Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52016DC0144

    ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА Съвместен план за действие между ЕС и Турция — Трети доклад за изпълнението

    COM/2016/0144 final

    Брюксел, 4.3.2016

    COM(2016) 144 final

    ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

    Съвместен план за действие между ЕС и Турция — Трети доклад за изпълнението


    Съвместен план за действие между ЕС и Турция

    Трети доклад за изпълнението

    Отчетен период: 1 февруари — 2 март

    Въведение

    На срещата на върха между ЕС и Турция, проведена на 29 ноември 2015 г., Турция и ЕС приведоха в действие съвместния план за действие (СПД), договорен ad referenda на 15 октомври 2015 г. Целта на СПД е да се засили сътрудничеството за подпомагане на сирийските бежанци, ползващи се с временна закрила, и на техните приемни общности в Турция, както и да се укрепи сътрудничеството за предотвратяване на незаконните миграционни потоци към ЕС. По този начин изпълнението на СПД би трябвало да въведе ред в миграционните потоци и да спомогне за спирането на незаконната миграция.

    Настоящият трети поред доклад за изпълнението на СПД обхваща периода от 1 февруари до 2 март 1 . Неговата цел е да информира за ефективните действия, които Турция и ЕС предприеха през отчетния период (три месеца след задействането на СПД), за да изпълнят съответните си ангажименти. Докладите за изпълнението на СПД са част от цялостните усилия за проследяване на ситуацията отблизо.

    1.Част 1

    1.1.     Статистически данни (в ЕС)

    Една от основните цели на СПД е да се постигнат резултати, по-специално при пресичането на притока на незаконни мигранти. В началото на 2016 г. започна събирането на данни от ЕС и от Турция с цел проследяване на напредъка 2 .

    Броят на хората, пристигащи незаконно в ЕС от Турция, продължава да е висок за този период на годината, когато се очакваше, че зимните метеорологични условия ще допринесат за намаляване на броя на пристигащите лица. По-конкретно, цифрите за отчетния период (т.е. от 1 февруари до 2 март) са следните:

    Общият брой на незаконните мигранти, достигнали ЕС по море и суша (т.е. през Гърция и България), е бил 56 887 души до 29 февруари. Повечето от тях — 56 335 души или 99 % — са пресекли Егейско море, пристигайки на гръцките острови.

    Средният дневен брой на незаконните преминавания до 29 февруари е бил 1 943 през Гърция и 19 през България, което прави общо 1 962

    На седмична база броят на незаконно пристигналите през Гърция е бил средно 13 358 души.

    През първата половина на февруари е била отбелязана тенденция на спад, но през втората половина на месеца цифрите относно са нараснали.

    За сравнение с предходните месеци:

    Общият брой на лицата, пристигнали незаконно от Турция в Гърция през септември, октомври, ноември, декември 2015 г. и януари и февруари 2016 г., е бил съответно 147 639, 214 792, 154 381, 104 399, 61 602 и 56 335 души.

    За същите месеци съответните средни дневни стойности са били 4 921, 6 929,

    5 146, 3 368, 1 987 и 1 943 души.

    Незаконните влизания от Турция в Гърция през декември, януари и февруари са представени в следните графики: графика 1 показва броя на незаконно пристигналите лица на ден, а в графика 2 са представени незаконно пристигналите лица на седмица 3 .

    Графика 3 показва броя на незаконно пристигналите лица на месец от Турция в Гърция от септември 2015 г. до февруари 2016 г. На графика 4 е показан броят на незаконно пристигналите лица през същия период, т.е. от септември 2015 г. до февруари 2016 г., с разбивка по преобладаващите националности (въз основа на декларацията на мигрантите при тяхното пристигане), т.е. сирийци, следвани от афганистанци и иракчани. Разбивката показва намаляващ процент на сирийците (от 69 % на 51 %) и нарастващ процент на афганистанците (от 18 % на 25 %) и иракчаните (от 8 % на 17 %).

     

    Графика 1: Източник: данни на Frontex относно Западните Балкани

    Графика 2: Източник: данни на Frontex относно Западните Балкани

    Графика 3: Източник: данни на мрежата на Frontex за анализ на риска (FRAN) (2015 г.) и данни на Frontex за Западните Балкани (януари—февруари 2016 г.).

    Графика 4: Източник: данни на мрежата на Frontex за анализ на риска (FRAN)(2015 г.) и данни от приложението за докладване на съвместни операции (JORA) (януари—февруари 2016 г.) към 2 март 2016 г. Данните от JORA са предварителни оперативни данни, които подлежат на промяна.

    Броят на незаконно пристигащите лица от Турция в Гърция непрестанно се променя, като от октомври насам той е намалял, а през януари и февруари (вж. графики 1, 2 и 3) се е запазил постоянен на равнище от около 1 960 пристигащи лица средно на ден. Броят на незаконно пристигащите лица от Турция в Гърция е бил 209 души на 1 март и 2 266 души на 2 март. Като се има предвид, че става въпрос за зимния сезон, цифрите се запазват високи за този период на годината — от началото на годната над 120 000 мигранти са влезли незаконно в ЕС през Гърция.

    Законодателните и оперативните мерки, предприети от турските органи за спиране на незаконната миграция, изглежда, са оказали някакво начално въздействие върху миграционните потоци. Броят на незаконните преминавания от Турция към Гърция със сигурност е бил повлиян и от други политически събития в района на конфликта, в Турция и в държавите — членки на ЕС (например засилването на конфликта в Сирия и решението на някои държави членки и държави на Балканите да ограничат броя на мигрантите, на които се разрешава да прекосят тяхната територия).

    1.2.Статистически данни (в Турция)

    Съгласно договореното в контекста на процеса на интегрираните договорености за реакция на политическо равнище в кризисни ситуации и въз основа на стандартен образец на 2 март Турция представи нови данни относно изпълнението на СПД. Съвместното събиране на данни от ЕС и Турция продължава да се извършва редовно и по конструктивен начин.

    Понастоящем Турция е приела 2 928 975 бежанци от Сирия 4 , на които групово предоставя временна закрила. Този статут осигурява достъп до обществени услуги като образование и здравни грижи. От 15 януари 2016 г. страната предоставя достъп и до своя пазар на труда. До 20 февруари турските органи са получили 15 молби за разрешение за работа, подадени от сирийски бежанци Към 15 февруари 273 519 сирийци са били приютени в бежански лагери 5 , където им е оказана подкрепа, състояща се от широка гама от мерки.

    Въз основа на данните, предоставени от турските органи на 2 март в контекста на процеса на интегрираните договорености за реакция на политическо равнище в кризисни ситуации:

    350 000 сирийски деца, ползващи се с временна закрила, са били записани в училище.

    До 5 февруари в лагерите са родени 151 746 бебета.

    Към 1 февруари Турция е регистрирала 256 700 лица, които не са сирийци, а 141 059 молби за международна закрила са в процес на разглеждане. Сред лицата, търсещи международна закрила, петте най-многобройни националности са иракчаните (51 %), следвани от афганистанците (25 %), иранците (14 %), сомалийците (2,5 %) и палестинците (1 %).

    През периода от 1 до 15 февруари 7 011 сирийци са влезли законно в Турция, а 12 769 са напуснали Турция. Данните за законните влизания и излизания на иранци са съответно 65 546 влизания и 62 226 излизания, на иракчани — 30 026 влизания и 26 338 излизания, на ливанци — 3 134 влизания и 3 230 излизания, и на йорданци — 3 733 влизания и 3 380 излизания. В зависимост от срока на визата чужденците могат да престояват в Турция до 90 дни. Чужденците, които имат право да влизат в Турция без виза, могат да престояват в страната до 90 дни в рамките на период от 180 дни.

    На 24 и 25 февруари турските и гръцките органи, отговарящи за обратното приемане, се срещнаха в Анкара, за да обсъдят забавянето на 864 молби за обратно приемане, подадени от Гърция. На 1 и 2 март Турция прие обратно 267 незаконни мигранти.

    Турция и Гърция сформираха работна група по въпросите на миграцията. Първото заседание на работната група се състоя на 27 ноември 2015 г. в Анкара, а второто — на 1 февруари 2016 г. в Атина.

    През периода между 1 и 29 февруари правоприлагащите и граничните органи на Турция са предотвратили незаконното напускане на турската територия от 8 540 мигранти през морските граници и от 15 986 мигранти през сухоземните граници в посока ЕС. Само на 15 февруари турската брегова охрана е задържала 985 незаконни мигранти в Айвалък, Чешме и Бодрум. Между 16 и 29 февруари турските правоприлагащи органи са задържали над 15 000 незаконни мигранти.

    През периода между 1 и 15 февруари турската брегова охрана, полиция и жандармерия са провели десет специални съвместни операции за задържане на незаконни мигранти и подпомагащи незаконната миграция лица/контрабандисти на хора и за предотвратяване на незаконното заминаване от страната. В резултат на тези операции са били задържани 97 незаконни мигранти и 308 подпомагащи незаконната миграция лица и контрабандисти на хора (11 души на морските граници и 297 души на сухоземните граници). Освен това между 16 и 29 февруари турските правоприлагащи органи са задържали 391 подпомагащи незаконната миграция лица и контрабандисти на хора.

    През януари турската жандармерия и полиция са иззели осем микробуса, една лодка, единадесет минибуса, три автобуса, петнадесет автомобила и девет кораба.

    Също през януари служителите на турската брегова охрана, полиция и жандармерия са преминали през няколко обучения, насочени към засилване на капацитета им за борба с незаконната миграция.

    Турската брегова охрана, полиция и жандармерия играят ключова роля при задържането на незаконни мигранти и контрабандисти на хора.

    Част 2

    Изпълнение на ангажиментите на Турция съгласно Съвместния план за действие между ЕС и Турция

    Според информацията, предоставена от Турция по време на диалога за либерализиране на визовия режим:

    На 1 февруари 2016 г. се състоя заседание на Съвета на министрите, на което бяха обсъдени начини за предприемането от страна на Турция на още по-активни действия срещу незаконната миграция. На заседанието беше подчертана решимостта на Турция да води борба с незаконната миграция и беше взето решение за:

    засилване на контрола по границите;

    по-активно сътрудничество между правоприлагащите органи;

    създаване в рамките на турската национална полиция на специална част по въпросите на контрабандата на мигранти;

    по-тежки наказания за контрабандистите на хора;

    стартиране на нови операции за разбиване на мрежите за контрабанда на мигранти;

    увеличаване на капацитета на турската брегова охрана за прихващане;

    повишаване на капацитета на турските центрове за експулсиране.

    На среща през декември 2015 г. жандармерията взе решение за увеличаване на патрулните си дейности по източната, югоизточната и западната граница на страната. В тази връзка шест провинции по източната и югоизточната граница и осем провинции по западната граница бяха набелязани като основни места, на които да бъдат засилени патрулните дейности.

    От 14 януари 2016 г. турската брегова охрана има достъп до създадената от Министерството на транспорта система за регистриране на кораби, в която се вписват всички процедури по закупуване, продажба и отмяна, свързани с кораби. Освен това Турция работи за получаването на достъп до базата данни на Интерпол за откраднати чуждестранни кораби.

    Турция ратифицира тристранното споразумение с Гърция и България, което ще влезе в сила, след като бъде публикувано в Официалния вестник на Турция.

    Страната отбеляза значителен напредък в изпълнението на задълженията си за обратно приемане по отношение на Гърция. На 24 и 25 февруари в Анкара се срещнаха гръцка и турска делегация, за да обсъдят забавянето на 864 молби за обратно приемане. На 26 февруари Турция одобри 859 от тези молби. Общо 308 незаконни мигранти продължаваха да бъдат задържани в Гърция и на 1 и 2 март беше организиран незабавен трансфер с автобус на лицата, подлежащи на връщане. Освен това Турция и Гърция постигнаха напредък в дискусиите си за въвеждането на много по-ефективни процедури за обратно приемане, включително за разполагането на турски служители за връзка в пет „горещи точки“ (на първо място в Лесбос) с цел улесняване на връщането на икономически мигранти. Двете страни се договориха също така да организират на всеки две седмици видеоконференция, на която да обменят информация относно оперативното сътрудничество с цел неговото по-нататъшно подобряване. Те се договориха също така за засилване на оперативното сътрудничество в областта на връщанията с подкрепата на ЕС и Frontex, включително за организиране на съвместни полети с цел връщане на незаконни мигранти. Освен това Министерството на външните работи и Министерството на вътрешните работи продължиха своите консултации по предложението на Гърция за увеличаване на местата за обратно приемане на незаконни мигранти в Турция в допълнение към центровете в Дикили (на брега на Егейско море, провинция Измир) и Ипсала (на сухоземната граница между Турция и Гърция).

    На 5 февруари Турция преразгледа визовата си политика по отношение на иракските граждани. Съгласно новите правила от 10 февруари иракските граждани вече не могат да получат виза на границата. За да влязат в Турция, те трябва да подадат заявление в турските дипломатически представителства в чужбина или да подадат заявление за електронна виза. Освен това от 5 февруари процедурата за издаване на електронна виза беше затегната и понастоящем може да се използва единствено от притежателите на валидни визи/разрешения за пребиваване, издадени от държави от Шенгенското пространство, САЩ, Обединеното кралство или Ирландия.

    Турция предложи да бъдат договорени двустранни споразумения за обратно приемане с 14 държави, в това число такива, които са източник на незаконни мигранти към ЕС през Турция. Тя започна също така подготовка за въвеждане на задължението гражданите на 18 държави, смятани за потенциални източници на незаконна миграция, да притежават летищна транзитна виза при преминаването си през международна транзитна зона в Турция.

    На 8 февруари, във връзка с влизането в сила на 1 юни на цялото споразумение за обратно приемане между ЕС и Турция, турските органи посетиха Грузия, за да се запознаят с функционирането на нейната национална електронна система за обратно приемане. В момента Турция оценява системата и ще вземе решение през идните седмици.

    Турция договори с Европол проектоспоразумение за връзка относно командироването на турски полицейски служител за връзка в Европол. Необходимо е това проектоспоразумение да бъде подписано незабавно.

    Турският парламент започна да обсъжда законопроект за защита на личните данни; някои негови разпоредби вече са приети. Въпреки това продължават да са налице несъответствия между законопроекта и европейските стандарти, които са свързани основно с независимостта на органа за защита на данните и изключването на правоприлагащите органи и разузнавателните дейности от приложното поле на закона. От основно значение е да се приеме съвместимо с европейските стандарти законодателство за защита на данните, тъй като то ще даде възможност на Турция да си сътрудничи по-тясно с Европол, Евроюст и правоприлагащите служби на държавите членки.

    На 26 февруари генералната дирекция, която отговаря за управлението на миграцията, организира втора среща със служителите за връзка по въпросите на миграцията на държавите — членки на ЕС, командировани в Турция, с цел засилване на сътрудничеството в областта на миграцията.

    Част 3 

    Изпълнение на ангажиментите на ЕС съгласно Съвместния план за действие между ЕС и Турция

    В резултат на политическото споразумение, постигнато на 3 февруари между държавите членки относно източниците на финансиране и оперативните условия за Механизма за бежанците в Турция (наричан по-нататък „Механизмът“), на 17 февруари се състоя първото заседание на ръководния комитет. Комитетът взе решение да започне да предоставя помощ във възможно най-кратък срок, като основната му цел ще бъде осигуряването на помощ, за да се посрещнат хуманитарните нужди на бежанците, които живеят в Турция, и да се предостави достъп на сирийските деца до образование. Понастоящем около 400 000 сирийски деца не могат да посещават училище. Това е важен мотивиращ фактор, чиято липса застрашава не само непосредственото им благополучие, но и шансовете им да изградят бъдеще за себе си.

    Комисията предприе бързи действия по това решение на ръководния комитет и отпусна първоначална сума от 90 милиона евро от бюджета на ЕС за хуманитарна помощ, които ще бъдат използвани от няколко акредитирани хуманитарни партньорски организации. В ход е сключването на договори за тази сума, за да може да се предостави бързо хуманитарна помощ, включваща хранителни и нехранителни стоки, здравни грижи, вода, канализация и хигиена и осигуряване на закрила в Турция. Също така ЕС е в процес на подготвяне на първата мярка по Механизма, чрез която още над 110 000 сирийски деца на училищна възраст, които живеят извън лагери в Турция, ще получат достъп до официалната образователна система. Очаква се тази мярка да се превърне в реалност през следващите дни. В тази връзка следващата седмица ще бъде приет трансфер на 55 милиона евро от Механизма към Доверителния фонд на ЕС в отговор на кризата в Сирия.

    Освен това ЕС се съгласи да финансира проект на стойност 20 милиона евро по линия на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, с който се цели да се засили капацитетът на турската брегова охрана за патрулиране и наблюдение.

    Продължава да тече оценката на нуждите на сирийските бежанци в Турция, която Комисията извършва съвместно с турските органи, като първите резултати се очакват до средата на март, а приключването на проучването — до края на април, при условие че Турция предостави своя принос през идните дни. Оценката на нуждите ще помогне за набелязването на проекти, които да бъдат финансирани чрез Механизма. Междувременно Комисията вече определи образованието и подобряването на пригодността за заетост на сирийските бежанци като приоритетни области за незабавна подкрепа. Според текущите предварителни прогнози една трета от помощта може да бъде използвана за хуманитарни нужди, а с две трети от нея биха могли да се подпомогнат достъпът до образование (важен приоритет), местната инфраструктура и възможностите за работа.

    През отчетния период ЕС проведе дискусии с Турция с цел:

    да се ускори подготовката за изпълнението на цялото споразумение за обратно приемане между ЕС и Турция, което влиза в сила на 1 юни;

    да се подобри значително изпълнението на двустранния протокол за обратно приемане между Турция и Гърция — това доведе до обработване на натрупаните молби за обратно приемане и трансфера на лица, подлежащи на връщане;

    да се продължи техническата работа по доброволната схема за хуманитарно приемане на бежанци;

    да се ускори изпълнението на СПД (напр. да се обсъдят и изпълнят конкретни мерки, които допринасят за решителното и целенасочено изпълнение на СПД).

    Комисията и Турция продължиха дискусиите относно приоритетите за програмата за 2016 г. по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), като обърнаха специално внимание на увеличаването на финансовата помощ, чрез която да се окаже подкрепа на Турция за изпълнение на изискването в Пътната карта за либерализиране на визовия режим.

    Помощта, координирана чрез Механизма за бежанците в Турция, ще допълни помощта, която ЕС вече е предоставил на Турция за пряко подпомагане на сирийските бежанци и турските приемни общности. От началото на кризата от бюджета на ЕС са предоставени над 350 милиона евро за това пряко подпомагане. От тази сума за хуманитарна помощ до момента са сключени договори за 71 милиона евро чрез съответните хуманитарни организации основно за подпомагане на бежанците в Турция. В допълнение към това на място се изпълнява програмата за първоначална реакция на стойност 18 милиона евро от ИПП, която беше одобрена през май 2015 г. от управителния съвет на Доверителния фонд на ЕС в отговор на кризата в Сирия, като нейната цел е да се посрещнат непосредствените нужди от образование и продоволствена сигурност на сирийските бежанци в Турция посредством споразумения с УНИЦЕФ и Световната продоволствена програма, подписани през септември 2015 г. В края на 2015 г. 165 милиона евро от средствата на ИПП за 2012 г., за които имаше риск от отмяна на бюджетните кредити, включително 25 милиона евро съфинансиране от Турция, бяха разпределени за Доверителния фонд за проекти в Турция заедно с други 15 милиона евро от средствата на ИПП за 2013 г. и 2015 г.

    ЕС продължи да предоставя значителна помощ на сирийските бежанци, приети в Ливан, Йордания и Ирак, както и на сирийците, разселени в Сирия.

    Той приключи процедурата по назначаване и предварително обучение на служител на Frontex за връзка, който ще бъде командирован в Турция скоро.

    Част 4

    Заключения и препоръки

    Като цяло броят на незаконните мигранти, влизащи в ЕС от Турция, бележи спад от октомври 2015 г. досега, но през последните две седмици на февруари започна отново да расте и се запазва висок за този период на годината.

    Турция предприе редица действия за изпълнението на СПД, както беше посочено по-горе, но тези съвместни усилия все още не са довели до достатъчно или трайно намаляване на миграционните потоци. За да се справи с прекалено големия приток, който представлява тревожно явление, Турция трябва спешно да постигне по-нататъшен значителен напредък в предотвратяването на незаконното заминаване на мигранти и бежанци от нейна територия и в засилването на борбата с контрабандистите на хора. От изключителна важност в тази връзка е да се засилят наземните операции за предотвратяване на незаконното заминаване и да се положат по-големи усилия на национално и международно ниво за по-ефективна борба с контрабандата на мигранти.

    През последните месеци се наблюдават промени по отношение на произхода на мигрантите, като почти 50 % от общия брой на достигналите до ЕС незаконни мигранти през февруари не са сирийски граждани, а афганистанци, иракчани, пакистанци, иранци, мароканци, бангладешци, палестинци, алжирци. За да се справи с това явление, Турция се приканва бързо да договори и да сключи споразумения за обратно приемане със съответните трети държави, по-специално с тези, които са източник на незаконна миграция към ЕС, и да ускори ратифицирането на споразуменията, които вече са били подписани, но все още не са влезли в сила.

    Необходимо е страната да гарантира, че приложимите процедури за предоставянето на международна закрила се приключват бързо, както е предвидено в националното ѝ законодателство, с ясно предоставяне на статут на бежанец или с отхвърляне. Турция трябва също така да гарантира, че не се допуска незаконното движение към ЕС на незаконни мигранти, за които е установено, че не се нуждаят от международна закрила.

    Едно от основните постижения през отчетния период е отбелязаният от Турция и Гърция значителен напредък в изпълнението на двустранния протокол за обратно приемане. Този напредък е особено важен, тъй като полага основата за засилено изпълнение на споразумението за обратно приемане между ЕС и Турция и дава възможност всички икономически мигранти и мигранти, чиито молби за международна закрила са били отхвърлени, да бъдат ефективно върнати в Турция в кратък срок. Понастоящем е необходимо да се работи по-активно за осигуряването на навременен трансфер на лицата, подлежащи на връщане; за договарянето на реда и условията на съвместна работа; за въвеждането на ускорени процедури; за разполагането на служители за връзка на пет острова; за осъществяването на въздействаща комуникация относно обратното приемане с цел разубеждаване от незаконна миграция и за доразвиване на капацитета на Гърция за извършване на тези връщания. 

    Турция е приканена да засили действията си срещу контрабандата на мигранти, предимно чрез по-широко сътрудничество със заинтересованите страни от ЕС и държавите членки. По-конкретно от Турция се изисква да предприеме решителни действия срещу контрабандата на мигранти; да положи още по-големи усилия за предотвратяване на незаконните преминавания от Турция към ЕС, по-специално чрез засилване на наземните действия на правоприлагащите органи; допълнително да увеличи усилията, полагани от бреговата охрана и други правоприлагащи органи за извършването на съвместни операции; да засили обмена на информация относно контрабандата на мигранти сред турските правоприлагащи органи и със заинтересованите страни от ЕС и държавите членки и да улесни сътрудничеството в контекста на действията на НАТО в Егейско море.

    Турция също така се приканва да ускори подготовката си за прилагането на споразумението между ЕС и Турция за обратно приемане на граждани на трети държави от 1 юни 2016 г. От основно значение в тази връзка е Съветът да приеме възможно най-скоро позицията, която да бъде заета от ЕС в Съвместния комитет за обратно приемане, относно решението на този комитет за прилагането на разпоредбите на споразумението за обратно приемане между ЕС и Турция спрямо гражданите на трети държави от 1 юни 2016 г. 6  

    Също така е необходимо Турция да засили сътрудничеството си с ЕС във връзка с оценяването на нуждите на сирийските бежанци, което ще помогне за програмирането на помощта по линия на Механизма за бежанците в Турция.

    След постигането на съгласие относно Механизма за бежанците в Турция ЕС от своя страна трябва ускори предоставянето на помощ за посрещане на нуждите на бежанците съгласно Механизма. Набелязаните приоритетни сектори за финансова помощ за бежанците в Турция са хуманитарната помощ, образованието, интеграцията на пазара на труда, здравеопазването и социалното приобщаване, общинската инфраструктура и оказването на подкрепа за управлението на бежанските потоци. Оценката на нуждите, която се извършва понастоящем, ще осигури подробен анализ на недостига на финансиране и ще послужи за подреждане по приоритет на нуждите от финансиране във всички сектори. Ръководният комитет на Механизма ще предоставя стратегически насоки и ще взема решения относно конкретните действия, суми и най-подходящи финансови инструменти, които да се използват. Комисията ще свика второ заседание на ръководния комитет веднага след като стане готов първият преглед на оценката на нуждите.

    Турция и ЕС трябва да продължат работата си по решителното и целенасочено изпълнение на СПД. Важно е тези съвместни усилия да доведат до бързи резултати на място, по-специално при пресичането на притока на незаконни мигранти.

    В заключение, Турция започна добре изпълнението на СПД и се призовава да продължи и допълнително да активизира действията си за неговото цялостно, бързо и ефективно изпълнение.

    От своя страна, Комисията ще продължи да полага все по-големи усилия, за да гарантира бързото и ефективно изпълнение на Съвместния план за действие между ЕС и Турция. Комисията ще продължи да следи отблизо работата по Съвместния план за действие и да докладва редовно за изпълнението му.

    (1)

    Докладът препраща в някои случаи и към информация, събития и решения, датиращи от преди това или от първите дни на март.

    (2)

    В тази връзка между ЕС и Турция бяха изготвени три съвместни прегледа. От страна на ЕС, при събирането на данните пълноценно беше използван процесът на интегрираните договорености за реакция на политическо равнище в кризисни ситуации (Integrated Political Crisis Response — IPCR)

    (3)

    Както и в първия и втория доклад за изпълнението на СПД, тези графики представят единствено броя на влизанията от Турция в Гърция, тъй като те представляват над 99 % от общия брой на влезлите лица.

    (4)

     Общ брой на сирийските бежанци, обявен от турските органи на 2 март и включващ лицата, настанени в центрове за временна закрила (273 519) и в общности (2 655 456); през периода между 1 февруари и 2 март са били регистрирани 77 059 нови сирийски бежанци.

    (5)

    Турция използва понятието „центрове за временна закрила“ за означаване на бежанските лагери.

    (6)

      COM(2016) 72 final 2016/0044 (NLE).

    Top