ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.           КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

В Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход[1] (наричана по-долу „Конвенцията“) се определят разпоредби относно произхода на стоките, които се търгуват по силата на съответните споразумения, сключени между договарящите страни.

ЕС подписа Конвенцията на 15 юни 2011 г. и депозира своя документ за приемане при депозитаря на Конвенцията на 26 март 2012 г. В резултат на това и съгласно член 10, параграф 3 от Конвенцията тя влезе в сила за ЕС на 1 май 2012 г. Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, другите договарящи страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство[2] (наричано по-нататък „Споразумението за ЕИП“) подписаха Конвенцията съответно на 15 юни 2011 г., 30 юни 2011 г. и 15 юни 2011 г. и депозираха своя инструмент за приемане при депозитаря на Конвенцията съответно на 9 ноември 2011 г., 12 март 2012 г. и 28 ноември 2011 г. В резултат на това и съгласно член 10, параграф 3 от Конвенцията тя влезе в сила съответно за Норвегия на 1 януари 2012 г., за Исландия — на 1 май 2012 г., и за Лихтенщайн — на 1 януари 2012 г.

В член 6 от Конвенцията се предвижда всяка договаряща страна да вземе подходящи мерки, за да гарантира нейното ефективно прилагане. В резултат на това, Протокол 4 към Споразумението за ЕИП относно правилата за произход следва да бъде заменен с нов протокол, който да се позовава във възможно най-голяма степен на Конвенцията. В същото време текстът на Протокол 4 се актуализира за привеждането му в съответствие, inter alia, с Договора за функционирането на Европейския съюз.

Настоящото предложение заменя изцяло Протокол 4 с нов протокол с цел да се повиши яснотата му за икономическите оператори и администрациите. В сравнение със сега действащия протокол промените са следните:

1.           Член 3 се изменя, за да се разшири прилагането на диагоналната кумулация на произхода, като се включи всяка държава, която участва в процеса на ЕС за стабилизиране и асоцииране[3], което е една от основните цели на Конвенцията. В член 3, параграф 1 се добавя позоваване на държавите, участващи в процеса на ЕС за стабилизиране и асоцииране, с цел избягване на задължително използване на сертификат за движение EUR-MED. По същата причина позоваването на Фарьорските острови е преместено от член 3, параграф 2 в член 3, параграф 1.

2.           В препратката към член 32 в съдържанието думите ,,Взаимна помощ“ се заменят с ,,Административно сътрудничество“.

3.           Думата „Общност“ се заменя с „Европейски съюз“ в заглавието „Съвместни декларации“ в съдържанието, в член 3, параграф 1, член 3, параграф 5, член 4, параграф 2 и член 31, параграф 1, а така също и в съвместните декларации.

4.           Думите „Комисия на Европейските общности“ се заменят с „Европейска комисия“ в член 3, параграф 5, член 31, параграф 3 и член 32, параграф 1.

5.           В член 5, параграф 2 думите „не трябва да бъдат използвани“ се заменят с „не следва да бъдат използвани“.

6.           В член 6, параграф 1 след буква м) се вмъква следното:                     „н)     смесване на захар с друг материал;“                     Сегашните букви от н) до п) стават букви от о) до р).

7.           Заглавието на член 32 се заменя с:                     ,,Административно сътрудничество“

Съдържанието на приложения I—IVб се заменя с позоваване на Конвенцията.

2.           РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОТ ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

На 13 май 2013 г. в рамките на секция „Произход“ на Комитета по Митническия кодекс бе потърсено становището на държавите — членки на ЕС, относно проекта на решение на Съвета. Договарящите страни по Конвенцията предоставиха своите становища на 14 и 15 май 2013 г. по време на заседанието на Паневросредиземноморската работна група.

Използването на външни експертни мнения не бе необходимо. Не се наложи и извършването на оценка на въздействието, тъй като предложените изменения са от техническо естество и не засягат същността на сега действащия протокол относно правилата за произход.

3.           ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Съгласно член 1, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2894/94 на Съвета относно условията за прилагане на Споразумението за Европейското икономическо пространство Съветът определя позицията, която да бъде приета от името на Съюза по отношение на подобни решения, въз основа на предложение на Комисията.

Правното основание за изменението на тази разпоредба е член 207 във връзка с член 218, параграф 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Предложението попада в обхвата на изключителната компетентност на Съюза. Поради това не се прилага принципът на субсидиарност.

Предлаган инструмент: решение на Съвета.

Настоящото предложение заменя COM(201)133 final от 22 март 2012 г., което се оттегля.

2014/0353 (NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

относно позицията, която да бъде приета от името на Европейския съюз в рамките на Съвместния комитет на ЕИП, създаден по силата на Споразумението за Европейското икономическо пространство, във връзка със замяната на Протокол 4 към посоченото споразумение относно правилата за произход с нов протокол, който е в съответствие с Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207 във връзка с член 218, параграф 9 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2894/94 на Съвета от 28 ноември 1994 г. относно условията за прилагане на Споразумението за Европейското икономическо пространство[4], и по-специално член 1, параграф 3 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)       Протокол 4 към Споразумението за Европейското икономическо пространство[5] („Споразумението за ЕИП“) се отнася до правилата за произход.

(2)       В Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход[6] (наричана по-долу „Конвенцията“) се определят разпоредбите относно произхода на стоките, които се търгуват по силата на съответните споразумения, сключени между договарящите страни.

(3)       ЕС, Норвегия и Лихтенщайн подписаха Конвенцията на 15 юни 2011 г., а Исландия подписа Конвенцията на 30 юни 2011 г.

(4)       ЕС, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн депозираха своя инструмент за приемане при депозитаря на Конвенцията съответно на 26 март 2012 г., 9 ноември 2011 г., 12 март 2012 г. и 28 ноември 2011 г. В резултат на това и съгласно член 10, параграф 3 от Конвенцията тя влезе в сила за ЕС и Исландия на 1 май 2012 г., а за Норвегия и Лихтенщайн — на 1 януари 2012 г.

(5)       В член 6 от Конвенцията се предвижда всяка договаряща страна да вземе подходящи мерки, за да гарантира нейното ефективно прилагане. В резултат на това Протокол 4 към Споразумението за ЕИП относно правилата за произход следва да бъде заменен с нов протокол, който да бъде в съответствие с Конвенцията и да се позовава във възможно най-голяма степен на нея.

(6)       Поради това в рамките на Съвместния комитет на ЕИП Европейският съюз следва да заеме позицията, определена в приложения проект на решение,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Позицията, която следва да бъде приета от името на Европейския съюз в рамките на Съвместния комитет на ЕИП, създаден по силата на Споразумението за Европейското икономическо пространство, във връзка със замяната на Протокол 4 към посоченото споразумение относно правилата за произход с нов протокол, който е в съответствие с Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход и се позовава във възможно най-голяма степен на нея, е изложена в приложения проект на решение на Съвместния комитет на ЕИП.

Представителите на Съюза в Съвместния комитет на ЕИП могат да одобряват незначителни промени в проекта на решението на Съвместния комитет на ЕИП, без да е необходимо допълнително решение на Съвета.

Член 2

Решението на Съвместния комитет на ЕИП се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 3

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Съставено в Брюксел на […] година.

                                                                       За Съвета

                                                                       Председател

[1]               ОВ L 54, 26.2.2013 г., стр. 4.

[2]               ОВ L 1, 3.1.1994 г., стр. 3.

[3]               Албания, Босна и Херцеговина, бившата югославска република Македония, Черна гора, Сърбия и Косово съгласно Резолюция № 1244/99 на Съвета за сигурност на ООН.

[4]               ОВ L 305, 30.11.1994 г., стр. 6.

[5]               ОВ L 1, 3.1.1994 г., стр. 3.

[6]               ОВ L 54, 26.2.2013 г., стр. 4.

ПРИЛОЖЕНИЕ РЕШЕНИЕ НА СЪВМЕСТНИЯ КОМИТЕТ НА ЕИП № .../2014 за замяна на Протокол 4 относно правилата за произход към Споразумението за Европейското икономическо пространство с нов протокол, който е в съответствие с Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход

СЪВМЕСТНИЯТ КОМИТЕТ НА ЕИП,

като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство („Споразумението за ЕИП“), и по-специално член 98 от него,

като има предвид, че:

(1) Член 9 от споразумението за ЕИП се отнася до Протокол 4, в който се определят правилата за произход и се предвижда кумулация на произход между Съюза, Швейцария (включително Лихтенщайн), Исландия, Норвегия, Турция, Фарьорските острови и участниците в Барселонския процес[1].

(2) В Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход[2] (наричана по-долу „Конвенцията“) се определят разпоредби относно произхода на стоките, които се търгуват по силата на съответните споразумения, сключени между договарящите страни.

(3) ЕС, Норвегия и Лихтенщайн подписаха Конвенцията на 15 юни 2011 г., а Исландия подписа Конвенцията на 30 юни 2011 г.

(4) ЕС, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн депозираха своите документи за приемане при депозитаря на Конвенцията съответно на 26 март 2012 г., 9 ноември 2011 г., 12 март 2012 г. и 28 ноември 2011 г. В резултат на това и съгласно член 10, параграф 3 от Конвенцията тя влезе в сила за ЕС и Исландия на 1 май 2012 г., а за Норвегия и Лихтенщайн — на 1 януари 2012 г.

(5) Конвенцията включва страните, участващи в процеса на стабилизиране и асоцииране, в паневросредиземноморската зона за кумулация на произход.

(6) Когато преходът към Конвенцията не се извършва едновременно за всички договарящи страни в рамките на паневросредиземноморската зона за кумулация, това не бива да води до положение, което е по-неблагоприятно от положението, което би съществувало по силата на предишния вариант на Протокол 4.

(7) В член 6 от Конвенцията се предвижда всяка договаряща страна да вземе подходящи мерки, за да гарантира нейното ефективно прилагане. В резултат на това Протокол 4 относно правилата за произход към Споразумението следва да бъде заменен с нов протокол, който е в съответствие с Конвенцията.

(8) В Решение № XX/XX на Съвместния комитет на ЕИП за Хърватия се предвиждат преходни правила във връзка с прилагането на правилата за произход, предвидени в Протокол 4. Тези правила следва да са приложими до изтичането на преходния период.

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1. Протокол 4 към Споразумението се заменя с текста в приложението към настоящото решение.

2. Без да се засяга параграф 1 от настоящия член, член 41 от Протокол 4, изменен с Решение на Съвместния комитет на ЕИП № XX/XX[3], продължава да се прилага до 1 януари 2017 г.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила на [...] г., при условие че всички нотификации, предвидени в член 103, параграф 1 от Споразумението, са внесени в Съвместния комитет на ЕИП[4].

То се прилага от 1 април 2014 г.

Член 3

Настоящото решение се публикува в раздела за ЕИП и в притурката за ЕИП към Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Съвместния комитет на ЕИП:

Председател

Секретари на Съвместния комитет на ЕИП

ПРИЛОЖЕНИЕ

към Решение на Съвместния комитет на ЕИП № […]

„ПРОТОКОЛ 4

ОТНОСНО ПРАВИЛАТА ЗА ПРОИЗХОД

СЪДЪРЖАНИЕ

ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1             Дефиниции

ДЯЛ II

ДЕФИНИЦИЯ НА ПОНЯТИЕТО „ПРОДУКТИ С ПРОИЗХОД“

Член 2             Общи изисквания

Член 3             Диагонална кумулация на произход

Член 4             Изцяло получени продукти

Член 5             Достатъчно обработени или преработени продукти

Член 6             Недостатъчни обработки и преработки

Член 7             Единица за оценка

Член 8             Принадлежности, резервни части и инструменти

Член 9             Комплекти

Член 10           Неутрални елементи

ДЯЛ III

ТЕРИТОРИАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ

Член 11           Принцип за териториалност

Член 12           Директен транспорт

Член 13           Изложби

ДЯЛ IV

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ИЛИ ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ МИТА

Член 14           Забрана за възстановяване или освобождаване от мита

ДЯЛ V

ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ПРОИЗХОД

Член 15           Общи изисквания

Член 16           Процедура за издаване на сертификат за движение на стоките EUR.1 или EUR-MED

Член 17           Сертификати за движение на стоките EUR.1 или EUR-MED, издадени впоследствие

Член 18           Издаване на дубликат на сертификат за движение на стоките EUR.1 или EUR-MED

Член 19           Издаване на сертификат за движение на стоките EUR.1 или EUR-MED на базата на предварително издадено или изготвено доказателство за произход

Член 20           Счетоводно разделяне

Член 21           Условия за изготвяне на декларация върху фактура EUR-MED

Член 22           Одобрен износител

Член 23           Валидност на доказателствата за произход

Член 24           Представяне на доказателството за произход

Член 25           Внос, осъществяван чрез поредица от доставки

Член 26           Освобождаване от доказателство за произход

Член 27           Декларация на доставчика

Член 28           Потвърждаващи документи

Член 29           Съхраняване на доказателствата за произход, декларациите на доставчика и потвърждаващите документи

Член 30           Несъответствия и формални грешки

Член 31           Стойности, изразени в евро

ДЯЛ VI

МЕТОДИ НА АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 32           Административно сътрудничество

Член 33           Проверка на доказателството за произход

Член 34           Проверка на декларациите на доставчика

Член 35           Уреждане на спорове

Член 36           Санкции

Член 37           Свободни зони

ДЯЛ VII

СЕУТА И МЕЛИЛЯ

Член 38           Прилагане на протокола

Член 39           Специфични условия

ДЯЛ VIII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 40           Преходни разпоредби относно стоки, преминаващи транзитно или на склад

СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА

Приложение I:           Уводни бележки към списъка от приложение ІІ

Приложение II:         Списък на обработките или преработките, които се прилагат към материали без произход, така че преработения продукт да придобие характера на продукт с произход

Приложение IIIа       Образец на сертификат за движение на стоките EUR.1 и на заявление за издаване на сертификат за движение на стоките EUR.1

Приложение IIIб:      Образец на сертификат за движение на стоките EUR-MED и заявление за издаване на сертификат за движение на стоките EUR-MED

Приложение IVа:      Текст на декларацията на фактура

Приложение IVб:      Текст на декларацията на фактура EUR-MED

Приложение V:         Декларация на доставчика

Приложение VI:        Дългосрочна декларация на доставчика

СЪВМЕСТНИ ДЕКЛАРАЦИИ

Съвместна декларация относно приемането на доказателства за произход, предоставяни в рамките на споразуменията, посочени в член 3 от Протокол 4 за продукти, с произход от Европейския съюз, Исландия или Норвегия

Съвместна декларация относно Княжество Андора

Съвместна декларация относно Република Сан Марино

Съвместна декларация относно оттеглянето на договаряща страна от Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход

ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Дефиниции

За целите на настоящия протокол:

               a)      „производство“ означава всякакъв вид обработка или преработка, включително сглобяване или специфични операции;

б)      „материал“ означава всякаква съставка, суровина, компонент или част и т.н., използвани в производството на продукта;

в)      „продукт“ означава продуктът, който е бил произведен, дори ако е предназначен за използване на по-късен етап в друга производствена операция;

              г)       „стоки“ означава както материали, така и продукти;

д)      „митническа стойност“ означава стойността, определена съгласно Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията (Споразумение на СТО по митническата стойност);

е)       „цена на производителя“„цена франко завода“ означава цената, заплатена за продукта на производителя от ЕИП, в чието предприятие е извършена последната обработка или преработка, при условие че цената включва стойността на всички използвани материали, намалена с всички вътрешни данъци, които са или могат да бъдат възстановени, когато полученият продукт бъде изнесен;

ж)      „стойност на материалите“ означава митническата стойност в момента на вноса, на използваните материали без произход, или ако това не е известно и не може да бъде определено, първата определима цена, заплатена за материалите в ЕИП;

з)       „стойност на материалите с произход“ означава стойността на тези материали, така както е дефинирана в буква ж), прилагана mutatis mutandis;

и)      „добавена стойност“ означава цената на производител, намалена с митническата стойност на всеки от вложените материали с произход от другите страни, посочени в член 3, за които се прилага кумулиране, или когато митническата стойност е неизвестна, или не може да бъде установена, първата проверима цена, платена за материалите в ЕИП;

й)      „глави“ и „позиции“ означава главите и позициите (четирицифрени кодове), използвани в номенклатурата, съставляваща Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, наричана в този протокол „Хармонизираната система“ или „ХС“;

к)      „класиране“ се отнася за класирането на продукт или материал в определена позиция;

л)      „пратка“ означава продукти, които са или изпратени едновременно от един износител до един получател, или са превозвани, придружавани от един единствен транспортен документ, обхващащ техния превоз от износителя до получателя, или при липса на такъв документ, обхванати от една единствена фактура;

              м)      „територии“ означава териториите, включително териториалните води.

ДЯЛ II

ДЕФИНИЦИЯ НА ПОНЯТИЕТО „ПРОДУКТИ С ПРОИЗХОД“

Член 2

Общи изисквания

1.        За целите на прилагане на това споразумение следните продукти се считат с произход от ЕИП:

               a)      продукти, изцяло получени в ЕИП, по смисъла на член 4;

б)      продукти, получени в ЕИП, съдържащи материали, които не са били изцяло получени там, при условие че тези материали са претърпели достатъчна обработка или преработка в ЕИП, по смисъла на член 5;

За целта, териториите на договарящите страни, за които се отнася споразумението, се разглеждат като една обща територия.

2.        Без да се засяга параграф 1, територията на Княжество Лихтенщайн се изключва от територията на ЕИП за целите на определяне на произхода на продуктите, посочени в таблици I и II на Протокол 3, като последните се разглеждат като стоки с произход от ЕИП, само при условие че са били достатъчно обработени или преработени на територията на другите договарящи страни.

Член 3

Диагонална кумулация в Европейския съюз

1.         Без да се засягат разпоредбите на член 2, продуктите се считат с произход от ЕИП, ако са получени там от вложени материали с произход от Швейцария (вкл. Лихтенщайн)[5], Исландия, Норвегия, Фарьорските острови, Турция, Европейския съюз или всяка страна, участваща в процеса на стабилизиране и асоцииране на Европейския съюз[6], при условие че обработките и преработките на тези материали, извършени в ЕИП, са по-напреднали от посочените в член 6. Не е необходимо такива материали да са претърпели достатъчна обработка или преработка.

2.         Без да се засягат разпоредбите на член 2, продуктите се считат с произход от ЕИП, ако са получени там от вложени материали с произход от страна участничка в Евро-средиземноморското партньорство, на базата на Барселонската декларация, приета на Евро-средиземноморската конференция, проведена на 27 и 28 ноември 1995 г., с изключение на Турция[7], при условие че обработките и преработките на тези материали, извършени в ЕИП, са по-напреднали от посочените в член 6. Не е необходимо такива материали да са претърпели достатъчна обработка или преработка.

3.         Когато обработките или преработките, извършени в ЕИП, не са по-напреднали от операциите, посочени в член 6, полученият продукт се счита с произход от ЕИП само когато добавената стойност там е по-голяма от стойността на използваните материали с произход от всяка една от другите страни, посочени в параграфи 1 и 2. Ако това не е така, полученият продукт се счита с произход от страната, в която е прибавена най-висока стойност на материалите с произход, използвани в производството в ЕИП.

4.         Продуктите с произход от една от страните, посочени в параграфи 1 и 2, които не са претърпели никакви обработки или преработки в ЕИП, запазват своя произход, ако са изнесени в една от тези страни.

5.         Кумулацията, предвидена в този член, може да бъде прилагана само при следните условия:

a)         налице е преференциално търговско споразумение, съгласно член ХХIV от Общото споразумение за митническите тарифи и търговията (ГАТТ), между страните, участващи в придобиването на произход и страната получател;

б)         материалите и продуктите са придобили произход чрез прилагането на правила за произход, идентични с правилата в този протокол;

и

в)         съобщения, които уточняват, че са изпълнени необходимите условия за прилагане на кумулацията, са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз (серия C) и в другите договарящи страни, в съответствие с действащите там процедури.

Кумулацията, която се предвижда с настоящия член, се прилага от датата, посочена в съобщението, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (серия C).

Европейският съюз предоставя на останалите договарящи страни, с посредничеството на Европейската комисия, подробна информация за споразуменията, по-конкретно датата им на влизане в сила и правилата за произход, които са в съответствие с тях, прилагани спрямо другите страни, посочени в параграфи 1 и 2.

Член 4

Изцяло получени продукти

1. Следните продукти се считат за изцяло получени в ЕИП:

a)         минерални продукти, добити от недрата или от дъното на морето и океана на тяхна територия;

б)         растителни продукти, отгледани там;

в)         живи животни, родени и отгледани там;

г)         продукти, получени от живи животни, отгледани там;

д)         продукти, получени чрез лов или риболов, извършен там;

е)         продукти от морски риболов и други продукти, уловени извън териториалните води на договарящите страни от техни кораби;

ж)        продукти, произведени на борда на техни кораби-заводи изключително от продукти, посочени в буква е);

з)         употребявани продукти, събрани там, годни само за възстановяване на суровини, включително употребявани гуми, годни само за регенериране или за използване като отпадък;

и)         отпадъци, получени от производствени операции, извършени там;

й)         продукти, добивани от морското дъно или морските недра, разположени извън техните териториални води, доколкото тези страни притежават изключителни права върху експлоатацията на това дъно или недра;

к)         стоки, получени там изключително от продуктите, посочени в букви от а) до й).

2.         Понятието „техни кораби“ и „техни кораби-заводи“ в параграф 1, букви е) и ж) се прилага само за кораби и кораби-заводи:

a)         които са регистрирани или записани в държава — членка на Европейския съюз или в държава от ЕАСТ;

б)         които плават под флага на държава — членка на Европейския съюз, или на държава от ЕАСТ;

в)         които се притежават до размер най-малко 50 % от граждани на държава — членка на Европейския съюз, или на държава от ЕАСТ или от дружество със седалище в една от тези държави, на което управителят или управителите, председателят на борда на директорите или надзорния съвет и мнозинството от членовете на тези съвети са граждани на държава — членка на Европейския съюз, или държава от ЕАСТ и на което, освен това, в случай на сдружение или дружество с ограничена отговорност, най-малко половината от капитала принадлежи на тези страни или на държавни органи или граждани на тези страни;

г)         на които командването е съставено от граждани на държава—членка на Европейския съюз, или на държавите от ЕАСТ;

и

д)         на които най-малко 75 % от екипажа са граждани на държава — членка на Европейския съюз, или на държавите от ЕАСТ.

Член 5

Достатъчно обработени или преработени продукти

(1) За целите на член 2 продукти, които не са изцяло получени, се считат за достатъчно обработени или преработени, когато са изпълнени условията, посочени в списъка на приложение II.

Условията, посочени в приложение II, показват за всички продукти, обхванати от Споразумението, обработките или преработките, които трябва да бъдат извършени върху използваните в производството материали без произход и се прилагат само по отношение на такива материали. Следователно, ако продукт, който е добил произход чрез изпълнение на условията, посочени в списъка, е използван в производството на друг продукт, изискванията, прилагани за продукта, в който е вложен, не се прилагат за него и не се вземат предвид материалите без произход, които може да са били използвани в неговото производство.

2.   Независимо от параграф 1, материали без произход, които съгласно изискванията, посочени в списъка от приложение II, не следва да бъдат използвани в производството на продукта, въпреки това могат да бъдат използвани, при условие че:

a)         тяхната обща стойност не превишава 10 % от цената на производител за продукта;

б)         никой от процентите, дадени в списъка за максималната стойност на материалите без произход, не е превишен чрез прилагането на този параграф.

Разпоредбите на тази алинея не се прилагат за продуктите, включени в глави 50—63 на Хармонизираната система.

3.   Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат при спазване на разпоредбите на член 6.

Член 6

Недостатъчни обработки и преработки

1.   Без да се засягат разпоредбите на параграф 2, следните операции се считат за недостатъчни обработки или преработки, за да придадат на продуктите произход, независимо дали са изпълнени изискванията на член 5:

a)         операции, предназначени да осигурят запазването на продуктите в добро състояние по време на транспорт и складиране;

б)         разделяне и събиране на пакети;

в)         измиване; почистване;  премахване на прах, оксид, масло, боя или други покрития;

г)         ръчно или машинно гладене на текстилни изделия;

д)         прости операции по боядисване и полиране;

е)         лющене, частично или пълно избелване, полиране и гланциране на житни растения и ориз;

ж)        операции по оцветяване на захар или оформяне на захарни бучки;

з)          белене, премахване на костилките и черупките на плодове, ядки и зеленчуци;

и)         подостряне, просто смилане или просто нарязване;

й)         пресяване, отделяне, сортиране, класиране, градиране, съчетаване; (включително комплектоване на стоките);

к)         просто поставяне в бутилки, консерви, флакони, торби, каси, кутии, прикрепване на подложки или плочи и всякакви други прости операции по опаковане;

л)         прикрепване или отпечатване на маркировки, етикети, лого и всякакви други подобни отличителни знаци върху продукти или техните опаковки;

м)         просто смесване на продукти, дори и от различни видове;

н)         смесване на захар с друг материал;

о)         просто сглобяване на части от артикули за съставяне на завършено изделие или разглобяване на продукти на части;

п)         комбинация от две или повече операции, посочени в букви от а) до н);

р)         клане на животни.

2.   Всички операции, извършени в Европейския съюз или в ЕИП върху даден продукт, се преценяват заедно при определяне дали обработките или преработките, извършени с този продукт, следва да се считат като недостатъчни по смисъла на параграф 1.

Член 7

Единица за оценка

(1) Единицата за оценка при прилагане разпоредбите на този протокол е конкретният продукт, който се счита като основна единица при определяне класирането, използвайки номенклатурата на Хармонизираната система.

Следователно:

a)         когато един продукт, съставен от група или от събиране на артикули, се класира съгласно изискванията на Хармонизираната система, в една единствена позиция, като цяло този продукт съставлява единица за оценка;

б)         когато една пратка се състои от няколко идентични продукта, класирани в една и съща позиция на Хармонизираната система, всеки продукт трябва да бъде разглеждан индивидуално при прилагане разпоредбите на този протокол.

2. Когато, в приложение на Общо правило 5 от Хармонизираната система, опаковката е включена в продукта, тя се разглежда като единно цяло с продукта за целите на определяне на произхода.

Член 8

Принадлежности, резервни части и инструменти

Когато принадлежности, резервни части и инструменти, представляващи част от нормалната окомплектовка на отделно съоръжение, машина, апарат или превозно средство, са изпратени заедно с него и са включени в неговата цена или не са отделно фактурирани, се считат като едно цяло с въпросното съоръжение, машина, апарат или превозно средство.

Член 9

Комплекти

Комплектите, дефинирани в Общо правило 3 от Хармонизираната система, се считат с произход, когато всички съставящи ги продукти са с произход. Въпреки това, когато един комплект е съставен от продукти с произход и такива без произход, комплектът като цяло се счита с произход, при условие че стойността на продуктите без произход не превишава 15 % от цената на производител за комплекта.

Член 10

Неутрални елементи

При определяне дали даден продукт е с произход не е необходимо да се установява произходът на следните елементи, които могат да бъдат използвани в неговото производство:

a)     енергия и гориво;

б)     инсталации и оборудване;

в)     машини и инструменти;

г)     стоки, които не влизат и не са предназначени да влязат в крайния състав на продукта.

ДЯЛ III

ТЕРИТОРИАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ

Член 11

Принцип за териториалност

1.   Освен предвиденото в член 3 и параграф 3 от настоящия член, условията за придобиване на произход, посочени в дял II, трябва да бъдат изпълнявани без прекъсване в ЕИП.

2.   Освен предвиденото в член 3, когато стоки с произход, изнесени от ЕИП в друга страна, бъдат върнати, те трябва да се считат без произход, освен ако бъде доказано пред митническите органи, че:

a)         върнатите стоки са същите, които са били изнесени;

и

б)         те не са претърпели каквито и да са операции, извън тези, необходими за запазването им в добро състояние, докато са били в тази страна или докато са били изнесени.

3.   Придобиването на произход в съответствие с условията, посочени в дял II, не се влияе от обработки или преработки, извършени извън ЕИП върху материали, изнесени от ЕИП и впоследствие реимпортирани там, при условие че:

a)         въпросните материали са изцяло получени в ЕИП или са претърпели обработки или преработки, по-напреднали от операциите, посочени в член 6, преди да бъдат изнесени;

и

б)         може да се докаже пред митническите органи, че:

i)          реимпортираните стоки са получени от обработки или преработки на изнесените материали;

и

ii)        общата добавена стойност, придобита извън EИП чрез прилагане на изискванията на този член, не превишава 10 % от цената на производителя на крайния продукт, за който се претендира да е с произход.

4.   За целите на параграф 3 условията за придобиване на произход, посочени в дял II, не се прилагат за обработки или преработки, извършени извън ЕИП. Но когато в списъка по приложение II за определянето на произхода на крайния продукт се прилага правило, определящо максимална стойност за всички вложени материали без произход, общата стойност на материалите без произход, вложени на територията на съответната страна, взета заедно с общата добавена стойност, добита извън ЕИП чрез прилагането на разпоредбите на настоящия член, не трябва да превишава посочения процент.

5.   За целите на прилагане на разпоредбите на параграфи 3 и 4 „обща добавена стойност“ означава всички разходи, направени извън ЕИП, включително стойността на вложените там материали.

6.   Разпоредбите на параграфи 3 и 4 не се прилагат за продукти, които не отговарят на условията, определени в списъка по приложение II или които могат да се считат за достатъчно обработени или преработени само чрез прилагане на общите стойности, посочени в член 5, параграф 2.

7.   Разпоредбите на параграфи 3 и 4 не се прилагат за продукти, включени в глави 50—63 от Хармонизираната система.

8.   Обработките и преработките, предвидени в този член и извършени извън ЕИП, следва да се осъществяват под режим на пасивно усъвършенстване или подобни разпоредби.

Член 12

Директен транспорт

(1) Преференциалното третиране, предвидено в това споразумение, се прилага само за продукти, изпълняващи изискванията на този протокол, които са транспортирани директно в рамките на ЕИП или през териториите на другите страни, посочени в член 3, за които се прилага кумулацията. Въпреки това продукти, представляващи една единствена пратка, могат да бъдат транспортирани през други територии и ако се наложи с претоварване или временно складиране в тези територии, при условие че остават под контрола на митническите органи в страната на транзита или складирането и не претърпяват операции, различни от разтоварване, обратно натоварване или всякакви операции, целящи да ги запазят в добро състояние.

Продукти с произход могат да бъдат транспортирани чрез тръбопроводи през територии, различни от тези на ЕИП.

2.   Доказателство, че условията, посочени в параграф 1, са били изпълнени, се предоставя на митническите органи на страната на вноса чрез представяне на:

a)          един-единствен транспортен документ, покриващ преминаването през страната на транзита; или

б)           сертификат, издаден от митническите органи на страната на транзита:

i)          даващ точно описание на продуктите;

ii)         уточняващ датите на разтоварване и обратно натоварване на продуктите и където е възможно, имената на корабите или другите използвани транспортни средства;

и

iii)        удостоверяващ условията, при които продуктите са останали в транзитната страна; или

в)         при невъзможност от представяне на горните — всякакви други доказателствени документи.

Член 13

Изложби

1.   Продукти с произход, изпратени за изложба в страна, различна от тези, посочени в член 3, за които се прилага кумулирането, и продадени след изложбата за внос в ЕИП, ползват при вноса разпоредбите на това споразумение, при условие че е представено доказателство на митническите органи, че:

a)         износителят е изпратил тези продукти от една от договарящите страната към страната, в която е проведена изложбата, и ги е изложил там;

б)         продуктите са продадени или са преотстъпени от този износител на лице в друга договаряща страна;

в)         продуктите са изпратени по време на изложбата или непосредствено след това в състоянието, в което те са били изпратени за изложбата;

и

г)         от изпращането им за изложбата продуктите не са били използвани за каквито и да е цели, различни от тези за представяне на изложбата.

2.   Доказателство за произход трябва да бъде издадено или изготвено в съответствие с разпоредбите на дял V и да бъде представено пред митническите органи на страната на вноса по нормалния ред. Наименованието и адресът на изложбата трябва да бъдат посочени в него. При нужда могат да бъдат изисквани допълнителни документални доказателства относно условията, при които продуктите са били изложени.

3.   Разпоредбите на параграф 1 се прилагат за всякакви търговски, промишлени, селскостопански или занаятчийски изложби, панаири или подобни обществени изложения, които не са организирани за частни цели в магазини или търговски помещения с оглед продажба на чуждестранни продукти и по време на които продуктите остават под митнически контрол.

ДЯЛ IV

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ИЛИ ОСВОБОЖДАВАНЕ

Член 14

Забрана за възстановяване или освобождаване от мита

1.   Материалите без произход, използвани в производството на продукти, произхождащи от EИП или от една от страните, посочени в член 3, за които в съответствие с разпоредбите на дял V се издава или изготвя доказателство за произход, не се ползват от възстановяване или освобождаване от мита от какъвто и да е вид в договарящите страни.

2.   Забраната в параграф 1 се прилага по отношение на всякакви разпоредби за възстановяване, връщане или неплащане, частично или пълно, на мита или такси, имащи еквивалентен ефект, прилагани в някоя от договарящите страни към материали, използвани в производството, където такова възстановяване, връщане или неплащане се прилага изрично или ефективно, когато продуктите, получени от въпросните материали, са изнесени и не остават там за местно потребление.

3.   Износителят на продукти, покрити от доказателство за произход, трябва да бъде готов да представи по всяко време, по искане на митническите органи, всички необходими документи, доказващи, че никакво възстановяване не е получено по отношение на материалите без произход, използвани в производството на въпросните продукти, и че всички мита или такси, имащи еквивалентен ефект, прилагани към такива материали, са били действително платени.

4.   Разпоредбите на параграфи 1—3 се прилагат също по отношение на опаковките, по смисъла на член 7, параграф 2, спрямо принадлежностите, резервните части и инструментите, по смисъла на член 8 и продуктите, формиращи комплект, по смисъла на член 9, когато такива артикули са без произход.

5.   Разпоредбите на параграфи 1—4 се прилагат само по отношение на материали, за които се прилага споразумението. Освен това те не ограничават прилагането на система за експортно възстановяване за селскостопански продукти, прилагана при износ, в съответствие с разпоредбите на споразумението.

ДЯЛ V

ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ПРОИЗХОД

Член 15

Общи изисквания

1.   Продукти с произход се възползват от това споразумение при внос в някоя от договарящите страни, при представяне на един от следните доказателства за произход:

a)         сертификат за движение на стоките EUR.1, чийто образец е посочен в приложение IIIа;

б)         сертификат за движение на стоките EUR-MED, чийто образец е посочен в приложение IIIб;

в)         в случаите, посочени в член 21, параграф 1, декларация, наричана „декларация върху фактурата“ или „декларация върху фактура EUR-MED“, изготвена от износителя върху фактура, известие за доставка или всякакъв друг търговски документ, описващ въпросните продукти достатъчно подробно, за да могат да бъдат идентифицирани. Текстовете на декларациите са посочени в приложения IVа и б.

2.   Без да се засягат разпоредбите на параграф 1 продуктите с произход, по смисъла на този протокол, в случаите, посочени в член 26, се ползват от това споразумение, без да е необходимо да се предоставя какъвто и да е от посочените в параграф 1 доказателства за произход.

Член 16

Процедура за издаване на сертификат за движение на стоките EUR.1 или EUR-MED

1.   Сертификатът за движение на стоките EUR.1 или EUR-MED се издават от митническите органи на страната, от която се изнася, по писмена молба на износителя или на негова отговорност от негов упълномощен представител.

2.   За тази цел износителят или негов упълномощен представител попълва сертификата за движение на стоките EUR.1 или EUR-MED и формуляра на молбата, образци от които са посочени в приложение IIIа и б.  Тези формуляри трябва да бъдат попълнени на един от езиците, на които е съставено това споразумение, и в съответствие с разпоредбите на националното законодателство на страната на износа. Ако са написани на ръка, трябва да са попълнени с мастило и с печатни букви. Описанието на продуктите трябва да бъде дадено в полето, предназначена за тази цел, без да се оставят празни редове. Когато полето не е изцяло попълнено, трябва да се начертае хоризонтална линия под последния ред на описанието и празното място да се зачертае.

3.   Износителят, подавайки заявление за издаване на сертификат за движение на стоките EUR.1 или EUR-MED, трябва да бъде подготвен да представи по всяко време, по искане на митническите органи на страната на износа, където се издава сертификатът за движение на стоките EUR.1 или EUR-MED, всички необходими документи, доказващи произхода на въпросните продукти, както и изпълнението на другите изисквания на този протокол.

4.   Без да се засягат разпоредбите на параграф 5, сертификат за движение на стоките EUR.1 се издава от митническите органи на договарящата страна в следните случаи:

– ако въпросните продукти се считат за продукти с произход от ЕИП или от една от другите страни, посочени в член 3, параграф 1, за които се прилага кумулация, без да се прилага кумулация с материали с произход от една от страните, посочени в член 3, параграф 2 и отговарящи на другите изисквания на този протокол;

– ако въпросните продукти могат да бъдат считани като продукти с произход от една от другите страни, посочени в член 3, параграф 2, за които се прилага кумулацията, без да се прилага кумулация с материали с произход от една от страните, посочени в член 3, и отговарят на другите изисквания на този протокол, при положение, че сертификат за движение на стоките EUR-MED или декларация върху фактура EUR-MED са издадени в страната на произхода.

5.   Сертификат за движение на стоките EUR-MED може да се изготви от митническите органи на някоя от договарящите страни, при условие че въпросните продукти може да се считат за продукти с произход от ЕИП или от някоя от страните, посочени в член 3, с които се прилага кумулация, ако отговарят на другите условия на този протокол и:

– ако кумулацията се прилага с материали с произход от една от страните, посочени в член 3, параграф 2, или

– ако продуктите могат да се използват при кумулацията като материали за производството на продукти, предназначени за износ в някоя от страните, посочени в член 3, параграф 2, или

– ако продуктите могат да бъдат реекспортирани от страната на местоназначение в една от страните, посочени в член 3, параграф 2.

6.    Сертификатът за движение на стоките EUR-MED трябва да съдържа следните декларации, направени на английски език в поле 7:

– ако произходът е получен след прилагане на кумулация с материали с произход от една или няколко от страните, посочени в член 3:

„CUMULATION APPLIED WITH …“ (име на страната/ите)

– ако произходът е получен без прилагане на кумулация с материали с произход от една или няколко от страните, посочени в член 3:

„NO CUMULATION APPLIED“.

7.   Митническите органи, издаващи сертификата за движение на стоките EUR.1 или EUR-MED, предприемат всякакви необходими мерки, за да проверят произхода на продуктите и изпълнението на другите изисквания на този протокол. За целта те имат право да изискват всякакви доказателства и да извършат всякакви проверки на счетоводната документация на износителя или всякакви други проверки, които считат за необходими. Те трябва също да осигурят правилното попълване на формулярите, посочени в параграф 2. По-конкретно те трябва да проверят дали мястото, запазено за описанието на продуктите, е попълнено по такъв начин, че да изключи всякаква възможност за недобросъвестни допълвания.

8.   Датата на издаване на сертификата за движение на стоките EUR.1 или EUR-MED се указва в поле 11 от сертификата.

9.   Сертификатът за движение на стоките EUR.1 или EUR-MED се издава от митническите органи и е на разположение на износителя веднага след като действителният износ е осъществен или осигурен.

Член 17

Сертификат за движение на стоките EUR.1 или EUR-MED, издаден впоследствие

1.   Независимо от разпоредбите на член 16, параграф 9, сертификат за движение на стоките EUR.1 или EUR-MED може по изключение да бъде издаден след износа на продуктите, за които се отнася, ако:

a)         той не е бил издаден по време на износа поради грешка, неволен пропуск или специални обстоятелства;

или

б)         е доказано пред митническите органи, че сертификат за движение на стоките EUR.1 или EUR-MED е бил издаден, но не е бил приет при вноса по технически причини.

2.   Независимо от разпоредбите на член 16, параграф 9, сертификат за движение на стоките EUR-MED може да бъде издаден след износа на продуктите, за които се отнася и за които по време на износа е издаден сертификат за движение на стоките EUR.1, при условие че е доказано пред митническите власти, че са изпълнени условията на член 16, параграф 5.

3.   За прилагането на параграфи 1 и 2 износителят трябва да посочи в своята молба мястото и датата на износа на продуктите, за които се отнася сертификатът за движение на стоките EUR.1 или EUR-MED и да изложи причините за своето искане.

4.   Митническите органи могат да издадат сертификат за движение EUR.1 или EUR-MED впоследствие, само след като проверят, че информацията, представена в молбата на износителя, е в съответствие с тази в кореспондиращите документи.

5.   Сертификатите за движение EUR.1 или EUR-MED, издадени впоследствие, трябва да са обозначени със следната фраза на английски език:

„ISSUED RETROSPECTIVELY“

Сертификатите за движение EUR.1 или EUR-MED, издадени впоследствие на основание на параграф 2, трябва да са обозначени със следната фраза на английски език:

„ISSUED RETROSPECTIVELY (Original EUR.1 No …. (date and place of issue)“

6.   Обозначението, посочено в параграф 5, трябва да бъде вписано в поле 7 от сертификата за движение на стоките EUR.1 или EUR-MED.

Член 18

Издаване на дубликат на сертификат за движение на стоките EUR.1 или EUR-MED

1.   В случай на кражба, изгубване или унищожаване на сертификат за движение EUR.1 или EUR-MED, износителят може да се обърне към митническите органи, които са го издали, за дубликат, изготвен на базата на износните документи, които те притежават.

2.   Дубликатът, издаден по такъв начин, трябва да е обозначен със следната фраза на английски език:

„DUPLICATE“

3.   Обозначението, посочено в параграф 2, трябва да бъде вписано в поле 7 на дубликата на сертификата за движение на стоките EUR.1 или EUR-MED.

4.   Дубликатът, който трябва да носи датата на издаване на оригиналния сертификат за движение на стоките EUR.1 или EUR-MED, влиза в сила от тази дата.

Член 19

Издаване на сертификати за движение на стоките EUR.1 или EUR-MED на базата на предварително издадено или изготвено доказателство за произход

Когато продукти с произход са поставени под контрола на митническа служба в договарящите страни, е възможно оригиналното доказателство за произход да бъде заменено от един или повече сертификати за движение на стоките EUR.1 или EUR-MED, с цел изпращане на всички или някои от тези продукти на друго място в ЕИП. Заместващите сертификати за движение на стоките EUR.1 или EUR-MED трябва да бъдат издадени от митническата служба, под чийто контрол се намират продуктите.

Член 20

Счетоводно разделяне

1.   Когато възникват значителни разходи или материални затруднения при съхраняването поотделно на складовите наличности от материали с произход и материали без произход, които са идентични и взаимозаменяеми, митническите органи могат по писмено искане на заинтересованите да разрешат използването на така наречения метод за „счетоводно разделяне“ (наричан по-долу „метода“) за управлението на такива складови наличности.

2.   Този метод трябва да е в състояние да осигури за определен период количеството на получените продукти, които могат да бъдат считани „с произход“, да е еднакво с това, което би се получило, ако е имало физическо разделяне на наличностите.

3.   Митническите органи могат да предоставят такова разрешение при всякакви условия, които счетат за уместни.

4.   Този метод се предписва и прилага съобразно общите счетоводни принципи, приложими в страната, където продуктът се произвежда.

5.   Бенефициерът на това улеснение според случая може да издава или да поиска издаване на доказателства за произход за количеството от продукти, които могат да бъдат считани за произхождащи. По искане на митническите органи бенефициерът следва да представи декларация за начина, по който тези количества са били управлявани.

6.   Митническите органи контролират използването на разрешението и могат да го оттеглят, когато бенефициерът е злоупотребил по някакъв начин с разрешението или не изпълнява някое от другите условия, залегнали в този протокол.

Член 21

Условия за изготвяне на декларация върху фактура или декларация върху фактура EUR-MED

1.   Декларация върху фактура или декларация върху фактура EUR-MED, както е посочено в член 15, параграф 1, буква в), може да бъде изготвена:

a)         от одобрен износител по смисъла на член 22,

или

б)         от всеки износител за всяка пратка, състояща се от един или повече пакети, съдържащи продукти с произход, чиято обща стойност не надвишава 6 000 EUR.

2.   Без да се засягат разпоредбите на параграф 3, декларация върху фактура се издава в следните случаи:

– ако въпросните продукти се считат за продукти с произход от ЕИП или от една от другите страни, посочени в член 3, параграф 1, за които се прилага кумулация, без да се прилага кумулация с материали с произход от една от страните, посочени в член 3, параграф 2 и отговарящи на другите изисквания на този протокол;

– ако въпросните продукти могат да бъдат считани като продукти с произход от една от другите страни, посочени в член 3, параграф 2, за които се прилага кумулацията, без да се прилага кумулация с материали с произход от една от страните, посочени в член 3, и отговарят на другите изисквания на този протокол, при положение, че сертификат за движение на стоките EUR-MED или декларация върху фактура EUR-MED са издадени в страната на произхода.

3.   Декларация върху фактура EUR-MED може да се изготви, при условие че въпросните продукти може да се считат за продукти с произход от ЕИП или от някоя от страните, посочени в член 3, с които се прилага кумулация, ако отговарят на другите условия на този протокол и:

– ако кумулацията се прилага с материали с произход от една от страните, посочени в член 3, параграф 2, или

– ако продуктите могат да се използват при кумулацията като материали за производството на продукти, предназначени за износ в някоя от страните, посочени в член 3, параграф 2,

или

– ако продуктите могат да бъдат реекспортирани от страната на местоназначение в една от страните, посочени в член 3, параграф 2.

4.   Декларацията върху фактура EUR-MED трябва да съдържа следните декларации, направени на английски език:

– ако произходът е получен след прилагане на кумулация с материали с произход от една или няколко от страните, посочени в член 3:

„CUMULATION APPLIED WITH …“ (име на страната/те)

– ако произходът е получен без прилагане на кумулация с материали с произход от една или няколко от страните, посочени в член 3:

„NO CUMULATION APPLIED“.

5.   Износителят, изготвящ декларация върху фактура или декларация върху фактура EUR-MED, трябва да бъде готов да представи по всяко време по искане на митническите органи на страната на износа всички необходими документи, доказващи произхода на въпросните продукти, както и изпълнението на другите изисквания на този протокол.

6.   Декларация върху фактура или декларацията върху фактура EUR-MED се изготвя от износителя чрез напечатване на пишеща машина или чрез отпечатване върху фактурата, известието за доставка или друг търговски документ на декларацията, текста на която е даден в приложения IVа и б, използвайки един от езиковите варианти, дадени в това приложение и в съответствие с разпоредбите на националното законодателство на страната на износа. Ако декларацията е написана на ръка, тя трябва да бъде попълнена с мастило с печатни букви.

7.   Декларациите върху фактурите или декларациите върху фактура EUR-MED трябва да имат оригиналния подпис на износителя, направен собственоръчно. Все пак не се изисква един одобрен износител по смисъла на член 22 да подписва такива декларации, при условие че той писмено поеме задължение пред митническите органи на страната на износа, че приема пълната отговорност за всяка декларация върху фактура, която го идентифицира, все едно че тя е била подписана от него собственоръчно.

8.   Декларация върху фактура или декларация върху фактура EUR-MED може да бъде изготвена от износителя, когато продуктите, за които тя се отнася, са изнесени или след изнасянето, при условие че тя е представена в страната на вноса не по-късно от две години след внасянето на продуктите, за които тя се отнася.

Член 22

Одобрен износител

1.   Митническите органи на страната на износа могат да упълномощят всеки износител, наричан (наричан по-долу „одобрен износител“), който прави чест износ на продукти по това споразумение и представи на митническите органи всички необходими гаранции за доказване на произхода на продуктите, както и изпълнението на другите изисквания на този протокол, да попълва декларации върху фактура или декларация върху фактура EUR-MED, независимо от стойността на описаните продукти.

2.    Митническите органи могат да поставят всякакви условия, които те считат за необходими, за да предоставят статут на одобрен износител.

3.    Митническите органи предоставят на одобрения износител номер на митническо разрешително, който трябва да се поставя на декларацията върху фактурата или декларация върху фактура EUR-MED.

4.    Митническите органи контролират използването на разрешителното от одобрения износител.

5.    Митническите органи могат да оттеглят разрешителното по всяко време. Те правят това, когато одобреният износител престане да предлага гаранциите, посочени в параграф 1, престане да изпълнява условията, посочени в параграф 2, или по друг начин злоупотреби с разрешителното.

Член 23

Валидност на доказателствата за произход

1.     Доказателството за произход е валидно в рамките на четири месеца от датата на издаване в страната на износа и трябва да бъде представено в същия период на митническите органи в страната на вноса.

2.    Доказателства за произход, които са представени пред митническите органи в страната на вноса, след крайната дата за представяне, предвидена в параграф 1, могат да бъдат приети за целите на прилагането на преференциалния режим, ако закъснението в представянето на тези документи до посочената крайна дата се дължи на изключителни обстоятелства.

3.    В други случаи на закъснение при представяне митническите органи в страната на вноса могат да приемат доказателствата за произход, когато стоките са им били представени преди посочената крайна дата.

Член 24

Представяне на доказателствата за произход

Доказателствата за произход се представят пред митническите органи на страната на вноса в съответствие с процедурите, прилагани в тази страна. Въпросните органи могат да изискат превод на доказателството за произход, а също и декларацията за внос да бъде придружена от писмено изявление на вносителя, че продуктите отговарят на необходимите условия за прилагане на това споразумение.

Член 25

Внос, осъществяван чрез поредица от доставки

Когато се осъществява внос чрез поредица от доставки на продукти в демонтирано или немонтирано състояние, по смисъла на Общо правило 2а) от Хармонизираната система, попадащи в раздели ХVI и ХVII или позиции 7308 и 9406 от Хармонизираната система, по молба на вносителя и при условията, определени от митническите органи на страната на вноса, за тези продукти може да се представи едно-единствено доказателство за произход по време на първата доставка.

Член 26

Освобождаване от доказателство за произход

1.    Продукти, изпратени като малки пратки от частни лица за частни лица или представляващи част от личния багаж на пътници, се третират като продукти с произход, без да се изисква представяне на доказателство за произход, при условие че тези продукти не са внесени с търговска цел и са декларирани като отговарящи на условията на този протокол и когато няма съмнение относно верността на такава декларация. В случай на продукти, изпратени по пощата, тази декларация може да бъде изготвена върху митническата декларация СN22/СN23 или върху лист хартия, прикрепен към този документ.

2.   Внос, който е инцидентен и се състои изцяло от продукти за лична употреба на получателите или пътниците или техните семейства, не се счита за внос с търговски характер, ако е видно от естеството и количеството на продуктите, че не са с търговска цел.

3.   Освен това общата стойност на тези продукти не трябва да надвишава 500 EUR в случаите на малки пратки или 1 200 EUR в случаите на продукти, които са част от личния багаж на пътниците.

Член 27

Декларация на доставчик

1.   Когато е издаден сертификат за движение на стоките EUR.1 или и изготвена декларация върху фактура в някоя от договарящите страни за продукти с произход, в производството на които са вложени стоки с произход от други договарящи страни, които са претърпели в ЕИП обработки или преработки, без да са придобили характер на стоки с преференциален произход, се взема предвид декларацията на доставчика за тези стоки, съгласно настоящия член.

2.   Посочената в параграф 1 декларация на доставчик служи за доказателство за обработка или преработка, премината от въпросните стоки в ЕИП, с цел да се определи дали продуктите, за чието производство са използвани въпросните стоки, могат да се считат за стоки с произход от ЕИП и да отговарят на другите условия, предвидени с този протокол.

3.   Освен в случаите, предвидени с параграф 4, за всяка пратка може да бъде изготвена отделна декларация от доставчик за всяка пратка стоки под формата, предвидена в приложение V върху лист хартия, прикрепен към декларацията, известието за доставка или друг търговски документ на декларацията за въпросните стоки с достатъчно подробности, за да могат да бъдат идентифицирани.

4.   Когато доставчик редовно предоставя на определен клиент стоки, чиято обработка или преработка в ЕИП се счита за постоянна за дълъг период от време, той може да представи само една декларация, наричана по-нататък„дългосрочна декларация на доставчик“, която да покрива следващи пратки на упоменатите стоки.

Дългосрочната декларация на доставчик обичайно е валидна за период от максимум една година, считано от датата на изготвяне на декларацията. Митническите власти на страната, в която е изготвена декларацията определят условията, при които се приемат и по-дълги срокове на валидност.

Дългосрочната декларация се изготвя от доставчика според предвидената в приложение VI формуляр и описва упоменатите стоки достатъчно подробно, за да могат те да бъдат идентифицирани. Тя се представя на клиента преди първата пратка стоки, за които важи, или в момента на тази първа пратка.

Доставчикът уведомява незабавно своя клиент за изтичането на валидността на дългосрочната декларация за доставяните стоки.

5.   Декларацията на доставчика, посочена в параграфи 3 и 4 се изготвя чрез напечатване на пишеща машина или чрез отпечатване на един от езиците, на които е написано споразумението, в съответствие с разпоредбите на националното законодателство на страната, в която е издадена и е саморъчно подписана от доставчика. Ако декларацията е написана на ръка, тя трябва да бъде попълнена с мастило с печатни букви.

6.   Доставчикът, който изготвя декларацията трябва по всяко време да е в състояние, при поискване от митническите власти на страната, в която е изготвена декларацията, да представи всички необходими документи, свидетелстващи за това, че съдържащите се в нея данни са верни.

Член 28

Потвърждаващи документи

Документите, посочени в член 16, параграф 3, в член 21, параграф 5 и в член 27, параграф 6, използвани за целите на доказване, че продукти, обхванати от сертификат за движение на стоките EUR.1 или EUR-MED, декларация върху фактура или декларация върху фактура EUR-MED, могат да бъдат считани за продукти с произход от ЕИП или някоя от страните, посочени в член 3 и изпълняват другите изисквания на този протокол и за това, че предоставената информация в декларация на доставчика е вярна, могат да включват:

a)     директно доказателство за действията, извършени от износителя или доставчика, за получаване на въпросните стоки, съдържащо се например в неговата отчетност или вътрешно счетоводство;

б)     документи, доказващи произхода на използваните материали, издадени или изготвени в договарящата страна, където тези документи се използват в съответствие с националното законодателство;

в)     документи, доказващи обработките или преработките на материали в ЕИП, издадени или изготвени в договарящата страна, където тези документи се използват в съответствие с националното законодателство;

г)     сертификат за движение на стоките EUR.1 или EUR-MED, декларация върху фактура или декларация върху фактура EUR-MED, доказващи произхода на използваните материали, издадени или изготвени в договарящите страни в съответствие с този протокол или в една от другите страни, посочени в член 3, в съответствие с правила за произход, които са идентични с правилата от този протокол;

д)     декларация на доставчик, доказваща обработка или преработка в ЕИП на използваните материали, изготвена в договарящите страни, в съответствие с този протокол;

е)     съответните доказателства относно обработка или преработка извън ЕИП в приложение на член 11, установяващи, че условията на този член са спазени.

Член 29

Съхраняване на доказателствата за произход и потвърждаващите документи

1.   Износителят, подаващ заявление за издаване на сертификат за движение EUR.1 или EUR-MED, съхранява най-малко 3 години документите, посочени в член 16, параграф 3.

2.   Износителят, изготвящ декларация върху фактура или декларация върху фактура EUR-MED, съхранява най-малко 3 години копие от тази декларация върху фактура, както и документите, посочени в член 21, параграф 5.

3.   Доставчикът, изготвящ декларация на доставчик, съхранява най-малко 3 години копие от тази декларация и от фактурата, от документа за доставка или друг търговски документ, към която е прикрепена декларацията, както и документите, посочени в член 27, параграф 6.

Доставчикът, изготвящ дългосрочна декларация на доставчик съхранява най-малко 3 години копие от тази декларация и всички фактури, документи за доставка или други търговски документи за стоките, обхванати от тази декларация, адресирани до съответния клиент, както и документите, посочени в член 27, параграф 6. Този период започва от датата на изтичане срока на валидност на дългосрочната декларация.

4.   Митническите органи на страната на износа, издаващи сертификат за движение EUR.1 или EUR-MED, съхраняват най-малко 3 години молбата, посочена в член 16, параграф 2.

5.   Митническите органи на страната на вноса съхраняват най-малко 3 години сертификатите за движение EUR.1 или EUR-MED и декларациите върху фактура или декларацията върху фактура EUR-MED, които са им представени.

Член 30

Несъответствия и формални грешки

1.   Откриването на несъществени несъответствия между данните, посочени в доказателството за произход и съдържащите се в документите, представени пред митническата служба с цел изпълнение на формалностите по вноса на продуктите, не води по силата на този факт до невалидност на доказателството за произход, ако е надлежно установено, че този документ съответства на представените продукти.

2.   Очевидни формални грешки, като например печатни грешки върху доказателство за произход, не могат да бъдат причина този документ да бъде отхвърлен, ако тези грешки не са такива, че да предизвикат съмнения относно точността на данните, посочени в този документ.

Член 31

Стойности, изразени в евро

1.   За прилагането на разпоредбите на член 21, параграф 1, буква б) и член 26, параграф 3 в случаи, когато продуктите са фактурирани във валута, различна от евро, стойностите в националните валути на държавите — членки на Европейския съюз, и на страните, посочени в член 3, равностойни на стойностите, изразени в евро, се фиксират ежегодно от всяка от въпросните страни.

2.   Всяка пратка ще се възползва от разпоредбите на член 21, параграф 1, буква б) или член 26, параграф 3 на база валутата, в която е изготвена фактурата, в съответствие със сумата, фиксирана от въпросната страна.

3.   Стойностите, които следва да се използват в каквато и да е национална валута, са равностойностите в тази валута на стойностите, изразени в евро на първия работен ден на октомври. Стойностите се съобщават на Европейската комисия до 15 октомври и се прилагат от 1 януари следващата година.  Европейската комисия уведомява въпросните страни за съответните стойности.

4.   Всяка страна може да закръглява нагоре или надолу стойността, получена в резултат на превръщането в националната си валута на стойност, изразена в евро.  Закръглената стойност не трябва да се различава с повече от 5 процента от стойността, получена в резултат на превръщането. Всяка страна може да запази непроменена своята национална валутна равностойност на стойност, изразена в евро, ако по време на годишното уточняване, предвидено в параграф 3, превръщането на тази стойност преди всякакво закръгляване води до увеличаване от по-малко от 15 % на националната валутна равностойност. Националната валутна равностойност може да бъде запазена непроменена, ако превръщането би довело до намаляване на тази равностойност.

5.   Стойностите, изразени в евро, се преразглеждат от Съвместния комитет на ЕИП по искане на договарящите страни.  При извършване на този преглед Съвместният комитет на ЕИП проучва възможностите за запазване на ефекта от въпросните лимити в реални граници. За тази цел той може да реши да промени стойностите, изразени в евро.

ДЯЛ VI

МЕТОДИ НА АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 32

Административно сътрудничество

1.   Митническите органи на договарящите страни си съобщават взаимно, с помощта на Европейската комисия, образците от отпечатъците на печатите, използвани в техните митнически служби за издаване на сертификати за движение EUR.1 и EUR-MED, както и адресите на митническите органи, отговорни за проверката на тези сертификати и на декларациите върху фактура, на декларациите върху фактура EUR-MED и на декларациите на доставчика.

2.    За осигуряване правилното прилагане на този протокол договарящите страни си оказват взаимна помощ чрез компетентните митнически администрации в проверката на автентичността на сертификатите за движение EUR.1 или EUR-MED, декларациите върху фактура, декларациите върху фактура EUR-MED или декларациите на доставчика и верността на информацията, дадена в тези документи.

Член 33

Проверка на доказателствата за произход

1.    Последващи проверки на доказателствата за произход се извършват по избор или когато митническите органи на страната на вноса имат основателни съмнения относно автентичността на такива документи, произхода на въпросните продукти или изпълнението на другите изисквания на този протокол.

2.    За целите на прилагане на разпоредбите на параграф 1 митническите органи на страната на вноса връщат сертификата за движение EUR.1 или EUR-MED и фактурата, ако същата е била представена, декларацията върху фактура или декларацията върху фактура EUR-MED или копие от тези документи на митническите органи на страната на износа, посочвайки, където е възможно, причините за запитването. Всякакви получени документи и информация, които навеждат на мисълта, че информацията, посочена в доказателството за произход, е невярна, се препращат в подкрепа на молбата за последваща проверка.

3.   Проверката се извършва от митническите органи на страната на износа. За тази цел те имат правото да изискват всякакви доказателства и да извършват всякакви проверки на счетоводните документи на износителя или всякакви други проверки, които считат за необходими.

4.   Ако митническите органи на страната на вноса решат да отложат предоставянето на преференции за въпросните продукти в очакване на резултатите от проверката, предлагат на вносителя да освободи продуктите при спазване на всякакви предпазни мерки, които те считат за необходими.

5.   Митническите органи, изискали проверката, се информират за резултатите от тази проверка във възможно най-кратки срокове. Тези резултати трябва ясно да посочват дали документите са автентични и дали въпросните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход от ЕИП или от една от страните, посочени в член 3, и дали изпълняват другите изисквания на този протокол.

6. Ако в случаи на основателни съмнения няма отговор до изтичане на десет месеца от датата на искането за проверка или ако отговорът не съдържа достатъчна информация, за да определи автентичността на въпросния документ или действителния произход на продуктите, митническите органи, отправили молбата, отказват освен при изключителни обстоятелства предоставянето на преференции.

Член 34

Проверка на декларациите на доставчиците

1.   Последващи проверки на декларации на доставчик или дългосрочни декларации на доставчик се правят избирателно или всеки път, когато митническите органи на страната, в която са взети предвид декларациите при издаване на сертификат за движение на стоките EUR.1 или EUR-MED или декларацията върху фактура или декларацията върху фактура EUR-MED, имат основателни съмнения относно автентичността на документа или точността на данните от документа.

2.   За целите на прилагане на разпоредбите на параграф 1 митническите органи на посочената в този параграф страна връщат декларацията на доставчик и фактурата, документа за доставка или друг търговски документ във връзка със стоката по тази декларация на митническите органи на страната, в която е изготвена декларацията, като при нужда се посочват основателните или формални причини на искането за последваща проверка.

В подкрепа на искането им за последваща проверка те прилагат всички документи и всички получени сведения, които навеждат на мисълта, че данните, нанесени в декларацията на доставчика, са неточни.

3.   Проверката се извършва от митническите органи на страната, в която е изготвена декларацията на доставчик. За тази цел те имат правото да изискват всякакви доказателства и да извършват всякакви проверки на счетоводните документи на доставчика или всякакви други проверки, които считат за необходими.

4.   Митническите органи, изискали проверката, се информират за резултатите от тази проверка във възможно най-кратки срокове.  Тези резултати трябва ясно да посочват дали данните от декларацията на доставчика са точни и дават възможност да се определи дали и доколко декларацията на доставчик може да се вземе предвид при издаването на сертификат за движение на стоките EUR.1 или EUR-MED или за изготвянето на декларация върху фактура или на декларация върху фактура EUR-MED.

Член 35

Уреждане на спорове

Когато възникнат спорове във връзка с процедурите за проверка по членове 33 и 34, които не могат да бъдат уредени между митническите органи, изискващи проверка, и митническите органи, отговорни за извършването на тази проверка, или когато те повдигнат въпрос, касаещ тълкуванието на този протокол, те се представят пред Съвместния комитет на ЕИП.

Във всички случаи уреждането на спорове между вносителя и митническите органи на страната на вноса се извършва съгласно законодателството на тази страна.

Член 36

Санкции

Санкции се прилагат спрямо всяко лице, което изготвя или става причина да бъде изготвен документ, който съдържа невярна информация с цел получаване преференциално третиране на продукти.

Член 37

Свободни зони

1.    Договарящите страни предприемат всякакви необходими мерки, за да се избегне възможността продукти, предмет на търговски стокообмен под покритие на доказателство за произход, които по време на транспорта престояват в свободна зона, разположена на тяхна територия, да бъдат заменени от други стоки или да претърпят манипулация, различна от обичайните операции, предназначени да предотвратят тяхното повреждане.

2.    Чрез дерогация от параграф 1, когато продукти с произход от ЕИП са внесени в свободна зона под покритие на доказателство за произход и претърпят обработка или преработка, съответните митнически органи издават нов сертификат за движение на стоките EUR.1 или EUR-MED по молба на износителя, ако извършената обработка или преработка е в съответствие с разпоредбите на този протокол.

ДЯЛ VII

СЕУТА И МЕЛИЛЯ

Член 38

Прилагане на протокола

1.   Терминът „ЕИП“, използван в настоящия протокол, не включва Сеута и Мелиля.  Изразът „продукти с произход от ЕИП“ не включва продуктите с произход от Сеута и Мелиля.

2.   За целите на прилагане на Протокол 49 относно продуктите с произход от Сеута и Мелиля този протокол се прилага mutatis mutandis, със специфични условия, посочени в член 39.

Член 39

Специфични условия

1.   При условие че са били директно транспортирани в съответствие с разпоредбите на член 12, считат се като:

1)       продукти с произход от Сеута и Мелиля:

a)       продуктите, изцяло получени в Сеута и Мелиля;

б)      продуктите, получени в Сеута и Мелиля, в производството на които са използвани продукти, различни от тези, посочени в буква а), при условие че:

i)            посочените продукти са претърпели достатъчна обработка или преработка по смисъла на член 5;

или че

ii)           тези продукти са с произход от ЕИП, при условие че те са били подложени на обработка или преработка, която е по-напреднала от недостатъчната обработка или преработка, посочена в член 6.

2)         продукти с произход от ЕИП:

a)      продуктите, изцяло получени в ЕИП;

б)      продуктите, получени в ЕИП, в производството на които са използвани продукти, различни от тези, посочени в буква а), при условие че:

i)            посочените продукти са претърпели достатъчна обработка или преработка по смисъла на член 5;

или че

ii)           тези продукти са с произход от Сеута и Мелиля или от ЕИП, при условие че те са били подложени на обработка или преработка, която е по-напреднала от недостатъчната обработка или преработка, посочена в член 6.

2.   Сеута и Мелиля се считат за една територия.

3.   Износителят или упълномощен от него представител трябва да впише „ЕИП“ и „Сеута и Мелиля“ в поле 2 на сертификата за движение на стоките EUR.1 или EUR-MED, в декларацията върху фактурата или в декларацията върху фактура EUR-MED.  Освен това в случай на продукти с произход от Сеута и Мелиля това трябва да бъде посочено в поле 4 на сертификата за движение на стоките EUR.1 или EUR-MED, в декларацията върху фактурата или в декларацията върху фактура EUR-MED.

4.   Испанските митнически власти са отговорни за прилагането на този протокол в Сеута и Мелиля.

ДЯЛ VIII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 40

Преходни мерки

Без да се засягат разпоредбите на член 3 от настоящия протокол, правилата относно кумулацията, предвидени в член 3 от Протокол 4 към настоящото споразумение, заменен с Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 136/2005[8], продължават да се прилагат между договарящите страни, докато Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход е приложима спрямо всички страни, изброени в член 3 от Протокол 4 към настоящото споразумение.

___________________

Приложение I

Уводни бележки към списъка в приложение II

Вж. Приложение I към допълнение І към Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход

Всички препратки към „настоящото допълнение“ в бележка 1 и 3.1 в приложение І към допълнение I към Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход се тълкуват като препратки към „настоящия протокол“.

Приложение II:

Списък на обработките или преработките, които се прилагат към материали без произход, така че преработеният продукт да придобие характера на продукт с произход

Вж. Приложение IІ към допълнение І към Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход

Приложение IIIa

Образец на сертификат за движение на стоките EUR.1 и на заявление за издаване на сертификат за движение на стоките EUR.1

Вж. Приложение IІІа към допълнение І към Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход

Приложение IIIб

Образец на сертификат за движение на стоките EUR-MED и заявление за издаване на сертификат за движение на стоките EUR-MED

Вж. Приложение IІІб към допълнение І към Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход

Приложение IVa

Текст на декларацията на фактура

Вж. Приложение IVа към допълнение І към Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход

Приложение IVб

Текст на декларацията на фактура EUR-MED

Вж. Приложение IVб към допълнение І към Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход

Приложение V:

Декларация на доставчика

Декларацията на доставчик, чийто текст е даден по-долу, трябва да се състави в съответствие с бележките под линия. Не е необходимо, обаче, самите бележки под линия да се възпроизвеждат.

Приложение VI:

Дългосрочна декларация на доставчик

Декларацията на доставчик, чийто текст е даден по-долу, трябва да се състави в съответствие с бележките под линия. Не е необходимо, обаче, самите бележки под линия да се възпроизвеждат.

(1)            Име и адрес на клиента

(2)            Когато фактурата, бележката за доставка или всякакъв друг търговски документ, към който е приложена декларацията, се отнася за стоки от различен вид или стоки, които не съдържат еднакъв процент материали без произход, доставчикът е длъжен да ги разграничи.

Пример:

Представеният документ се отнася за различни модели електрически двигатели от позиция № 8501, използвани за производството на миялни машини от позиция № 8450. Видът и стойността на материалите без произход, влизащи в производството на тези двигатели, са различни за различните модели. Трябва да се направи разграничение между тези модели в първата колона и данните, които се нанасят в другите колони, трябва да се вписват отделно за всеки един от тях, така че производителят на миялните машини да може да направи точна оценка на произхода на тези продукти, в съответствие с модела електродвигател, който е използвал.

(3)            Изискваните данни в тези колони се предоставят само при необходимост.

Примери:

Правилото, отнасящо се за дрехите от ex глава 62, приема използването на влакна без произход. Ако производител на тези облекла, с местонахождение във Франция, използва плат, внос от Норвегия, получен в последната страна от влакна без произход, достатъчно е доставчикът от ЕС да посочи в декларацията „влакна“, като описание на материала без произход, без да е необходимо посочването на позицията по ХС, както и стойността на въпросните влакна.

Производител на телове от желязо от позиция 7217, който ги е произвел от железни пръти без произход, следва да посочи във втората колона „железни пръти“. Ако тази тел бъде включена в производството на машина, чието правило за произход ограничава процента на използваните материали без произход до определен процент от стойността му, е необходимо да се посочи в третата колона стойността на прътите без произход.

(4)         Понятието „стойност на материалите“ означава митническата стойност в момента на вноса на използваните материали без произход или, когато тя не е известна и не може да бъде установена, първата доказуема платена цена за тези материали в ЕИП. Точната стойност на отделните използвани материали без произход трябва да се уточни и да се посочи поотделно за всяка стока от първата колона.

(5)            Понятието „обща добавена стойност“ означава отделните натрупани стойности извън ЕИП, включително стойността на всички включени там материали. Точният размер на общата добавена стойност, придобита извън ЕИП, трябва да се посочи поединично за всяка стока от първата колона.

(6)         Вписват се датите. Срокът на валидност на дългосрочната декларация на доставчика обикновено важи за 12 месеца съгласно условията, определени от митническите органи на държавата, в която е издадена дългосрочната декларация на доставчика:

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ

относно приемането на доказателства за произход, предоставяни в рамките на споразуменията, посочени в член 3 от Протокол 4 за продукти, с произход от Европейския съюз, Исландия или Норвегия

1.     Доказателствата за произход, предоставени в рамките на споразуменията посочени в член 3 от Протокол 4 за продукти с произход от Европейския съюз, Исландия или Норвегия, се приемат в приложение на преференциалният режим, предвиден в Споразумението за ЕИП.

2.     Тези продукти се считат за материали с произход от ЕИП, когато са включени в продукт, получен там. Не е необходимо тези материали да са били обект на достатъчна обработка или преработка.

3.     Освен това, доколкото са в обсега на действие на Споразумението за ЕИП, тези продукти се считат за продукти с произход от ЕИП, когато се реекспортират в друга договаряща страна от ЕИП.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ

относно Княжество Андора

1.     Продуктите с произход от Княжество Андора, включени в глави от 25 до 97 на Хармонизираната система, следва да бъдат приемани от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, като произхождащи от Европейския съюз по смисъла на това споразумение.

2.     Протокол 4 се прилага mutatis mutandis за целите на определяне на произхода на гореупоменатите продукти.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ

относно Република Сан Марино

1.     Продуктите с произход от Република Сан Марино следва да бъдат приемани от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, като произхождащи от Европейския съюз по смисъла на настоящото споразумение.

2.     Протокол 4  се прилага mutatis mutandis за целите на определяне на произхода на гореупоменатите продукти.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ

относно оттеглянето на договаряща страна от Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход

1.     Ако договаряща страна по Споразумението за ЕИП изпрати писмено предизвестие до депозитаря на Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход относно намерението си да се оттегли от Конвенцията съгласно член 9 от нея, оттеглящата се договаряща страна започва незабавно преговори по правилата за произход с всички останали договарящи страни по Споразумението за ЕИП за целите на изпълнението на това споразумение.

2.     До влизането в сила на тези нови договорени правила за произход приложимите към момента на оттеглянето правила за произход, които се съдържат в допълнение I и, когато е целесъобразно, в съответните разпоредби от допълнение II към Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, продължават да се прилагат mutatis mutandis между оттеглящата се договаряща страна и другите договарящи страни по Споразумението за ЕИП. Независимо от това от момента на оттеглянето правилата за произход, които се съдържат в допълнение I и, когато е целесъобразно, в съответните разпоредби от допълнение II към Конвенцията, се тълкуват така, че да позволяват двустранна кумулация единствено между оттеглящата се договаряща страна и другите договарящи страни по Споразумението за ЕИП.“

_______________________

[1]               Алжир, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Мароко, Палестина, Сирия и Тунис.

[2]               ОВ L 54, 26.2.2013 г., стр. 4.

[3]               OВ L XX, X.X.XXXX, стр. X. и Притурка за ЕИП № X, X.X.XXXX стр. X)

[4]               [Без отбелязани конституционни изисквания.] [С отбелязани конституционни изисквания.]

[5]               Княжество Лихтенщайн е в митнически съюз с Швейцария и е договаряща страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

[6]               Албания, Босна и Херцеговина, бившата югославска република Македония, Черна гора, Сърбия и Косово съгласно Резолюция № 1244/99 на Съвета за сигурност на ООН.

[7]               , Египет, Израел, Йордания, Ливан, Мароко, Сирия, Тунис, Палестина (*Това название не може да се тълкува като признаване на държава Палестина и не засяга индивидуалните позиции на държавите членки по този въпрос).

[8]               ОВ L 321, 8.12.2005 г., стр. 1 и Притурка за ЕИП № 63, 8.12.2005 г., стp. 1.