12.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/22

1.

приветства съобщението „За интегриран подход към културното наследство на Европа“, чиято двойна цел е, от една страна, да оцени икономическото и социалното въздействие на културното наследство, и, от друга — да подчертае, че Европа се намира в повратен момент, а именно пред възможността да даде отговор на предизвикателствата в сектора на културното наследство чрез цялостен, интегриран и стратегически подход. Комитетът приветства по-специално факта, че в съобщението се акцентира на важността да се използват възможностите за насърчаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, както и това, че се апелира за пълноценно използване на европейските фондове, предназначени за културното наследство. Европейският комитет на регионите изразява съгласие с мнението на Комисията, че обменът на най-добри практики и идеи изисква установяването — от местно до европейско равнище, на по-тясно и координирано сътрудничество, и предлага съдействието си по този въпрос;

2.

признава дългогодишната ползотворна работа на Съвета на Европа в сферата на културното наследство и призовава да се поддържа тясно сътрудничество както по отношение на законодателството, така и на практиките. Във връзка с темата на съобщението Комитетът насочва вниманието към Рамковата конвенция от Фаро относно опазването на културното наследство, която защитава всички съществуващи форми на културно наследство в Европа, които заедно съставляват общата основа на историческата памет, взаимното разбирателство, идентичността, чувството за принадлежност и творчество (1). В същото време КР следи отблизо световния форум на ЮНЕСКО по въпросите на културата и културните индустрии, чиито цели са в синергия с позицията на Европейския комитет на регионите, а именно че е необходимо пълно включване на културата и културното наследство в рамките на програмата за развитие след 2015 г., при строго зачитане на принципа на субсидиарност (2);

3.

подчертава, че всички равнища на управление, с активното участие на заинтересованите страни трябва да играят важна роля в защитата и подкрепата на европейското културно наследство, както и, предвид предизвикателствата на XXI век, в насърчаването на многообразието на културното наследство в полза на икономическото възстановяване. Според Договора от Лисабон ЕС зачита богатството на собственото си културно и езиково многообразие, като същевременно следи за опазването и развитието на европейското културно наследство (3). Съюзът допринася за разцвета на културите на държавите членки, като зачита тяхното национално и регионално многообразие и принципа на субсидиарност, и същевременно извежда на преден план общото културно наследство (4). От културното, историческото и социалното многообразие ще произлязат бъдещите иновации в икономическата, научната, художествената и политическата сфера, както и в ежедневния живот;

4.

подчертава, че културното наследство е неразделна част от културните и творческите сектори, че то е съставено от съвкупността от материални, нематериални и природни ресурси, блага и знания, завещани от миналото, и може да помогне за оформянето на облика на общините, градовете и регионите и значително да допринесе за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и за укрепване на социалното сближаване. Културното наследство е обща ценност, общо благо, което, ако бъде признато като такова, може да спомогне за развитието на визия за бъдещето. Съхраняването на културното наследство, неговото възстановяване, осигуряването на непреходността му е обща мисия, отговорност и цел. Във връзка със защитата и опазването на културното наследство на държавите — членки на ЕС, Комитетът изразява съгласието си със съобщението относно подчертаването на значението на член 36 от Договора (5), на Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета относно износа на паметници на културата (6), както и на Директива 2014/60/ЕС за връщане на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка;

5.

смята, че ролята на културното наследство продължава да се подценява. Делът на държавните помощи за цели, свързани с културното наследство, непрекъснато намалява. Съзнавайки, че културното наследство е нещо повече от икономическа стойност, и като има предвид, че бюджетните съкращения могат да го засегнат, счита, че трябва да се търсят нови начини за финансиране на опазването на огромното културно наследство, което Европейският съюз притежава. Поради това Комитетът изразява задоволство от напредъка, постигнат от Европейската комисия в областта на законодателните мерки, с разширяването — в рамките на модернизирането на правилата за държавните помощи — на приложното поле на Общия регламент за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар (7), така че да обхваща помощите за насърчаване на културата и опазване на културното наследство; това е признание, от една страна, за важността на културното наследство като фактор за създаване на работни места и, от друга, за ролята му на носител на идентичност и ценности, изграждащи обществото — два аспекта, които е добре да бъдат взети под внимание при разпределянето на държавни помощи;

6.

отбелязва, че природното наследство е неразделна част от културното наследство и изразява съжаление, че това не се посочва в съобщението. Във връзка с това приветства факта, че в Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията (8) ясно се признава, че тъй като природното наследство „често пъти е от ключово значение за сформирането на творческото и културното наследство, опазването на културното наследство по смисъла на настоящия регламент следва да включва също така природно наследство, свързано с културното наследство, или официално признато от компетентните публични органи на държава членка“;

7.

приветства факта, че в преразгледаната неотдавна Директива 2014/52/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда (9) се въвежда идеята, че е важно да се взема под внимание и потенциалното въздействие на някои публични и частни проекти върху културното наследство. Тези европейски разпоредби могат да окажат насърчително въздействие върху мерките, приети от местните и регионалните власти в сферата на културата, както и върху интегрираното развитие и осъществимостта на защитата и опазването на културното наследство в рамките на техните комплексни планове за развитие на градовете и териториално развитие;

8.

обръща внимание на факта, че унищожаването на културни ценности, както и незаконните разкопки и трафикът на културни артефакти застрашават устойчивостта и опазването на културното наследство. Това е тема, която изисква колективни действия на европейско и международно равнище. За целта са необходими отворени канали за комуникация и тясно сътрудничество с участието на държавите — членки на ЕС, както и на държавите кандидатки и на трети държави. Комитетът приветства въвеждането на Информационната система за вътрешния пазар (ИСВП), създадена с Регламент (ЕС)№ 1024/2012, и очаква с нетърпение създаването на модул на ИСВП, специално пригоден за паметници на културата, с който следва да се улесни прилагането на Директива 2014/60/ЕС;

9.

счита, че Комисията следва да предприеме ефективни действия за справяне с липсата на данни от целия ЕС за приноса на културното наследство за икономическия растеж и социалното сближаване. С оглед на това насърчава създаването и въвеждането в действие на европейска база данни, за която биха могли да спомогнат различните проекти в тази насока (10). Също така насърчава разработването на стандарти, които могат да бъдат основа за извършване на някои анализи на разходите и ползите, чрез които да се демонстрира степента, в която културното наследство има икономически и социален принос, като се посочва действителната полза от това наследство, която да служи като основание за допълнителни мерки за опазване;

10.

подкрепя отворения метод на координация (ОМК) в рамките на Европейската програма за култура, тъй като той структурира културното сътрудничество въз основа на стратегически цели и улеснява комуникацията между държавите членки, разпространението на добри практики и взаимното учене. КР препоръчва съвместно с Европейската комисия да се проучи възможността от 2015 г. Комитетът да бъде представен в работните групи, предвидени в новия работен план за културата. Освен това Комитетът отново заявява, че националните представители би трябвало да се консултират систематично с местните и регионалните участници с цел да могат да се подготвят по всички въпроси (11), като съберат възможно най-много информация, и да гарантират, че експертният опит, знанията и опитът, натрупани на местно и регионално равнище, както и творческите и новаторски предложения относно постигнатите резултати в ключовите области ще бъдат популяризирани чрез разпространение на добрите практики;

11.

подчертава, че културното наследство е крайъгълен камък на местната, регионалната, националната и европейската идентичност. Нейното опазване и защита, както и укрепването на социалната идентичност на местно и регионално равнище са ключови фактори за устойчивост, които гарантират съхраняването на ценностите на Общността за бъдещите поколения и непреходността на традиционните особености и знания. Културното наследство е насочено към обществото и играе ключова роля в борбата срещу бедността и социалното изключване, тъй като е източник на икономическо развитие и социално сближаване. В същото време опознаването на културното наследство на местно и регионално равнище следва да бъде неразделна част от всички официални учебни програми;

12.

подчертава, че местните културни ценности — художественото, литературното, аудио-визуалното и архитектурното творчество, съвременната култура, занаятите, фолклорът, археологическото, историческото, религиозното и етнографското наследство, диалектите, музиката, храните и гастрономията, особеностите на ландшафта и природата, традиционният експертен опит и познания, уменията, живите традиции и др. — са тясно свързани с идентичността, която се корени в материалното, нематериалното и природното наследство на общностите. Комитетът припомня, че развитието на културата на местно равнище укрепва идентичността на даден град или регион и специфичния им характер, а съчетаването, при взаимно зачитане, на различните идентичности помага за изграждането на общото културно наследство. Така създадените културни продукти придават уникална стойност на мястото. Тези културни фактори са важни и на европейско равнище (12);

13.

подчертава, че нематериалното културно наследство е това, което определя идентичността на даден регион и че извеждането му на преден план благоприятства регионалното развитие. В контекста на трансграничното и транснационалното сътрудничество се забелязват много добри практики в създаването на стратегии, опиращи се на нематериалните културни ресурси. Като се съсредоточават върху това, което е специфично и уникално, те насочват вниманието към това, с което можем да се гордеем и същевременно засилват местната или регионална привлекателност от гледна точка на конкурентоспособността на предприятията (13) и спомагат за създаването на работни места;

14.

отбелязва, че опазването на културното наследство допринася за развитието на чувство за идентичност, като повишава осведомеността по отношение на ценностите на наследството, засилва чувството за принадлежност, създава връзка с концепциите за „развитие на мястото“ и чрез самото признание, което им се отдава. Това може да допринесе за развитието на социалното партньорство, както и на структури за публично-частно партньорство, като трайните усилия за опазване на културното наследство могат да спомогнат за създаването на работни места и за насърчаването на социалната икономика. Във връзка с това счита, че е важен обменът на опит с други държави в областта на описването и цялостната защита на местното културно наследство;

15.

смята, че е важно политиката на устойчиво развитие на културното наследство да има в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план благоприятно въздействие върху подобряването на икономическото положение и качеството на живот в съответния регион. Културното наследство може да бъде двигател за планиране на приобщаващото местно и регионално развитие и за развитието на творческите индустрии и допринася за икономическия растеж, разширявайки достъпа до културните блага. Съществен елемент на конкурентоспособността е готовността за възприемане на новаторски решения за опазване на културното наследство, осъществявани и посредством публично-частни партньорства;

16.

подчертава необходимостта в преразгледаната стратегия „Европа 2020“ да бъдат по-добре интегрирани културното наследство, културата, креативността и свързаните с тях водещи инициативи, както и да се гарантира, че стратегията отчита елементите, доказващи приноса на културното наследство към икономиката;

17.

счита за необходимо в бюджета на новите фондове на ЕС (например ЕФРР, ЕСФ, ЕЗФРСР и ЕФР) и програми (например „Творческа Европа“ и РП7) да се предоставят все повече ресурси за секторите на културата и творчеството, свързани с културното наследство, и това наследство да бъде по-добре интегрирано в новия финансов цикъл на ЕС (2014 — 2020 г.); приветства по-специално изготвянето на карта на дейностите в областта на културното наследство в политиките и програмите на ЕС (14); препоръчва ресурсите на ЕС да се използват пълноценно, за да се изготвят и прилагат местни и регионални стратегии с творчески и новаторски цели. Освен това от първостепенно значение е да се създадат оптимални синергии между европейските фондове и програми, така че да се гарантира тяхната ефикасност и ефективност. За това Европейската комисия допринася чрез своите насоки по отношение на координацията, синергиите и взаимната допълняемост между структурните фондове и инвестициите, програмата „Хоризонт 2020“ и други програми на ЕС в областта на научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността, управлявани пряко от ЕК (15);

18.

подчертава, че в контекста на развитието на регионалната икономика и на стратегиите и програмите за регионално, териториално и градско развитие, настоятелно препоръчва да се вземат предвид: съхраняването на културите и на културните ресурси — носители на ценности, тежестта, която могат да понесат околната среда и регионите, както и съображенията, свързани с опазването на околната среда. Екологосъобразните и енергийно ефективни действия, мерки и инструменти, които биха могли да предотвратят последиците от природни бедствия (например наводнения) или бедствия, предизвикани от човека, могат да изиграят важна роля за смекчаване на отраженията от изменението на климата върху ефективността на развитието, основано на местните и регионалните предимства;

19.

счита за важно да се оползотворява културно-историческото развитие на сградите, което може да придаде нови функции на обектите от културното наследство в контекста на градското обновление и — с участието на малки и средни предприятия — да допринесе за заетостта и създаването на работни места. Професионалната надеждност при възстановяването на сградите се увеличава, когато работата се извършва не само с традиционни материали, но също и с традиционни и съвременни техники. Това знание, както и самият паметник, трябва да бъдат запазени и предавани в рамките на професионалното обучение. Обучената и специализирана работна ръка ще бъде търсена на пазара. На местно и регионално равнище съществуват многобройни образцови практики за подкрепа и насърчаване на творческа среда, за оползотворяване на възможностите на културното многообразие, за интегриране на културните стратегии в местното и регионалното развитие с оглед на постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и Европейският комитет на регионите допринася за разпространяването на знания и споделянето на опит в тази област. Тези подходи и практически модели благоприятстват формирането на устойчива културна екосистема, насърчавайки творческия предприемачески дух;

20.

приветства факта, че във връзка с икономическата стойност на културното наследство Комисията извежда на преден план европейската строителна индустрия и инвестициите в историческата среда, които създават работни места и допринасят за започването на нови стопански дейности; насърчава местните и регионалните власти да участват в управлението на архитектурното наследство и на историческите сгради, които в много случаи са публична собственост, и да ги използват по различни начини, така че да се генерират приходи и да се осигури тяхната поддръжка и устойчивост; отбелязва, че програмата „Европейска столица на културата“ (ЕСК) също е важен принос на ЕС за съхраняването и придаването на нови измерения на архитектурното наследство, в рамките на което редица исторически обекти и градски райони биха могли да бъдат събудени за нов живот успоредно с процеса на управление и преосмисляне на индустриалното наследство и промишлените зони;

21.

подчертава, че местните и регионалните власти, които са най-близкото до гражданите равнище, следва да поемат водеща роля в развитието на отговорност за опазване на естествената и застроената среда в контекста на положителна промяна в начина на мислене и на мобилизация на населението в този смисъл. Редовното наблюдение на състоянието на архитектурното наследство следва да се превърне в обща практика, властите следва също така да насърчават разпространението на практиките за поддръжка и обучение на служителите и собствениците на паметници;

22.

отново заявява, че на всички равнища политиката за МСП следва да взема под внимание и да работи с различни бизнес модели, така че да се създават максимален брой работни места и устойчив икономически растеж (например културните и творческите индустрии) (16);

23.

във всички области на културното наследство е препоръчително да се насърчава участието на частен капитал, което изисква едновременно данъчни стимули и формирането на отговорна обществена нагласа към съхраняването на материалното и нематериалното културно наследство; припомня, че частният сектор често играе важна роля за насърчаване на културата в контекста на социалната отговорност на предприятията, посредством дарения или други форми на подкрепа, но че местните и регионалните власти биха могли да допринесат за създаване на благоприятна среда за възможно най-добро оползотворяване на тази помощ (17);

24.

е убеден, че културното наследство е мощна движеща сила за местното и регионалното развитие на цялото население и създава значителни материални блага посредством насърчаването на устойчив, висококачествен и отговорен културен туризъм, чието развитие се основава върху материалното и нематериалното наследство на местните и регионалните общности. Европейският комитет на регионите счита, че вече е от решаващо значение да се създаде взаимодействие между стратегиите за устойчив туризъм и местните и регионалните творчески и културни индустрии с оглед подпомагане на растежа на икономиката и заетостта и улесняване на достъпа до културата;

25.

посочва обаче, че е важно да се намери подходящ баланс между разширяването на сектора на културния туризъм и опазването на културното наследство;

26.

що се отнася до използването на многофункционалния потенциал на културното наследство, Комитетът насочва вниманието към културните маршрути, които — в рамките на дадена държава и отвъд нейните граници, с участието на обществеността и на всички заинтересовани страни — предлагат ценен принос за разпространението на местните и регионалните културни ценности, като същевременно комплексно допринасят за заетостта и за създаването на работни места, както и за функционирането на предприятията (например производство и транспорт на местни продукти, настаняване, ресторантьорство). Маршрутите, създадени по принципа на тематичната организация (18) — като съединяващо звено — често свързват помежду им туристически дестинации, общини, по-малко познати селища и по този начин увеличават разнообразието на туристическото предлагане и популярността на културното (архитектурно, ландшафтно, кулинарно и нематериално) наследство в селските райони. Културните маршрути (пътеки, велосипедни алеи и др.) също имат важен принос за подобряване на здравето на населението;

27.

отбелязва, че в рамките на културния туризъм, свързан с гастрономията, местните специалитети се считат за важен елемент от културата, който привлича туристите благодарение на местните и традиционни храни и селскостопански продукти. Подчертава, че устойчивото производство на храни и мерките, имащи за цел да се опази многообразието на местното и регионалното кулинарно наследство, допринасят за създаването на нови устойчиви работни места, които могат да играят ключова роля за растежа и сближаването на местно и регионално равнище;

28.

подчертава голямата добавена стойност на програмите за европейско териториално сътрудничество за опазването и трансграничната подкрепа на културното наследство: чрез премахването на границите те придават по-голяма видимост на Европа и нейните региони, градове и общини благодарение на местното и регионалното сътрудничество; в областта на културния туризъм те насърчават търговията с местни продукти, а по отношение на творческите индустрии дават възможност за обмен на умения и знания, укрепване на регионалната икономика и за разкриването на нови пазари. Те спомагат да се предотврати отмирането на традиционни умения и занаяти, които се сблъскват с демографските предизвикателства (19); счита, че е важно макрорегионалните стратегии за развитие да могат да допринасят и за социалното, икономическото и териториалното сближаване в контекста на транснационалното сътрудничество, като превръщат ценностите на европейското културно наследство в туристически продукт и прилагат новаторски и творчески решения;

29.

признава, че едно от предизвикателствата на програмата в областта на цифровите технологии за Европа е цифровизацията на културното наследство и на европейските исторически паметници, предоставянето на онлайн достъп до тях и съхраняването им за бъдещите поколения, като в тази област вече е постигнат напредък (20). При преосмислянето на цялостния подход и на ролята на културното наследство следва да се положат усилия за достигане до широката общественост — а същевременно и до нова публика, като се използват предимствата на технологиите и се прилагат новите инструменти за комуникация, което улеснява създаването на общности, обмена и умножаването на знания, културните дейности, обучението и научните изследвания; счита, че цифровизацията и новите технологии предлагат едновременно иновативни възможности за подобряване на конкурентоспособността; творческите и новаторските индустрии и цифровизираните материали в областта на културата, с които те разполагат, се укрепват взаимно;

30.

подчертава, че музеите, библиотеките и архивите играят важна роля за укрепване на свързаното с културното наследство сближаване в общностите. Във връзка с достъпността и разпространението на знания за културното наследство в информационното общество на ХХI век е необходимо да се помисли за ролята и бъдещето на местните библиотеки, които в много държави членки са финансирани и управлявани от местните власти. При изработване на концепцията за съдържанието на новите услуги и на нововъзникващите цифрови медии трябва да се вземат под внимание не само икономическите параметри, но също и социалните и културните потребности (21). Конференциите, обученията и проучвателните посещения в рамките на побратимяванията между градове биха могли да допринесат за обмена на опит в търсенето на модерни решения и най-добри практики;

31.

оценява като изключително важна ролята на проектите на ЕС за цифровизация и подчертава значението на културната онлайн платформа Europeana, която обединява съдържанието на библиотеки, музеи и архиви в Европа и има за цел да гарантира на всекиго интернет достъп до европейското културно и научно наследство. Признава, че въпросите, свързани с авторските права, и изясняването на онлайн правата продължават да бъдат предизвикателство, и се застъпва за създаване на правна рамка за цифровизация;

32.

отбелязва, че филмовото наследство и кинематографията като източник на информация за историята на европейското общество са неразделна част от европейското културно наследство; в този контекст е желателно да се подобри използването на индустриалния и културния им потенциал. Продължават да съществуват пречки по отношение на цифровизацията на филми и предоставянето им онлайн (22); при все това киното играе важна роля в представянето на културата и цивилизацията, уникални за всеки народ. Като има предвид, че цифровата революция и финансовите тежести могат да предизвикат трайни промени за индустрията на местно и регионално равнище, КР отново настоява за съвместни усилия и сътрудничество, за да се избегне изчезването на малките киносалони (23), и насърчава местните и регионалните органи да използват средствата от ЕС за модернизиране на кварталните кина;

33.

подчертава значението на придобиването от най-ранна възраст на цифрови умения в рамките на образователната система, така че младите хора да се възползват изцяло от новите форми на достъп до културата и да бъдат по-добре подготвени за бъдеща заетост; необходимо е също така да се помогне на по-младото поколение и на голяма част от обществото да се справят с последствията от преминаването към цифрови технологии (24);

34.

приветства факта, че в съобщението се признават резултатите от програми и инициативи на ЕС, които имат за цел осъзнаването от гражданите на обществената стойност на културното наследство и насърчаването на междукултурния диалог. Комитетът изразява съгласие, че Знакът за европейско наследство и Европейските столици на културата са инициативи, които подчертават богатството, многообразието и общите аспекти на европейските култури (25), и изтъква необходимостта кандидатстващите градове да разработват в зависимост от местните и регионалните ресурси конкретни културни програми със силно европейско измерение, с положително въздействие върху културния сектор и града домакин в дългосрочен план (26). Следва да се припомни, че осъзнаването от обществото на стойността на европейското културно наследство като фактор за развитие може да помогне за установяването на стандартни показатели в европейския контекст, които да дадат възможност за измерване на въздействието на този сектор върху икономиката на регионите и създаването и запазването на работни места;

35.

счита, че обявяването на „Европейска година на културното наследство“, както е предложено от Съвета на Европейския съюз (27), ще допринесе за запознаване на повече хора с културното наследство;

36.

признава значението на наградата на Европейския съюз за културно наследство/наградите „Europa Nostra“, учредени да осигурят признание за отличната работа, извършена за опазване на културното наследство и разпространение на високи технически постижения, които мотивират ангажираните граждани, гражданското общество, органите на местна и регионална власт, частни фондации и компании за съживяване на историческите паметници и обекти — което е и цел на подпомагането от новата програма „Творческа Европа“, като се обръща особено внимание на транснационалните дейности в секторите на културата и творчеството (28);

37.

счита, че санкциите за прояви на вандализъм срещу паметниците, околната среда и нейните художествени компоненти и археологическите обекти трябва да станат още по-строги;

38.

изразява съгласие, че научните изследвания в областта на културното наследство допринасят за опазване, развитие и популяризиране на културното наследство. Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (РП 7), инициативите за съвместно планиране (ИСП) и програмата „Хоризонт 2020“ могат да гарантират динамика и устойчивост на европейското културно наследство чрез насърчаване на научните изследвания и иновационните дейности, насочени към борба с изменението на климата и природните заплахи и бедствия. Приветства предстоящия старт на програмата и рамката за действие за научни изследвания и иновации в областта на културното наследство и във връзка с това призовава за създаването на механизъм за сътрудничество в партньорство с местните и регионалните власти;

39.

подчертава необходимостта обектите на културата и културните услуги да бъдат достъпни за всички, като се намаляват неравенствата между богати и бедни, селските и градските райони, възрастните и младите хора и хората с увреждания. Мерките за намаляване на неравенствата ще доведат до резултати само ако бъдат осъществявани с подкрепата и участието на заинтересованите лица и ако разширяват възможностите за достъп до експертен опит. Равните възможности са задължителен елемент на културната демокрация;

40.

счита, че е важно младите хора да научават повече за собственото си материално и нематериално културно наследство, да осъзнават необходимостта от опазването и популяризирането на обектите на културата (напр. в контекста на Европейските дни на културното наследство). Смята, че благодарение на тези познания могат да се осъществяват партньорства с цел устойчива експлоатация на културното наследство и информирано използване на околната среда. Препоръчва в рамките на Европейските дни на културното наследство да се определи съдържанието на тематична седмица, за да се изгради мрежа от културните дейности на местните органи;

41.

счита, че доброволческата дейност е обещаваща форма на участие на местното население и за изграждане на връзки с обществеността, изпълнява важна роля за усвояването на знания и за пораждане на интерес към културата и допринася за предотвратяване на маргинализацията на уязвимите групи от обществото;

42.

КР счита за важно, с цел да се повиши устойчивостта, развитието и популярността на културното наследство, да се защитават и управляват по устойчив начин същинските ценности от веригата на стойност на културното наследство, а местните и регионалните органи и институциите, отговорни за образованието, културата и културното наследство, да си сътрудничат и да развиват своите дейности — за предпочитане по систематичен начин, тъй като това може да бъде полезно за информирането на обществеността в разбираема форма. Сътрудничеството изгражда доверие, създава междуличностни контакти и дава гаранция за намиране на общи решения на общите предизвикателства;

43.

подчертава важната роля, която има побратимяването между погранични градове за — интерактивното и ориентирано към преживяването — взаимно опознаване на местното и регионалното културно наследство в неговото многообразие, благодарение на активното участие на гражданите. Във връзка с това подчертава добавената стойност на равнището на ЕС от програма „Европа за гражданите“ за изграждането на програми за побратимяване и мрежи от градове; благодарение на проектите с европейско измерение за съхраняване на паметта за миналото се насърчават толерантността и по-доброто разбиране на историята и разнообразието на Европейския съюз и се създава връзка между Европа и нейните граждани. КР приветства също и факта, че тази програма продължава в новата финансова рамка на ЕС (29);

44.

препоръчва да се възнаграждават най-добрите практики в областта на опазването на културното наследство, възникващи от партньорства и сътрудничество между местните органи, което също ще спомогне за утвърждаване на идентичността на Европейския съюз;

45.

счита, че е важно в селските общини и в малките градове да се създават и задействат тематични проекти за сътрудничество в сферата на културното наследство, както и да се насърчава активното участие на всички заинтересовани страни в процеса на вземане на решения, така че да се стимулира ефективно управление, основано на участието. Подчертава стойността и важността на многостепенното управление (30), което улеснява, наред с останалото, разпространението на най-добри практики в областта на културното наследство, развитието на демокрацията на участието, взаимното обучение, появата на нови форми на партньорство и диалог, както и ефективността и съгласуваността на секторните политики, които имат отношение към културното наследство;

46.

отбелязва, че преосмислянето на значението на културата и културното наследство е продължителен процес, който включва всички заинтересовани участници в обществото. Комитетът на регионите е на мнение, че тази промяна в начина на мислене може да бъде постигната само ако се гарантира, че още по-голяма част от населението се ангажира, например чрез намаляване на социалното неравенство, чрез изграждането на местни общности, чрез увеличаване на възможностите за участие в обществото, чрез откритост за нови идеи и чрез развитието на способностите за създаване, разпознаване и оценяване на уменията за иновации и на културните ценности. Счита, че е обща отговорност, с участието на всички заинтересовани страни, да се гарантира придобиването на конкурентни знания и култура, толкова необходими за справянето с предизвикателствата пред ЕС. Във връзка с това КР приветства и подкрепя параграф 28 от Заключенията на Съвета по образование, младеж, култура и спорт от 25 ноември 2014 г., в който се предлага да се обмисли обявяването на Европейска година на културното наследство. Това би допринесло за осъществяването на общите цели в общоевропейския контекст;

47.

подчертава, че културата може да играе важна роля във външните работи за преодоляването на различията и за признаването на общите и споделени ценности между народите. Поради това КР призовава да се придаде по-голяма видимост на културните връзки на високо равнище и във връзка с това отбелязва неотдавнашните усилия за включване на културната дипломация във външните отношения на Европейския съюз, по-специално чрез подготвителното действие „Културата във външните отношения на ЕС“;

48.

подчертава също необходимостта от укрепване на сътрудничеството в борбата с незаконния трафик на културни ценности и паметници на културата. Във връзка с това настоятелно призовава държавите членки да ратифицират Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г. и Конвенцията на UNIDROIT от 1995 г. и да гарантират ефективното им прилагане чрез подходящо транспониране в националното законодателство и засилване на полицейския и митническия контрол по границите на ЕС.