52014DC0401

Препоръка за

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

относно прилагането на общите насоки за икономическите политики на държавите членки, чиято парична единица е еврото

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 136 във връзка с член 121, параграф 2 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики[1], и по-специално член 5, параграф 2 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси[2], и по-специално член 6, параграф 1 от него,

като взе предвид препоръката на Европейската комисия[3],

като взе предвид заключенията на Европейския съвет,

като взе предвид становището на Икономическия и финансов комитет,

като взе предвид становището на Комитета за икономическа политика,

като има предвид, че:

(1)       Сегашната икономическа ситуация в еврозоната се характеризира с постепенно, но все още нестабилно икономическо възстановяване. През 2013 и началото на 2014 г. инфлацията в еврозоната спадна значително и в бъдеще се очаква да нарасне много бавно през прогнозния период, което отразява съществуващото забавяне в еврозоната, заедно с продължаващите корекции на относителните цени в уязвимите икономики и продължаващото повишаване на обменния курс на еврото. Освен това, докато възстановяването придобива все по-широка основа, различията в страните от еврозоната остават високи.

(2)       Еврозоната е повече от съвкупността от своите членове. Икономическата и финансова криза ясно показа тесните взаимовръзки в нея и подчерта необходимостта от по-силна координация на фискалните, финансовите и структурните политики на членуващите в нея държави, за да се гарантира съгласувана политика за еврозоната като цяло. Държавите членки от еврозоната се ангажираха да проведат набор от широкомащабни реформи и да координират политиката си чрез подписването на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз на 2 март 2012 г. Влизането в сила през 2013 г. на регламентите от „двойния пакет" ще даде допълнителен тласък на координирането на бюджетната и икономическата политика в еврозоната. Членовете на еврозоната носят специфична отговорност за ефективното прилагане на новата рамка за управление. Това изисква увеличен партньорски натиск за подкрепа на изпълнението на националните реформи, оценка в по-голяма степен на тези реформи от перспектива на еврозоната, интернализиране на потенциалните ефекти на разпространение и стимулиране на политиките от особена важност за доброто функциониране на ИПС.

(3)       Като се има предвид високата степен на взаимозависимост между държавите членки от еврозоната, съществуват потенциално значими ефекти на разпространение, свързани с прилагането на структурните реформи, които трябва да бъдат взети предвид, за да се гарантират създаването на оптимални политики и тяхното прилагане индивидуално от членовете на еврозоната и от еврозоната като цяло. Например едно по-съгласувано действие при прилагането на реформите би улеснило необходимата конвергенция между държавите членки. Ранното дискутиране на плановете за реформи на държавите членки от еврозоната, като се надгражда върху съществуващите практики, и ефективното прилагане на процедурата за макроикономическите баланси са от ключово значение в този аспект.  

(4)       Едно от ключовите предизвикателства, пред които е изправена еврозоната, е да се намали държавният дълг, като се следват диференцирани, ориентирани към растеж фискални политики, като в същото време се увеличи потенциалът за растеж на еврозоната. Благодарение на усилията за консолидация през изминалите години фискалната ситуация в еврозоната се подобри, но редица членове на еврозоната все още трябва да продължат с фискалните корекции, за да намалят много високите нива на дълга. Всички членове на еврозоната трябва да подобрят качеството на публичните финанси с цел увеличаване на продуктивността и заетостта.

(5)       Инвестициите в еврозоната намаляха значително през първата фаза на кризата и все още не са възстановили средните си стойности в дългосрочен план. Тенденциите за слаби инвестиции се дължат на комбинираното въздействие на намаляването на задлъжнялостта на частния сектор, финансовата фрагментация и на положените необходими усилия за фискална консолидация, които доведоха до намаляване на публичните инвестиции. Увеличаването на инвестициите в инфраструктурата и уменията е от основно значение за поддържането на възстановяването и за повишаването на потенциалния растеж. По-голямата част от инвестициите трябва да дойде от частния сектор, но органите на държавна власт могат да играят важна роля в създаването на благоприятстващи условия.

(6)       В еврозоната кредитните потоци за реалната икономика продължават да бъдат слаби, а фрагментацията на финансовия пазар е все още висока, въпреки намаляването на напрежението по отношение на държавния дълг. Достъпът до финансиране, по-специално за МСП, остава предизвикателство в много държави членки, което води до риск от подкопаване на икономическото възстановяване. Това изисква инициативи, насочени към възстановяване на кредитните потоци, разработване на капиталовите пазари и стимулиране на дългосрочното финансиране на икономиката. Действия, като завършване на оздравяването на балансовите отчети на банките, продължаване, където е необходимо, на процеса на укрепване на капиталовите буфери, анализ на качеството на активите и стрес тестове помагат за установяването на евентуални слаби места и укрепват доверието в сектора като цяло. По отношение на банковия съюз бе постигнат значителен напредък, по-специално с установяването на Единния надзорен механизъм и сключването на споразумението за Единния механизъм за преструктуриране.

(7)       Финансовата криза разкри наличието на пропуски в структурата на Икономическия и паричен съюз. На 28 ноември 2012 г. Комисията представи подробен план за задълбочен и истински Икономически и паричен съюз с цел започване на дебат на европейско равнище. На 5 декември 2012 г. председателят на Европейския съвет, в тясно сътрудничество с председателя на Европейската комисия, председателя на Еврогрупата и председателя на Европейската централна банка, представи доклад, основаващ се на редица идеи от подробния план на Комисията и включващ времева рамка и поетапен процес към изграждането на Икономическия и паричен съюз. Европейският парламент изрази становището си в своя резолюция от 20 ноември 2012 г. Оттогава досега бяха предприети значителни стъпки. По-нататъшно развиване на ИПС ще изисква постепенен подход, съчетаващ дисциплина и солидарност. Пакетът от шест и пакетът от два законодателни акта предвиждат първи преглед на тяхното прилагане до края на 2014 г.,

ПРЕПОРЪЧВА на държавите членки от еврозоната да предприемат действия индивидуално и колективно, без да се накърнява компетентността на Съвета по отношение на координацията на икономическите политики на държавите членки, но по-специално в контекста на координацията на икономическата политика в рамките на Еврогрупата, за периода 2014—2015 г., с цел:

1.           Да се насърчава и следи, в тясно сътрудничество с Комисията, прилагането на структурните реформи в областите, които са най-важни за безпроблемното функциониране на еврозоната, с цел да се засилят конвергенцията и коригирането на вътрешните и външните дисбаланси. Да се оцени и стимулира напредъкът в изпълнението на реформите в държавите членки от еврозоната с прекомерни дисбаланси и в държавите членки от еврозоната с дисбаланси, изискващи решителни действия, за да се ограничи разпространението на проблемите в останалата част от еврозоната, и да се насърчат подходящите политики в държавите с големи излишъци, за да се оптимизира положителният ефект на разпространение. Регулярно да се провеждат тематични дискусии по структурните политики с потенциално значителен ефект на разпространение, като вниманието се съсредоточи върху намаляването на голямата данъчна тежест върху труда и реформирането на пазарите за услуги.

2.           Да се координират фискалните политики на държавите членки от еврозоната, в тясно сътрудничество с Комисията, по-специално при оценката на проектите на бюджетни планове, за да се гарантира съгласувана и ориентирана към растеж фискална политика в рамките на еврозоната. Да се подобрят качеството и устойчивостта на публичните финанси, като се увеличат материалните и нематериалните инвестиции на национално равнище и на равнището на ЕС. Да се гарантира укрепването на националните фискални рамки, включително националните фискални съвети.

3.           Да се осигури устойчивостта на банковата система, по-специално като се предприемат необходимите действия с оглед на прегледа на качеството на активите и с оглед на стрес тестовете и като се приложат регламентите за банковия съюз, включително относно по-нататъшната работа, предвидена през преходния период за ЕМП. Да се стимулират инвестициите от частния сектор и да се увеличи кредитният поток за икономиката чрез действия за подобряване на достъпа на МСП до кредитиране, за задълбочаване на капиталовите пазари и за възобновяване на пазара на секюритизация, в съответствие с предложенията и с графика в Съобщението на Комисията относно дългосрочното финансиране на европейската икономика.

4.           Да се постигне напредък в задълбочаването на Икономическия и паричен съюз и да се допринесе за подобряване на рамката за икономическия надзор в контекста на прегледа, предвиден за края на 2014 г.

Съставено в Брюксел на […] година.

                                                                       За Съвета

                                                                       Председател

[1]               ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 1.

[2]               ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25.

[3]               COM(2014) 401 final.