28.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 32/20

Главен докладчик:

г-н Carmelo CEDRONE

1.1.

Икономическото и социалното положение в Гърция продължава да е свързано с големи и сериозни трудности, дължащи се на все още слабия растеж и липсата на необходимите за неговото стимулиране публични фондове. Причините за това положение са добре известни и ЕИСК многократно ги е изтъквал през последните месеци и години. Тези трудности дават съществено отражение и върху наличието на средства, необходими за прилагането на планираните програми, за които е предвидено финансиране от структурните фондове за периода 2014 — 2020 г., както и върху остатъчните средства за периода 2007 — 2013 г.

1.2.

Комисията представи на Европейския парламент и на Съвета предложение за изменение на Регламент(ЕС) № 1303/2013 (относно общите разпоредби за петте европейски структурни и инвестиционни фонда) по отношение на специфичните мерки за Гърция (1).

1.3.

В предложението на Комисията, насочено към преодоляване на липсата на ликвидност и публични ресурси за инвестиции в Гърция, са предвидени две финансови улеснения, които се състоят по същество в предварителното изплащане на суми, за които вече е взето решение да бъдат предоставени на Гърция и които следователно не оказват въздействие върху бюджета за периода 2014 — 2020 г., и в увеличаването на дела на съфинансирането.

1.4.

Законодателното предложение се отнася както за периода 2007 — 2013 г., така и за периода 2014 — 2020 г.

1.5.

Що се отнася до периода 2014 — 2020 г., Комисията предлага да се увеличи със 7 процентни пункта размерът на първоначалното предварително финансиране от наличните средства за програмите на политиката на сближаване по цел „Инвестиции за растеж и работни места“ (ЕФРР, ЕСФ и КФ) и програмите, подпомагани от ЕФМДР. Като цяло това възлиза на 1 милиард евро, предоставени в рамките на две години (500 милиона евро през 2015 г. и 500 милиона евро през 2016 г.).

1.6.

Що се отнася до периода 2007 — 2013 г., Комисията предлага максимален дял на съфинансиране от 100 % (отнася се за декларираните допустими разходи за изчисляване на междинните плащания и на окончателното салдо за оперативните програми, изпълнявани в Гърция, и за освобождаване по-рано на 5 % от оставащите плащания от ЕС, които обикновено се задържат до приключването на програмите). Това ще се изрази в незабавна допълнителна наличност в размер на около 500 милиона евро през 2015 г. и други 500 милиона евро през 2016 г.

2.1.

ЕИСК споделя безпокойството на Комисията, свързано с необходимостта от предоставяне на Гърция на допълнителни финансови средства, които да дадат тласък на инвестициите в подкрепа на устойчивия растеж. От доста време ЕИСК формулира предложения в тази насока за всички страни и територии, изпитващи затруднения, свързани с бюджета, задлъжняването или високите равнища на безработица (2).

2.2.

Счита, че предложението на Комисията, което самата тя смята за изключително и което в момента се разглежда от Европейския парламент, не отговаря на поставените цели. Става въпрос за помощ, която както поради своето финансово измерение, така и поради реда и условията за нейното отпускане (предварително изплащане на предвидените средства) е недостатъчна да покрие нуждите на Гърция от публични инвестиции и от възстановяване на равнищата на конкурентоспособност и заетост на нейната производствена система. Ликвидността, която ще бъде предоставена в резултат от прилагането на новия регламент, се оценява на около 2 милиарда евро. Това без съмнение е значителна сума, но тя не се добавя към другите средства и ще бъде компенсирана от равностойното намаляване на сумите, предвидени за следващите години (2018 г. и 2020 г.).

2.3.

ЕИСК многократно е заявявал в своите становища, че ако Комисията възнамерява да помогне на Гърция, допълнителните средства, които се отпускат на страната, трябва да бъдат по-съществени — било под формата на нови инвестиционни програми, било чрез още по-голямо намаляване на дела на националното финансиране, който се изисква за финансирането на оперативните програми, финансирани от структурните фондове за периода 2014 — 2020 г.

2.4.

ЕИСК изтъква и още едно безпокойство, свързано със забавянията при стартирането на новата програма за структурните фондове. Средствата, отпуснати на Гърция от политиката на сближаване за периода 2014 — 2020 г., възлизат общо на около 35 милиарда евро. Драматичното икономическо, а също и политическо положение, в което се намира Гърция, породи голяма несигурност по отношение на инвестиционните решения, наред с административни забавяния, които не ѝ позволиха да започне необходимите процедури за получаване на достъп до средствата за новия програмен период 2014 — 2020 г.

2.5.

ЕИСК се опасява, че тези забавяния, съчетани с мерките за бюджетни ограничения, които ЕС изисква, за да одобри третия план за помощ, и които неминуемо ще доведат до намаляване на публичните средства за инвестиции, ще се отразят и върху реализирането на разходните програми, предвидени от фондовете за следващата година, както и за целия период до 2020 г.

2.6.

Проектите, които се реализират понастоящем в Гърция, се финансират до голяма степен със средствата за програмния период 2007 — 2013 г. Последните анализи на остатъчните средства за периода 2007 — 2013 г. показват, че все още е налична сума от порядъка на 1,5 — 2 милиона евро, които ще трябва да бъдат върнати, ако не се изразходват до края на годината. Предвид извънредните обстоятелства в страната, Комисията би могла да включи в своето предложение удължаване на сроковете за отчитане на направените разходи (от n + 2 на n + 3).

3.1.

В заключение ЕИСК споделя и подкрепя предложението на Комисията, въпреки че го намира за недостатъчно. Всъщност, в съответствие с предложенията, направени в много от неговите становища, Комитетът счита, че европейските институции и държавите членки трябва да изготвят програма за помощ на страните от еврозоната, които изпитват трудности, като се започне от Гърция. Тази програма трябва да бъде по-съществена и да вдъхва по-голямо доверие от това, което е предлагано до момента. За тази цел тя трябва да въведе по-голяма гъвкавост в осъществяването на новото европейско управление на фискалната и бюджетната политика, да увеличи наличните средства за финансиране от ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) въз основа на плана „Юнкер“, да включи и да координира по по-функционален начин средствата, предназначени за финансиране на другите политики на ЕС.

3.2.

Накратко, в допълнение към гореизложеното, е необходимо: а) предложението за премахване на съфинансирането за Гърция да се разшири така, че да обхване целия период 2014 — 2020 г.; б) да се ускорят и да се приложат изпреварващо мерките на плана „Юнкер“ за Гърция, за да се насърчат по този начин икономическото възстановяване, развитието и заетостта; в) административните разпоредби да се опростят, а НЕ да се усложняват; г) Комисията да създаде съвместна работна група, която да помага на Гърция и да я подкрепя на различните етапи на използване на различните структурни фондове; д) да се оцени възможността за разширяване на тези или подобни мерки, съпътствани от подходящи проверки, така че те да обхванат и други страни, които са били и продължават да бъдат сред най-силно засегнатите от кризата и в които безработицата е над средната за Европа.