

Подчертава, че липсата на показатели за енергийна ефективност, като например потребление на енергия на единица от брутния вътрешен продукт (БВП), пречи на някои държавите членки да насърчават гражданите и предприятията да изпълняват целите на политиката в областта на климата и енергетиката;

21.

Подчертава факта, че разпоредбата в член 7, съгласно която държавите членки могат да изискват приоритетна реализация на част от мерките за енергийна ефективност в засегнатите от енергийна бедност домакинства или в сгради за социално жилищно настаняване, до този момент е била използвана само от две държави членки; призовава за укрепване на посочената разпоредба;

22.

Счита, че мерките за енергийна ефективност трябва да се прилагат приоритетно при уязвими и енергийно бедни домакинства, за да се гарантира, че по-специално за тези домакинства енергийните разходи могат да бъдат намалени устойчиво;

23.

Предлага националните планове за действие за енергийна ефективност съгласно член 24 от действащата Директива да могат да изискват от държавите членки да определят цели за използване на мерки за енергийна ефективност, за да се намали рискът от енергийна бедност, както и да докладват относно начина, по който постигат тези цели;

24.

Счита, че мерките за енергийно ефективно саниране на съществуващите сгради трябва да са приоритет по отношение на най-силно засегнатите от енергийна бедност; призовава Комисията да предложи цел за подобряване на ефективността на жилищния сграден фонд, заедно с бъдещи минимални стандарти за ефективност за жилищата под наем в контекста на преразглеждането на Директивата за енергийната ефективност;

25.

Отбелязва, че 16 държави членки са избрали да създадат схема за задължения за енергийна ефективност (член 7, параграф 1), 24 държави членки са използвали в различна степен възможността за алтернативни мерки, а 18 държави членки са предпочели алтернативни мерки по отношение на квотата за саниране (член 5); отправя критика във връзка с факта, че седем държави членки не са въвели енергиен одит (член 8);

26.

Подчертава, че някои основни елементи на Директивата за енергийната ефективност (например интелигентни измервателни уреди, планове за комбинирано производство на енергия и за саниране) се нуждаят от повече време, както и че наличието на стабилна уредба за енергийната ефективност за периода след 2020 г. е от основно значение, за да се осигури необходимото доверие и регулаторна стабилност за инвеститорите, публичните органи и предприятията за започване на проекти и на иновации, тъй като те разполагат с огромен потенциал за намаляване на потреблението на енергия и по този начин за намаляване на разходите за потребителите; отбелязва, че общественото търсене и пазарът са основните двигатели на тези проекти;

27.

Признава, че недостатъчните ценови сигнали са една от основните причини за намалена реакция на търсенето; призовава държавите членки да полагат усилия за преодоляването на тази бариера и да насърчават интелигентното измерване и прозрачното фактуриране като начин за стимулиране на по-отзивчиво поведение на потребителите по отношение на енергийното потребление и инвестициите в енергийна ефективност;

28.

Приветства новите иновативни и интелигентни решения за балансиране на предлагането и търсенето на електроенергия, за по-добро използване на енергията от възобновяеми източници и за намаляване на върховото енергийно потребление; призовава за финансиране за научни изследвания и развойна дейност по отношение на тези нови решения, по-специално за сектора на МСП;

29.

Подчертава решаващата роля на потребителите, гражданите и операторите на разпределителни системи във все по-децентрализираното производство на електроенергия и значението на тяхното участие за постигането на целите за енергийна ефективност; поради това подчертава, че е необходимо да се предприемат повече действия за увеличаване на тяхната роля, наред с другото чрез улесняване на оптимизацията на потреблението, съхранение в малък мащаб, преоборудване на сгради и централни отоплителни и охладителни схеми както на индивидуална, така и на кооперативна основа;

30.

Подчертава, че Директивата за енергийната ефективност не само подпомага енергийната ефективност, но също така съдържа и елементи на икономия на енергия чрез обвързващото задължение за годишни икономии на енергия в член 7; подчертава значението на цел за енергийна ефективност за 2030 г. в съответствие с целите в областта на климата, договорени на COP 21, с цел да постигнем целите си в областта на климата и да намалим зависимостта си от трети държави; отбелязва, че на сградите се дължат 40 % от потреблението на енергия в ЕС и че 50 % от енергията се използват за отопление и охлаждане; подчертава, че поради това подобряването на енергийната ефективност в сградите е от първостепенно значение за намаляването на емисиите на СО2, повишаването на енергийната сигурност, намаляването на енергийната бедност и насърчаването на нашата икономика; настоятелно призовава държавите членки да започнат големи инвестиции за подобряване на енергийната ефективност, като използват финансиране от ЕС, тъй като това ще доведе не само до намаляване на разходите за енергия, но и ще създаде голям брой нови работни места и ще допринесе за постигането на целите за реиндустриализация;

31.

Подчертава, че 85 % от потреблението на енергия в дадена сграда са необходими за отопление на помещения и топла вода за битови нужди, поради което е необходимо да се ускори модернизацията на старите и неефективни отоплителни системи в Европа, за да се постигнат най-малко 20 % подобряване на енергийната ефективност с наличните технологии, включително системи за отопление с енергия от възобновяеми източници;

32.

Отбелязва, че задълженията за докладване в областта на енергетиката като част от цялостна уредба са от съществено значение за оценяването на напредъка при прилагането на действащото законодателство за енергийна ефективност; изразява съжаление обаче във връзка с наложените прекомерни задължения за докладване в областта на енергетиката, също и чрез свръхрегулиране от страна на държави членки, за предприятията, производителите на енергия, потребителите и публичните органи, което ограничава потенциала за растеж и иновации; подчертава, че задълженията за докладване следва да бъдат опростени във всички случаи, когато това е възможно, за да се намалят административната тежест и разходите; отправя критика във връзка с факта, че получените данни в рамките на задълженията за докладване в много случаи не са съпоставими в рамките на ЕС поради различните национални разбивки, методологии и стандарти; призовава Комисията да намали, включително чрез цифрови решения, административната тежест във връзка със задълженията за докладване и да въведе повече насоки за съпоставимостта на данните с цел по-добра оценка на данните; призовава прогнозите за търсенето на енергия да се приведат в съответствие с потенциала за икономически ефективни икономии в ключовите сектори и счита, че намаляването на бюрокрацията ще ускори изпълнението на мерките за енергийна ефективност отбелязва, че прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ изисква да се преразгледат енергийното планиране и докладването в областта на енергетиката и да се подобри съгласуваността на политиките, за да се гарантира тяхното взаимно укрепване, като се признае, че икономиите на енергия са първият и най-сигурен източник на енергия за Европа; отбелязва, че енергийната ефективност може да бъде най-добрата инвестиция в енергиен „източник“, която ще подобри ценовата достъпност на енергията, като намалява необходимостта от допълнителна и скъпа инфраструктура за доставки и спомага за борбата срещу изменението на климата;

33.

Подчертава, че правилата за изчисляване на икономиите на енергия и тълкуванията за допустимите мерки, посочени в приложенията към директивата, са твърде сложни, поради което е невъзможно да се следват стриктно; призовава Комисията да гарантира, че преразглеждането на Директивата за енергийната ефективност ще предостави значително по-прост метод за изчисляване на енергийната ефективност, и да обмисли предлагането на нови делегирани актове, които ще опростят методите за изчисление, предвидени в действащата директива;

34.

Призовава Комисията да преразгледа коефициента за преобразуване за електроенергията в приложение IV към директивата с цел по-добро отразяване на извършващия се преход в производството на електроенергия;

35.

Изтъква, че схемата за търговия с емисии (СТЕ) не може да се справи с всички рискове, свързани с инвестициите в икономии на енергия, тъй като обхваща едва 45 % от емисиите на парникови газове в ЕС; посочва, че Директивата за енергийната ефективност е свързана с други законодателни актове на ЕС в областта на енергетиката и има известно въздействие върху въглеродния отпечатък, както и върху системата на СТЕ (цени на сертификатите); призовава Комисията да извърши оценка на взаимовръзката и да осигури взаимно допълване; отбелязва, че получаващите се ниски цени на квотите по СТЕ са един от няколкото фактора, които намаляват стимулите за промишлени инвестиции в икономии на енергия;

36.

Подчертава значението на правилното прилагане на резерва за стабилност на пазара, който би могъл да допринесе за подобряване на енергийната ефективност чрез засилване на съгласуваността между СТЕ на ЕС и политиките за ниски въглеродни емисии;

37.

Очаква бъдещия Модернизационен фонд, който има за цел да осъвремени енергийните системи и да подобри енергийната ефективност в държавите членки с по-ниски доходи, и отправя искане към Комисията да предложи подходяща структура на управление, включително информация относно ролите на държавите членки — бенефициенти, на ЕИБ и на други институции;

38.

Подчертава, че липсата на координация между различни елементи от националното законодателство може да ограничава възможностите за намиране на оптимални по отношение на икономическата ефективност решения и премахва ценовите предимства, произтичащи от икономиите на енергия; призовава държавите членки и Комисията да изготвят мерки за координация с цел пълното осъществяване на потенциала за енергийна ефективност, което би довело до повече последователност между държавите членки, без да се ограничава възможността им да съобразяват политиките с местния си енергиен пазар и с цените, наличните технологии и решения, както и с националния енергиен микс; призовава схемата за търговия с емисии да отчита по-добре националните мерки, които засягат броя на квотите и тяхната цена;

39.

Подчертава необходимостта от подобряване на енергийната ефективност на публичния сектор и призовава за по-добра интеграция на инициативите за икономия на енергия в обществените поръчки;

40.

Отбелязва, че изискванията за енергийна ефективност в обществените поръчки не са напълно разбрани от всички органи, възлагащи обществени поръчки; призовава Комисията да предостави по-ясни насоки за улесняване на съответствието с член 6 от Директивата, както и по-добра интеграция в по-широките правила на ЕС относно обществените поръчки;

41.

Призовава Комисията да включи местните и регионалните институции с цел насърчаване на енергийната ефективност на регионално, местно и гражданско ниво;

42.

Посочва, че макар европейските цени на електроенергията за малки и средни промишлени и бизнес клиенти, както и за частни потребители, да са сравнително високи в много държави членки, инвестициите в енергийна ефективност могат да повишат конкурентоспособността на европейските предприятия и да намалят разходите за енергия на частните потребители; подчертава обаче, че сметките за електроенергия в ЕС съдържат средно една трета непреки, наложени от държавата данъци и такси за частните домакинства, които при прилагане като фиксирани елементи от сметката затрудняват усещането за ползи от икономията на енергия за потребителите и допринасят за енергийната бедност; отбелязва, че таксите за финансиране на европейските политики в областта на климата и енергията са най-малката част от сметката; подчертава, че високите цени на енергията в ЕС водят до разлики в цените на енергията между държавите — членки на ЕС, и нашите основни конкуренти в много части на света, което възпрепятства конкурентоспособността на енергоемките европейски промишлени отрасли; отбелязва, че по-големите инвестиции в енергийна ефективност увеличават и иновациите, като осигуряват за промишлеността на ЕС водеща позиция в световен мащаб;

43.

Отбелязва, че енергийната ефективност може да бъде най-добрата инвестиция в енергиен „източник“, която ще подобри ценовата достъпност на енергията, ще намали необходимостта от допълнителна и скъпа инфраструктура и ще допринесе за преодоляване на изменението на климата;

44.

Отбелязва, че принципът „енергийната ефективност на първо място“ позволява икономически по-ефективно увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в микса; подчертава, че задълженията за енергийна ефективност следва да бъдат съвместими с развитието на устойчиви възобновяеми енергийни източници и че полезните взаимодействия следва да се засилят с цел ефективен преход към декарбонизирана, устойчива и интелигентна енергийна система; счита, че подобрените междурегионални разпределителни системи, системите за съхранение и управлението на потреблението създават добри възможности за по-нататъшно разширяване на обектите, които са оптимално разположени за изграждане на вятърни, водни и слънчеви съоръжения за генериране на енергия, които да извършват доставки за цяла Европа; изразява убеждение, че това ще окаже възпиращо въздействие върху цените на енергията;

45.

Подчертава, че енергийната ефективност е икономически най-ефективната мярка за изпълнение на ангажиментите на ЕС за намаляване на емисиите на CO2;

46.

Призовава Комисията да спазва принципа на по-добро регулиране, да обмисли по-подходящи средства за координиране на правилата на ЕС в областите на енергетиката и изменението на климата, за да се подобри ефикасността и ефективността на законодателството, и да предложи мерки за подобряване на действащата нормативна уредба; призовава още Комисията да продължи да подобрява методологиите за всеобхватна дългосрочна оценка на инициативите за енергийна ефективност, като включи всички основни външни фактори; призовава за обществена перспектива при проектирането и оценяването на общите разходи и ползи от различните равнища на амбициозност в областта на енергийната ефективност за нейното разглеждане като самостоятелен източник на енергия;

47.

Призовава Комисията да разглежда енергийната ефективност като инфраструктурен приоритет, да признае, че тя отговаря на определението за инфраструктура, използвано от МВФ и други икономически институции (9), и да я превърне във важен елемент и приоритетно съображение при вземането на решения за бъдещи инвестиции в енергийна инфраструктура в Европа;

48.

Отбелязва, че енергийната ефективност може да допринесе за повишаване на устойчивостта на енергийната система и следователно да подпомогне прехода към устойчиво и сигурно състояние;

49.

Подчертава, че функциониращият вътрешен енергиен пазар, включително този на услугите в областта на енергийната ефективност, оптимизира разходите на енергийните системи в полза на всички потребители и значително повишава енергийната ефективност и конкурентоспособността в цяла Европа; поради това призовава държавите членки да приложат изцяло третия енергиен пакет, за да гарантират напълно функциониращи, конкурентоспособни и взаимосвързани енергийни пазари;

50.

Посочва, че енергоемките отрасли също трябва да дадат своя принос, както и че за целта е особено важно да бъде осигурена равнопоставеност в рамките на ЕС;

51.

Подчертава факта, че енергийната ефективност е сред главните цели на ЕС, поради което европейските държави трябва да се стимулират да предотвратяват разхищаването на енергия в промишлеността, транспорта и строителството — най-енергоемките сектори;

52.

Приветства положителното въздействие на системите за сертифициране и на задълженията за енергийна ефективност (член 7) в редица държави членки; счита, че възможността за избор на алтернативни, също толкова амбициозни мерки е съществен фактор за гарантиране на тяхното възприемане; отбелязва, че е важно да се гарантира, че удостоверените икономии отговарят на реални икономии на енергия, а не са просто икономии на хартия; подчертава ролята на енергийните предприятия за активното разработване на мерки за енергийна ефективност; призовава изчисленията във връзка със системите за сертифициране и задълженията за енергийна ефективност да не се затрудняват; призовава Комисията да оцени възможността да бъдат взети предвид икономиите на първична енергия чрез включване на централи за комбинирано производство (на топлинна и електрическа енергия);

53.

Обръща внимание върху доклада, изготвен за Парламента от Генералната дирекция за парламентарни изследвания, в който се установява, че повечето въведени схеми за задължения за енергийна ефективност (СЗЕЕ) са имали доказано значение за постигането на подобряване на националната енергийна ефективност и са довели до икономически ефективни икономии в голям брой домакинства и организации; подчертава също така направеното в доклада заключение, че СЗЕЕ са много икономически ефективни и че съществуват данни, че с добре проектираните и приложени СЗЕЕ могат да се постигнат до 100 % от икономиите по член 7 на дадена държава; поради това предлага Комисията да състави списък на добрите и лошите практики и да разработи набор от критерии, гарантиращи добре проектирани и ефективни СЗЕЕ;

54.

Призовава да се осигури разумно и освободено от ненужна бюрокрация изчисляване на икономиите и на енергийната ефективност; счита, че е възможно Директивата за енергийната ефективност да служи в тази насока и като рамков правен акт; счита, че съществува възможност за интегриране на конкретни мерки в действащите директиви (например Директивата за сградите), както и в едно обобщено задължение за етикетиране (етикетиране на енергийната ефективност, екопроектиране, кръгова икономика, маркировка СЕ);

55.

Счита, че целите на ЕС в областта на опазването на климата и на енергийната ефективност трябва взаимно да се подсилват и че обвързващите задължения за енергийна ефективност са от съществено значение, за да се постигне максимална степен на амбиция и усилия в държавите членки, като същевременно е необходимо и да се позволи достатъчна гъвкавост на комбинацията от средства и инструменти, изготвяни съобразно условията на национално равнище;

56.

Призовава преразгледаната Директива за енергийната ефективност да бъде приведена в съответствие с целите на ЕС в областта на опазването на климата и целта на споразумението на СОР 21; подчертава, че продължаването и подобряването на действащите мерки и премахването на противоречията и пропуските трябва да бъдат част от прегледа на директивата, за да се гарантира регулаторната предвидимост и да се спомогне за доверието на инвеститорите в дългосрочен план;

57.

Изразява съжаление във връзка с критикуваната в доклада на Сметната палата ниска ефективност на проектите за енергийна ефективност, подпомагани от структурните фондове на ЕС (2007—2013 г.); призовава Комисията да приложи бързо съответните подобрения със специален акцент върху обосновката, мониторинга и съкращаването на срока на изплащане на финансираните проекти; призовава за усъвършенстване на насоките, както и за засилен мониторинг от страна на Комисията във връзка с по-доброто усвояване на средствата от структурните фондове и ЕФСИ в комбинация с частни инвестиции за жизнеспособни проекти за енергийна ефективност, особено на сградите; счита, че финансирането от структурните фондове и ЕФСИ за проекти за енергийна ефективност следва да бъде насочено към онези потребители, които са по-чувствителни по отношение на разходите за енергия, като например промишлеността, изложена на опасност от изместване на въглеродни емисии, МСП и домакинствата, изложени на риск от енергийна бедност; счита за абсолютен приоритет разработването на финансови инструменти, средства и иновативни модели за мобилизиране на публични средства и привличане на частно финансиране на местно, национално, регионално и европейско равнище за подпомагане на инвестициите в ключови сектори на енергийната ефективност като санирането на сгради, със специално внимание към уязвимите групи, като се отдаде дължимото също на особеностите на дългосрочните инвестиции;

58.

Призовава държавите членки да насърчават инвестициите в сектора на строителството, като включат повече усилия за стимулирането на основно саниране на слабо изолирания сграден фонд в ЕС;

59.

Подчертава, че ако държавите членки въведат финансирана чрез такси схема за енергийна ефективност, минималният праг следва да бъде насочен към енергийно бедните домакинства; подчертава, че държавите членки следва да докажат по какъв начин финансираната от такси схема за енергийна ефективност допринася за подобряване на местния жилищен фонд, намиращ се в най-лошо състояние;

60.

Подчертава важността на европейските финансови инструменти под формата на кредити, гаранции и финансов капитал за набиране на частни средства за проекти за енергийна ефективност; въпреки това изтъква необходимостта от осигуряване на финансиране под формата на безвъзмездни средства за проекти в социалната сфера;

61.

Подчертава, че ЕС трябва да си постави амбициозна цел във връзка с икономиите на енергия и да стимулира иновациите по отношение на инвестициите в енергийна ефективност, тъй като те са печеливши и с изключително бърза възвръщаемост;

62.

Призовава държавите членки да включат разпоредба за значителен минимален процент на насочените към потребители с нисък доход мерки в схемите за задължения за енергийна ефективност;

63.

Отбелязва, че проектите за енергийна ефективност често са с малък мащаб и трябва да бъдат групирани в по-големи портфейли; за тази цел призовава Комисията, ЕИБ и държавите членки да предоставят повече техническа помощ и помощ при разработването на проекти за улесняване на инвестициите;

64.

Счита, че е необходима дългосрочна стратегия за енергийна ефективност на сградите, както и допълнително стимулиране на тяхното енергийно ефективно саниране, с цел да се надхвърлят простите и икономични мерки в сградния сектор;

65.

Призовава за подобряване на координацията и обмена на идеи и най-добри практики между държавите членки във връзка със задълженията за енергийна ефективност, плановете за сгради и саниране (членове 4, 5, 6 и 7), с цел по-бързо да се прилагат съществуващите и новите инструменти (данъчни облекчения, насърчителни програми, образци на договори и инвестиции в социални жилища); счита, че обхватът на член 5 следва да се разшири, така че по възможност да обхваща всички публични органи; призовава за насоки на Комисията за бъдещите национални планове с цел гарантиране на прозрачността и съпоставимостта; приветства техническата помощ от Комисията за прилагането на Директивата за енергийната ефективност; призовава за задължителни образци за националните планове с цел гарантиране на прозрачността и съпоставимостта; призовава държавите членки да обмислят иновативни схеми за подпомагане, основани на пазара;

66.

Отбелязва, че най-слаб напредък е постигнат в жилищния сектор, и поради това призовава държавите членки да ползват дружества за енергийни услуги и договори за енергоспестяване, да прилагат данъчни схеми и кредитни програми с цел повишаване на ниския процент на саниране на съществуващия сграден фонд в Европа и да поощряват мерките за енергийна ефективност, като например възприемането на енергийно ефективно отопление и охлаждане;

67.

Приканва Комисията да насърчи държавите членки да приемат и подобрят системите за мониторинг, измерване и управление на енергийната ефективност в сградите с цел получаване на по-добри резултати по отношение на енергийната ефективност в сградния фонд в ЕС;

68.

Призовава в пътните карти за санирането по член 4 държавите членки да посочат как при следващото изготвяне на пътните карти (предвидено за април 2017 г.) ще постигнат енергийно саниране на своя сграден фонд, и как, в резултат на това, ще осъществят общата визия на ЕС за сграден фонд с близко до нулево нетно потребление на енергия до 2050 г.;

69.

Счита, че обществените сгради на всички равнища на публичната администрация, а не само на централното правителство, следва да служат за пример и това ще спомогне за пълноценно използване на икономически ефективния потенциал на сградите, за които е доказано, че са секторът с най-голям потенциал не само за икономии на енергия, но и за осигуряване на други, по-общи ползи, включително по-голямо удобство и благосъстояние; счита в това отношение, че от държавите членки следва да се изиска да установят вътрешен механизъм за споделяне на усилието за постигане на целта от 3 % между различните равнища на публичната администрация и че гъвкавостта да се избират други мерки следва да се запази като алтернативен подход на този от параграфи 1 и 2, а тяхното въздействие следва да се определи количествено;

70.

Приканва Европейската комисия да насърчи държавите членки да санират нежилищните сгради предвид големия им потенциал за краткосрочна възвръщаемост;

71.

Предлага член 4 от директивата да се озаглави „Дългосрочни стратегии за основното саниране на националния сграден фонд, включително за мобилизиране на инвестиции“;

72.

Изисква да се заделят нужните средства за обучение на монтажниците, така че да могат да извършват качествено саниране;

73.

Призовава за стратегически подход от страна на Комисията с цел по-широко популяризиране на новите достижения на технологиите (например при охлаждащите агенти, осветлението, изолацията, термостатите, измерванията, остъкляването и мн. др.);

74.

Призовава Европейската комисия и държавите членки да отдадат приоритет на член 4 от Директивата по отношение на подготовката на втората версия на стратегиите, която трябва да се представи през 2017 г. и която следва да се основава на подходящо ангажиране на заинтересованите страни, като се използват задължителни модели, включително междинни петгодишни цели и планове за изпълнение с цел постигане на сграден фонд с близко до нулево нетно потребление на енергия на равнище ЕС до 2050 г., което ще бъде необходимо за постигане на целите на COP21;

75.

Счита, че енергийните одити в предприятията са инструмент с доказано действие за повишаване на енергийната ефективност, и подчертава техните ползи за конкурентоспособността; призовава за единно определение и прилагане на определените в директивата критерии (за определение за МСП; за одити; за избягване на двойното сертифициране при трансгранична структура на предприятията), както и за изграждане на единен подход към минималния праг, посочен в член 8, параграф 4; призовава обхватът на този член да се разшири, така че да включва всички дружества с високо потребление на енергия; призовава за оценка с оглед на повишаването на ефективността на системите за енергиен одит; призовава да се изисква изпълнението на икономически ефективните препоръки от енергийните одити във връзка с планираната поддръжка, в съответствие с целите на дружеството;

76.

Предлага преразглеждане на определението за МСП, използвано в директивата (член 2, параграф 26), така че то да посочва само броя заети лица и годишния оборот, за да могат дружествата, при които 25 % или повече са контролирани от публичен орган, също да се разглеждат като МСП;

77.

Приветства факта, че Комисията разработва насоки за прилагането на членове 9 — 11 от Директивата за енергийната ефективност с цел да помогне на потребителите по-добре да контролират своето потребление на енергия; счита, че техническата осъществимост и внедряването на интелигентни измервателни уреди — като се отчитат ефективността и прозрачността на разходите — са важни предпоставки за икономии на енергия; застъпва становището, че с оглед на последователността следва всички действащи разпоредби, свързани с измерванията и фактурирането, да бъдат прегрупирани на едно място;

78.

Посочва, че сметките за енергия на потребителите продължават да са неясни и неточни; препоръчва да се подобри прозрачността и яснотата на сметките чрез установяване на принципи за високо качество по отношение на сметките на равнището на ЕС, така че потребителите да разполагат с основната информация в съпоставим формат, за да им се помогне да коригират моделите си на потребление; подчертава, че потребителите имат широк кръг от предпочитания и достъпни инструменти, поради което подходът към информацията следва да бъде формиран чрез потребителски проучвания на национално равнище;

79.

Счита, че достъпът до независима и надеждна информация и консултациите относно подходящите мерки за енергийна ефективност и финансовите схеми са от съществено значение, по-специално за домакинствата, но също така и за регионалните и местните органи, за да могат да вземат информирани решения по отношение на енергията и по-добре да управляват своето потребление на енергия, включително чрез интелигентни измервателни уреди и индивидуално отчитане на потреблението на енергия за отопление и охлаждане;

80.

Призовава за строги стандарти за гарантиране на качеството, национални програми за обучение и единни и опростени национални системи за сертифициране на доставчиците в сектора за енергийна ефективност, подпомагани от съгласувани и леснодостъпни рамки за консултации и правна защита; подчертава, че това се предлага, за да се премахнат някои от нефинансовите пречки пред потребителите за използването на енергийно ефективни продукти и услуги, например чрез създаване на възможност за определяне на ползващи се с доверие търговци;

81.

Изразява очакване за допълнителни икономии в резултат от въвеждането на разпоредбите за комбинирано високоефективно производство на енергия съгласно член 14;

82.

Подчертава, че ако държавите членки въведат финансирана чрез такси схема за енергийна ефективност (член 20), тя следва да отдава приоритет на енергийно бедните домакинства; настоява преразгледаната Директива за енергийната ефективност да предостави на държавите членки стабилна политическа среда в дългосрочен план, за да се гарантира устойчиво увеличение на инвестициите в енергийна ефективност, по-специално на местно равнище; изисква ЕС и ЕИБ да увеличат усилията си за изграждане на капацитет и техническа помощ за разработване на рентабилни проекти за енергийна ефективност, които привличат частни инвестиции от пазара; призовава програмите за финансиране на ЕС (например структурните фондове, планът „Юнкер“, ELENA—ЕИБ) да увеличат дяла на отпуснатите средства за изграждане на капацитет и техническа помощ в областта на енергийната ефективност;

83.

Изразява съжаление относно слабите публични и частни инвестиции в интелигентни електроразпределителни мрежи; приканва Европейската комисия да засили изпълнението на член 15 от директивата с цел насърчаване на развитието на тези мрежи;

84.

Призовава за задължение за извършване на национални оценки на разходите и ползите от програмите за енергийна ефективност, разработени чрез — или съвместно с — местните органи, и за следване на този подход, в случай че постига ефективност и икономии на разходи за потребителите;

85.

Изразява загриженост относно повишаването на замърсяването, причинено от някои битови отоплителни инсталации, използващи твърда биомаса и произвеждащи големи количества фини прахови частици, азотни оксиди, въглероден оксид и диоксини, които са изключително неблагоприятни за качеството на въздуха и следователно опасни за здравето на човека; настоятелно приканва съответно държавите членки да прилагат ефективни и екологични алтернативни решения;

86.

Подчертава неотложната необходимост от възприемане на по-всеобхватен подход за подобряване на енергийната ефективност на цялата транспортна система, като се разчита не само на технологичното развитие на превозните средства или задвижващите системи; приканва Комисията и държавите членки да предприемат амбициозни нови мерки за ускоряване на прехода към най-ефективните в енергийно отношение видове транспорт, както и за цялостно въвеждане на интелигентни транспортни системи (ИТС) за допълнително подобрение на ефективността и коефициента на използване на наличния капацитет както на превозните средства, така и на инфраструктурата, също така в областта на логистиката, въздухоплаването и морския транспорт;

87.

Припомня, че енергийната ефективност може да бъде постигната чрез определяне на стандарти за CO2 и информиране на потребителите относно потреблението на гориво на техните превозни средства; призовава Комисията да представи предложения за информиране на потребителите относно потреблението на гориво на новите камиони и автобуси, както и за определяне на ограничения за техните емисии на CO2;

88.

Изразява съжаление поради ниския принос на транспорта за икономиите на енергия, равняващ се на само 3 % от общото разпределение на икономиите между секторите, въпреки стабилизирането на пътническия трафик и спада в товарния трафик в периода 2005—2013 г. поради икономическата криза; призовава държавите членки да увеличат броя на мерките, насочени към транспортния сектор;

89.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на държавите членки.