17.9.2014

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 319/23

---

Публикация на заявление за изменение съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

2014/C 319/10

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1).

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни  (2)

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 9

„OSSAU-IRATY“

ЕО №: FR-PDO-0417-01096 – 15.2.2013

ЗГУ ( ) ЗНП ( X )

1.   Рубрика от спецификацията на продукта, която подлежи на изменение

—

    ☐ Наименование на продукта

—

    ☒ Описание на продукта

—

    ☐ Географски район

—

    ☒ Доказателство за произход

—

    ☒ Метод на производство

—

    ☐ Връзка

—

    ☒ Етикетиране

—

    ☒ Национални изисквания

—

    ☐ Друго [да се посочи]

2.   Вид на изменението (измененията)

—

    ☐ Изменение в единния документ или в резюмето

—

    ☒ Изменение в спецификацията на регистрирано ЗНП или ЗГУ, за които не е публикуван нито единен документ, нито резюме

—

    ☐ Изменение в спецификацията, за което не се изисква изменение на публикувания единен документ (член 9, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 510/2006)

—

    ☐ Временно изменение в спецификацията като последица от налагането на задължителни санитарни или фитосанитарни мерки от страна на публичните органи (член 9, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 510/2006)

3.   Изменение/изменения

1.   Описание на продукта

Добавени са уточнения във връзка с описанието на сиренето: сиренето се произвежда изключително от сурово овче нестандартизирано мляко; то е осолено и узряло и има цилиндрична форма.

Изяснени са различните размери (големина на калъпите, тегло).

Добавена е следната разпоредба:

Това позволява да се разграничи по-добре „Ossau-Iraty“ от останалите произвеждани в района сирена с пресована вътрешност, които могат да се продават без етикет.

2.   Доказателство за произход на продукта от определения географски район

Добавени са точки относно воденето на регистри и идентификацията, както и относно задълженията за деклариране, които имат операторите. С тези разпоредби се уточняват вписванията в регистрите, които трябва да се правят, както и задълженията на работещите със ЗНП оператори, за да се осигури проследимостта.

Добавена е точка относно идентификацията на продукта:

Идентификацията е начин да бъде разграничен продуктът, предназначен за ЗНП, от останалите продукти колкото е възможно по-рано при производството на сиренето, преди да бъде поставен етикетът.

3.   Метод на производство

—

Уточнени са условията за поддържане на фуражните площи: „Разрешените органични торове са: компост, твърд оборски тор, полутечен тор, течен тор от селскостопански произход, смесен компост от зелени отпадъци, утайка от пречистване на отпадъчни води, отпадъци от млекопреработка. По летните пасища е разрешено да се тори само с животински изпражнения, произведени през лятото в оградените площи. Торенето с утайка от пречистване на отпадъчни води може да става само при определени условия: незабавно заравяне, период на почивка в продължение на най-малко 8 седмици след торенето, аналитичен контрол на всяка партида. Средногодишното торене на ливадите с минерални торове е ограничено до 100 единици азот, 60 единици фосфор и 100 единици калий на хектар.“ Тези мерки имат за цел да ограничат интензификацията и да предотвратят прекомерното торене, което би могло да наруши равновесието на естествената флора на ливадите и пасищата и да замърси водните течения. Торенето с утайка от пречистване на отпадъчни води се допуска при определени условия, тъй като тези продукти могат да внесат в почвата нежелани елементи, които има опасност да преминат във фуража.

—	Уточнени са определенията за стадо (всички намиращи се в стопанството овце, предназначени за млекопроизводство) и за овца (женско животно на възраст над 6 месеца към 1 ноември).

—	Добавена е следната разпоредба: „Забранени са животните, получени в резултат на манипулации на генома“, за да се запази местният характер на породите.

—

Добавя се „За цялото стадо дойният период не може да надвишава 265 дни годишно. Доенето през септември и октомври е забранено.“ С тази мярка се потвърждава сезонният характер на млекопроизводството, за да се избегнат евентуалните отклонения към извънсезонно производство, и се определя задължителен сухостоен период, необходим за доброто състояние на овцете преди обагняне.

—	Добавя се „За един млеконадоен сезон (от 1 ноември до 31 октомври на следващата година) средният млеконадой на стадото не превишава 300 литра на овца, а средното съдържание на полезно сухо вещество надвишава 110 g на литър мляко.“

Тъй като по характер производството на „Ossau-Iraty“ се основава на екстензивна система, производството на мляко от една овца е ограничено, за да се избегнат прекалено интензивните системи. Минималното съдържание на полезно сухо вещество (ПСВ) има за цел да насочи извършваната от животновъдите селекция към животни, даващи качествено мляко, а не към животни, даващи големи количества мляко.

—

   Добавя се „Засаждането на ГМО в стопанството е забранено за всички растителни видове, които е вероятно да бъдат дадени за храна на животните от стопанството, и за всички видове култури, които биха могли да контаминират въпросните растителни видове.“

Целта е да се ограничат рисковете от контаминиране на фуражните култури, тъй като храните за животни, произведени с генетично модифицирани сортове, са забранени за преживните животни от стопанството. Причината за това е да се запази традиционният характер на храненето, свързано с производството на това сирене, което има висока репутация като планински продукт.

—

   По отношение на храненето на животните разпоредбата „храната за животни произхожда предимно от пасищата, където животните се намират през периода на лятна паша и на лактация, както и от фураж и вторични зърнени култури“ се заменя със следните параграфи:

—

„Храненето на стадото отговаря на следните условия: — храната за животните произхожда основно от определения географски район. Снабдяването (извън пашата) с фуражи, които не произхождат от посочения район, е ограничено до 280 kg сухо вещество средногодишно на овца за един млеконадоен сезон. — овцете пасат най-малко 240 дни за един млеконадоен сезон. — в дните, когато не са на паша през дойния период, овцете получават дневна дажба, включваща най-малко 600 g сухо вещество с произход от географския район, определен в точка 3 по-горе.“

За да се засили връзката с географската среда, по-голямата част от храната, консумирана от овцете, е с произход от географския район. Без мярката, определяща дневен минимум, би било възможно да не се дава храна с произход от географския район в продължение на 4 месеца, при това в разгара на млекопроизводството.

С въвеждането на минимална продължителност на пашата се засилва връзката на продукта с географския му район и се спазва традиционният начин на отглеждане в района. Местните породи са особено добре приспособени към целогодишна паша и тя е необходима за доброто им здравословно състояние. Избраната продължителност, а именно осем от общо дванадесет месеца, съответства на условията в планините.

—

   Добавя се

Тези мерки служат, за да останат включени в храненето онези храни, които дават възможност да се запазят характеристиките на овцете като преживни животни. Храната на животните се определя първо от състава на основната дажба и след това от състава на допълващите и концентрираните фуражи.

—

   Добавя се

Целта е да бъдат запазени характеристиките на млякото. По тази причина използването на ферментирали фуражи, което може да допринесе за замърсяване с някои микроорганизми, е ограничено. Балираната трева е алтернативен на сеното начин за прибиране на тревата, който се използва при дъждовно време. Разпоредбата изисква срок за привеждане в действие, за да могат някои млекопроизводители да въведат система на хранене, даваща им възможност да прекратят даването на силаж през дойния период.

Добавя се

Целта на тази мярка е да се забранят готовите дажби от търговската мрежа, чийто произход, а често пъти и състав не се контролират от животновъда и чиято употреба би поощрявала метод на отглеждане извън областта, без връзка с географската среда.

—

    Добавя се „Количеството на концентрираните фуражи в дневната дажба не може да надвишава 800 g сухо вещество средно на овца. За един млеконадоен сезон средното количество концентрирани фуражи за една овца е ограничено до 150 kg сухо вещество.“

Целта на това ограничение е да се запазят характерните особености на овцете като преживни животни. Свързано с мерките за минимална годишна продължителност на пашата и за минимален дял на фуража с произход от определения район, ограничението допринася за връзката с територията, която връзка се проявява в значителна степен чрез храненето на животните. С двете прагови стойности — годишна и дневна — се отчитат големите сезонни колебания във фуражните ресурси, както и жизненият цикъл на овцете.

Добавен е и списък на разрешените фуражи с цел да се използват с предимство продуктите, получени в резултат на уменията и знанията на животновъдите. Това е също така начин за осигуряване на точна информация за суровините, влизащи в състава на комбинираните фуражи.

—

С цел да се насърчи запазването на традиционния характер на храненето на животните се добавя следният параграф: „В храната на намиращите се в стопанството дребни преживни животни са разрешени само растения, странични продукти и допълващи фуражи, получени от продукти, които не са генетично модифицирани.“

—

С цел да се регламентира начинът на хранене на младите животни, както е регламентиран този на възрастните, се добавя положителен списък на разрешените фуражи: „Разрешени фуражи за неотбитите агнета: млечни продукти, дрожди, консерванти, шушулки от рожков. Разрешени са единствено медикаментозните лечения с лечебна цел.“

—	Добавя се следната разпоредба: „Производството през септември и октомври е забранено.“

С това се потвърждава сезонният характер на производството на сиренето „Ossau-Iraty“, което следва след производството на млякото, настъпващо в периода от ноември/декември до юни/юли, понякога и до август.

—	Изразът „използвано в сурово състояние при селския тип сирене“ се заменя със: „Забранява се сгъстяването на млякото чрез частично отстраняване на водната съставка преди подсирването. Топлинната обработка на млякото е разрешена при производство от неселски тип.“

С тази разпоредба се потвърждава, че млякото трябва да се използва сурово, без друга обработка освен топлинната, която продължава да бъде забранена за селския тип сирене, което е в съответствие със сегашната практика.

—

   Разпоредбата „Зърната сиренина се разбъркват и загряват във вана при температура 36 — 44 °C“ се заменя със следните разпоредби:

„Производството включва единствено следните етапи:

—	при производството от селски тип се разрешава прецеждане на млякото през пласт коприва,

—	единствените разрешени добавки в млякото са: сирище, калциев хлорид (не повече от 3 cm3 на 10 литра мляко), вода, безвредни бактериални култури, дрожди, плесени, които не са получени в резултат на генетични манипулации,

—

подсирването се извършва в срок от 40 часа след първото доене при производството от селски тип и в срок от 48 часа след първото доене при производството от неселски тип. Подсирването се извършва при температура 28 — 35 °C чрез добавянето на максимум 3 cm3 сирище на 10 литра мляко при стандартно сирище с 520 mg химозин на литър. Разрешено е добавянето на питейна вода с цел разреждане на сирището,

—	операциите по подсирване, нарязване, разбъркване, загряване и повторно загряване се извършват при температура, по-ниска или равна на 44 °C. Продължителността на разбъркването не може да надвишава един час. Получените зърна са с големина, по-малка или равна на 1 cm3,

—

отстраняването на лактозата е разрешено при производство от неселски тип: отстраненото количество суроватка е по-малко или равно на 25 % от обема на използваното в производството мляко, добавеното количество питейна вода в сиренината не може да надвишава 25 % от обема на използваното в производството мляко, като тази вода е с температура 25 — 60 °C,

—

поставяне в калъпи, което се извършва в перфорирани калъпи с платно или в микроперфорирани калъпи (с диаметър 25,5 — 26 cm и височина 9 — 12 cm или калъпи с намалени размери с диаметър 18 — 20 cm и височина 7 — 10 cm). Сиренето от селски тип може да се произвежда в калъпи с диаметър 24 — 28 cm и височина 9 — 15 cm),

—	пресоване, по време на което сиренето от селски тип се обръща поне веднъж,

—	изваждане от калъпите, което започва да се извършва при стойност на pH, по-малка или равна на 5,5,

—

осоляване със суха сол или в саламура. Сухото осоляване се извършва при температура на околната среда, по-ниска или равна на 15 °C, като продължителността му не може да надхвърля 24 часа за килограм сирене. Саламурата се състои от вода, сол (в количество, по-малко или равно на 330 g на литър); саламурата може да съдържа оцетна и/или млечна киселина; стойността pH на саламурата е по-малка или равна на 5,5. Продължителността на осоляването в саламура не може да надхвърля 12 часа за килограм сирене. Температурата на саламурата не надвишава 15 °C. Разрешено е филтриране на саламурата.“

По този начин се уточнява определението на всеки етап от производството на сиренето — от влагането на млякото в производството до осоляването, тъй като описването само на етапа на разбъркване и загряване на зърната сиренина във ваната се оказва недостатъчно пълно описание на метода на производство на продукта. Целевите стойности, отнасящи се по-специално до сроковете и температурите, които трябва да се спазват, са определени в съответствие със сегашните практики на мандрите. Освен това, тъй като в действащата понастоящем спецификация не се уточняват условията, свързани с практиката на отстраняване на лактозата, тази техника, която се използва само при производството в млекопреработвателни предприятия, тъй като е подходяща за сборни количества мляко, беше регламентирана по отношение на максималното количество отстранена суроватка, максималното количество добавена вода и температурата.

—	Освен това използваните начини на обработка и добавки за сирената бяха предмет на общо регламентиране. Оказа се обаче, че нови техники, част от които се отнасят до начините на обработка и добавките, биха могли да окажат влияние върху характеристиките на „Ossau-Iraty“.

Ето защо бе необходимо в спецификацията да се уточнят сегашните практики при използваните начини на обработка и добавки по отношение на млеката и при производството на „Ossau-Iraty“, за да не се допусне бъдещи нерегламентирани практики да се отразят неблагоприятно върху характеристиките на сиренето.

Добавени са следните разпоредби:

„Съхранението при минусови температури (в градуси по Целзий) на суровините, незавършената продукция, сиренината и прясното сирене е забранено.

Техниката на съхранение във вакуум е разрешена, при условие че се спазват следните условия:

—	вакуумирането на прясното сирене трябва да се извършва в рамките на 10 дни след изваждането на сиренето от саламурата или от осоляването.

—	през целия период на съхранение във вакуум температурата на съхранение трябва да бъде 0 °C—4 °C.

—	максималната продължителност на съхранение е 10 месеца, като всички пити сирене, произведени през дадена година, трябва да бъдат извадени от вакуум най-късно на 20 декември същата година.

—	при съхранение във вакуум продължителността на периода на зреене се счита от деня на изваждането от вакуум.“

Замразяването, което изменя органолептичните характеристики на сиренето, е забранено. Съхранението във вакуум дава възможност за зреене и предлагане на сиренето на пазара през цялата година, независимо от сезонния характер на добива на мляко, а оттам и на производството на сирене. Това е период на престой на прясното сирене във вакуум преди зреенето, тъй като периодът на съхранение във вакуум се изключва от периода на зреене.

—

   Разпоредбата „Зреенето се извършва в района на наименованието в продължение на 90 дни, като при малкия размер на „Ossau-Iraty“ продължителността може да бъде намалена на 60 дни“ се заменя със следната разпоредба:

По-дългият период на зреене засилва характеристиките на продуктите. Освен това са направени уточнения във връзка с условията на зреене с цел по-доброто му регламентиране.

—	Добавя се следната разпоредба, описваща традиционната практика на обработка на питите сирене: „В процеса на зреене питите сирене се обръщат и се трият с четка. При триенето с четка могат да се използват вода, сол и ферменти за зреене на повърхността, както и паста от люта червена чушка.“

—	В подкрепа на тези традиционни практики е забранено нанасянето по повърхността на оцветител или оцветители на кората и натамицин (E235). Забраната за употреба на поливинилацетат изисква срок за привеждане в действие до 1 ноември 2014 г., за да могат всички оператори да въведат алтернативна система.

4.   Специфични правила за етикетиране

С новата редакция на текста се налагат по-ясни изисквания за задължително етикетиране на продукта и за размер на шрифта.

Задължението за поставяне на логото „INAO“ се премахва и се заменя със задължението за поставяне на логото „АОР“ (ЗНП) на Европейския съюз, като също така може да се постави обозначението „appellation d’origine protégée“ („защитено наименование за произход“).

Възможността за поставяне на обозначенията „fermier“ (селски) и „montagne“ (планински), както и условията за използването им се премахват, тъй като тези разпоредби вече не са актуални.

5.   Национални изисквания

Добавят се основните елементи, подлежащи на контрол в спецификацията.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни  (3)

„OSSAU-IRATY“

ЕО №: FR-PDO-0417-01096 – 15.2.2013

ЗГУ ( ) ЗНП ( X )

1.   Наименование

„Ossau-Iraty“

2.   Държава членка или трета държава

Франция

3.   Описание на земеделския продукт или храната

3.1.   Вид продукт

Клас 1.3. Сирена

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1

„Ossau-Iraty“ е сирене, произвеждано изключително от сурово овче нестандартизирано, подсирено мляко. Сиренето е осолено и узряло, има цилиндрична форма, с леко пресована, неподложена на топлинна обработка вътрешност, с права или леко изпъкнала странична стена, съдържа най-малко 50 процента мазнини в общото сухо вещество и има съдържание на сухо вещество, не по-малко от 58 g на 100 g сирене. „Ossau-Iraty“ от селски тип се произвежда изключително от сурово мляко.

Размери на калъпите и тегло на питите сирене:

—	калъпи с диаметър 25,5 — 26 cm и височина 9 — 12 cm за тегло на питите узряло сирене 4—5 kg,

—	или калъпи с диаметър 18 — 20 cm и височина 7 — 10 cm за тегло на питите узряло сирене 2 — 3 kg.

„Ossau-Iraty“ от селски тип може да се произвежда в описаните по-горе калъпи или, при по-големия размер, в калъпи с диаметър 24 — 28 cm и височина 9 — 15 cm и да бъде с тегло до 7 kg.

Вътрешността има цвят, вариращ от слонова кост до кехлибареносметанов, в зависимост от зреенето. Вътрешността е гладка, плътна до маслена. Тук-там в нея може да има малки шупли.

Кората има оранжево-жълт до сив цвят.

Минималната продължителност на зреене е 80 дни за питите сирене с тегло 2 — 3 kg и 120 дни за питите сирене с тегло 4 — 7 kg.

3.3.   Суровини (само за преработени продукти)

„Ossau-Iraty“ произхожда изключително от млякото на овце от породата баско-беарнска („basco-béarnaise“) или черноглава Manech („Manech tête noire“) или червеноглава Manech („Manech tête rousse“).

За един млеконадоен сезон (от 1 ноември до 31 октомври на следващата година) средният млеконадой в стадото не превишава 300 литра на овца. Производството на мляко има сезонен характер: дойният период на стадото не може да надвишава 265 дни годишно, като доенето е забранено през септември и октомври.

3.4.   Фураж (само за продукти от животински произход)

Храната за животните произхожда основно от определения географски район. Снабдяването (извън пашата) с фуражи, които не произхождат от посочения район, е ограничено до 280 kg сухо вещество средно на овца за един млеконадоен сезон.

Основната дажба се състои от паша, свежи, сушени и дехидратирани фуражи, слама и ферментирали фуражи. Храната на стадото трябва да бъде съставена въз основа на положителен списък на суровините, както за основната дажба, така и за допълващите фуражи. Храната на стадото произхожда от продукти, които не са генетично модифицирани.

Овцете пасат най-малко 240 дни годишно. В дните, когато не са на паша през дойния период, овцете получават дневна дажба, включваща най-малко 600 g сухо вещество с произход от географския район.

По отношение на храненето на стадото през дойния период:

—	до 31 януари 2018 г. даването на ферментирали фуражи е ограничено до 1,5 kg брутно тегло царевичен силаж и 1 kg брутно тегло балирана или силажирана трева среднодневно на овца,

—	от 1 февруари 2018 г. даването на силаж е забранено, а даването на балирана трева е разрешено в рамките на 1 kg брутно тегло среднодневно на овца.

Тези две разпоредби се прилагат, при условие че минималното съдържание на сухо вещество в балираната трева е 70 %.

Количеството на концентрираните фуражи в дневната дажба не може да надвишава 800 g сухо вещество средно на овца. За един млеконадоен сезон средното количество концентрирани фуражи за една овца е ограничено до 150 kg сухо вещество.

Забранено е засаждането на генетично модифицирани култури върху всички площи на стопанството, което произвежда мляко, предназначено за преработка в сирене със ЗНП. Тази забрана се отнася за всички растителни видове, които е вероятно да бъдат дадени за храна на животните от стопанството, и за всички видове култури, които биха могли да контаминират въпросните растителни видове

3.5.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат извършени в определения географски район

Добивът на овче мляко, производството и зреенето на сиренето се извършват в географския район.

3.6.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.

„Ossau-Iraty“ може да се предлага на пазара във вид на предварително опаковани порции, при условие че всяка порция съдържа по една страна с характерната за наименованието коричка и етикет с данните, предвидени в точка 3.7 по-долу.

3.7.   Специфични правила за етикетиране

Независимо от задължителните означения, приложими за всички сирена, етикетът на всяка пита сирене трябва да включва името на наименованието за произход, изписано с букви, чийто размер е равен най-малко на две трети от размера на най-големите букви, фигуриращи върху етикета.

Поставянето на логото „АОР“ (ЗНП) на Европейския съюз върху етикета на питите сирене е задължително.

Етикетът може да бъде допълнен с обозначението „appellation d’origine protégée“ (защитено наименование за произход).

4.   Кратко определение на географския район

Географският район включва следните общини или части от общини:

—

в департамента Пирене-Атлантик (Pyrénées-Atlantiques): — всички общини в кантоните Accous, Anglet, Aramits, Arudy, Biarritz, Bidache, Espelette, Hasparren, Hendaye, Iholdy, Laruns, Lasseube, Mauléon-Licharre, Navarrenx, Nay, Oloron, Saint-Etienne-de-Baïgorry, Saint-Jean-de-Luz, Saint-Jean-Pied-de-Port, Saint-Palais, Sauveterre-de-Béarn, Tardets-Sorholus и Ustaritz, — общините Aressy, Assat, Auterrive, Ayherre, Bellocq, Bérenx, Bosdarros, Briscous, Carresse-Cassaber, Castagnède, Castetner, Cuqueron, Escos, Gan, Gelos, Hours, Isturits, Jurançon, Laà-Mondrans, La-Bastide-Clairence, Labastide-Villefranche, Labatmale, Lahonce, Lahourcade, Lanneplaà, Léren, Loubieng, Lucgarier, Lucq-de-Béarn, Mazères-Lezons, Meillon, Monein, Mouguerre, Mourenx, Narcastet, Noguères, Ozenx-Montestrucq, Parbayse, Rontignon, Saint-Dos, Saint-Faust, Saint-Pé-de-Léren, Saint-Pierre-d’Irube, Salies-de-Béarn, Salles-Mongiscard, Sarpourenx, Sauvelade, Uzos, Vielleségure и Villefranque, — части от общините Abos, Abidos, Arbus, Argagnon, Artigueloutan, Artiguelouve, Barzun, Bayonne, Bésingrand, Biron, Bizanos, Castétis, Denguin, Espoey, Gomer, Idron, Lacq, Labastide-Cézeracq, Lagor, Lahontan, Laroin, Lée, Lescar, Livron, Lons, Maslacq, Mont, Nousty, Orthez, Os-Marsillon, Ousse, Pardies, Pau, Pontacq, Siros, Soumoulou, Tarsacq, Urcuit и Urt. Плановете за тези общини са депозирани в кметствата на общините. Тези общини са разположени на левия бряг на Ус (Ousse), след това на Гав дьо По (Gave de Pau), на събраните Гав (Gaves réunis), след това на Адур (Adour) след вливането им, както и в част от община Лон (Lons), разположена на десния бряг на Гав дьо По (Gave de Pau),

—	в департамента От-Пирене (Hautes-Pyrénées) общините, граничещи с департамента Пирене-Атлантик (Pyrénées-Atlantiques): Arbéost, Arrens-Marsous и Ferrières.

5.   Връзка с географския район

5.1.   Специфична характеристика на географския район

Районът на наименованието обхваща баските и беарнските планини и предпланини.

Природните условия в географския район, океанският му климат с редовни валежи в значителни количества (най-малко 1 200 mm годишно, достигащи до 1 800 mm годишно) и сравнително малките температурни амплитуди са благоприятни за тревната растителност, а оттам и за млекодайното овцевъдство. Също така и релефът, хълмовете, ниските и средновисоките планини и надморската височина са дали насоченост на селското стопанство към животновъдството, особено към екстензивното животновъдство.

За снабдяването с мляко се използват традиционни породи овце. Това са местните породи черноглава Manech („Manech tête noire“), червеноглава Manech („Manech tête rousse“) и баско-беарнска („basco-béarnaise“), които са особено приспособени към условията на географския район: хранене на базата на трева и сено, много дъждовен климат, на който те издържат благодарение на „непромокаемото“ си руно. Овцете пасат ежедневно, дори и през зимата, освен при сняг или екстремни условия; те са се приспособили към сезонната смяна на пасищата, която се практикува от три четвърти от стадата. Тези местни породи произвеждат мляко само през зимата, пролетта и началото на лятото.

Методът на производство е приспособен към този сезонен характер на производството: при този метод са забранени доенето и производството на сирене през септември и октомври.

Млякото на овцете от географския район е особено богато на вещества; методът на производство гарантира средно съдържание на полезно сухо вещество (мазнини + белтъчини), по-високо от 110 g на литър мляко.

Производствените практики и параметри са приспособени към това богатство на млякото. По този начин в момента на поставяне в избата вътрешността на сиренето е готова за трансформациите — липолиза и протеолиза — които настъпват в процеса на зреене.

Прилаганите от операторите практики при зреене (обръщане, четкане, забрана за използване на всякакви средства с противоплесенно действие) допринасят за насочване на повърхностната флора към образуване на различни видове полезна флора, които осигуряват развитието на ароматите.

5.2.   Специфична характеристика на продукта

„Ossau-Iraty“ е сирене от овче мляко, с леко пресована вътрешност, с цилиндричната форма на сирене от вида „Tomme“ и с права или леко изпъкнала странична стена. Кората му е твърда, с дебелина няколко милиметра и с цвят, вариращ от оранжево-жълт до сив. Теглото на „Ossau-Iraty“ е най-малко 2 kg, което позволява дълъг период на зреене — най-малко 80 до 120 дни, в зависимост от размерите.

Вътрешността има цвят, вариращ от слонова кост до кехлибареносметанов, в зависимост от зреенето. Консистенцията на вътрешността е гладка, плътна, топяща се, от маслена до твърда. Тук-там в нея може да има малки шупли (дупки).

Мирисът е фин, понякога напомнящ за цветя или плодове. Вкусът е балансиран между киселите и мазните нотки, наситен, умерено солен, често пъти с аромат на лешници и плодове.

5.3.   Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта (за ЗНП) или между географския район и специфичното качество, репутацията или друга характеристика на продукта (за ЗГУ)

Географският район обхваща баските и беарнските планини и предпланини, които в преобладаващата си част са покрити с естествени или временни ливади, било в летните пасища, на които се преместват всяко лято по-голямата част от стадата, било в стопанствата, където животновъдите отдават предпочитание на производството на фураж за паша и сено.

Тази растителна покривка дава възможност за производството на фуражни храни, произхождащи от географския район и състоящи се основно от сено, отава и паша от различни растителни видове.

Тези фуражни ресурси се оползотворяват чрез отглеждането на овце изключително от местни породи (черноглавата „Manech tête noire“, червеноглавата „Manech tête rousse“ и баско-беарнската „Basco-béarnaise“).

Използването на тези местни породи, храненето на базата на паша и консумация на сено, както и условията на животновъдство, които ограничават интензификацията, позволяват да се гарантира мляко с добри сиренарски качества.

Производството на овче сирене в западната част на Пиренеите съществува поне от Средновековието. За производството на овче сирене в района свидетелстват договори за изполица от XIV в. и нотариално заверени документи от началото на XV в.

Трудните условия на транспорт от височинните или летните пасища, разположени във високите части на планините, до долините бързо накарали овчарите да започнат да преработват на място млякото в сирене, което можело да се транспортира до долините с цел продажба.

„Ossau-Iraty“ спада към категорията на сирената „с пресована, неподложена на топлинна обработка вътрешност“: поради масата си от няколко килограма, пресованата си вътрешност, формата си и дългия си период на зреене то придобива сравнително твърда кора и по този начин се превръща в продукт, отговарящ на целта да се транспортира лесно. Неговата годност за съхранение осигурявала на овчарите и техните семейства белтъчна храна през цялата година.

Въпреки че днес транспортирането е по-лесно, традиционният дълъг период на зреене се е запазил. Характеристиките на сиренето, с неговите разнообразни аромати, се разкриват чрез цялата съвкупност от приспособени практики на производство, и по-специално чрез дългия период на зреене на питите сирене.

Препратка към публикуваната спецификация

(член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 (4))

https://www.inao.gouv.fr/fichier/CDCOssau-Iraty.pdf

---

(1)  OВ L 343, 14.12.2012 г., стp. 1.

(2)  OВ L 93, 31.3.2006 г., стp. 12. Заменен с Регламент (ЕС) № 1151/2012.

(3)  Заменен с Регламент (ЕС) № 1151/2012.

(4)  Вж. бележка под линия 3.

---