23.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 482/48

—

като взе предвид член 3, параграф 3, и член 6, параграф 3, от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—

като взе предвид членове 9, 53 и 151––157 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид членове 5, 15, 16, 27, 31, 34 и 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид членове 1, 2, 3, 4, 11, 12, 13, 19 и 23 от Европейската социална харта (преразгледана),

—

като взе предвид Конвенция № 102 (1952 г.) на Международната организация на труда (МОТ) за социална сигурност (минимални стандарти),

—

като взе предвид Конвенция № 117 (1962 г.) на МОТ за социалната политика (основни цели и стандарти),

—

като взе предвид Конвенция № 121 (1964 г.) относно обезщетения по отношение на трудови злополуки и професионални болести, Конвенция № 128 (1967 г.) относно обезщетения за инвалидност, старост и преживели лица, Конвенция № 130 (1969 г.) относно медицинските грижи и обезщетения при болест, Конвенция № 168 (1988 г.) относно насърчаването на заетостта и защитата при безработица и Конвенция № 183 (2000 г.) относно преразглеждането на Конвенцията на МОТ за защита на майчинството (преразгледана);

—

като взе предвид Препоръката на МОТ от 2012 г. относно националните минимални равнища на социална закрила,

—

като взе предвид доклада на МОТ, озаглавен „Социална сигурност в света през 2010—2011 г.: гарантиране на социалното осигуряване по време на криза и след това“ (1),

—

като взе предвид доклада на МОТ от ноември 2003 г., озаглавен „Социалната закрила: инвестиции през целия жизнения цикъл за социална справедливост, намаляването на бедността и развитие“ (2),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (3),

—

като взе предвид Директива 2010/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, и за отмяна на Директива 86/613/ЕИО на Съвета (4),

—

като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (5),

—

като взе предвид препоръката на Съвета 24 юни 1992 г. за общите критерии относно достатъчните по размер средства и социалното подпомагане в системите за социална закрила (92/441/EИО) (6),

—

като взе предвид препоръката на Съвета от 27 юли 1992 г. за сближаването на целите и политиките на социална закрила (92/442/ЕИО) (7),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 17 декември 1999 г. относно засилването на сътрудничеството за модернизиране и усъвършенстване на социалната закрила (8),

—

като взе предвид доклада на Комитета за социална закрила от 10 февруари 2011 г., озаглавен „Оценка на социалното измерение на стратегията „Европа 2020“ (9),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 16 февруари 2012 г., озаглавено „Бяла книга — програма за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии“ (COM(2012)0055),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 8 януари 2013 г., озаглавен „Заетост и социално развитие в Европа през 2012 г.“ (10),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 август 2012 г., озаглавено „Социалната закрила в политиката на Европейския съюз за сътрудничество за развитие“ COM(2012)0446),

—

като взе предвид Зелената книга на Комисията от 22 ноември 2006 г., озаглавена „Модернизиране на трудовото законодателство за посрещане на предизвикателствата на ХХI век“ (COM(2006)0708),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 29 април 2010 г., озаглавено „Нови тенденции в самостоятелната заетост: конкретният случай на икономически зависимата самостоятелна заетост“ (11),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 21 март 2013 г. относно „Злоупотреби със статута на самостоятелно заетите лица“ (12),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2008 г. относно препоръката на Комисията относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда (COM(2008)0639), и своята резолюция от 6 май 2009 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда (13),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2009 г. (COM(2009)0545) и резолюцията си от 20 май 2010 г. относно дългосрочната устойчивост на публичните финанси за възстановяваща се икономика (14),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно нетипични трудови договори, гарантиране на професионалното развитие, „гъвкавост и сигурност“ и нови форми на социален диалог (15),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 март 2006 г. относно социалната закрила и социалната интеграция (16),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно ролята на минималния доход за борбата срещу бедността и насърчаването на общество, основаващо се на принципа на интеграцията в Европа (17),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2013 г. относно борбата срещу безработицата сред младежите: възможни решения (18),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 октомври 2008 г. относно засилване на борбата с недекларирания труд (19),

—

като взе предвид своята резолюция от 23 май 2007 г. за насърчаване осигуряването на достойни условия на труд за всички (20),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 юли 2007 г. относно осъвременяване на трудовото законодателство с цел посрещане на предизвикателствата на 21-ви век (21),

—

като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2011 г. относно бъдещето за социалните услуги от общ интерес (22),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2011 относно Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване (23),

—

като взе предвид своята резолюция от 21 май 2013 г.относно програмата за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии (24),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2013 г. относно съобщението на Комисията „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд в периода 2014—2020 г.“ (25),

—

като взе предвид проучването на комисията по заетост и социални въпроси от май 2013 г., озаглавено „Правата на социална закрила за икономически зависимите самостоятелно заети лица“ (26),

—

като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) през 2013 г., озаглавен „Самостоятелно заето лице или не? Условията на труд на икономически зависимите работници“ (27),,

—

като взе предвид доклада на Eurofound от 2 март 2009 г., озаглавен „Самостоятелно заетите лица: колективни трудови правоотношения и условия на труд“ (28),

—

като взе предвид сравнителния доклад на Eurofound от април 2013 г., озаглавен „Участие на социалните партньори в схемите за обезщетения за безработица в Европа“ (29),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0459/2013),

А.

като има предвид, че правото на социална сигурност е основно право, което съгласно общностното право, националното законодателство и националните практики е ключов елемент от европейския социален модел; като има предвид, че Международната организация на труда (МОТ) прие препоръки относно националните минимални равнища на социална закрила, предназначени да гарантират основното право на всяко лице на социална сигурност и на достоен жизнен стандарт;

Б.

като има предвид, че социалната сигурност е национална компетентност, координирана на равнището на ЕС;

В.

като има предвид, че социалната закрила улеснява адаптирането към променящия се пазар на труда, че е средство за борба с бедността и социалното изключване, осигурява интегриране на пазара на труда и представлява инвестиции в човешки ресурси; като има предвид, че социалната сигурност играе стабилизираща роля за икономиката и е антицикличен фактор, благодарение на който вътрешното търсене и потребление се увеличават;

Г.

като има предвид, че за да се преодолее кризата, някои държави членки значително намалиха своите публични финанси именно в момент, в който поради увеличаване на броя на безработните необходимостта от социална закрила нарасна; като има предвид, че националните бюджетни кредити в областта на социалната сигурност бяха изправени пред допълнително затруднение, тъй като вноските намаляха вследствие на загубата на работни места или намалението на заплатите в широк мащаб, като по този начин се създаде реален риск за европейския социален модел;

Д.

като има предвид, че обхватът на социалната закрила в някои държави членки на ЕС не отговаря на потребностите и би могъл да бъде подобрен; като има предвид, че все още съществуват случаи на злоупотреба с уязвими работници в ЕС;

Е.

като има предвид, че макар и повечето от традиционните модели за социална закрила, и по-специално системата за социална сигурност и системата на трудовото право, да са проектирани така, че да гарантират социалните права и правото на труд на наетите лица, съществува риск, при новите форми на заетост, които се появяват, и при нарастващия брой самостоятелно заети лица, от по-ниска социална закрила за новите групи работници;

Ж.

като има предвид, че жените, които избират да станат предприемачи, по-често от мъжете посочват като основен довод за своя избор по-добрия баланс между професионалния и личния живот и/или икономическата необходимост;

З.

като има предвид, че самостоятелно заетите жени са малцинство сред самостоятелно заетите лица, но че те са изложени на по-голям риск от изпадане в бедност;

И.

като има предвид, че липсата на достъп до адекватни пенсионни права, платен отпуск по болест, платен отпуск и други форми на социална сигурност за самостоятелно заетите лица утежнява разликата в заплащането между половете за самостоятелно заетите жени, особено след пенсиониране;

Й.

като има предвид, че все по-голям брой самостоятелно заети лица или лица с малко работа или работа, която е много ниско платена, и по-специално жени, изпадат под прага на бедността, но не са официално регистрирани като безработни;

K.

като има предвид, че би било полезно да се даде ясно определение на фиктивната самостоятелна заетост и да се предотвратяват евентуални злоупотреби в това отношение, за да се избегнат нарушения на социални права на работниците, както и нарушения на конкуренцията и рисковете от социален дъмпинг;

Л.

като има предвид, че фиктивната самостоятелна заетост принципно е форма на частично избягване на плащането на осигурителни вноски, която трудно се открива и която подкопава устойчивостта и адекватността на пенсионните системи, като ги лишава от важни ресурси;

M.

като има предвид, че изключително високата безработица, която се регистрира в много държави членки, заедно с непрекъснатия натиск за намаляване на трудовите разходите (разходите за единица труд), води до тенденции и практики на националните пазари на труда, които благоприятстват по-нататъшното развитие и увеличаване на явлението фиктивна самостоятелна заетост;

Н.

като има предвид, че условията на труд на самостоятелно заетите лица, които са икономически зависими, не се различават съществено от това на наетите лица и че техните права по отношение на социалната сигурност и заетостта следва да се доближават в по-голяма степен до тези на наетите лица, когато това е целесъобразно;

O.

като има предвид, че липсват надеждни, точни и сравними данни и информация за ситуацията, условията на труд и разпоредбите на системата за социална сигурност по отношение на съчетаването на трудова дейност с полагането на грижи от самостоятелно заетите лица;

П.

като има предвид, че през 2012 г. самостоятелната заетост представлява повече от 15 % от общата заетост в ЕС, като в някои случаи не е предпочитаният вариант за съответното лице, а е по-скоро необходимост поради липса на други възможности за работа или достатъчно гъвкави схеми за работа, така че да се съчетава работата с полагането на грижи за зависими лица; като има предвид, че в много държави членки самостоятелно заетите лица трудно придобиват пенсионни права, като това увеличава рискът от бедност в бъдеще за засегнатите; като има предвид, че икономически зависимите самостоятелно заети лица рядко са организирани или представлявани от професионални съюзи, въпреки че за тях е по-вероятно да бъдат жертви на злоупотреби по отношение на работното време или други;

1.

Подчертава необходимостта от непрекъснато оптимизиране и модернизиране на системите за социална закрила в държавите членки, за да се гарантира стабилна, устойчива и адекватна социална закрила за всички, основана на принципите на универсалния достъп и недискриминацията, както и на способността да се реагира гъвкаво на демографските промени и промените на пазара на труда;

2.

Призовава държавите членки да осигурят отговорно и устойчиво дългосрочно финансиране на системите за социална сигурност, особено по време на икономическа криза, както и да развиват предпазните мерки на системите за социална сигурност и да акцентират повече върху мерките за активиране, без да се забравя фактът, че един от най-важните аспекти на социалните инвестиции е, че те спомагат за съгласуването на социалните и икономическите цели и в дългосрочен план биха могли да допринесат за поддържането и развитието на икономиката; в тази връзка счита, че социалните инвестиции следва да се разглеждат именно като инвестиции, а не като разходи;

3.

Насочва вниманието към факта, че в някои държави членки застаряващото население, ниската раждаемост и промените на пазара на труда могат да засилят неотложната необходимост от реформи на системите за социална сигурност, включително пенсиите, за да се гарантира тяхната устойчивост; подчертава факта, че жените по-често от мъжете прекъсват своята професионална кариера и заемат пост на непълно работно време с цел да се грижат за деца и други зависими лица, което може да се отрази неблагоприятно върху техните пенсии и да ги изложи на по-голям риск от бедност; в тази връзка призовава държавите членки да отчитат тези периоди на прекъсване на трудовата дейност като осигурителен стаж при определянето и изчисляването на пенсионните права; подчертава, че в реформите следва да участват социалните партньори в съответствие с националното право и практики, както и съответните заинтересовани страни, и че гражданите следва да бъдат надлежно информирани за тези реформи;

4.

Призовава държавите членки да осигурят равнище на социална закрила, което ще запази достойните доходи, определени от всяка държава, и ще гарантира достъпа до основните социални преимущества, по-специално в случаи на болест, безработица, майчинство, увреждания, пенсиониране и т.н., с цел борба срещу бедността и социалното изключване в държавите членки; насърчава държавите членки да изготвят стратегии за развитие на социалната сигурност в съответствие с предложенията на МОТ;

5.

Подчертава факта, че ефективната социалната закрила с необходимото високо качество следва да се основава на мерки за насърчаване на участието в заетостта, което допринася за подобряването на здравословните и безопасни условия на труд и увеличаването на производителността, което представлява значително конкурентно предимство; подчертава, че понижаването на равнището на социалната закрила не следва да се разглежда като решение, водещо до увеличаване на равнището на заетост;

6.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че всички работници и самостоятелно заети лица имат достъп до учене през целия живот, като преразпределят съществуващото финансиране от ЕС и националното финансиране от единствено за работници с постоянни договори към всички работници, включително и самостоятелно заетите лица — независимо от вида на техния трудов договор;

7.

Призовава държавите членки да положат повече усилия за въвеждане на структурни реформи и мерки за създаване на заетост за младите хора и да следят младите работници да не бъдат дискриминирани посредством ограничаване на техните социално-осигурителни права; също така призовава държавите членки, в сътрудничество с Комисията, да гарантират, че се предоставя подходяща социална защита на младите хора, които участват в програми за обучение и стаж, целящи да им дадат възможност за придобиването на трудов опит;

8.

Подчертава, че възрастните хора не представляват икономическа и социална тежест, а напротив — придобитият през целия им живот опит и знания са предимство; изразява предположение, че в контекста на солидарността между поколенията работниците над 60 години следва да бъдат насърчавани да останат на разположение на пазара на труда с оглед да предадат своите знания и опит на следващите поколения;

9.

Призовава държавите членки да осигурят наличието на детски и образователни заведения на достъпни цени и да осигурят достъп за самостоятелно заетите лица до публичните услуги и до съответните данъчни облекчения и социални придобивки, свързани с грижите за деца;

10.

Призовава държавите членки да улеснят възможността за съчетаване на професионалните отговорности и отговорностите за полагане на грижи от всички работници , включително самостоятелно заетите лица и техните съпрузи или партньори, които участват в тяхната дейност, включително като ускорят прилагането на членове 7 и 8 от Директива 2010/41/ЕС от 7 юли 2010 г. и като предоставят на работниците по тяхно искане гъвкавост по отношение на работното време, дистанционната работа и работата на непълно работно време с оглед на полагането на грижи за малолетни, непълнолетни и зависими лица;

11.

Подчертава необходимостта от осигуряване на възможности за по-нататъшно обучение и преквалификация за наетите лица, самостоятелно заетите лица и тези, които преминават от трудова заетост към самостоятелна заетост; във връзка с това призовава държавите членки да премахнат пречките пред допълнителното обучение и преквалификацията и да насърчават ученето през целия живот за всички;

12.

Призовава държавите членки да насърчават и улесняват самостоятелното организиране на самостоятелно заетите лица, особено на жените, с цел подобряване на способността им да защитават своите колективни интереси;

13.

Призовава държавите членки да осигурят адекватна социална сигурност за най-уязвимите групи, като например безработните, хората с увреждания, семействата с един родител, младите семейства, младите хора, възрастните и пенсионерите; също така призовава държавите членки да гарантират, че социалните услуги стават по-достъпни за всички лица от уязвими социални групи и за лицата, които се нуждаят от дългосрочни грижи, особено в селските райони и регионите в неравностойно положение;

14.

Призовава държавите членки и Комисията, в съответствие със своите компетенции, да предприемат мерки за борба с всички форми на дискриминация на пазара на труда, включително тази на жените, както и мерки за социална закрила на жените, така че възнаграждението на жените и социално-осигурителните им права, включително техните пенсии, да не са по-ниски от тези на мъжете за същия труд, и за запазване на свързаните с майчинството права, както и да предприемат мерки за предотвратяване на несправедливи уволнения на работници по време на бременност и защита от несправедливи уволнения на мъже и жени, които полагат грижи за зависими лица; също така призовава Съвета да ускори приемането на директивата относно прилагането на мерките за насърчаване на подобренията на безопасните и здравословни условия на труд на бременните работнички, родилките и кърмещите майки;

15.

Подчертава, че по силата на Директива 2010/41/ЕC за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, от държавите членки се изисква да преодолеят всички пречки, които възпрепятстват жените и техните съпрузи или партньори, признати от националното право, да се ползват от социална закрила, на която те имат право в съответствие с националното право;

16.

Призовава държавите членки да се справят ефективно със случаите на липса на социална закрила, която се наблюдава при членове на семейства и съпрузи (партньори), работещи в малки и много малки семейни предприятия, и която се дължи на неясния и неофициален характер на заетост или на факта, че са самостоятелно заети лица;

17.

Насърчава държавите членки да предприемат конкретни действия за борба срещу бедността и социалното изключване, като осигурят адекватен минимален доход и система за социална сигурност, като вземат предвид маргинализираните общности и застрашените от бедност лица, въз основа на своите собствени национални практики, включително разпоредбите, предвидени в колективните трудови договори или националното законодателство;

18.

Призовава държавите членки да засилят усилията си за борба срещу недекларирания труд и несигурните работни места, включително работните места, които фиктивно са на непълно работно време, и да гарантират адекватна социална закрила за всички работници; изразява също така, съжаление поради злоупотребите с нетипични трудови договори с цел избягване на спазването на задълженията за трудова и социална закрила;

19.

Призовава държавите членки да подобрят административното сътрудничество между различните институции (инспекциите по труда, данъчните органи, общинските органи и службите за социална сигурност) на национално равнище и на равнище ЕС като средство за улесняване на прилагането на разпоредбите в областта на трудовото право на Съюза, намаляване на недекларирания труд и по-ефективно разрешаване на проблемите, предизвикани от несъответствията в нормативните уредби на пазара на труда в различните държави членки;

20.

Призовава Комисията да преразгледа законодателството и да наблюдава прилагането и координацията на системите за социална сигурност, когато е необходимо в съответствие с принципа на субсидиарност, и привлича вниманието на държавите членки върху факта, че не следва да се прилагат дискриминационни правила за социална закрила към работниците — мигранти от ЕС, работещи в друга държава членка; счита, че всички работници — мигранти от ЕС следва да се ползват с подходящи социално осигурителни права и обезпечаване, когато работят в друга държава членка; в съответствие с Директива 96/71/ЕО работниците, командировани във връзка със свободното движение на услуги, трябва да бъдат информирани преди командироването си от своя работодател относно условията на заплащане и труд;

21.

Приканва Комисията и държавите членки да постигнат подходящ баланс между сигурността и гъвкавостта на пазара на труда, например чрез прилагането в световен мащаб на принципите на „гъвкава сигурност“ и предприемането на мерки срещу сегментирането на пазара на труда чрез предоставяне на подходящо социално осигуряване на хората в период на преход или на временни трудови договори или договори на непълно работно време и същевременно се гарантира достъп до възможности за обучение; посочва, че неспособността за осигуряване на „гъвкава сигурност“ би довела до неблагоприятни последици за устойчивостта на системите за социална сигурност, качеството на придобивките, доходите и производителността на работната сила, реалната икономика и социалното сближаване, и вследствие от това би подкопала стратегията „Европа 2020“ за запазване и повишаване на равнищата на заетост;

22.

Призовава Комисията да извърши проучване на равнище Европейски съюз дали след последните промени в трудовото законодателство в държавите членки, които бяха насочени към повишаване на гъвкавостта на пазара на труда, социалната сигурност на работниците не е намалена и дали не са нарушени принципите за гъвкавост и сигурност;

23.

Решително подкрепя предложението за създаване на таблица на основните социални показатели и показатели за заетост, която може да бъде първата стъпка към определянето на конкретни сравнителни показатели;

24.

Настоятелно призовава Комисията да включи във всички свои предложения, по целесъобразност, четирите цели, определени в програмата на МОТ за достойни условия на труд, както и да разгледа в годишния обзор на растежа целите, определени в препоръката на МОТ относно минималните равнища на социална закрила, така че всички работници в Европа да могат да се ползват със социална закрила;

25.

Подчертава, че самостоятелната заетост трябва да бъде призната като форма на труд в подкрепа на създаването на работни места и намаляването на безработицата и че нейното положително развитие следва да бъде придружено от подходящи мерки за социална закрила на самостоятелно заетите лица, както е определено в националното законодателство на държавите членки;

26.

Призовава държавите членки да улеснят съчетаването на професионалните отговорности и отговорностите за полагане на грижи, чрез предоставянето на работниците на гъвкавост по отношение на работното време и работното място с цел да се избегне ситуацията, при която единственото решение, което осигурява гъвкавост, е те да прибягнат до зависима самостоятелна заетост;

27.

Подчертава нуждата от по-подробна, актуализирана статистическа информация, която да се предоставя с цел анализ на икономическото значение на самостоятелно заетите лица и различните категории самостоятелна заетост; призовава също и за включването на въпросите, свързани със самостоятелната заетост, в проучването на работната сила в Европейския съюз;

28.

Обръща внимание на факта, че липсата на ясни национални определения за самостоятелна заетост увеличава риска от фиктивна самостоятелна заетост сред работниците в ЕС и може да затрудни техния достъп до подходяща социална сигурност; отбелязва, че различният статут, който се дава на самостоятелно заетите лица в държавите членки, изисква решения за по-добро координиране на социалната сигурност за самостоятелно заетите лица, така че да не се ограничава свободата на движение на работниците;

29.

Призовава Комисията да насърчава обмена между държавите членки с цел предоставяне на насоки относно различните форми на нетипичната заетост и самостоятелна заетост, така че да помогне на държавите членки да прилагат правилно съответното трудово законодателство и мерките за социална закрила по отношение на заетите по този начин лица; също така счита за необходимо държавите членки да определят ясно случаите на фиктивната самостоятелна заетост и да санкционират работодателите, ако такива случаи са разкрити и доказани; при все това подчертава, че приемащата държава членка, на чиято територия се извършва трудовата дейност, носи юридическата отговорност да определи статута на заетост;

30.

Призовава европейските социални партньори, Комисията и държавите членки да проучат въпроса за зависимата самостоятелна заетост и да намерят практически решения за нея, по-специално в секторите, в които трансграничните дейности играят важна роля, и сред уязвимите групи като домашни работници и ниско платени работници;

31.

Настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че самостоятелната заетост няма да се превърне в начин да се възпрепятстват работниците от възползване от социална и трудова сигурност нито в средство за работодателите да заобикалят законодателството в областта на социалната и трудовата сигурност; изисква също така самостоятелно заетите лица да не бъдат групирани с наетите лица, така че да се запазят предимствата на самостоятелната заетост и на стопанската дейност от такова естество и да се допринесе за развитието на предприемачеството и качеството на услугите;

32.

Призовава държавите членки да подобрят, при необходимост, социалната закрила при пенсиониране, увреждания, отпуск по майчинство/бащинство и безработица, така че разпоредбите за социална закрила на самостоятелно заетите лица да са по-добре пригодени към тях;

33.

Призовава държавите членки да насърчават и подкрепят груповите застраховки за трудови злополуки и професионални заболявания; призовава държавите членки да осигурят достъп до колективни и основани на принципа на солидарност застрахователни и пенсионни схеми за самостоятелно заетите лица;

34.

Призовава държавите членки да предоставят на разположение на всички граждани информация във връзка с техните права на социална закрила и да предоставят на лицата, които желаят да преминат към статус на самостоятелно заето лице, подходящи сведения относно произтичащите от придобиването на този статус промени в тяхната социална закрила и трудовите им права, както и промените на други права и задължения, свързани с икономическата им дейност; призовава също така Комисията да предостави на разположение на самостоятелно заетите лица и мобилните работници информация относно техните права и задължения във връзка с миграцията, имиграцията и трансграничната заетост;

35.

Призовава държавите членки и Комисията, в съответствие с националните практики, да приобщят социалните партньори в процеса на разработване и модернизиране на социалната закрила и да подобрят социалния диалог на равнище ЕС и на национално равнище; също така призовава социалните партньори да включат в дневния ред въпросите, свързани с трудовите права и социалната закрила на самостоятелно заетите лица, с цел въвеждане на рамка за адекватна социална защита за самостоятелно заетите лица, въз основа на реципрочност и принципа срещу дискриминацията, и да направят анализ на това дали и как самостоятелно заетите лица следва да бъдат включени в колективното трудово договаряне, включително специфични стратегии относно начина, по който проблемите на самостоятелно заетите лица да бъдат включени в случаите, когато националното законодателство не позволява профсъюзното представителство на самостоятелно заетите лица; насърчава социалните партньори да обменят добри практики между професионалните съюзи и професионалните асоциации относно услугите, предоставяни на самостоятелно заетите лица, борбата с фиктивната самостоятелна заетост и организирането на работещи за своя сметка самостоятелно заети лица;

36.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на парламентите на държавите членки.