21.10.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 389/13

Докладчик:

г-н Andrés BARCELÓ DELGADO

Съдокладчик:

г-н Gerald KREUZER

1.1.

Трудно би могло да се приеме, че Китай функционира в условията на пазарна икономика, тъй като не изпълнява четири от петте критерия, установени от практиката на Комисията и не успява да отрази основния регламент (Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета).

1.2.

Въпреки различните резултати, които се посочват в отделните източници, ЕИСК отчита факта, че ако загубим инструментите, гарантиращи свободна и лоялна търговия с Китай, ще бъдат загубени стотици хиляди работни места, което е неприемливо.

1.3.

Загубите ще бъдат концентрирани в определени сектори и региони, които биха били силно засегнати, като например производството на алуминий, велосипеди, керамични изделия, електроди, железни сплави, стъкло, хартия, слънчеви панели, стомана и гуми. Затова се препоръчват допълнителни секторни и географски проучвания.

1.4.

Засегнатите сектори са основно производители или потребители на междинни стоки, поради което частните потребители вероятно няма да могат да се възползват от намаляването на антидъмпинговите мерки.

1.5.

Промишлените отрасли, които потребяват дъмпингови продукти, биха имали полза от субсидиран внос в краткосрочен план. В средносрочен план обаче те също биха могли да бъдат изложени на риск, тъй като Китай развива и сектори, носещи добавена стойност надолу по веригата. В този смисъл незадоволителните резултати на Китай в областта на правата върху индустриалната собственост също представляват заплаха.

1.6.

Веднъж изгубени, работните места в промишлеността рядко могат да бъдат възстановени. Ако засегнатите лица успеят да си намерят работа, те по всяка вероятност ще получават по-ниски заплати за позиции, където техните умения няма да бъдат оценявани. Замяната на качествени работни места в промишлеността с нископлатени и несигурни такива носи също и рискове от засилване на неравенствата в нашето общество.

1.7.

Ето защо ЕИСК счита, че предоставянето на статут на пазарна икономика на Китай ще застраши сериозно промишлеността на ЕС и заетостта в производствения сектор. Би била поставена под въпрос перспективата за съживяването на европейската промишленост посредством висококвалифицирани и стабилни работни места, въвеждането и разпространението на технологични иновации и научноизследователска и развойна дейност — всички от които са ключови фактори за осигуряване на динамична и устойчива европейска икономическа и социална система.

1.8.

В този контекст признаването на СПИ на Китай би изложило на сериозен риск съществуването на промишлените зони и местните производствени системи на МСП, чието производство е застрашено от практики на нелоялна конкуренция от страна на Китай. Това би създало риск от загуба на производствена специализация на МСП, както и на занаятчийски и силно специализирани работни места, които представляват гръбнакът на европейската производствена структура.

1.9.

ЕИСК призовава Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета да насърчават лоялна международна конкуренция като средство за защита на тези работни места и ценностите на европейското общество и за увеличаване на доходите и богатството в Европейския съюз.

1.10.

Защитата на тези работни места в ЕС и свързаните с тях инвестиции е важна не само в икономически план, но и за насърчаване на социалната и екологичната устойчивост. Преместването на производството от енергийноефективни производствени обекти в Европа, използващи по високоефективен начин ресурсите, към китайската икономика, която се основава на енергия, получавана от въглища, би било разочароващо по отношение на нашите амбиции във връзка с изменението на климата и устойчивото развитие. Зачитането на трудовите права и правата на човека също продължава да бъде проблем в Китай.

1.11.

Тази защита трябва да е съобразена с европейското право и международните договори. Тя следва да наложи и изпълнението на споразуменията от трети страни и да отчита преговорите, водени с основни търговски партньори като САЩ. Ефикасните инструменти за търговска защита (ИТЗ) осигуряват лоялна конкуренция. Те са необходими за бъдещето на европейската промишленост и в подкрепа на целта за увеличаване на дела на промишлеността в БВП до 20 %.

1.12.

Докато Китай не изпълни петте критерия, необходими за определянето на страната като пазарна икономика, Комисията следва да използва нестандартна методология при антидъмпинговите и антисубсидийните разследвания относно вноса от Китай, в съответствие с това, което остава от раздел 15 от Протокола за присъединяване на Китай към СТО.

1.13.

Запазването на промишлените отрасли в ЕС е основа за добре функциониращи мрежи от НИРД, които са от решаващо значение за бъдещия растеж и за намирането на решения на „големите предизвикателства пред нашето общество“ (застаряване, енергетика, изменение на климата, здравеопазване и мобилност).

1.14.

МСП не разполагат с необходимите ресурси за предприемане на антидъмпингови действия, нито за пълноценно сътрудничество с ЕК при провеждането на разследвания. ЕИСК призовава за опростен подход за сектори, в които участието на МСП е от значение.

1.15.

С оглед на стратегическото значение на този въпрос настоящото становище представлява началото, а не краят на участието на ЕИСК. ЕИСК възнамерява да се ангажира на постоянна основа и препоръчва да се създаде проект на ЕИСК във връзка с признаването на статут на пазарна икономика (СПИ) на Китай, за да се даде възможност на Комитета да следи този въпрос от името на гражданското общество. За тази задача следва да се заделят адекватни ресурси.

2.1.

Съгласно правилата на СТО дадена страна може да наложи антидъмпингови мита, в допълнение към тарифите, за продукти от трети страни, ако разследване покаже, че тези продукти влизат в страната на цени, по-ниски от тези на вътрешния пазар, и това причинява вреда на местната промишленост. Когато през декември 2001 г. Китай стана член на СТО, преходна разпоредба във връзка с присъединяването му позволи той да бъде третиран като непазарна икономика (НПИ) в антидъмпинговите процедури, ако китайските дружества не могат да докажат, че работят в съответствие с принципите на свободния пазар. Настоящият статут на НПИ на Китай предлага възможността за изчисляването на дъмпинговия марж да се използват цените на държава аналог, а не на цените на вътрешния пазар (които в страните със статут на НПИ са изкуствено ниски поради държавна намеса). Използването на методики за държави с непазарна икономика е описано в раздел 15 от Протокола за присъединяване на Китай към СТО, но срокът на действие на разпоредба 15, буква а), подточка ii) ще изтече през декември 2016 г. Това ще наложи Комисията да промени методологията, която определя сравнимостта на цените в антидъмпинговите досиета.

2.2.

Настоящото становище на ЕИСК се съсредоточава върху въздействието на евентуалното признаване на статут на пазарна икономика (СПИ) на Китай и промяната на методологията за инструментите за търговска защита върху промишлеността и заетостта в ЕС. Това са въпроси, които се разглеждат отделно от правната дискусия, тъй като ЕИСК смята, че този въпрос е от изключително значение за европейската промишленост и свързаните с нея работни места.

2.3.

Европейският парламент одобри с голямо мнозинство резолюция, в която се призовава за нестандартна методология, която е в съответствие с Протокола за присъединяване на Китай към СТО, като същевременно може ефективно да установи рамка за свободна и справедлива търговия.

3.1.

По отношение на икономиката ЕИСК отбелязва, че:

3.2.

През последните 15 години Китай преживя период на безпрецедентен растеж, което промени промишлената и търговската среда в световен мащаб. Китайският модел на растеж беше основан на инвестициите, като според Международния валутен фонд (МВФ) през 2015 г. тази дейност възлиза на 46 % от БВП на страната. Това надвишава дела на инвестициите в други развити икономики, като тези на ЕС (19 %) и САЩ (20 %).

3.3.

Мащабът и темпото на промените бяха до голяма степен определяни от държавата. Според ЕИСК Китай не е пазарна икономика съгласно определението на ЕС и извън институцията съществува общ консенсус по този въпрос. Световната банка говори за широка и пряка държавна намеса в разпределянето на ресурсите чрез административни проверки и контрол на цените, посредством гаранции, насоки относно кредитите, повсеместно участие във финансовите институции (1) и посредством регулаторни политики.

3.4.

Съществуват редица примери за крайности в развитието на Китай. Между 2011 и 2013 г. в страната са били изразходвани 6,6 млрд. тона цимент, повече отколкото САЩ през целия XX век (4,4 млрд.). Това означава, че за три години Китай е използвал толкова цимент, колкото е било необходимо за изграждането на САЩ в продължение на повече от век. Освен неефективното използване на ресурсите, за произвеждането на такова количество материали в много кратък срок беше изграден огромен промишлен капацитет.

3.5.

Китай започна да променя модела си към по-голямо потребление и растеж, ориентиран към услугите. Темпът на икономиката се забавя, което означава, че значителна част от продукцията на тежката промишленост на Китай няма да намери клиенти на вътрешния пазар.

3.6.

Европейската търговска камара в Китай посочва, че вече е налице значителен свръхкапацитет при продукти, като необработена стомана, алуминий, цимент, химикали, корабостроене, рафиниране, плоско стъкло, хартия и картон. Китайското правителство признава това и е решило да съкрати мощностите за производство на необработена стомана със 100 млн. тона до 150 млн. тона до 2020 г. (2) и производството на въглища с 500 млн. тона през същия период (3).

3.7.

Независимо от тези намерения намаляването на общия производствен капацитет ще е дългосрочна задача. Фабриките, закрити през последните десет години, бяха заменени с модерни фабрики с по-висока производителност, което само влоши проблема. Търсенето на междинни стоки от домакинствата никога няма да замени промишленото търсене.

3.8.

През 80-те и 90-те години на миналия век решаването на този проблем се оказа дълъг и сложен процес за ЕС и за него няма да има бързо решение и за Китай.

3.9.

Поради това комбинация от свръхкапацитет и слабо търсене на вътрешния пазар води до излишък на производството, което се опитва да намери път към международните пазари.

3.10.

ЕИСК привлича вниманието към данните за китайския износ.

3.10.1.

Според СТО Китай е най-големият износител на промишлени изделия в света, с дял от 18 %. Този дял е нараснал с 20 % от 2010 г. насам. През 2014 г. китайският износ е нараснал с 6 %, докато в останалата част на света увеличението е 3,5 %. Ако анализираме периода 2010—2014 г., в Китай се наблюдава увеличение с 49 %, което е двойно по-голямо от това за останалата част от света.

3.10.2.

Данни на Националното статистическо бюро на Китай показват, че продуктите с най-голям растеж през 2014 г. са били цинкът и цинковите сплави (+2 360 %), памукът (+ 100 %), коксът (+ 82 %), диодите и други полупроводникови елементи (+ 61 %) и валцованата стомана (+ 50 %). От 2010 г. насам износът на памук, валцована стомана и диоди и други полупроводникови елементи се е удвоил, а обемът на продажбите на кокс, цинк и цинкови сплави се е утроил.

3.10.3.

Очаква се тази възходяща тенденция в износа да продължи и през следващите няколко години, тъй като според прогнозите ще има свиване на търсенето на китайския вътрешен пазар. Ако европейските инструменти за търговска защита са значително по-слаби от тези на нашите търговски партньори, сегашният износ на Китай за НАФТА или Япония може да бъде пренасочен към ЕС.

3.10.4.

Този модел на задвижван от износа растеж създаде голям дефицит в размер на 137 млрд. евро (48,8 млрд. евро през 2000 г.) в баланса на търговията на ЕС със стоки, като вносът на ЕС от Китай надвиши два пъти износа.

3.10.5.

В този контекст Китай стартира инициативата „Един пояс, един път“ за изграждане на транспортна инфраструктура (за железопътния, автомобилния и морския транспорт) в евроазиатската зона. Основната цел е осигуряването на достъп на китайските предприятия, в условия без конкуренция, до евроазиатските пазари, включени в инициативата, и те да се използват като основни пазари за секторите със свръхкапацитет. Предоставянето на статут на пазарна икономика би създало значителен риск за европейските предприятия от държавите — членки на ЕС, които участват в инициативата „Един пояс, един път“.

3.11.

Факти, свързани с дъмпингови практики

3.11.1.

Това рязко увеличение на китайския износ беше частично постигнато чрез нелоялни практики, както показват многобройните процедури за дъмпингови практики, заведени съгласно правилата на СТО.

3.11.2.

Китай е най-силно засегнатата от антидъмпингови мерки страна. Тя беше обект на 34 % от търговските разследвания и ѝ бяха наложени 667 наложени мерки. Само през 2015 г. срещу Китай са били в сила или са били стартирани 76 антидъмпингови мерки.

3.11.3.

67 % от антидъмпинговите мерки срещу Китай са свързани с промишлени отрасли, като текстил и облекла, керамика и стъкло, неблагородни метали, пластмаси, машини и електрическо оборудване и нефтохимични продукти. 79 % от мерките, наложени на Китай през миналата година, се отнасят до тези сектори.

3.11.4.

ЕС е един от най-активните участници в световната търговия. Неговият дял възлиза на 15,8 % от общия обем, но срещу региона са били приети едва 133 антидъмпингови мерки. Това се равнява на 7 % от случаите в световен мащаб. В замяна на това Китай е бил обект на 47 % от тези мерки и само през 2015 г. е бил санкциониран в три случая.

4.1.1.

От теоретична гледна точка признаването на статут на пазарна икономика на Китай ще има отрицателни последици за благосъстоянието на ЕС. Либерализирането на търговията е от ключово значение за ЕС. То има положителни мрежови последици, въпреки че винаги съществуват сектори, които са ощетени.

4.1.2.

В този случай ЕИСК посочва, че това не е процес на преговори, при които се премахват бариери и от двете страни. Китай няма да предостави нищо в замяна, а ЕС ще намали едностранно способността си да компенсира нарушаването на конкуренцията, причинявано от нелоялната подкрепа, предоставяна от китайското правителство на централно и местно равнище.

4.1.3.

ЕИСК установи, че работни места в промишлеността вече са прехвърлени в чужбина. Между 2000 и 2014 г. европейската промишленост е загубила 6,7 млн. работници, 12 % от първоначалните 56,3 млн. През същия период индексът на обема на вноса се е увеличил със 144 %. Изследвания показват, че в САЩ, чийто промишлен сектор е по-малък от този на ЕС, в периода между 1999 и 2011 г. са били загубени около 985 000 работни места в промишлеността поради по-голямото навлизане на китайския внос (4).

4.1.4.

Загуба на работни места има не само в основните, но също така и в иновационните отрасли. Изчезна авангардният сектор на мобилните телефони. В отрасъл от жизненоважно значение за нашето бъдеще, като фотоволтаичните панели, през периода 2010—2012 г. 34 производители са подали молба за обявяване в несъстоятелност, двама са се отказали от това производство, петима са закрили частично или изцяло производството си, а трима са били поети от китайски инвеститори (5).

4.1.5.

Особено изложени на риск са сектори от стратегическо значение в петилетните планове на Китай: алуминий, велосипеди, керамика, стъкло, части за моторни превозни средства, хартия и стомана.

4.1.6.

Различни институции извършиха оценки на въздействието. Европейската комисия възложи проучване, но то не беше публикувано, което не позволява на ЕИСК да анализира позицията на Комисията във връзка с този спешен въпрос.

4.1.7.

Институтът за икономическа политика оценява щетите на приблизително между 1,7 и 3,5 млн. работни места в ЕС, изложени на риск. Оценката се основава на модела „вложени ресурси — продукция“, който отчита преките загуби (пряко засегнати от увеличаването на вноса), непреките загуби (доставчик и преработвателна промишленост за пряко засегнатите) и загуби от реинвестиране (произтичащи от спад на доходите на домакинствата и разходи). Основният недостатък на проучването е, че в него се разглежда въздействието на целия внос от Китай, дори и в секторите, които далеч не са засегнати от него.

4.1.8.

Ако се разглеждат само отраслите, където се прилагат антидъмпингови мерки, преките и непреките загуби на работни места ще бъдат между 0,5 и 0,9 млн. Според доклада общият размер на пряката заетост, генерирана от промишлените сектори, уязвими на покачване на дъмпинговия внос, възлиза на 2,7 млн.

4.1.9.

Проучването не изчислява ефекта от реинвестиране само в тези сектори. То показва, че работните места, изложени на риск в отрасли, свързани с антидъмпингови мерки, възлизат на 60 % от работните места в производствените отрасли. Ако се запази същата пропорция между непреките последици и последиците от реинвестирането, загубите на работни места биха могли да бъдат между 1,1 и 2,1 млн.

4.1.10.

Втори доклад отразява три проучвания, възложени от сдружения на производителите на стомана от НАФТА по отношение на вероятните икономически последици от предоставянето на статут на пазарна икономика на Китай за техните страни. В доклада се заключава, че ако и трите държави от НАФТА дадат на Китай статут на пазарна икономика, търсенето на работна ръка ще намалее с между 15 и 32 млрд. щатски долара, най-вече в САЩ. Това ще се изрази в намаляване на броя на работните места с около 0,4 до 0,6 милиона.

4.1.11.

И двете проучвания се основават на макроикономически общи равновесни модели. Въпреки това, ако такива проучвания се извършат поотделно за икономически зони като ЕС и НАФТА, ЕИСК счита, че едностранното предоставяне на статут на пазарна икономика на Китай почти сигурно ще доведе до пряка загуба на благосъстояние в размер на най-малко стотици хиляди работни места; числото вероятно ще бъде по-близо до един милион души, които ще трябва да си търсят друго препитание.

4.1.12.

С цел да се оцени вероятността от тези загуби, ЕИСК обръща внимание на няколко важни последствия:

4.1.13.

ЕИСК отново заявява, че работните места, които вероятно ще бъдат загубени, не са равномерно разпределени в географски план. Концентрацията на загубата на работни места в някои области може да предизвика критични ситуации в тези райони, въпреки че други региони в ЕС може да не пострадат сериозно. Най-силно засегнатите държави могат да загубят до 2,7 % от работната си сила.

4.1.14.

В много случаи тези работни места са свързани с големи промишлени инсталации, здраво свързани с икономическата и индустриалната тъкан. Наскоро станахме свидетели на значителни загуби в сектори като стоманодобива, където няколко хиляди работни места зависят от едно дружество, които доведоха до драматичен социален ефект върху съответните общности.

4.1.15.

Освен това ЕИСК изтъква качеството на работните места в промишлеността. Те са по-стабилни и средно по-добре платени от тези в други сектори на икономиката. През 2014 г. Европейската комисия (6) посочи, че месечните доходи на работниците, заети в производството, са с 5 % по-високи от средните за ЕС. В САЩ седмичните възнаграждения в производството са с 8 % по-високи, отколкото при непроизводствените работни места. Тези по-високи доходи са резултат от по-високата производителност.

4.1.16.

Промишлеността предлага качествени работни места за квалифицираните и средноквалифицираните работници, за които би било много трудно да намерят алтернативна работа при същите условия на труд. Намаляващата роля на промишлеността допринася за неравенствата в нашето общество.

4.1.17.

Според проучване на условията на труд на Eurofound работата на непълно работно време е значително по-слабо разпространена в производството (12 %) в сравнение със средните показатели за ЕС-28 (24 %). Работното време в производствените отрасли е по-редовно и нестандартното работно време се среща значително по-рядко, отколкото в икономиката на ЕС като цяло (7).

4.1.18.

Освен това ЕИСК би искал да се избегне рискът от нанасяне на щети на екосистемата от знания: производството е несъмнено секторът с най-голямо търсене на НИРД и се наблюдава нарастваща тенденция НИРД да се доставят от дружества за услуги, които се съсредоточават върху иновациите (8). Според проучване на консорциума ECSIP средният дял на услугите, включени в произведените в ЕС стоки, достига близо 40 % от общата стойност на крайните продукти. Основната част от тези услуги са дистрибуция (15 %), транспорт и комуникации (8 %), както и бизнес услуги, която варира от по-малко от 10 % до 20 % и дори повече в отделните държави — членки на ЕС. Последната категория включва услуги като НИРД, реклама и проучване на пазара, инженерни дейности и услуги в областта на ИКТ.

4.1.19.

ЕИСК вече е изготвял становища относно значението на насърчаването на повишаването на стандартите за интелектуалната собственост, поради неспазване от страна на някои държави. Това не трябва да се забравя при изготвянето на търговската политика на ЕС.

4.2.1.

В оценка на въздействието от едностранното признаване на статут на пазарна икономика на Китай трябва да се разгледат потенциалните ползи в други сектори, по-специално за потребителите на продукти, за които Китай е планирал — или планира да въведе — силна производствена дейност.

4.2.2.

Много от засегнатите до момента сектори са производители на междинни стоки, т.е. стоки, които се преработват и обединяват в крайни продукти.

4.2.3.

Световното промишлено производство все още не е достигнало до равнищата от периода, предшестващ финансовата криза. Поради това съществува голям излишък на промишлен капацитет и клиентите на китайските продукти, които са предмет на антидъмпингови мерки, ще бъдат в състояние да се снабдяват с продукти в трети държави без значителна загуба на конкурентоспособност.

4.2.4.

Ако на Китай се разреши да увеличи несправедливо своя пазарен дял и да установи предимство на олигопол, то той несъмнено ще използва това по-късно, за да увеличи отново цените, нанасяйки щети на леката промишленост в ЕС. Китай вече е действал по този начин, за да даде тласък на местните отрасли. Европейският парламент (9) представя доказателства за мерките за ограничаване на търговията с природни ресурси, които могат да се окажат в нарушение на правилата на СТО. През 2009 г. Китай въведе своя План за развитие за редкоземните елементи за периода 2009—2015 г., налагайки експортни квоти от 35 000 t годишно. През следващата година цените на китайските редкоземни елементи се утроиха. Друг пример може да бъде намерен в пазара на електроника, където Китай облага по-тежко износа на части от този на крайни продукти с цел да защити монтажа на изделия на местно равнище.

4.2.5.

Тези примери показват, че китайската политика насърчава отрасли със съдържание с по-висока добавена стойност. Ако бъдат лишени от възможността да инициират антидъмпингови процедури, сектори като оборудването или производството на автомобили в крайна сметка също ще се окажат изложени на нелоялна конкуренция. За Китай е установено, че нарушава правата върху интелектуалната собственост, следователно дори и патентите няма да се окажат от голяма полза за запазването на новаторските отрасли в границите на ЕС.

4.2.6.

В дългосрочен план предоставянето на статут на пазарна икономика на Китай би навредило и на цялата индустриална верига за създаване на стойност поради отрицателното въздействие върху иновациите. В ЕС е широко разпространено убеждението, че иновациите са единственият начин за нашите общества да се съревновават с конкуренти, основаващи се само на цените. Иновациите обаче вече не се разработват в изолирани лаборатории. Напротив, според проучване на KPMG 85 % от респондентите от световното металопроизводство считат, че бъдещето на иновациите за тяхната организация ще се формира от партньорствата. Над три четвърти от тях заявяват, че вече участват в бизнес модели, предполагащи по-голямо сътрудничество с доставчици и клиенти. Поради това е невъзможно да си представим бъдещите иновационни отрасли извън мрежи на знанието.

4.3.1.

В дългосрочен план и независимо от развитието на отделните сектори, богатството в ЕС ще се увеличава по устойчив начин посредством стабилно развитие на разполагаемия доход. Настоящите политики на Комисията, които благоприятстват създаването на работни места и инвестициите, отчитат този факт и следва да бъдат взети под внимание при вземането на решения за разрешаването на този проблем.