ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 15.4.2016
COM(2016) 207 final
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
относно действието на Регламент (ЕО) № 1185/2003 на Съвета за премахването на перките на акулите на борда на риболовните кораби, изменен с Регламент (ЕС) № 605/2013, и относно международното развитие в тази област
Доклад до Европейския парламент и Съвета
относно действието на Регламент (ЕО) № 1185/2003 на Съвета за премахването на перките на акулите на борда на риболовните кораби, изменен с Регламент (ЕС) № 605/2013, и относно международното развитие в тази област
1.Основание за настоящия доклад
С Регламент (ЕО) № 1185/2003 на Съвета
за премахването на перките на акулите на борда на риболовните кораби беше установена обща забрана на практиката на премахване на перките на акулите, т.e. премахването на перките на акулите и изхвърлянето на останалата част от трупа в морето. Съгласно този регламент държавите членки можеха да издават специални разрешителни за риболов за обработването на акули на борда. За да се предотврати премахването на перките, с регламента беше установено така нареченото съотношение „перка спрямо труп“ за обработените акули.
Този регламент беше изменен с Регламент (ЕС) № 605/2013
. Член 6 от втория посочен регламент гласи: „Ако плавателни съдове под флага на държава членка улавят, задържат на борда, трансбордират или разтоварват акули, държавата членка на флага […] изпраща на Комисията ежегодно […] подробен доклад за изпълнението на настоящия регламент […]. След представянето […] на техния втори годишен доклад […] Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета до 1 януари 2016 г. за действието на настоящия регламент и за международното развитие в тази област.“ С настоящия доклад се изпълнява изискването за докладване.
2.Докладване от страна на държавите членки
Използване на специалните разрешителни за риболов до 2013 г.
Съгласно Регламент (ЕО) № 1185/2003 държавите членки, които бяха разрешили да се премахват перките от мъртви акули на борда, трябваше да докладват ежегодно на Комисията броя на специалните разрешителни, издадени от тях за тази цел. Преглед на разрешителните, издадени от държавите членки, които са се възползвали от тази възможност по стария регламент, е представен в таблица 1 и фигура 1 в приложението.
Доклади от държавите членки за 2013 и 2014 г.
Ако плавателни съдове, плаващи под флага на държава членка, улавят, задържат на борда, трансбордират или разтоварват акули, държавата членка на флага трябва ежегодно да представя на Комисията доклад за изпълнението на регламента през предходната година. Това включва описание на извършения от нея контрол и принудително налагане на спазването на регламента и по-специално информация относно:
броя на разтоварванията на акули,
броя, датата и мястото на инспекциите,
броя и естеството на констатираните случаи на неспазване, както и наложената санкция,
и общите разтоварени количества по видове (тегло/брой) и по пристанища.
Три крайбрежни държави членки – Хърватия, Италия и Румъния – не представиха никакви доклади за 2013 и 2014 г.; няколко други държави членки представиха доклад за изпълнението на регламента само през 2013 или 2014 г. Преглед на информацията, докладвана от всички държави членки, е даден в таблица 2 в приложението; тези доклади са достъпни онлайн, ако съответната държава членка не е възразила срещу публикуването.
От гледна точка на обема седем държави членки съобщиха за разтоварвания от над 50 тона през 2013 г., като сред тях се открояват две държави членки (Испания — с над 60 000 тона, и Франция — с над 15 000 тона). Половината от държавите членки, издали преди това специални разрешителни за риболов, с които се разрешава обработването на акули на борда, не докладваха за никакъв улов на акули от техните флотове.
Испания и Португалия имат най-високи съотношения на обемите на едно разтоварване (таблица 3, фигура 2). Разбивка на докладваните обеми по видове и държави членки за 2013 г. е дадена в таблица 4. По-специално по отношение на синята акула – вид, за чиито перки има пазар – най-големи дялове по обем имат флотовете на Испания и Португалия (фигура 3).
Що се отнася до честотата на инспекциите, между държавите членки има известна разнородност (таблица 5, фигура 4). Например през 2013 г. Малта съобщи за средно 84 инспекции/100 разтоварвания, а Франция — за 0,2. От държавите членки, издали преди това специални разрешителни за риболов, с които се разрешава обработването на акули на борда, Литва и Естония не докладваха за никакви инспекции на риболовни кораби.
За 2013 г. беше съобщено за над 4400 инспекции, при които са констатирани четири случая на нарушения: Кипър съобщи за случай, при който на борда на кораб е открита синя акула без перки, Франция — за случай на премахване на перките на акули от венецуелски кораб, Испания — за случай на премахване на перките на акули от португалски кораб, а Обединеното кралство — за случай на одиране на две акули в морето.
Испания представи допълнителна информация с оценка на финансовото отражение на регламента върху испанския флот от кораби с парагади.4 Анализът на съответните сегменти от флота, проведен от службите на Комисията с помощта на докладваните разходи за адаптиране към изискванията на новия регламент, сочи, че най-големият сегмент от флота (от гледна точка на броя кораби и заети лица) може да продължи да действа с разумни маржове на печалба. При сегментите, които вече действат на загуба, разходите за адаптиране може да изострят финансовите им проблеми.
3.Международно развитие
За да се подобри опазването на акулите и да се насърчат равнопоставените условия на конкуренция за флотовете на Съюза, Комисията насърчаваше и продължава да насърчава в рамките на регионалните организации и органи за управление на рибарството, например Комисията за риболова в североизточните части на Атлантическия океан (NEAFC), и в рамките на съответните международни форуми политики за неотделяне на перките от тялото.
ЕС е също така ключов инициатор на приеманата от Общото събрание на ООН Резолюция относно устойчивия риболов, която призовава държавите да предприемат незабавни и съгласувани действия за подобряване на прилагането и спазването на съществуващите в рамките на РОУР или в рамките на споразумения мерки, уреждащи риболова и прилова на акули.
4.Заключение
Предвиденото в регламента представяне на годишни доклади от държавите членки беше непълно, тъй като само 14 от общо 23 крайбрежни държави членки представиха пълни доклади за изпълнението на регламента от тяхна страна през 2013 и 2014 г., а три крайбрежни държави членки не представиха никакъв доклад, въпреки многобройните напомняния от Комисията. Въпреки това всички държави членки, издали в миналото специални разрешителни за риболов, с които се разрешава обработването на акули на борда, представиха поне по един доклад за изпълнението на регламента от тяхна страна. Освен това държавите членки съобщаваха данните в различна степен и в различен формат.
С уговорката, че данните са непълни, докладите могат да бъдат полезни, за да се направят някои ограничени заключения. Представените доклади сочат, че риболовът на акули в голям мащаб се извършва главно от корабите на две държави членки. Броят на нарушенията, констатирани при извършените инспекции от държавите членки, които са представили необходимите данни на Комисията, включително двете ключови държави членки, се оказва много ограничен.
Комисията е запозната с опасенията, изразени в един от докладите на държавите членки, които са сходни с опасенията, изразени от някои държави членки и заинтересовани страни при предишната обществена консултация, а именно, че изпълнението на регламента усложнява обработката на труповете и налага допълнителни разходи на съответните кораби. Тя ще продължи да следи положението и икономическите последици от него. Тези трудности могат да се решат до известна степен със съществуващите инструменти, включително инструментите на ЕФМДР, за да се помогне да се намерят практически решения на предполагаемите затруднения. Комисията смята също, че е важно активното насърчаване на политиките за неотделяне на перките от тялото да продължи на международно равнище в съответствие с искането на Съвета за увеличаване на международната подкрепа, която допринася за по-равнопоставени условия на конкуренция, дори ако предложенията на ЕС не се приемат.