22.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 316/40

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и Международния пакт за граждански и политически права, по-специално член 19 от него,

—

като взе предвид Стратегическата рамка относно правата на човека и демокрацията, приета от Съвета на 25 юни 2012 г. (1),

—

като взе предвид насоките на ЕС за правата на човека относно свободата на изразяване онлайн и офлайн, приети от Съвета по външни работи на 12 май 2014 г. (2),

—

като взе предвид ръководството за сектора на ИКТ относно прилагането на ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека, публикувано от Комисията през юни 2013 г.,

—

като взе предвид доклада на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) от 15 декември 2011 г., озаглавен „Свободата на изразяване на мнение в интернет“ (3) и редовния доклад на специалния представител на ОССЕ относно свободата на медиите пред постоянния съвет на ОССЕ от 27 ноември 2014 г. (4),

—

като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН за насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи в борбата с тероризма от 23 септември 2014 г. (A/69/397) (5),

—

като взе предвид доклада на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека от 30 юни 2014 г., озаглавен „Правото на неприкосновеност на личния живот в цифровата ера“ (6),

—

като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН от 17 април 2013 г. за правото на свобода на изразяване на мнение (A/HRC/23/40), с който се анализират последиците от държавното наблюдение на комуникациите върху упражняването на правата на хората на неприкосновеност на личния живот и на свобода на изразяване на мнение,

—

като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси и права на човека към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 26 януари 2015 г. относно „Масовото наблюдение“ (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на Съединените щати, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи (8),

—

като взе предвид доклада на специалния представител на генералния секретар на ООН по въпроса за правата на човека и транснационалните корпорации и други стопански предприятия от 21 март 2011 г., озаглавен „Ръководни принципи за стопанската дейност и правата на човека: прилагане на рамката на ООН „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“ (9),

—

като взе предвид Ръководните насоки на ОИСР за многонационалните предприятия (10) и годишния доклад за 2014 г. относно Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия (11),

—

като взе предвид годишния доклад за 2013 г. на Интернет корпорацията за присвоени имена и адреси (12),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 12 февруари 2014 г., озаглавено „Политиката по отношение на интернет и управлението му: ролята на Европа за определяне на бъдещото управление на интернет“ (13),

—

като взе предвид многостранното изявление на NETmundial, прието на 24 април 2014 г. (14),

—

като взе предвид резюмето на председателя за деветото заседание на Форума за управление на интернет, проведено в Истанбул на 2—5 септември 2014 г.,

—

като взе предвид действащите ограничителни мерки на Европейския съюз, някои от които включват ембарго върху телекомуникационно оборудване, информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и инструменти за мониторинг,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 599/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година за изменение на Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба (15),

—

като взе предвид съвместното изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно прегледа на системата за контрол на износа на изделия с двойна употреба от 16 април 2014 г. (16),

—

като взе предвид решенията на 19-ото пленарно заседание по Васенаарската договореност относно контрола върху износа на конвенционални оръжия, изделия и технологии с двойна употреба, проведено във Виена на 3—4 декември 2013 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент от 24 април 2014 г., озаглавено „Преглед на политиката за експортен контрол: гарантиране на сигурността и конкурентоспособността в един променящ се свят“ (17),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 21 ноември 2014 г. относно прегледа на политиката за контрол върху износа,

—

като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г. относно Стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС (18),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно свободата на печата и на медиите в света (19),

—

като взе предвид своите резолюции относно спешни случаи на нарушения на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, когато тези нарушения пораждат притеснения относно цифровите свободи,

—

като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно приоритетите на ЕС за Съвета на ООН по правата на човека през 2015 г. (20),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 февруари 2015 г. относно подновяването на мандата на Форума за управление на интернет (21),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно годишния доклад за 2013 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област (22),

—

като взе предвид писменото изявление на Едуард Сноудън до комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи през март 2014 г. (23),

—

като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и текущите преговори относно присъединяването на ЕС към нея,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8–0178/2015),

А.

като има предвид, че технологичното развитие и достъпът до отворения интернет добиват все по-голямо значение за осигуряване и гарантиране на упражняването и пълното зачитане на правата на човека и основните свободи, оказвайки благоприятно въздействие чрез разширяването на обхвата на свободата на изразяване на мнение, достъпа до информация, правото на неприкосновеност на личния живот и свободата на събранията и сдруженията по света;

Б.

като има предвид, че с технологичните системи може да се злоупотребява като инструменти за нарушения на правата на човека посредством цензура, наблюдение, непозволен достъп до устройства, радиоелектронно заглушаване, прихващане и следене и проследяване на информация и на физически лица;

В.

като има предвид, че това се прави от публични и частни субекти, включително от правителства и правоприлагащи органи, както и от престъпни организации и терористични мрежи с цел нарушаване на правата на човека;

Г.

като има предвид, че контекстът, в който се проектират и използват ИКТ, определя до голяма степен въздействието, което те като сила могат да оказват върху укрепването — или върху нарушаването — на правата на човека; като има предвид, че информационните технологии, особено софтуерът, са рядко за еднократна употреба, а обикновено са с двойна употреба, що се отнася до потенциала за нарушаване на правата на човека, въпреки че софтуерът е също така форма на изразяване;

Д.

като има предвид, че ИКТ са основни инструменти за подпомагане на хората да организират социални движения и протести в различни държави, особено в държавите с авторитарни режими;

Е.

като има предвид, че оценката на въздействието на контекста, в който ще се използва технологиите, върху правата на човека се определя от силата на националните и регионалните правни рамки да регулират използването на технологии и от способността на политическите и съдебните институции да контролират това използване;

Ж.

като има предвид, че в цифровата сфера частните субекти играят нарастваща по значимост роля във всички области на социалната дейност, но все още не са предвидени гаранции, които да им попречат да налагат прекомерни ограничения върху основните права и свободи; като има предвид, че в резултат на това частните субекти играят по-активна роля при оценяването на законността на съдържанието и разработването на системи за киберсигурност и системи за наблюдение, което може да има пагубно въздействие върху правата на човека в целия свят;

З.

като има предвид, че интернет представлява революция по отношение на предлаганите от него възможности за обмен на всякакъв вид данни, информация и знания;

И.

като има предвид, че криптирането е важен метод, който спомага за сигурността на комуникациите и на хората, които ги използват;

Й.

като има предвид, че управлението на интернет се ползва от многостранен модел за вземане на решения — процес, който гарантира значимо, приобщаващо и отговорно участие на всички заинтересовани лица, включително на правителствата, гражданското общество, техническите и академичните среди, частния сектор и потребителите;

К.

като има предвид, че разузнавателните агенции системно извършват подривни действия спрямо криптографски протоколи и продукти с цел да бъдат в състояние да прихващат комуникации и данни; като има предвид, че Агенцията за национална сигурност на САЩ (АНС) е събрала огромен брой т. нар. „експлойти тип „нулев ден“, т.е ИТ уязвимости в сигурността, които все още не са известни на обществеността или на продавача на продукта; като има предвид, че тези дейности подкопават глобалните усилия за подобряване на ИТ сигурността;

Л.

като има предвид, че разузнавателните служби в ЕС участват в дейности, които уреждат правата на човека;

М.

като има предвид, че с оглед на случващите се понастоящем бързи технологични промени съдебният и демократичен надзор и гаранциите са значително недоразвити;

Н.

като има предвид, че (кибер)сигурността и мерките за борба с тероризма, включващи ИКТ, и мониторингът на интернет могат да имат значително вредно въздействие върху правата на човека и индивидуалните свободи на хората по целия свят, включително на гражданите на ЕС, които пребивават или пътуват в чужбина, особено поради липсата на правно основание, което да се основава на принципите на необходимост, пропорционалност и демократичен и съдебен надзор;

О.

като има предвид, че интернет филтрите и наблюдението на комуникацията подкопават възможността на защитниците на правата на човека да се възползват от интернет и да съобщават чувствителна информация и са в нарушение на няколко члена от Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ), които гарантират правото на неприкосновеност на личния живот и свободата на изразяване на всеки човек;

П.

като има предвид, че както цифровата сигурност, така и цифровата свобода са важни и не могат да бъдат заменени една с друга, а следва да се укрепват взаимно;

Р.

като има предвид, че в случая на цифровите свободи Европейският съюз може само да дава пример, когато тези свободи са гарантирани в самия ЕС, и като има предвид, че следователно приемането на пакет на ЕС за защита на данните е от ключово значение;

С.

като има предвид, че това, което е изложено на риск, са важните социални интереси — като например защитата на основните права — които не следва да се определят единствено от пазара, а се нуждаят от регулиране;

Т.

като има предвид, че зачитането на основните права и на принципите на правовата държава и ефективният парламентарен надзор върху разузнавателните служби, които използват цифрови технологии за наблюдение, са важни елементи на международното сътрудничество;

У.

като има предвид, че установените в ЕС дружества имат важен дял от световния пазар на ИКТ, по-специално по отношение на износа на технологии за наблюдение, проследяване, проникване и мониторинг;

Ф.

като има предвид, че въвеждането на контрол върху износа не следва да уврежда законните изследвания на въпроси, свързани с ИТ сигурността, или разработването на инструменти за ИТ сигурност, когато не е налице престъпно намерение;

1.

Признава, че правата на човека и основните свободи са универсални и че трябва да бъдат защитавани в световен мащаб във всяко измерение на тяхното изражение; подчертава, че наблюдението на комуникациите само по себе си представлява намеса в правото на неприкосновеност на личния живот и свободата на изразяване, ако се провежда извън адекватна правна рамка;

2.

Призовава Комисията да гарантира съгласуваност между външните дейности на ЕС и вътрешните му политики, свързани с ИКТ;

3.

Счита, че активното съучастие на някои държави — членки на ЕС, в масовото наблюдение на граждани и шпионирането на политически лидери от страна на АНС, както беше разкрито от Едуард Сноудън, навреди сериозно на надеждността на политиката на ЕС в областта на правата на човека и подкопа световното доверие в ползите от ИКТ;

4.

Припомня на съответните държави членки и агенции на ЕС, включително на Европол и на Евроюст, за техните задължения съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз и при спазване на международното право в областта на правата на човека и на целите на външната политика на ЕС да не споделят данни от разузнаването, които могат да доведат до нарушения на правата на човека в трета държава, нито да използват извън ЕС информация, получена в резултат от нарушаване на правата на човека, като например незаконно наблюдение;

5.

Подчертава, че въздействието на технологиите върху подобряване на състоянието на правата на човека следва да бъде интегрирано във всички политики и програми на ЕС, ако това е приложимо, за да се постигне напредък в защитата на правата на човека и насърчаването на демокрацията, принципите на правовата държава и доброто управление и мирното разрешаване на конфликти;

6.

Призовава за активно разработване и разпространяване на технологии, които да спомагат за защитата на правата на човека и да улесняват цифровите права и свободи на хората, както и тяхната сигурност, и да насърчават най-добрите практики и подходящите законодателни рамки, като същевременно гарантират сигурността и неприкосновеността на личните данни; настоятелно призовава по-специално ЕС и неговите държави членки да насърчават глобалното използване и разработване на отворени стандарти и на безплатен софтуер с отворен код, както и на криптографски технологии;

7.

Призовава ЕС да увеличи подкрепата си за субектите, които работят за укрепването на стандартите за сигурност и защитата на неприкосновеността на личния живот в ИКТ на всички равнища, включително стандартите за хардуер, софтуер и комуникация, както и за разработването на хардуер и софтуер в рамки със заложена още при проектирането неприкосновеност на личния живот;

8.

Призовава в рамките на Европейския инструмент за демокрация и права на човека да бъде създаден фонд за правата на човека и технологиите;

9.

Настоятелно призовава самия ЕС, и по-специално ЕСВД, да използва криптиране в своята комуникация със защитниците на правата на човека, за да не ги излага на риск и да защити от наблюдение собствената си комуникация с трети страни;

10.

Призовава ЕС да внедри безплатен софтуер с отворен код и да насърчи другите субекти да направят същото, тъй като този софтуер гарантира по-голяма сигурност и по-голямо зачитане на правата на човека;

11.

Обръща внимание на значението на разработването на ИКТ в конфликтните райони, за да се насърчат дейностите за укрепване на мира с цел да се предостави сигурна комуникация между страните, участващи в мирното разрешаване на конфликти;

12.

Призовава за прилагането на условия, критерии и процедури за отчитане с цел да се гарантира, че финансовата и техническата подкрепа от страна на ЕС за разработването на нови технологии в трети държави не се използва по начини, които нарушават правата на човека;

13.

Призовава Комисията и Съвета да се ангажират активно с правителства на трети държави и да продължават да подкрепят, да обучават и да овластяват защитници на правата на човека, активисти на гражданското общество и независими журналисти, използващи в своята дейност ИКТ по безопасен начин, чрез съществуващите европейски механизми за подкрепа и инструменти на политиката, както и да насърчават свързаните основни права на неприкосновеност на личния живот, като неограничен достъп до информация в интернет, право на неприкосновеност на личния живот и защита на данните, свобода на изразяване на мнение, свобода на събрания, свобода на сдружаване, свободата на печата и на публикуване онлайн;

14.

Обръща внимание на тежкото състояние на лицата, подаващи сигнали за нередности, и на техните поддръжници, включително на журналисти след направените от тях разкрития за непочтени практики на наблюдение в трети държави; счита, че тези лица следва да се разглеждат като защитници на правата на човека и че поради това заслужават защита от страна на ЕС съгласно изискванията на Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека; отново призовава Комисията и държавите членки да проучат задълбочено възможността за предоставяне на международна закрила от преследване на лицата, подаващи сигнали за нередности;

15.

Изразява съжаление във връзка с факта, че мерките за сигурност, включително мерките срещу тероризма, все по-често се използват като претекст за извършване на нарушения на правото на неприкосновеност на личния живот и за възпрепятстване на законните дейности на защитници на правата на човека, журналисти и политически активисти; отново изразява своето категорично убеждение, че националната сигурност не може никога да бъде оправдание за програми за наблюдение без определена целенасоченост, за тайно наблюдение или за масово наблюдение; настоява тези мерки да се предприемат при строго спазване на принципите на правовата държава и на стандартите за правата на човека, включително правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на данните;

16.

Призовава ЕСВД и Комисията да насърчават демократичния надзор над службите за сигурност и разузнавателните служби в своя политически диалог с трети държави, както и в програмите си за сътрудничество за развитие; настоятелно призовава Комисията да подкрепя организациите на гражданското общество и законодателните органи в трети държави, които имат за цел да подобрят контрола, прозрачността и отчетността на националните служби за сигурност; призовава в бъдещия план за действие на ЕС за правата на човека и демократизацията да бъдат включени конкретни ангажименти във връзка с това;

17.

Настоятелно призовава Съвета и Комисията да насърчават цифровите свободи и неограничения достъп до интернет във всички форми на контакт с трети държави, включително при преговори за присъединяване, търговски преговори, диалози относно правата на човека и дипломатически контакти;

18.

Признава, че интернет се е превърнал в обществено и пазарно пространство, за което са абсолютно необходими свободен поток на информация и достъп до ИКТ; подчертава поради това, че цифровата свобода и свободната търговия трябва едновременно да се насърчават и защитават;

19.

Призовава за включване на клаузи във всички споразумения с трети държави, в които изрично да се предвижда необходимостта от насърчаване, гарантиране и спазване на цифровите свободи, на мрежовата неутралност, на нецензурирания и неограничен достъп до интернет, на правото на неприкосновеност на личния живот и на защитата на данните;

20.

Настоятелно призовава ЕС да противодейства на инкриминирането на използването на инструменти за криптиране, заобикаляне на цензурата и неприкосновеност на личния живот от страна на защитниците на правата на човека, като откаже да ограничи използването на криптиране в ЕС и се обяви против правителствата на трети държави, които повдигат такива обвинения срещу защитниците на правата на човека;

21.

Настоятелно призовава ЕС да противодейства на инкриминирането на използването на инструменти за криптиране, заобикаляне на цензурата и неприкосновеност на личния живот, като откаже да ограничи използването на криптиране в ЕС и се обяви против правителствата на трети държави, които инкриминират такива инструменти;

22.

Подчертава, че една ефикасна политика на ЕС в областта на развитието и правата на човека ще изисква интегрирането на ИКТ и преодоляването на цифровото разделение чрез предоставяне на основна технологична инфраструктура, чрез улесняване на достъпа до знания и информация с цел насърчаване на цифровите умения, както и чрез насърчаване на използването на отворени стандарти в документите и на използването на безплатен софтуер с отворен код, когато е целесъобразно, за да се гарантира откритост и прозрачност (особено от страна на публичните институции) — включително гарантиране на защитата на данните в цифровата сфера навсякъде в света — както и по-добро разбиране на потенциалните рискове и ползи от ИКТ;

23.

Призовава Комисията да подкрепи премахването на цифровите бариери за хората с увреждания; счита, че е от изключително значение политиките на ЕС за развитие на правата на човека по света и за тяхното насърчаване да имат за цел да намалят цифровото разделение за хората с увреждания и да предоставят по-широка рамка на права, особено по отношение на достъпа до знания, цифровото участие и включването в нови икономически и социални възможности, създадени от интернет;

24.

Подчертава, че законното цифрово събиране и разпространение на доказателства за нарушения на правата на човека може да допринесе в световната борба с безнаказаността и тероризма; счита, че подобни материали следва да бъдат допустими в надлежно обосновани случаи съгласно международното (наказателно) право като доказателство в съдебни производства в съответствие с международни, регионални и конституционни гаранции; препоръчва създаването на механизми в сферата на международното наказателно право, които да създадат процедури за проверяване на автентичността и за събиране на такива данни за нуждите на доказването в съдебни производства;

25.

Изразява съжаление относно факта, че някои информационни и комуникационни технологии и услуги, произведени в ЕС, се продават и могат да бъдат използвани в трети държави от частни лица, предприятия и органи с конкретно намерение за нарушаване на правата на човека чрез цензура на информация, масово наблюдение, радиоелектронно заглушаване, прихващане и наблюдаване, както и чрез следене и проследяване на граждани и техните действия в (мобилните) телефонни мрежи и интернет; изразява загриженост по повод на факта, че някои дружества, установени в ЕС, могат да предоставят технологии и услуги, които могат да дадат възможност за подобни нарушения на правата на човека;

26.

Отбелязва, че заплахите за сигурността на Европейския съюз и неговите държави членки, както и за трети държави често идват от отделни лица или малки групи, които използват мрежи за цифрова комуникация, за да планират и извършват нападения, и че необходимите инструменти и тактики за премахване на такива заплахи трябва постоянно да се преразглеждат и актуализират;

27.

Счита, че масовото наблюдение, което не е обосновано с повишен риск от терористични нападения и заплахи, е в нарушение на принципите на необходимост и пропорционалност и следователно представлява нарушение на правата на човека;

28.

Настоятелно призовава държавите членки да насърчават пълен демократичен контрол над операциите на разузнавателните служби в трети държави, да гарантират, че тези служби действат при пълно зачитане на принципите на правовата държава и да търсят отговорност от тези служби и лица, които действат по незаконни начини;

29.

Насърчава държавите членки, с оглед на засиленото сътрудничество и увеличения обмен на информация между държавите членки и трети държави (включително чрез използването на цифрово наблюдение), да гарантират демократичен контрол над тези служби и техните дейности чрез подходящ вътрешен, изпълнителен, съдебен и независим парламентарен надзор;

30.

Подчертава, че в законодателството на ЕС следва да се приемат принципи на корпоративна социална отговорност и права на човека по критерии за проектиране, които са технологични решения и иновации за защита на правата на човека, за да се гарантира, че доставчиците на интернет услуги, разработчиците на софтуер, производителите на хардуер, услугите/медиите, свързани със социалните мрежи, доставчиците на мобилни телефони и др. разглеждат правата на човека на крайните потребители в световен мащаб;

31.

Настоятелно призовава ЕС да гарантира по-голяма прозрачност на отношенията между доставчиците на мобилни телефони или доставчиците на интернет услуги и правителствата и да настоява за нея в своите отношения с трети държави, като изисква операторите и доставчиците на интернет услуги да публикуват подробни годишни доклади за прозрачността, включително доклади за изисканите действия от органите, както и за финансовите връзки между публичните органи и операторите/доставчиците на интернет услуги;

32.

Припомня на корпоративните субекти за тяхното задължение да зачитат правата на човека при всичките си дейности по света, независимо къде се намират техните потребители и независимо от това дали приемащата държава спазва своите задължения по отношение на правата на човека; призовава дружествата в областта на ИКТ, по-специално установените в ЕС, да прилагат ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека, включително чрез установяване на политики за надлежна проверка и гаранции за управление на риска, както и предоставяне на ефективни средства за защита, когато тяхната дейност е породила или е допринесла за неблагоприятни последици за правата на човека;

33.

Подчертава необходимостта от по-ефективно изпълнение и наблюдение на разпоредбите и санкциите на ЕС по отношение на ИКТ, включително използването на универсални механизми, за да се гарантира, че всички страни, включително държавите членки, зачитат законодателството и че се спазват равнопоставени условия на конкуренция;

34.

Подчертава факта, че зачитането на основните права е съществен елемент от успешните политики за борба с тероризма, включително използването на технологии за цифрово наблюдение;

35.

Приветства решението на Васенаарската договореност от декември 2013 г. относно контрола върху износа в областта на наблюдението, инструментите за събиране на информация от правоприлагащите и разузнавателните органи и системите за наблюдение на мрежи; припомня все още много непълния характер на режима на ЕС по отношение на изделията с двойна употреба, по-специално на Регламента на ЕС относно изделията и технологиите с двойна употреба, по отношение на ефективния и систематичен контрол върху износа на вредни ИКТ в недемократични държави;

36.

Настоятелно призовава Комисията, в контекста на предстоящите преглед и обновяване на политиката за изделията и технологиите с двойна употреба, да представи предложение за интелигентни и ефикасни политики с цел ограничаване и регулиране на търговския износ на услуги по отношение на прилагането и използването на т.нар. технологии с двойна употреба, в което да се разгледа потенциално вредният износ на продукти и услуги на ИКТ за трети държави в съответствие със съвместното изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията от април 2014 г.; призовава Комисията да включи ефективни гаранции за предотвратяване на вредите от този контрол върху износа по отношение на научноизследователската дейност, включително научните изследвания и изследванията в областта на сигурността на ИТ;

37.

Подчертава, че Комисията следва незабавно да може да предоставя на дружествата, които имат съмнения дали да подадат заявление за лиценз за износ, точна и актуализирана информация относно законността или потенциалните вредни последици от възможните трансакции;

38.

Призовава Комисията да представи предложения за преглед на начините, по които стандартите на ЕС по отношение на ИКТ биха могли да се използват за предотвратяване на потенциално вредните последици от износа на такива технологии или други услуги за трети държави, в които понятия, като „законно прихващане“, не могат да се считат за равнозначни на тези в Европейския съюз или които например имат лоша репутация по отношение на правата на човека, или трети държави, в които принципите на правовата държава не съществуват;

39.

Отново потвърждава, че стандартите на ЕС, по-специално Хартата на основните права на ЕС, следва да имат предимство при оценяването на инциденти, в които технологии с двойна употреба са били използвани по начини, които могат да ограничат правата на човека;

40.

Призовава за разработване на политики за уреждане на продажбите на експлойти тип „нулев ден“ и на уязвимости с цел да се избегне използването им за кибератаки или за непозволен достъп до устройства, водещи до нарушавания на правата на човека, без тези разпоредби да оказват съществено влияние върху академични и други добросъвестни научни изследвания в областта на сигурността;

41.

Изразява съжаление относно активното сътрудничество на някои европейски дружества, както и на международни дружества, които търгуват с технологии с двойна употреба с потенциални вредни последици за правата на човека, докато действат на територията на ЕС, с режими, нарушаващи правата на човека;

42.

Настоятелно призовава Комисията публично да изключи дружествата, участващи в такива дейности, от участие в процедури за възлагане на обществени поръчки на ЕС, от финансиране за научноизследователска и развойна дейност и от всякаква друга финансова помощ;

43.

Призовава Комисията да обърне специално внимание на аспектите, свързани с правата на човека, в процедурите по възлагане на обществени поръчки за технологично оборудване, особено в държавите с ненадеждни практики в тази област;

44.

Призовава Комисията и Съвета активно да защитават отворения интернет, многостранните процедури за вземане на решения, мрежовата неутралност, цифровите свободи и гаранциите на защитата на данните в трети държави чрез форумите за управление на интернет;

45.

Осъжда отслабването и подкопаването на протоколите и продуктите за криптиране, по-специално от разузнавателни служби, които имат за цел да прихващат криптирани съобщения;

46.

Отправя предупреждение относно приватизирането на правоприлагането чрез интернет дружества и доставчици на интернет услуги;

47.

Призовава за изясняване на нормите и стандартите, които се използват от частните субекти при разработването на системите им;

48.

Припомня значението на оценяването на контекста, в който се използват технологиите, за да се оцени напълно тяхното въздействие върху правата на човека;

49.

Призовава изрично за насърчаване на инструменти, позволяващи анонимното използване на интернет и/или използването му под псевдоним, и оспорва едностранчивия възглед, че такива инструменти служат само за престъпни дейности, а не за овластяване на активистите в областта на правата на човека в ЕС и извън него;

50.

Настоятелно призовава Съвета, Комисията и ЕСВД да разработят интелигентни и ефикасни политики с цел регулиране на износа на технологии с двойна употреба, в които да вземат под внимание потенциално вредния износ на продукти и услуги на ИКТ на международно равнище и в рамките на многостранни режими за контрол на износа и други международни органи;

51.

Подчертава, че никои регулаторни промени, имащи за цел да повишат ефективността на контрола върху износа по отношение на нематериалния трансфер на технологии, не трябва да възпрепятстват законните научни изследвания или достъпа до информация и нейния обмен и че никои потенциални мерки, като например използването на генерални разрешения за износ на ЕС за научни изследвания с двойна употреба, не следва да имат възпиращо действие върху физическите лица и МСП;

52.

Призовава държавите членки да гарантират, че съществуващите и бъдещите политики за контрол на износа не ограничават дейността на законните научни изследователи в областта на сигурността и че контролът на износа се прилага добросъвестно и само по отношение на ясно определени технологии, предназначени да бъдат използвани за целите на масово наблюдение, цензура, радиоелектронно заглушаване, прихващане или мониторинг или за следене и проследяване на граждани и техните действия в (мобилните) телефонни мрежи;

53.

Припомня, че специалните решетъчни безжични технологии предлагат голям потенциал за предоставяне на резервни мрежи в райони, където интернет е недостъпен или блокиран, и могат да спомогнат за постигането на напредък в областта на правата на човека;

54.

Призовава Комисията да назначи независима експертна група, която може да извърши оценка на въздействието върху правата на човека на съществуващите стандарти на ЕС за ИКТ, с цел да отправи препоръки за корекции, които ще повишат защитата на правата на човека, по-специално при износа на системи;

55.

Признава, че технологичното развитие поставя предизвикателства пред правните системи, изисквайки от тях да се приспособят към новите обстоятелства; подчертава значението на това законодателите да обръщат по-голямо внимание на въпросите, свързани с цифровата икономика;

56.

Призовава Комисията да включи гражданското общество, както и независими експерти, включително научни изследователи на сигурността, в областта на ИКТ в трети държави, за да се осигури актуален експертен опит, който следва да доведе до изработване на насочени към бъдещето политики;

57.

Подчертава необходимостта от избягване на непредвидени последствия, като ограничения или възпиращи действия върху научните изследвания и други видове добросъвестна научноизследователска и развойна дейност, за обмена на информация и достъпа до нея, за развиването на знания в областта на сигурността или за износа на технологии, които са в интерес на придобиването на необходимите цифрови умения и на постигането на напредък в областта на правата на човека;

58.

Счита, че сътрудничеството между правителствата и частните субекти от цял свят в цифровата област, включително Форума за управление на интернет, призовава за ясни принципи на взаимозависимост и взаимоограничаване и не трябва да води до подкопаване на демократичния и съдебния контрол;

59.

Отбелязва, че доброволният подход не е достатъчен и че са необходими обвързващи мерки за насърчаване на дружествата да вземат предвид репутацията на дадена държава по отношение на правата на човека, преди да продават продуктите си там, както и да извършват оценка на въздействието, което техните технологии ще окажат върху защитниците на правата на човека и критиците на правителството;

60.

Счита, че износът на силно чувствителни стоки трябва да се проверява, преди те да напуснат ЕС, и че са необходими санкции в случай на нарушения;

61.

Призовава за това всяко лице да има право на криптиране и за създаване на условията, които са необходими, за да се даде възможност за криптиране; счита, че контролът следва да бъде възложен на крайния потребител, който ще се нуждае от необходимите умения, за да осъществи правилно този контрол;

62.

Призовава за въвеждане на стандарти за криптиране „от край до край“ като правило за всички комуникационни услуги, за да се затрудни четенето на съдържание от страна на правителствата, разузнавателните агенции и органите за наблюдение;

63.

Подчертава специалната отговорност на правителствените разузнавателни служби да изградят доверие и призовава за прекратяване на масовото наблюдение; счита, че мониторингът на европейски граждани чрез вътрешни и чужди разузнавателни служби трябва да бъде разгледано и прекратено;

64.

Възразява срещу продажбата и разпространението на европейски технологии за наблюдение и на инструменти за налагане на цензура в авторитарни режими, в които принципите на правовата държава не съществуват;

65.

Призовава да се разшири обхватът на международната закрила на лица, подаващи сигнали за нередности, и насърчава държавите членки да внесат закони за закрила на лицата, подаващи сигнали за нередности;

66.

Призовава да бъде назначен пратеник на ООН за цифровите свободи и защитата на данните и призовава за това мандатът за преговори на члена на Комисията на ЕС за правата на човека да бъде разширен, така че технологиите също да се разглеждат от гледна точка на правата на човека;

67.

Призовава за предприемане на мерки, които да гарантират, че неприкосновеността на личния живот на активистите, журналистите и гражданите се защитава навсякъде по света и че те могат да си сътрудничат чрез интернет;

68.

Настоява, че достъпът до интернет следва да бъде признат за право на човека, и призовава за предприемане на мерки за премахване на цифровото разделение;

69.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на ЕСВД.