22.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 316/37

—

като взе предвид член 17, параграф 7 от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид член 246 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид своята резолюция от 1 декември 2005 г. относно насоките за одобрението на Комисията (1),

—

като взе предвид своето решение от 20 октомври 2010 г. за преразглеждане на рамковото споразумение относно отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия (2),

—

като взе предвид своето решение от 14 септември 2011 г. относно изменение на членове 106 и 192 от Правилника за дейността на Европейския парламент и на приложение XVII към него (3),

—

като взе предвид Кодекса за поведение на членовете на Комисията, и по-специално членове 1.3 до 1.6 от него,

—

като взе предвид членове 52 и 118 от Правилника за дейността и приложение XVI към него,

—

като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по транспорт и туризъм и комисията по правни въпроси (A8-0197/2015),

A.

изслушванията на кандидатите за членове на Комисията, за пръв път въведени през 1994 г., са вече трайно установена практика, която повишава демократичната легитимност на институциите на Европейския съюз и ги доближава до европейските граждани;

Б.

изслушванията са от решаващо значение поради факта, че дават възможност на Парламента да направи информирана оценка на Комисията при гласуване на вота на доверие, позволяващ на Комисията да встъпи в длъжност;

В.

процесът на изслушване дава възможност на Парламента и на гражданите на ЕС да си създадат представа и да оценят личността, квалификациите, подготовката и приоритетите на кандидатите, както и познанията им в областта на възложения им портфейл;

Г.

процесът на изслушване увеличава прозрачността и повишава демократичната легитимност на Комисията като цяло;

Д.

равенството между жените и мъжете трябва да бъде гарантирано във всички области, включително заетостта; като има предвид, че това изискване трябва да намери отражение в състава на Европейската комисия; като има предвид, че въпреки многократните искания от страна на Жан-Клод Юнкер през 2014 г. правителствата предложиха далеч по-голям брой мъже кандидати отколкото жени кандидати; като има предвид, че жените, които бяха предложени, са предимно от държави членки с по-малобройно население, а по-големите държави членки до голяма степен пренебрегнаха това изискване; като има предвид, че единственото справедливо решение е всяка държава членка да бъде помолена да предложи двама кандидати — един мъж и една жена, така че кандидатът за председател да може да предложи висококачествена колегия с равен брой мъже и жени;

Е.

макар и да е доказал своята ефективност, процесът на изслушване винаги може да бъде подобрен, по-конкретно чрез един по-гъвкав и динамичен обмен между члена на Комисията и членовете на парламентарната комисия, която отговаря за изслушването;

Ж.

изслушването на кандидата за заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс открои необходимостта от адаптиране на процедурите на Парламента, в случай че бъдещите Комисии имат специален статут за един или повече заместник-председатели;

З.

Член 3, параграф 3 от ДФЕС гласи, че Съюзът „насърчава […] равенството между жените и мъжете“, а съгласно член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз „равенството между жените и мъжете трябва да бъде гарантирано във всички области, включително заетостта, труда и възнаграждението“;

1.

Счита, че публичните изслушвания на кандидатите за членове на Комисията представляват добра възможност за Европейския парламент и гражданите на ЕС да направят оценка на приоритетите на всеки кандидат и на професионалната му пригодност за съответната роля;

2.

Счита, че би било добре да се определи краен срок, до който всички държави членки да представят своите кандидати, така че да се остави достатъчно време на новоизбрания председател на Комисията да разпредели портфейлите, като взема предвид професионалния опит и квалификацията на кандидата, и на Парламента — да проведе изслушванията и оценките, и призовава своя председател да предприеме разискване с другите институции с оглед на постигането на тази цел;

3.

Счита също така, че отсега нататък всяка държава членка следва да предлага поне двама кандидати — един мъж и една жена на равна основа — които да представи на вниманието на новоизбрания председател на Комисията; счита, че е важно също така Съюзът да постигне в рамките на собствените си институции целите по отношение на равенството между половете, които е поставил;

4.

Счита, че проверките на декларациите за финансови интереси на кандидатите за членове на Комисията от страна на комисията по правни въпроси следва да бъдат подобрени; счита, че за тази цел декларациите за финансови интереси следва да включват семейни интереси, както е предвидено в член 1.6 от Кодекса за поведение на членовете на Комисията; счита, че потвърждаването от страна на комисията по правни въпроси на липсата на какъвто и да било конфликт на интереси, въз основа на анализ по същество на декларациите за финансови интереси, представлява основна предпоставка за провеждането на изслушването от компетентната комисия;

5.

Припомня, че отговорността за провеждането на изслушванията е на парламентарните комисии; счита, обаче, че когато един заместник-председател на Комисията има отговорности, които са предимно хоризонтални, изслушването би могло по изключение да бъде проведено под различна форма, като например на заседание на Председателския съвет или на заседание на Съвета на председателите на комисии, при условие че въпросното заседание позволява провеждането на диалог и включва съответните компетентни комисии, за да им се даде възможност да изслушат съответния кандидат за член на Комисията;

6.

Счита, че писменият въпросник, който се изпраща преди всяко изслушване, следва да позволява задаването на седем вместо пет въпроса, но не би трябвало към всеки от тях да има по няколко подвъпроса;

7.

Счита, че би било по-добре да има около 25 въпроса, но като след всеки въпрос има възможност за незабавен отговор, така че да се повиши ефективността и анкетният характер на изслушванията;

8.

Счита, че процедурите за проследяване на дадените от кандидатите за членове на Комисията отговори по време на изслушванията биха могли да подобрят контрола и да повишат отговорността на Комисията като цяло; поради тази причина призовава за периодичен преглед на приоритетите, посочени от кандидатите за членове на Комисията, след стартирането на техния мандат;

9.

Счита, че за заседанието на координаторите за оценка след изслушванията следва да бъдат прилагани следните насоки:

10.

Отбелязва, че изслушванията през 2014 г. породиха по-голям медиен и обществен интерес от предходните изслушвания, отчасти поради развитието на социалните медии; счита, че занапред въздействието и влиянието на социалните медии вероятно ще нараства; счита, че следва да се предвиди използването на социалните медии и мрежи с оглед на по-ефективното включване на гражданите на ЕС в процеса на изслушванията;

11.

Счита, че:

12.

Счита, че хоризонталните теми, засягащи състава, структурата и работните методи на Комисията като цяло, които не могат да бъдат подобаващо разгледани от отделен кандидат за член на Комисията, следва да бъдат зададени на новоизбрания председател на Комисията; счита, че тези въпроси следва да бъдат разгледани на заседания между новоизбрания председател и Председателския съвет (веднъж преди започването на процеса по изслушването и веднъж след неговото приключване);

13.

Счита, че проверката на декларациите за финансови интереси на членовете на Комисията следва да остане от компетентността на комисията по правни въпроси; счита обаче, че сегашният обхват на декларациите за финансови интереси на членовете на Комисията е твърде ограничен, и приканва Комисията да преразгледа своите правила за това възможно най-скоро; поради това счита, че е важно в следващите месеци комисията по правни въпроси да даде насоки под формата на препоръка или на доклад по собствена инициатива, за да улесни реформата на процедурите във връзка с декларациите за интереси на членовете на Комисията; счита, че декларациите за интереси и финансови интереси на членовете на Комисията следва да обхващат и членовете на техните семейства, които живеят с тях в същото домакинство;

14.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.