19.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/116

Докладчик:

г-н Gabriel SARRÓ IPARRAGUIRRE

1.1

ЕИСК споделя целите, които си поставя Европейската комисия с това предложение, поради което счита, че е необходимо да се преразгледа действащият регламент, за да се насърчи опростяването, да се увеличи прозрачността, да се подобри управлението и да се гарантира ефективен контрол на прилагането на правилата, да се потвърдят отново принципите на реципрочност с трети страни и да се запази хилядолетната култура на риболовната дейност, като се осигури нейната устойчивост.

1.2

Въпреки това Комитетът счита, че така изготвеното предложение би могло да създаде прекомерна бюрократична и административна тежест за Европейската комисия, държавите членки и операторите и, при липса на необходимите технически, материални и човешки ресурси, да подкопае планирания процес на опростяване и да предизвика отрицателни социално-икономически последици за работодателите и работниците в сектора на рибарството.

1.3

ЕИСК призовава да се заделят достатъчно човешки и бюджетни ресурси както за отдела на ГД „Морско дело и рибарство“ на Европейската комисия, отговарящ за тези въпроси, така и за контролните органи на държавите членки, за да могат да извършват своята дейност по подходящ начин.

1.4

Комитетът споделя мнението, че отговорността при разглеждането на разрешенията за риболов трябва да се носи от държавите членки, давайки възможност на Европейската комисия да проверява валидността на разрешението въз основа на критериите за допустимост. Комисията, в ролята си на пазител на Договорите, ще следи по този начин дали държавите членки изпълняват своите задължения.

1.5

ЕИСК призовава Европейската комисия, Съвета на министрите по рибарство на ЕС и Европейския парламент да вземат предвид общите и специфичните бележки, съдържащи се в настоящото становище.

2.1

Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) обхваща опазването на морските биологични ресурси и управлението на рибарството и на флотовете, които експлоатират тези ресурси. В нейния обхват влизат риболовните дейности, извършвани във водите на Съюза, както и тези, извършвани извън водите на Съюза от риболовните кораби на Съюза. ОПОР беше изменена с Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г.

2.2

Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. урежда разрешенията за корабите на ЕС да извършват риболов извън водите на Съюза и разрешенията, предоставяни на риболовни кораби на трети държави, да извършват риболов във водите на Съюза.

2.3

Комисията счита, че действащият регламент относно разрешенията за риболов следва да се преразгледа, така че да включва по подходящ начин целите на новата ОПОР и да се осигури съгласуваност с Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (ННН риболов) и Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на ОПОР.

2.4

Комисията подчертава и международните задължения на Съюза, произтичащи от качеството му на договаряща страна по Конвенцията на ООН по морско право, от присъединяването му към Споразумението на ФАО за насърчаване на спазването на международните мерки за опазване и управление от риболовните кораби в открито море и от международния план на ФАО за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов.

2.5

Предложението разширява приложното поле, като разглежда въпроси, свързани с издаването на преки разрешения в случаите, когато няма действащо споразумение за партньорство в областта на устойчивото рибарство със съответната трета държава, разрешаването и уведомяването на помощните кораби от риболовните кораби, контрола на смяната на знамето, преразпределението на неизползваните възможности за риболов, както и необходимостта от създаване на правна рамка, която да позволи на Съюза да подобри контрола върху дейността на чартираните риболовни кораби в Съюза по силата на разпоредбите, приети от компетентната регионална организация за управление на рибарството.

2.6

Предложението урежда и много други въпроси, като например обмена на данни в електронен формат между държавите членки и Комисията, създаването на електронен регистър на разрешенията за риболов на Съюза, правилата за кораби на трети държави, извършващи риболов във водите на Съюза, включително данни за техния улов в съответствие с правилата, приложими за риболовните кораби на Съюза, както и възможността за приемане от Комисията на делегирани актове и ако е необходимо, актове за изпълнение с незабавно приложение.

3.1

ЕИСК споделя целите, които си поставя Европейската комисия с това предложение, т.е. укрепване на възможностите на ЕС за контрол върху неговия флот, извършващ риболов извън водите на ЕС, независимо от контекста, в който се осъществява дейността, като се отчита необходимостта от постигане на баланс между подобряването на контрола върху флота на Съюза и ограничаването на работното натоварване на националните администрации и на администрацията на ЕС. Комитетът счита, че е необходимо да се преразгледа действащият понастоящем регламент, за да се насърчи опростяването, да се увеличи прозрачността, да се подобри управлението и да се гарантира ефективен контрол на прилагането на правилата, да се потвърдят отново принципите на реципрочност с трети страни и да се запази хилядолетната култура на риболовната дейност, като се осигури нейната устойчивост.

3.2

Въпреки това Комитетът счита, че така изготвеното предложение — без уточняване на подходящите инструменти за опростяването на системата — би могло да създаде прекомерна бюрократична и административна тежест и, при липса на необходимите технически, материални и човешки ресурси, да подкопае планирания процес на опростяване. Необходимо е да се създаде процедура за издаване на разрешителни, която да е ефективна и да гарантира законността им, като същевременно е опростена и бърза. В противен случай това ще окаже сериозно въздействие върху операторите от ЕС, които ще понесат последствията от забавянето при предоставянето на разрешителни, в резултат на което ще изгубят риболовни дни и това ще им се отрази негативно в социално-икономически план.

3.3

ЕИСК е наясно с недостига на персонал както в отдела на ГД „Рибарство и морско дело“ на Европейската комисия, отговарящ за тези въпроси, така и в контролните органи на държавите членки. Поради това призовава да се определят достатъчно човешки и бюджетни ресурси, за да може дейността да се осъществява по подходящ начин.

3.4

Като припомня важната роля на Европейската комисия в целия този процес, Комитетът препоръчва отговорността при разглеждането на разрешенията за риболов да се носи от държавите членки, като същевременно Европейската комисия да има възможността да проверява валидността на разрешението въз основа на критериите за допустимост.

4.1

Според ЕИСК определението за „програма за наблюдение“ в член 3, буква е) следва да обхваща освен схемата в рамките на регионална организация за управление на рибарството, и схемите на държавите членки, като целта да бъде не само да се проверява дали корабът спазва правилата, но и да се събират данни.

4.2

Член 5, параграф 1, буква г) от предложението гласи, че държавата членка на знамето може да издаде разрешение за риболов само ако на оператора и риболовния кораб не са били наложени санкции за извършено тежко нарушение по време на 12-те месеца преди подаването на заявлението за разрешение за риболов. ЕИСК счита, че този критерий за допустимост следва да бъде заличен, тъй като може да доведе до двойно наказание, което е непропорционално и дискриминационно. ЕИСК е на мнение, че в регламенти (ЕО) № 1224/2009 (контрол) и (ЕО) № 1005/2008 (ННН риболов) вече са предвидени процедура и санкции за тежки нарушения, извършени във и извън водите на ЕС.

4.3

В член 7, параграф 5 се посочва, че по искане от страна на Комисията държавата членка на знамето отказва издаването на разрешение, прекратява временно действието му или го отнема, когато са налице „висши политически причини“ (…). Комитетът счита, че тази формулировка е твърде неясна и може да доведе до правна несигурност за операторите в зависимост от това, което Комисията съответно ще счете за „висши политически причини“ в съответния случай. В този член следва да се уточни, че отказът, временното прекратяване на действието или отнемането на разрешението се извършва по искане на Комисията, ако тя счита, че съществува сериозна заплаха за извършване на нарушение.

4.4

Член 8 гласи, че риболовните кораби на Съюза могат да извършват риболов във водите на трета държава само ако тази държава е договаряща страна или недоговаряща сътрудничеща страна на дадена РОУР. ЕИСК обръща внимание на положението с Гвинея Бисау — държава, с която ЕС има споразумение за партньорство в областта на устойчивото рибарство, но която не е договаряща страна или недоговаряща сътрудничеща страна към Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT). Поради това Комитетът счита, че ЕС не трябва да навлиза във въпроси, които засягат суверенитета на трети държави. От друга страна, едно такова изискване ще постави флота на ЕС в неизгодно конкурентно положение спрямо флотовете на трети държави, които не трябва да изпълняват въпросното изискване. Във всички случаи ЕИСК насърчава Европейската комисия да продължи усилията си чрез споразумението за партньорство в областта на рибарството, за да може Гвинея Бисау да вземе участие в работата на ICCAT с цел устойчива експлоатация на ресурсите.

4.5

Що се отнася до член 12, параграфи 3 и 4, ЕИСК изразява загриженост, че Европейската комисия може да забави процедурата за издаване на разрешения за риболов.

4.6

Във връзка с членове 13 и 14, които се отнасят до преразпределението на неизползваните възможности за риболов в рамките на споразумения за партньорство за устойчиво рибарство, Комитетът призовава Европейската комисия това преразпределение да се извършва съгласувано както с преразпределението на възможностите за риболов във водите на ЕС, така и в съответствие с двустранните споразумения в областта на рибарството с трети държави като Норвегия.

4.7

Член 18, буква в) предвижда, че държавата на знамето може да издаде разрешение за риболов само ако операторът е представил доказателства за устойчивостта на планираните риболовни дейности въз основа на следното: научна оценка, предоставена от третата държава и/или от РОУР, както и проверка на посочената оценка от държавата членка на знамето въз основа на оценката, извършена от нейния национален научен институт. Комитетът счита, че тази последна проверка от страна на държавата членка на знамето следва да се премахне.

4.8

В член 19, параграф 2 се посочва, че Комисията разполага с петнадесет дни за преглед на документацията, предоставена от държавите членки, и в случай на проблем с някой кораб (кораб и/или корабособственик) — с още два месеца, за да възрази срещу предоставянето на разрешение. Прилагането на този параграф може да забави значително издаването на преките разрешения за риболов.

4.9

Член 27 предвижда, че държавата членка на знамето уведомява Европейската комисия за разрешението за риболов най-малко петнадесет дни преди началото на риболовните дейности в открито море. В съответствие с изложеното по-горе ЕИСК счита, че срокът от петнадесет дни следва да отпадне, като се посочи само, че Европейската комисия следва да бъде уведомена „преди“ началото на дейностите.

4.10

ЕИСК счита, че е целесъобразно целият обмен на информация между Комисията и държавите членки, както и с трети държави да се извършва по електронен път. Комитетът счита също така, че е необходимо да се създаде електронен регистър на разрешенията за риболов.