20.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 355/2

—

като взе предвид Резолюция 2177 (2014) на Съвета за сигурност на ООН от 18 септември 2014 г. относно мира и сигурността в Африка,

—

като взе предвид Резолюция 69/1 на Общото събрание на ООН от 19 септември 2014 г. относно мерките за ограничаване и борба с епидемията от ебола, която наскоро избухна в Западна Африка,

—

като взе предвид решението на генералния секретар на ООН, Бан Ки-мун, за създаването на първата по рода си мисия за извънредни ситуации във връзка със здравето в историята на ООН, Мисията на ООН за реагиране на извънредната ситуация с вируса ебола (UNMEER), след приемането на Резолюция 69/1 на Общото събрание на ООН и Резолюция 2177(2014) на Съвета за сигурност относно епидемията от ебола,

—

като взе предвид Международните здравни правила (МЗП) на Световната здравна организация (СЗО) от 2005 г. (WA 32.1),

—

като взе предвид препоръките от консултацията на СЗО относно зоонозите от 5 май 2004 г.,

—

като взе предвид декларацията на СЗО от 8 август 2014 г., с която епидемията от ебола се обявява за извънредна ситуация за общественото здраве, будеща загриженост в международен план;

—

като взе предвид пътната карта на СЗО от 28 август 2014 г. в отговор на вируса ебола и нейното актуализиране,

—

като взе предвид доклада на генералния директор на СЗО пред Изпълнителния съвет по време на неговото извънредно заседание относно епидемията от ебола, проведено в Женева на 25 януари 2015 г.,

—

като взе предвид изявлението на СЗО от 9 май 2015 г. относно края на епидемията от вируса ебола в Либерия,

—

като взе предвид ръководството за имунизационните програми в Африканския регион в контекста на вируса ебола, издадено от СЗО,

—

като взе предвид декларацията от заседанието през пролетта на 2015 г. на Групата на Световната банка и Международния валутен фонд, проведено във Вашингтон, на 17– 19 април 2015 г.,

—

като взе предвид международната конференция под надслов „Ебола: от спешни мерки към възстановяване“, проведена в Брюксел на 3 март 2015 г.,

—

като взе предвид създаването от Африканския съюз на мисията за подкрепа от страна на Африканския съюз при избухването на епидемията от ебола в Западна Африка (ASEOWA) на 21 август 2014 г.,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014 — 2020 г.),

—

като взе предвид съобщението на Комисията COM(2010)0128, както и документи SEC(2010)0380, 0381 и 0382 относно ролята на ЕС в световното здравеопазване,

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 24 октомври 2014 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно ролята на ЕС в световното здравеопазване от 3011-ото заседание на Съвета по външни работи, проведено на 10 май 2010 г. в Брюксел;

—

като взе предвид заключенията от заседанията на Съвета по външни работи на ЕС от 15 август 2014 г., 20 октомври 2014 г., 17 ноември 2014 г., 12 декември 2014 г. и 16 март 2015 г. относно кризата с епидемията от ебола в Западна Африка,

—

като взе предвид докладите за Европейския съвет, изготвени през ноември 2014 г. и през март 2015 г. от Христос Стилианидис, член на Европейската комисия и координатор на ЕС за борбата с ебола,

—

като взе предвид всеобхватната рамка за ответни действия срещу епидемията от ебола в Западна Африка, изготвена от Европейската служба за външна дейност и Европейската комисия,

—

като взе предвид Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (ИПДП) и доклада за напредъка за 2011 г. на ИПДП относно Сиера Леоне, доклада за напредъка за 2012 г. на ИПДП относно Либерия, както и доклада за напредъка за 2012 г. на ИПДП относно Гвинея,

—

като взе предвид френската програма RIPOST относно работата в мрежа на институтите за обществено здраве в Западна Африка,

—

като взе предвид резолюцията относно епидемията от вируса ебола, приета от Съвместната парламентарна асамблея АКТБ — ЕС в Страсбург, Франция, на 3 декември 2014 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 18 септември 2014 г. относно реакцията на ЕС на разразилата се епидемия от ебола (1),

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по развитие и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8–0281/2015),

A.

като има предвид, че системите за здравеопазване на Либерия, Сиера Леоне и Гвинея разкриват големи пропуски, и като има предвид, че трите държави още преди избухването на епидемията бяха сред държавите на последните места в класацията на ПРООН за индекса за човешко развитие, като около 80 % от техните граждани живеят в крайна бедност, и с най-високи проценти на преждевременна смъртност сред възрастните и сред децата под петгодишна възраст по света, дължаща се основно на лечими състояния;

Б.

като има предвид, че кризата с вируса ебола е системна на местно и регионално равнище, но също така и на равнището на националното и глобалното управление;

В.

като има предвид, че мащабът на катастрофата може да се отдаде на няколко фактора, сред които: политическия провал на засегнатите държави да алармират за положението, зле адаптираната реакция на международната общност, опустошителните последици от затварянето на границите и ограниченията върху хората, неефективността на механизмите за контрол и предупреждение, бавните и зле пригодени ответни действия след евентуалното мобилизиране на помощ, явната липса на ръководна роля на СЗО, липсата на научни изследвания и разработване на лекарствени продукти, диагностика и ваксини;

Г.

като има предвид, че три нови случая на вирусното заболяване ебола бяха регистрирани през седмицата, приключваща на 18 октомври 2015 г., всичките в Гвинея; като има предвид, че страната докладва за нула случая през предходните две седмици; като има предвид, че Сиера Леоне докладва за нула случая за пета поредна седмица; като има предвид, че на 3 септември 2015 г. СЗО обяви, че Либерия е незасегната от предаване на вируса на ебола сред населението; като има предвид, че е имало 28 512 потвърдени случая, включително 11 313 потвърдени смъртни случая;

Д.

като има предвид, че все още съществуват твърде малко данни за широкото разпространение, предаването и потенциала за мутация на вируса ебола; като има предвид, че общоразпространеното объркване и преобладаващото неправилно разбиране на причините и последиците от болестта, предизвикана от вируса ебола, засилиха разпространението на вируса; като има предвид, че етнографските изследвания са полезни за разбирането на начините на функциониране на общностите и на начините за достигане до хората от различни културни среди;

Е.

като има предвид, че болестта, предизвикана от вируса ебола, беше установена в семенната течност и в очната течност на лицата във възстановителен период; като има предвид, че са налице отделни очевидни случаи на предаване по полов път, което показва трудностите, свързани с унищожаването на вируса и с определянето на даден момент, в който може действително да се счита, че в държавите няма ебола;

Ж.

като има предвид, че в голям брой африкански държави системите за здравеопазване и образователните системи се влошиха през целия период на прилагане на програмите за структурни корекции, наложени от МВФ и Световната банка, които изискаха бюджетни съкращения в публичния сектор;

З.

като има предвид, че избухването на епидемията от ебола в Западна Африка показа, че местните и националните системи за здравеопазване в държавите с ниски доходи не разполагат със средствата или с устойчивостта да реагират на избухването на инфекциозни болести, като например вируса ебола; като има предвид, че по тази причина укрепването на световните системи за здравеопазване се превърна в неразделна част от глобалното управление на здравето;

И.

като има предвид значението на културата и традиционните обичаи при управлението на кризата с вируса ебола (2);

Й.

като има предвид, че децата, подрастващите момичета и младите жени са сред най-маргинализираните и уязвими лица по време на подобна криза, което сериозно застрашава участието на жените в стопанските дейности и засили неравнопоставеността между половете в образованието; като има предвид, че сираците може да се сблъскват с отхвърляне и стигматизация;

К.

като има предвид, че епидемията от ебола, която засегна Западна Африка, е една от най-големите и най-комплексни епидемии в историята на заболяването; като има предвид, че СЗО за първи път получи сигнал за епидемията от ебола на 23 март 2014 г., но едва на 8 август 2014 г. Комитетът за международни здравни правила при извънредни ситуации я обяви за извънредна ситуация за общественото здраве, будеща загриженост в международен план; като има предвид, че преди тази епидемия ебола не беше считана за сериозно предизвикателство за общественото здраве;

Л.

като има предвид, че почти 500 здравни работници починаха след заразяване с вируса ебола в Гвинея, Либерия и Сиера Леоне — държави, които изпитваха сериозен недостиг на персонал още преди избухването на кризата с епидемията от ебола; като има предвид, че болничният и здравният персонал не разполагаше с капацитет да се справи с други болести поради мобилизирането на ресурсите за борба с епидемията ебола; като има предвид, че съществува необходимост от защита на здравните заведения и здравните работници, за да се предостави възможност за устойчиво предоставяне на медицински грижи;

М.

като има предвид, че много на брой оздравели пациенти са се сблъскали със стигматизиране както от страна на семейството си, така и на обществото; като има предвид, че това положение особено засяга децата, които са загубили единия или двамата родители, като много от тези деца са отхвърлени от преживелите лица от страх от заразяване;

Н.

като има предвид, че съществува необходимост от интегриране на епидемиологията, общественото здравеопазване и социалните науки, за да се извлекат подходящи поуки от разразилата се епидемия от ебола;

О.

като има предвид, че през първите няколко месеца на кризата с ебола хуманитарните НПО, и по-специално „Лекари без граници“ и Червеният кръст, бяха най-ефективните и най-добре информираните участници, притежаващи най-голям опит, и по тази причина изиграха първостепенна роля при първоначалните усилия за борба с вируса;

П.

като има предвид, че затварянето на училища и тенденцията децата сираци да се превръщат в предоставящи грижи лица в домакинствата рискуват да породят „изгубено поколение“ деца, лишени от формално образование за дълги периоди от време;

Р.

като има предвид, че със своите знания и със своя капацитет за съвместна работа хуманитарните организации доказаха, че при необходимост, в началото на кризата, могат да бъдат по-подходящи и по-ефективни от „институционалните участници“;

С.

като има предвид, че кризата с вируса ебола доведе до друг проблем, който организацията „Лекари без граници“ определи като „криза в кризата“, а именно че лица със заболявания, различни от вируса ебола, не постъпваха на болнично лечение поради страх от заразяване с вируса;

Т.

като има предвид, че ЕС, заедно със своите държави членки, е най-големият донор на помощ за развитие по света и е предоставил на разположение над 1,39 милиарда евро с цел подпомагане на ограничаването на епидемията от болестта, предизвикана от вируса ебола, в Западна Африка; като има предвид, че тази сума дава възможност на ЕС да преговаря с държавите партньори и други донори с цел да се подкрепи всеобхватна национална система за здравеопазване, която да се базира на съгласувана и приобщаваща стратегия, основана на потребностите;

У.

като има предвид доказаната способност на Световната продоволствена програма на ООН да разгърне ефикасна логистика, която в бъдеще също би могла да бъде използвана за целите на ранното предупреждение и ответните действия;

Ф.

като има предвид, че безопасността на предоставящите грижи лица е от съществено значение за мобилизирането на здравни работници в международен мащаб;

Х.

като има предвид, че Европейският съвет назначи координатор на ЕС за борбата с ебола на 23 октомври 2014 г. в лицето на члена на Европейската комисия, отговарящ за хуманитарната помощ и управлението при кризи, г-н Стилианидис; като има предвид, че от 12 ноември 2014 г. насам той посети най-силно засегнатите държави, придружен от члена на Европейската комисия, отговарящ за здравеопазването, г-н Андрюкайтис;

Ц.

като има предвид, че ООН, СЗО и Комисията установиха процедури за извършване на оценка на управлението на епидемията;

Ч.

като има предвид декларацията от април 2015 г., в която СЗО признава, че светът и самата организация са били зле подготвени за справяне с епидемия в дългосрочен план;

Ш.

като има предвид, че е от съществено значение да се подобри международното управление на кризи във връзка със здравето;

Щ.

като има предвид, че достъпът до лекарствени продукти е изключително важна част от правото на здравеопазване;

АА.

като има предвид, че 2 милиарда души по света нямат достъп до ваксини или лечение, от което се нуждаят, за да останат живи и здрави;

AБ.

като има предвид, че достъпът до лекарствени продукти, както и до научни изследвания и разработване на открития в тази област трябва да отговаря приоритетно на потребностите на страдащите лица, независимо дали те се намират в Европа или в развиващите се страни;

АВ.

като има предвид, че Инициативата за иновативни лекарства представлява най-голямото публично-частно партньорство по света в областта на науките за живота с бюджет в размер на 3,3 милиарда евро за периода 2014 — 2024 г., от които 1,638 милиарда евро са от програмата „Хоризонт 2020“;

АГ.

като има предвид, че причинената от вируса ебола травма предизвика недоверие сред хората по отношение на здравните заведения, страх сред здравните работници да се върнат към своята работа, както и обедняване и съмнения в рамките на общностите; като има предвид, че е спешно необходимо да се даде нов основен импулс на здравните услуги; като има предвид освен това, че е от първостепенно значение също така да се създадат солидни и ефективни системи за здравеопазване, включително споделяне на рисковете, във всички развиващи се страни, което предполага и сериозно обучение на местния медицински персонал;

АД.

като има предвид, че кризата с вируса ебола причини още по-дълбока рецесия в държавите от засегнатия регион, и като има предвид, че по данни на Световната банка само през 2015 г. БВП на трите най-засегнати държави ще се намали с 2 милиарда щатски долара в резултат на нея;

АЕ.

като има предвид, че трите държави отправиха искане към МВФ и Световната банка за „план Маршал“ в размер на 7 500 милиона евро с цел да им бъде оказана помощ да преодолеят икономическите си затруднения;

АЖ.

като има предвид, че някои НПО призоваха Световната банка да предостави заем в размер на около 1,7 милиарда щатски долара с цел на тези държави да бъде оказана помощ за трайно подобряване на техните инфраструктури в областта на здравеопазването;

АЗ.

като има предвид, че международната общност трябва да остане бдителна, и като има предвид, че целта е постигането на етапа след ебола, т.е. етап, при който няма нови случаи на заразяване за продължителен период от време;

АИ.

като има предвид, че са абсолютно необходими добри хигиенни практики; като има предвид обаче, че в трите държави липсват функциониращи в достатъчна степен системи за водоснабдяване и канализация;

АЙ.

като има предвид, че съществуват опасения, че в случай на нова епидемия мащабът на смъртността би се повторил;

АК.

като има предвид, че заместник-председателят/върховен представител Федерика Могерини, членът на Европейската комисия, отговарящ за хуманитарната помощ, и координатор на ЕС за борбата с ебола Христос Стилианидис, членът на Европейската комисия, отговарящ за международното сътрудничество и развитието, Невен Мимица, членовете на Европейския парламент, правителствата и членовете на парламентите на държавите членки призоваваха многократно за укрепването на системите за здравеопазване;

АЛ.

като има предвид, че в рамките на 11-ия Европейски фонд за развитие укрепването на системите за здравеопазване и укрепването на услугите по водоснабдяване и канализация са сред ключовите сектори само за Гвинея и това не се отнася за Либерия и Сиера Леоне;

АМ.

като има предвид, че съобщението на Комисията, озаглавено „Ролята на ЕС в световното здравеопазване“ (COM(2010)0128), представлява всеобхватна и цялостна стратегия за световното здравеопазване, основана на потребностите, която беше одобрена от държавите членки;

АН.

като има предвид, че не всички държави приложиха изцяло МЗП; като има предвид, че МЗП следва да бъдат преразгледани след натрупването на опит по време на последната епидемия от ебола;

АО.

като има предвид, че съществуват малко данни за потенциално опасните зоонози; като има предвид, че продоволствените и селскостопанските практики, обезлесяването и търговията с животни и животински продукти доведоха до появата на ново развиващи се болести, предавани чрез зоонози, като например птичия грип, ебола и ХИВ;

АП.

като има предвид, че СЗО препоръчва координирането между сектора на общественото здравеопазване и ветеринарния сектор;

АР.

като има предвид, че делегация от комисията по развитие ще бъде на посещение в Сиера Леоне през ноември 2015 г.;

1.

Критикува бавната международна реакция на кризата през първите месеци; подчертава обаче реакцията и ангажимента на ЕС и неговите държави членки от март 2014 г. насам да подпомогнат ограничаването на разпространението на вируса ебола; отбелязва увеличаването на ангажимента на ЕС и неговите държави членки в сферата на хуманитарната помощ и помощта за развитие, логистиката и изследванията за реагиране на кризата;

2.

Приветства разработването на нова ваксина (в изключително кратък срок), която имаше доказана 100 % ефективност в Гвинея към 23 март 2015 г., и призовава за спешен гарантиран достъп до тази ваксина, която следва да бъде предлагана на достъпни цени за всички хора в Либерия и Сиера Леоне;

3.

Счита, че не следва да намалява своята бдителност с оглед на няколко нови случаи на ебола, чийто начин на предаване е все още неизяснен.

4.

Призовава всички засегнати страни, особено правителствата на развиващите се страни, европейските институции и международните организации, да извлекат поуки от тази криза, включително от отрицателните последици за сектора на здравеопазването в развиващите се страни на обвързаността с условия на инструментите за структурни корекции на МВФ и Световната банка, и да разработят ефективни средства за справяне с международни здравни кризи;

5.

Отбелязва в този контекст реформата, обявена от директора на СЗО на 18 май 2015 г., и в частност създаването на нова програма за спешни случаи и световен резерв от служители, които могат да бъдат изпращани бързо по места, както и установяването на нов резервен фонд от 100 милиона щатски долара специално за извънредни обстоятелства; приветства ангажимента за увеличаване на бюджета на СЗО с 10 % до две години, така че да достигне 4,5 милиарда щатски долара;

6.

Призовава международната общност да насърчава информационни и образователни кампании в засегнатите държави; набляга на ключовото значение на кампаниите за превенция и информационните кампании за управлението на кризата, особено с цел да се ограничи замърсяването и да се повиши осведомеността относно опасните практики, които следва да се избягват; подчертава важността на алтернативните средства за разпространение на информация;

7.

Силно набляга на значението на борбата с нарасналото напрежение между групите в резултат от епидемията от ебола, тъй като митологизирането би могло да означава, че вината за епидемията се хвърля върху някои етнически групи;

8.

Счита, че след като престане да бъде необходима помощ при спешни ситуации, дългосрочното реагиране на ЕС следва първо да се насочи към помощ за развитие, която ще трябва да включва инвестиции в областта на здравеопазването, за да се насърчи устойчивост, особено по отношение на организацията и управлението на системите за здравеопазване, здравно наблюдение и информация, системи за доставка на лекарствени продукти, вътрешно управление и изграждане на държавност, а впоследствие да се фокусира върху помощта, която е абсолютно необходима, за да могат икономиките на трите държави да стъпят отново на краката си;

9.

Призовава органите да вземат предвид извлечените поуки във връзка с явлението стигматизация и да ги приложат при евентуални подобни хуманитарни кризи, които биха могли да настъпят;

10.

Припомня значението на предотвратяването на конфликти, тъй като конфликтите и нестабилността оказват силно отрицателно въздействие върху системите за здравеопазване;

11.

Отправя искане за сформирането на постоянен европейски екип за бързи действия, включващ експерти, екипи за поддръжка в лаборатории, епидемиолози и логистична инфраструктура, в т. ч. мобилни лаборатории, който може да бъде разгърнат в най-кратки срокове; подчертава по-специално приноса, който ЕС може да даде в областта на наблюдението на границите, по суша и по море, докато американските органи в сферата на здравеопазването се отличават с наблюдението, извършвано по летищата — отлични способности, на които Съюзът също така би могъл да подражава и от които би могъл да извлече ползи;

12.

Призовава също така ЕС да подкрепи установяването на мрежа от пунктове за мониторинг в развиващите се страни, за да бъде възможно най-бързо откриване на евентуални нови случаи на заразни болести, които имат потенциала да се развият в пандемии, за да се създаде система за наблюдение в тези страни;

13.

Отчита необходимостта от подкрепа за установяването на сътрудничество между ЕС и неговите държави членки и развиващите се страни, особено тези от Западна Африка, що се отнася до обучението на медицински персонал;

14.

Подчертава значението на засилването на системите за защита и бърза евакуация за международните здравни работници;

15.

Изразява съжаление относно факта, че предишните корекции, реформи и несправедливи политики за развитие са допринесли за неефективните системи за здравеопазване; настоятелно призовава Комисията да окаже помощ на трите засегнати държави да разработят свои собствени обществени системи за здравеопазване с цел да се отговори на техните основни здравни потребности и те да бъдат в състояние да изградят инфраструктурите, необходими да гарантират достъп до обществено здравеопазване за всички свои граждани; счита по-конкретно, че изграждането на устойчива система за здравеопазване в дългосрочен план означава, наред с другото, i) инвестиране на средства в основни обществени здравни услуги, ii) осигуряване на безопасни и качествени грижи чрез увеличаване на средствата за адекватно обучение, наблюдение и заплащане на здравните работници и чрез достъп до безопасни лекарствени продукти, iii) ангажиране на местните заинтересовани лица и общности с реакцията на кризи и планиране на развитието; приканва международните донори да увеличат официалната помощ за развитие (ОПР) за тези държави чрез държавни системи като подпомагане на бюджета; призовава Комисията да установи, в сътрудничество с държавите партньори, СЗО, Световната банка и други донори, съгласувани и основани на потребностите здравни планове и процедури за мониторинг;

16.

Подчертава, че при ответните действия следва да се обърне внимание на основните пропуски в представителството на жените, достъпа им до здравеопазване и услуги и нарушаването на възможностите за препитание; подчертава по-конкретно необходимостта от предоставяне на висококачествени основни услуги и здравни грижи, особено когато става въпрос за майчино здравеопазване, акушерски и гинекологични услуги;

17.

Приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Ролята на ЕС в световното здравеопазване“ (COM(2010)0128), и неговата цялостна визия за всеобхватни системи за здравеопазване, хоризонталния му подход и стремежа му към всеобщо здравно осигуряване; насърчава Комисията да преразгледа това съобщение в светлината на новите знания, натрупани по време на кризата с вируса ебола, като същевременно запази всеобхватния и хоризонталния подход, и своевременно да представи и приложи програма за действие;

18.

Подчертава, по принцип, необходимостта развиващите се страни да дават приоритет в бюджетите си за създаването на солидни и устойчиви обществени системи за социална сигурност и здравеопазване, за изграждането на достатъчен брой добре оборудвани, устойчиви здравни инфраструктури (по-специално лаборатории и санитарно-хигиенни съоръжения) и за предоставянето на висококачествени основни услуги и здравни грижи; набляга на необходимостта от подходящо съотношение между здравните работници и населението и призовава правителствата на засегнатите държави да гарантират, че на здравните работници се заплаща и че парите за здравеопазване стигат до хората; при все това признава, че кризи като настоящата не могат да бъдат разрешени самостоятелно от системите за здравеопазване и че е необходим всеобхватен подход, който да включва различни сектори (образование и обучение, санитарна инфраструктура, безопасност на храните и питейна вода), за да се преодолеят съществените пропуски във всички основни услуги; подчертава в същото време, че образованието, включващо и културното измерение и вярванията, е също така от ключово значение за възстановяването;

19.

Посочва, че инвестициите в здравния сектор са важен двигател на икономическо развитие и допринасят за намаляването на бедността в развиващите се страни; приветства включването на цел № 3 „Осигуряване на здравословен начин на живот и насърчаване на благоденствието за всички хора от всички възрастови групи“ в предложението за бъдещи цели за устойчиво развитие (ЦУР);

20.

Подчертава, че дългосрочните планове с подробен разчет на разходите, необходими за изграждането на устойчиви и всеобхватни системи за здравеопазване, трябва също така да включват подходящ брой обучени здравни работници, достъп до достатъчни медицински доставки и солидни здравни информационни системи;

21.

Отправя искане за укрепването на инфраструктурите за научни изследвания чрез създаването на регионален публичен център за научни изследвания на инфекциозните болести в Западна Африка, както и за установяване на сътрудничество между университети с участието на ЕС и неговите държави членки;

22.

Подчертава необходимостта да се обърне внимание на социалното неравенство, за да се изгради стабилна и устойчива обществена система за здравеопазване; във връзка с това подкрепя въвеждането на публично финансирано всеобщо здравно осигуряване, което да е безплатно в момента на използване, и настоятелно призовава Комисията, заедно с държавите партньори и други донори, да представи възможно най-скоро програма за установяване на всеобщо здравно осигуряване, което ще гарантира покриване на здравните рискове;

23.

Приканва всички държави да поемат ангажимент за всеобщо здравно осигуряване и да разработят план, набелязващ вътрешните ресурси и евентуално международно финансиране за постигането на тази цел; подкрепя целта за увеличаване на разходите за здравеопазване във всички държави до признатия минимум от 86 щатски долара на човек за основни здравни услуги;

24.

Приветства международната конференция на високо равнище относно ебола, проведена на 3 март 2015 г. под егидата на ЕС и ключови партньори с цел изкореняването на ебола, а също така и за оценяване на последиците за засегнатите държави, за да се гарантира, че помощта за развитие се базира върху хуманитарните усилия;

25.

Подкрепя идеята за създаване на „план Маршал“ за стимулиране на икономиката на тези държави; предлага да се предостави техническа помощ на администрацията за засилване на капацитета ѝ и за да се обезпечи, че парите стигат до хората, а не се губят поради корупция или по други причини;

26.

Приветства международните усилия за намаляване на международните задължения по дълговете на държавите, засегнати от вируса ебола;

27.

Счита, че ефективността на партньорствата между ЕС и зоната на кризата ще бъде гарантирана само ако Либерия, Гвинея и Сиера Леоне успеят да поемат отговорност за собственото си развитие възможно най-скоро;

28.

Счита, че програмирането на 11-ия Европейски фонд за развитие (ЕФР) следва да бъде преразгледано, за да се обезпечи, че инвестициите в здравеопазване и добро управление стават приоритетна област за всички държави с нестабилни публични инфраструктури; изразява загриженост, че здравето и санитарно-хигиенните съоръжения не са сред ключовите сектори в националните индикативни програми на Либерия и Сиера Леоне; призовава Комисията да установи механизми, за да наблюдава помощта по-отблизо;

29.

Счита, че средносрочният преглед на многогодишната финансова рамка (МФР) не може да пренебрегва риска от недостатъчно структурно финансиране на хуманитарните действия на ЕС;

30.

Поздравява хуманитарните работници и медицинския персонал по места, които излагат на опасност своя собствен живот в усилията да овладеят тази голяма здравна криза;

31.

Поздравява Мисията на ООН за реагиране на извънредната ситуация с вируса ебола (UNMEER), партньорските организации и неправителствените хуманитарни организации като „Лекари без граници“, Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец, „Имърджънси“ и др. за работата им по места и сърдечно приветства обширния им принос и помощта за контрола над разразилата се епидемия; изразява съжаление за случаите на неподходящо третиране на медицински персонал и други служители, участвали в борбата с епидемията от ебола, след завръщането им от Африка;

32.

Счита, че достъпът до лекарствени продукти по принцип вече не следва да зависи от покупателната способност на пациентите, а да отговаря на потребностите на пациентите, по същия начин както пазарните сили не следва самостоятелно да определят кои лекарствени продукти да бъдат произвеждани;

33.

Приканва ЕС и неговите държави членки да спазват принципа на ЕС за съгласуваност на политиката за развитие, залегнал в член 208 от ДФЕС, чрез насърчаване на честна и справедлива международна търговия, медицински изследвания и политики за иновации, които насърчават и улесняват всеобщия достъп до лекарствени продукти;

34.

Призовава Комисията да проучи модели, алтернативни на основаващите се на монополи върху патентите, когато става въпрос за разработването на лекарствени продукти или ваксини, произведени от публично-частни партньорства като Инициативата за иновативни лекарства, които могат да гарантират достъп на пациентите до лечение, устойчивост на бюджетите за здравеопазване и ефективен отговор на кризи като предизвиканата от вируса ебола или подобни заплахи;

35.

Подчертава важността на повишаването на капацитета за научни изследвания в световната епидемиологична борба, разработването на „бързи тестове“ и гарантирането на достъп до ваксини; във връзка с това приветства факта, че редица фондове на ЕС за научни изследвания бяха мобилизирани за борба с вируса ебола, в т.ч. чрез Инициативата за иновативни лекарства, програмата „Хоризонт 2020“ и Програмата на партньорството между Европейския съюз и развиващите се страни за клинични изпитвания; подчертава, че въпреки че ваксините са добре дошли, те най-вероятно не са подходящи за изкореняването на ебола, тъй като вирусът мутира; поради това подчертава, че приоритет при финансирането трябва да се дава на общото укрепване на системите за здравеопазване, хигиената, ограничаването, надеждните бързи тестове в тропически условия и лекарственото лечение на вируса и причинените от него симптоми;

36.

Настоятелно призовава всички засегнати страни да насърчават здравно обучение сред обществеността чрез фокусиране върху въпроса за традиционните обичаи, които са несъвместими с борбата с разпространението на заболяването сред населението;

37.

Подчертава, че ЕС следва да насърчава ефективно и справедливо финансиране на научни изследвания, които са от полза за здравето на всички и гарантират, че иновациите и интервенциите водят до финансово постижими и достъпни решения; повтаря отново по-специално, че следва да се проучат модели, при които разходите за научноизследователска и развойна дейност се отделят от цените на лекарствените продукти, както и възможностите за трансфер на технологии към развиващите се страни;

38.

Отново заявява необходимостта от инвестиции в някои пренебрегвани заболявания; в тази връзка призовава Комисията да продължи обсъждането по този въпрос и да създаде условия за широко сътрудничество между публичния и частния сектор, при условие че се въведат предпазни мерки, така че публично-частните партньорства да не могат да навредят на уязвимите лица в един нерегулиран пазар, като целта е да се укрепят националните системи за здравеопазване и да се улесни трансферът на резултати към засегнатото население; по повод на това приветства факта, че за да разгледа спешната необходимост от изследване на нови видове лечение, ЕС предостави 138 милиона евро за проекти за разработване на клинични изпитвания за нови ваксини, бързи диагностични тестове и лечения по линия на програмата „Хоризонт 2020“ и Инициативата за иновативни лекарства; приветства европейската фармацевтична промишленост, която също се ангажира със сериозни средства в подкрепа на изследователските усилия;

39.

Подчертава, че ебола и другите епидемии са транснационални заплахи, които изискват международно сътрудничество; призовава СЗО да преразгледа МЗП с оглед на включването на взаимозависима отговорност и финансова подкрепа, включително за разглеждане на първопричините;

40.

Приветства, в светлината на непълното прилагане на МЗП и липсата на епидемиологично наблюдение, френската програма RIPOST относно работата в мрежа на институтите за обществено здраве в Западна Африка;

41.

Подчертава, че сега когато епидемията затихва, докато вирусът остава в половите жлези в продължение на месеци след оздравяването, като част от системата за здравеопазване и образователните мерки трябва да бъдат осигурени сексуални консултации и семейно планиране;

42.

Подчертава, че все по-вероятно е да последва хранителна криза след епидемията, поразила дребните селскостопански производители; призовава държавите членки, Комисията и международната общност да инвестират в тяхното дългосрочно развитие, за да се гарантира, че семейните земеделски стопанства и бъдещата продоволствена сигурност на Западна Африка не са изложени на риск;

43.

Отправя искане към компетентната комисия да наблюдава предприемането на мерки за управление на кризата в тясно сътрудничество с координатора на Европейския съюз за борбата с ебола и след мисията на Парламента в Сиера Леоне, преди представянето на окончателна оценка въз основа на добре дефинирани критерии;

44.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки, правителствата и парламентите на държавите от Африканския съюз, генералния секретар на ООН, както и на Световната здравна организация.