11.8.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 265/59

—

като взе предвид Декларацията от Монтерей (2002 г.), Конференцията за финансиране на развитието, проведена в Доха (2008 г.), Парижката декларация (2005 г.) и Програмата за действие от Акра (2008 г.),

—

като взе предвид Резолюции 68/204 и 68/279 на Общото събрание на ООН относно третата международна конференция за финансиране на развитието, която ще се проведе в Адис Абеба (Етиопия) от 13 до 16 юли 2015 г.,

—

като взе предвид работата на Комитета на експертите за международно сътрудничество в данъчната област на ООН (1),

—

като взе предвид модела на ООН на конвенция относно двойното данъчно облагане между развити и развиващи се страни (2),

—

като взе предвид Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (3),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 21 април 2010 г., озаглавено „Данъчно облагане и развитие — Сътрудничество с развиващите се държави за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане“ (COM(2010)0163),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 5 февруари 2015 г., озаглавено „Глобално партньорство за изкореняване на бедността и устойчиво развитие след 2015 г.“ (COM(2015)0044),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 18 март 2015 г. относно данъчната прозрачност за борба с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци (COM(2015)0136),

—

като взе предвид своята резолюция от 21 май 2013 г. относно борбата срещу данъчните измами, укриването на данъци и данъчните убежища (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно данъчно облагане и развитие — сътрудничество с развиващите се държави за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2010 г. относно насърчаването на доброто управление в областта на данъчното облагане (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2013 г. относно корупцията в публичния и частния сектор: въздействието върху правата на човека в трети страни (7),

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 26 февруари 2014 г. относно насърчаването на развитието чрез отговорни стопански практики, в това число ролята на добивната промишленост в развиващите се страни (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2014 г. относно ЕС и рамката за световно развитие в периода след 2015 г. (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 март 2014 г. относно доклада на ЕС за 2013 г. относно съгласуваността на политиките за развитие (10),

—

като взе предвид член 208 от ДФЕС, който установява изкореняването на бедността като най-важна цел на политиката за развитие на ЕС и принципа на съгласуваност на политиките за развитие,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник

—

като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по икономически и парични въпроси (А8-0184/2015),

А.

като има предвид, че незаконните финансови потоци, т.е. всички нерегистрирани частни финансови потоци, свързани с капитал, който е незаконно спечелен, прехвърлен или използван, обикновено произхождат от дейности, свързани с отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци, като трансферно ценообразуване с цел злоупотреба, в противоречие на принципа, че когато са били генерирани печалби, следва да се плащат данъци, и като има предвид, че отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци бяха определени като основна пречка пред мобилизирането на национални приходи за развитие от страна на всички важни международни текстове и конференции относно финансирането за развитие;

Б.

като има предвид, че според доклад от 2014 г. на организацията „Global Financial Integrity“ размерът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и официалната помощ за развитие (ОПР) между 2003 и 2012 г., взети заедно, е малко по-нисък от размера на незаконното изтичане на финансови средства; като има предвид, че незаконните финансови потоци представляват приблизително десет пъти повече от получаваната от развиващите се страни парична помощ, която следва да бъде насочена към изкореняване на бедността, социално подпомагане и устойчиво развитие, и представляват незаконно изтичане на капитал от развиващите се страни на стойност около 1 трилион щатски долара годишно;

В.

като има предвид, че генерирането на публични приходи от миннодобивната промишленост е от съществено значение за стратегиите за развитие в голям брой развиващи се страни, и по-специално най-слабо развитите страни, но потенциалът, предлаган от миннодобивната промишленост за повишаване на данъчните приходи, като цяло не се използва пълноценно поради неадекватността на данъчните правила или на затруднения при прилагането им, тъй като договореностите между правителствата на развиващите се страни и миннодобивните компании обикновено се определят за всеки случай поотделно и без прозрачност и ясни насоки;

Г.

като има предвид, че съществуването на значителен неофициален сектор в икономиките на развиващите се страни прави данъчното облагане на широка основа почти невъзможно, и като има предвид, че в страните, в които голяма част от населението живее в бедност, значителен дял от БВП не подлежи на данъчно облагане;

Д.

като има предвид, че справедливите, добре балансирани, ефикасни и прозрачни данъчни режими предоставят жизненоважно финансиране за правителствата за осигуряване на правата на гражданите на основни обществени услуги като здравеопазване и образование за всички, и като има предвид, че ефективните преразпределителни фискални политики допринасят за намаляване на последиците от нарастващото неравенство за най-нуждаещите се;

Е.

като има предвид, че съгласно Конференцията на ООН за търговия и развитие около 30 % от размера на трансграничните корпоративни инвестиции са били пренасочени през транзитни страни преди да достигнат местоназначението си като производствени активи;

Ж.

като има предвид, че приходите от корпоративен данък представляват значителен дял от националните приходи на развиващите се страни, поради което те са особено засегнати от избягването на корпоративно данъчно облагане, и че през последните години развиващите се страни непрекъснато намаляват ставките на корпоративния данък;

З.

като има предвид, че данъчните убежища и гарантиращите секретност юрисдикции, които дават възможност за строга поверителност на банковата или финансовата информация, в съчетание с режими на „нулева данъчна ставка“ за привличане на капитали и приходи, които в други страни биха били обложени с данък, създават вредна данъчна конкуренция, подкопават справедливостта на данъчната система и нарушават търговията и инвестициите, особено в развиващите се страни, като това води до загуба на данъчни приходи, оценявана на приблизително 189 милиарда щатски долара годишно;

И.

като има предвид, че данъчното облагане може да бъде надежден и устойчив източник на приходи в развиващите се страни и че то осигурява стабилност — която е предимството в сравнение с традиционните механизми за финансиране на развитието като например заеми при преференциални условия — единствено ако се постигне справедлив, балансиран, ефективен и прозрачен данъчен режим, ефективна и ефикасна данъчна администрация, насърчаваща спазването на данъчното законодателство, и отчетно и отговорно използване на публичните приходи;

Й.

като има предвид, че потенциалните ползи от ефективните и прозрачни данъчни и фискални политики надхвърлят увеличението на наличните ресурси за насърчаване на развитието и имат пряк положителен ефект върху доброто управление и изграждането на държавни структури чрез укрепване на демократичните институции, на правовата държава и на социалния договор между правителството и гражданите, с цел да се създаде реципрочна връзка между данъци, обществени и социални услуги, както и на усилията за утвърждаване на стабилността на държавните бюджети, като по този начин се насърчава трайната независимост от външна помощ и се дава възможност на развиващите се страни да реагират и да се отчитат с оглед на националните си цели и да поемат отговорност за своя избор на политики;

К.

като има предвид, че необходимостта от увеличаване на националните приходи стана по-належаща вследствие на финансовата и икономическа криза;

Л.

като има предвид, че размерът на средствата, набирани от развиващите се страни чрез мобилизиране на национални приходи, непрекъснато нараства, и че е постигнат съществен напредък в тази област с помощта на международни донори;

М.

като има предвид, че развиващите се страни са изправени пред големи политически, административни и технически ограничения при събирането на данъчни приходи поради недостиг на човешки и финансови ресурси за събирането на данъци, слаб административен капацитет за справяне със сложността на процеса на налагане на данъци на транснационалните дружества, липса на инфраструктура за събиране на данъци, изтичане на квалифициран персонал от данъчните администрации, корупция, липса на легитимност на политическата система, липса на участие в международното данъчно сътрудничество, несправедливо разпределение на приходите и лошо данъчно управление;

Н.

като има предвид, че въпреки че настоящият глобален контекст на либерализиране на търговията и на постепенно премахване на търговските бариери през последните десетилетия увеличи количеството на трансгранично търгуваните стоки, той също така създаде затруднения за развиващите се страни, които разчитат в голяма степен на данъците от търговия, по-специално най-слабо развитите страни, да компенсират намаляването на търговските данъци и да преминат към други видове национални ресурси, по-конкретно към добре балансиран данъчен микс;

О.

като има предвид, че през последните години се наблюдава нарастване на броя на данъчните спогодби между развитите и развиващите се страни, които бяха използвани за намаляване на данъчното облагане при трансгранични финансови трансфери, като сведоха до минимум капацитета на развиващите се страни за мобилизиране на национални ресурси и създадоха възможни маршрути, чрез които многонационалните дружества могат да избегнат данъчно облагане; като има предвид, че при неотдавнашна оценка на въздействието, извършена от органи в Нидерландия, се достигна до заключението, че нидерландската данъчна система улеснява избягването на данъка, удържан при източника, което води до пропуснати приходи от дивиденти и лихви от данък, удържан при източника, в развиващите се страни в размер на между 150 и 550 милиона евро годишно (11);

П.

като има предвид, че относително казано развиващите се страни имат значително по-ниски приходи от развитите икономики (като съотношението между данъчните приходи и БВП варира между 10 и 20 % в сравнение с диапазона между 30 и 40 % за икономиките на страните от ОИСР) и се характеризират с изключително тясна данъчна основа; като има предвид, че съществува значителен потенциал за разширяване на данъчните основи и увеличаване на данъчните приходи, за да се осигурят необходимите средства за основните правителствени отговорности;

Р.

като има предвид, че развиващите се страни досега се опитваха да привличат инвестиции главно чрез предлагане на различни данъчни стимули и облекчения, които не са прозрачни и не се основават на правилен анализ на разходите и ползите, като често пъти не успяват да привлекат истински и трайни инвестиции, поставят развиващите се икономики в конкуренция една спрямо друга за предоставяне на най-благоприятни данъчни условия и водят до незадоволителни резултати по отношение на ефективността и ефикасността на данъчните системи и до вредна данъчна конкуренция;

С.

като има предвид, че държавите членки вече поеха ангажимент за предоставяне на 0,7 % от своя брутен национален доход (БНД) за официалната помощ за развитие, и като има предвид, че размерът на помощта в подкрепа на мобилизирането на национални ресурси все още е нисък — по-малко от един процент от общия размер на ОПР през 2011 г. — и че едва около 0,1 % от ОПР (118,4 милиона щатски долара) беше посветен на изграждането на капацитет в областта на данъчното облагане през 2012 г.;

Т.

като има предвид, че много развиващи се страни не могат да достигнат дори минималното данъчно равнище, необходимо за финансиране на основното им функциониране, обществените услуги и усилията им за намаляване на бедността;

У.

като има предвид, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и финансовите институции за развитие на държавите членки подпомагат частните предприятия в развиващите се страни пряко чрез предоставяне на заеми или косвено чрез подкрепа за финансови посредници като търговски банки и фондове за дялово участие, които на свой ред отпускат заеми на предприятия или инвестират в тях;

Ф.

като има предвид, че развиващите се страни следва да бъдат по-добре представлявани в структурите и процедурите за международно данъчно сътрудничество, за да участват при равни условия в съставянето и реформата на данъчните политики в световен мащаб;

Х.

като има предвид, че Комитетът на експертите за международно сътрудничество в данъчната област е спомагателен орган на Икономическия и социален съвет, който обръща специално внимание на развиващите се страни и на страните с икономики в преход;

Ц.

като има предвид, че събирането на публични финанси на достатъчно равнище може да играе решаваща роля за насърчаване на по-справедливи общества, които отричат дискриминацията между мъжете и жените и които предоставят специална подкрепа за децата и други уязвими групи;

1.

Призовава Комисията своевременно да представи, под формата на съобщение, амбициозен план за действие за оказване на подкрепа на развиващите се страни в борбата с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци и за подпомагането им при създаването на справедливи, добре балансирани, ефикасни и прозрачни системи за данъчно облагане, като отчете работата, извършена от Комитета за подпомагане на развитието на ОИСР преди Конференцията за финансиране на развитието в Адис Абеба, Етиопия, която ще се проведе между 13 и 16 юли 2015 г., и вземе предвид въздействието на международните договори в областта на данъчното облагане върху развиващите се страни;

2.

Настоява, че ефективното мобилизиране на национални ресурси и укрепването на данъчните системи ще бъдат неотменим фактор за постигане на целите на рамката за периода след 2015 г., която ще замени Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), който представлява осъществима стратегия за преодоляване на зависимостта от външна помощ в дългосрочен план, и че ефективните и справедливи данъчни системи са от съществено значение за премахването на бедността, за борбата с неравенствата, за доброто управление и за изграждането на държавни структури; припомня, че някои транснационални икономически дейности се отразиха на способността на страните да генерират национални държавни приходи и да избират своята данъчна структура, като същевременно повишената мобилност на капитали, съчетана с използването на данъчните убежища, значително промени условията за данъчно облагане; изразява също така загриженост във връзка с равнището на корупция и на непрозрачност на публичната администрация, което възпрепятства приходите от данъци да бъдат инвестирани в държавни структури, обществени услуги или публична инфраструктура;

3.

Отбелязва, че данъчните ресурси като дял от БВП продължават да бъдат ниски в повечето развиващи се страни, които по този начин се оказват особено уязвими спрямо отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци от страна на отделни данъкоплатци и предприятия; подчертава, че това води до значителни финансови загуби за развиващите се държави, насърчава корупцията и вреди на политиката за развитие на ЕС, както и че предприемането на подходящи мерки на национално, европейско и международно равнище за борба с тези практики следва да бъде основен приоритет за ЕС и неговите държави членки, като се отчитат потребностите и ограниченията, пред които са изправени развиващите се страни по отношение на достъпа до собствените си данъчни приходи; счита, че ЕС следва да поеме водеща роля и да служи за пример в международните усилия за борба срещу данъчните убежища, данъчните измами и отклонението от данъчно облагане и че той следва да сътрудничи с развиващите се държави с цел да се окаже противодействие на агресивните практики за избягване на данъци на определени транснационални дружества и да се намерят начини, чрез които да се помогне на развиващите се държави да издържат на натиска да се включат в данъчната конкуренция;

4.

Настоятелно призовава Комисията да предприеме конкретни и ефективни мерки за подпомагане на развиващите се страни и регионалните рамки за данъчна администрация, например Африканския форум за данъчна администрация и Междуамериканския център за данъчни администрации, в борбата срещу отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, в разработването на справедливи, добре балансирани, ефикасни и прозрачни данъчни политики, в насърчаването на административните реформи и в увеличаването на дела, свързан с помощта и развитието, от финансовата и техническата помощ за националните данъчни администрации на развиващите се страни; счита, че тази помощ следва да бъде предоставена с оглед на укрепването на съдебните органи и органите за борба с корупцията в тези държави; призовава за обединяване на експертния опит на публичния сектор в държавите членки и държавите бенефициери с цел засилване на съвместните дейности, като същевременно се постигнат конкретни предварителни резултати за държавите бенефициери; подкрепя организирането на работни срещи, обучения, командировки на експерти, учебни посещения и консултации;

5.

Призовава Комисията да предостави водещо място на доброто управление в данъчната област и справедливото, балансирано, ефективно и прозрачно събиране на данъци в дневния ред за политическия диалог (в областта на политиката, развитието и търговията) и във всички споразумения за сътрудничество за развитие с държавите партньори, като това ще доведе до повишаване на ангажираността и отчетността на национално равнище чрез насърчаване на създаването на среда, в която националните парламенти могат да допринесат съществено за изготвянето и надзора на националните бюджети, включително по отношение на вътрешните приходи и данъчните въпроси, както и до подпомагане на ролята на гражданското общество чрез осигуряване на обществен контрол върху управлението на данъците и мониторинга на случаи на данъчни измами, наред с другото чрез създаването на ефективни системи за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, и на журналистическите източници;

6.

Настоятелно призовава информацията относно действителните собственици на дружества, фондове и други институции да бъде достъпна за обществеността във формати с отворен достъп, с цел да се предотврати използването на анонимни фиктивни дружества и сходни правни образувания за целите на изпирането на пари, финансирането на незаконни или терористични дейности, прикриването на самоличността на корумпирани и престъпни лица и скриването на кражба на обществени средства и на печалби от незаконен трафик и незаконно отклонение от данъчно облагане; освен това счита, че всички страни следва най-малкото да приемат и да прилагат изцяло препоръките на Специалната група за финансови действия (FATF) с оглед на борбата с изпирането на пари;

7.

Призовава ЕС и държавите членки да прилагат принципа, според който многонационалните дружества, независимо от това дали техните ценни книжа са допуснати или не до търговия на регулиран пазар, от всички държави и сектори, и по-специално дружествата, които извършват добив на природни ресурси, трябва да приемат като стандарт отчитането по държави (ОПД), което изисква от тях да оповестяват като част от своето годишно докладване по държави за всяка територия, в които извършват дейност, наименованията на всички дъщерни дружества и съответните им финансови резултати, съответната данъчна информация, активите и броя на наетите лица, както и да гарантират, че тази информация е публично достъпна, като същевременно сведат до минимум административната тежест чрез освобождаване на микропредприятията от тези изисквания; призовава Комисията да представи законодателно предложение за съответно изменение на Директивата за счетоводството; припомня, че публичната прозрачност е важна крачка към коригиране на настоящата данъчна система и изграждане на обществено доверие; призовава ОИСР да отправи препоръка, а именно че препоръчаният от нея модел за отчитане по държави следва да бъде оповестен от всички многонационални корпорации, с цел да се осигури, че всички данъчни органи във всички държави имат достъп до подробна информация, което ще им предостави възможност да оценяват рисковете, свързани с трансферното ценообразуване, и да определят най-ефективните начини за използване на одитните ресурси; подчертава, че данъчните освобождавания и предимства, предоставяни на чуждестранни инвеститори чрез двустранни данъчни спогодби, са причина многонационалните корпорации да се ползват с нелоялно конкурентно предимство спрямо националните дружества, и по-специално МСП;

8.

Призовава да бъдат преразгледани фискалните условия и правила, съгласно които миннодобивната промишленост осъществява своята дейност; призовава ЕС да увеличи своята помощ за развиващите се страни с оглед на облагането по подходящ начин на добива на природни ресурси, засилването на позициите за водене на преговори на правителствата на приемните държави с цел получаване на по-добра възвръщаемост от техните природни ресурси и стимулирането на диверсификацията на тяхната икономика; подкрепя инициативата за прозрачност на миннодобивната промишленост и включването в нейния обхват на производствените дружества и на дружествата, търгуващи със суровини;

9.

Приветства приемането на механизъм за автоматичен обмен на информация — основен инструмент за укрепване на глобалната прозрачност и сътрудничеството в областта на борбата с избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане; признава при все това, че развиващите се страни се нуждаят от трайна подкрепа под формата на финансиране, техническа помощ и време, за да изградят необходимия капацитет за изпращане и обработване на информация; поради това подчертава, че е важно да се гарантира, че новият световен стандарт на ОИСР за автоматичен обмен на информация включва преходен период за развиващите се държави, като отчита, че поради реципрочния характер на този стандарт държавите, които не разполагат с необходимите ресурси и капацитет за създаване на необходимата инфраструктура за събиране, управление и споделяне на изискваната информация, могат да се окажат на практика изключени от него; освен това счита, че следва да се предвиди единен стандарт за поверителност;

10.

Призовава за въвеждане в срок до края на 2015 г. на съгласувано на международно равнище определение за данъчните убежища, на санкции за операторите, които се възползват от тях, и на черен списък на страните, включително страните в ЕС, които не се борят срещу отклонението от данъчно облагане или които го приемат; призовава ЕС да подкрепи икономическото преориентиране на развиващите се страни, които служат за данъчни убежища; приканва държавите членки със зависими територии или с територии, които не са част от Съюза, да работят съвместно с администрациите на тези територии с цел приемане на принципите на данъчна прозрачност и да гарантират, че никоя от тях не изпълнява ролята на данъчно убежище;

11.

Призовава Европейския съюз и неговите държави членки да гарантират, че при воденето на преговори по договори в областта на данъчното облагане и инвестициите с развиващите се държави доходите или печалбите, които произтичат от трансгранични дейности, се облагат с данък в държавата на източника, където се създава или извлича стойността; подчертава във връзка с това, че моделът на данъчна конвенция на ООН осигурява справедливо разпределение на правата за данъчно облагане между държавата на източника и държавата, в която се намира седалището на дружеството; подчертава, че при воденето на преговори по договори в областта на данъчното облагане Европейският съюз и неговите държави членки следва да съблюдават принципа на съгласуваност на политиките за развитие, установен в член 208 от ДФЕС;

12.

Настоятелно призовава Комисията и всички държави членки да последват примера на някои държави членки, като извършат оценки на въздействието на европейските данъчни политики върху развиващите се страни, и да споделят „най-добрите практики“, с цел да се увеличи съгласуваността на политиките за развитие и да се усъвършенстват съществуващите практики, както и да отделят по-голямо внимание на отрицателното странично въздействие върху развиващите се страни и специфичните потребности на тези страни; в този контекст приветства преразгледания план за действие на Комисията относно отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, който ще бъде представен през 2015 г., и настоятелно призовава държавите членки своевременно да постигнат съгласие по обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък;

13.

Решително подкрепя набора от съществуващи международни инициативи за реформа на глобалната система, включително инициативата на ОИСР във връзка с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, с акцент върху увеличаването на участието на развиващите са държави в структурите и процедурите за международно данъчно сътрудничество; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да се погрижат комитетът по данъчното облагане към ООН да се превърне в истински междуправителствен орган с по-добро оборудване и с достатъчно допълнителни ресурси в рамките на Икономическия и социален съвет на ООН, като гарантират, че всички страни могат да участват на равни начала във формулирането и реформата на данъчните политики в световен мащаб; подчертава, че следва да се разглежда възможността за въвеждане на санкции както за юрисдикциите, неоказващи съдействие, така и за финансовите институции, извършващи дейност в данъчни убежища;

14.

Подчертава, че наличието на достатъчно високи равнища на публично финансиране може да допринесе за уравновесяването на неравенството между половете и да предостави средства за оказване на подкрепа на децата и уязвимите групи в обществото по по-добри начини, и отчита, че въпреки че отклонението от данъчно облагане оказва въздействие върху благосъстоянието на хората, то е особено зловредно за бедните домакинства и домакинствата с ниски доходи, в много от които жените са представени в несъразмерно висока степен;

15.

Отбелязва със загриженост, че много развиващи се държави се намират в много слаба позиция при преговорите с някои чуждестранни преки инвеститори; счита, че от дружествата следва да се изисква да поемат точни ангажименти по отношение на положителните странични последици от своите инвестиции за социално-икономическото развитие на местно и/или национално равнище на приемната държава; призовава Комисията и Съвета, както и правителствата на държавите партньори, да гарантират, че данъчните стимули не представляват допълнителни възможности за избягване на плащането на данъци; подчертава, че стимулите следва да бъдат по-прозрачни и в идеалния случай да бъдат насочени към насърчаване на инвестициите в устойчивото развитие;

16.

Призовава ЕИБ и ЕБВР, както и институциите на държавите членки за финансиране на развитието, да следят и гарантират, че дружествата или другите юридически лица, които получават подкрепа, не участват в отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци чрез взаимодействие с финансови посредници, които са установени в офшорни центрове и данъчни убежища, или чрез улесняване на незаконни капиталови потоци, и да повишат прозрачността на политиките си, например като осигуряват обществен достъп до всички свои доклади и разследвания; призовава ЕИБ да извършва „надлежна проверка“, която предполага извършване на годишно отчитане по държави, проследяване на действителните собственици и извършване на контрол върху трансферното ценообразуване, с цел да се гарантира прозрачността на инвестициите и да се предотвратяват отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци;

17.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.