17.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 423/72

1.

по принцип приветства залегналия в предложението на Комисията подход към засилване на участието на регионите и разширяване на тяхната свобода на избор;

2.

в този конкретен случай обаче се отнася много критично към целесъобразността на мярката;

3.

обръща внимание върху наблюдаващите се у много части от населението скептицизъм и неприемане по отношение на генетично модифицираните организми. Този скептицизъм и това неприемане трябва да бъдат вземани под внимание, включително чрез по-прозрачна процедура за разрешаване на генетично модифицирани храни и фуражи;

4.

потвърждава настояването за ясни правила за етикетиране, което да позволява на потребителите да направят информиран избор при покупка. Чрез прозрачно етикетиране трябва по разбираем начин да се представя и използването на генетично модифицирани продукти в производството на животински хранителни продукти;

5.

посочва в този контекст становището на Комитета на регионите относно „Свободата на държавите членки да вземат решения за отглеждането на генетично модифицирани култури на своя територия“ (CdR 338/2010 fin) (прието на 88-ата пленарна сесия, 27 и 28 януари 2011 г.), както и Резолюцията относно приоритетите на работната програма на Европейската комисия за 2016 г. (прието на 113-ата пленарна сесия, 9 юли 2015 г.);

6.

отбелязва, че Европейският съюз разполага с всеобхватна правна рамка за издаването на разрешение, проследимостта и етикетирането на генетично модифицирани организми (ГМО) и генетично модифицирани (ГМ) храни и фуражи, основаваща се на Директива 2001/18/ЕО относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1829/2003 от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи и Регламент (ЕО) № 1830/2003 от 22 септември 2003 г. относно проследяването и етикетирането на генетично модифицирани организми и проследяването на храни и фуражи от генетично модифицирани продукти и за изменение на Директива 2001/18/ЕО;

7.

отбелязва, че предложената правна рамка предвижда нито един ГМО, както и никакви генетично модифицирани храни или фуражи да не могат да бъдат пускани на пазара без предварително издадено разрешение в съответствие със съответната правна рамка;

8.

отбелязва, че за генетично модифицирани храни и фуражи процедурата за издаване на разрешение предвижда на документите към заявлението да бъде направена заключителна научна оценка от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ);

9.

отбелязва, че след получаването на становището на ЕОБХ Комисията представя за гласуване от държавите членки в Постоянния комитет по растения, животни, храни и фуражи проект на решение за издаването на разрешение или за отказ от издаването на разрешение;

10.

отбелязва, че ако нито в Постоянния комитет по растения, животни, храни и фуражи, нито в апелативния комитет се получи еднозначен резултат от гласуването, Комисията, в съответствие с регулаторната рамка за ГМО и с Хартата на основните права, е длъжна да вземе решение относно заявлението за разрешение;

11.

обръща внимание, че в работната си програма за 2015 г. Комисията беше оповестила, че ще преразгледа процедурата за издаване на разрешение за генетично модифицирани организми (ГМО), за да вземе под внимание опасенията на гражданите и държавите членки относно настоящото законово задължение на Комисията да одобрява разрешаването на ГМО, дори и когато липсва квалифицирано мнозинство от държавите членки в полза на разрешаването;

12.

изразява учудване, че понастоящем в резултат от оповестеното преразглеждане е налице едно-единствено предложение относно използването на генетично модифицирани храни и фуражи, но не и за задълбочено преразглеждане на процедурата за издаване на разрешение, както беше обявено;

13.

обръща внимание на поведението при гласуване на отделните държави членки във връзка с настоящата процедура за разрешаване на генетично модифицирани храни и фуражи в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003;

14.

изразява съжаление относно факта, че при гласуванията по въпроси на генетично модифицираните храни и фуражи както в Постоянния комитет, така и в апелативния комитет редовно не се стига до квалифицирано мнозинство „за“ или „против“ съответните предложения за решения;

15.

изтъква, че наред с опасенията, свързани с научната оценка, причина за това дадена държава членка да гласува „въздържал се“ или „против“ често стават и съображения относно други аспекти извън оценката на риска от ЕОБХ;

16.

отбелязва, че при сегашната правна ситуация Комисията трябва да взема решения относно заявленията за издаване на разрешение;

17.

изразява по-специално съжаление, че по тази причина Комисията фактически винаги взема решения без подкрепящ вот на държавите членки, като в случай на положителни становища на ЕОБХ решенията на Комисията обикновено са свързани с издаване на разрешение;

18.

отнася се критично към факта, че вследствие на това при вземането на решение за издаване на разрешение обикновено не се вземат под внимание например социално-политическите опасения на една или няколко държави членки, изразени в рамките на процедурата за разрешаване;

19.

подчертава, че в този контекст разрешение, основано единствено на оценката на риска от страна на ЕОБХ, все по-често се поставя под съмнение;

20.

споделя възгледа на държавите членки, че поради големия обществен интерес към разрешаването или отказа за разрешаване на ГМО е абсолютно необходимо в процеса на вземане на решения да могат да бъдат изразявани например и съображения, които не са от научно естество;

21.

изразява съжаление, че понастоящем това не е така, тъй като в хода на действащата процедура поради различията в мненията между държавите членки, и следователно недостатъчните мнозинства, в крайна сметка в центъра на процеса на вземане на решения от Комисията стои оценката на риска, извършвана от ЕОБХ;

22.

изразява мнението си, че — при условие че се извършва правна оценка и независимо от бележките относно настоящото предложение за регламент — в бъдеще положително решение на Комисията относно издаването на разрешение следва по принцип да бъде възможно само ако Постоянният комитет и апелативният комитет гласуват поне с квалифицирано мнозинство;

23.

счита, че по този начин биха могли в по-голяма степен да бъдат взети предвид и други опасения на държавите членки и да се засили чувството за отговорността, която те носят за гласуването си;

24.

не споделя виждането на Комисията, че съществуващата правна рамка трябва да се запази и че правилата за гласуване не могат да бъдат променяни само защото са приложими и за други области на политиката;

25.

призовава поради това Комисията да провери дали е възможно на равнището на управлението на риска в областта на ГМО да се предприеме съответстващо на европейското право изменение на начина и условията за издаване на разрешение;

26.

споделя виждането на Комисията в подкрепа на една-единствена система за оценка на риска;

27.

призовава за по-тясно сътрудничество между Европейската комисия и националните и регионалните органи с компетентност в областта на отглеждането на ГМО;

28.

подчертава, че това би могло да допринесе за възприемането на оценката на риска от страна на държавите членки, но също така и да подобри качеството на тази оценка;

29.

препоръчва в процедурата за издаване на разрешения да се обърне внимание на по-доброто проучване на екологичните аспекти на генетично модифицираните растения, както и на генетично модифицираните храни и фуражи;

30.

счита, че е наложително усъвършенстваните насоки на ЕОБХ за оценката на въздействието на генетично модифицираните растения върху околната среда възможно най-скоро да бъдат включени в приложенията към Директива 2001/18/ЕО относно съзнателното освобождаване на ГМО в околната среда, за да им се придаде правно обвързващ характер;

31.

отбелязва, че в своето съобщение COM(2015) 176 Комисията се спира на незадоволителното и от нейна гледна точка протичане на процедурата за даване на разрешение и по близка аналогия с Директива (ЕС) 2015/412 („клаузата за отказ от участие“ по отношение на отглеждането на ГМО) предлага съответно изменение на Регламента относно генетично модифицираните храни и фуражи;

32.

счита, че целта на Комисията, опасенията на отделните държави членки да бъдат отчитани в по-голяма степен, може да се постигне по-успешно чрез много бързото преразглеждане на проверката на риска за околната среда в рамките на процеса на издаване на разрешение, както това беше предвидено съвсем наскоро с член 3 от Директива (ЕС) № 2015/412, отколкото чрез представеното сега предложение за регламент;

33.

отбелязва, че целта на предложението не е да се промени единното равнище на безопасност, създадено посредством обща за целия ЕС оценка на риска от страна на ЕОБХ. Правната рамка на ЕС и днес вече съдържа разпоредби, които позволяват на държавите членки да забраняват съответния продукт до извършването на нова проверка на равнището на ЕС в случаите, когато има нови доказателства, че дадени генетично модифицирани храни и фуражи представляват сериозен риск за здравето или околната среда;

34.

отбелязва, че на държавите членки следва да се предостави правото да вземат на национално равнище решения за ограничаването или забраната на използването на разрешени на равнище ЕС ГМО в храните и фуражите (мерки за отказ от участие относно използването на ГМО);

35.

отбелязва обаче, че държавите членки трябва да гарантират, че предприеманите от тях мерки са в съответствие със законодателството на ЕС при спазване на принципа на пропорционалност и на забраната за неравностойно третиране на местните и чуждестранните продукти, както и с международните задължения на ЕС на равнище СТО;

36.

обръща внимание, че освен да съответстват на условията на СТО, установени на световно равнище, на вътрешния пазар тези мерки следва да бъдат съвместими с принципа на свободно движение на стоки съгласно член 34 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който забранява всички мерки с ефект, равностоен на количествените ограничения по отношение на свободното движение на стоки;

37.

отбелязва, че държавите членки, които желаят да използват възможността за забрана, следва да обосновават предприеманите от тях мерки със съображения в съответствие с член 36 от ДФЕС и с наложителни причини, свързани с обществения интерес, в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС, като обосновката на необходимостта от забрана от страна на държавите членки не бива да бъде в противоречие и с оценката на ЕОБХ на рисковете за здравето на хората и животните и за околната среда;

38.

критикува факта, че според наличната към момента информация възможността за налагане на забрана е свързана с непропорционално големи препятствия, които съответната държава членка трябва първо да преодолее, преди да се възползва от възможността на национално равнище и да издаде такава забрана, което поражда притеснения по отношение на субсидиарността и е индикация, че принципите на пропорционалност очевидно ще бъдат нарушени с настоящото предложение;

39.

изразява във връзка с това съжаление, че не се привежда примерен списък на аргументите, с които надеждно по отношение на правната сигурност би могла да се обоснове национална забрана в отделните държави членки. Такъв списък, който се доказа като полезен за правната сигурност, се съдържа например в Директива (ЕС) № 2015/412 за изменение на Директива 2001/18/ЕО по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват отглеждането на генетично модифицирани организми (ГМО) на своя територия;

40.

във връзка с това изрично изразява съжаление, че към предложението не е приложена оценка на въздействието;

41.

критикува в обобщение, че предложението на Комисията открива наистина пред държавите членки възможността за ограничаване или забрана на използването на ГМО в храни и фуражи, които са били разрешени на равнище ЕС, но не им посочва начина, по който могат на национално равнище да приложат такова решение при гарантирана правна сигурност;

42.

смята, че по тази причина понастоящем е много трудно да се прецени доколко — имайки предвид изискването за спазване на многобройни условия — възможността за забрана въобще би се използвала на практика;

43.

критикува факта, че според наличната понастоящем информация, в условията на свободно движение на стоки на единния пазар и на глобализираните стокови потоци, както и предвид големия брой участници в производствените вериги на промишленото производство на храни и фуражи, една национална забрана не може да бъде контролирана на приемлива цена;

44.

смята, че по-доброто съобразяване с опасенията на държавите членки чрез преразглеждане на тежестта на резултатите от гласуванията в комитетите е за предпочитане пред разпоредбите относно национална забрана. Разпоредбите относно възможността за забрана на национално равнище са приложими едва след преодоляване на сериозни препятствия и освен това почти не могат да бъдат контролирани;

45.

в този смисъл не споделя заключението на Комисията, въз основа на което е представен настоящият проект за регламент;

46.

поради това изразява становище за отхвърляне на проекта за регламент.