52014DC0412

Препоръка за

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

относно националната програма за реформи на Хърватия за 2014 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за конвергенция на Хърватия за 2014 г.

Съветът на Европейския съюз,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики[1], и по-специално член 9, параграф 2 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси[2], и по-специално член 6, параграф 1 от него,

като взе предвид препоръката на Европейската комисия[3],

като взе предвид резолюциите на Европейския парламент[4],

като взе предвид заключенията на Европейския съвет,

като взе предвид становището на Комитета по заетостта,

като взе предвид становището на Икономическия и финансов комитета,

като взе предвид становището на Комитета за социална закрила,

като взе предвид становището на Комитета за икономическа политика,

като има предвид, че:

(1) На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Комисията да се започне изпълнението на нова стратегия за растеж и работни места — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическите политики, която стратегия е съсредоточена върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала на Европа за устойчив растеж и конкурентоспособност.

(2) На 13 юли 2010 г. въз основа на предложенията на Комисията Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическите политики на държавите членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоки за политиките за заетост на държавите членки, като заедно двата акта представляват т. нар. „интегрирани насоки“. Държавите членки бяха приканени да се съобразят с интегрираните насоки при провеждането на националната си икономическа политика и политика за заетост.

(3) На 29 юни 2012 г. държавните и правителствените ръководители на държавите членки взеха решение относно Пакт за растеж и работни места, с който се предоставя съгласувана рамка за действие на равнището на отделните държави, ЕС и еврозоната, като се използват всички възможни лостове, инструменти и политики. Те взеха решение относно действията, които да бъдат предприети на равнището на държавите членки, като по-конкретно изразиха пълната си ангажираност с постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и с изпълнението на специфичните за държавите препоръки.

(4) Хърватия участва в европейския семестър през 2013 г. на доброволни и неофициални начала, като представи икономическа програма. Не бяха изготвени специфични за държавата препоръки. На 21 юни 2013 г. Съветът прие заключения, приветстващи икономическата програма на Хърватия, като подчерта, че от Хърватия се очаква да отбележи напредък в посока на изпълнение на изискванията на Пакта за стабилност и растеж и че тя трябва да поеме по надеждния път на консолидация при същевременно запазване на разходите за ускоряване на растежа и осигуряване на възможност за съфинансиране на притока от средства по линия на фондовете на ЕС.

(5) На 13 ноември 2013 г. Комисията прие годишния обзор на растежа[5], с което постави началото на европейския семестър за 2014 г. за координация на икономическите политики. На същия ден въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие Доклад за механизма за предупреждение[6], в който беше посочено, че Хърватия е една от държавите членки, за които ще се извърши задълбочен преглед.

(6) На 20 декември 2013 г. Европейският съвет одобри приоритетите, насочени към осигуряване на финансова стабилност, бюджетна консолидация и действия за стимулиране на растежа. Той подчерта необходимостта от продължаване на диференцирана бюджетна консолидация, благоприятстваща растежа, възстановяване на нормалните условия за отпускане на заеми за икономиката, насърчаване на растежа и конкурентоспособността, справяне с безработицата и социалните последици от кризата и модернизиране на публичната администрация.

(7) На 5 март 2014 г. Комисията публикува резултатите от задълбочения преглед за Хърватия[7], извършен съгласно член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011. Анализът на Комисията дават основание да се заключи, че в Хърватия са налице прекомерни макроикономически дисбаланси, които трябва да бъдат следени и за които са необходими политически действия. По-специално са необходими политически действия по отношение на слабостите, възникващи от значителни външни задължения, спад в равнището на износа, висока задлъжнялост на дружествата и бързо растящ консолидиран дълг на сектор „Държавно управление“, и всичко това в контекст на нисък растеж и слаб капацитет за приспособяване.

(8) На 24 април 2014 г. Хърватия представи своята национална програма за реформи за 2014 г. и своята програма за конвергенция за 2014 г.. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(9) Целта на бюджетната стратегия, заложена в програмата за конвергенция за 2014 г., е до 2016 г. да се коригира прекомерният дефицит, като същевременно се осъществи завръщане към устойчив икономически растеж. Това се предвижда да бъде постигнато чрез непрекъснато намаляване на дефицита от 4,9 % от БВП през 2013 г. до под 3 % от БВП до 2016 г., когато е крайният срок за корекция на прекомерния дефицит. Програмата предвижда през 2014 г. държавният дълг да достигне връх от приблизително 72 % от БВП, да отбележи малък спад през следващата година и да се стабилизира след това. Макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози в програмата е оптимистичен за целия период на програмата. Според сценария на програмата БВП ще остане непроменен през 2014 г., като се очаква умерен растеж от 1,2 % през 2015 г., докато според прогнозата на Комисията от пролетта на 2014 г. ще има съответно спад от 0,6 % и нарастване с 0,7 %. Цифрите на  бюджетната прогноза в програмата  се отклоняват от стандартите на Европейската система от национални и регионални сметки (ESA), което води до несъответствие с предишни данни и с макроикономическия сценарий и пречи за адекватното сравнение с прогнозата на Комисията от пролетта на 2014 г. Освен това програмата не предоставя достатъчно подробности относно мерките за консолидация за 2015 г. и 2016 г., особено по отношение на разходите. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2014 г. номиналният дефицит се очаква да достигне 3,8 % и 3,1 % от БВП през 2014 г. и 2015 г. След съответната корекция, за да станат тези прогнози, сравними с целевите стойности, определени в рамките на процедурата при прекомерен дефицит (т.е. без въздействието от прехвърлянето на втория стълб от пенсионните активи), прогнозата на Комисията за дефицита през 2014 г. би била 4,6 % от БВП и 3,8 % през 2015 г. Тъй като програмата за конвергенция е първият доклад относно действията, предприети от компетентните органи след откриването на процедурата при прекомерен дефицит, на 28 януари 2014 г. Комисията оцени действията, предприети от Хърватия в съобщение, публикувано на 2 юни 2014 г. По-специално се предвижда водещата цел да бъде постигната през 2014 г., докато дефицитът се очаква да бъде малко над целевата стойност през 2015 г. Подобрението на структурното бюджетно салдо е малко по-малко от това, което се изисква, както през 2014 г., така и през 2015 г. Накрая, макар че промяната в коригираното структурно салдо е по-ниска от препоръчаната стойност, се смята, че корекцията, измерена съгласно включените дискреционни мерки, ще бъде постигната през 2014 г. и през 2015 г. С цел намаляване на отрицателното въздействие върху растежа и засилване на устойчивостта на консолидацията е оправдано по-голямо внимание към качеството на мерките и преминаване към мерки за съкращаване на разходите. Въз основа на своята оценка на програмата и прогнозата на Комисията, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета, Съветът е на мнение, че макар Хърватия да е предприела ефективни действия до 30 април 2014 г., за да коригира прекомерния си дефицит, както се препоръчва, са необходими допълнителни усилия, за да изпълни препоръката в рамките на процедурата при прекомерен дефицит за коригиране на прекомерния дефицит до 2016 г. и за осигуряване на надеждността на корекцията.

(10) Мерките за бюджетна консолидация следва да бъдат насочени към подобряване на качеството на публичните финанси с оглед постигането на ефективност на, по-специално, разходите за работни заплати, социално осигуряване и субсидии и осигуряването на необходимия фискален капацитет за осъществяване на насърчаващи растежа разходи и инвестиции, включително при финансирани от Съюза проекти. Хърватия извърши значителни реформи на фискалната си уредба през последните години. Въпреки това, остават слабости във връзка с бюджетното планиране, ефективния контрол на разходите и последователното прилагане на бюджетни ограничения, което оказва отрицателно влияние при изработването на фискалната политика. Независимо че наскоро бе променено, изготвянето на фискални разпоредби следва да бъде допълнително подобрено. По-специално ефективността на фискалната уредба се подкопава от липсата на превантивни механизми и слабото спазване на правилото за дълга, както и от неясна формулировка на структурното правило за балансиран бюджет. Създаването на комисия по фискалната политика е положително развитие, но се смята, че са необходими допълнителни мерки за укрепване на нейната позиция по отношение на планирането и мониторинга на бюджета, най-вече независимостта ѝ от всички бюджетни органи.

(11) Хърватия е изправена пред предизвикателството да провежда фискална консолидация, без да се навреди на конкурентоспособността и перспективите за икономическо възстановяване. При тези обстоятелства приходната част на публичните финанси е ограничена от стеснен обхват на данъчните основи, които предлагат стабилни данъчни постъпления и не действат изкривяващо на растежа. В този контекст националната програма за реформа обявява план за въвеждане през 2016 г. на постоянен данък върху недвижимите имоти, но неговият оперативен вариант, включително на данъчната основа, все още предстои да бъде уточнен. Хърватия е решена също така да предприеме мерки за подобряване на спазването на данъчното законодателство чрез намаляване на сивата икономика. Бяха предприети стъпки в тази насока. Постепенното въвеждане на фискални касови апарати увеличи данъчните приходи чрез засилен надзор на транзакциите по електронен път. От реорганизацията на данъчната администрация се очаква да се подобри ефикасността и ефективността на събирането на данъците, като същевременно се намали административната тежест за данъкоплатците. Въпреки това, с оглед на нуждите на фискалната консолидация и като също се вземат предвид данните, които сочат несъбрани данъци в значителен размер, изглежда съществува възможност за увеличена ефективност при събирането на данъците и са необходими постоянни усилия за подобряване на спазването на данъчното законодателство чрез осигуряване на повече електронни услуги за данъкоплатците.

(12) Хърватия предприе мерки за повишаване на устойчивостта и адекватността на пенсиите: от ноември 2010 г. насам законоустановената пенсионна възраст, възрастта за ранно пенсиониране и срокът за придобиване на пенсионни права от жените се увеличават постепенно, като до 2030 г. ще бъдат напълно хармонизирани. С измененията на Закона за пенсионното осигуряване, приети през декември 2013 г., законоустановената пенсионна възраст се увеличава от 65 на 67 години, а възрастта за ранно пенсиониране — от 60 на 62 години. Това увеличение обаче ще влезе в сила едва от 2031 г., което е недостатъчно амбициозно предвид демографските тенденции. Въпреки реформите, осъществени през последните години, все още са налице различни възможности за ранно пенсиониране. Като се имат предвид редицата изключения, санкциите за ранно пенсиониране и бонусите за късно пенсиониране представляват много слаб стимул да се работи до законоустановената пенсионна възраст, което оказва отрицателно въздействие върху предлагането на работна ръка и устойчивостта на пенсионната система. През 2013 г. бе приет законът за създаване на орган за единна експертиза, който да спомогне за ограничаване наплива на пенсионери по инвалидност и намаляване на измамите чрез уеднаквяване на експертизите за увреждания. Заедно със засилени инспекции това отговаря на една определена необходимост, но ефектът върху разходите ще зависи от това как мерките се изпълняват и степента, до която решенията се прилагат. Пенсиите по специалните схеми, които бяха над определен праг, бяха намалени с 10 %, макар и временно, като тяхното индексиране е обвързано с показателите на БВП. Въпреки неотдавнашните опити за ограничаване на разходите и увеличаване на прозрачността, темпът и обхватът на приближаване на пенсиите по специални схеми към общите правила са слаби и цялостният напредък е все още ограничен. 

(13) В сектора на здравеопазването се отчитат принципно добри здравни резултати и, с някои регионални разлики, услугите са достъпни, но системата допринася значително за натиска върху публичните финанси. Органите са установили недостатъци в болничната мрежа, които подлежат на отстраняване. Представеният през март 2014 г. генерален план за реорганизация на болнични грижи предвижда мерки, които биха подобрили ефективността на разходите, като например рационализация на болничната мрежа, намаляване на средната продължителност на болничния престой, по-добро разпределение на болничните легла, включително за дългосрочните грижи, и допълнителни промени във финансирането на болниците. Следва да се гарантира засилен капацитет за наблюдение и прилагане както на болнично, така и на правителствено ниво, за бъде реализиран планът. Дългосрочните грижи се характеризират с услуги, разпръснати между здравните и социалните системи, ниска степен на обхващане и на организирани грижи, високи разходи за предоставяне на услугата, както и дълги списъци с чакащи.

(14) Процентите на заетост и активност са сред най-ниските в ЕС, като са особено ниски при младите и по-възрастните хора. Освен с цикличното развитие тези резултати на пазара на труда са свързани отчасти с институционални и политически решения. Хърватия даде ход на реформи на пазара на труда с цел повишаване на неговата гъвкавост. Първата фаза на реформата, завършена през 2013 г., бе съсредоточена върху законодателството за срочни трудови договори. Правителството прие второ законодателно предложение през януари 2014 г., което предвижда намаляване на разходите за съкращения чрез скъсяване и опростяване на процедурите и увеличаване гъвкавостта на работното време. Освен това  би трябвало да бъдат въведени по-гъвкави форми на заетост, като например договори на непълно работно време. Тези промени ще поставят в по-общ план Хърватия на равнището на нейните конкуренти, що се отнася до индекса за защита на заетостта. Въпреки че тези реформи се очаква да имат положителен ефект върху заетостта като цяло, те също така водят до повишен риск от сегментирането на пазара на труда, включително развитието на срочни трудови договори. Междувременно не се предвиждат промени в механизма за определяне на заплатите, въпреки особеното за Хърватия съчетание от сравнително високи средни заплати и много ниско равнище на заетост. Въпреки допълнително нарастване на безработицата, разходите и покритието на активните мерки на пазара на труда — за да се даде възможност за по-добър достъп, както и за по-дълго задържане на него — все още са под средното ниво, по-специално що се отнася до младите хора, дългосрочно безработните и по-възрастните работници. Административният капацитет на хърватската публична служба по заетостта е подложен на силен натиск, включително на регионално равнище. Не съществува цялостна система за следене и оценка на развитието и потребностите на пазара на труда, включително предвиждане на необходимите умения, нито има редовна оценка на активните мерки на политиката на пазара на труда. Трябва да се намали големият дял недекларирана платена дейност.

(15) Положението на пазара на труда буди особена тревога сред младите хора, чиято безработица нарасна значително и достигна почти 50 % през 2013 г., като непрекъснато се увеличава делът на младите хора, които не участват във форма на заетост, образование или обучение. Сред значителните предизвикателства са обхващането на нерегистрираните в службите по заетостта младежи и мобилизирането на частния сектор за предлагането на повече стажове в съответствие с целите на „Гаранция за младежта“. Хърватия също е изправена пред сериозни предизвикателства в областта на образованието, свързани със съобразяването с изискванията на пазара на труда и с качеството на предоставяните услуги във всички образователни сектори. В средното и висшето образование са недостатъчно застъпени ученето на работното място и професионалното ориентиране, като също така е слаб ангажиментът на  работодателите  както по отношение на професионалното образование и обучение, така и на средното и висшето образование. Равнището на заетост сред лица, завършили наскоро висше образование, е значително по-ниско от това в останалата част на ЕС. Остарялата система за професионално образование и обучение е подложена на реформа под формата на изпробването на нови учебни програми. Предстои прилагането на хърватската квалификационна рамка и стратегията в областта на образованието, науката и технологиите, като това следва да подобри образователните резултати и привеждането им в съответствие с потребностите на пазара на труда.

(16) Високата безработица и ниската степен на участие на пазара на труда доведоха до влошаване на социалното положение в Хърватия. Делът на хората, изправени пред риск от бедност и социално изключване, се е увеличил през последните години и е значително над средното ниво за ЕС. Системата за социално осигуряване е организирана така, че дава възможност на бенефициерите да натрупват парични трансфери, които се припокриват. Когато започват работа, бенефициерите вече не могат да се ползват от някои от тези социални трансфери, като това действа като възпиращ фактор за навлизане на пазара на труда. Има място системата за социална защита да бъде направена по-ефикасна и прозрачна: понастоящем разпределението на схемите за подпомагане на доходите и обезщетения е разпръснато в редица институции и нива на управление с непоследователно прилагане на критерии и припокривания. Със Закона за социална защита от 2013 г. бяха въведени по-строги условия за имущественото състояние с оглед получаването на обезщетения и четири от повече от 70-те обезщетения, които съществуват на национално равнище, в т.ч. някои, които са насочени към определени групи, бяха включени в общия минимален доход. До 2016 г. постепенно ще бъде реализиран национален модел на „обслужване на едно гише“, чрез който ще бъдат администрирани всички парични обезщетения на национално равнище. Систематичният мониторинг и оценка обаче ще бъдат трудни, тъй като схемите и програмите за подпомагане на доходите на местно и регионално равнище и различните парични обезщетения, получавани без значение на имущественото състояние и насочени към определени категории от населението, не са напълно интегрирани. Въпреки няколкото законодателни реформи от 2011 г. насам, системата за социално осигуряване е изградена така, че не е ефективно насочена към най-силно нуждаещите се.

(17) Настоящата регулаторна уредба за развиването на бизнес в Хърватия води до значителна тежест за предприятията, включително липса на правна сигурност, непрозрачно вземане на решения, особено на местно равнище, и множество парафискални такси. Освен това силното раздробяване на отговорностите на публичната администрация на регионално и местно равнище и сложното разделение на компетенциите между министерства и агенции на централно равнище  усложняват бизнес решенията и удължават административните процедури. На равнището на централното държавно управление е въведен структуриран подход за идентифициране на пречките за предприятията. Не се прилага обаче последователна методика за измерване на административната тежест, което намалява ефективността на вече предприетите мерки. Съществуващото „обслужване на едно гише“ за предприятия има само ограничени функции. Необходимо да се рационализира и подобри контролът върху публичните субсидии и гаранции, като евентуален централен регистър на дружествата и физическите лица, получаващи подкрепа, би представлявал първа стъпка в тази област. Хърватия започна реформи на публичната администрация, за да се увеличи административния ѝ капацитет, а публичните услуги да станат в по-висока степен съобразени с гражданите и предприятията, за които са предназначени. Качеството на публичното управление обаче остава ниско, със слаба координация между различните нива на управление и незначително или твърде формално използване на основано на факти формулиране на политики и оценка. Приемането на стратегията за реформа в публичната администрация е стъпка в правилната посока, като стратегията следва да бъде изцяло прилагана на всички равнища на управление.  Опитът от изпълнението на предприсъединителните фондове сочи пропуски по отношение на стратегическото планиране и институционалния капацитет, както и слабости при разработването на проектите и последващите действия.

(18) Държавните или контролираните от държавата дружества са засегнати неблагоприятно от слабото управление, а в прилагането на новата стратегия за управлението на публичните активи и предприятия се наблюдават закъснения. Понастоящем не съществува конкурсна процедура за подбор на членове на надзорния съвет и директори и назначенията не се публикуват. Бяха предприети мерки за подобряване на уредбата за борба с корупцията, но са необходими повече усилия в областта на превенцията на корупцията на всички равнища на управление. Сред ключовите елементи, които понастоящем липсват в уредбата за борба с корупцията, са ефективни механизми за проверка за конфликт на интереси и деклариране на имотно състояние на държавните служители, както и специфични предпазни мерки за държавни и контролирани от държавата предприятия. Правомощията за проверката на комисията за разрешаване на конфликтите на интереси разчитат на компетенциите и инициативността на други органи. Въпреки постигнатия напредък за повишаване на прозрачността на процедурите за възлагане на обществени поръчки, инструментите за оценка на риска не се използват систематично и не се отделя специално внимание на уязвимите сектори. Надзорът над ефективното прилагане на правилата за възлагане на обществени поръчки трябва да бъде засилен, също и с оглед на разпределянето на средствата от ЕС през следващите години. 

(19) Широкото прилагане на процедура на предварителна несъстоятелност през 2013 г. доведе до известен успех с проблемите при обслужването на дългове, пред които са изправени дружествата в контекста на сложна, скъпа и продължителна процедура за обявяване в несъстоятелност. Налице са обаче значителни възможности за усъвършенстването на този инструмент чрез отстраняването на различни недостатъци, като например недостатъчно ясната роля на държавата в процеса, засилване на ролята на търговските съдилища при удостоверяването на вземания и адекватни планове за преструктуриране, разширяване на обхвата на процедурата, за да се даде възможност за ефективно преструктуриране преди длъжникът да изпадне в несъстоятелност, и отстраняване на пропуските в прилагането на закона. Въпреки редица реформи за подобряване на ефективността на съдебната система, съдебните производства по граждански, търговски и административни дела са неоправдано дълги, особено на първа инстанция. Броят на висящите дела се увеличи през 2013 г. и е изключително висок, особено по отношение на гражданските и търговските дела. За решаването на тези проблеми е необходимо да продължат усилията за създаване и прилагане на подходящи стимули за своевременно приключване на производствата и за насърчаване на извънсъдебните споразумения, особено в случаите на искове с малък материален интерес, тъй като те затрудняват дейността на бизнеса и намаляват привлекателността на Хърватия за преки чуждестранни инвестиции.

(20) Консервативният подход, възприет от хърватската централна банка, в макропруденциалното регулиране, по-специално относно капиталовите равнища, имаше за последица постигането от страна на банките на степен на устойчивост, която понастоящем ги подпомага предвид предизвикателствата, пред които са изправени в неблагоприятната икономическа обстановка. При икономика обаче, навлизаща в шеста година на рецесия, и нарастване на необслужваните кредити съществуват рискове за качеството на активите на банките. Положително е, че някои портфейли на четирите най-големи хърватски банки, които са чуждестранна собственост, ще бъдат включени в предназначения за еврозоната тест на качеството на активите/стрес тест на новия единен надзорен механизъм. Все пак тази проверка изключва някои съществено важни портфейли от хърватска гледна точка, тъй като портфейлите се подбират въз основа на тяхната значимост на равнището на банковата група. Освен това не са обхванати средноголемите и по-малките банки, които могат да са с по-ниски капиталови равнища и не толкова високо качество на активите, но потенциално са важни за финансовата стабилност. Допълването на проверката на единния надзорен механизъм с допълнителна надзорна проверка, предназначена конкретно за хърватската финансова система (и която обхваща големи портфейли на хърватски дъщерни дружества, които не са част от проверката на единния надзорен механизъм, както и ключови средноголеми и по-малки банки), ще подобри общото разбиране на класификацията на заемите на банките и адекватността на провизиите им срещу загуби от кредити.

(21) В рамките на европейския семестър Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Хърватия. Тя извърши оценка на програмата за конвергенция и националната програма за реформи. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Хърватия, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на ЕС предвид на необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Европейския съюз чрез принос на равнището на ЕС към бъдещите национални решения. Препоръките ѝ в рамките на европейския семестър са изразени в препоръки 1 — 8 по-долу.

(22) С оглед на тази оценка Съветът разгледа програмата за конвергенция на Хърватия, като становището му[8] е изразено по-специално в препоръка 1 по-долу.

(23) С оглед на задълбочения преглед, направен от Комисията, и тази оценка Съветът разгледа националната програма за реформи и програмата за конвергенция. Неговите препоръки по член 6 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 са изразени по-специално в препоръки 1—8 по-долу,

ПРЕПОРЪЧВА на Хърватия да предприеме следните действия през периода 2014—2015 г.:

1.           Да приложи изцяло приетите за 2014 г. бюджетни мерки.  Да укрепи бюджетната стратегия, като уточни допълнително обявените мерки за 2015 г. и 2016 г. и като разгледа допълнителни постоянни мерки за стимулиране на растежа, за да се осигури устойчиво коригиране на прекомерния дефицит до 2016 г. В същото време да гарантира, че структурната корекция, посочена в препоръката на Съвета по процедурата при прекомерен дефицит, е постигната. Да приведе предвижданията на програмата в съответствие със стандартите на ESA и изискванията на Пакта за стабилност и растеж. Да предприеме мерки за засилване на контрола над разходите. До март 2015 г. да извърши задълбочен преглед на разходите. Да укрепи процеса на бюджетно планиране, по-специално чрез подобряване на точността на макроикономическите и бюджетните прогнози, засилване на задължителния характер на годишните и средносрочните тавани на разходите и усъвършенстване на изготвянето на фискални разпоредби. До октомври 2014 г. да приеме закон за  новосъздадената комисия за фискална политика, да засили нейната независимост спрямо всички бюджетни органи, да разшири мандата ѝ, особено по отношение на мониторинга на всички фискални разпоредби и предварителната и последващата оценка на прогнози, както и да ѝ осигури съответни ресурси. Въз основа на плановете, очертани в националната програма за реформи, да представи конкретна стратегия за реформа на постоянното имуществено данъчно облагане. Да започне процес на докладване и преглед на данъчните разходи. Да подобри спазването на данъчното законодателство, по-специално чрез по-нататъшно повишаване на ефективността на данъчната администрация; да представи план за действие за тази цел до края на 2014 г.

2.           До март 2014 г. да приеме законодателни актове за ускоряване на планираното хармонизиране на законоустановената пенсионна възраст на мъжете и жените и за прокарване на планираното увеличаване на законоустановената възраст за пенсиониране на 67 години. Да ограничи достъпа до ранно пенсиониране. Да гарантира прилагането на по-строги оценки и контрол на пенсиите за инвалидност и да ускори интегрирането на пенсиите по специални схеми в общата пенсионна система. Да засили икономическата ефективност на разходите в здравеопазването, включително болниците.

3.           До март 2015 г. да осъществи втория етап на реформата на трудовото законодателство, след консултация със социалните партньори, а именно по отношение на условията за уволнение и работното време и с цел да се избегне по-нататъшно сегментирането на пазара на труда, по-специално на младите хора. Да направи преглед на системата за определяне на заплатите с цел по-добро съгласуване на промените на производителността и условията на заплащане. Да представи заключенията от този преглед до края на 2014 г. Да засили ефективността и обхвата на активните политики на пазара на труда чрез засилване на административния капацитет на публичните служби по заетостта, включително на регионално ниво, и чрез увеличаване на покритието на младежите, дългосрочно безработните и по-възрастните работници.  Да даде приоритет на обхващането на нерегистрирани в службите по заетостта младежи и да мобилизира частния сектор за предлагане на повече места за чиракуване в съответствие с целите на „Гаранция за младежта“. До края на 2014 г. да начертае планове за справяне с недекларирания труд. Да приложи мерки за повишаване на качеството на полученото образование, както и неговата адекватност по отношение на пазара на труда, чрез модернизиране на системите за квалификации, чрез въвеждането на механизми за гарантиране на качеството, както и чрез подобряване на прехода от училище към работа, по-специално чрез засилване на професионалното образование и обучение в процеса на работа.

4.           Да направи преглед на данъчните и осигурителните системи до края на 2014 г. и да представи план за действие за по-успешно активиране на неактивните и безработните. Да засили ефективността и прозрачността на системата за социална закрила чрез по-нататъшно консолидиране на обезщетенията, уеднаквяване на критериите за допустимост и свързване на данните от всички съответни нива и органи на управление в „обслужване на едно гише“. Да подобри ефективността и адекватността на социалните помощи чрез тяхното по-добро насочване.

5.           Да предприеме допълнителни мерки за подобряване на бизнес средата. По-специално до март 2015 г. да определи цел за значително намаляване на административните изисквания, включително парафискалните такси. Да се справи с високата степен на разпокъсаност и припокриващи се отговорности чрез рационализиране на административните процеси и чрез изясняване на рамката на вземане на решения и на отчетност на всички равнища на управление, както и на централно правителствено равнище между министерствата и агенциите. Да засили административния капацитет и стратегическо планиране на организационните единици, натоварени с управлението на европейските структурни и инвестиционни фондове, както и да им осигури съответна и стабилна численост на персонала.

6.           Да представи до октомври 2014 г. подробен план за управление на публичната собственост през 2015 г. Да гарантира, че предприятията под контрола на държавата се управляват по прозрачен и подлежащ на отчетност начин, по-специално да разшири изискванията за компетентност за членовете на управителните и надзорните съвети, назначавани от държавата, и да създаде публичен регистър на назначенията. Да засили превенцията на корупцията в публичната администрация и държавните и контролирани от държавата предприятия, включително чрез увеличаване на правомощията за проверки на комисията за конфликт на интереси. Да повиши прозрачността и ефективността на обществените поръчки, както на централно, така и на местно равнище, и капацитета за мониторинг на изпълнението и установяване на нередности.

7.           До края на 2014 г. да засили ролята на търговските съдилища в мониторинга на прозрачността и законосъобразността при прилагането на процедурата за предварителна несъстоятелност на дружества. Да направи преглед на задължителните тестове за неплатежоспособност/неликвидност във връзка с достъпа до производството по предварителна несъстоятелност и да рационализира процедурата за обявяване в неплатежоспособност/неликвидност с цел намаляване на нейната продължителност. Да повиши качеството и ефективността на съдебната система, по-специално чрез осигуряването на стимули за своевременно решаване на съдебните производства по граждански, търговски и административни дела и за прибягване до извънсъдебно уреждане, по-специално при искове с малък материален интерес.

8.           Да допълни прегледите на Европейската централна банка за 2014 г. на качеството на активите и стрес тестовете за устойчивост и да извърши цялостен преглед на портфейлите, предназначен специално за хърватския финансов сектор, с акцент върху важни портфейли, които не са обхванати от проверката на Европейската централна банка, в т.ч. ключови средноголеми и по-малки банки.

Съставено в Брюксел на […] година.

                                                                       За Съвета

                                                                       Председател

[1]               ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 1.

[2]               OВ L 306, 23.11.2011 г., стp. 25.

[3]               COM(2014) 412 final.

[4]               P7_TA(2014)0128 и P7_TA(2014)0129.

[5]               COM(2013) 800 final.

[6]               COM(2013) 790 final.

[7]               SWD(2014)82 final.

[8]               Съгласно член 9, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета.