24.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/196

—

като взе предвид Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, приета в Париж на 16 ноември 1972 г. от Генералната конференция на ЮНЕСКО,

—

като взе предвид обявяването от ЮНЕСКО на националния парк „Вирунга“ за обект от Списъка на световното наследство през 1979 г. и за обект от Списъка на застрашеното световно наследство през 1994 г.,

—

като взе предвид Конвенцията за биологичното разнообразие, приета на срещата на високо равнище за Земята в Рио де Жанейро на 5 юни 1992 г.,

—

като взе предвид Конвенцията по влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици, приета в Рамсар през 1971 г.,

—

като взе предвид Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, приети през 1976 г. (и техните актуализации), както и Ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека, приети през 1971 г.,

—

като взе предвид „Окончателното изявление след споразумение, постигнато по жалба на WWF International („Световен фонд за дивата природа интернешънъл“) срещу дружеството SOCO International plc („СОКО Интернешънъл“)“ от юли 2014 г.,

—

като взе предвид правната и договорна рамка за сектора на въглеводородите в Демократична република Конго, включително Ordonnance-Loi no 81-013 portant législation générale sur les mines et les hydrocarbures („Закон № 81-013 за общото законодателство относно мините и въглеводородите“), Code minier („Кодекса за минното дело“) и всеки бъдещ Code congolais des hydrocarbures („Кодекс на ДРК за въглеводородите“), както и Contrats de Partage et de Production des hydrocarbures („Договорите за разпределяне и производство на въглеводороди“),

—

като взе предвид въпроса до Комисията относно опазването на националния парк „Вирунга“ в Демократична република Конго (O-000108/2015 — B8-1111/2015),

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по развитие,

—

като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.

като има предвид, че националният парк „Вирунга“, разположен в провинциите Северно Киву и Източната провинция на Демократична република Конго (ДРК), на границата с Руанда и Уганда, е най-старият национален парк в Африка, обект от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, и е световно известен със своите уникални местообитания и богато биологично разнообразие, което го превръща в парка с най-голямо биологично разнообразие в Африка; като има предвид, че паркът, по-специално, е известен със своите планински горили, критично застрашени видове, изброени в приложение I към Конвенцията от 1973 г. по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES);

Б.

като има предвид, че съгласно Конвенцията за биологичното разнообразие, подписана и ратифицирана от ДРК, опазването на биологичното разнообразие е обща грижа на човечеството и е неразделна част от процеса на развитие; като има предвид, че Конвенцията е правно обвързваща, като задължава подписалите я страни да прилагат нейните разпоредби;

В.

като има предвид, че националният парк „Вирунга“ също така е защитен от Рамсарската конвенция и националното законодателство на ДРК; като има предвид, че Европейската комисия и някои държави — членки на ЕС, подкрепят опазването на парка през последните 25 години;

Г.

като има предвид, че националният парк „Вирунга“ е една от трите зони в ДРК по Рамсарската конвенция (№ 787); като има предвид, че съгласно Рамсарската конвенция ДРК има редица задължения във връзка със зоните, включени в списъка от Рамсар, като например да формулира и впоследствие да изпълнява своя план за насърчаване на опазването на влажните зони, включени в списъка, и доколкото е възможно разумното използване на влажните зони на своя територия (член 3, параграф 1 от Рамсарската конвенция);

Д.

като има предвид, че според доклад на „Световния фонд за дивата природа“ от 2013 г., озаглавен „Икономическата стойност на парка „Вирунга““, национален парк „Вирунга“ в момента е с годишна икономическа стойност в размер на 48,9 милиона щатски долара; като има предвид, че при стабилна обстановка, паркът би могъл да допринесе за растежа на икономиката и туризма и би могъл да има икономическа стойност 1 милиард щатски долара годишно и да създава 45 000 работни места;

Е.

като има предвид, че въпреки статуса си на защитена дива природа, паркът е под заплаха в продължение на десетилетия от въоръжени групи, които се занимават с бракониерство, обезлесяване и други форми на неустойчива и незаконна експлоатация на ресурсите; като има предвид, че в резултат на това „Вирунга“ е бил включен в Списъка на застрашеното световно наследство; като има предвид, че усилената дейност в областта на нефтодобива в контекста на масова бедност, слаба държава, лошо управление и регионална несигурност би довела до тежки социални и екологични дестабилизиращи последствия;

Ж.

като има предвид, че през декември 2007 г. правителството на ДРК предостави нефтени концесии, които обхващат 85 % от парка; като има предвид, че „СОКО Интернешънъл“ до момента е единственото дружество, което е извършило проучвания в парка;

З.

като има предвид, че въпреки Закона на ДРК за забрана на вредни за околната среда дейности в защитените зони, разрешението за проучване на „СОКО Интернешънъл“ използва изключение в този закон, което позволява „научни дейности“ в защитени зони;

И.

като има предвид, че „СОКО Интернешънъл“ вече не разполага с лиценз за блок V в национален парк „Вирунга“;

Й.

като има предвид, че резултатите от системното проучване показват наличие на нефт в национален парк „Вирунга“; припомня, че експлоатацията (и проучването) са несъвместими с опазването на парка, който е обект от Списъка на световното наследство;

К.

като има предвид, че отговорността за спазване на правата на човека е глобален стандарт за очакваното поведение за всички предприятия, развиващи стопанска дейност, независимо къде развиват дейността си, както беше потвърдено в Ръководните принципи на ООН за стопанската дейност и правата на човека и Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия;

Л.

като има предвид, че в продължение на над две десетилетия имаше ожесточен конфликт на и около територията на националния парк „Вирунга“; като има предвид, че незаконното разработване на мини, незаконната експлоатация на неговите природни ресурси (дървен материал, въглища и др.) и бракониерството на застрашени животни, както и друга незаконна търговия с природни ресурси, в частност, са финансирали както бунтовниците, така и официалните въоръжени сили, като същевременно проучването и експлоатацията на потенциални нефтени залежи най-вероятно ще доведе до по-нататъшно насилие и сериозни нарушения на правата на човека и ще предизвика замърсяване в района;

М.

като има предвид, че най-критичните рискове за околната среда, свързани с разработването на добива на нефт в области, в които липсва добро управление, включват широкомащабно разчистване на растителност, въвеждане на инвазивни растения, фрагментиране на местообитанията, повишена вероятност от бракониерство и замърсяване от нефтени разливи, изгаряне във факел и депониране на отпадъци; като има предвид, че рискът от „проклятието на нефта“ би могъл да доведе до влошаване на показателите за бедността и неравенството, както се вижда от проучванията на конкретни случаи, като този на делтата на река Нигер;

Н.

като има предвид, че устойчивото управление на земята, водата и дивата флора и фауна на национален парк „Вирунга“ ще има преки и непреки икономически ползи за общностите, които разчитат до голяма степен на природните ресурси на парка; като има предвид, че според „Световния фонд за дивата природа“, дори само секторът на туризма, посветен на планинската горила, би могъл да носи 30 милиона щатски долара годишно и да създава хиляди работни места;

1.

Подчертава абсолютната необходимост да се предотврати нанасянето на необратими щети на националния парк „Вирунга“, който е обявен от ЮНЕСКО за обект от Списъка на световното наследство през 1979 г. и за обект от Списъка на застрашеното световно наследство през 1994 г.;

2.

Изразява съжаление във връзка с факта, че националният парк „Вирунга“ също така се е превърнал в едно от най-опасните места по света, когато става въпрос за опазване на дивата природа; отбелязва с дълбока загриженост, че въоръжени групи участват в незаконната експлоатация на природните ресурси на парка чрез разработване на мини и производство на въглища, като и двете дейности се използват за поддържане на техните военни операции и за лично облагодетелстване; изразява съжаление също така, че въоръжени групи са участвали в широкомащабно бракониерство за хранителни цели и за търговия със слонова кост и месо от дивеч, приходите от която са използвани за военни цели; отбелязва със загриженост освен това, че лошата дисциплина, нередовното заплащане и липсата на храна доведоха до това военни служители да вземат все по-голямо участие в незаконни дейности, включително непромишлено разработване на мини, производство на въглища и бракониерство на видове от дивата фауна и флора; отбелязва, че въпреки че паркът е зона на дивата природа, неговите два милиона акра (790 000 хектара) имат огромни проблеми, свързани с опазването, особено с оглед на ограниченото финансиране от правителството; отбелязва, че на 15 април 2014 г. главният управител на парка, белгийският принц Еманюел дьо Мерод, беше сериозно ранен от три въоръжени лица и че през последното десетилетие над 140 горски пазачи са били убити в парка при изпълнение на служебните си задължения;

3.

Подчертава, че проучването и експлоатацията на нефтени залежи или други незаконни дейности биха могли да доведат до необратими щети за националния парк „Вирунга“; счита за неприемливо, че през 2007 г. на френското нефтено дружество TOTAL („ТОТАЛ“) и на британското нефтено дружество „СОКО Интернешънъл“ бяха предоставени нефтени концесии в национален парк „Вирунга“ — в нарушение на Парижката конвенция за опазване на световното културно и природното наследство, Конвенцията за биологичното разнообразие от 1992 г., Рамсарската конвенция и законодателството на Конго; припомня, че докато „ТОТАЛ“ се съгласи никога да не извършва проучвания в границите на национален парк „Вирунга“ (дори правителството на Конго да реши да промени границите), „СОКО Интернешънъл“ проведе проучване на нефтени залежи в национален парк „Вирунга“ и приключи сеизмично проучване през юли 2014 г., резултатите от което бяха предадени на правителството на Конго и свидетелстват за наличието на нефт; призовава правителството на Демократична република Конго да не предоставя лиценз на друг оператор;

4.

Изтъква, че правителството на Уганда е в процес на предоставяне на лиценз за блока Нгаджи, който е в съседство на национален парк „Вирунга“ и включва езерото Едуард, и подчертава, че на национален парк „Вирунга“ могат да бъдат нанесени необратими щети и в резултат на проучване и експлоатация;

5.

Отбелязва споразумението, постигнато през юни 2014 г. между дружеството „СОКО Интернешънъл“ и групата за опазване на дивата природа „Световен фонд за дивата природа“, във връзка с жалба на „Световния фонд за дивата природа“ до националното звено за контакт (NCP) на Обединеното кралство относно липсата на съответствие на „СОКО Интернешънъл“ с насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, според което дружеството се ангажира да не предприема или възлага проучвателни или други сондажни дейности в националния парк „Вирунга“, освен ако ЮНЕСКО и правителството на ДРК са съгласни, че тези дейности не са несъвместими със статута на парка като обект от Списъка на световното наследство; отбелязва, че такова условно споразумение не предоставя гаранции за прекратяване на всякакви свързани с нефта дейности в парка; изтъква, че неясната позиция на дружеството „СОКО Интернешънъл“ оставя възможност да се премахне изцяло или частично класификацията на парка с цел извършване на нефтени сондажи; отбелязва, че концесията, в рамките на която дружеството „СОКО Интернешънъл“ извършва проучвания, се намира във и около езерото Едуард — област, обитавана от десетки емблематични (и някои застрашени) видове, включително шимпанзета, слонове, крокодили и лъвове; призовава поради това „СОКО Интернешънъл“ и неговото дружество, регистрирано в ДРК, трайно да преустановят всички дейности по проучване и експлоатация в национален парк „Вирунга“ и да зачитат настоящите граници на парка; също така призовава правителството на ДРК да отмени издадените разрешения за проучване на нефтени залежи на територията, собственост на национален парк „Вирунга“, както бе поискано от Комитета по световно наследство;

6.

Подчертава, че риболовът в езерото Едуард води до приходи, изчислявани в размер на 30 милиона щатски долара годишно, в полза на местната общност, която живее в близост до националния парк „Вирунга“ и освен това според независимо проучване, поръчано от „Световния фонд за дивата природа“, над 50 000 семейства разчитат на езерото, за да се снабдяват с прясна вода;

7.

Посочва, че според доклад на организацията Global Witness („Глобал уитнес“), публикуван през септември 2014 г. в Der Spiegel („Шпигел“), Telegraph („Телеграф“) и New York Times („Ню Йорк Таймс“), съществуват твърдения, че дружеството „СОКО Интернешънъл“ и неговите изпълнители са извършили незаконни плащания, изглежда са подкупили въоръжени бунтовници и са се възползвали от страха и насилието, разпалвани от страна на правителствените сили за сигурност в източната част на ДРК, докато са търсили достъп до най-стария национален парк в Африка с цел проучване на нефтени залежи;

8.

Изразява одобрението си за стратегическата екологична оценка (СЕО) на проучването/експлоатацията на нефтени залежи в северния регион на рифта Албертин, включително в националния парк „Вирунга“; счита, че въз основа на тази оценка съответните правителства, включително правителството на ДРК, следва да са в състояние да вземат информирани решения, базирани на подходящ анализ на въздействието на проучването и експлоатацията на нефтени залежи; при все това изразява съжаление, че процесът на СЕО беше значително забавен и че проучването за нефтени залежи вече е започнало в националния парк „Вирунга“, въпреки че процесът на СЕО все още не е завършен;

9.

Подчертава, че въпросът за добива на нефт в ДРК е белязан от неподходяща и неефективна законодателна и регулаторна система; призовава правителството на ДРК да поддържа и зачита законовите и подзаконовите разпоредби на ДРК, които забраняват вредни за околната среда дейности като проучвания и експлоатация на нефтени залежи в защитени зони, като национален парк „Вирунга“, и да премахнат съществуващите пропуски в проектозаконите за въглеводородите и за опазване на околната среда, които дават възможност за проучване и експлоатацията на природни ресурси в национални паркове и обекти от Списъка на световното наследство;

10.

Поздравява органите на управление в рамките на парка за усилията им да гарантират устойчиви доходи от производство на природна слънчева и водна енергия, което повишава доходите на голяма част от местното население без да се разрушава природната зона, и което е в рамките на допустимите дейности за развитие за обект от Списъка на световното наследство;

11.

Изтъква, че от началото на 1990-те години конфликтите с въоръжените партизани, живеещи във и около парка доведоха до сериозни нарушения на правата на човека и до голяма част от насилието; посочва, че Демократичните сили за освобождението на Руанда (ДСОР), група от партизани, обвинени в извършването на зверствата по време на геноцида в Руанда през пролетта на 1994 г., който се разпространи и в източната част на ДРК, живеят в парка от 1996 г. насам и все още се укриват отвъд границата във „Вирунга“, като също така има съобщения, че въоръжените отряди на Май-Май са убили, изнасилили и ранили много хора и са разрушили села в пределите на парка; настоятелно призовава правителството на ДРК да разоръжи бунтовниците и да възстанови сигурността в региона на парка; освен това изразява съжаление, че репресиите срещу защитници на правата на човека и журналисти в ДРК са се увеличили; отново призовава правителството на ДРК да признае и зачита свободата на пресата и медиите и да спазва принципите на правовата държава и правата на човека;

12.

Припомня, че съгласно Парижката конвенция за опазване на световното културно и природно наследство проучването и експлоатацията на нефтени залежи не са съвместими със статут на обект от Списъка на световното наследство; освен това подчертава, че националният парк „Вирунга“ е местообитание за много застрашени видове, като например емблематичните планински горили (които са сред последните на планетата), и окапи, както и че местообитанията на застрашените видове следва да бъдат строго защитени; приветства решението на правителството на ДРК да създаде специален отряд за борба с бракониерството, но призовава правителството да идентифицира и предприеме допълнителни правни действия в сътрудничество със секретариата на Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора с оглед на борбата с престъпните мрежи, участващи в незаконния трафик; настоятелно призовава правителството на ДРК, в по-общ план, да засили ролята на горските пазачи на парка и да наказва незаконните дейности, извършвани в парка;

13.

Подчертава, че има съобщения, че въпросът за промяна на границите на националния парк „Вирунга“ е бил повдигнат между правителството на Конго и дружеството „СОКО Интернешънъл“ с цел да се премахне класификацията на части от националния парк „Вирунга“ или на целия парк „Вирунга“, за да се предостави законно разрешение за извършване на сондажи за нефтени кладенци, въпреки че не изглежда на този етап правителството официално да е отправило искане за такава промяна към ЮНЕСКО;

14.

Призовава Европейската служба за външна дейност да координира дипломатическата реакция от страна на държавите — членки на ЕС, и на други потенциални донори, които осъществяват дейност в ДРК, с цел да се подпомогне правителството на ДРК да откаже извършването на проучване и експлоатацията на нефтени залежи в границите на парка, да отмени разрешенията за проучване на нефтени залежи, предоставени за територия, която е собственост на национален парк „Вирунга“, както е поискал Комитетът по световно наследство, и в другите обекти в Конго от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, както и да отхвърли внасянето на промени в и намаляването на границите на парка;

15.

Призовава Комисията и държавите членки да поддържат целостта на парка, например като увеличат своя ангажимент за финансиране на устойчивото опазване и икономическото развитие и диверсификацията на заобикалящия регион; призовава, по-специално, ЕС да подкрепи усилията на правителството на ДРК за разработване на устойчиви енергийни и икономически алтернативи на добивната промишленост, за подобряване на мобилизирането на национални ресурси, особено чрез справедливи и прогресивни данъчни системи, в управлението и в борбата срещу бракониерството, незаконната сеч, незаконното разработване на мини и корупцията, които са постоянни фактори, които биха могли да нанесат необратими щети на парка;

16.

Призовава Комисията и държавите членки да предприемат всички подходящи мерки, за да превърнат проекта за СЕО в реален инструмент за вземане на решения;

17.

Подчертава, че държавите — членки на ЕС, са задължени от международното и европейското право в областта на правата на човека да гарантират, че дружествата, действащи в рамките на тяхната юрисдикция, не причиняват или допринасят за нарушаване на правата на човека, пряко или непряко, посредством своята стопанска дейност, и че действат в съответствие с приетите кодекси за поведение, подробно определящи социални и екологични стандарти, както и в съответствие с инструменти като Конвенция № 169 на МОТ, Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия и Ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека; призовава Комисията и държавите членки да приемат правно обвързващи мерки, за да се потърси ефективно отговорност от дружества, за които има доказателства за заобикаляне на националното законодателство и международните договори;

18.

Призовава Комисията и държавите членки да предприемат ефективни действия за допълнително отстраняване на първопричините за въоръжените конфликти и корупцията, както и за подпомагане на стратегии и проекти за устойчиво развитие и за изграждане на мира в национален парк „Вирунга“ и в заобикалящия го район;

19.

Настоятелно призовава Комисията, държавите членки, Демократична република Конго и нефтените дружества, които са заинтересовани от извършването на сондажи за нефтени залежи, да защитават настоящите граници и съседните области на национален парк „Вирунга“ от експлоатацията на изкопаеми горива;

20.

Призовава Европейската служба за външна дейност да предприеме всички необходими инициативи, за да убеди правителството на ДРК да разследва актовете на насилие срещу защитници на правата на човека, които развиват дейност в ДРК, особено в национален парк „Вирунга“, включително управителите на национален парк „Вирунга“, и да го насърчава да направи всичко възможно, за да предотврати повторението на подобни актове на жестокост;

21.

Настоятелно призовава Европейската служба за външна дейност да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира, че Службата на Обединеното кралство за борба с тежките измами, като първична юрисдикция, и всяка друга компетентна юрисдикция изцяло ще разследват всички представени им твърдения за подкупи и корупция по отношение на „СОКО Интернешънъл“ и неговото дружество, регистрирано в ДРК, SOCO Exploration and Production DRC SPRL („СОКО Експлорейшън енд Продъкшън ДРК“) ще поемат публичен ангажимент окончателно да прекратят всички дейности по проучване и експлоатация на ресурси в рамките на национален парк „Вирунга“;

22.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Демократична република Конго, на Република Уганда и на Република Руанда, на Комитета по световно наследство, създаден в рамките на ЮНЕСКО, на Програмата на ООН по околната среда и на Секретариата на Рамсарската конвенция.