17.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 423/13

1.

приветства искането на европейския комисар по въпросите на земеделието и развитието на селските райони Комитетът на регионите да вземе участие в този проект, който той определи като свой първостепенен приоритет за 2015 г.;

2.

изразява съгласие със заявената цел за по-опростена рамка на общата селскостопанска политика (ОСП), която би повишила конкурентоспособността в сектор селско стопанство, би спестила време и би намалила разходите за всички действащи лица в ОСП, включително земеделските стопани, икономическите оператори и публичните власти;

3.

счита, че добавената стойност на приноса на КР е в съсредоточаване върху териториалните аспекти на ОСП и насърчаване на субсидиарността и многостепенното управление, тъй като значителна част от изпълнението на ОСП се управлява от местните и регионалните власти;

4.

възнамерява да представи не само краткосрочни предложения, които могат да подобрят настоящия режим, като същевременно гарантират изпълнението на целите на ОСП и правната сигурност за бенефициерите, но също така да използва това становище като трамплин за начало на обсъжданията в КР на бъдещето на ОСП след 2020 г.;

5.

подкрепя продължаващото либерализиране и опростяване на ОСП и отказа от връщане към неуспешните политики от миналото, които изолираха земеделските стопани от пазара, но настоява това да не става за сметка на продоволствената сигурност и способността на земеделските стопани да получават справедливо възнаграждение за доставените на пазара продукти;

6.

припомня, че една от отличителните черти на новата ОСП е значителното увеличаване на децентрализацията, като много разпоредби се оставят на компетентността на държавите членки и в много случаи на регионалните власти. Решенията относно това какво да се прехвърля между първия стълб (директни плащания) и втория стълб (развитие на селските райони), определението за активен земеделски стопанин, минималните изисквания за директни плащания, доброволното обвързано с производството подпомагане, горната граница на директните плащания и регионализацията са сред въпросите, оставени на компетентността на държавите членки и регионите;

7.

отбелязва, че държавите членки поискаха дерогации и освобождавания, които значително допринесоха за настоящите опасения относно нарастващата сложност на ОСП;

8.

припомня, че в становището си CDR 65/2012 КР вече препоръча по-ефективно прилагане на принципа на субсидиарност в рамките на реформата, за да се гарантира повече гъвкавост на държавите членки и на регионите. Осигуряването на повече субсидиарност, многостепенно управление и териториално сближаване обаче не следва да води до сценарий, при който ОСП е прекалено разпокъсана и не е в състояние да работи като единна политика на ЕС;

9.

счита, че ключов индикатор за по-нататъшното опростяване на ОСП е правото на държавите членки, регионите и местните власти да разполагат с по-голяма гъвкавост по отношение на изпълнението и сигурността на контрола, доколкото това не нарушава равнопоставените условия на конкуренция в ЕС, които ОСП като политика за постигане на общовалидни в целия Съюз цели трябва да гарантира;

10.

предупреждава, че опростяването на ОСП не може днес да се използва за отпадане на широка гама обществени блага, особено тези в областта на околната среда, които ОСП има за цел да осигури;

11.

настоява, че всяко опростяване на правилата на ОСП трябва да гарантира конкурентна система за производство на храни, както и че земеделските стопани могат да получават справедливи печалби от пазара. Трябва да се гарантират и стимули за земеделските стопани и местните общности за предоставяне на обществени блага, като например опазване на околната среда, социално приобщаване и предоставяне на услуги в селските райони, така че общностите да бъдат оправомощени да предоставят средства за диверсифициране на икономическата дейност, като по този начин се намалява обезлюдяването;

12.

набляга на необходимостта от повече съгласуваност и взаимно допълване между ОСП и другите политики на ЕС, като например политиката в областта на околната среда (и фондовете). Необходимостта от повече съгласуваност е най-силно изразена между европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и останалите европейски структурни и инвестиционни (ЕСИ) фондове, които заедно осигуряват обща стратегическа рамка, основаваща се на общите политически цели на стратегията „Европа 2020“;

13.

счита, че трябва да се засилят позициите на земеделските стопани при договаряне с останалите участници във верига за доставки на храни (преди всичко доставчици на суровини, търговци на дребно и представители на преработвателната промишленост) и да се подобри прозрачността, така че първичните производители да получават по-справедлив дял от пазарната цена. Трябва да се гарантира лоялната конкуренция. Призоваваме Комисията да разследва всички потенциални злоупотреби с покупателната способност по цялата верига за доставки на храни;

14.

счита, че в текущото преразглеждане на правилата на ОСП, които включват над 200 законодателни акта, в това число актовете относно приоритетните екологични площи (ПЕП), схемата за основно плащане за земеделски стопани, ООП и правилата за географските указания, от съществено значение е да се гарантира правната сигурност и предвидимостта за бенефициерите;

15.

счита, че опростяването на ОСП ще осигури най-голяма добавена стойност в планираното намаляване на административната тежест върху земеделските стопани и бенефициерите, като например селските общности, ще допринесе за повече яснота на правната рамка, ще осигури повече съгласуваност между двата стълба на ОСП, като същевременно ще гарантира добро управление на средствата на ОСП;

16.

препоръчва по-ефикасен подход за споделяне на данни и интегрирани решения, свързани с информационните технологии (ИТ), като например електронни формуляри и бази данни, осигуряващи „обслужване на едно гише“, което ще намали трудностите за земеделските стопани, хората, стопанисващи земи, и управляващите власти при попълването на формуляри. Това налага предварителна оценка на риска относно това кои данни могат да бъдат споделяни и изисква също така участието на Комисията и на органите за одит, включително на Европейската сметна палата, за да се избегнат свързани с одита проблеми в бъдеще;

17.

приветства създаването на група на високо равнище за опростяване на ЕСИ фондове, както и факта, че следва да бъде отделено особено внимание на въздействието върху бенефициерите. Предлага представител от Комитета на регионите да бъде сред членовете на групата. Този представител ще търси съдействието на комисия NAT, националните делегации и органите на КР, както и на мрежите за наблюдение на субсидиарността на КР и на стратегия „Европа 2020“, и ще им докладва;

18.

припомня, че ОСП за периода 2014 — 2020 г. продължава да бъде разделена между един голям първи стълб, насочен към директните плащания, и един по-малък втори стълб, насочен към развитие на селските райони. От гледна точка на принципа на субсидиарност, Комитетът приветства факта, че трансферът между двата стълба се решава на национално или регионално равнище, но това води и до много сложна ситуация на равнище ЕС. В своето становище (CdR 65/2012) КР подкрепя възможността за прехвърляне на суми, равняващи се най-много на 10 % от средствата, от първия към втория стълб, а не обратното;

19.

отбелязва, че е постигнат напредък по отношение на ясното разграничаване между стълбовете, но продължава да съществува препокриване по теми като районите с природни ограничения, опазването на околната среда и подпомагането на млади земеделски стопани, както и по отношение на връзката между втория стълб и други ЕСИ фондове;

20.

счита, че в идеалния вариант не следва да има такова препокриване и може би дори след 2020 г. би могло да има инструмент на политиката на ЕС в подкрепа на производството на храни, както и друг за гарантиране на устойчивото развитие и трети за овластяване на селските общности с цел диверсификация от земеделското производство. Инструментите трябва да бъдат съгласувани и да не се препокриват. Към настоящия момент обаче опростяването следва да бъде съсредоточено върху намаляване на препокриването и гарантиране, че съществуващите правила на практика не позволяват на лицата да получават „двойно финансиране“ от двата стълба за извършване на една и съща дейност;

21.

настоява, че Комисията може да изпълнява активна и подкрепяща роля по време на целия период чрез критична оценка на първоначално направения избор от страна на държавите членки и на управляващите власти, така че да се улесни промяната на приоритетите, ако те не са предоставили реална добавена стойност, като междувременно гарантира, че подобна промяна няма да наруши правната сигурност на бенефициерите;

22.

счита, че макар и екологизирането на ОСП да е сред основните нововъведения на новия програмен период, неговото прилагане често се възприема като прекалено сложно, а тълкуването на Комисията прекалено стриктно, особено по отношение на практики, равностойни на екологизирането, а делегираните актове и актовете за изпълнение, приети от Комисията, са по-стриктни от регламентите;

23.

обръща внимание на опасенията, че предоставянето на доказателства относно диверсификацията на посевите, инспекционната честота, минималния размер на площта или правилата за поддържане на постоянни пасища, са твърде обременяващи за бенефициерите;

24.

подчертава, че ОСП трябва да бъде справедлива към всички земеделски стопани. Въпреки това, природните условия, производствените разходи и общият жизнен стандарт не са еднакви в цяла Европа и трябва да се вземат предвид при преразпределяне на подпомагането. Следователно Комитетът счита, че то следва да отразява многообразието, с което се отличава селскостопанският сектор в ЕС;

25.

припомня, че в своето становище CdR 65/2012 настоятелно призова за повече субсидиарност, така че местните и регионалните власти да имат правомощия за прилагане и управление на целеви екологични мерки, включително чрез териториални договори, в партньорство със заинтересованите страни в областта на селскостопанските, екологичните и социално-икономическите въпроси и с категории мерки, отворени за всички земеделски стопани;

26.

настоява, че доверието в политиката може да се гарантира, ако тя не подкрепя единствено производството на храни, доходите на земеделските стопани и развитието на селските райони, а работи и за постигане на биологичното разнообразие и целите в областта на климата;

27.

отбелязва, че ОСП разполага с втората по големина част от бюджета на ЕС, тя има силно териториално измерение и заедно с регионалната политика е основният инструмент за изпълнение на ангажиментите на ЕС в областта на околната среда;

28.

изразява опасения, че предвид начина, по който екологизирането е замислено, то няма да реализира пълния си потенциал. Така например, от болшинството от земеделските стопанства в ЕС не се изисква да прилагат статута на приоритетните екологични площи (ПЕП);

29.

припомня, че в същото време съществуват сериозни опасения от страна на бенефициерите, че правилата за екологизиране са изключително сложни, което по-често води до обезкуражаване, отколкото до насърчаване на устойчиви селскостопански практики;

30.

счита обаче, че опростяването на правилата за екологизиране в рамките на ОСП не може да се използва като оправдание за отслабване на нейните цели в областта на околната среда. Промените на правилата следва да почиват на научни доказателства, които гарантират, че промените са екологосъобразни, и именно тези научни доказателства следва да определят до каква степен ще се изменят административните процедури за бенефициерите с цел намаляване на регулаторната тежест;

31.

припомня, че действащите понастоящем правила на ОСП позволяват приемането на еквивалентни на екологизирането мерки и счита, че те могат да бъдат разумна алтернатива при определени обстоятелства, доколкото подобряват или поне не отслабват резултатите на ОСП в областта на околната среда;

32.

счита, че принципът на пропорционалността следва да бъде прибавен към проверките и спазването на правилата за екологизиране, като се позволи по-висока търпимост спрямо леките нарушения, неблагоприятните климатични условия и неочакваните събития, неподлежащи на контрол от страна на бенефициерите. Това е особено важно през първите години от въвеждането на новите правила на ОСП, когато рискът от грешки е висок, което се дължи и на факта, че управляващите органи и насоките на Комисията бяха създадени със закъснение;

33.

предлага по-голяма гъвкавост по отношение на картографирането, така че бенефициерът да не трябва да декларира всички елементи в съответната област. По този начин се избягва рискът от свръхдеклариране;

34.

припомня, че една от ключовите промени, внесена с новите правила в областта на ОСП, е целта да се гарантира, че ОСП ще облагодетелства само тези земеделски стопани, които реално обработват земята, а не известните като „неактивни земеделски стопани“ (slipper farmers), както Комитетът вече отбеляза в предишното си становище CdR 65/2012;

35.

отбелязва, че въпреки че това се прави посредством изискванията за минимална дейност, които налагат на бенефициера да представи доказателство за минимална гъстота на отглеждане, съществуват притеснения, че така формулираните правила все още дават възможност на неактивните земеделски стопани да получават плащания по ОСП;

36.

изразява загриженост обаче, че сегашните правила и определения за активни земеделски стопани са изключително сложни и следва да бъдат изяснени. На държавите членки трябва да бъде предоставена възможността сами да определят критериите за активни земеделски стопани, при условие че се спазват общите принципи на правото на Съюза;

37.

подкрепя специалното признаване на дребните земеделски производители в рамките на ОСП, тъй като те представляват много значителен дял от заетостта в селските райони в няколко държави–членки на ЕС. КР вече предложи като мярка за опростяване прагът на минималната помощ да бъде увеличен на 1  000 EUR;

38.

счита, че младите земеделски стопани са двигател на разнообразието на икономическите и екологичните резултати както в стопанствата, така и по отношение на по-широката селска общност;

39.

препоръчва финансовите и правните разпоредби на новата ОСП да бъдат преразгледани, за да се гарантира, че те наистина насърчават навлизането на млади земеделски стопани. Разпоредбите трябва да бъдат по-гъвкави при признаването на ролята на младите земеделски стопани в рамките на настоящите правни и икономически реалности по места (прехвърляне на права на плащане, по-възрастните земеделски стопани, които едва напоследък са започнали да развиват селскостопанска дейност и т.н.) или когато младите земеделски стопани започват своята дейност заедно с по-възрастни членовете на семейството или с други предприемачи в селските райони;

40.

отбелязва, че съществуват различни проценти в регламента (5 %) и в делегирания регламент (3 %), определящи кога следва да се наложи санкция. Счита се, че границата от 3 % е непропорционална;

41.

изразява загриженост, че въпреки заявените цели на новата ОСП за намаляване на законодателството на равнище ЕС, регулаторният принос на Комисията посредством делегираните актове се увеличава, като често насоките са разглеждани от Комисията като еквивалентни на законодателството;

42.

настоява, че трябва да се избягва свръхрегулирането от страна на ЕС чрез въвеждането на допълнителни национални или регионални насоки. В тази връзка късното изготвяне на насоките на Комисията допринесе, от своя страна, за сложността на ОСП, като така се увеличава и вероятността за одитен риск в бъдеще;

43.

счита, че когато насоките или законодателството на ЕС предоставят известна гъвкавост, националните власти и управляващите органи следва да се въздържат от допълнителни разпоредби с твърде много нормативни предписания, които са трудни за проверка;

44.

призовава текущият преглед на инструментите на ОСП да се извършва въз основа на новите критерии на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), които бяха изготвени наскоро от Комисията;

45.

счита, че както и при други фондове на ЕС, ОСП продължава да има многопластово ниво на одитиране, често с различни тълкувания. Това създава правна несигурност за националните, регионалните и местните власти, но най-вече за бенефициерите;

46.

счита, че ОСП следва да премине към по-пропорционален и основан на резултатите подход по отношение на проверките и одита, като се отделя по-малко внимание на санкциите и повече на напредъка и гарантирането, че всеобхватните резултати на ОСП се постигат. За бенефициерите, в това число местните и регионалните власти, ключов критерий за опростяване е намаляването на броя на изискуемите проверки, като настоящите 5 % проверки по места се разглеждат често като прекалено тежки;

47.

подкрепя по-гъвкав, основан на риска, пропорционален подход за проверки, така че при едно посещение да може да се извършва повече от един вид проверка и в обосновани случаи да се направи предварително уведомление за проверката, за да бъде тя ефективна и за да премине с минимално нарушение на ежедневната работа на земеделските стопани и другите бенефициери. При голяма вероятност за грешки се препоръчва извършването на предварителна проверка, която ще допринесе за по-добро спазване на изискванията и участие от страна на бенефициерите;

48.

изразява загриженост, че новият член 9 от хоризонталния регламент за ОСП ще увеличи годишната инспекционна тежест и подчертава, че е необходимо да се сведат до минимум допълнителните национални правила за извършване на одит. Последните следва да подлежат на оценка на риска по отношение на съответствието им с правилата и практиките на ЕС и трябва да се разработват въз основа на предварително становище на одиторите на ЕС;

49.

настоява в бъдеще да се развие основан на риска подход към одита, за да се стигне до сценарий, при който ако национален и регионален орган е в състояние да докаже, че разполага с вътрешна система за одит, да не се изисква допълнителен одит от страна на Комисията или Европейската сметна палата, освен в случаите на извънредни и случайни проверки с цел гарантиране, че националната одитна система остава стабилна;

50.

изразява загриженост, че в действителност одитният режим ще бъде по-тежък сега и счита, че, за да се избегне това, управителните и одитните органи трябва да работят заедно от самото начало на разработването на програмите, така че да се избегнат противоречия на по-късен етап, както и необходимостта от множество одити от различни органи за една и съща дейност. Като се има предвид бавното стартиране на програмите по ОСП, това сътрудничество все още е възможно в много държави и региони;

51.

счита, че по-голямата прозрачност по време на одитния процес може да подобри спазването на правилата, като Комисията публикува заключенията от одита на ранен етап, а резултатите от помирителната процедура и обжалването се оповестяват веднага след като бъдат готови;

52.

счита, че въпреки че общата организация на пазара (ООП) сама по себе си представлява голямо опростяване чрез замяната на предходните 21 ООП и отпадането на 81 законодателни текстове, все още е възможно подобрение по отношение на намаляване на сумата и обхвата на отчитане, което трябва да бъде представено на Комисията;

53.

отбелязва, че в много държави членки селските райони не са само синоним на селско стопанство, но са също така дом и място за дребен бизнес извън производството на храни, както и място за заселване;

54.

припомня предишни становища, в които КР заявява, че е от съществено значение, с оглед на целта на ЕС за териториално сближаване, да се отделят достатъчно средства за развитие на селските райони, като се насърчава Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) да гарантира хармонично и интегрирано развитие на тези райони, в това число осигуряване на инфраструктура по места, подкрепа за МСП, обновяване на селища и по-голяма икономическа диверсификация;

55.

настоява за обща политика за развитие на селските райони, която предоставя достъп и до други ЕСИ фондове, за да се реализират съвместно приоритетите на общата стратегическа рамка „Европа 2020“;

56.

в това отношение изразява съжаление, че инвестициите за развитие на селските райони продължават да бъдат съсредоточени в сходни селскостопански дейности, вече подкрепяни от първи стълб; настоятелно призовава Комисията да използва възможното преразглеждане на програмите за развитие на селските райони (ПРСР) през целия период с цел убеждаване на управляващите органи да преустановят тези интервенции, когато те не допринасят за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и за диверсификацията и овластяването на селските общности;

57.

изразява загриженост, че е налице значително забавяне на приемането на програмите за развитие на селските райони, дори в резултат на това средствата по бюджета за 2014 г. трябваше да бъдат прехвърлени за следващи години;

58.

счита, че това забавяне до голяма степен се дължи на вътрешната координация между генералните дирекции, като често приемането е обвързано с ритъма на работа на най-бавния служител в междуведомствената консултация. В бъдеще проблемът би могъл да бъде решен с командироването на длъжностни лица от други дирекции към ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ по време на приемането на ПРСР;

59.

счита, че предвид бавния темп, с който Комисията напредва с изработването на насоките и делегираното законодателство, по-благоразумно от гледна точка на преговорите за ПРСР би било Комисията да не изисква тези програми да се представят, докато споменатите европейски правила не са налице. Това няма да намали забавянето при приемането на програмите, но ще улесни преговорите по тях;

60.

отбелязва, че инструментът на воденото от общностите местно развитие (ВОМР) надхвърля предишната инициатива LEADER по отношение на овластяването на местните общности не само чрез ЕЗФРСР, а и чрез другите три ЕСИ фондове; КР в своето становище CdR 1684/2012 вече посочи ВОМР като една от повратните точки на настоящия програмен период;

61.

при все това изразява съжаление, че въпреки че в някои държави членки, региони и местни власти са налице обещаващи примери за широко използване на воденото от общностите местно развитие, в редица други държави членки то се свежда основно до предишната инициатива LEADER, насочена към ЕЗФРСР;

62.

счита, че това е пропусната възможност за селските общности и че се дължи на неравномерно координиране между ЕСИ фондове и на факта, че различни правила за отчитане и одит продължават да се прилага за всеки фонд, а фондовете често се управляват чрез отделно управление и министерски насоки. Комитетът изразява също загриженост, че новите правила за одит за ВОМР са по-скоро обременяващи за отговорните органи и местните групи за действие (МГД);

63.

настоява да се признае, че в повечето случаи местната власт е тази, която гарантира, че МГД могат да осигурят ВОМР;

64.

във връзка с това изразява безпокойство, че стриктното прилагане на правилото за мнозинство от 51 % при гласуване за необществени членове в решенията на МГД може в определени случаи да не се осъществи на практика, заради което общините като отговорни органи могат да бъдат санкционирани; затова настоява санкциите да са пропорционални, когато отговорните органи могат да докажат, че са привлекли частни и граждански групи в процеса на вземане на решения на МГД;

65.

отбелязва, че правилата за максималния размер на населението на МГД и за минимален размер на бюджета им предоставят на държавите членки известна свобода на действие за отклоняване в определени случаи от насоките на Комисията, но изразява съжаление, че тази свобода не се използва достатъчно, като по този начин някои области на МГД не са дефинирани по начин, който да отразява по-добре съществуващите географски реалности.