22.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 316/132

—

като взе предвид Шестия доклад на Комисията за икономическото, социалното и териториалното сближаване, озаглавен „Инвестиции за работни места и икономически растеж: Насърчаване на развитието и доброто управление в регионите и градовете на ЕС“, от 23 юли 2014 г. (наричан по-нататък „Шести доклад относно сближаването“),

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 4, член 162, членове 174—178 и член 349 от него,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (наричан по-нататък „Регламент за общоприложимите разпоредби“) (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006 (2),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд за и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1302/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел по-голяма яснота, опростяване и усъвършенстване на процеса на създаване и функциониране на такива групи (5),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета (6),

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 — 2020 г. (7),

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (8),

—

като взе предвид „Териториална програма на Европейския съюз 2020: Към приобщаваща, интелигентна и устойчива Европа на регионалното многообразие“, приета по време на неформалната среща на министрите, отговарящи за териториалното планиране и развитие, проведена на 19 май 2011 г. в Одьоло, Унгария,

—

като взе предвид осмия доклад на Комисията за напредъка в областта на икономическото, социалното и териториалното сближаване, озаглавен „Градско и регионално измерение на кризата“, от 26 юни 2013 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно „Интелигентна специализация: мрежи за върхови постижения с оглед на стабилната политика на сближаване“ (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно готовността на държавите — членки на ЕС за ефективно и навременно започване на новия програмен период в рамките на политиката на сближаване (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 февруари 2014 г. относно 7-ия и 8-ия доклад на Европейската комисия за напредъка в политиката на сближаване на ЕС и стратегическия доклад за 2013 г. относно изпълнението на програмата за периода 2007—2013 г. (11),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 февруари 2014 г. относно оптимизираното развитие на потенциала на най-отдалечените региони чрез създаване на полезни взаимодействия между структурните фондове и други програми на ЕС (12),

—

като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно закъснения при започването на осъществяването на политиката на сближаване за периода 2014-2020 г. (13),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2011 г., озаглавено „Рамка за следващото поколение иновативни финансови инструменти — платформи за капиталови и дългови инструменти на ЕС“ (COM(2011)0662),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (СOM(2014)0903),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г., озаглавено „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“ (COM(2015)0012),

—

като взе предвид специалния доклад на Европейската сметна палата, озаглавен „Финансови инструменти за МСП, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие“ (Специален доклад № 2/2012),

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно „Шести доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване: инвестиции за работни места и икономически растеж“, приети от Съвета по общи въпроси на 19 ноември 2014 г.,

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 3 декември 2014 г. относно Шестия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване (14),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 21 януари 2015 г. относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно „Шести доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване: инвестиции за работни места и икономически растеж“ (15),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 9 март 2015 г., озаглавено „Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието за 2015 г.“ (COM(2015)0116),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 януари 2015 г., озаглавено „Проект на коригиращ бюджет № 2 към общия бюджет за 2015 г“ (COM(2015)0016),

—

като взе предвид Годишния доклад за 2013 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС — борба с измамите,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по бюджети, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по култура и образование и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0173/2015),

A.

като има предвид, че решаващата роля на политиката на сближаване на ЕС за намаляването на регионалните неравенства, насърчаването на икономическо, социално и териториално сближаване между регионите на държавите членки и подкрепата за създаването на работни места е безспорна; като има предвид, че политиката на сближаване е основната общоевропейска инвестиционна политика в областта на реалната икономика и е добре установен инструмент за растеж и работни места в ЕС с бюджет от над 350 милиарда евро до 2020 г.; като има предвид, че по време на икономическа криза политиката на сближаване представлява основен инструмент за поддържане нивото на инвестиции в много държави членки; като има предвид, че в някои от тях тя формира основния източник на публични инвестиции; като има предвид, че конкретният и видим характер на резултатите от политиката на сближаване се потвърждава от множество различни методи на оценяване;

Б.

като има предвид, че последните данни за 2013 г. показват дълготрайната безработица в Съюза на изключително високо равнище от 5,1 % от работната сила; като има предвид, че дълготрайната безработица има съществени последици за отделните лица през целия им живот и може да стане структурна, особено в периферните райони;

В.

като има предвид, че в последно време публичните инвестиции в Съюза намаляха с 15 % в реално изражение и че много региони, особено тези с демографски предизвикателства, не можаха да дадат адекватен принос за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и по-специално на водещата цел за постигане на 75 % заетост до 2020 г., на целта за намаляване на бедността с 20 милиона души, както и на целта за ограничаване на преждевременното напускане на училище;

Г.

като има предвид, че може да се твърди, че целите на политиката на сближаване са еволюирали с времето в отговор на новите промени и предизвикателства пред Съюза и че самата политика е по-тясно свързана с общата политическа програма на ЕС; като има предвид въпреки това, че първоначалната роля на политиката на сближаване — засилването на икономическото, социалното и териториалното сближаване във всички региони на ЕС, и по-специално в най-слабо развитите и най-необлагодетелстваните региони — следва да бъде укрепена; като има предвид, че политиката на сближаване не следва да бъде разглеждана просто като инструмент за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ и на други стратегии на ЕС в областта на развитието, но също и като инвестиционна политика в рамките на териториите;

Д.

като има предвид, че според Шестия доклад за сближаването икономическата криза е оказала отрицателно въздействие върху дългосрочната тенденция за намаляване на регионалните различия и че въпреки някои положителни тенденции, в началото на новия програмен период различията между регионите, приемащи много разнообразни форми, остават големи;

Е.

като има предвид, че посредством концентриране по теми ресурсите на политиката на сближаване биват насочени към ограничен брой стратегически цели с потенциал за насърчаване на растежа, създаване на работни места, социално приобщаване, изменение на околната среда и климата;

Ж.

като има предвид, че без добро управление не може да се постигне висок растеж и регионално икономическо сближаване, поради нуждата от по-ефективно участие на всички партньори на национално, регионално и местно равнище в съответствие с принципа на многостепенното управление и с включване на социалните партньори и организациите на гражданското общество;

З.

като има предвид, че споразуменията за партньорство и оперативните програми са стратегически инструменти за насочване на инвестициите в държавите членки и регионите, уредени са в членове 14,16 и 29 от Регламента за общоприложимите разпоредби и имат срок за внасянето и приемането, според който споразуменията за партньорство би трябвало да са приети до края на август 2014 г., а оперативните програми — най-късно до края на януари 2015 г.;

И.

като има предвид, че неформалното заседание на Съвета през 2011 г. в Одьоло, Унгария, отправи искане към следващите председателства на Съвета през 2015 г. и 2016 г. да оценят и да обмислят дали „Териториална програма на Европейския съюз 2020“ да бъде преразгледана, като се вземе предвид как функционира тя на практика, и след това евентуално да организират едно такова преразглеждане;

Й.

като има предвид, че в съответствие с член 175 от ДФЕС държавите членки осъществяват своите икономически политики и ги координират по такъв начин, че да се постигнат целите за общо хармонично развитие и укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, и като има предвид, че следователно новият План за инвестиции за Европа също допринася за тези цели;

1.

Подчертава, че политиката на сближаване е основният инструмент на Европейския съюз, насочен към намаляване на икономическите, социалните и териториалните различия между европейските региони, повишаване на тяхната конкурентоспособност, борба срещу изменението на климата и енергийната зависимост, като в същото време допринася за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“; подчертава, че въпреки трудностите на някои държави членки и региони за съфинансирането им, инвестициите по линия на политиката на сближаване смекчиха значително отрицателните последици от икономическата и финансова криза и дадоха стабилност на регионите чрез осигуряване на поток от финансови средства в момент, в който националните и регионалните публични и частни инвестиции рязко намаляха; подчертава, че средствата по линия на политиката на сближаване възлизаха на 21 % от публичните инвестиции в ЕС като цяло и на 57 % в държавите — бенефициенти на политиката на сближаване, взети заедно;

2.

Подчертава, че политиката на сближаване е доказала способността си да реагира бързо с гъвкави мерки за справяне с недостига на инвестиции за държавите членки и регионите, като например намаляване на националното съфинансиране и предоставяне на допълнителни авансови плащания, както и пренасочване на 13 % от общото финансиране (45 млрд. евро) в подкрепа на стопанска дейност и заетост с пряко въздействие; следователно счита за изключително важно едно средносрочно и задълбочено преразглеждане по същество на целите и равнищата на финансиране в съответствие с евентуални промени в социално-икономическите условия в държавите членки или в някои техни региони;

3.

Подчертава, че Договорът за Европейския съюз включва целта за насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване и на солидарността между държавите членки (член 3 от ДЕС);

4.

Приветства неотдавнашната реформа на политиката на сближаване, насочена към справяне с тези предизвикателства въз основа на съгласувана стратегическа рамка за периода 2014—2020 г. с ясни цели и стимули за всички оперативни програми; призовава всички участници, особено главните ангажирани органи, да осигурят ефективно и ефикасно прилагане на новата законодателна рамка за политиката на сближаване, като сериозно насочат вниманието си съм постигането на по-добро изпълнение и резултати; призовава всички заинтересовани страни да създадат добре функциониращи механизми за многостепенно управление и координация, за да се осигури съгласуваност между програмите, подкрепа за стратегията „Европа 2020“ и специфичните за всяка държава препоръки;

5.

Подчертава, че една стабилна фискална и икономическа среда — в допълнение към ефективната регулаторна, административна и институционална среда — е от съществено значение за ефективността на политиката на сближаване, но че това не трябва да възпрепятства постигането на целите и задачите й; в тази връзка припомня, че временното спиране на плащанията, предвидено в член 23 от Регламента за общоприложимите разпоредби (ОСР), би могло да подкопае способността на националните, регионалните и местните орани да планират ефективно и да усвояват европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 — 2020 г.; подчертава, че за да се постигне сближаване и да се реализират целите на стратегията „Европа 2020“, политиката трябва да бъде съгласувана отблизо със секторните политики и да се постига взаимодействие с други инвестиционни схеми на ЕС; припомня обаче, че в съответствие с член 175 от ДФЕС всички икономически политики преследват постигането на целите на икономическото, социалното и териториалното сближаване;

6.

Подчертава, че засилването на административния капацитет за планиране, изпълнение и оценка в държавите членки е жизненоважно за своевременното и успешно изпълнение на политиката на сближаване;

7.

Посочва, че въпреки че политиката на сближаване смекчи въздействието на кризата, регионалните различия остават големи, и че целта на политиката на сближаване за намаляване на икономическите, социалните и териториалните различия чрез специална подкрепа за по-слабо развитите региони все още не е постигната навсякъде;

8.

Изтъква, че въпреки кризата и факта, че местните финанси бяха поставени под силен натиск, местните и регионалните органи трябваше да продължат да задоволяват потребностите на гражданите за по-достъпни обществени услуги с по-високо качество;

9.

Подчертава важността на реиндустриализирането на ЕС, за да се гарантира, че делът на промишленото производство представлява най-малко 20 % от БВП на държавите членки до 2020 г.; поради това припомня голямото значение на проактивното подпомагане и укрепване на принципите на конкурентоспособност, устойчивост и регулаторна надеждност с цел насърчаване на работните места и растежа в Европа;

10.

Изразява сериозна загриженост във връзка със значителното структурно забавяне при започването на програмните периоди в рамките на политиката на сближаване, произтичащо от забавянето при приемането на оперативните програми, в т.ч. чрез процедурата по пренасяне на програми; отбелязва, че това забавяне може да увеличи натиска върху плащанията, особено през 2017 г. и 2018 г., и по такъв начин да се добави към опасенията за предизвикващото съжаление изоставане в плащанията на сума от 25 млрд. евро за програмния период 2007—2013 г.; отбелязва, че въпреки че — разглеждана в по-широк контекст — ситуацията в политиката на сближаване е по-добра, отколкото в политиката за развитие на селските райони или рибарството, това безпокойство продължава да съществува, тъй като значителен брой от програмите за някои държави членки все още не са приети; подчертава, че тези забавяния могат да подкопаят доверието в бюджета на ЕС и в политиката на сближаване, нейната ефективност и устойчивост, и представляват предизвикателство за способността на националните, регионалните и местните органи да доведат докрай изпълнението на програмите за периода 2007—2013 г. и да планират ефективно и да усвояват европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014—2020 г.; приветства неотдавнашните усилия на държавите членки и на Комисията, но призовава Комисията да направи максималното, за да се увери, че всички останали оперативни програми са приети без допълнително забавяне, тъй като преразгледаната многогодишна финансова рамка (МФР), необходима за използването на неразпределените през 2014 г. ресурси, както и придружаващият я проект на коригиращ бюджет, вече са одобрени от Парламента;

11.

Припомня, че проблемът с хроничното забавяне на плащанията е по-характерен за политиката на сближаване, отколкото за която и да е друга област на политиката на ЕС, с непогасени плащания в размер на 24,8 милиарда евро към края на 2014 г. за програмите на Европейския социален фонд (ЕСФ), Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ) за периода 2007 — 2013 г., т.е. увеличение от 5,6 % в сравнение с 2013 г.; насърчава Комисията да използва всички налични средства, за да изплати тези непогасени плащания; подчертава, че това положение засяга преди всичко най-малките и най-уязвимите бенефициенти на политиката на сближаване, като например МСП, НПО и сдруженията, тъй като капацитетът им за покриване на разходи преди финансиране е ограничен;

12.

Приветства факта, че Съветът, Комисията и Парламентът се споразумяха да намалят равнището на неплатените сметки, особено в политиката на сближаване, към края на годината до неговото структурно равнище в хода на МФР, както е изложено в съвместното изявление, придружаващо бюджетното споразумение за 2015 г., и приема за сведение получения от Комисията на 23 март 2015 г.„План за елементите на плащанията, чрез който да бъде възстановена устойчивостта на бюджета на ЕС“; припомня на Комисията нейния ангажимент да представи план за плащанията възможно най-скоро и при всички случаи преди представянето на проектобюджета за 2016 г.; освен това припомня ангажимента на всички институции да договорят и да приложат подобен план, считано от 2015 г. и в срок до средносрочното преразглеждане на текущата МФР;

13.

Подчертава факта, че в предложеното преразглеждане на горните граници на МФР (16), включващо прехвърляне на 11,2 милиарда евро в поети ангажименти за цялата функция 1б съгласно член 19, параграф 2 от Регламента за МФР и пренасяне (17) на 8,5 милиарда евро в поети ангажименти съгласно член 13, параграф 2, буква а) от Финансовия регламент от 2014 г. за 2015 г., се избягва отмяната на тези бюджетни кредити по функция 1б, но с това не се решава истински основният проблем със забавянията в програмирането, нито се променя фактът, че хронично забавеното прилагане и систематичното забавяне на плащанията могат да създадат значителни предизвикателства за окончателните бенефициенти;

14.

Подчертава, че горепосоченото изоставане по функция 1б от бюджета на ЕС е в действителност най-важният непосредствен фактор, застрашаващ изпълнението на политиката на сближаване, както по време на предишния, така и евентуално по време на настоящия програмен период 2014 — 2020 г.; отново заявява, че въздействието на това изоставане е осезаемо, понякога болезнено, за участниците в политиката на сближаване по места; поради това призовава Комисията да изработи пътна карта, предвиждаща специален график за конкретни и постепенни политически действия, подкрепяни от заделени за тази цел бюджетни средства, за да се намали и впоследствие премахне изоставането; изразява надежда, че Съветът най-накрая ще осъзнае сериозността и неустойчивостта на ситуацията и ще прояви готовност да допринесе активно за намиране на стабилно решение на проблема; счита, че първата цел на тези действия следва да бъде през 2015 г. намаляването на изоставането да се почувства осезаемо;

15.

Подчертава, че е крайно необходимо изпълнението на оперативните програми да започва веднага след приемането им, за да се увеличат максимално резултатите от инвестициите, да се засили създаването на работни места, да се увеличи производителността и да се допринесе за постигането на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката, и че Комисията и държавите членки следва да положат всички усилия за ускоряване на тяхното приемане, без да се засяга качеството им; изисква от Комисията — едновременно с фокусиране върху необходимостта да се води борба с измамите — да анализира всички възможни начини за рационализиране на вътрешните си процедури, за да се ускорят процедурите въз основа на двата сценария, предвидени за приемане на оперативните програми, с цел предотвратяване на допълнително забавяне в началния етап на изпълнение;

16.

Призовава Комисията в светлината на гореизложеното: да представи пред Парламента мерките, които предвижда, за да се улесни, възможно най-скоро, изпълнението на оперативните програми, по-специално с цел да се избегне отменянето на бюджетни средства през 2017 г., заедно с предложение за график; да обясни отражението на закъснението при плащанията върху стартирането на изпълнението на новите оперативни програми и да предложи решения за ограничаване на вредите, доколкото това е възможно; настоява освен това Комисията да анализира, в рамките на доклада относно резултата от преговорите, предвиден в член 16, параграф 3 от Регламента за общоприложимите разпоредби, възможното отражение на забавеното започване на изпълнението на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г. върху растежа и работните места и да направи препоръки въз основа на извлечените поуки;

17.

Счита, че МФР за 2014—2020 г., резултат от предложеното от Комисията изменение на Регламента за МФР, която съсредоточава само в 2015 година неразпределените през 2014 г. ресурси, значително увеличава риска от отмяна на поети бюджетни задължения през 2018 г. по отношение на програмите, които не са били одобрени през 2014 г., и следователно не насърчава пълното използване на ресурсите и ефективната подкрепа за инвестициите на ЕС в полза на растежа и заетостта; призовава Комисията, при изготвянето на стратегическия доклад за 2017 г., предвиден в член 53 от Регламента за общоприложимите разпоредби, да предложи своевременно подходящи законодателни и други мерки, за да се избегне рискът от отмяна на поети бюджетни задължения;

18.

Изразява загриженост във връзка с ниското усвояване на средства през програмния период 2007 — 2013 г. в някои държави членки и предупреждава, че основните причини следва да бъдат преодолени, за да се избегне повтарянето на едни и същи проблеми през следващия период; подчертава, че административният капацитет е от съществено значение за ефективното и ефикасно прилагане на политиката на сближаване; подчертава, че липсата на стабилност в държавната администрация в съчетание със слабата координация на политиката може да попречи на успешното изпълнение на ЕСИФ и представлява заплаха за ефективното управление на политиката като цяло;

19.

Предлага за подготовката на следващия програмен период да се обмисли възможността нормативните разпоредби относно планирането да се въвеждат поотделно и преди бюджетните предложения, което ще доведе до разделяне на дискусиите относно съдържанието и средствата и ще даде достатъчно време за цялостна подготовка на програмите; напомня, че въпреки факта, че нормативните разпоредби са много изчерпателни, това не предоставя пълни гаранции на държавите членки и регионите и може да бъде източник на различни тълкувания; отбелязва, че все още съществуват възможности за опростяване на нормативните разпоредби;

20.

Призовава Комисията да обмисли внимателно, като вземе предвид възможните последствия по отношение на заетостта и растежа, предприемането на финансови корекции или спиране на плащанията;

21.

Потвърждава отново първоначалната роля на политиката на сближаване за насърчаване на икономическо, социално и териториално сближаване и за намаляване на регионалните неравенства чрез предоставяне на специална подкрепа за по-слабо развитите региони; подчертава, че поради естеството и първоначалния ѝ замисъл, заложени в Договора, на политиката е иманентно присъщо да допринася за целите на Съюза и особено за целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, както и за основната цел на Договора за укрепване на териториалното сближаване;

22.

Приветства новия Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и потенциалния му лостов ефект; подчертава, че основната цел на ЕФСИ следва да бъде да обезпечи икономическо, социално и териториално сближаване и че той следва да носи ползи за всички региони на ЕС; подчертава необходимостта да се гарантира допълняемостта на средствата от ЕФСИ — а оттам и допълването и полезното взаимодействие между него и европейските структурни и инвестиционни фондове, като същевременно те продължават да са финансово отделни — и в същия дух призовава заинтересованите страни да се опрат на опита, натрупан при изпълнението на Европейския план за икономическо възстановяване през 2008 г., по-конкретно по отношение на интелигентните инвестиции;

23.

Призовава Комисията и държавите членки да обезпечат по-добра координация и съгласуваност между всички политики на ЕС за инвестиции и развитие, и особено политиката на сближаване, както и между европейските структурни и инвестиционни фондове, други фондове на ЕС и националните и регионалните инструменти за финансиране, за да се осигури допълване и засилване на полезното взаимодействие, да се избягва припокриването и дублирането на подкрепата и да се гарантира висока европейска добавена стойност на финансирането от ЕС; приканва Комисията да докладва относно взаимодействията в рамките на предстоящите доклади за сближаването; предлага изпълнението на новия план на ЕС за инвестиции да се базира на опита на трите съвместни инициативи „ДЖЕРЕМИ“, „ДЖЕСИКА“ и „ЖАСМИН“, които дадоха възможност за увеличено финансиране от структурните фондове от 1,2 млрд. евро през 2000—2006 г. до 8,4 млрд. евро през 2007—2012 г.; призовава за извършване на широк и подробен анализ в консултация с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ);

24.

Подчертава, че законодателството относно политиката на сближаване предвижда разширено използване на финансови инструменти, за да се удвои приносът им до около 25—30 млрд. евро през 2014—2020 г. — чрез разширяване на тематичния им обхват и предоставяне на по-голяма гъвкавост на държавите членки и регионите; подчертава ролята на финансовите инструменти за мобилизиране на допълнителни публични или частни съвместни инвестиции за преодоляване на пазарните неуспехи в съответствие със стратегията „Европа 2020“ и с приоритетите на политиката на сближаване; подкрепя, по-конкретно, „инициативата за МСП“ за споделяне на риска и призовава Комисията да положи всички усилия финансовите инструменти да бъдат лесно достъпни и привлекателни за държавите членки и регионите, като така се гарантира, че удвояването на вноските във финансовите инструменти се постига със собствени сили и че ангажираността на заинтересованите страни с тази цел е добре установена; подчертава необходимостта да се гарантира прозрачност, отчетност и контрол на финансовите инструменти, включващи средства на ЕС;

25.

При все това предупреждава, че ЕФСИ не следва да подкопава стратегическата съгласуваност и дългосрочната перспектива на програмирането на политиката на сближаване; подчертава, че едно изместване на фокуса на структурните фондове би било контрапродуктивно и следователно не може да се приеме, тъй като би изложило на риск тяхната ефективност и развитието на регионите; изтъква, че финансовите средства за държавите членки, договорени по функция 1б в МФР за периода 2014 — 2020 г., не могат да бъдат изменяни за целите на ЕФСИ; подчертава, че заместването на безвъзмездните средства със заеми, капитали или гаранции, при все че има някои предимства, трябва да бъде извършвано предпазливо, като се отчитат регионалните неравенства и разнообразието в практиките и опита на регионите при използването на финансови инструменти; посочва, че регионите, които най-силно се нуждаят от инвестиционни стимули, често имат слаб административен капацитет и капацитет за усвояване;

26.

Предупреждава, че допусканата гъвкавост при подбора на проектите за ЕФСИ създава риск от насочване на инвестициите към по-развитите държави членки, като подкопава икономическото, социалното и териториалното сближаване; призовава Комисията да следи отблизо връзката между ЕФСИ и ЕСИФ;

27.

Набляга на важността на всички мерки, насочени към засилване на ефективността, опростяването, ефикасността и ориентираността към резултатите и изпълнението на политиката на сближаване, които следва да гарантират преход от критерии, свързани с усвояването на средствата, към висока добавена стойност на съфинансираните операции; предлага в тази връзка да се извършат технически корекции на съответната нормативна уредба за ЕСИФ;

28.

Приветства тематичната концентрация в подкрепа на инвестиции в интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, целящ създаването на растеж и работни места, справяне с изменението на климата и енергийната зависимост и намаляване на бедността и социалното изключване, както и засиления фокус върху резултатите и измеримостта в програмите за 2014—2020 г., който следва да допринесе за допълнително увеличаване на ефикасността и ефективността на политиката на сближаване; в същото време поддържа изискването за по-голяма гъвкавост за регионите в зависимост от местните и регионалните особености, особено в контекста на суровата криза, с цел да се намалят несъответствията в развитието между различните региони на Съюза; призовава за истински интегриран и териториален подход към ключови програми и проекти, които разглеждат потребностите по места;

29.

Призовава държавите членки и Комисията да осигурят съгласуваност между националните програми за реформи и оперативните програми с цел да се отговори по подходящ начин на специфичните за всяка държава препоръки и да се осигури съответствие с процедурите на икономическото управление, като по този начин се намали рискът от препрограмиране на ранен етап;

30.

Припомня в този контекст първоначалното противопоставяне на Парламента и подчертава отговорността му да участва изцяло и да осъществява контрол и наблюдение; отправя искане към Комисията и Съвета да предоставят изчерпателна, прозрачна и своевременна информация относно критериите и цялата процедура, която би могла да стартира препрограмиране и спиране на поети задължения или плащания на ЕСФИ в съответствие с член 23, параграф 15 от Регламента за общоприложимите разпоредби; посочва, че решението за временно спиране на поети задължения или плащания следва да се взема само като последна мярка, след изчерпване на всички други възможности и след като е направена оценка на възможните ефекти върху растежа и заетостта, защото временното спиране на поети задължения или плащания би могло да има сериозни последствия за националните, регионалните и местните органи, както и за постигането на целите на политиката на сближаване като цяло; счита, че целта на обвързаността с макроикономическите условия следва да бъде политиката на сближаване да стане по-устойчива и ефективна, и отхвърля възможността регионите, населените места или гражданите да бъдат санкционирани поради макроикономически решения, взети от националните правителства; обръща внимание на значителната административна тежест, която може да се създаде от препрограмирането на средства; припомня, че предложението за препрограмиране, представено в съответствие с член 23, параграф 4 от посочения регламент, изисква предварителна консултация със съответния комитет за наблюдение, както е посочено в член 49, параграф 3 от същия регламент;

31.

Посочва, че нередностите произлизат в значителна степен от сложни изисквания и правила; подчертава, че броят на нередностите в прилагането на програми за сближаване би могъл да се намали чрез опростяване на управлението и процедурите, ранно транспониране на новоприетите относими директиви и засилване на административния капацитет, особено в по-слабо развитите региони; поради това набляга на необходимостта от свеждане до минимум на административната тежест за бенефициентите при обезпечаването на необходимите проверки за гарантиране на правилното използване на бюджетни кредити от ЕСФИ, както и на необходимостта от усилия за оптимизиране и по-голяма гъвкавост на системите за управление и контрол, по-силен фокус върху оценката на риска и правилното разпределение на отговорностите на всички органи, като в същото време не се възпрепятстват установените процедури за засилен контрол за по-ефективно предотвратяване на нередности и впоследствие за избягване на финансови корекции, както и на прекъсване и временно спиране на плащания; загрижен е поради ниските нива на отпускане на средства от финансовите инструменти за бенефициентите, особено предвид целта за увеличаване на използването на тези инструменти; във връзка с това призовава държавите членки, управляващите органи и другите съответни заинтересовани страни, работещи с тези финансови инструменти, да се възползват изцяло от техническата помощ, предоставена по линия на платформата за финансови инструменти и технически консултации (FI-TAP) и компаса на финансовите инструменти;

32.

Подчертава, че европейските структурни и инвестиционни фондове биха могли да направят значим принос за преобръщането на отрицателните социални последици от кризата и че за тази цел следва да се насърчи и опрости интегрираният подход за програми, финансирани от няколко фонда, с по-ефективна координация на фондовете и по-голяма гъвкавост, като по този начин се използват по-добре полезните взаимодействия особено между ЕСФ и ЕФРР; подчертава, че инвестициите, финансирани от ЕСФ, не могат да имат оптимални резултати, ако не са налице съответна инфраструктура и подходящи институции; обръща внимание на факта, че европейските структурни и инвестиционни фондове могат ефективно да подкрепят социалното включване и затова следва да бъдат мобилизирани в помощ на интеграцията на групите в неравностойно и уязвимо положение, като ромите и лицата с увреждания, както и да окажат подкрепа за прехода от услуги за деца и възрастни на институционално равнище към услуги, предлагани в общността;

33.

Призовава Комисията да обърне специално внимание на положението на малцинствените групи в Съюза, тъй като те са обект на всички форми на социално изключване и поради това е по-вероятно да са засегнати от структурна безработица; счита, че всяко планиране на политики за социално сближаване в Съюза трябва да отчита интеграцията на малцинствата;

34.

Набляга на ключовата роля на МСП за създаването на работни места и подчертава потенциала им за насърчаване на интелигентния растеж и за цифровата и нисковъглеродната икономика; призовава за благоприятна регулаторна среда, стимулираща създаването и функционирането на такива предприятия, особено създадените от млади хора и тези, разположени в селски райони; подчертава значението на намаляването на бюрократичните тежести, налагани на МСП, и на улесняването на достъпа им до финансиране, както и на необходимостта да бъдат подкрепяни програми и обучения, които насърчават развитието на предприемачески умения;

35.

Подчертава, че МСП осъществяват 99 % от корпоративната дейност на ЕС и осигуряват 80 % от работните места в Съюза;

36.

Изразява загриженост във връзка с прекалено ниския таван (5 милиона евро), който Комисията определи за подкрепа на инфраструктурите за културен и устойчив туризъм от малък мащаб по линия на ЕФРР, който освен това се определя като общи разходи, вместо като допустими разходи, и подчертава силното положително въздействие, което подобни проекти могат да имат върху регионалното развитие от гледна точка на социално-икономическото въздействие, социалното включване и привлекателността;

37.

Изразява съгласие с анализа на Комисията, че икономическите и социалните приоритети, по-специално икономическият растеж, от една страна, и социалното приобщаване, образованието и устойчивото развитие, от друга, могат да бъдат по-добре балансирани в някои държави членки, на основата на смислен диалог с партньори и заинтересовани страни; подчертава, че ясната стратегия за подобряване на институционалната рамка на държавите членки по отношение на административния капацитет и качеството на правосъдието е основният определящ фактор за успешното постигане на тези приоритети;

38.

Подчертава значението на ЕСФ заедно с гаранцията за младежта и инициативата за младежка заетост, които трябва да подкрепят колкото е възможно повече жизнеспособни проекти за създаване на работни места, например под формата на бизнес инициативи;

39.

Предупреждава, че тревожните нива на младежка безработица застрашават да доведат до загубата на цяло едно поколение, по-специално в най-слабо развитите региони и регионите, засегнати най-тежко от кризата и безработицата; настоява интеграцията на младежите на пазара на труда да остане ключов приоритет, за чието постигане активният принос на ЕС е незаменим и за който може да има голям принос интегрираното използване на ЕСФ, ЕФРР, Кохезионния фонд и инициативата за младежка заетост; счита, че в тази връзка следва да бъде възприет по-ориентиран към резултатите подход, за да се гарантира най-ефективното използване на наличните ресурси, като по този начин се засили заетостта и конкурентоспособността, генерират се повече приходи и се облагодетелства цялата икономика на ЕС; в този контекст подчертава жизненоважната роля на гаранцията за младежта в подпомагането на младите хора под 25 години да намерят качествена работа или да придобият образованието, уменията и опита, необходими, за да си намерят работа; подчертава, че всички средства, необходими за прилагането на гаранцията за младежта и другите мерки по инициативата за младежка заетост, трябва да бъдат осигурени възможно най-скоро; счита, че следва да се използват ясни и лесно разбираеми показатели на въздействието, с които приносът на средствата от ЕС за растежа и заетостта да бъде правилно измерен;

40.

Набляга, че трябва да продължат усилията за търсене на допълнителни решения за подобряване на постигнатите резултати във връзка с младежката заетост, тъй като въпреки приемането на Регламента за EСФ и инициативата за младежка заетост те не са добри; подчертава политическия ангажимент на ЕС да предостави незабавна подкрепа за интегрирането на младите хора на пазара на труда;

41.

Подчертава, че поради промените в методите на производство и застаряващото население значително е нараснала ролята на Европейския социален фонд и на инвестициите в приспособяване на уменията на работниците; категорично счита, че в тази връзка ЕСФ следва да бъде допълващ към националните подходи в държавите членки; призовава държавите членки и Комисията да гарантират, че наличните ресурси се използват възможно най-ефективно и ефикасно, за да се осигури пригодност за заетост на работниците, социално приобщаване и равенство между половете; същевременно подчертава, че програмите за обучение, финансирани от ЕСФ, следва да бъдат конкретно насочени и към потребностите на предприемачите и служителите на управленско равнище, за да се гарантира устойчивото развитие на предприятията — особено МСП, — които създават повечето възможности за работни места в Съюза;

42.

Призовава държавите членки и Комисията да продължат да работят, по-конкретно за подобряване и задълбочаване на платформата EURES като ефективен инструмент за улесняване на мобилността на работниците в Европа, най-вече трансграничната мобилност, като се подобряват техните знания за пазара на труда в Съюза, като им се предоставя информация за възможностите за работа и като им се помага за административните формалности; насърчава държавите членки да разработват и поддържат трансграничните мрежи EURES, не на последно място заради факта, че трансграничните работници първи са изложени на проблемите, свързани с адаптацията, и трудностите за осигуряване на признаването на професионалните квалификации; отбелязва, че чрез обединяването на публичните служби по заетостта, социалните партньори и местните и регионалните органи тези мрежи улесняват и подкрепят трансграничната мобилност;

43.

Подчертава необходимостта да се насочва създаването на качествени работни места с помощта на новите технологии; счита, че Комисията следва да свърже намаляването на безработицата с инструментите на Програмата в областта на цифровите технологии и на „Хоризонт 2020“;

44.

Отбелязва, че в Съюза броят на преждевременно напускащите училище продължава да бъде висок и засяга равнището на безработица сред младите хора; подчертава, че този проблем трябва да се коригира чрез модернизиране на образователните системи и учебните програми, като се използва подпомагане от ЕСФ;

45.

Изтъква, че без ефективно сътрудничество между образователните институции и участниците в пазара на труда ще бъде невъзможно да се преодолее високото равнище на безработица сред младите хора, притежаващи диплома в ЕС; подчертава по-конкретно, че чрез преподаване на познания и опит, необходими за пазара на труда, младежката заетост беше повишена и социалните различия намалени;

46.

Подчертава значението на измерението, свързано с пола, за създаването на работни места; призовава Комисията да отпусне достатъчно средства, за да се обърне внимание на безработицата сред жените; счита, че жените биха могли да се възползват от технологичния напредък, позволяващ по-гъвкаво работно време, и призовава Комисията да инвестира в тази област;

47.

Потвърждава отново необходимостта от разкриване на заведения за полагане на грижи за малки деца, за да се засили присъствието на жените на пазара на труда, и призовава Комисията да подкрепи иновативни проекти в тази насока; изтъква, че инвестирането в обществени инфраструктури като детски заведения увеличава възможностите за жените активно да участват в икономиката и пазара на труда;

48.

Призовава институциите на ЕС и държавите членки, с оглед постигане на целите, свързани с трудовата заетост и социалното приобщаване, да вземат предвид потребностите на жените, завръщащи се от отпуск по майчинство, да мотивират работодателите да наемат на работа жени след отпуск по майчинство, да улесняват гъвкавите режими на работа и да насърчават допълнителното образование (учене през целия живот), което да позволява на жените безпроблемно да възобновят своята професионална кариера;

49.

Подчертава, че политиката на сближаване трябва да бъде провеждана в духа на правилно функциониращо многостепенно управление, комбинирано с ефективна уредба за отговаряне на исканията на обществеността и предприятията и с прозрачно и иновативно възлагане на обществените поръчки, като всичко това е жизнено важно за укрепването на въздействието на политиката; подчертава във връзка с това, че независимо от важността на решенията, вземани на равнището на ЕС и на държавите членки, местните и регионалните органи често пъти носят основната административна отговорност за публичните инвестиции и че политиката на сближаване е ключов инструмент, позволяващ на тези органи да играят главна роля в ЕС; отново подчертава необходимостта от широко прилагане на принципа за партньорство, както е описано в Регламента за общоприложимите разпоредби и Кодекса за поведение за партньорство;

50.

Препоръчва ресурсите и знанията в областта на политиката на сближаване да бъдат използвани за засилване на административния капацитет на публичните органи по значим начин, особено на местно и регионално равнище, в т.ч. чрез засилено използване на нови технологии и стремеж към по-рационализирани процедури, така че да се подобри способността им да предоставят качествени услуги на обществеността; призовава Комисията да определи форми на административно подпомагане по ключови въпроси, като поставяне на цели за инициативите, оценяване на резултатите от тях чрез подходящи показатели и определяне на следващите стъпки, които трябва да бъдат предприети, за да се спомогне за установяването на административна култура, основана на наблюдение и оценяване, на територията на ЕС; счита за важно да се гарантира, че се дава помощ на местните и регионалните органи във връзка с иновативните финансови инструменти, които са от жизнено важно значение за увеличаване на ресурсите и инвестициите, както и във връзка с възлагането на обществени поръчки, които следва да се използват във все по-голяма степен като инструмент на публичната администрация за стимулиране на новаторство и творчество;

51.

Изразява съжаление, че Шестият доклад за сближаването не включва задълбочена оценка на постиженията на инструмента за техническо подпомагане JASPERS, който в периода 2007—2013 г. предостави на държавите членки необходимия технически капацитет за подготовка на висококачествени големи проекти, предназначени да бъдат съфинансирани от фондове на ЕС; приветства старта на мрежовата платформа на JASPERS за дейности по изграждане на капацитет през 2013 г. и създаденото през 2014 г. подразделение към Центъра за изграждане на контакти и умения за предоставяне на специализиран експертен опит за изготвянето на проекти за програмния период 2014 — 2020 г.; приветства създаването на център за умения в областта на изграждане на административен капацитет по отношение на ЕСИФ, който следва да допринесе за повишаване на капацитета на всички органи в държавите членки, участващи в управлението и изпълнението на ЕСИФ;

52.

Приветства факта, че Комисията обръща все повече внимание на ролята на управлението, и приема, че доброто управление и високото качество на обществените услуги — включително липсата на корупция — са от съществено значение за изграждането на стабилна среда за инвестиции; изисква амбициозни цели, когато става въпрос изразходването на средства по линия на политиката на сближаване да бъде по-малко податливо на злоупотреби, както и стриктно прилагане на мерките за борба с измамите;

53.

Убеден е, че Кодексът на поведение за партньорство ще увеличи участието на територията на регионите на всички етапи — както по форма, така и по съдържание, и че той трябва да се приложи изцяло, защото ще играе основна роля за засилването и укрепването на въздействието на политиката на сближаване по места; поздравява държавите членки и регионите, които са успели да включат своите партньори в изготвяне на споразуменията за партньорство и оперативните програми в съответствие с Кодекса за поведение за партньорство; въпреки това изразява сериозно безпокойство във връзка с многобройните случаи на слабо прилагане на принципа за партньорство и призовава Комисията да не одобрява програми, които нямат достатъчно партньорско участие; подчертава значението на разпространението на примери за добри практики за организиране на партньорства, както е описано в Кодекса за поведение за партньорство; призовава освен това Комисията да представя редовно на Парламента доклад за оценка на актуалното състояние на прилагането на принципа за партньорство;

54.

Отбелязва със загриженост относителната липса на позоваване на териториалния подход, и по-конкретно на трансграничното сътрудничество, в Шестия доклад за сближаването, въпреки че той е основен инструмент за засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване; посочва, че включването на всички трансгранични и макрорегионални аспекти би имало обогатяващ ефект, що се отнася например до инфраструктурата, пазарите на труда и мобилността, околната среда (включително съвместен план за действие в извънредни ситуации), използването и отвеждането на водата, управлението на отпадъците, здравеопазването, научноизследователската и развойна дейност, туризма, публичните услуги и управлението, тъй като всички тези области съдържат забележителни трансгранични елементи и потенциал; на мнение е, че през програмния период 2014—2020 г. резултатите във връзка със справянето с кризата на европейските гранични и трансгранични региони, които стават по-интелигентни, по-приобщаващи и по-устойчиви, ще се подобрят значително;

55.

Подчертава, че интегрираният и териториален подход е важен, особено когато става въпрос за околната среда и енергетиката;

56.

Приветства въвеждането на нови инструменти за координиране на заинтересованите страни и интегриране на политиките на ЕС, и за фокусиране на инвестициите върху действителните нужди по места, като интегрирани териториални инвестиции и водено от общностите местно развитие, в търсене на балансирано териториално развитие; посочва значението на въвеждането на инструменти за оценяване на териториалното въздействие на политиките, чиято главна цел е да се разглежда териториалното въздействие на политиките на ЕС върху местните и регионалните органи и да се насочва по-голямо внимание към това отражение в законодателния процес, като в същото време отбелязва съществуващите предизвикателства пред изпълнението на интегрираните териториални подходи предвид оставащите регулаторни различия по отношение на средствата на ЕС и значителните разлики в степента на овластяване на регионалните и местните общности сред държавите членки и управляващите органи; призовава за цялостна, интегрирана инвестиционна стратегия на ЕС и за укрепване на Териториалната програма на ЕС за 2020 г., приета през 2011 г. по време на унгарското председателство и предвидена да бъде оценена от председателствата през 2015 г., и която включва програмата на ЕС за градовете; счита, че следва да бъде обърнато особено внимание на засилването на ролята на малките и средно големите градски зони;

57.

Отбелязва със загриженост липсата на посочване на това как са били взети предвид принципите и приоритетите на Териториалната програма 2020 на ЕС чрез прилагането на програмите на политиката на сближаване за периода 2007—2013 г.; призовава през периода 2014—2020 г. да се предприемат подходящи механизми за оценка, за да може да се оцени териториалното измерение на политиката на сближаване;

58.

При все това одобрява факта, че докладът набляга на въпросите на градската среда, предвид значението на градовете в глобализираната икономика и тяхното потенциално въздействие от гледна точка на устойчивостта; отбелязва ангажимента на европейските региони и градове да осъществят преход към по-екологосъобразен растеж, за което свидетелства Споразумението на кметовете; призовава да бъдат разгледани надлежно основните различия между развитието на селските и градските зони, както и проблемите в метрополните региони, които проявяват устойчивост, но същевременно остават уязвими;

59.

Изразява съжаление, че Шестият доклад за сближаването не посочва полицентричното териториално развитие като ключов елемент за постигане на териториално сближаване и териториална конкурентоспособност в съответствие с Териториалната програма 2020 на ЕС и доклада на Европейската мрежа за наблюдение на териториалното планиране (ESPON) от 2013 г., озаглавен „Осъществяване на отворена и полицентрична Европа“; подчертава ролята на малките и средните градове и значението на засилването на функционалните връзки на градските центрове с разположените около тях райони за постигане на балансирано териториално развитие;

60.

Призовава за по-пълно спазване на член 174 от ДФЕС относно териториалното сближаване, особено в селските райони, като се обръща надлежно внимание на важната връзка между политиката на сближаване и развитието на селските райони, по-конкретно що се отнася до райони, в които протича индустриален преход, и региони, засегнати от тежки и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като най-отдалечените региони, най-северните региони с много ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони; препоръчва да бъдат разгледани също така и други демографски предизвикателства с голямо отражение върху регионите, като обезлюдяването, застаряването на населението и силно разпръснатото население; призовава Комисията да обърне особено внимание на районите с най-неблагоприятни географски и демографски условия при изпълнението на политиката на сближаване;

61.

Счита, че Шестият доклад за сближаването не обръща достатъчно внимание на европейското териториално сътрудничество, което е пълноправна цел на политиката на сближаване от програмния период 2007—2013 г. насам; припомня потенциала на Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) не само като инструмент за ръководство на трансграничното управление, но и като средство за спомагане за изцяло интегрирано териториално развитие;

62.

Призовава за по-тясна координация между политиката на сближаване, Инструмента за предприсъединителна помощ и европейската политика за съседство, а така също и за по-добро оценяване и разпространяване на резултатите от проектите;

63.

Припомня, в светлината на гореизложеното, необходимостта от придаване на нова динамика на дебата относно политиката на сближаване на ЕС; заявява, че 2019 г. — годината на избори за Европейски парламент — ще бъде решаваща, тъй като новоизбраният Парламент и новата Комисия ще трябва да разгледат приключването на стратегията „Европа 2020“ и следващата многогодишна финансова рамка, както и да гарантират с подходящ бюджет бъдещето на политиката на сближаване след 2020 г. и да изготвят ново законодателство в областта на политиката на сближаване; отбелязва, че дебатът относно политиката на сближаване трябва да вземе предвид сериозните времеви ограничения и забавяния, изпитани в началото на настоящия програмен период;

64.

Набляга на жизнено важното значение на административния капацитет; призовава разработващите политиките лица на всички равнища на управление да предпочитат целенасочена техническа помощ за изпълнението на политиките на сближаване по принцип и в частност — за широкото използване на финансови инструменти, комбинирани с европейските структурни и инвестиционни фондове;

65.

Счита, че мерките на политиката на сближаване играят съществена роля за намаляване на вътрешните конкурентни различия и структурните неравновесия в регионите, които най-много се нуждаят от това; призовава Комисията да обмисли предварително финансиране, с цел да се улесни пълноценното използване на средствата от държавите членки през периода 2014—2020 г., като винаги се гарантира спазването на принципа на бюджетна отчетност;

66.

Призовава държавите членки да провеждат редовен политически дебат на високо равнище в националните парламенти относно ефективността, ефикасността и навременното изпълнение на европейските структурни и инвестиционни фондове и относно приноса на политиката на сближаване за изпълнението на макроикономическите цели;

67.

Призовава за провеждане на редовни срещи на Съвета с министри, отговарящи за политиката на сближаване, за да се обърне внимание на необходимостта от наблюдение и реагиране на непрекъснатите предизвикателства пред икономическото, социалното и териториалното сближаване на ЕС;

68.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.