31.1.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/2

—

като взе предвид доклада на Комисията от 2 октомври 2015 г., озаглавен „Средносрочна оценка на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“ (COM(2015)0478),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 20 май 2015 г., озаглавен „Състоянието на природата в Европейския съюз: Доклад за състоянието и тенденциите при типовете местообитания и видовете,обхванати от директивите за птиците и за местообитанията, за периода 2007—2012 г., както се изисква съгласно член 17 от Директивата за местообитанията и член 12 от Директивата за птиците“ (COM(2015)0219),

—

като взе предвид доклада относно откритото обществено допитване в рамките на проверката за пригодност на Директивата за птиците и Директивата за местообитанията (1),

—

като взе предвид проучването на Евробарометър от октомври 2015 г. относно нагласите на хората в Европа по отношение на биологичното разнообразие (наричан по-нататък „Специален Евробарометър № 436“),

—

като взе предвид доклада на Европейската агенция за околна среда, озаглавен „Околната среда в Европа: състояние и перспективи 2015 г.“ („SOER 2015“) ,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 7 февруари 2014 г. относно подхода на ЕС срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна (COM(2014)0064),

—

като взе предвид окончателния доклад на групата от експерти по „Хоризонт 2020“ относно природосъобразни решения и възстановяване на природата в градовете, озаглавен „Към програма за европейска политика за научни изследвания и иновации за природосъобразни решения и възстановяване на природата в градовете“, публикуван през 2015 г.,

—

като взе предвид Инструмента за финансиране на природен капитал, който е част от финансовия инструмент LIFE за мерки в областта на околната среда и климата,

—

като взе предвид консултацията на Комисията относно бъдещата инициатива на ЕС под мотото „нулева нетна загуба на биологично разнообразие и екосистемни услуги“,

—

като взе предвид резултатите от 12-ата конференция на страните (COP 12) по Конвенцията на ООН по изменение на климата, по-специално междинния преглед на напредъка в изпълнението на стратегическия план за биологичното разнообразие за периода 2011—2020 г., включително четвъртото издание на Глобалния преглед на биологичното разнообразие, с оглед постигане на целите за биологичното разнообразие от Аичи, както и мерките за подобряване на изпълнението,

—

като взе предвид Решение X/34 на COP 10 относно биологичното разнообразие, в което се подчертава значението на биологичното разнообразие в селското стопанство за продоволствената сигурност и прехраната, по-специално в светлината на изменението на климата и ограничените природни ресурси, както се признава в Декларацията от Рим от Световната среща на високо равнище по въпросите на продоволствената сигурност, проведена през 2009 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета по въпросите на околната среда от 12 юни 2014 г., по-специално ангажимента на ЕС и на държавите членки за увеличаване на ресурсите с оглед постигане на ангажиментите от Хайдерабад чрез удвояване на общата стойност на финансовите средства във връзка с биологичното разнообразие до 2015 г.,

—

като взе предвид доклада на секретариата на Конвенцията за биологичното разнообразие и Световната здравна организация (СЗО), озаглавен „Свързване на глобални приоритети: Биологичното разнообразие и човешкото здраве — преглед на познанията в областта“, публикуван през 2015 г.,

—

като взе предвид предложението за резолюция, внесено по време на 69-ата сесия на Общото събрание на ООН за приемане на програмата за развитие за периода след 2015 г., озаглавено „Да преобразим света: Програма до 2030 г. за устойчиво развитие“;

—

като взе предвид докладите „Икономиката на екосистемите и биологичното разнообразие“ — световна инициатива, насочена към постигане на „видимост на природните ценности“,

—

като взе предвид Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора и Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни,

—

като взе предвид Червения списък на застрашените животински видове на Международния съюз за защита на природата,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове (2),

—

като взе предвид Международната конвенция на Международната морска организация за контрол и управление на баластните води и утайките от кораби,

—

като взе предвид целите на общата селскостопанска политика след 2013 г. и по-специално Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика (3) и Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (5),

—

като взе предвид многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г.,

—

като взе предвид резолюцията си от 20 април 2012 г. относно нашата застраховка живот, нашия природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2013 г. относно екологосъобразната инфраструктура — увеличаване на природния капитал на Европа (7),

—

като взе предвид резолюцията си от 28 април 2015 г. относно нова стратегия на ЕС за горите: за горите и сектора на горското стопанство (8),

—

като взе предвид проучването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от април 2015 г., озаглавено „Опазване на биологичното разнообразие — политика на ЕС и международни споразумения“,

—

като взе предвид доклада на Forest Europe, озаглавен „Състоянието на горите в Европа през 2015 г.“ (9),

—

като взе предвид проучването на своя Тематичен отдел за граждански права и конституционни въпроси от 2009 г. относно националното законодателство и практиките, свързани с изпълнението на Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, и по-специално член 6 от нея,

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите, прието на 115-то пленарно заседание от 3 и 4 декември 2015 г., озаглавено „Принос към проверката за пригодност на Директивата за птиците и на Директивата за местообитанията“,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на комисията по развитие (A8-0003/2016),

A.

като припомня, че биологичното разнообразие обхваща уникалното многообразие от екосистеми, местообитания, видове и гени на Земята, от които хората са силно зависими;

Б.

като има предвид, че биологичното разнообразие има извънредна вътрешна стойност, която трябва да бъде опазена в полза на бъдещите поколения; като има предвид, че биологичното разнообразие носи ползи за здравето на човека и допринася с огромната си социална и икономическа стойност, и като има предвид, че социално-икономическите алтернативни разходи вследствие на непостигане на водещата цел за биологичното разнообразие се оценяват на 50 милиарда евро годишно

В.

като има предвид, че селското стопанство играе съществена роля за постигането на целите в областта на биологичното разнообразие; като има предвид, че необходимостта от ефективно производство на храни за изхранване на бързо нарастващото световно население, както и целите на енергийната политика за по-широко използване на биомасата като енергиен източник поставят високи изисквания към селското стопанство;

Г.

като има предвид, че селскостопанският сектор и секторът на горското стопанство допринасят за запазване на биологичното разнообразие при прилагането на съществуващото законодателство;

Д.

като има предвид, че разнообразието от растителни видове и разновидности, отглеждани традиционно от малки, средни и семейни земеделски стопанства, е от огромно значение както в отговор на различните потребности и ползвания в селските общности, така и за намаляване на уязвимостта на културите спрямо неблагоприятни атмосферни условия, вредители и болести;

Е.

като има предвид, че устойчивото и отговорно култивиране на земята и животновъдството допринасят съществено за опазването на биологичното разнообразие;

Ж.

като има предвид, че в световен мащаб биологичното разнообразие е подложено на силен натиск, което води до необратими промени, които са напълно пагубни за природата, обществото и икономиката;

З.

като има предвид, че цел № 11 от Аичи призовава за съхраняване на поне 17 % от сухоземните и вътрешните водни площи чрез ефективно управлявани системи от защитени територии; като има предвид, че процентът на европейските екорегиони, 17 % от чиято територия попада в рамките на защитени територии, силно намалява, ако бъдат изключени териториите, защитени единствено по „Натура 2000“;

И.

като има предвид, че възстановяването на екосистемите може да окаже положително въздействие едновременно върху смекчаването на последиците от изменението на климата и върху адаптирането към него;

Й.

като има предвид, че поне 8 от 10 граждани на ЕС считат, че последиците от загубата на биологично разнообразие са сериозни, както и като има предвид, че 552 470 граждани участваха в общественото допитване относно проверката на пригодността на директивите за опазване на природата, което представлява най-мащабната реакция досега на допитване на Европейската комисия; като има предвид, че съгласно проучването на Евробарометър гражданите желаят да получават повече информация относно загубата на биологично разнообразие и че повечето хора не са запознати с „Натура 2000“.

К.

като има предвид значителния брой ангажирани граждани, които действат или по своя инициатива, или като членове на местни или регионални групи за действие, предприемат местни и регионални мерки за насърчаване на биологичното разнообразие и с това постигат положителни резултати в сравнително кратък срок;

Л.

като има предвид, че 65 % от гражданите на ЕС живеят на по-малко от 5 км, а 98 % — на по-малко от 20 км от територия от „Натура 2000“, което предполага, че тези територии имат потенциала да спомогнат за повишаване на осведомеността относно биологичното разнообразие, както и да осигурят екосистемни услуги, които допринасят за благосъстоянието на голям процент от населението на ЕС;

М.

като има предвид, че политиките по отношение на биологичното разнообразие трябва да трябва да бъдат в пълно съответствие с принципа на субсидиарност, така че да се вземат напълно предвид регионалните различия между отделните ландшафти и местообитания;

Н.

като има предвид значението на биологичното разнообразие в най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии, които представляват единствени по рода си резерви на ендемични животински и растителни видове; като има предвид, че въпреки това директивите за птиците и за местообитанията не се прилагат в някои от тези региони;

1.

Приветства средносрочния преглед на стратегията за биологичното разнообразие и докладите „Състоянието на природата“ и „Околната среда в Европа — състояние и перспективи 2015 г.“ (SOER 2015); подчертава стратегическото значение на тези доклади за постигането на целите на ЕС по отношение на биологичното разнообразие;

2.

Изразява сериозната си загриженост във връзка с продължаващата загуба на биологично разнообразие; отбелязва, че целите за 2020 г. няма да бъдат постигнати, ако не се полагат допълнителни значителни и непрекъснати усилия; наблюдава същевременно, че научните доказателства сочат, че състоянието на природата в Европа би било много по-лошо без положителното въздействие на директивите на ЕС за птиците и за местообитанията, както и че целенасочените и подходящо финансирани усилия действително дават положителни резултати; подчертава въпреки това, че все още съществува голям потенциал за подобрение;

3.

Подчертава, че унищожаването на местообитания е най-важният фактор за загубата на биологично разнообразие и представлява важен приоритет с оглед на преодоляването на тази загуба, т.е. намаляване на влошаването на състоянието и фрагментирането;

4.

Подчертава, че загубата на биологично разнообразие засяга не само видовете и местообитанията, но също така и генетичното разнообразие; призовава Комисията да разработи стратегия за опазване на генетичното разнообразие;

5.

Подчертава решаващата роля на биологичното разнообразие в целите за устойчиво развитие (ЦУР), по-специално цел 14 („Опазване и устойчиво използване на океаните, моретата и морските ресурси“) и цел 15 („Защита, възстановяване и насърчаване на устойчивото използване на сухоземните екосистеми, устойчиво управление на горите, борба с опустиняването, спиране и постигане на обрат в процеса на увреждане на почвата и преустановяване на загубата на биологично разнообразие“); припомня, че ЕС разполага с невероятно биологично разнообразие, по-специално благодарение на най-отдалечените региони, но също така и на отвъдморските страни и територии, които са свързани с него; поради това призовава ЕС да продължава да бъде силно ангажиран с по-нататъшното укрепване на Конвенцията за биологичното разнообразие и да гарантира ефективното ѝ прилагане;

6.

Отбелязва, че разпокъсването на местообитанията, влошаването и унищожаването им в резултат на промените в земеползването, изменението на климата, неустойчивите модели на потребление и използването на моретата са някои от основните проблеми и фактори, причиняващи загуба на биологично разнообразие в ЕС и отвъд неговите граници; ето защо подчертава необходимостта да се установят и определят показатели, с които да се измерва научно еднозначно състоянието на биологичното разнообразие в дадена област или регион и да се подкрепя рационално и устойчиво използване на ресурсите както в рамките на ЕС, така и в световен мащаб, включително в развиващите се страни, и най-вече настоятелно призовава ЕС да обвърже по-добре международните си ангажименти в областта на биологичното разнообразие със стратегията си за изменението на климата и със стратегията „Европа 2020“; подчертава, че икономика с по-ефективно използване на ресурсите и намаляване на свръхпотреблението може да позволи на ЕС да намали зависимостта си от природни ресурси, по-специално от страни извън Европа; припомня също така, че основаните на екосистеми подходи за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него могат да предоставят икономически по-целесъобразни алтернативи на технологичните решения, като същевременно напредъкът в много приложни науки зависи от дългосрочната наличност и дългосрочното разнообразие на природните богатства;

7.

Подчертава същественото значение на засилената политическа воля на най-високо равнище за запазване на биологичното разнообразие и за спиране на процеса на загуба на биологично разнообразие; счита, че от съществено значение са прилагането на съществуващото законодателство, както и прилагането и по-нататъшното интегриране на опазването на биологичното разнообразие в други области на политиката; призовава по-специално държавите членки да направят необходимото на регионално и местно равнище за предоставянето на информация и повишаването на осведомеността относно биологичното разнообразие;

8.

Изразява съжаление във връзка с факта, че в Европа около една четвърт от дивите видове са застрашени от изчезване и много екосистеми са нарушени, което води до сериозни социални и икономически щети за ЕС;

9.

Подчертава, че природата и икономическото развитие не се изключват взаимно; изразява убеждението си, че е необходимо на природата да се отреди по-важно място в обществото, включително в икономиката и в частните предприятия, за да се генерира устойчив икономически растеж и да се предприемат активни мерки за опазване, възстановяване и по-добро управление на околната среда; счита преди всичко, че ангажиментът за намаляване на използването на природните ресурси следва да заема централна позиция в сближаването на екологичните и икономическите цели;

10.

Подчертава, че загубата на биологично разнообразие причинява опустошителни икономически разходи за обществото, които досега не са включени в достатъчна степен в икономическите и другите политики; счита, че е изключително важно да се признае, че от социално-икономическа гледна точка инвестирането в биологично разнообразие е от основно значение; отбелязва, че едно от шест работни места в ЕС зависи до известна степен от природата и от биологичното разнообразие; подчертава, че биологичното разнообразие има значителен потенциал за създаване на нови умения, работни места и възможности за стопанска дейност; приветства методи за измерване на икономическата стойност на биологичното разнообразие; счита, че тези инструменти могат да повишат осведомеността, да подобрят използването на наличните ресурси и да доведат до подобряване на процеса на вземане на решения;

11.

Призовава Комисията да засили ролята, която играят биологичното разнообразие и екосистемите в икономическите въпроси с оглед на прехода към екологична икономика; настоятелно призовава Комисията да засили мерките, предприети в полза на екологизирането на европейския семестър; подчертава, че биологичното разнообразие е обща социална отговорност, която не може да се основава единствено на публични разходи;

12.

Счита, че икономическата стойност на биологичното разнообразие следва да се отразява в показатели, които да бъдат ръководещи при вземането на решения, без да водят до комерсиализиране на биологичното разнообразие, и които да излизат извън пределите на БВП; изразява убеждението, че това ще е от полза за постигането на целите за устойчиво развитие; във връзка с това призовава за систематичното интегриране на биологичното разнообразие в националните счетоводни системи като част от процеса на наблюдение на целите за устойчиво развитие;

13.

Подчертава, че ЕС и неговите държави членки не са постигнали целите на стратегията за биологичното разнообразие за 2010 г.; призовава Комисията, предвид липсата на напредък по отношение на постигането на целите за биологичното разнообразие до 2020 г., да представя на Парламента на всеки две години доклади, в които Съветът и Комисията да разглеждат актуалното състояние, причините за непостигане на целите и стратегията за осигуряване на съответствие в бъдеще;

14.

Призовава Комисията и държавите членки да дадат приоритет на постигането на целите за 2020 г. като въпрос с неотложен характер; призовава за прилагането на подход, изискващ участието на множество заинтересовани страни, и подчертава жизненоважната роля на националните, регионалните и местните участници и тяхната пълноценна ангажираност в този процес; изтъква, че финансирането и повишената осведоменост и по-голямото разбиране на обществеността относно биологичното разнообразие, както и подкрепата от нейна страна са също от основно значение; счита, че по тази причина добрата информационна политика и ангажирането на всички съответни участници, включително на социално-икономическите участници, представляват ключ към постигане на тези цели;

15.

Призовава ЕС — в съответствие с принципа на съгласуваност на политиките за развитие — да намали своя отпечатък върху биологичното разнообразие в световен мащаб и да го придържа в рамките на екологичните ограничения на екосистемите, като се стреми към напредък в постигането на водещите цели в областта на биологичното разнообразие и изпълнява ангажиментите относно опазването на биологичното разнообразие; призовава също така ЕС да подпомага развиващите се страни в техните усилия за опазване на биологичното разнообразие и гарантиране на устойчивото му използване;

16.

Изразява съжаление относно бавния напредък на държавите членки по отношение на прилагането на законодателството на ЕС в областта на околната среда; подчертава необходимостта от повече информация за състоянието на прилагането в държавите членки;

17.

Подчертава, че пълното изпълнение и прилагане, както и адекватното финансиране на директивите за опазване на природата представляват жизнено важни предпоставки за осигуряването на успеха на стратегията като цяло и за постигането на нейната водеща цел; призовава — предвид малкото време, което остава — всички заинтересовани страни да положат максимални усилия за постигане на тази цел и да си осигурят широка подкрепа;

18.

Настоятелно призовава лидерите на ЕС да се вслушат в гласовете на половин милион граждани, които призоваха за запазване и по-добро прилагане на нашите строги закони за опазване на природата;

19.

Призовава Комисията да подобри насоките, които следва да улеснят пълното прилагане и изпълнение на директивите, в съответствие със съществуващата съдебна практика; призовава Комисията да отдаде по-голям приоритет на диалога с държавите членки и с всички съответни участници, включително социално-икономическите участници, за да се насърчава обменът на най-добри практики;

20.

Признава, че една от главните ползи от директивите за опазване на природата е степента, в която те спомагат за осигуряването на условия на равнопоставеност на територията на целия ЕС, като предоставят основен стандарт за опазване на околната среда, който всички държави членки трябва да спазват съгласно изискванията за общи стандарти и принципа на взаимно признаване в рамките на единния пазар;

21.

Отбелязва, че през 2012 г. само 58 % от защитените зони по „Натура 2000“ са имали планове за управление; изразява загриженост във връзка с различните равнища на прилагане; настоятелно призовава държавите членки да приключат обозначаването на сухоземните и морските защитени зони по „Натура 2000“ и след консултация с всички заинтересовани страни да изготвят планове за управление;

22.

Подчертава, че макар управлението на защитените зони по „Натура 2000“ в целия ЕС да струва най-малко 5,8 милиарда евро, те носят екологични и социално-икономически ползи, чиято стойност съответства на 200 до 300 милиарда евро годишно; призовава държавите членки да гарантират, че защитените зони по „Натура 2000“ се управляват по прозрачен начин;

23.

Признава жизненоважния принос на морските защитени територии, създадени в рамките на мрежата „Натура 2000“, за постигането на добро състояние на околната среда в съответствие с Рамковата директива за морска стратегия, както и за изпълнението до 2020 г. на глобалната цел за опазване на 10 % от защитените крайбрежни и морски райони, както е посочено в цел 11 за биологичното разнообразие от Аичи; изразява съжаление във връзка с това, че тази цел далеч не е постигната;

24.

Призовава Комисията и държавите членки да засилят събирането на данни и наблюдението на местообитанията и видовете, по-специално там, където са налице по-значителни пропуски, за да се оцени напредъкът при постигането на тези цели;

25.

Изразява загриженост относно факта, че все още няма изчерпателен поглед върху действителните средства и финансирането на съхраняването на природата от всяка една държава членка; счита, че това е съществен пропуск в нашата информация; призовава Комисията и държавите членки незабавно да определят и да съставят съответните национални бюджетни редове;

26.

Отново отправя предишните си призиви за съфинансиране от ЕС за управлението на защитени зони по „Натура 2000“, което следва да допълва фондовете за развитие на селските райони, структурните фондове и фонда за рибарство, както и предоставените средства от държавите членки;

27.

Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да продължат добросъвестно да прилагат директивите за опазване на природата; подчертава, че съблюдаването и прилагане на законодателство на ЕС трябва да се подобри например чрез използването на пропорционални, ефективни и възпиращи санкции;

28.

В този контекст призовава за полагането на допълнителни усилия за спиране на незаконното убиване на птици, незаконния им лов с капани и незаконната търговия с птици, както и за разрешаване на местните конфликти; призовава Комисията и държавите членки да разработят нови инструменти за разкриване на незаконните дейности в защитените зони по „Натура 2000“;

29.

Призовава Комисията да представи до 2017 г. конкретно предложение за развитието на трансевропейска мрежа за екологосъобразна инфраструктура (TEN-G); насърчава съвместното разработване в сътрудничество с държавите членки на стратегия за европейски коридори за диви животни за целевите видове;

30.

Призовава тези държави членки, които все още не са направили това, незабавно да разработят и въведат рамки за даване на приоритет на възстановяването на екосистемите;

31.

Призовава държавите членки да дадат приоритет на целта за възстановяване до 2020 г. на 15 % от нарушените екосистеми и да използват бюджетните кредити, налични в рамките на МФР, за тази цел; призовава Комисията да представи насоки относно начина на използване на тези бюджетни кредити за възстановяване на нарушените екосистеми и за опазване на биологичното разнообразие по принцип;

32.

Насочва вниманието върху голямото значение на земеделието и горското стопанство за постигането на тази цел, както и върху необходимостта от намирането на устойчиви решения за селското и горското стопанство;

33.

Признава отрицателните последици от замърсяването на въздуха за биологичното разнообразие и екосистемните услуги, като критичните натоварвания от биогенния азот и киселинността се използват като показател за натиска, упражняван върху естествените екосистеми и разнообразието на видове;

34.

Призовава Комисията и държавите членки да инвестират в биологичното разнообразие, за да подпомогнат капацитета за иновации на предприятията, по-специално в областта на екологичното инженерство;

35.

Отбелязва, че включването на опазването на природата в други области на политиката продължава да е от първостепенно значение, и подчертава решаващата роля в това отношение на селското и горското стопанство;

36.

Подчертава, че опазването на биологичното разнообразие е от ключово значение за производството на храни и фуражи и следователно е в пряк интерес на земеделските производители; подчертава значението на подход, изискващ участието на множество заинтересовани страни, който също така да привлича и насърчава активно земеделските и горските стопани да се заемат съвместно с преодоляването на тези предизвикателства;

37.

Припомня, че общата селскостопанска политика (ОСП), вече разполага с инструменти за възстановяване, опазване и укрепване на биологичното разнообразие, като например екологично насочените площи; посочва, че възстановяването, опазването и укрепването на екосистемите, свързани със селското и горското стопанство, включително в зоните по „Натура 2000“, се изтъква като един от шестте основни приоритета за развитието на селските райони в ЕС;

38.

Изразява съжаление, че все още не е налице измеримо подобрение на състоянието на биологичното разнообразие в селското стопанство, но признава, че все още е твърде рано за измерване на действителната ефективност на реформираната ОСП; приветства предвидената от Комисията оценка на напредъка при изпълнението на ОСП и настоятелно призовава Комисията и държавите членки в рамките на ОСП да наблюдават, оценяват и при необходимост да повишават ефективността на мерките за повишаване на екологосъобразността, в т.ч. оценката на гъвкавостта на държавите членки, както и други съответни мерки за развитие на селските райони; призовава Комисията да вземе предвид констатациите си в средносрочния преглед на ОСП;

39.

Призовава държавите членки да прилагат по-добре вече наличните инструменти на ОСП и на политиката на сближаване с цел подпомагане на земеделските и горските стопани за постигане на целите на биологичното разнообразие;изтъква необходимостта от насърчаване на устойчивото използване на растителните генетични ресурси и традиционните селскостопански сортове наред с устойчиви решения за селското и горското стопанство;

40.

Изтъква, че екологично насочените площи по принцип следва да представляват площи за опазване и насърчаване на агроекологични процеси като например опрашване и съхраняване на почвите; призовава Комисията да публикува данни за броя на държавите членки, които разрешават използването на пестициди и торове в тези екологично насочени площи след влизането в сила на Регламент (ЕС) № 1307/2013;

41.

Призовава Комисията — в интерес на прозрачността — да оповести използваните от държавите членки обосновки за избраните от тях мерки за повишаване на екологосъобразността;

42.

Настоява Комисията и държавите членки да гарантират, че финансовите средства по линия на ОСП се пренасочват от субсидиране на дейности, които увреждат околната среда, към финансиране на устойчиви селскостопански практики и поддържане на свързано биологично разнообразие;

43.

Изтъква необходимостта от опазване на биологичното разнообразие в селското стопанство в развиващите се страни с цел постигане на продоволствена сигурност; във връзка с това призовава Комисията да инвестира в агроекология в развиващите се страни в съответствие с препоръките на специалния докладчик на ООН относно правото на прехрана;

44.

Призовава Комисията да насърчава устойчивото управление на горите в света, като следи за екологосъобразни процеси и биологично разнообразие и производителност на горите и като зачита правата на коренното население за запазване на горските ресурси; освен това призовава Комисията да възпира унищожаването на естествените гори, да опазва застрашените видове, да забрани токсичните пестициди и засаждането на генетично модифицирани дървета;

45.

Призовава Комисията — в съответствие със стратегията на Комисията за подпомагане на биологичното разнообразие — да вземе предвид в по-голяма степен тропическите гори, предвид на концентрацията в тях на екосистеми, местообитания и сериозно застрашени уязвими видове, тяхната жизненоважна роля за екологичното равновесие и климата, както и социалното и културното им значение за коренното население;

46.

Призовава държавите членки да разработят и приложат планове за управление на горите с цел подобряване на природозащитния статус на горските местообитания и видове и подобряване на наличността на информация; отправя искане към Комисията да разработи критерии и стандарти за събиране на информация относно биологичното разнообразие на горите с оглед осигуряване на последователност и съпоставимост;

47.

Насочва вниманието към потенциалната заплаха за биологичното разнообразие в резултат на нарастващото търсене на биогорива и на все по-силния натиск върху развиващите се страни за тяхното производство, което води до преобразуване и нарушаване на местообитания и екосистеми като влажни зони и гори;

48.

Настоятелно призовава за това социалните и екологичните критерии за устойчивост на производството на биомаса да се превърнат в съгласувана част на рамката, установена с Директивата за използването на енергия от възобновяеми източници; счита, че от решаващо значение е разработването на стандарти за устойчивост за всички сектори, в които може да се използва биомаса, заедно с критерии за устойчиво управление на горите, за да се гарантира, че биоенергията не допринася за изменението на климата и не се превръща в допълнителен фактор за заграбвания на земя и за продоволствена несигурност;

49.

Отбелязва със загриженост, че 90 % от палмовото масло, консумирано в света, се произвеждат в Индонезия и Малайзия за сметка на торфени гори, които се подпалват, за да направят място за големи акациеви насаждения и насаждения за добив на палмово масло; изтъква факта, че според изследване на Световната банка, Индонезия се е превърнала в третия по големина източник на емисии на парникови газове, именно вследствие на горските пожари;

50.

Призовава Комисията и държавите членки да приложат правилно и своевременно реформираната обща политика в областта на рибарството, като прилагат екосистемно управление на риболовните райони, за да се постигне целта за максимален устойчив улов, наред с другото чрез насърчаване на устойчиви и иновативни методи за улов; подчертава значението на намаляването на замърсяването с цел опазване, наред с другото, на морското биологично разнообразие и на морските запаси, както и с цел подпомагане на икономическия растеж чрез синята икономика;

51.

Подчертава решаващото значение на морските екосистеми и ресурси като основа за устойчивото развитие на крайбрежните държави; призовава държавите членки да изпълнят изцяло предишните си ангажименти и да работят с правителствата на световно, регионално и национално равнище, за да постигнат значително увеличаване на амбициите и действията за постигане на справедливо, икономически и екологично устойчиво рибарство;

52.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че ЕС играе водеща роля за постигане на споразумение съгласно Конвенцията на ООН по морско право относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие извън юрисдикцията на държавите;

53.

Призовава Комисията да работи съвместно с държавите членки и третите държави, за да се подобри прилагането на Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета относно незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов;

54.

Призовава Комисията и държавите членки да подобряват качеството на околна среда на моретата на ЕС посредством осъществяването на проекти, насочени към намаляване на химическото, физическото и микробиологичното замърсяване чрез оптимизиране на устойчивостта на морския трафик и защита на биологичното разнообразие, което се оказва неизбежно застрашено; във връзка с това отбелязва, че всяка година 12,7 милиона тона пластмаса (5 % от общото производство) попадат в океаните чрез канализационните системи, реките и каналите и разположените в близост до бреговете депа за отпадъци, което вреди на околната среда и биологичното разнообразие на цялата планета;

55.

Настоятелно призовава Комисията да изготви незабавно и в съответствие с член 4 от Регламент (ЕС) № 1143/2014 точен и изчерпателен списък на инвазивните чужди видове, които засягат Съюза, като този списък не следва да се ограничава до определен брой видове и следва да включва пълни и последователни действия по прилагане — подкрепени от подходящи ресурси — за постигане на целите; подчертава значението на редовното актуализиране на този списък и на извършването на допълнителни оценки на риска за видове, така че законодателството относно инвазивните чужди видове да може да действа като мощен лост;

56.

Призовава всички държави членки да ратифицират Конвенцията за управление на баластните води на Международната морска организация с оглед на това да се предотврати разпространението на инвазивни чужди видове от морския и вътрешния воден транспорт и да се допринесе за изпълнението и постигането на целта;

57.

Призовава държавите членки да следят вноса на екзотични видове на своята територия и да докладват редовно за това на Комисията и на останалите държави членки; призовава за по-големи ограничения върху вноса и частното притежаване на застрашени видове, включително примати, влечуги и земноводни животни;

58.

Призовава Комисията и държавите членки за постепенно премахване на вредните за околната среда субсидии до 2020 г., като гарантират завършването на оценките на тези субсидии до 2016 г, както и включването на изискванията за докладване в съответните области на секторната политика на ЕС; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да подкрепят изцяло и улеснят прехода към кръгова икономика;

59.

Настоятелно призовава останалите държави членки да ратифицират Протокола от Нагоя за достъп до генетични ресурси и справедливо и равностойно разпределение на ползите, произтичащи от тяхното използване, преди COP—MOP2 през декември 2016 г.;

60.

Припомня, че на световно равнище ЕС има значителен принос в борбата срещу загубата на биологично разнообразие и че той, заедно с държавите си членки, е основният донор на средства за опазване на биологичното разнообразие и най-големият донор на официална помощ за развитие в областта на биологичното разнообразие;

61.

Приветства водещия проект на Комисията „Биологично разнообразие за живот“ (B4Life) за периода 2014 — 2020 г., но счита, че ЕС следва да засили приноса си за предотвратяване на загубата на биологично разнообразие в световен мащаб, и призовава ЕС и неговите държави членки да изпълнят ангажиментите си от Хайдерабад, а именно да удвоят свързаните с биологичното разнообразие общи финансови потоци към развиващите се страни до 2015 г. и да запазят това равнище поне до 2020 г.;

62.

Подчертава, че престъпленията срещу дивата флора и фауна представляват пряка и широко разпространена заплаха за биологичното разнообразие в световен мащаб; признава, че пропускането на трафика на екземпляри от дивата флора и фауна и липсата на действия във връзка с участието на ЕС в Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) са сериозни пропуски в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие; подчертава спешната необходимост от координирани действия за борба с незаконната търговия с дива флора и фауна; призовава Комисията да представи амбициозен план за действие за борба с незаконния трафик на диви животни и растения и на получените от тях продукти и призовава за предприемане на подобни мерки в борбата с обезлесяването и деградацията на горите;

63.

Подчертава, че директивите за опазване на природата са крайъгълни камъни на политиката за опазване на природата не само в рамките на ЕС, но и на международно равнище; счита, че благодарение на кратката, ясна, последователна и съгласувана форма на тези директиви за опазване на природата, те може, така да се каже, да се разглеждат като интелигентно регулиране avant la lettre;

64.

Подчертава, че „Натура 2000“ е все още сравнително млада мрежа, чийто пълен потенциал далеч не е постигнат; счита, че директивите за опазване на природата продължават да са актуални и че най-добрите практики при прилагането им са доказали ефективността им; подчертава, че директивите за опазване на природата притежават значителна гъвкавост, включително възможността за адаптиране в съответствие с техническия и научния напредък; отбелязва, че интелигентното изпълнение и международното сътрудничество са от съществено значение за постигане на целите по отношение на биологичното разнообразие;

65.

Противопоставя се на евентуално преразглеждане на директивите за опазване на природата, тъй като това би застрашило изпълнението на стратегията за биологичното разнообразие, би довело до продължителен период на правна несигурност, с риск това да доведе до отслабване на законодателна закрила и на финансирането, и би било в ущърб на природата, населението и предприятията; във връзка с това подчертава, че текущата проверка по Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) на директивите за опазване на природата следва да бъде насочена към подобряване на изпълнението;

66.

Изразява убеждението си, че евентуалните трудности за постигането на целите на директивите за опазване на природата и на стратегията за биологичното разнообразие като цяло се дължат не на законодателството, а преди всичко на непълното му, непоследователно и неправилно прилагане, изпълнение и интегриране в други области на политиката;

67.

Подчертава, че е налице достатъчна гъвкавост в рамките на директивите за опазване на природата, за да се улесни тяхното прилагане, като се вземат предвид икономическите, социалните, културните и регионалните изисквания, заложени в Директивата за местообитанията; при все това настоятелно призовава Комисията да изясни тълкуването и насоките си за прилагане, с цел да се избегнат и разрешат спорните въпроси;

68.

Призовава за извършване на задълбочена проверка на ролята на големите хищници, както и за евентуално въвеждане на мерки за корекция, с цел да се осигури запазването на биологичното разнообразие, културния ландшафт и практикуваната от векове паша на добитък в планинските райони;

69.

Признава значителната полза от законодателството на ЕС в областта на природата по отношение на опазването на екосистемите, местообитанията и видовете в защитените зони; въпреки това изразява съжаление, че френските най-отдалечени райони, които представляват единствени по рода си резерви на видове и екосистеми, както и значителна част от световното и европейско биологично разнообразие, са изключени от тази нормативна рамка и от всяка друга нормативна рамка, пригодена за техните особености; при все това подчертава успеха на всички проекти, финансирани от програма LIFE + в тези региони и на европейската инициатива BEST в подкрепа на опазването на биологичното разнообразие и приспособяването към изменението на климата в най-отдалечените райони и отвъдморските страни и територии;

70.

Призовава Комисията да въведе устойчив механизъм за финансиране на опазването на биологичното разнообразие в най-отдалечените райони и отвъдморските страни и територии като продължение на подготвителното действие BEST;

71.

Разглежда загубата на биологично разнообразие извън защитените природни зони като пропуск в стратегията; насърчава Комисията да събере информация за тези местообитания и видове и да разработи подходящи рамки за предотвратяване на разпокъсването на местообитанията и на нетната загуба на биологично разнообразие и екосистемни услуги, като работи с местните органи и гражданското общество;

72.

Счита, че тази рамка трябва да включва пакет от допълващи мерки за отстраняване на първопричините за загуба на биологично разнообразие и да подобрява интегрирането на биологичното разнообразие в секторните политики, включително в областта на селското и горското стопанство, рибарството, енергетиката и транспорта;

73.

Насърчава държавите членки да гарантират — посредством инициативи за градоустройство — разумно използване на пространството и адекватна защита на мрежата „Натура 2000“, да съхраняват откритите пространства, по-специално чрез избор на пасищно животновъдство пред изоставянето на земи, което повишава възможността за природни бедствия като образуване на лавини, кални свлачища и движения на земни маси, и да осъществят съгласувана мрежа от синьо-зелена инфраструктура в селските и градските райони, като в същото време създават необходимата правна сигурност за икономическа дейност; призовава Комисията да представи обзор на най-добрите практики в тази област;

74.

Счита, че за по-ефективно и по-целенасочено използване на наличните ресурси е от основно значение Комисията да изготви специфични критерии за Инструмента за финансиране на природен капитал, с което да се гарантира, че проектите предоставят подходящи, положителни и научно обосновани резултати за биологичното разнообразие; счита, че проектите по програма LIFE следва да бъдат свързани с финансиране от източници по други програми, например структурните фондове, така че да се увеличи и възпроизведе броят на успешните проекти в рамките на целия ЕС и да се постигне по-голям мултиплициращ ефект;

75.

Приканва Комисията да задълбочи подхода си на взаимодействие между фондовете при финансиране на биологичното разнообразие и призовава за по-добра координация между различните финансови инструменти;

76.

Призовава Комисията и държавите членки да подобрят съгласуваността между съответните секторни политики с оглед на включването на целите за биологичното разнообразие, като същевременно следят за това в следващата многогодишна финансова рамка да се гарантира, че няма да е налице нетна обща загуба на биологично разнообразие и екосистемни услуги;

77.

Призовава Комисията да създаде група на високо равнище по въпросите на природния капитал с оглед на постигането на тези цели, като им отреди по-голямо политическо значение и приоритет;

78.

Изразява съжаление, че законодателството на ЕС в областта на околната среда не подлежи на последователни и ефективни екологични инспекции и надзор за откриване и предотвратяване на нарушения на законодателството в областта на околната среда в различните сектори, включително за защитените територии за опазване на природата; приветства подготвителната работа, извършена по отношение на рамка на ЕС за екологични инспекции, и призовава Комисията да представи законодателно предложение в най-кратък срок;

79.

Подчертава значението на иновациите и научноизследователската и развойната дейност за постигане на целите на директивите за опазване на природата и призовава Комисията и държавите членки да обърнат специално внимание на връзките между опазването на биологичното разнообразие и ползите за здравето и икономическото благосъстояние на хората, както и да координират мерките за събиране на данни; подчертава, че продължават да съществуват големи пропуски в познанията по отношение на състоянието на морските екосистеми и рибните ресурси; призовава държавите членки да гарантират събирането и публичната достъпност на данните за въздействието на рибарството и аквакултурите върху околната среда като цяло;

80.

Призовава Комисията и държавите членки да изготвят без забавяне и въз основа на политики, вече проведени в държавите членки, европейска инициатива за опрашителите, като обърнат специално внимание на устойчивостта на растенията към вредители, които засягат пчелите и други опрашители, както и да представят в най-кратък срок предложения за рамковата директива за почвите, за директива относно достъпа до правосъдие и относно преработената правна рамка на ЕС за екологични инспекции;

81.

Подчертава със загриженост нарастващия обем от научни данни, които доказват отрицателното въздействие, което могат да окажат неоникотиноидните пестициди върху основни услуги като опрашването и естествения контрол на вредителите; поради това призовава Европейската комисия да запази забраната си за използване на неоникотиноиди;

82.

Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да прилагат изцяло принципа на предпазните мерки, когато разрешават използването и освобождаването в околната среда на живи модифицирани организми, с цел предотвратяване на евентуално отрицателно въздействие върху биологичното разнообразие;

83.

Припомня значението за околната среда на програмата LIFE и по-специално на подпрограмата „Природа и биологично разнообразие“ с оглед на опазването и подобряването на биологичното разнообразие в Европа;

84.

Твърдо вярва, че околната среда и иновациите се допълват взаимно, и обръща особено внимание на природосъобразните решения, които предоставят интелигентни както от икономическа, така и от екологична гледна точка решения за справяне с предизвикателства като изменение на климата, недостиг на суровини, замърсяване и антимикробна резистентност; призовава съответните заинтересовани лица да се съобразят с тези „призиви“ в рамките на „Хоризонт 2020“; призовава държавите членки да бъдат по-ефективни в допускането на регулаторни възможности за улесняване на интелигентни решения, които водят до положителни резултати по отношение на биологичното разнообразие;

85.

Подчертава, че въпросите, отнасящи се до биологичното разнообразие, изменението на климата и недостига на суровини, са неразделно свързани; припомня, че задържането на затоплянето на климата значително под 2 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалните равнища ще бъде от решаващо значение за предотвратяване на загубата на биологично разнообразие; припомня освен това, че редица екосистеми действат като буфер срещу природни бедствия, като по този начин допринасят за стратегиите на приспособяване към изменението на климата и смекчаване на последиците от него;

86.

Призовава Комисията и държавите членки да вземат това предвид, като гарантират, че стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2020 г. е напълно интегрирана в позицията на ЕС при разискванията относно ново международно споразумение във връзка с изменението на климата, особено като се има предвид, че съгласно финансирания от ЕС проект ROBIN опазването на биологичното разнообразие е част от решението на проблема със смекчаване на последиците от изменението на климата и за приспособяване към него, по-специално като се има предвид, че тропическите гори имат потенциал за смекчаване на общите емисии на парникови газове с 25 %;

87.

Призовава Комисията да включи в международните споразумения, които сключва, въпросите, свързани с околната среда и изменението на климата, и да извършва екологични анализи, съсредоточени върху възможностите за опазване и подобряване на биологичното разнообразие; подчертава значението на систематичното установяване и оценяване на потенциалните въздействия върху биологичното разнообразие; призовава Комисията да предприеме последващи действия във връзка със заключенията на проучването, озаглавено „Установяване и смекчаване на отрицателните въздействия на търсенето в ЕС на някои суровини върху биологичното разнообразие в трети държави“, като предложи възможни начини да се допринесе за избягване или свеждане до минимум на загубата на биологично разнообразие в световен мащаб, причинена от определени модели на производство и потребление в ЕС;

88.

Настоятелно призовава държавите членки да не разрешават никакви нови дейности по хидравлично разбиване в ЕС, като се основава на принципа на предпазливост и на принципа, че следва да се предприемат превантивни действия, и като отчита рисковете и отрицателните въздействия върху климата, околната среда и биологичното разнообразие, свързани с хидравличното разбиване за добив на неконвенционални въглеводороди, и установените пропуски в регулаторния режим на ЕС за дейности, свързани с шистов газ;

89.

Призовава Комисията и държавите членки да следят за прилагането на пътната карта за Гваделупа, приета през октомври 2014 г., и да въведат необходимите инструменти за опазване на биологичното разнообразие в най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии;

90.

Подчертава глобалната роля на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие; призовава Комисията да включи разпоредбите, свързани с биологичното разнообразие, в текущите търговски преговори и да интегрира целите за биологичното разнообразие в търговските политики на ЕС;

91.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.