52014DC0408

Препоръка за

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

относно националната програма за реформи на Ирландия за 2014 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Ирландия за 2014 г.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики[1], и по-специално член 5, параграф 2 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси[2], и по-специално член 6, параграф 1 от него,

като взе предвид препоръката на Европейската комисия[3],

като взе предвид резолюциите на Европейския парламент[4],

като взе предвид заключенията на Европейския съвет,

като взе предвид становището на Комитета по заетостта,

като взе предвид становището на Икономическия и финансов комитет,

като взе предвид становището на Комитета по социална защита,

като взе предвид становището на Комитета по икономическа политика,

като има предвид, че:

(1) На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Европейската комисия да се започне изпълнението на нова стратегия за растеж и работни места — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическите политики, която стратегия е съсредоточена върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала на Европа за устойчив растеж и конкурентоспособност.

(2) На 13 юли 2010 г. въз основа на предложенията на Комисията Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическата политика на държавите членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоки за политиките за заетост на държавите членки, като заедно двата акта представляват т. нар. „интегрирани насоки“. Държавите членки бяха приканени да се съобразят с интегрираните насоки при провеждането на националната си икономическа политика и политика за заетост.

(3) На 29 юни 2012 г. държавните и правителствените ръководители взеха решение относно Пакт за растеж и работни места, с който се предоставя съгласувана рамка за действие на равнището на отделните държави, ЕС и еврозоната, като се използват всички възможни лостове, инструменти и политики. Те взеха решение относно действията, които да бъдат предприети на равнището на държавите членки, като по-конкретно изразиха пълната си ангажираност с постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и с изпълнението на специфичните за държавите препоръки.

(4) Ирландия беше част от програма за макроикономически корекции до декември 2013 г. Тя бе освободена от мониторинга и оценката в рамките на европейския семестър за координация на икономическата политика съгласно член 12 от Регламент (ЕС) № 472/2013 за срока на посочената програма. Предвид на успешното приключване на ирландската програма за макроикономически корекции, Ирландия следва да бъде изцяло включена в рамките на европейския семестър.

(5) На 13 ноември 2013 г. Комисията прие годишния обзор на растежа[5], с което постави началото на европейски семестър за 2014 г. за координация на икономическите политики. На същия ден въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие Доклад за механизма за предупреждение[6].

(6) На 20 декември 2013 г. Европейският съвет одобри приоритетите, насочени към осигуряване на финансова стабилност, фискална консолидация и действия за стимулиране на растежа. Той подчертава необходимостта от провеждане на диференцирана и благоприятстваща растежа фискална консолидация, възстановяване на нормалните условия за отпускане на заеми за икономиката, насърчаване на растежа и конкурентоспособността, справяне с безработицата и социалните последици от кризата и модернизиране на публичната администрация.

(7) На 5 март 2013 г. Комисията публикува резултатите от задълбочения преглед за Ирландия[7], извършен съгласно член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011, и предвид на успешното приключване на ирландската програма за макроикономически корекции, Ирландия следва да бъде изцяло включена в рамките на европейския семестър. Вследствие на анализа си Комисията заключи, че наскоро приключилата програма за макроикономически корекции на Ирландия е била от основно значение за управлението на икономическите рискове и намаляването на дисбалансите. Оставащите макроикономически дисбаланси обаче изискват специално наблюдение и решителни политически действия. По-конкретно, промените във финансовия сектор, високата задлъжнялост в публичния и частния сектор и свързаните с това големи брутни и нетни външни задължения и ситуацията на пазара на труда означават, че все още съществуват рискове.

(8) На 17 април 2014 г. Ирландия представи своята национална програма за реформи, а на 29 април 2014 г. — своята програма стабилност за 2014 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(9) Основните цели на бюджетната стратегия, очертани в програмата за стабилност за 2014 г., са коригирането на прекомерния дефицит до 2015 г. и постигането на средносрочната цел до 2018 г. Целта на програмата е дефицит под 3 % от БВП до 2015 г. в съответствие с препоръката от процедурата при прекомерен дефицит. В програмата се потвърждава средносрочната цел за балансирана бюджетна позиция в структурно отношение, която съответства на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Отвъд 2015 г. в програмата се определя намаление на номиналния бюджетен дефицит с около 1 процентен пункт от БВП на година през периода 2016—2018 г. Целта ѝ е да се намали дългът от почти 124 % от БВП през 2013 г. до 107 % от БВП през 2018 г. Макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози на програмата съответства като цяло на прогнозите на Комисията за 2014 и 2015 г. с някои разлики в приноса към елементите на търсенето. Той бе одобрен от независим орган (Ирландския съвет по финансови въпроси). Прогнозата на органите за следващите години обаче оптимистична. Освен това постигането на бюджетните цели не се подпомага от достатъчно подробно описани мерки за 2015 г. В резултат на това прогнозата на Комисията за дефицита 2015 г. е за по-висока стойност, отколкото препоръчаната от Съвета цел. Въз основа на оценката на програмата и на прогнозата на Комисията, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета, Съветът е на мнение, че целите на програмата съответстват на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж, но трябва да бъдат подкрепени от специфични мерки от 2015 г. нататък. Бяха извършени значителни стъпки за подобряване на важни аспекти на ирландската фискална рамка и качеството и навременността на предоставянето на данни. Средносрочните бюджетни планове обаче не са подкрепени от добре уточнени мерки за корекция и подлежат на преразглеждане по време на решенията за годишния бюджет. Средносрочните тавани на разходите не са достатъчно ограничени от правно обвързващи специфични корекции.

(10) Данъчните реформи допринесоха за фискалната корекция, но може още да се подобри ефективността на данъчната система и пригодността ѝ за стимулиране на растежа. Данъчното облагане бе изместено от данък върху трансакциите към периодичен данък, основан на стойностите на недвижимото имущество, но данъчната основа продължава да бъде относително тясна, тъй като някои видове недвижимо имущество продължават да бъдат извън данъчната мрежа. Данъчното облагане на труда е фрагментирано и сложно. Данъчните основи за данъците върху потреблението и околната среда са стеснени от намалени ставки и освобождавания, а тези данъци благоприятстват растежа в по-голяма степен. Нулевата ставка и намалените ставки върху ДДС водят ефективност на ДДС, по-ниска от средното за ЕС. Намалените ставки на ДДС са широко използвани, за да се постигнат целите на преразпределение, въпреки че не са ефикасен и добре насочен инструмент на политиката, за да защитават уязвимите групи. Допълнително може да се подобри ефективността на данъчните инструменти за околната среда и да се отстранят субсидиите, вредящи на околната среда.

(11) Въпреки че Ирландия е с относително младо население, публичните разходи за здравеопазване са сред най-високите в ЕС през 2012 г. — 8,7 % от БВП, което е значително над средното равнище за ЕС от 7,3 %. Предвид сегашните трудности с управление на бюджета на здравеопазването, очакваният демографски натиск от застаряването на населението означава, че сегашните равнища на обслужване могат да бъдат запазени само при постигането на икономически изгодни подобрения в средносрочен до дългосрочен план. Очаква се до 2060 г. разходите по здравеопазване, дължащи се на демографския натиск, да се увеличат с 1,2 процентни пункта. Предизвикателствата пред здравния сектор са с няколко измерения. Системите и процесите за финансово управление и счетоводство са разпръснати между различните доставчици на здравни услуги. Това предизвиква закъснения и препятствия за събиране и обработка на информацията. То пречи също да се следят разходите за здравеопазване и възпрепятства усилията за постигане на икономическо изгодно и подходящо разпределение на ресурсите. Друго предизвикателство е високото равнище на разходите за фармацевтични продукти, като разходите за извънболнични лекарства са относително високи.

(12) Ирландия е изправена пред предизвикателства, свързани с безработицата, особено дългосрочната и младежката безработица, и все още много хора в трудоспособна възраст са с ниски умения, което води до неравенство и несъответствие между уменията и потребностите на пазара на труда. Дългосрочната безработица спадна постепенно със скорошното засилване на пазара на труда, но остава висока и продължава да се увеличава като дял от общата безработица — над 61 % в края на 2013 г. Безработицата след младите хора достигна над 30 % в края на 2012 г. и в началото на 2013 г. Освен това делът на младите хора, които не работят, не учат и не се обучават, нарасна с осем процентни пункта между 2007 и 2012 г. до 18,7 %, преди да спадне до 16,1 %, но остава сред най-високите в ЕС. Нужно е да се обхванат всички нуждаещи се млади хора в рамките на 4-месечен период в съответствие с гаранция за младежта. С ребалансирането на икономиката са появиха несъответствия между уменията и потребностите на пазара на труда, което превърна възвръщането на уменията и придобиването на нови умения в предизвикателство за системата на образование и обучение. Освен това участието в учене през целия живот е по-ниско от средното за ЕС (7,3 % в сравнение с 10,7 % през 2013 г.).

(13) Ирландия е една от страните с най-голям дял на хората, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност в ЕС, което предизвиква сериозни обществени предизвикателства. Този дял бе по-висок от средното равнище за ЕС преди кризата и се повиши от 14,3 % през 2007 г. до 24,2 % през 2011 г. Ниският интензитет на икономическа активност е особено сериозен сред домакинствата с един родител с деца. Това допринесе за растящ риск от бедност или социално изключване за децата в Ирландия и засилва риска от по-слабо участие на жените на пазара на труда, което беше 67,2 % през 2013 г. в сравнение с 83,4 % за мъжете. В резултат на това вниманието бе насочена към достъпа и достъпните цени до детски грижи — значителна пречка за родителите да започнат работа и да избегнат риска от бедност. Пазарът на труда също е засегнат от капани за безработица. Плоската структура на обезщетенията за безработица по схемите „Обезщетение за търсещите работа“ и „Надбавки за търсещите работа“, неограничената продължителност на „Надбавки за търсещите работа“ и загубата на допълнителни плащания (особено добавките към наема и медицинските карти) при връщане към заетост означават, че коефициентите на заместване на дохода са относително високи за дългосрочно безработните с потенциал за ниски доходи и за другите категории работници в зависимост от семейните обстоятелства.

(14) Отпускането на заеми за МСП остава ниско, като отразява съчетание от ограничено кредитно търсене и ограничения в предлагането, понеже МСП продължават да страдат от прекомерна задлъжнялост и слабо местно търсене, а банките трябва да осъществят допълнителен напредък в постигането на устойчиво решение на техните необслужвани заеми към МСП. Последното проучване на Red C показва, че от 40-те % МСП, поискали банков кредит между октомври 2012 и март 2013 г., 19 % са получили отказ. В края на 2009 г. бе създадена Службата за преглед на кредитите, за да посредничи при спорове между заемодатели и потенциални заемополучатели МСП, на които е отказан кредит. Въпреки положителното въздействие на Службата за преглед на кредитите, то изглежда бе ограничено досега, отчасти поради това че броят на жалбите бе доста малък. МСП разчитат силно на банково финансиране за инвестициите, а небанковите източници на финансиране са относително слабо развити, въпреки че понастоящем се разглеждат някои алтернативи, включително кредитни фондове. С набирането на скорост на възстановяването обаче и с възвръщането на местното търсене е вероятно да се увеличат ограниченията на предлагането, освен ако каналите за предоставяне на кредити не се възстановят по подходящ начин, което от изключително значение за перспективите за растежа. За да се подобри достъпът до финансиране за МСП, бяха въведени специални схеми и фондове, като схемата за гарантиране на кредитите и схемата за финансиране на заеми за микропредприятията, но използването им досега остава ниско.

(15) Въпреки предприетите реформи в банковия сектор в рамките на наскоро изпълнената програма за финансова помощ, все още са налице значителни предизвикателства. Тези предизвикателства бяха анализирани подробно в осъществения от Комисията задълбочен преглед за Ирландия за 2014 г. Необслужваните заеми представляваха почти 27 % от общия размер на непогасените заеми към юни 2013 г. за трите основни местни банки. Задлъжнялостта на частния сектор продължава да бъде сред най-високите в ЕС въпреки предприето наскоро намаляване на задлъжнялостта и това продължава да поставя риск за финансовата стабилност и да бъде тежест за икономиката. Намаляването на задлъжнялостта на домакинствата и МСП е непълно и оздравяването на баланса на банките и МСП е от изключителна важност за възстановяването на кредитните канали. Банковото кредитиране продължава да спада, а банковият сектор все още страда от липса на рентабилност, отчасти поради високия брой ипотечни кредити, обвързани с основния лихвен процент (предишни активи, носещи слаба печалба), в счетоводните баланси на банките.

(16) Високи са разходите за принудително изпълнение на договорите. По-голямата част от тези разходи се пада на таксите за адвокатски услуги — 18 процентни пункта — а високите разходи за юридически услуги засягат структурата на разходите на всички предприятия, включително МСП. Освен това за разлика от другите професионални услуги разходите за юридически услуги не спаднаха от началото на кризата, отчасти поради недостатъчна конкуренция. Органите се ангажираха да започнат реформи в сектора на юридическите услуги като част от програмата за макроикономически корекции. През 2011 г. те публикуваха закон за регулиране на юридическите услуги, който предстои да влезе в сила. Ресурсите на съдилищата и на съдебната администрация за осъществяване на активно управление на досъдебното производство са много ограничени, което вероятно допринася за закъснения в работата на правосъдието и повишава разходите. Освен това са налице значителни недостатъци в способността на Ирландия да събира данни върху качеството и ефективността на съдебната система.

(17) В рамките на европейския семестър Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Ирландия. Тя извърши оценка на програмата за стабилност и на националната програма за реформи. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Ирландия, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на ЕС предвид на необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Европейския съюз чрез принос на равнището на ЕС към бъдещите национални решения. Препоръките ѝ в рамките на европейския семестър са изразени в препоръки 1—7 по-долу.

(18) С оглед на тази оценка Съветът разгледа програмата за стабилност на Ирландия, като становището му[8] е изразено по-специално в препоръки 1 и 2 по-долу.

(19) С оглед на задълбочения преглед, направен от Комисията, и на тази оценка, Съветът разгледа националната програма за реформи на Ирландия и програмата ѝ за стабилност. Неговите препоръки съгласно член 6 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 са изразени в препоръки от 1, 3, 5 и 6 по-долу.

(20) В рамките на европейския семестър Комисията също извърши анализ на икономическата политика на еврозоната като цяло. Въз основа на този анализ Съветът отправи конкретни препоръки към държавите членки, чиято парична единица е еврото. Ирландия следва също да гарантира цялостното и навременно изпълнение на тези препоръки,

ПРЕПОРЪЧВА на Ирландия да предприеме следните действия през периода 2014—2015 г.:

1.           Да изпълни изцяло бюджета за 2014 г. и да осигури корекцията на прекомерния дефицит по устойчив начин до 2015 г. чрез подпомагане на бюджетната стратегия с допълнителни структурни мерки, като същевременно постигне усилието за структурна корекция, посочено в препоръката на Съвета, в рамките на процедурата при прекомерен дефицит. След коригиране на прекомерния дефицит да се стреми към постигане на структурна корекция от поне 0,5 % от БВП годишно или повече, ако икономическите условия са добри или ако това е необходимо, за да се гарантира спазването на правилото за дълга, за да се намали по устойчив начин високото съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП. Да увеличи надеждността на стратегията за фискална корекция, да приложи ефективно многогодишното бюджетно планиране и да определи широки бюджетни мерки в подкрепа на средносрочните фискални цели. Да направи по-обвързващи таваните на държавните разходи, като ограничи нормативното поле за дискреционни промени. За да се подкрепи фискалната консолидация, следва да се разгледа въпросът за повишаването на доходите чрез разширяване на данъчната основа. Да подобри пригодността на данъчната система за опазване на околната среда и стимулиране на растежа.

2.           Да напредне с реформата на сектора на здравеопазването, започната в рамките стратегическата рамка за бъдещото здравеопазване, за да повиши ефективността от гледна точка на разходите. Да приеме допълнителни мерки, за да намали разходите за фармацевтични продукти, включително чрез по-често привеждане на цените в съответствие за патентованите лекарства, повишено навлизане на генеричните лекарства и подобряване на практиките по предписване на лекарства. Да реформира системите на финансово управление на националната служба за здравеопазване, за да рационализира системите за всички доставчици и да подкрепи по-добро управление на исканията за възстановяване на разходите. Да въведе индивидуални здравни идентификационни номера от януари 2015 г.

3.           Да се стреми към допълнителни подобрения в активната политика по заетостта с особено ударение на дългосрочно безработните, лицата с ниски квалификации и — в съответствие с целите на схемата „Гаранция за младежта“ — младите хора. Да осъществи напредък в текущата реформа на системата на допълнително образование и обучение (ДОО), на схемите за подкрепа на заетостта и програмите за чиракуване. Да предостави повече обучение на работното място; да подобри и осигури връзката на курсовете по ДОО и чиракуване по отношение на нуждите на пазара на труда. Да увеличи равнището и качеството на услугите за подкрепа, предоставени от службата за труда Intreo. Да въведе добре работеща система за ориентиране в областта на ДОО между бюрата на Intreo и Съветите за образование и обучение.

4.           Да реши проблема с ниския интензитет на икономическа активност сред домакинствата и да се справи с риска от бедност сред децата чрез постепенно намаляване на обезщетенията и допълнителните плащания след връщане към заетост. Да улесни участието на жените на пазара на труда, като подобри достъпа до целодневни детски грижи на по-достъпни цени, особено за семействата с ниски доходи.

5.           Да разработи допълнителни инициативи на политиката за сектора на МСП, включително инициативи за справяне с проблемите с наличието на банково и небанково финансиране и преструктуриране на дълга. Да осъществи напредък по инициативите за подобряване на достъпа на МСП до банкови кредити и небанково финансиране. Да въведе система за наблюдение за кредитирането на МСП в банковия сектор. Същевременно да работи, за да гарантира, че наличните небанкови кредитни инструменти, включително трите фонда за МСП, съфинансирани от Националния пенсионен резервен фонд, Microfinance Ireland (ирландски фонд за микрофинансиране) и временната схема за гарантиране на заемите, се използват по-добре. Да насърчава използването от МСП на тези и на други небанкови схеми. Да увеличи видимостта на Службата за преглед на кредитите и способностите ѝ за посредничество при спорове между банки и потенциални заемополучатели МСП, на които е бил отказан кредит.

6.           Да наблюдава резултатите на банките по отношение на целите за преструктуриране на просрочените ипотеки. Да обяви амбициозни цели за третото и четвъртото тримесечие на 2014 г., за да могат основните ипотечни банки да предложат и сключат решения за преструктуриране на ипотеките, просрочени с над 90 дни, за да могат устойчиво да разрешат просрочените ипотеки до края на 2014 г. Да продължи да оценява устойчивостта на сключените споразумения за преструктуриране чрез одити и целенасочени прегледи на място. Да разработи насоки за устойчивост на решенията. Да публикува редовно данни за портфейлите на банките със заеми за МСП, при които е налице просрочване, за да увеличи прозрачността. Да разработи стратегия за справяне с излагането на търговско недвижимо имущество с просрочена ипотека. Да създаде централен кредитен регистър.

7.           Да намали разходите за съдебни производства и услуги и да насърчи конкуренцията, включително чрез привеждане в сила на закона за регулиране на юридическите услуги до края на 2014 г., включително разпоредбата му, позволяваща създаването на мултидисциплинарни практики, и чрез стремеж за премахване на запазеното право на адвокати върху имущество или документи на клиентите им (solicitor's lien). Да наблюдава отражението му, включително разходите за правни услуги. Да осъществят стъпки на изпълнение, за да гарантират, че Органът за регулиране на юридическите услуги функционира незабавно и че изпълнява задълженията си по законодателството, включително що се отнася до публикуването на наредби или насоки за мултидисциплинарни практики и решаването на жалби. Да подобри системите за събиране на данни, за да позволи качеството и ефективността на съдебните производства.

Съставено в Брюксел на […] година.

                                                                       За Съвета

                                                                       Председател

[1]               OВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 1.

[2]               OВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25.

[3]               COM(2014) 408 final.

[4]               P7_TA(2014)0128 и P7_TA(2014)0129.

[5]               COM(2013) 800 final.

[6]               COM(2013) 790 final.

[7]               SWD(2014) 79 final.

[8]               Съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (EО) № 1466/97 на Съвета.