ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 28.11.2016

COM(2016) 743 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

относно изпълнението на Европейската енергийна програма за икономическо възстановяване и дейността на Европейския фонд за енергийна ефективност

{SWD(2016) 374 final}

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

относно изпълнението на Европейската енергийна програма за икономическо възстановяване и дейността на Европейския фонд за енергийна ефективност

I. НАПРЕДЪК ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМАТА

Енергийната инфраструктура и иновациите, които са движещите сили в Европейската енергийна програма за икономическо възстановяване (EEPR), продължават и сега да имат също толкова важно значение както при въвеждането на програмата през 2009 г. Всички проекти по EEPR са приети през 2010 г.

В настоящия доклад е разгледан постигнатият напредък при изпълнението на проектите съответно по всяка от частите на EEPR, както и при дейностите на Европейския фонд за енергийна ефективност (ЕЕЕF). Той следва предишния доклад по същите въпроси, приет през 2015 г. 1 В настоящия доклад е разгледано изпълнението на проектите в периода от 31 август 2015 г. до 30 юни 2016 г., както и направените през този период плащания.

II. ОБЩО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОЕКТИТЕ

Към края на юни 2016 г. изцяло са изпълнени 37 от общо 59 проекта, като предоставените на бенефициерите суми са възлезли на 2 122 297 449 евро (след приспадане на сумите по нарежданията за възстановяване, възлизащи на 144 188 902,94 евро).

Ситуацията в областта на газовите и електроенергийните инфраструктурни проекти е понастоящем напълно изяснена, като оставащите незавършени шест проекта се изпълняват по график, а един проект понастоящем е временно прекъснат. Повечето проекти са завършени и се очаква техните организатори да представят своите искания за окончателно плащане до края на настоящата година.

Значителен напредък е постигнат от организаторите на проекти за присъединяване към мрежата на вятърни инсталации с морско разположение (OWE), а по отношение на оставащите незавършени проекти за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS) бяха получени някои разяснения.

Комисията предпочете да продължи своята финансова подкрепа за инвеститорите докато продължава да съществува възможност за постигане на окончателно инвестиционно решение (FID).

1.    Инфраструктура за природен газ и електроенергия

По инфраструктурната подпрограмата на EEPR се подпомагат 44 проекта в три основни работни области.

Проектите се изпълняват от операторите на преносни системи (TSO) в съответната държава членка, или от други организатори на проекти. Планираната сума е в размер на 2 267 574 462 евро, от която към 30 юни 2016 г. са платени на бенефициерите 1 366 479 618 евро. Условие за извършване на плащанията е бенефициерът да поеме твърд ангажимент за изпълнение на проекта чрез окончателно инвестиционно решение.

Проектите се отнасят за три области:

- Проекти за инфраструктура за пренос и съхранение на природен газ:

Газовата инфраструктура е гръбнакът на веригата на газоенергийните доставки от производителя до крайния потребител. Преносните газопроводи, газовите хранилища и терминалите за регазификация на втечнен природен газ са част от съоръженията, осигуряващи доставките на газ където и когато той е нужен. Необходимо е в следващите години газовата инфраструктура да бъде допълнително развита и подобрена. Изграждането на липсващи връзки между държавите членки ще допринесе за сигурност на доставките и ще отговаря на новите и нарастващи изисквания за гъвкавост.

- Проекти за реверсивен пренос на газ:

Газовата криза между Русия и Украйна през 2009 г. доведе до спиране на доставките за повечето централноевропейски и източноевропейски страни, при което не можа да бъде осигурено в пълен размер потреблението на вносен газ. Причина за това бе не липсата на газ в Европа, а липсата на технически възможности на съществуващата инфраструктура за реверсиране на преноса на газ от запад на изток. По програмата EEPR бе предоставена подкрепа за преодоляване на това затруднение и днес в централна и източна Европа има възможност за реверсиране на преноса на газ.

- Проекти за инфраструктура за електроенергия:

За да може електроенергийната мрежа да поема все повече електроенергия, генерирана от променливи възобновяеми източници, е необходимо значително инвестиране в нова инфраструктура. Освен това редица държави членки все още представляват „енергийни острови“, тъй като са слабо свързани със своите съседи и с вътрешноевропейския енергиен пазар.

1.1    Досегашен напредък 

Към днешна дата са завършени 33 от общо 44 инфраструктурни проекта, шест проекта продължават да се изпълняват, а един е временно прекъснат.

От проектите в електроенергийния сектор са завършени 10 от общо 12 проекта. Двата оставащи проекта напредват добре и се очаква да бъдат завършени съответно до края на 2016 г. и края на 2017 г.

В газовия сектор са завършени 23 от общо 32 проекта; четири проекта се изпълняват в съответствие с графика, един понастоящем е временно прекъснат, а четири са прекратени. Всички проекти за реверсивно подаване на газ и за интерконектори в централна и източна Европа са изпълнени, с изключение на проекта за реверсивно подаване на газ в Румъния, който бе прекратен от Комисията през септември 2014 г.

От времето на предния доклад (от 2015 г.) относно прилагането на EEPR досега е постигнат значителен напредък при електроенергийните и газовите инфраструктурни проекти. 

Например проектът Halle/Saale – Schweinfurt, свързващ североизточната с югоизточната част на Германия, е почти завършен. Този проект ще улесни преноса на електроенергия от възобновяеми източници, генерирана в северна Германия и в района на Северно море до останалата част от германската електроенергийна мрежа. Първата електрическа система на двуконтурния електропровод 400 kV е вече в действие и същевременно продължават работите за компенсиране на въздействието върху природата — особено тези, които са свързани с гори.

В югозападна Европа бе открита през февруари 2015 г. интерконекторната връзка Франция — Испания (Baixas — Santa Llogaia) Тя свързва към електроенергийната мрежа възобновяеми енергийни източници и ще допринесе за интегриране на френския и испанския електроенергиен пазар, а също така ще допринесе и за подобряване на сигурността на доставките на електроенергия на областно, национално и европейско равнище.

Друг завършен проект е интерконекторната връзка между остров Сицилия и континенталната част на Италия (Sorgente — Rizziconi). С финансиране по програмата EEPR бе подпомогнато изграждането на подстанции, въздушни електропроводи 380 kV и подземни електропроводи 150 kV; електропроводни линии 380 kV (подземни и 38 km подводни), а също и тунел. Проектът ще увеличи сигурността на доставките и разпространението на електропроизводството от възобновяеми източници в Сицилия, като в същото време ще подобри надеждността на електроенергийната мрежа както в Сицилия, така и в континентална Италия (Калабрия).

Проектът Nordbalt 01 (подводна интерконекторна връзка между Литва и Швеция) напредна добре и новопостроеното съоръжение бе открито на 14 декември 2015 г. Програмата EEPR подпомогна изграждането, монтажните работи и пускането в експлоатация на подводния кабел и преобразувателните станция в Швеция и Литва. Що се отнася до преобразувателите, успешно са извършени техните пробни изпитания, но все още остават да се проведат някои тестове и да се получат съответните одобрения. Целта на проекта е да се постигне допълнително преодоляване на изолираността на прибалтийските страни от вътрешноевропейския енергиен пазар и те да бъдат изцяло интегрирани в електроенергийния пазар на Nord Pool.

Цялостното изграждане на енергийната инфраструктурна система в ЕС напредва благодарение на отстраняването на „тесните места“ и по-нататъшното интегриране на „енергийните острови“ като трите прибалтийски страни, Пиренейския полуостров, Ирландия, Сицилия и Малта.

Според текущите прогнози се очаква 3 от 6-те продължаващи проекта да бъдат завършени през 2016 г., други 2 проекта да бъдат пуснати в експлоатация през 2017 г. и 1 — през 2018 г.

EEPR подпомага разработването на ключови европейски енергийни инфраструктурни проекти в контекста на сегашните приоритети на енергийната политика. В указанията за трансевропейската енергийна инфраструктура 2 са предвидени мерки за своевременното разработване на проекти от общ интерес (PCI) в осем определени приоритетни коридора на газовата и електроенергийната инфраструктура. По-специално, проектите от общ интерес могат да ползват рационализирани процедури за получаване на разрешения (за максимум три години и половина), да ползват регулаторни стимули за улесняване на изпълнението на трансгранични проекти, и би могло да са избираеми за финансиране от Механизма за свързване на Европа (CEF) 3 .

В рамките на общия бюджет в размер на 30,44 милиарда евро за периода 2014 — 2020 г., обхващащ областите на транспорта, енергетиката и телекомуникациите, средствата за енергетиката са 5,35 милиарда евро. Според оценка на Комисията, необходимите инвестиции за инфраструктура в областта на електропреносните и газопреносните мрежи и съхранението на природен газ за периода до 2020 г. са от порядъка на 200 милиарда евро. Около от две трети от тази сума са необходими за инфраструктура за електроенергийни и интелигентни мрежи.

2. Проекти за вятърна енергия от разположени в морето инсталации (OWE)

2.1 Досегашен напредък

Тази подпрограма на EEPR включва 9 проекта, подпомагани с 565 милиона евро, разпределени за два основни вида дейности:

Широкомащабно изпитване, производство и внедряване на иновативни турбини и фундаменти за разположени в морето инсталации (6 проекта); и

Разработване на модулни решения за присъединяване към електроенергийната мрежа на големи количества електроенергия от вятърни централи (3 проекта).

3 от тези 9 проекта са завършени, а 2 са прекратени предварително. По проектите са изплатени 221 985 224 евро (след приспадане на сумите по нареждания за възстановяване в размер на 26 186 766 евро).

2.2 Досегашен напредък по сектори

2.2.1 Напредък по отношение на новаторски турбини и разположени в морето инсталации

По проекта Nordsee Ost има известно закъснение, но разположената в морето инсталация е технически готова. Поради комбинация от лоши климатични условия в периода 2014/15 г. и технически проблеми във връзка с присъединяването към мрежата и при вятърните турбини, пускането в експлоатация бе отложено.

По отношение на проекта „Aberdeen Offshore Wind Farm“ през юли 2016 г. бе взето положително окончателно инвестиционно решение, след положително съдебно решение по отношение на съгласията (които бяха обжалвани) за морската и сухоземната част на проекта.

За проекта Global Tech I не бе намерен съинвеститор. Поради това през април 2015 г. Комисията потвърди прекратяването със задна дата на проекта — считано от 1 януари 2014 г.

2.2.2 Напредък по отношение на присъединяването към електроенергийната мрежа на вятърни електроенергийни инсталации

Един от проектите, HVDC Hub, е прекратен. Останалите два проекта, Kriegers Flak и Cobra Cable, напредват добре. Тази година предстои бъдат преминати още няколко важни етапа.

По отношение на проекта Kriegers Flak, през септември 2015 г. Комисията одобри изменението на Споразумението за безвъзмездна помощ за новото техническо решение. Бенефициерите 50Hertz и Energinet.dk са взели окончателно решение за изграждане (FCD) и са задействани тръжните процедури на ЕС. Поръчани са първите главни съоръжения — подстанция с постояннотокова вставка (Back-to-Back converter) и морска платформа за инфраструктурата на комбинираното мрежово решение (CGS). И двата оператора на преносни системи — Energinet и 50Hertz са се споразумели за процеса за получаване на изискваните разрешения със съответните регулаторни органи. Очаква се интерконекторът Kriegers Flak CGS към разположената в морето инсталация да влезе в експлоатация до края на 2018 г.

За проекта Cobra Cable през декември 2015 г. е взето окончателно инвестиционно решение с 6 месеца предсрочно. Договорите за конверторите и постояннотоковите електропреносни линии също са възложени по-рано от предвиденото. Получени са всички разрешения за съгласуване на маршрута. При тези условия електропреносната линия ще може да влезе в действие в началото на 2019 г.

3. Улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS)

Тази подпрограма на EEPR включва 6 проекта, подпомагани с 1 милиард евро, като целта е да се демонстрира целият процес по улавянето, преноса и съхранението на въглероден диоксид.

Завършен е един проект, осигуряващ работещи пилотни инсталации за CCS. Три проекта са прекратени преждевременно, а един проект завърши без да бъде изпълнен докрай. Един проект продължава да се изпълнява. Изплатената сума по тези проекти е 432 227 825 евро.

Напредък по проектите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS)

По отношение на проекта Don Valley (Великобритания) Комисията не видя реалистична перспектива за постигане в скоро време на положително окончателно инвестиционно решение, тъй като за проекта досега не е осигурено допълнителното финансиране, необходимо за изграждане на инсталацията за CCS, както и поради натрупаното критично закъснение в изпълнението на проекта. Поради това тази дейност по EEPR приключи към края на 2015 г. без проектът да е изпълнен докрай.

За разлика от този случай, по отношение на проекта ROAD Комисията е в последната фаза на договаряне на удължаване на споразумението за безвъзмездна помощ до 31 декември 2019 г., след постигнатия напредък в преговорите за допълнителни източници на финансиране, преструктуриране на проекта и преминаване към свързан с по-малки разходи обект за съхранение на въглеродния диоксид. Окончателното инвестиционно решение се планира за началото на 2017 г. — след като бъде завършена необходимата актуализация по техническите работи, остойностяването и разрешенията, а готовността за експлоатация се планира за 2020 г. Проектът ROAD може да стане първият проект в Европа, демонстриращ прилагането на следгоривна технология за CCS във въглищна електроцентрала с пълномащабен стопански размер. Това, също така, би представлявало успешна демонстрация на технология, подходяща за съответно реконструиране на съществуващи въглищни електроцентрали.

III     ЕВРОПЕЙСКИ ФОНД ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ (EEEF)

През декември 2010 г. Европейската енергийна програма за икономическо възстановяване (EEPR) предостави 146,3 милиона евро за механизъм за финансиране на проекти за устойчиво енергийно развитие 4 . От тях 125 милиона евро бяха използвани като принос на ЕС за Европейския фонд за енергийна ефективност (EEEF), създаден през юли 2011 г. и в който са събрани общо 265 милиона евро 5 , като това финансиране се допълва от Фонда за отпускане на безвъзмездни средства за техническа помощ (Technical Assistance grant facility), който разполага с бюджет в размер на 20 милиона евро, и 1,3 милиона евро за дейности за повишаване на осведомеността.

Европейският фонд за енергийна ефективност (EEEF) осигурява специфично за конкретните случаи финансиране (включващо както дългови, така и капиталови инструменти) за проекти за енергийна ефективност, енергия от възобновяеми източници и чист градски транспорт. Бенефициери са местни и областни публични власти или действащи от тяхно име частни дружества.

Досегашен напредък

През 2015 г. EEEF предостави финансова подкрепа за подобряване на енергийната ефективност на 32 сгради на Политехническия университет в Мадрид, Испания, посредством фирма за енергийни услуги (ESCO), действаща от името на университета. Проектът включва замяна на съществуващите нафтови котли, които се използват за битово горещо водоснабдяване и отопление. Реконструкцията, включваща инсталиране на нови газови котли, термостатични вентили и топлинни и фотоволтаични слънчеви инсталации, ще бъде извършена в 32 сгради на университета. Проектът ще доведе до 27 % икономии на първична енергия и 45 % намаление на емисиите на CO2eкв. в сравнение с базовата линия.

От създаването си на 31 декември 2015 г. насам Фондът EEEF е подписал договори с девет проекта на обща сума от 117 милиона евро, като окончателната сума на генерираните по този начин инвестиции е възлязла на 219 милиона евро.

На базата на данни от Рамковата структура на EEEF за оценяване и отчитане на проекти по отношение на намалението на емисиите на CO2eкв. и икономиите на първична енергия, до края на 2015 г. чрез тези инвестиции е постигнато намаление на емисии в размер на 223 300 тона CO2 и икономии на първична енергия в размер на 102 790 MWh.

Финансов инструмент за техническа помощ (Technical Assistance Facility)

През 2015 г. не са предоставяни допълнителни средства за финансиране на съответни дейности за разработване на проекти.

Финансираният от Комисията Финансов инструмент за техническа помощ трябваше да подпомогне структурирането общо на 16 проекта с обща сума от 16 милиона евро. Липсата на предоставяне на средства може да се обясни с няколко фактора. Преди всичко проектите, идентифицирани по време на началната фаза на EEEF, бяха в по-напреднал стадий на разработване и поради това не се нуждаеха от техническа помощ. Също така, опитът от действието на Финансовия инструмент за техническа помощ показа, че финансирането на проекти за енергийна ефективност е свързано с много предизвикателства, като например по-слаба степен на подготовка на исканията отколкото първоначално се e очаквало при създаването на EEEF (малка част от получените искания за техническа помощ бяха готови за подаване), промени в проектите след политически промени в съответните административни органи, или необходимост от адаптации след първоначалните технико-икономически проучвания.

Основни заключения и перспективи

Понастоящем EEEF постепенно е натрупал солиден списък от изгодни инвестиции и активно ще търси допълнителни големи инвеститори, с цел постигане на по-голям ливъридж в резултат от приноса на ЕС.

За 2016 г. са планирани 9 проекти на обща стойност 253 милиона евро, като предвиденото финансиране от EEEF възлиза на 92 милиона евро. EEEF ще продължава да се стреми да разширява географския обхват на подпомаганите проекти, когато проектните и пазарните условия го позволяват.

IV Общи заключения

По програмата EEPR са постигнати добри резултати. Голяма част от проектите са изпълнени, особено тези в областта на газовата и електроенергийната инфраструктура. Стриктният контрол, упражняван от Европейската комисия в областта на изпълнението и мониторинга на проектите допринесе за подобряване на ефективността на този финансов инструмент.

Въпреки факта, че проектите за вятърни инсталации с морско разположение се оказаха по-сложни от очакваното, проектните организатори и строителите успяха да намерят съответни решения и за изминалите пет години бяха придобити технически познания.

Комисията продължава да поддържа демонстрирането на улавянето и съхранението на въглероден диоксид, въпреки предизвикателствата във връзка с намирането на допълнително финансиране, които доведоха до прекратяване на някои проекти по програмата EEPR.

Европейският фонд за енергийна ефективност (EEEF) също постигна успехи: създаден е действащ в стопански условия фонд, който ще продължава да нараства, да предоставя финансови решения и да генерира печалби, като в същото време покрива своите административни разходи, дивидента на акционерите и изплащането на разходите за създаването му. Също така, EEEF служи и за образец за новаторски финансов инструмент, тъй като инвестира в разходоефективни и устойчиви енергийни проекти (със срок на изплащане на инвестицията до 18 години), които могат да привлекат частни капитали, като същевременно показва икономическата обоснованост на тези инвестиции и осигурява надеждни данни за резултатите.

(1)

ДОКЛАД от 2015 г., приет на 8 октомври 2015 г., COM (2015)484 final

(2)

Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура, ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 39.

(3)

Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа, ОВ L 348, 20.12.2013 г., стp. 129.

(4)

     Регламент (ЕС) № 1233/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2010 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 663/2009 за създаване на програма за подпомагане на икономическото възстановяване чрез предоставяне на финансова помощ от Общността на проекти в областта на енергетиката.

(5)

     В допълнение към инвестициите на Европейската Комисия, инвестиции бяха направени също от: Европейската инвестиционна банка в размер на 75 милиона евро, от Cassa Depositi e Prestiti SpA (CDP) в размер на 60 милиона евро и от Investment Manager Deutsche Bank (DB) в размер на 5 милиона евро.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 28.11.2016

COM(2016) 743 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

относно изпълнението на Европейската енергийна програма за икономическо възстановяване и дейността на Европейския фонд за енергийна ефективност

{SWD(2016) 374 final}