52015DC0599

2.УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ЕВРОПЕЙСКО РАВНИЩЕ

2.1.Изисквания за безопасност за организации и органи

2.2.Управление на риска за безопасността на равнище ЕС: процесът на разработване и актуализиране на Европейския план за авиационна безопасност

2.2.1Набелязване на проблемите, свързани с безопасността

2.2.2Оценка на проблеми във връзка с безопасността

2.2.3Определяне и планиране на действия по отношение на безопасността

2.2.4Изпълнение и последващи действия

2.2.5Равнище на безопасност

2.3.Споразумение относно равнището на безопасност

2.3.1Споразумение относно равнището на безопасност на организации

2.3.2Споразумение на равнище ЕС относно равнището на безопасност на държавите членки

3.ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНОСТ НА ЕВРОПЕЙСКО РАВНИЩЕ

3.1Надзор на безопасността

3.1.1Наблюдение на прилагането на правилата в държавите членки

3.1.2Надзор върху сертифицирани организации

3.2Събиране, анализ и обмен на данни за безопасността

3.3Основано на данни за безопасността насочване на надзора към области, предизвикващи повече загриженост или имащи по-голяма необходимост

3.3.1Основано на данни за безопасността насочване на наблюдението на държавите членки

3.3.2Основано на данни за безопасността насочване на надзора върху промишлеността

4.НАСЪРЧАВАНЕ НА БЕЗОПАСНОСТТА НА ЕВРОПЕЙСКО РАВНИЩЕ

4.1Дейности на равнището на ЕС

4.1.1Информация във връзка с безопасността

4.1.2Европейска стратегическа инициатива за безопасност (ESSI)

4.2Международно сътрудничество на равнище ЕС

4.3Обучение на равнището на ЕС

4.3.1Група на инициативата за общо обучение (CTIG)

4.3.2Концепция за обучение

Списък на съкращенията

Въведение

Настоящият документ описва Европейската програма за авиационна безопасност, като определя подробно интегрирания набор от разпоредби на равнището на Съюза, наред с дейностите и процедурите, използвани за съвместно управление на безопасността на гражданското въздухоплаване на европейско равнище.

Европейската програма за авиационна безопасност съответства функционално на равнище ЕС на описаната в приложение 19 към Чикагската конвенция национална програма за безопасност.

Документът относно Европейската програма за авиационна безопасност не е предназначен да замени документите относно националните програми за безопасност на държавите членки, а по-скоро е допълнение към тях.

Документът относно Европейската програма за авиационна безопасност обяснява как авиационната безопасност се управлява от европейска гледна точка. Предвид многото правила и дейности, свързани с авиационната безопасност, които понастоящем се приемат и координират на равнище ЕС, държавите членки следва да се позовават на документа относно Европейската програма за авиационна безопасност в документа относно своята национална програма за безопасност, за да представят цялостно обяснение на управлението на авиационната безопасност на своята национална територия. ЕС има законодателство в определени области на авиационната безопасност и не е възможно държавите членки да опишат как се управлява безопасността на национално равнище, без да включат европейското измерение. Освен това, в някои области отговорностите на държавите по силата на Чикагската конвенция бяха прехвърлени на Съюза. В документа относно Европейската програма за авиационна безопасност се обяснява как ЕС изпълнява международните задължения, които произтичат от това делегиране на отговорности.

Документът относно Европейската програма за авиационна безопасност следва формата и структурата на описанието на националната програма за безопасност, подробно определена в приложение 19 към Чикагската конвенция.

Целта на Европейската програма за авиационна безопасност е да се гарантира, че системата за управление на авиационната безопасност в Европейския съюз осигурява най-доброто равнище на безопасност в сравнение с останалите региони в света и това равнище е хомогенно в целия Съюз и продължава да се подобрява, като едновременно с това се вземат предвид други значими цели, като например опазването на околната среда.

Като описва процедурите, използвани за съвместно управление на безопасността на европейско равнище и, по-специално, как Европейската комисия, държавите членки и Европейската агенция за авиационна безопасност си сътрудничат, за да откриват опасни условия и да предприемат действия, ако това е необходимо, за да намалят до минимум рисковете за безопасността, документът относно Европейската програма за авиационна безопасност допринася за постигането на високите общоевропейски цели в областта на безопасността, определени на равнището на Съюза. Така той гарантира, че всички участници познават своите отговорности и че са въведени всички необходими правила и процеси за повишаване на авиационната безопасност, което да допринесе за предотвратяване на произшествия в Европейския регион и извън него.

1.ЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТИКИ И ЦЕЛИ, СВЪРЗАНИ С БЕЗОПАСНОСТТА

1.1.Европейска политика за безопасност на въздухоплаването

Европейската политика за безопасност на въздухоплаването е наборът от нормативни правила и процедури, въведени в Европейския съюз с цел да се гарантира висока степен на безопасност. Тя налага хармонизирани правила, които улесняват свободното движение на стоки, услуги и хора, които участват в гражданското въздухоплаване.

Целта на европейската политика за безопасност на въздухоплаването е да се гарантира, че правилата и процесите, допринасящи за управлението на авиационната безопасност в Европейския съюз, осигуряват най-доброто равнище на безопасност в сравнение с останалите региони в света и това равнище е хомогенно в целия Съюз и продължава да се подобрява, като едновременно с това се вземат предвид други значими цели, като например опазването на околната среда. При осигуряването на такова високо равнище на безопасност Европейският съюз се ползва от съдействието на държавите членки, чиито национални политики за безопасност на въздухоплаването допринасят за постигане на общата цел на европейската политика за безопасност на въздухоплаването.

Системата за авиационна безопасност се основава на тясно сътрудничество между Европейската комисия, Европейската агенция за авиационна безопасност (наричана по-долу „ЕААБ“ или „Агенцията“), държавите членки, както и представителите на промишлеността, участващи в европейския авиационен пазар.

Високото и хомогенно равнище на защита на европейските граждани и на пътниците се основава главно на приемането на общи правила за безопасност и на мерки, гарантиращи, че продуктите, лицата и организациите 1 в ЕС отговарят на тези правила.

Тази система се допълва от качественото разследване на произшествия и инциденти, което позволява да се откриват пропуски по отношение на безопасността и да се предприемат действия за отстраняване на тези пропуски. Европейската политика за безопасност на въздухоплаването включва също повече инициативност и анализ на фактите при набелязването на най-сериозните рискове за безопасността и предприемането на действия за намаляването им.

1.2.Европейска законодателна рамка за безопасност

1.2.1.Структура на европейската законодателна рамка за безопасност

Член 4, параграф 2, буква ж) от Договора за функционирането на Европейския съюз постановява, че транспортът е споделена компетентност между Европейския съюз и неговите държави членки. Освен това, в член 100, параграф 2 от същия договор се дава възможност на Европейския парламент и на Съвета да приемат, по предложение на Комисията, подходящи разпоредби относно въздушния транспорт.

Следователно правните изисквания в областта на авиационната безопасност могат да бъдат определени на европейско равнище, чрез приемането на европейско законодателство.

Европейската законодателна рамка за безопасност на гражданското въздухоплаване се състои от регламенти на Европейския парламент и на Съвета, съчетани, когато е целесъобразно, с регламенти за изпълнение на Комисията. В съответните правни актове са включени механизми за оценка на прилагането и ефективността на законодателството, които потенциално могат да доведат до неговото преразглеждане.

На фигурата по-долу е обобщено приложимото законодателство в областта на авиационната безопасност, прието на равнище Европейски съюз.

Фигура 1. Приложимо законодателство на Европейския съюз за авиационна безопасност

Регламент на Европейския парламент и на Съвета

Регламент на Комисията

Подробности за приложимото европейско законодателство в областта на авиационната безопасност са публикувани на уебсайта EUR-Lex, в раздела „Регистър на законодателството на Европейския съюз“, глава 07.40.30 2 .

1.2.2.Регламент (ЕО) № 216/2008 и свързани с него правила

1.2.2.1.Правни изисквания

Регламент (ЕО) № 216/2008 3 (наричан по-нататък „Регламент № 216/2008“) е основният елемент в системата на ЕС за авиационна безопасност. С него се цели изграждането и поддържането на високо и хомогенно равнище на безопасност на гражданското въздухоплаване в Европа чрез установяване на общи правила в областта на гражданското въздухоплаване. Той също така дава възможност за взаимно признаване на сертификати, въвежда процедура за стандартизационни инспекции за наблюдение на прилагането на правилата от страна на държавите членки и създава Европейска агенция за авиационна безопасност.

Регламент № 216/2008 определя „основни изисквания“, които поставят високи цели и задължения на органите, лицата и организациите, с оглед постигане на целта на Регламент № 216/2008. С основните изисквания се прилагат стандартите и препоръчителните практики, установени в приложенията към Чикагската конвенция. Те се отнасят до въздухоплавателни продукти, части и оборудване, оператори, участващи във въздушния транспорт, както и пилоти и лица, продукти и организации, участващи в тяхното обучение и медицински прегледи, летища и услуги за управление на въздушното движение и за аеронавигационно обслужване (УВД/АНО), предоставяни във въздушното пространство на територия, в която се прилага Договорът за ЕС.

В изпълнение на Регламент № 216/2008 Европейската комисия прие регламенти за изпълнение, включително посочените на фигурата в раздел 1.2.1.

Всички тези правила са пряко приложими в държавите членки и не изискват национални мерки за транспониране.

В Европейския съюз прилагането на европейското право е отговорност предимно на държавите членки. Поради това повечето задачи по сертифициране и надзор, които се изискват съгласно Регламент № 216/2008 и правилата за неговото прилагане, се изпълняват на национално равнище от националните компетентни органи. Въпреки това, в някои ясно определени случаи ЕААБ е компетентният орган и има правомощия да издава сертификати и да взема съответните мерки за правоприлагане.

1.2.2.2.Мерки, предприемани от Агенцията

Изпълнението на Регламент № 216/2008 и на регламентите за неговото прилагане се подкрепя, когато е целесъобразно, от сертификационни спецификации (CS), приемливи начини за постигане на съответствие (AMC) и насоки (GM).

„Сертификационните спецификации“ са приети от Агенцията необвързващи технически стандарти, в които се посочват начините за доказване на съответствие с Регламент № 216/2008 и с правилата за неговото прилагане, които могат да се използват от организациите за целите на сертифицирането.

Приемливите средства за съответствие са приети от Агенцията необвързващи технически стандарти, които могат да се използват от лица и организации за установяване на съответствие с Регламент № 216/2008 и с правилата за неговото прилагане или в съответствие с CS. Когато АМС са спазени, съответните изисквания на правилата за прилагане, или тези на сертификационните спецификации, се считат за изпълнени.

GM са разработени от Агенцията незадължителни помощни материали за разясняване на значението на изискванията или спецификациите и се използват за подпомагане на практическото прилагане на Регламент № 216/2008, правилата за неговото прилагане, сертификационните спецификации и приемливите начини за постигане на съответствие.

1.2.2.3.Механизми за гъвкавост:

Тъй като въздухоплаването е сложна дейност, правилата не са в състояние да обхванат всички ситуации и е необходима известна степен на гъвкавост, която да позволява дейностите да се извършват при запазване на подходящо равнище на безопасност.

За тази цел Регламент № 216/2008 съдържа разпоредби за гъвкавост, които позволяват на държавите членки:

да предприемат незабавни мерки за справяне с проблем по безопасността;

да предоставят освобождаване от някои изисквания в случай на непредвидени спешни оперативни обстоятелства или оперативни нужди с ограничена продължителност;

да предоставят дерогации от разпоредбите, установени в правилата за прилагане на Регламент № 216/2008, когато може да бъде постигнато еквивалентно равнище на безопасност.

В зависимост от вида на взетите мерки, те се съобщават на ЕААБ, Европейската комисия и другите държави членки. В повечето случаи ЕААБ е отговорна за оценяването на уведомленията и представя съответна препоръка на Европейската комисия, която приема окончателното решение, с което се гарантира високо и хомогенно равнище на безопасност и правилното функциониране на вътрешния пазар.

Мерките за гъвкавост, предприети или предложени от държавите членки въз основа на разпоредбите за гъвкавост, се оценяват не само от гледна точка на тяхната еквивалентност по отношение на безопасността или на свързаните с тях условия, но също така и по отношение на основанията, с които се обосновава необходимостта от дерогация.

1.2.2.4.Естество на Регламент № 216/2008 и на свързаните с него правила

Повечето правни изисквания, включени в Регламент № 216/2008 и регламентите за неговото прилагане, са под формата на предписателни правила, т.е. правила, предвиждащи използването на определени средства за постигането на дадена цел. Този предписателен подход, който досега беше стандартна международна практика, позволи на ЕС да постигне настоящите добри резултати в областта на безопасността. Освен това предписателните правила позволяват постигането на правна сигурност и лесно проверяване на съответствието.

Опитът показва обаче, че простото спазване на предписателни разпоредби само по себе си невинаги гарантира безопасността и е възможно такива разпоредби да не обхващат в достатъчна степен рискове, засягащи няколко различни области. Освен това, подробните предписателни правила може да не отговарят по подходящ начин на нуждите на определени сектори, като например малките и средните предприятия (МСП) и авиацията с общо предназначение, тъй като те могат да бъдат счетени за непропорционални и прекалено сложни. В някои части от сектора на въздухоплаването предписателните правила могат да забавят технологичното подобряване на безопасността и въвеждането на подобрения на ефективността поради това, че са съсредоточени върху въвеждането на специфични методи и решения, а не върху постигането на резултати, и поради факта, че не оставят много място за гъвкавост.

Поради това Европейският съюз започна да приема в някои специфични случаи правни изисквания, които се съсредоточават върху очаквания резултат, предоставяйки възможност за гъвкавост по отношение на средствата за постигането на този резултат. Такива правила, основаващи се на резултатите, са приети по-специално в областта на управлението на риска от преумора и в областта на стандартите за проектиране с оглед на летателната годност.

Освен това, органите и организациите имат възможност да предлагат алтернативни начини за постигане на съответствие, т.е. начини, алтернативни на определените в Регламент № 216/2008 и правилата за неговото прилагане. Това са начини, които предлагат възможности, алтернативни на съществуващите AMC, или нови начини за установяване на съответствие, когато няма приети от Агенцията АМС. Те предоставят повече свобода на регулираните субекти да намерят други начини за постигане на целта на регламента. Тяхната ефективност трябва да бъде доказана и одобрена.

Очаква се в бъдеще в Европейския съюз да се използват в по-голяма степен, когато е целесъобразно, правни изисквания основаващи се на резултатите, както при приемането на ново законодателство, така и при изменяне на съществуващото.

1.2.3.Разследване на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване

Правилата, приложими по отношение на разследването на произшествия и инциденти, са определени на европейско равнище, в рамките на Регламент (ЕС) № 996/2010 4 (наричан по-нататък „Регламент № 996/2010“). Те гарантират високо равнище на ефикасност, експедитивност и качество на разследванията във връзка с безопасността в гражданското въздухоплаване в Европа, като единствената цел е да се предотвратят бъдещи произшествия и инциденти, а не да се определя вина или отговорност. Освен това, този регламент засилва сътрудничеството между органите за разследване във връзка с безопасността чрез създаване на Европейска мрежа на органите за разследване във връзка с безопасността в гражданското въздухоплаване (ENCASIA) и въвежда разпоредби за съхраняване на препоръките относно безопасността и свързаните с тях отговори в база данни на ЕС.

Повече информация относно процедурите за разследване на произшествия и инциденти в Европейския съюз е включена в раздел 1.4.

1.2.4.Докладване, анализ и последващи действия във връзка със събития в гражданското въздухоплаване

Регламент (ЕС) № 376/2014 5 (наричан по-нататък „Регламент № 376/2014“) съдържа правила за докладване, анализ и последващи действия във връзка със събития. Изискванията на този законодателен акт имат за цел да развият устойчива култура на докладване. С него се задължават също предприятията, държавите членки и ЕААБ да събират и анализират информация за събития, която да е от полза за техните процеси за управление на безопасността. Освен това той гарантира, че информацията е адекватно защитена и се поделя между държавите членки и с ЕААБ.

Повече информация за тези правила е включена в раздел 3.2.

1.2.5.Списък на Европейския съюз на въздушните превозвачи, предмет на оперативна забрана в границите на ЕС

С Регламент (ЕО) № 2111/2005 6 (наричан по-нататък „Регламент № 2111/2005“) се определят правила за установяването и публикуването на списък на ЕС, основан на общи критерии и обхващащ въздушни превозвачи, които поради причини, свързани с безопасността, са предмет на оперативна забрана в Съюза; Списъкът на забранените въздушни превозвачи 7 , приет въз основа на настоящия регламент е самостоен регламент и следователно има правна стойност в държавите — членки на ЕС. Списъкът на забранените въздушни превозвачи, е създаден с Регламент (ЕО) № 474/2006 на Комисията 8 . Той се актуализира редовно.

При актуализирането на списъка Комисията се подпомага от Комитета за авиационна безопасност, съставен от технически експерти в областта на авиационната безопасност от всички държави членки на ЕС (плюс Исландия, Норвегия и Швейцария) под председателството на Комисията. След предложение на Комисията Комитетът за авиационна безопасност приема своето становище с квалифицирано мнозинство 9 .

Решението за включване или изключване на превозвач (или на група от превозвачи, сертифицирани в същата държава) се взема въз основа на общите критерии за безопасност, съдържащи се в Регламент № 2111/2005. В тези критерии се вземат предвид, например, наличието на пропуски по отношение на безопасността от страна на въздушния превозвач, липсата на способност или готовност от страна на въздушния превозвач или на органите, отговорни за неговия надзор, да се справят с пропуските в безопасността, оперативните забрани, наложени от трети държави, одиторските доклади, изготвени от трети държави или международни организации (ИКАО), както и подкрепена с доказателства информация във връзка с произшествия. Всички критерии се основават на международните стандарти за авиационна безопасност.

1.3.Отговорности и отчетност по отношение на безопасността в Европейския съюз

1.3.1.Процес на вземане на решения в рамките на Европейския съюз

Член 100, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз позволява, наред с другото, Европейският парламент и Съветът да приемат мерки за подобряване на безопасността на въздушния транспорт, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура и след консултация с Икономическия и социален комитет и с Комитета на регионите.

Това законодателство се предлага от Европейската комисия, която има правото на инициатива, и се представя на Европейския парламент и на Съвета (наричани често „съзаконодатели“). Европейският парламент, избиран от европейските граждани, и Съветът, съставен от представители на държавите членки, могат да изменят текста, предложен от Комисията, като спазват при това изискванията на Договорите. Приемането на даден текст от съзаконодателите предполага, че те в крайна сметка са постигнали съгласие по него.

След като Европейският парламент и Съветът одобрят окончателния текст, той се подписва съвместно от председателите и генералните секретари на двете институции. След подписването им текстовете се публикуват в Официален вестник.

Регламентите имат пряко обвързващо действие в целия ЕС, считано от датата, посочена във версията, публикувана Официален вестник.

Актове, приети в съответствие с посочената по-горе процедура, може да включват делегирани и изпълнителни правомощия за Комисията. Комисията разполага с такива правомощия само ако основният правен акт предвижда това.

Изпълнителните правомощия най-често се предоставят при условие Комисията да представи проекта на правилото на комитет, съставен от представители на държавите членки. Комитетът представя становище относно предлаганите от Комисията мерки. Последиците от тези становища са различни в зависимост от конкретната процедура, посочена в правния акт. В допълнение към контрола, упражняван от държавите членки чрез комитетите, изпълнителните правомощия на Комисията могат да бъдат също предмет на допълнителен контрол от страна на Европейския парламент и на Съвета.

В областта на безопасността на гражданското въздухоплаване могат да участват три комитета:

Комитетът на ЕААБ, който е компетентен да предоставя становища относно проекти за регламенти за изпълнение на регламенти № 216/2008 и № 376/2014,

Комитетът за авиационна безопасност, който участва в актуализирането на списъка на въздушните превозвачи, предмет на оперативна забрана по силата на Регламент № 2111/2005,

Комитетът за единно небе, който е компетентен по отношение на правилата в областта на УВД и АНО.

Договорът за функционирането на Европейския съюз предвижда също възможност за делегиране на определени правомощия на Комисията (член 290). Такива случаи на делегиране има в някои по-нови регламенти. Досега обаче Комисията не се е възползвала от тях.

1.3.2.Правомощия и отговорности относно авиационната безопасност в рамките на Европейската система за безопасност

1.3.2.1.Обобщение на правомощията и отговорностите в рамките на Европейската система за безопасност

Фигура 2. Компетентни органи съгласно правилата на ЕС

ОБЛАСТ НА КОМПЕТЕНТНОСТ	ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ	ЕААБ
Летателна годност и околна среда	Сертифициране за летателна годност на (отделни) въздухоплавателни средства	Сертифициране на тип на въздухоплавателно средство, двигател и витла
	Сертифициране на въздухоплавателни средства по отношение на шумовите характеристики	Сертифициране на части и оборудване
		Одобряване на проектантски организации
	Одобряване на производствени организации	Одобряване на производствени организации от 3-ти държави Одобряване на производствени организации, намиращи се в държава членка по искане на държавата членка
	Одобряване на организации за техническо обслужване	Одобряване на организации за техническо обслужване от 3-ти държави
	Одобряване на организации за управление на поддържането на летателната годност	Одобряване на организации от 3-ти държави за управление на поддържането на летателната годност
	Лицензиране на персонал, отговарящ за сертифицирането
	Одобряване на организации за обучение на персонал, отговарящ за сертифицирането	Одобрение на организации от 3-ти държави за обучение на персонал, отговарящ за сертифицирането
Въздушни операции	Сертифициране на търговските въздушни превозвачи	Издаване на разрешения на превозвачи от 3-ти държави
Въздушни екипажи и медицински въпроси	Лицензиране и медицинско сертифициране на пилоти
	Атестация на кабинен екипаж
	Одобряване на организации за обучение на пилоти	Одобряване на организации от 3-ти държави за обучение на пилоти
	Одобряване на авиомедицински центрове	Одобряване на авиомедицински центрове от 3-ти държави
	Сертифициране на летателни тренажори	Сертифициране на летателни тренажори: — използвани от организациите за обучение, сертифицирани от ЕААБ — намиращи се в 3-та държава — намиращи се в държава членка, по искане на държавата членка
	Сертифициране на инструктори и експерти и на авиомедицински експерти
УВД/АНО	Сертифициране на доставчици на УВД/АНО	Сертифициране на доставчици на УВД/АНО от 3-ти държави
		Сертифициране на общоевропейски доставчици на УВД/АНО
	Лицензиране и медицинско сертифициране на ръководителите на полети
	Сертифициране на организации за обучение на ръководители на полети	Сертифициране на организации от 3-ти държави и на техния персонал за обучение на ръководители на полети
	Сертифициране на авиомедицински експерти и авиомедицински центрове
	Сертифициране на инструктори
Летища	Сертифициране на летища, тяхната експлоатация и тяхното оборудване, свързано с безопасността
	Сертифициране на летищни оператори

Фигура 3. Взаимовръзка между заинтересованите страни в Европейската система за безопасност

1.3.2.2.Държави членки

Държавите членки сами по себе си не участват в приемането на законодателство на ЕС. Въпреки това, съгласно обикновената законодателна процедура, Съветът, съставен от представители на държавите членки, е съзаконодател заедно с Европейския парламент (вж. раздел 1.3.1). Държавите членки (но не и Съветът сам по себе си) са също така част от процеса на вземане на решения относно актовете за изпълнение (вж. раздел 1.3.1).

Съгласно действащото право на Съюза държавите членки остават отговорни за регулирането на:

а) летателната годност на въздухоплавателните средства, посочени в приложение II към Регламент № 216/2008 (напр. някои въздухоплавателни средства с историческа стойност, въздухоплавателни средства с експериментално предназначение, леки въздухоплавателни средства и др.);

б) операции на въздухоплавателни средства, извършващи военни, митнически, полицейски дейности, дейности по търсене и спасяване, противопожарни дейности, брегова охрана или други подобни дейности или услуги;

в) УВД/АНО, включително системите и съставните елементи, които са осигурени или предоставени от въоръжените сили;

г) летища, които се контролират и експлоатират от въоръжените сили;

д) летища, за които поне един от следните критерии не е изпълнен:

i) отворени са за обществено ползване;

ii) обслужват търговския въздушен транспорт;

iii) предлагат операции с използването на процедури за подход или излитане по прибори, и

а. имат писта с настилка с дължина 800 метра или повече; или

б. обслужват само хеликоптери;

е) по решение на държава членка — летищата, които отговарят на всички критерии, описани в буква д), но са с размери под определена граница.

Макар по-голямата част от законодателството в областта на авиационната безопасност да се приема на европейско равнище, държавите членки остават отговорни за осигуряване на авиационната безопасност на своята територия и в своето въздушно пространство. Повечето от задачите по сертифициране, изисквани с Регламент № 216/2008 и правилата за неговото прилагане, се изпълняват на национално равнище, като например одобряването на национални организации и лицензирането на персонал. Държавите членки упражняват надзор върху този персонал и тези организации, провеждат одити, оценки и инспекции, и вземат мерки за предотвратяване на възникването на несъответствия.

В някои области обаче са издадени сертификати на европейско равнище. Действително, в тези области държавите членки са прехвърлили отговорностите, които носят съгласно Чикагска конвенция, на ЕС (вж. фигура 2 по-горе за подробностите).

В съответствие със стандартите на ИКАО държавите членки носят отговорност също за създаването на национална програма за безопасност, която е в съответствие с Европейската програма за авиационна безопасност и която подпомага постигането на целите на европейската политика за безопасност на въздухоплаването.

1.3.2.3.Европейска агенция за авиационна безопасност (ЕААБ)

Европейската агенция за авиационна безопасност бе създадена през 2002 г. с цел осигуряване на по-добра уредба във всички области, обхванати от Регламент № 216/2008, така че някои задачи, изпълнявани на равнище ЕС, да се изпълняват от един единствен специализиран експертен орган. Персоналът на ЕААБ се състои от над 700 експерти в областта на въздухоплаването и администратори от всички държави членки на ЕС. Седалището е в Кьолн (Германия) с офис в Брюксел и 3 други офиса — във Вашингтон (САЩ), Монреал (Канада) и Пекин (Китай).

ЕААБ е независима по отношение на техническите въпроси и има правна, административна и финансова самостоятелност. Тя притежава юридическа правосубектност и изпълнява задачите и отговорностите, които са ѝ възложени с Регламент № 216/2008.

Управителният съвет на ЕААБ, който обединява представители на държавите членки и Европейската комисия, определя работната програма на ЕААБ, установява нейния бюджет и наблюдава дейността на Агенцията.

ЕААБ действа в ролята на компетентен орган в области на въздухоплаването, описани подробно във фигура 2 по-горе. В този контекст, от 2003 г. насам ЕААБ е отговорна за сертифицирането на въздухоплавателни средства в ЕС. Сертификат, издаден от ЕААБ, е доказателство, че типът въздухоплавателно средство отговаря на изискванията за безопасност, определени от европейското законодателство. ЕААБ наблюдава показателите на всеки отделен тип въздухоплавателно средство, произвеждано въз основа на даден типов проект, през целия период на експлоатация на този тип въздухоплавателно средство. В този контекст, тя може да изисква предприемането на действия, ако установи наличието на опасни условия. За тази цел тя издава „директиви за летателна годност“, които са адресирани до притежателя на сертификат на типа и трябва да бъдат съблюдавани от операторите в рамките на поддръжката на всяко тяхно въздухоплавателно средство.

ЕААБ се ангажира също така с различните задачи и отговорности, посочени на фигура 3 по-горе. Това включва по-специално разработване и приемане на становища, подпомагащи Европейската комисия при подготовката на технически части от регламенти за изпълнение.

Изготвянето на тези становища на ЕААБ се подкрепя от консултативни органи, предоставящи съвети относно съдържанието, приоритетите и изпълнението на програмата за изготвяне на правила на ЕААБ. Агенцията също така изготвя и приема мерките (CS, AMC и GM) в подкрепа на изпълнението на тези общи технически правила.

В допълнение ЕААБ провежда стандартизационни инспекции на държавите членки, чрез които наблюдава изпълнението от тяхна страна на разпоредбите на Регламент № 216/2008 и на правилата за неговото прилагане (вж. също раздел 3.1.1). Тя докладва на Комисията.

Тя осигурява също така, от името на Комисията, надзора върху управителния орган на мрежата за функциите на мрежата на УВД в рамките на Единното европейско небе (ЕЕН). Освен това тя може да разследва организации.

ЕААБ също така е оправомощена да издава разрешения на търговски въздушни превозвачи от трети държави, извършващи полети, започващи на територията на 28-те държави — членки на ЕС, и територията на държавите от ЕАСТ (Исландия, Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария). ЕААБ поема единствено свързаната с безопасността част от оценката на чуждестранния оператор. Разрешения за експлоатация продължават да се издават от националните органи. Освен това ЕААБ координира дейността по SAFA (оценка на безопасността на чуждестранни въздухоплавателни средства) в рамките на Европейската програма за наземни инспекции по отношение на безопасността на чуждестранните въздухоплавателни средства, които използват летища в Съюза.

В по-общ план, ЕААБ предоставя технически консултации на Европейската комисия и на държавите членки, когато това е целесъобразно.

Тя изпълнява също задачи в областта на събирането, анализа и проучването на данни с цел подобряване на авиационната безопасност. В този контекст, тя получава съдействие от мрежата от анализатори на авиационната безопасност (NoA), Европейския екип за безопасност на търговското въздухоплаване (ECAST), Европейския екип за безопасност на полетите с вертолети (EHEST) и Европейския екип за безопасност на авиацията с общо предназначение (EGAST).

ЕААБ също така е член на Европейското звено за координация при кризи във въздухоплаването, което отговаря за координирането на управлението на ответните действия при кризи във въздухоплаването.

Накрая, ЕААБ отговаря за изготвянето и приемането на Европейския план за авиационна безопасност (EPAS) 10 (вж. раздел 2.2 за подробна информация относно EPAS и процеса на неговото приемане).

1.3.2.4.Европейска комисия

Европейската комисия отговаря за изготвянето на европейските законодателни предложения в рамките на обикновената законодателна процедура (вж. също раздел 1.3.1) и за изготвянето и приемането на изпълнителни и делегирани актове, когато това е предвидено в основния правен акт.

След приемането на даден законодателен акт на ЕС държавите членки носят основната отговорност за неговото правилно и навременно прилагане. Комисията следи за правилното прилагане от страна на държавите членки (вж. също раздел 3.1.1).

В този контекст Комисията може да предприеме действия, ако дадена държава членка е заподозряна в нарушаване на правото на Съюза. Ако не може да бъде намерено решение на ранен етап, Комисията може да започне официално производство за установяване на нарушение и в крайна сметка да призове държавата членка пред Съда на Европейския съюз.

Европейският парламент и Съветът вземат решение относно годишния бюджет на ЕС, а Комисията отговоря за неговото изпълнение. В този контекст Комисията трябва да осигури отпускането на достатъчно средства за дейности, извършвани от ЕААБ, които са зависими от финансиране от ЕС.

Накрая, Европейската комисия отговаря за изготвянето, актуализирането и приемането на документа относно Европейската програма за авиационна безопасност. При разработването на този документ Комисията се подпомага от работна група, съставена от представители на държавите членки и на ЕААБ. Когато е уместно, Комисията, подпомагана от тази работна група, подготвя актуализиран вариант на документа относно Европейската програма за авиационна безопасност, който да отразява промените, въведени в Европейската програма за авиационна безопасност. Тя също така се консултира с държавите членки и с управителния съвет на ЕААБ. Първото издание на документа относно Европейската програма за авиационна безопасност бе публикувано през 2011 г. Второто издание е настоящото. Около 2019 г. може да се очаква трето издание, в което ще са отразени промените, въведени евентуално в структурата на рамката на националните програми за безопасност в контекста на преразглеждането на приложение 19 на ИКАО, както и промените, възникнали в резултат на предложеното от Комисията през 2015 г. преразглеждане на Регламент № 216/2008.

1.3.2.5.Евроконтрол

Евроконтрол не е орган на ЕС, а се основава на многостранно споразумение, по което страни са също редица трети държави. Той предоставя на ЕААБ и държавите членки технически експертни знания за постигането на безопасна експлоатация на въздушното движение в Европейския регион. Евроконтрол работи съвместно с партньори в областта на въздухоплаването в подкрепа на прилагането на Единното европейско небе (ЕЕН).

Съюзът е подписал и сключил протокол за присъединяване към Евроконтрол, но този протокол все още не е влязъл в сила. През декември 2012 г. ЕС и Евроконтрол сключиха споразумение, осигуряващо обща рамка за засилено сътрудничество. В него страните се договарят да засилят и затвърдят сътрудничеството между ЕС и Евроконтрол, с цел да се даде възможност на Евроконтрол да подпомага ЕС при осъществяването на ЕЕН и свързаните с него политики на ЕС както на територията на ЕС, така и извън нея, в онези държави, които са съгласни да се обвържат с тях.

1.4.Разследване на произшествия и инциденти

1.4.1.Приложими правила

Отговорността за разследването на произшествия и инциденти, с цел да се подобри безопасността на въздухоплаването, като се определят причините за тях и се издадат препоръки за безопасност, които трябва да предотвратят повторното им възникване, се носи от държавите членки.

Регламент № 996/2010 дава правното основание на равнището на ЕС за разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти. Той гарантира високо равнище на ефикасност, експедитивност и качество на разследванията във връзка с безопасността на гражданското въздухоплаване в Европа, като единствената цел е да бъдат предотвратени бъдещи произшествия и инциденти, без да се определя вина или отговорност. Тези правила по-специално гарантират, че органът, който отговаря за разследването на произшествия и инциденти (орган за разследване във връзка с безопасността — ОРБ) е независим от други държавни организации в областта на авиацията и от всяка друга страна или субект, чиито дейности биха могли да бъдат в противоречие със задачите, възложени на органа за разследване във връзка с безопасността, или да повлияят на обективността му. Правилата предвиждат дейностите на ОРБ да могат да бъдат разширени, така че да обхванат събирането и анализа на данни, свързани с авиационната безопасност, в частност за целите на предотвратяването на произшествия. Тези дейности, проучвания или анализи на поредица от разследвания могат също да доведат до препоръки относно безопасността, които трябва да бъдат взети предвид от съответния адресат и, ако е целесъобразно, да се прилагат, така че да се гарантира адекватното предотвратяване на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване.

1.4.2.Препоръки за безопасност

Регламент № 996/2010 изисква адресатът на дадена препоръка за безопасност да информира ОРБ, издал препоръката, в срок от 90 дни от получаването на въпросното писмо за действията, които са предприети или се разглеждат, и (когато това е целесъобразно) за времето, необходимо за тяхното изпълнение, а когато не са предприети действия — за причините за това. В срок от 60 дни от получаването на отговора ОРБ информира адресата дали счита отговора за достатъчен и представя мотивите си, когато не е съгласен с решението да не се предприемат действия.

ОРБ е въвел процедури за регистриране на отговорите на издадените от него препоръки за безопасност, а субектите, получаващи препоръки за безопасност, са въвели процедури за проследяване на напредъка на действията, предприети в отговор на получените препоръки. По-специално, ЕААБ е разработила процедура за обработване на препоръките за безопасност, адресирани до Агенцията, и предоставя доклади за напредъка и статистически данни относно обработването им.

Законодателството въвежда също така изисквания за вписване на препоръките за безопасност, както и на свързаните с тях отговори в европейска база данни (информационна система за препоръки за безопасност — SRIS). По същия начин органите за разследване във връзка с безопасността записват всички препоръки за безопасност, получени от трети държави, в обща европейска база данни.

1.4.3.Сътрудничество с други субекти

С Регламент № 996/2010 допълнително се засилва сътрудничеството между органите за разследване във връзка с безопасността, като се създава Европейска мрежа на органите за разследване във връзка с безопасността в гражданското въздухоплаване (ENCASIA), съставена от ръководителите на органите за разследване във връзка с безопасността във всяка от държавите членки и/или — в случай на многофункционални органи — ръководителите на техните отдели за въздухоплаване, или техни представители. ENCASIA цели да подобри допълнително качеството на разследванията, провеждани от органите за разследване във връзка с безопасността, и да повиши тяхната независимост чрез насърчаване на високи стандарти по отношение на методите на разследване и обучението на разследващите. По-специално, ENCASIA консултира институциите на ЕС по всички аспекти, свързани с разследванията във връзка с безопасността, насърчава обмена на полезна информация за подобряване на авиационната безопасност, координира и организира „партньорски проверки“ и дейности за обучение и популяризиране на най-добри практики. Освен това, ENCASIA е натоварена с анализа на препоръките за безопасност, издадени или получени от държавите — членки на ЕС, с цел да бъдат определени важните препоръки за безопасност, които са от значение за целия Съюз.

С Регламент № 996/2010 на органите за разследване във връзка с безопасността в ЕС се налага задължение, в съответствие с приложение 13 към Чикагската конвенция, да канят ЕААБ и националните органи за гражданско въздухоплаване на съответните държави членки да участват в разследванията на събития във връзка с безопасността. Ролята на ЕААБ е да действа като консултант, така че да подпомага отговарящия за разследването или акредитирания представител на органа за разследване във връзка с безопасността, провеждащ или участващ в разследването, без обаче това да влияе на независимия характер на разследванията. Аналогично, националните органи за гражданско въздухоплаване на държавите членки на ЕС също могат да участват в разследванията във връзка с безопасността като консултанти. ЕААБ и националните органи за гражданско въздухоплаване подкрепят разследването, в което участват, и като предоставят исканата информация, консултанти и оборудване на отговарящия ОРБ.

Регламентът е насочен и към подобряване на координацията на разследванията между ОРБ и другите органи, които е вероятно да бъдат включени в дейности, свързани с разследването във връзка с безопасността, като например съдебните органи, органите за гражданско въздухоплаване, органите по издирване и спасяване.

1.5.Правоприлагане

1.5.1.Правоприлагане в държавите членки

Потенциални нарушения могат да бъдат установени по различни начини, включително чрез резултатите от стандартизационните инспекции, провеждани от ЕААБ, която подпомага Комисията при наблюдението на прилагането на законодателството за авиационна безопасност. За всяка стандартизационна инспекция ЕААБ създава инспекционен доклад, в който разглежда констатациите, направени по време на инспекцията, и който се изпраща на засегнатата държава членка и на Комисията. В случаите, когато по установени несъответствия не се предприемат подходящи мерки, въпросът се докладва на Комисията, която може да задейства процедура за нарушение.

Когато до вниманието на Комисията достигне евентуално нарушение на правото на ЕС от страна на член на организацията, Комисията се опитва експедитивно да разреши проблема със засегнатата страна членка посредством структуриран диалог (EU Pilot). Държавите членки могат да предоставят по-нататъшна фактическа или правна информация във връзка със случай на евентуално нарушаване на правото на Съюза, като целта е да се намери решение в съответствие с правото на ЕС и по този начин да се избегне необходимостта от задействане на официално производство за установяване на нарушение.

Ако Комисията прецени, че даден проблем със спазването на правото на ЕС не е отстранен, тя може да задейства официално производство за установяване на нарушение съгласно член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

1.5.2.Правоприлагане по отношение на организации от регулирания сектор

1.5.2.1.Санкции

Приложимите разпоредби за авиационна безопасност изискват от държавите членки да определят санкции за нарушаването на тези разпоредби и на правилата за тяхното прилагане, ако има такива. Тези санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

Освен това, в случаи на нарушения на разпоредбите на Регламент № 216/2008 и правилата за неговото прилагане, когато Агенцията е компетентният орган и упражнява надзор върху съответната организация, Комисията може, по искане на ЕААБ, да наложи глоби или периодични плащания по санкции на лицата и предприятията, на които ЕААБ е издала сертификат. Тези глоби и периодични плащания по санкции трябва да имат възпиращо действие и да са пропорционални както на сериозността на случая, така и на икономическия капацитет на притежателя на сертификата, като се взема под особено внимание степента, до която е била засегната безопасността.

1.5.2.2.Действия във връзка със сертификати и други мерки

Регламент № 216/2008 изисква от държавите членки, Европейската комисия и ЕААБ да си сътрудничат с оглед гарантиране на съответствие с регламента и правилата за неговото прилагане. Държавите членки са длъжни, в допълнение към надзора над издадените от тях сертификати, да извършват разследвания, включително наземни инспекции, и да предприемат всякакви мерки, които те смятат за необходими, включително спирането от експлоатация на въздухоплавателни средства. Когато компетентният орган (национален орган или ЕААБ) е установил случай на неспазване от страна на притежатели на сертификати или когато компетентният орган е бил информиран за такъв случай, той може или е длъжен да измени (ограничи), отнеме временно или оттегли сертификата в съответствие с приложимата разпоредба от Регламент № 216/2008 и правилата за неговото прилагане.

Освен това, Комисията, по собствена инициатива или по искане на дадена държава членка или ЕААБ, може да започне процедура за вземане на решение дали сертификат, издаден в съответствие с Регламент № 216/2008 и регламентите за неговото прилагане, действително изпълнява изискванията им. В случай че това не е така, Комисията изисква от компетентния орган да предприеме подходящи коригиращи действия, като например ограничаване или временно отнемане на сертификата. Освен това, след като Комисията публикува такова решение, задължението за взаимно признаване на сертификати, престава да се прилага за другите държави членки. Когато Комисията има достатъчно доказателства, че са били предприети подходящи коригиращи действия, тя взема решение за възстановяването на взаимното признаване.

В допълнение към тези мерки, държавите членки са въвели национални политики по правоприлагане, които гарантират правилното прилагане на това законодателство на национално равнище.

2.УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ЕВРОПЕЙСКО РАВНИЩЕ

Европейският съюз преминава към система за безопасност, основаваща се в по-голяма степен на инициативността и анализа на данните. Това не може да се осъществи ефективно, ако се действа само на равнището на ЕС, а трябва да се приложи в цялата система на всички равнища. Стандартите на ИКАО, посочени в глава 4 на приложение 19, съдържат изискване доставчиците на услуги да ползват системи за управление на безопасността и всички тези системи да са одобрени от държавата, която отговаря за съответното сертифициране. Освен това, в приложение 19 на ИКАО от държавите се изисква да разработят програма за управление на безопасността — националната програма за безопасност (НПБ) — която изисква ясни политики и цели, средства за управление на рисковете за безопасността и за гарантиране на безопасност, и накрая дейности за насърчаване на безопасността.

На този етап ЕС не изисква от държавите членки да приемат собствени национални програми за безопасност. Независимо от това духът на съответните стандарти на ИКАО е отразен в няколко европейски регламента, по-специално в правилата за прилагане на Регламент № 216/2008.

2.1.Изисквания за безопасност за организации и органи

Разработването на правила за прилагане на Регламент № 216/2008 доведе до приемането на два отделни набора от изисквания, съответно за органи и организации:

1.Изисквания към органите, в които се отчитат осемте критични елемента на системата за надзор на безопасността, определени от ИКАО, като по този начин се подпомага изпълнението на националните програми за безопасност и същевременно се обслужва целта, установена в Регламент № 216/2008. Освен това те включват елементи, които са от съществено значение за създаване на всеобхватна система за управление на авиационната безопасност на равнище ЕС, която обхваща отговорностите на ЕС и на държавите членки за управление на безопасността.

2.Изисквания към организациите, в повечето области на въздухоплаването, които включват консолидирани общи изисквания за системи за управление на безопасността. В ход е приемането на правила, изискващи системи за управление в областта на първоначалната и трайната летателна годност. Изискванията към организациите са формулирани така, че да включат стандартите на ИКАО по начин, който ще гарантира съвместимост със съществуващите системи за управление, и да насърчават интегрираното управление. Изискванията за система за управление се адаптират към размерите, естеството и сложността на дейностите на въздухоплавателните организации и трябва да обслужват всеки техен бизнес модел, като по този начин осигуряват пропорционално прилагане.

В различните технически области тези общи изисквания за органи и организации се допълват от по-специфични изисквания (например: изисквания към въздухоплавателните оператори за наблюдение на данните от полетите).

Изискванията за органи и организации са определени така, че да водят до сходни равнища на безопасност за всички области в обхвата на Регламент № 216/2008. В частност, общите изисквания относно системата за управление представляват единна рамка за управление на безопасността за всички одобрени организации, които попадат в приложното поле на Регламент № 216/2008.

В допълнение към тези изисквания Регламент № 376/2014 гарантира, че организации и компетентни органи набелязват опасностите и управляват рисковете за безопасността чрез събиране, анализ и последващи действия във връзка със събития в гражданското въздухоплаване.

Европейският план за авиационна безопасност е основният елемент в процеса на управление на риска за безопасността на европейско равнище и включва държавите членки, промишлеността и ЕААБ.

Този процес се състои от следните задачи, описани на фигурата по-долу.

Фигура 4. Процес на управление на риска за безопасността на равнището на ЕС

1.Набелязване на свързаните с безопасността проблеми (или на опасностите), които оказват въздействие върху европейската авиационна система;

2.Оценка на свързаните с безопасността проблеми (или на опасностите), имаща за цел да бъдат оценени рисковете, свързани с последствията от проблемите във връзка с безопасността (или на опасностите), установени в предходната фаза;

3.Определяне и планиране на действия във връзка с безопасността, за да се определят стратегии (или действия за намаляване на риска) за справянето с онези проблеми (или опасности), чието ниво на риск не може да бъде прието след оценката;

4.Изпълнение и последващи действия за проследяване и докладване на изпълнението на одобрените стратегии; и

5.Равнище на безопасност, насочено към преразглеждане на набелязаните области на риск, с цел да се прецени дали набелязаните преди това рискове са били намалени и да се направи сравнение с показателите за ефективност по отношение на безопасността.

2.2.1Набелязване на проблемите, свързани с безопасността

При набелязването на проблемите, свързани с безопасността, европейската авиационна система се проверява постоянно и проактивно в търсене на проблеми, свързани с безопасността, с цел да се установят проблемите, изискващи действия за намаляване на риска на равнището на ЕС и/или на равнището на държавите членки.

Набелязването на проблемите, свързани с безопасността, може да стане въз основа на информация, до която Агенцията има достъп, но също и въз основа на информация от системи за управление, въведени от органите на държавите членки или отрасловите организации. Този процес може да започне „отдолу-нагоре“ (от набелязването на конкретни проблеми, свързани с безопасността, от страна на заинтересованите страни, които са пряко засегнати от тях) или „отгоре-надолу“ (от анализа на основните рискови области на авиационната система).

Един от начините за установяване на проблемите, свързани с безопасността, е чрез систематичен анализ на данни за събития, по-специално анализ по категории произшествия (напр. загуба на контрол по време на полет, сблъсък във въздуха и т.н.) или по област на въздухоплаване (търговски въздушен транспорт, бизнес авиация, авиация с общо предназначение и т.н.).

Анализът на данни от произшествия обаче може да разкрие единствено проблеми, свързани с безопасността, които са видими в разследваните произшествия. Затова, с цел да се установят такива проблеми в по-голям мащаб, трябва да бъдат взети предвид други източници на информация, като например препоръки за безопасност, налични проучвания на безопасността, информация, събрана чрез утвърдени форуми (мрежата от анализатори на авиационната безопасност (NoA), екипи на Европейската стратегическа инициатива за безопасност (ESSI) и свързаните с нея групи за сътрудничество и анализ (CAG), мрежата за човешкия фактор, ENCASIA, и т.н.), експертни мнения, информация от дейности по надзор и наблюдение или от изготвени прогнози.

При установяването и оценката на проблеми, свързани с безопасността, взаимодействието с държавите членки се осъществява чрез NoA. Мрежата NoA играе ключова роля в процеса на оценка на риска чрез своя анализ на събитията, съдържащи се в Европейския централен регистър (ЕЦР) (вж. също раздел 3.2), както и на данните, предоставени от държавите членки. Това позволява по-конкретно, когато е необходимо, да се валидират резултатите и да се подкрепи връзката между усилията на европейско и на национално равнище.

Екипите на ESSI (вж. също раздел 4.1.2) подпомагат процеса на оценка на риска чрез предоставяне на оперативна информация, когато е необходимо. Групите за сътрудничество и анализ съдействат при валидирането на данните и оценките на риска в своите съответни области, както и за разработването на евентуални мерки за намаляване на риска.

За да се улесни докладването на Агенцията на проблеми, свързани с безопасността, от страна на лица, организации или органи, на разположение е предоставен формуляр за набелязване на проблеми, свързани с безопасността.

2.2.2Оценка на проблеми във връзка с безопасността

ЕААБ, с подкрепата на групи заинтересовани страни, извършва оценка на степента на рисковете, свързвани с последиците от всеки от докладваните проблеми във връзка с безопасността.

ЕААБ управлява портфейл на рисковете в областта на безопасността (SRP). Портфейлът съдържа записи относно установените от Агенцията и от външни заинтересовани страни проблеми, свързани с безопасността, оценка на нивото на риска, отчет за предприетите действия, както и оценка на нивото на остатъчния риск след предприемането на действия.

Оценката на риска е анализ, изразен под формата на прогнози за честотата и сериозността на последиците на даден проблем, свързан с безопасността, като се вземат предвид всички възможни сценарии, като с това се определя дали рискът е приемлив, допустим или неприемлив.

SRP е документ в развитие, който се преразглежда редовно при наличието на нова информация. За да актуализира SRP, Агенцията:

разглежда новопостъпващите данни за безопасността или друга информация, с цел да определи дали трябва да бъдат набелязани и оценени нови проблеми, свързани с безопасността, или в случай че се поставя под въпрос оценката на съществуващи проблеми, свързани с безопасността;

разглежда и одобрява оценката на проблемите във връзка с безопасността;

предлага установяването на приемливостта на нивото на риска, свързан с проблем във връзка с безопасността;

предлага мерки за безопасност;

наблюдава напредъка на текущите мерки за безопасност;

предлага показатели за ефективност по отношение на безопасността;

следи равнището на безопасност; и

валидира съдържанието на резултатите от анализи на безопасността / материали на ЕААБ за насърчаване на безопасността.

След като SRP бъде актуализиран, той се предоставя на консултативните органи за консултация. На този етап от процеса консултативните органи дават становище за това кои рискове могат да бъдат допуснати и по отношение на кои трябва да бъдат предприети действия.

2.2.3Определяне и планиране на действия по отношение на безопасността

По отношение на рисковете, определени като недопустими в предходната фаза, трябва да бъдат предприети действия. Агенцията прави първата препоръка за действията, които трябва да бъдат предприети с цел намаляване на даден риск. Препоръката има за цел да определи вариантите, носещи най-големи ползи за безопасността при възможно най-ниски разходи, въз основава на предварителна оценка на въздействието.

Предварителна оценка на въздействието се извършва в процеса на разглеждане на стратегии за намаляване на риска. В нея се съпоставя възможният ефект от дадено действие с ползите от него по отношение на възможностите за намаляване на риска, като се вземат предвид възможните решения в областта на регулирането, надзора и насърчаването на безопасността.

Преди прилагането на всяка стратегия от решаващо значение е предварително и ясно да се определят резултатите, които се очакват, и как ще се оценява нейната ефективност. Това позволява да се оцени в бъдещ етап до каква степен планираните стратегии са ефективни.

Когато най-добрите възможни алтернативи са били намерени, Агенцията установява кои заинтересовани страни са най-подходящи да поемат водеща роля по отношение на инициативите и преминава към етап на консултации, насочени към улесняване на поддръжката от страна на заинтересованите страни.

Предложенията за намаляване на риска могат да включват регулаторни действия, целенасочени действия по надзора на безопасността или проекти за насърчаване на безопасността (като напр. разработването на брошури, видеоматериали, изследователски проекти, обучение или кампании за международното сътрудничество).

Изискваните действия се определят от ЕААБ и от съответните консултативни органи (за държавите членки и сектора).

Етапът на консултации приключва със споразумение за редица проекти за справяне с набелязаните рискове, които са надлежно документирани в SRP и официално включени в Европейския план за авиационна безопасност. Те се включват в различните програми на ЕААБ, когато ЕААБ поема водещата роля, или в съответните програми и планове на държавите членки, когато те са компетентни.

Очаква се държавите членки да включат тези мерки на национално равнище и изпълнението на програмата да се подлага на преглед в рамките на стандартизационните инспекции, с цел да се наблюдава изпълнението или да се докаже, че мярката не е ефективна по отношение на безопасността в конкретната ситуация.

Европейският план за авиационна безопасност може да включва, като отчита целта на европейската политика за безопасност на въздухоплаването, едно приемливо равнище на безопасност, което трябва да бъде постигнато в Съюза.

Окончателното одобряване на Европейския план за авиационна безопасност става в рамките на управителния съвет на ЕААБ.

2.2.4Изпълнение и последващи действия

След като действията за намаляване на риска бъдат надлежно документирани, договорени и включени в съответните програми и планове, започва етапът на изпълнение и последващи действия.

Този етап е насочен към проследяване на изпълнението на стратегиите, определени в Европейския план за авиационна безопасност. Той започва с определянето на ръководителите на проекта за всяко от действията от Европейския план за авиационна безопасност. Групата на ръководителите на проекти включва не само персонал на ЕААБ, но и ръководители на проекти от държавите и предприятията, които са се ангажирали да предприемат действия по Европейския план за авиационна безопасност.

За дейностите, които са включени в програмите и плановете на Агенцията, се използва общият механизъм за последващи действия, установен от отдел „Стратегия и програми“ на ЕААБ.

Когато дейностите са под ръководството на държавите членки, докладването се осъществява чрез мрежата на назначените координатори. В този случай специален образец за докладване се разпространява в мрежата през първото тримесечие на дадена година и се събира през третото тримесечие, след което всички предоставени данни се обобщават с цел изготвяне на окончателния доклад.

Въпроси по изпълнението, свързани с Европейския план за авиационна безопасност, се обсъждат във форума на НПБ, където се разглеждат също въпроси, свързани с националните програми за безопасност.

След като са били консултирани всички заинтересовани страни, на управителния съвет на ЕААБ се представя за приемане окончателен доклад, обобщаващ състоянието на всички извършени действия. В доклада се посочват основните предизвикателства, възникнали през дадена година, както и областите, в които е постигнат значителен напредък.

2.2.5Равнище на безопасност

На този етап се оценява дали рисковете, набелязани на по-ранен етап и записани в SRP, действително са били намалени след прилагането на договорените мерки. Остатъчният риск, който остава след прилагането на стратегиите за намаляване на риска, се оценява чрез преразглеждане на SRP на предварително определени интервали от време.

Портфейлът на рисковете дава също основата за определяне на рисковите области, които да се наблюдават редовно посредством показателите за ефективност по отношение на безопасността (ПЕБ). Наблюдението на рисковите области посредством ПЕБ зависи от наличието на данни и от подкрепата от страна на NoA.

Когато оценките стигнат до заключението, че рисковете не са били подходящо намалени, може да се наложи стратегиите за намаляване на риска да бъдат преразгледани или да се извърши допълнителна оценка.

2.3.Споразумение относно равнището на безопасност

2.3.1Споразумение относно равнището на безопасност на организации

ЕААБ се занимава с ефективността на организациите в контекста на Европейския план за авиационна безопасност. Тя обаче все още не е договорила целеви показатели за равнището на безопасност с организациите, за които отговаря.

На равнището на държавите членки започнаха обсъждания за договаряне за равнището на безопасност на техните организации. На този етап обаче в повечето държави членки споразумения относно целевите показатели за равнището на безопасност са били постигнати единствено в областта на УВД/АНО.

На равнище ЕС е определена схема за ефективност 11 в областта на УВД/АНО, с цел да се подпомогне устойчивото развитие на системата за въздушен транспорт чрез подобряване на цялостната ефективност на аеронавигационното обслужване в четирите ключови области на дейност — безопасност, околна среда, капацитет (закъснение) и ефективност на разходите.

Схемата за ефективност беше въведена за пръв път през 2009 г. в контекста на Единното европейско небе. Тя предвижда определянето на валидни за целия Съюз цели за ефективност за определени референтни периоди с продължителност от 3 до 5 години в четирите ключови области на дейност. Държавите членки трябва да разработят на равнище функционални блокове въздушно пространство (ФБВП) планове за ефективност, включително задължителни цели на национално равнище или на равнище ФБВП, които да са съгласувани с общосъюзните цели за ефективност.

Общосъюзните цели за втория референтен период (РП2, 2015—2019 г.) бяха определени през 2014 г. По отношение на безопасността общосъюзни цели бяха определени за ефективността на управлението на безопасността (ЕУБ) и относно прилагането на класификацията за степента на сериозност, основаваща се на методиката, използваща инструмента за анализ на риска.

При прилагането на схемите за ефективност на Единното европейско небе Комисията се подпомага от независим орган за преглед на ефективността, определен с Решение за изпълнение на Комисията 2014/672/ЕС 12 .

2.3.2Споразумение на равнище ЕС относно равнището на безопасност на държавите членки

До момента не съществуват конкретни цели за безопасност, наложени на държавите членки от ЕС, извън описаните по-горе в контекста на Единното европейско небе.

Същевременно, в контекста на Европейския план за авиационна безопасност се разработват подходящи показатели за равнището на безопасност. Освен това, както се подчертава в раздел 2.2.3, в плана може да се препоръча приемливо равнище на безопасност, което трябва да бъде постигнато в Съюза.

В допълнение, някои държави членки са приели самоналожени национални цели за ефективност.

3.ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНОСТ НА ЕВРОПЕЙСКО РАВНИЩЕ

3.1Надзор на безопасността 13

Надзорът на безопасността в Европейския съюз включва дейности по надзор и наблюдение на организациите, одобрени от ЕААБ, както и на организациите, одобрени от държавите членки. Той също така включва наблюдение на държавите членки, с цел да се гарантира правилното прилагане на европейското законодателство в областта на авиационната безопасност.

3.1.1Наблюдение на прилагането на правилата в държавите членки

В Регламент за изпълнение (ЕС) № 628/2013 14 на Комисията (наричан по-нататък „Регламент № 628/2013“) се определят методите на работа за провеждане на стандартизационни инспекции и за наблюдаване на прилагането на съответното законодателство по отношение на безопасността от страна на компетентните органи на държавите членки. Тези стандартизационни инспекции заедно с техните последващи действия се извършват от ЕААБ (вж. също така раздели 3.3.1 и 1.5.1).

3.1.2Надзор върху сертифицирани организации

Надзорът на безопасността представлява част от регулаторния процес за безопасността, който е предназначен да гарантира ефективното спазване на изискванията за безопасност и свързаните с тях процедури, съдържащи се в европейското законодателство.

Надзорът на безопасността гарантира, че европейската авиационна промишленост осигурява равнище на безопасност, съответстващо на определеното от европейските правила. Поради това отговорността на отделните държави членки и на ЕААБ за надзора на безопасността е основата, върху която се гради безопасната експлоатация на въздухоплавателни средства, както и взаимното признаване на лицензи и сертификати в рамките на Европейския съюз.

С въвеждането на изисквания към органите този надзор включва непрекъснато наблюдение на равнището на безопасност на организациите, при което се отчитат специфични рискове, произтичащи от техните дейности (вж. също раздел 3.3.2).

3.2Събиране, анализ и обмен на данни за безопасността

Информацията за безопасността е важен източник за откриването на потенциални рискове за безопасността. Редица регламенти на ЕС осигуряват събирането, анализа и обмена на съответни данни и информация, когато е целесъобразно. Това включва по-специално информация за събития в гражданското въздухоплаване (през 2015 г. Европейският централен регистър съдържа над 1 000 000 събития), за събития при чуждестранни въздушни превозвачи в рамките на системата SAFA (през 2015 г. базата данни на SAFA съдържа над 130 000 доклада), за препоръки по безопасността в рамките на информационната система за препоръки относно безопасността (през 2015 г. базата данни на SRIS съдържа над 1 200 препоръки за безопасност), както и информация, събирана, анализирана и обменяна в контекста на разрешения за оператори от трети държави и на списъка на ЕС със забранени въздухоплавателни средства.

В ЕС събирането, анализът и обменът на информация за събития се регулира от Регламент № 376/2014. Това законодателство изисква всяка организация, всяка държава членка и ЕААБ да създаде система, която да позволява събирането и съхранението на съответни събития. Събраните събития се анализират и, когато е уместно, се предприемат действия за намаляване на риска. Всички събрани събития, както и съответната информация за техния анализ и последващите действия, се предават в Европейския централен регистър.

Информация за събитията, предадени в Европейския централен регистър, се предоставя на държавите членки (на националния авиационен орган и органа за разследване във връзка с безопасността), ЕААБ и Комисията. От мрежата от анализатори на авиационната безопасност (NoA), създадена по силата на Регламент № 376/2014, се изисква да анализира данните от Европейския централен регистър в помощ на Европейския план за авиационна безопасност.

Съществена част от системата, установена съгласно Регламент № 376/2014, е определението за „култура на справедливост“, чиято цел е да гарантира непрекъснатата наличност на информацията за безопасност чрез създаване на среда на доверие, в която хората се чувстват уверени да докладват за събития. Тази „култура на справедливост“ се създава чрез ключови принципи, определени в регламента, сред които защитата от обвинение и наказание (освен в случаите на умишлено неправомерно поведение или неприемливо поведение).

3.3 Основано на данни за безопасността насочване на надзора към области, предизвикващи повече загриженост или имащи по-голяма необходимост

3.3.1Основано на данни за безопасността насочване на наблюдението на държавите членки

При провеждането на стандартизационните инспекции на държавите членки в ЕС Агенцията използва отчитащ риска подход. Действително, интервалът между проверките, обхватът и задълбочеността на разследванията, както и размерът и съставът на екипа, се адаптират към специфичната ситуация на всяка държава и сектор.

Това наблюдение се извършва непрекъснато, обхваща цялата авиационна система и отчита риска, при което се взема предвид цялата налична информация на ЕААБ. За тази цел ЕААБ оценява способността на компетентните органи да изпълняват своите задължения по надзора на безопасността. Това включва събиране и анализ на данни, провеждане на инспекции, когато е необходимо, и последващи действия във връзка с констатациите, за да гарантира своевременното прилагане на подходящи корекции и коригиращи действия.

Стандартизацията е част от събирането на данни за безопасност на равнището на ЕС, необходимо за набелязване на опасностите, и позволява надзорът да се насочва към области, предизвикващи повече загриженост или където нуждите са по-съществени, въз основа на данни за безопасността.

Стратегията за стандартизиране е съсредоточена върху следните ключови области:

Прилагане на подход за непрекъснато наблюдение: Регламент № 628/2013 въвежда система за наблюдение на единното прилагане на европейските правила за авиационна безопасност, която следва да бъде разширена, така че да обхваща всички области на въздухоплаването.

Отчитащо риска планиране на стандартизационните инспекции: при подхода за непрекъснато наблюдение интервалът между проверките, обхватът и задълбочеността на разследванията, както и размерът и съставът на екипа, са адаптирани към специфичната ситуация на всяка държава и сектор. Това води до по-гъвкаво и по-ефективно използване на ресурсите и до намаляване на тежестта за онези държави, които се справят добре и следователно могат да бъдат инспектирани по-рядко. Проверката на спазването на регулаторните изисквания постепенно се смесва с наблюдението на ефективността на системата/процеса, като се разглежда системната ефективност на системите за управление на компетентните органи и на националните програми за безопасност.

Интегриране на дейностите по стандартизация на ЕААБ и всеобщата програма за одит на надзора за безопасност на ИКАО: съществуващата работна договореност насърчава засиленото сътрудничество и интегриране на дейностите между ЕААБ и ИКАО. Постоянен диалог, обмен на информация и данни, участие в инспекции и одити на другата организация са инструментите, посочени за тази цел с идеята изискванията и стандартите както на ЕС, така и на ИКАО да могат да бъдат удовлетворени във възможно най-голяма степен чрез един единствен интегриран процес.

Участие на персонала на компетентните органи в дейности по стандартизация: за налагане на проактивен подход в стандартизацията и поддържане на подходящо равнище на квалификация на персонала в цяла Европа. Освен това заседанията на комитетите по стандартизация предоставят форуми за договаряне на общо разбиране на изискванията, за даване на тълкуване и за обмен на най-добри практики, като по този начин се подпомага еднаквото прилагане на правилата.

Засилен регулаторен механизъм за обратна връзка: съществуващият механизъм за обратна връзка се оптимизира и разширява с цел да се оценява систематично ефективността на правилата и да се използват резултатите от дейностите по стандартизация в управлението на безопасността, определянето на правила и дейностите за насърчаване на безопасността.

3.3.2Основано на данни за безопасността насочване на надзора върху промишлеността

С цел подпомагане на непрекъснатото наблюдение на равнището на безопасност на организацията, което се изисква съгласно изискванията на органа, съдържащи се в законодателството на ЕС, е разработен материал, включително определения и концепции за провеждане на отчитащ риска и основаващ се на постигнатите резултати надзор. Той се съсредоточава върху набелязването на авиационни рискове и върху ефективността на тяхното намаляване, вместо само върху проверката на съответствието с приложимите изисквания.

Такова основано на данни насочване на надзора облекчава също проблемите, свързани с нарастването на броя, размера и сложността на регулираните субекти и ограничените налични ресурси в държавите членки и ЕААБ.

Такава система за надзор, която насърчава съобразеното с управлението на безопасността мислене и поведение, дава възможност на организациите да управляват рисковете, които не са обхванати от разпоредбите, и създава стимули за прилагането на управление на безопасността, като по възможност намалява бремето на надзора. Тя подкрепя също ефективното прилагане на разпоредбите за системата за управление, записани в правилата за прилагане от организации.

4.НАСЪРЧАВАНЕ НА БЕЗОПАСНОСТТА НА ЕВРОПЕЙСКО РАВНИЩЕ

Насърчаването на безопасността е ключова част от програмата за безопасност и от ефективното управление на безопасността. Рисковете за безопасността могат да бъдат намалени чрез повишаване на осведомеността относно извлечените поуки в областта на безопасността, разпространяване на най-добрите практики и изясняване на процедурите за безопасност и разпоредбите. В европейската авиационна система това е част от поддържането на добра култура на безопасност.

Насърчаването на безопасността включва обща или конкретна работа, чрез която се предава и разпространява информация за безопасността на заинтересовани страни от сектора на въздухоплаването. Дейността се управлява от процеси за анализ на безопасността, чрез които се анализират данни и се определят действия за намаляване на риска за безопасността, както е описано в раздел 3.2.

Редица дейности за насърчаване на безопасността се провеждат от държавите членки на национално равнище и са описани подробно в националните програми за безопасност на държавите членки.

На европейско равнище повечето от дейностите за насърчаване на безопасността се координират от ЕААБ. В този контекст ЕААБ изгражда интегрирана програмна дейност, която гарантира, че насърчаването на безопасността и регулаторните дейности се справят с рисковете за безопасността по най-ефикасния начин, като се допълват взаимно в някои области. В този контекст ЕААБ създава специални пакети за насърчаване на безопасността в Европа, с цел да се разшири обхватът на продуктите за насърчаване на безопасността. Успоредно с това се засилват дейностите, свързани с партньорствата за безопасност.

4.1Дейности на равнището на ЕС

4.1.1Информация във връзка с безопасността

Разпространяването на информация във връзка с безопасността спомага за изграждането на устойчива култура на безопасност. Продуктите, чрез които в Европейския съюз се разпространява информация във връзка с безопасността, включват доклади от анализи на безопасността; бюлетини, листовки и плакати; аудиовизуални материали; инструменти, наръчници и ръководства; планове и програми; работни срещи и други мероприятия, свързани с безопасността.

4.1.1.1Задължителна информация във връзка с безопасността

Регламент № 216/2008 изисква ЕААБ да публикува годишен преглед на безопасността 15 , за да информира обществеността за общото ниво на безопасност в областта на гражданското въздухоплаване. В годишния преглед на безопасността е представена информация за безопасността на гражданското въздухоплаване в Европа и в света.

Регламент № 996/2010 изисква създаването на база данни, съдържаща препоръки за безопасност. Тази база данни е обществено достъпна в интернет 16 .

4.1.1.2Незадължителна информация във връзка с безопасността

ЕААБ публикува информационни бюлетини във връзка с безопасността 17 , за да информира заинтересованите страни. Информационните бюлетини са общодостъпни и редовно се преразглеждат и актуализират. Агенцията също така публикува преглед на напредъка по прилагане на препоръките за безопасност 18 .

4.1.1.3Работни срещи и конференции във връзка с безопасността

ЕААБ провежда кампании във връзка с безопасността, за да се справи с конкретни проблеми, свързани с безопасността, произтичащи от събития, набелязани рискове за безопасността, възникващи въпроси или одити на безопасността.

ЕААБ също така редовно провежда работни срещи и конференции, които се използват за разпространение на информация, свързана с безопасността, сред европейските заинтересовани страни и предоставят възможност за обсъждане на въпроси, свързани с безопасността, включително на резултати от инспекции. Освен това Агенцията организира ежегодна конференция по въпросите на безопасността.

Европейската комисия организира редовно конференции и семинари по въпроси, свързани с авиационната безопасност. Освен това тя провежда работни срещи и извършва дейности за подпомагане на правилното разпространение на информация и разбиране на някои правила за безопасност, като например регламенти № 376/2014 и № 996/2010.

4.1.1.4Информация в интернет

Широк спектър от информация и документация е общодостъпна на уебсайта на ЕААБ 19 и на уебсайта на Европейската комисия, посветен на европейската политика за безопасност на въздухоплаването 20 .

В допълнение, за обмен на информация, свързана с безопасността, между ЕААБ, Комисията и държавите членки, както и с представители на промишлеността, често се използват мрежи с ограничен достъп.

4.1.2Европейска стратегическа инициатива за безопасност (ESSI)

Европейската стратегическа инициатива за безопасност (ESSI) е група за авиационна безопасност, която обединява представители както на обществените органи, така и на промишлеността. Основната ѝ цел е да подобрява чрез доброволна работа безопасността на въздухоплаването, като търси икономически ефективни подобрения на безопасността. ESSI има три екипа: Европейски екип за безопасност на търговското въздухоплаване (ECAST), Европейски екип за безопасност на полетите с вертолети (EHEST) и Европейски екип за безопасност на авиацията с общо предназначение (EGAST). Провеждат се пленарни заседания на екипите за безопасност, на които се дават насоки, разпределя се работата между групите за разработка и се прави преглед на резултатите в областта на безопасността. Екипите за безопасност се председателстват съвместно от един представител на авиационната общност и един представител на ЕААБ.

4.1.2.1Търговски въздушен транспорт

ECAST се занимава с експлоатацията на големи въздухоплавателни средства с неподвижно крило и има за цел да продължи да подобрява безопасността на търговското въздухоплаване в Европа, както и за европейските граждани в целия свят. ECAST е партньорство между ЕААБ, други европейски органи и сектора на въздухоплаването. ECAST си сътрудничи с US CAST и с други големи инициативи за безопасност в световен мащаб, по-специално регионалните групи за авиационна безопасност на ИКАО (RASG).

4.1.2.2Вертолети

EHEST обединява производители на вертолети, оператори, научноизследователски организации, органи и структури, разследващи произшествия, от цяла Европа. EHEST работи в тясно сътрудничество с Международния екип за безопасност на вертолетите (IHST).

4.1.2.3Авиация с общо предназначение

EGAST обединява представители на общността, сдруженията и клубовете на авиацията с общо предназначение, промишлени предприятия, ЕААБ и други органи от цяла Европа. Тя е форум за споделяне на най-добри практики, събиране на данни и насърчаване на безопасността. Въз основа на работата, извършвана от членовете, този форум увеличава ползата от техните усилия. EGAST работи със Съвместния управителен комитет за авиация с общо предназначение (GA JSC), който се председателства съвместно от FAA и от фондацията за авиационна безопасност на Асоциацията на собствениците на въздухоплавателни средства и на пилотите (AOPA).

4.2Международно сътрудничество на равнище ЕС

Авиационната безопасност все повече се превръща в съвместно, глобално усилие. В този контекст политиката на ЕС за безопасност на въздухоплаването е с все по-изразено международно измерение.

Комисията, ЕААБ и държавите членки предприемат в тясно сътрудничество редица международни действия в сферата на авиационната безопасност. Целта е да се подобрят в световен мащаб безопасността и опазването на околната среда, да се подпомогне свободното движение на продукти и услуги и да се насърчат европейските и световните стандарти за безопасност.

За постигането на тези цели ЕС работи с партньорските държави и регионални организации както на регулаторно, така и на оперативно равнище. Това се осъществява чрез изпълнението на международни споразумения или работни договорености, както и чрез техническа помощ и дейности за сътрудничество. Техническата помощ е насочена към подобряване на авиационната безопасност в развиващите се страни или региони, докато с държавите с бързо развиващи се и развити икономики се изграждат техническо сътрудничество и партньорства.

4.3Обучение на равнището на ЕС

В ЕС дейностите по обучение включват въздухоплавателните организации, които участват в изпълнението на Европейската програма за авиационна безопасност: държавите членки, органите за гражданско въздухоплаване, органите за разследване във връзка с безопасността и промишлеността.

Съгласно Регламент № 376/2014 от Комисията и Агенцията се изисква да подпомагат държавите членки с подходящо обучение. Това обучение по-специално се осъществява в контекста на NoA и на управителния комитет на Европейския координационен център за докладване на инциденти с въздухоплавателни средства (ECCAIRS).

Съгласно Регламент № 216/2008 организациите и компетентните органи носят отговорност техните служители да получават обучение на такова ниво, че степента на тяхната компетентност да гарантира правилното изпълнение на задачите им. Освен това, от компетентните органи се изисква да улесняват изпълнението от страна на организациите на техните задължения за прилагане на система за управление на качеството чрез подходящо образование или обучение, когато е възможно или уместно.

Освен това се разработват нови възможности за обучение, за да се гарантира, че всички заинтересовани страни разполагат с необходимите умения за осигуряване на успешното прилагане на подход, основаващ се на резултатите.

Аналогично, ЕААБ се стреми да поддържа високо ниво на знания и компетентност и същевременно да е в течение на най-новите тенденции във въздухоплаването в своите области на дейност, като разработва и предоставя курсове за обучение на своите служители, но също и на заинтересовани страни, включително на такива от държавите членки и промишлеността.

Агенцията също така е разработила и поддържа на своя уебсайт електронна система за провеждане на изпити въз основа на база данни с въпроси. Тази услуга се предлага на доброволна основа на лица, обучавани от организации за обучение, или на самообучаващи се лица чрез система от установени изпитни центрове, които предлагат възможност за получаване на сертификат.

Освен това ЕААБ подпомага също партньорските органи при изпълнението на техните международни задължения (напр. ИКАО, регламентите на ЕС) и изпълнява проекти за сътрудничество в областта на гражданското въздухоплаване на ЕС в много райони по света, в това число в съседните държави, азиатско-тихоокеанския регион и Африка.

4.3.1Група на инициативата за общо обучение (CTIG)

Групата на инициативата за общо обучение (CTIG) е хоризонтална група, която обединява представители на органи с цел обмен и координиране на инициативи за обучение, насочени към квалифицирането на персонала на регулаторните органи. Резултатите от разискванията в групата се разглеждат единствено като насоки, даващи информация за практиките, които се считат за най-добри.

Дейностите на CTIG се обхващат основно:

установяване на общо разбиране за ролята на инспекторите, инженерите и другите експерти на органа, както и тяхната квалификация и техния опит;

определяне на общи най-добри практики, както и нови тенденции в обучението, оценката на знания, оценката на компетентността и квалификацията на служителите на органа;

определяне, разработване, изпълнение и координиране на общи дейности по обучение, като например установяване на нуждите на участниците, курсове и програми;

обмен на информация за курсове от общ интерес за ЕААБ, националните органи за въздухоплаване и други заинтересовани страни.

4.3.2Концепция за обучение

ЕААБ създаде своя виртуална академия, за да гарантира, че е налично хармонизирано и висококачествено обучение, по-специално за служителите на националните органи за въздухоплаване. За да предлага такова гъвкаво обучение, при това в широк географски и езиков обхват, Агенцията разчита на квалифицирани външни обучаващи, подбрани внимателно чрез подходяща процедура за одобряване. Това обучение е насочено основно към подпомагане и подобряване на квалификацията на персонала на държавите членки, участващ в дейности за одобрение и контрол.

Списък на съкращенията

AMC	Приемливи начини за постигане на съответствие
АНО	Аеронавигационно обслужване
УВД	Управление на въздушното движение
CAA	Орган за гражданско въздухоплаване
CAG	Групи за сътрудничество и анализ
CS	Сертификационна спецификация
CTIG	Група на инициативата за общо обучение
ЕААБ	Европейска агенция за авиационна безопасност
ECAST	Европейски екип за безопасност на търговското въздухоплаване
ECCAIRS	Европейски координационен център за докладване на инциденти с въздухоплавателни средства
ЕЦР	Европейски централен регистър
ЕАСТ	Европейска асоциация за свободна търговия
EGAST	Европейски екип за безопасност на авиацията с общо предназначение
EHEST	Европейски екип за безопасност на полетите с вертолети
ENCASIA	Европейска мрежа на органите за разследване във връзка с безопасността в гражданското въздухоплаване
EPAS	Европейски план за авиационна безопасност
ESSI	Европейска стратегическа инициатива за безопасност
ЕС	Европейски съюз
ФБВП	Функционални блокове въздушно пространство
GM	Насоки
ИКАО	Международна организация за гражданско въздухоплаване
NoA	Мрежа от анализатори на авиационната безопасност
SAFA	Оценка на безопасността на чуждестранни въздухоплавателни средства
ЕЕН	Единно европейско небе
ОРБ	Орган за разследване във връзка с безопасността
SIB	Информационен бюлетин във връзка с безопасността
ПЕБ	Показател за ефективност по отношение на безопасността
SRP	Портфейл на рисковете в областта на безопасността
НПБ	Национална програма за безопасност
TCO	Оператор от трета държава
USOAP	Всеобща програма за одит на надзора за безопасност (ИКАО)

(1)

За целите на настоящия документ под „организации“ се разбират промишлени организации, предоставящи авиационни продукти и услуги.

(2)

http://eur-lex.europa.eu/browse/directories/legislation.html ; Транспортна политика; Въздушен транспорт; Авиационна безопасност

(3)

Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване, за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност и за отмяна на Директива 91/670/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1592/2002 и Директива 2004/36/ЕО (Текст от значение за ЕИП); ОВ L 79, 19.3.2008 г., стр. 1.

(4)

Регламент (ЕС) № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване и за отмяна на Директива 94/56/ЕО (Текст от значение за ЕИП); ОВ L 295, 12.11.2010 г., стр. 35.

(5)

Регламент (ЕС) № 376/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за докладване, анализ и последващи действия във връзка със събития в гражданското въздухоплаване, за изменение на Регламент (ЕС) № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2003/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на регламенти (ЕО) № 1321/2007 и (ЕО) № 1330/2007 на Комисията (Текст от значение за ЕИП); ОВ L 122, 24.4.2014 г., стр. 18.

(6)

Регламент (ЕО) № 2111/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2005 г. за създаване на списък на Общността на въздушните превозвачи, предмет на оперативна забрана в границите на Общността, и за информиране на пътниците на въздушния транспорт за самоличността на опериращите въздушни превозвачи и за отмяна на член 9 от Директива 2004/36/ЕО (Текст от значение за ЕИП); ОВ L 344, 27.12.2005 г., стр. 15.

(7)

Повече информация може да бъде намерена на следния уебсайт: http://ec.europa.eu/transport/modes/air/safety/air-ban/index_en.htm .

(8)

Регламент (ЕО) № 474/2006 на Комисията от 22 март 2006 г. за създаване на списък на Общността на въздушните превозвачи, предмет на оперативна забрана в границите на Общността, посочен в глава II от Регламент (ЕО) № 2111/2005 на Европейския парламент и на Съвета (Текст от значение за ЕИП); ОВ L 84, 23.3.2006 г., стр. 14.

(9)

Подробностите по процедурата са определени в Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията; ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

(10)

Възприетото на английски наименование на Европейския план за авиационна безопасност („European Plan for Aviation Safety“) първоначално беше „European Aviation Safety Plan“. Наименованието беше променено, за да се предотврати объркване между Европейската програма за авиационна безопасност („European Aviation Safety Programme“ – EASP) и Европейския план за авиационна безопасност.

(11)

Член 11 от Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за определяне на рамката за създаването на Единно европейско небе (рамков регламент); ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 1, и Регламент за изпълнение (ЕС) № 390/2013 на Комисията от 3 май 2013 г. за определяне на схема за ефективност на аеронавигационното обслужване и мрежовите функции (Текст от значение за ЕИП); ОВ L 128, 9.5.2013 г., стр. 1.

(12)

Решение за изпълнение на Комисията 2014/672/ЕС от 24 септември 2014 г. за удължаване на назначаването на органа за преглед на ефективността на Единното европейско небе; ОВ L 281, 25.9.2014 г., стр. 5.

(13)

За целите на настоящия документ понятието „надзор“ означава както надзорът върху сертифицирани организации от техния компетентен орган, така и наблюдението на прилагането на правилата в държавите — членки на ЕС, осъществявано от ЕААБ в рамките на стандартизационни инспекции.

Надзорът на безопасността в ЕС се регулира основно съгласно Регламент № 216/2008 и правилата за неговото прилагане (вж. фигура 1 за повече информация относно приложимото законодателство).

(14)

Регламент за изпълнение (ЕС) № 628/2013 на Комисията от 28 юни 2013 г. относно работните методи на Европейската агенция за авиационна безопасност за провеждане на стандартизационни инспекции и контрол на прилагането на правилата, определени в Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 736/2006 на Комисията (Текст от значение за ЕИП); ОВ L 179, 29.6.2013 г., стр. 46.

(15)

http://easa.europa.eu/newsroom-and-events/general-publications

(16)

http://eccairs-dds.jrc.ec.europa.eu/pubsris/default.asp

(17)

http://ad.easa.europa.eu/sib-docs/page-1

(18)

http://easa.europa.eu/easa-and-you/safety-management/accident-and-incident-investigation-support/safety-recommendations

(19)

http://easa.europa.eu/

(20)

http://ec.europa.eu/transport/modes/air/safety/index_en.htm