13.2.2014

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/10

---

Публикация на заявление съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2014/C 42/10)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1).

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни  (2)

„BŒUF DE CHAROLLES“

ЕО №: FR-PDO-0005-0873-07.04.2011

ЗГУ ( ) ЗНП ( X )

1.   Наименование

„Bœuf de Charolles“

2.   Държава-членка или трета държава

Франция

3.   Описание на земеделския продукт или храна

3.1.   Вид продукт

Клас 1.1.

Прясно месо (и карантия)

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1

Право на защитено наименование за произход „Bœuf de Charolles“ има само говеждото месо, получено от животни от порода „Charolaise“:

—	юници на възраст не по-малко от 28 месеца,

—	възрастни женски говеда на не повече от 8 години,

—	кастрирани мъжки говеда на възраст не по-малко от 30 месеца.

Класифицикацията на кланичните трупове се установява в съответствие със скалата за класификация EUROP и въз основа на следните критерии:

—	кланичният труп спада към класовете от R до E,

—	минималното тегло на кланичния труп варира в зависимост от категорията на животното: — 360 kg за кланични трупове на женски говеда и кастрирани мъжки говеда, — 320 kg за кланични трупове на юници,

—	степента на вътрешна и външна залоеност е между 2+ и 3+,

—	цветът силно клони към яркочервено,

—	цветът на външната покриваща лой може да варира от кремавобял до жълт,

—	костите са от много крехки до нормални,

—	консистенцията варира от „много фина“ до „нормална“,

—	крайната стойност на pH на кланичните трупове е по-малка или равна на 5,8.

Месото е яркочервено на цвят, набраздено от фини жилки. Консистенцията му, с малко сухожилия, фина и крехка, е с наситена сочност, която оставя леко кисел вкус в устата. Характерността му се долавя от обонянието и вкуса по време на печенето чрез наситеността и богатството на аромати и миризми (на животно, на мазнина, на растителност, на зърнени продукти…).

Месото се предлага единствено охладено. То не трябва да е било обект на обикновено или бързо замразяване.

3.3.   Суровини (само за преработени продукти)

—

3.4.   Фураж (само за продукти от животински произход)

Телетата бозаят по естествен начин, те остават с майка си или, при необходимост, с крава кърмачка и имат достъп до фураж до деня на отбиването им.

Храненето на говедата се основава на пасищно-ливадна система, която се състои в редуване на пасище и обор според сезоните, с най-малко две захранвания с трева. Етапът на угояване, който всъщност представлява крайният етап, идва след етапа на отглеждане на говедата. Редуването на лятото и зимата бележи начина на живот и на хранене на животните.

Общата средна годишна гъстота на животните в стопанствата е по-ниска или равна на 1,8 единици едър рогат добитък на 1 ha използвана земеделска площ с максимална гъстота на отглеждане в стопанството от 2 единици едър рогат добитък на 1 ha.

В етапа на отглеждане, през летния сезон животните пасат поне 200 дни, последователни или не, на година. В допълнение към дажбите от трева на животните може да се дава също така и сено с произход единствено от географския район, посочен в точка 4, както и допълващи фуражи, които се дават на животните при посочените по-долу условия. Животните пасат в продължение на най-малко два сезона. През зимния сезон говедата се хранят с фуражи с произход единствено от географския район и с допълващи фуражи при посочените по-долу условия. Фуражите се състоят от пресни или консервирани тревни растения, включващи кореноплодни растения, пасищни растения (житни, бобови, hydrophillaceae) и слама.

Угояването на животните се извършва на един или няколко парцела, наречени „пасища за угояване“ (с местно название „prés d’embouche“) и разположени в географския район. През летния сезон животните пасат единствено на пасищата за угояване. През зимния сезон угояването на животните се извършва на пасища за угояване и в обори: животните пасат на тези пасища в период от най-малко 30 последователни дни. Фуражите, давани на животните в оборите, са съставени изцяло от първокачествено сено с произход от географския район: листато, зелено, вкусно за тях, с аромат на сухи растения. Ферментирали фуражи под каквато и да било форма са забранени при храненето на говедата. В периода от десет дни максимум след излизането от оборите, който съответства на приспособяването на говедата към промяната в храненето, в добавка към тревата на животните може да се дава и известно количество сено.

Растенията, страничните продукти и допълващите фуражи произхождат от продукти, които не са генетично модифицирани. По време на етапа на отглеждане допълващите фуражи, давани на животните през летния и зимния сезон, се ограничават до 2 кг суров материал средногодишно на ден и на животно.

В етапа на угояване те се ограничават до 1 кг суров материал за сто килограма живо тегло.

Когато на говедата се дава кюспе, процента на кюспето от ленено семе представлява най-малко 70 % от общото тегло на дажбата от кюспе.

3.5.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат извършени в определения географски район

Раждането, отглеждането, угояването и клането на животните се извършват в географския район.

3.6.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.

—

3.7.   Специфични правила за етикетиране

По веригата до крайния дистрибутор кланичният труп и разфасовките от него са снабдени с етикет, на който се посочват по-специално:

—	наименованието за произход,

—	логото за ЗНП на Европейския съюз,

—	идентификационния номер на животното или партидния номер,

—	категорията на животното,

—	датата на клане,

—	за месата, предназначени за грил и за печене, с изключение на диафрагмата, момиците и филето — текста „времето за узряване между датата на клане на животните и продажбата на дребно на крайния потребител е минимум 14 пълни дни“.

Сертификатът за гаранция и за произход, чийто образец е изготвен от групата заявители, служи като основа за етикетирането на месото, което се продава традиционно в месарските магазини.

4.   Кратко определение на географския район

Географският район на наименованието за произход „Bœuf de Charolles“ включва териториите на следните кантони и общини:

Департамент Loire: кантоните Charlieu и Perreux, както и общините Ambierle, Briennon, Changy, Cuinzier, La Bénisson-Dieu, La Gresle, La Pacaudière, Le Crozet, Lentigny, Mably, Noailly, Ouches, Pouilly-les-Nonains, Pradines, Régny, Renaison, Riorges, Roanne, Sail-les-Bains, Saint-Alban-les-Eaux, Saint-André-d'Apchon, Saint-Forgeux-Lespinasse, Saint-Germain-Lespinasse, Saint-Haon-le-Châtel, Saint-Haon-le-Vieux, Saint-Léger-sur-Roanne, Saint-Martin-d'Estréaux, Saint-Romain-la-Motte; Saint-Victor-sur-Rhins, Urbise, Villerest, Vivans.

Департамент Nièvre: кантона Luzy и общините La Nocle-Maulaix, Saint-Seine, Ternant.

Département Rhône: община Bourg-de-Thizy.

Департамент Saône et Loire: кантоните Autun-Nord, Autun-Sud, Bourbon-Lancy, Charolles, Chauffailles, La Clayette, Le Creusot-Est, Digoin, Gueugnon, La Guiche, Issy l’Evêque, Marcigny, Matour, Mesvres, Montceau-les-Mines-Nord, Montceau-les-Mines-Sud, Montcenis, Montchanin, Mont-Saint-Vincent, Palinges, Paray-le-Monial, Semur-en-Brionnais, Toulon-sur-Arroux, както и общините Ameugny, Barnay, Beaubery, Bergesserin, Bissy-sur-Fley, Bonnay, Bourgvilain, Bray, Buffières, Burzy, Cersot, Chapaize, Château, Châtel-Moron, Chérizet, Chiddes, Chissey-lès-Mâcon, Clermain, Cluny, Collonge-la-Madeleine, Cordesse, Cormatin, Cortambert, Cortevaix, Couches, Curtil-sous-Buffières, Donzy-le-National, Dracy-lès-Couches, Epertully, Epinac, Essertenne, Etang-sur-Arroux, Flagy, Fley, Germagny, Germolles-sur-Grosne, Igornay, Jalogny, La Comelle, La Vineuse, Lournand, Malay, Marcilly-lès-Buxy, Massilly, Massy, Mazille, Morey, Morlet, Mornay, Passy, Perreuil, Pressy-sous-Dondin, Reclesne, Sailly, Saint-André-le-Désert, Saint-Bérain-sur-Dheune, Saint-Bonnet-de-Joux, Saint-Didier-sur-Arroux, Sainte-Cécile, Sainte-Hélène, Saint-Emiland, Saint-Gervais-sur-Couches, Saint-Huruge, Saint-Jean-de-Trézy, Saint-Léger-du-Bois, Saint-Léger-sous-la-Bussière, Saint-Léger-sur-Dheune, Saint-Martin-d'Auxy, Saint-Martin-de-Commune, Saint-Martin-du-Tartre, Saint-Pierre-de-Varennes, Saint-Pierre-le-Vieux, Saint-Point, Saint-Privé, Saint-Vincent-des-Prés, Saint-Ythaire, Saisy, Salornay-sur-Guye, Sassangy, Savianges, Savigny-sur-Grosne, Sigy-le-Châtel, Sivignon, Suin, Sully, Taizé, Thil-sur-Arroux, Tintry, Tramayes, Verosvres, Villeneuve-en-Montagne, Vitry-lès-Cluny.

5.   Връзка с географския район

5.1.   Специфична характеристика на географския район

Географският район на месото „Bœuf de Charolles“ е разположен на източната граница на Централния масив, с пукнатини и терасовидни грабени, частично запълнени от седиментни наслагвания от мезозойската ера, терциера и кватернера. Басейнът е покрит с първични скали с кристална структура и метаморфизирани скали. Релефът е хълмист, надморската му височина е под 500 метра, а бургундски климатолози (Pierre Pagney и Jean-Pierre Chabin в „Атлас на Бургундия“, 1976) определят климата му като „шаролски“ — с постоянни средни температури и редовни валежи през годината, благоприятстващи растежа на тревата и поддържането на пасищата. Тази геоморфология води до голямо почвено разнообразие, което позволява разгръщането на множество допълнителни пасища. Животновъдите експлоатират тези пасища според особеностите им (отглеждане, фураж, угояване) и ги ограждат с плетове.

Така структурираната местност, съставена от тревни растения, храсти и дървета, гарантира на животните разнообразен прием на хранителни вещества, предоставя им подслон и спокойствие и участва в богатството на биологичното разнообразие, подхранващо постоянните пасища. Равновесието на тази екосистема се постига чрез поддържането на плетовете. Освен това явното присъствие на животни в местността структурира и запазва пейзажа.

Тази географска единица се характеризира също така с гъста водна мрежа, благоприятстваща растежа на тревата и естествения водопой на животните.

Производствената система в географския район се характеризира с начина, по който животновъдите безспирно работят за приспособяване на животните от порода „Charolaise“, произхождаща от този район, към местните ресурси.

Животновъдите подбират животните за разплод по специфичен начин в зависимост от притежаваното стадо женски животни, което се предава от поколение на поколение, и в зависимост от парцелите. Целта на животновъдите е да получат животни със специфична морфология, която се характеризира с много добре развити мускули, дребен скелет, равномерно развити предна и задна част и съвместим с това капацитет за угояване.

Системата на отглеждане се основава на традиционни практики, съобразени с циклите на природата: естествено кърмене на телетата, дълготрайна паша, предполагаща ранно извеждане на паша, ограничен брой животни на хектар и, в зависимост от растежа на тревата, паша в продължение на най-малко два сезона, съобразяване с физиологичния ритъм на животните чрез използване на пасбището, което е най-подходящо за техния етап на растеж, и зимен фураж с произход от географския район. Тази система налага на всяко животно ритъм на растеж, съобразен с ритъма на годишните времена с редуващи се периоди на засилен растеж (паша) и етапи без загуба на тегло (през зимата). Този периодичен растеж на животните се нарича „феномен на компенсаторен растеж“.

Благодарение на познанията им относно почвите и растителността животновъдите запазват най-добрите пасища за угояването на животните. Това са така наречените „пасища за угояване“ („prés d’embouche“). Хранителното им превъзходство се гарантира от дълбоки почви с фина текстура, отличаващи се с високо съдържание на органични вещества и на водни запаси (Из произведението Caractérisation floristique des prés d’engraissement Bœuf de Charolles, B. Dury, 2006 г.). Тези характеристики гарантират развитието на житни и бобови култури (например пасищен райграс, едростеблена ливадина, ливадна лисича опашка, Agrostis, детелина и звездан), чиито редуващи се сезонни цъфтежи през цялата година осигуряват хранителната стойност на растителната покривка. Тези пасища за угояване, без синтетични торове, никога не се разорават и се нуждаят от грижи, а липсата на такива грижи води до бързото им разрушаване (поддръжка на живия плет, косене и др.). Идентификацията на парцелите се извършва въз основа на специфични критерии.

Най-същественото в традиционните техники за угояване е определянето на най-подходящия брой животни, които да се угояват в даден парцел, съобразно капацитета на този парцел да осигури трева за угояване на животните. По този начин, в зависимост от растежа на тревата, животновъдът поетапно използва постоянните пасища по такъв начин, че постоянно да се поддържат хранителните им качества.

Съобразно растежа и развитието на животните животновъдът ги селекционира в зависимост от специфичните им способности: преди всеки сезон, при отбиване, при разплод, при изкарване на паша, при всяка смяна на пасбище, при угояване. През 1908 г. зоотехникът P. Diffloth (цитирано в произведението на Bernadette Lizet, L'herbe violente. Enquête ethnobotanique en pays brionnais, Études rurales, Sauvage et domestique) отбелязва тази удивителна способност на шаролските скотовъди: „те притежават специални сръчност и умение да преценят от пръв поглед колко месо ще бъде добито от дадено животно и колко време ще отнеме неговото угояване. В зависимост от състоянието и развитието на всяка закупена глава добитък, те му отреждат пасището, което му приляга най-добре“. Преди клането животновъдът осъществява една последна селекция, като взема от парцелите онези животни, които са достигнали оптималната си степен на угояване.

По този начин само определени животни от стопанствата биват предназначени за производството на месо с наименованието „Bœuf de Charolles“.

Хората, занимаващи се с продажба на едро, и работещите в местните кланици са усъвършенствали процесите на клане и обработка с цел да запазят първоначалните специфични характеристики на месото, придобити в резултат на условията на отглеждане, и да оптимизират годността за зреене на кланичните трупове: практикува се леко отстраняване с цел да се запази покривен слой мазнина върху рибицата, постепенно понижаване на температурата на кланичните трупове, определяне на крайната рН.

Те извършват също така важна работа, свързана с подбора на кланичните трупове въз основа на определени специфични характеристики на продукта.

По този начин само определени кланични трупове биват предназначени за производството на месо с наименованието „Bœuf de Charolles“.

5.2.   Специфична характеристика на продукта

Кланичните трупове „Bœuf de Charolles“, се характеризират с равномерно развити предна и задна част и ярък цвят в диапазона между светлочервено и тъмночервено. С минимално тегло 320 кг при юниците и 360 кг при кравите и кастрираните мъжки животни, те спадат (плешки, бутове и котлети) към класовете от R до E по общностната скала за класификация EUROP.

Покривната сланина, за която се съди по външното угояване, покрива рибицата на кланичния труп. Тя се намира в диапазона между 2+ и 3+ по общностната скала за класификация EUROP, а цветът ѝ е от кремавобял до жълт.

Вътрешната сланина, за която се съди по вътрешното угояване, навлиза в гръдния кош, но не покрива ребрата. Тя се намира в диапазона между 2+ и 3+ по общностната скала за класификация EUROP.

По този начин типичният кланичен труп е придобит от отговарящи на условията животни, закръглени, с фини кости, добре развити мускули, равномерно развити предна и задна част — или, както го наричат работниците в кланиците в дадения географски район, „carcasse coquette“.

Характерните особености на месото „Bœuf de Charolles“ се дължат на първоначалното качество на кланичните трупове, ценени заради тяхната консистенция, наричана „grain de viande“ („отбрано месо“), която стои в основата на крехкостта на месото в крайния продукт. Тази консистенция варира от „много фина“ до „нормална“.

Месото е с равномерен яркочервен цвят, набраздено от фини жилки. Работниците и операторите в кланиците го определят като „фино нашарено с мазнина“.

Тези характерни особености позволяват отличаването на кланичните трупове „Bœuf de Charolles“ от останалите кланични трупове за говеждо месо от същата географска област.

Консистенцията на месото, бедна на сухожилия, фина и крехка, е с наситена сочност, която оставя леко кисел вкус в устата. Характерността му се долавя от обонянието и вкуса по време на печенето чрез наситеността и богатството на аромати и миризми (на животно, на мазнина, на растителност, на зърнени продукти…).

5.3.   Причинно-следствена връзка между географския район и специфичното качеството, репутацията или други особености на продукта

Начинът, по които особеностите на околната среда в този географски район традиционно се използват в производствените практики, води до производството на месо с оригинален и типичен вкус.

Използването на говедата от порода „Charolaise“ в родното им място, внимателният подбор на животните през целия им живот, бавното угояване на възрастните екземпляри на специфични пасища и умерените дажби, допълващи фуражи, позволяват получаването на тежки кланични трупове с вътрешна и външна залоеност. Техният клас и степен на угояване водят до набраздения от фини жилки външен вид на месото „Bœuf de Charolles“.

Съобразяването със сезонните цикли на растеж, без загуба на тегло, позволява ограничаването на развитието в тъканите на колаген, на който се дължи твърдостта на месото. Получената по този начин първоначална крехкост на мускулите, съчетана с годността за зреене на кланичните трупове, придават на месото фината му и крехка консистенция.

Продължителното пасбищно отглеждане увеличава окислителния метаболизъм на мускулите на животните, който определя вкуса на месото. Този начин на отглеждане, осъществяван върху хълмисти парцели, поддържа животните в добра физическа форма. По този начин водата, съдържаща се в мускулите им, се задържа от метаболичната им структура. Така месото добива значителна трайна сочност и леко кисел вкус.

Качественото хранене с трева и сено придава яркочервения цвят на месото и го снабдява с естествени антиоксиданти, които позволяват този цвят да се задържи. Възрастта на животните влияе върху интензивността на цвета, който може да варира от светлочервено до тъмночервено.

Здравословното състояние и физиологичната зрялост на животните, съчетани в етапа на угояване с хранителен режим, основан на тревен фураж, с допълващо хранене без използване на ферментирали фуражи, участват в равновесието на гликолитичния метаболизъм на мускулите и подобряват по този начин цвета и крехкостта на месото, като развиват годността за зреене на кланичните трупове.

Разнообразието на растенията в района влияе върху качествата на мазнината на месото. Така цветът ѝ варира от жълто до кремаво. Особеностите на мазнината (количество, качество), съчетани със значителна сочност, разкриват наситеността и богатството на аромата на месото „Bœuf de Charolles“.

Клането на животните, което се извършва при достигане на оптималната им степен на угояване, допринася за равновесието между развитието на мускулната маса и проникването на мазнина в тъканите.

Чрез опти на процесите на съзряване на кланичните трупове хората, занимаващи се с продажба на едро и работещите в местните кланици запазват и продължават дейността на животновъдите. Лекото отстраняване на покривния слой мазнина, практикувано от тях, предпазва кланичния труп от изсушаване и благоприятстват узряването на месото. Изборът на температура и pH на кланичните трупове участват в запазването на крехкостта на месото.

Всички умения, развити от животновъдите и операторите в кланиците, както и запазването на специфичните характеристики на месото „Bœuf de Charolles“ се поддържат и просъществуват благодарение на многобройните взаимодействия между местните участници в дейността (пазари на животни, конкурси за угоени животни, панаири на възпроизводители и различни други прояви).

Препратка към публикуваната спецификация

(Член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 (3)

https://www.inao.gouv.fr/fichier/CDCBoeufDeCharolles2013.pdf

---

(1)  OB L 343, 14.12.2012 г., стp. 1.

(2)  OB L 93, 31.3.2006 г., стp. 12. Заменен с Регламент (ЕС) № 1151/2012.

(3)  Виж бележка под линия на стр. 2.

---