52014DC0072

1.           Въведение

В продължение на повече от петнадесет години ЕС допринася за укрепването и развитието на интернет: в качеството си на съществен елемент на ежедневието и основен стълб на единния цифров пазар интернет спомага за иновациите, растежа, търговията, демокрацията и правата на човека[1]. За интернет икономиката в ЕС се предвижда растеж от почти 11 %, а нейният дял в БВП се очаква да нарасне от 3,8 % през 2010 г. на 5,7 % през 2016 г.[2] Малките и средните предприятия, които интензивно използват интернет, се разрастват почти два пъти по-бързо от другите[3]. Оползотворяването на този икономически потенциал трябва да продължи, като се гарантира достъпът на физическите лица до съдържанието, продуктите и услугите, които желаят да получат, и възможността им да определят кои от личните си данни искат да споделят с други лица. Сигурните, стабилните и устойчивите мрежи формират основата на внушаваща доверие и процъфтяваща интернет икономика[4]. Общодостъпният и свободен интернет, в чиято среда са валидни всички права и свободи на хората в реалния свят, улеснява социалния и демократичния напредък в световен мащаб.

От съществено значение за съхраняването на тези блага е устойчивото управление на интернет с участието на всички заинтересовани страни[5]. Управлението на интернет обхваща най-разнообразни организации[6] и се разбира в широк смисъл като „разработване и прилагане от правителствата, частния сектор и гражданското общество — съобразно тяхната роля — на общоприети принципи, норми, правила, процедури за вземане на решения и програми, които определят еволюцията и използването на интернет“[7].

Напоследък зачестиха противоречивите виждания за бъдещето на интернет и за начините за устойчиво укрепване на управлението с участието на различните заинтересовани страни. върху доверието в интернет отрицателно се отразиха и разкритията за широкомащабни програми за наблюдение и страхът от престъпления в кибернетичното пространство. Ако доверието в интернет и в настоящото му управление продължи да намалява, това би могло да забави иновациите и растежа на европейските интернет дружества. То може също така да доведе до натиск за нови регионални и национални структури за управление, вследствие на което да се получи нарушаване на целостта на интернет.

В настоящото съобщение се предлагат основните положения за обща европейска концепция за управлението на интернет, която:

l да защитава и подкрепя основните права и демократичните ценности, както и съставените от различни заинтересовани страни структури за управление, които се основават на ясни правила и спазват посочените права и ценности[8];

l да функционира като единна и цялостна мрежа, ръководена от същите закони и стандарти, които се прилагат в други области на ежедневието, и която позволява на физическите лица да се възползват от правата си и от средства за правна защита, когато тези права са нарушени;

l е изградена по модел за действителното участие на различните заинтересовани страни в управлението,

· в който са заложени необходимите междуправителствените обсъждания в многостранен контекст с пълното разбиране, че интернет се изгражда и поддържа от различните заинтересовани страни и правителства, и

· при който решенията се вземат въз основа на принципите на доброто управление, включително прозрачност, отчетност и приобщаване на всички съответни заинтересовани страни;

l разполага с укрепен и реформиран Форум за управление на интернет;

l разчита на глобализирана Интернет корпорация за присвоени имена и адреси (ICANN) и Служба за присвояване на имена и адреси в интернет (IANA).

Настоящото съобщение е изготвено въз основа на предходното съобщение на Европейската комисия от 2009 г. за управлението на интернет, по-специално що се отнася до укрепването на модела за участие на различните заинтересовани страни. В него не се отправя призив за нов международен правен инструмент за решаване на проблемите по управлението на интернет[9].

В настоящото съобщение се обръща особено внимание на областите на политиката, които са от значение за сложната система за управление на интернет. В раздели 2, 3 и 4 са разгледани основните теми, по които се водят дебати понастоящем, а именно разработването на принципи за управление на интернет, рамки за сътрудничество и основни функции на интернет. В раздел 5 се правят конкретни предложения за укрепването на сегашния модел за участие на различните заинтересовани страни. В раздели 6, 7 и 8 се разглеждат в перспектива някои от основните въпроси, на които трябва да се обърне внимание в контекста на управлението на интернет в бъдеще, а именно силното взаимодействие между техническите стандарти и политиката по отношение на интернет, основните предизвикателства по възстановяването на доверието и конфликтите на юрисдикции и закони. Много от повдигнатите въпроси ще бъдат предмет на по-нататъшни конкретни консултации със заинтересованите страни.

2.           Принципен подход

Силата на интернет се състои в неговия отворен и децентрализиран характер, основаващ се на общодостъпни стандарти, които не създават особени пречки за навлизане. Европейският съюз винаги е определял интернет като единно и неразпокъсано пространство, в което всички ресурси следва да бъдат достъпни по един и същ начин независимо от местоположението на потребителя и доставчика. Това важи в особено голяма степен, когато те са свързани с правата на човека — например когато някои държави се опитват да ограничат връзката на своите граждани с външния свят чрез цензура и други мерки под претекст, че се създава риск за сигурността. Блокирането или забавянето на достъпа, както и дискриминацията по отношение на съдържанието, приложенията и услугите, противоречи на общодостъпния характер на интернет[10]. Дори когато са налице сложни регулаторни или политически предизвикателства, филтрирането на интернет трафика по границите или други чисто национални подходи могат да доведат до нарушаване на целостта на интернет и да застрашат икономическия растеж и свободното движение на информацията. Това не изключва необходимостта от увеличени усилия за разнообразяване на използваната инфраструктура, като например местните интернет възли за обмен на данни и преносен капацитет, които могат да повишат устойчивостта и надеждността на интернет, както и от мерки за защита на основните права и реагиране на безпокойството, породено от разкритията за широкомащабни наблюдателни и разузнавателни дейности.

Вече над две години Комисията препоръчва подход, обобщен под съкращението COMPACT [11]: т.е. интернет като пространство на гражданска (Civic) отговорност, един (One) цялостен ресурс, управляван по подход с участието на различните заинтересовани страни (Multistakeholder) в подкрепа (Promote) на демокрацията и правата на човека, основан на солидна технологична архитектура (Architecture), която поражда доверие (Confidence) и улеснява постигането на прозрачно (Transparent) управление на основната инфраструктура на интернет, както и на осъществяваните чрез нея услуги.

COMPACT се основава на Туниската програма от 2005 г. Оттогава насам се засили обсъждането на различни принципи за управление на интернет в рамките на редица форуми, но в повечето случаи те са подкрепяни от твърде малка група от заинтересовани страни или са с ограничен географски обхват[12]. Намирането на обща позиция може да бъде стимулирано посредством процес, който да доведе до по-съгласуван набор от принципи за управлението на интернет, ползващ се с по-широка подкрепа.

Комисията подкрепя установяването съвместно с всички заинтересовани страни на съгласуван набор от глобални принципи за управление на интернет, съобразени с основните права и демократичните ценности. Комисията ще улесни дискусиите между заинтересованите страни, включително чрез платформи за тяхното участие и Групата на високо равнище относно управлението на интернет[13]. Комисията приканва Съвета и Европейския парламент да допринесат за обща европейска позиция на всички съответни форуми.

3.           Рамка за съвместно управление

С оглед на световното икономическо и социално значение на интернет от съществено значение са основаните на взаимно уважение разговори между всички заинтересовани страни относно бъдещото развитие на глобалното управление на интернет. В резултат на WSIS беше създаден Форумът за управление на интернет (IGF), за да се улеснят насочените към бъдещето дискусии между всички заинтересовани страни, много от които преди не участваха активно в сътрудничеството. Важно е обаче да се подобрят качеството и формата на резултатите от IGF, за да се повиши въздействието му върху глобалното управление на интернет и върху съответните политики.

По-тясното взаимодействие между заинтересованите страни, участващи в управлението на интернет, следва да се насърчава чрез диалози по конкретни проблеми, а не чрез нови органи. Това би позволило на съответните заинтересовани страни да разглеждат специфични предизвикателства отвъд границите на отделните структури и организации. Такива действия могат да бъдат инспирирани от децентрализираната архитектура на интернет, която следва да служи като модел за по-добро взаимодействие между всички страни.

Освен това посредством устойчив модел ясно трябва да се определи ролята на отделните участници в процеса на управление, включително ролята на държавните органи, да изпълняват своите отговорности за обществения ред в съответствие с правата на човека в онлайн средата[14]. За постигане на устойчивост е необходимо също така всички заинтересовани страни да поемат споделен ангажимент към съгласуван набор от принципи за управление на интернет.

От съществено значение е наличието на механизми за отчетност на участниците в интернет пространството, включително организациите, отговорни за изпълнението на ключови задачи във връзка с интернет. Чрез механизми като самооценката и независимата (партньорска) оценка може да се спомогне за изпълнението и да се изведат препоръки за подобрения.

Потвърждението на ангажиментите от страна на ICANN и използваните от нея групи за оценка с участието на различните заинтересовани страни може да послужи за пример на други организации и процеси.

Комисията ще си сътрудничи със заинтересованите страни за:

— укрепване на Форума за управление на интернет, като се вземат предвид препоръките на работната група за подобрения в този форум[15];

— ясно определяне на ролята на държавните органи в контекста на участието на различните заинтересовани страни в съответствие с принципите за отвореност на интернет и свободен достъп до него;

— улесняване на диалога с различните заинтересовани страни и вземане на решения с тяхното участие по проблеми отвъд границите на отделните организации.

4.           Глобализация на основните решения относно интернет

Интернет се превърна в ключова инфраструктура, обхващаща целия свят. Тя функционира добре без структурен надзор от страна на международни междуправителствени органи. В същото време подобреният международен баланс в рамките на съществуващите структури може да повиши легитимността на сега действащите договорености относно управлението.

През 2005 г. правителството на САЩ се ангажира да работи с международната общност за премахване на опасенията за обществения ред във връзка с управлението на националните домейни от първо ниво (ccTLD)[16]. Това обаче все още не е осъществено напълно. В своето съобщение от 2009 г.[17] Европейската комисия изтъкна, че основните функции и организации на интернет все още не са придобили напълно международен характер.

От 2009 г. насам ICANN предприема действия в тази насока, по-конкретно чрез създаването на оперативни центрове в Истанбул и Сингапур през 2013 г. Тези действия се посрещат с одобрение. Въпреки това статутът на ICANN по калифорнийското право с договорни отношения с една-единствена държава не се промени. Изключителните взаимоотношения на ICANN с едно-единствено правителство — както се вижда от нейното „Потвърждение на ангажиментите“ — е наследство от миналото на интернет; те трябва да придобият по-международен характер днес, когато интернет се е утвърдил като жизненоважна поддържаща функция за обществата и икономиките в целия свят. През октомври 2013 г., в своята декларация от Монтевидео относно бъдещето на сътрудничеството в областта на интернет[18], ръководителите на организациите, отговорни за координацията на техническата инфраструктура на интернет, призоваха за ускорена глобализация на функциите на ICANN и IANA. На световната среща на различните заинтересовани страни относно бъдещето на управлението на интернет, която ще бъде проведена в Бразилия през април 2014 г., следва да се набележат конкретни и изпълними действия за глобализиране на функциите на ICANN и IANA[19].

Комисията ще си сътрудничи с всички заинтересовани страни за:

— определяне на начина за глобализиране на функциите на IANA, като същевременно се гарантира запазването на стабилността и сигурността на системата за имена на домейни;

— създаване на ясен график за глобализацията на ICANN, включително по отношение на нейното потвърждение на ангажиментите.

5.           Процес с участието на различните заинтересовани страни

Процесите с участието на различните заинтересовани страни във връзка с интернет придобиха разнообразни форми, простиращи се от просто свързване в мрежа до вземане на решения с глобално въздействие (например предприетите от ICANN) и определяне на спецификации от Работната група за интернет инженеринг (IETF)[20]. Въпреки това твърдението, че в даден процес участват различните заинтересовани страни, само по себе си не гарантира, че резултатите от него ще получат широко признание като легитимни. Комисията продължава да подкрепя прилагането на подход за действителното участие на различните заинтересовани страни в управлението на интернет, който може да осигури тази легитимност.

С цел по-нататъшно укрепване на модела за участие на различните заинтересовани страни Европейската комисия предлага съответните процеси във връзка с политиките по отношение на интернет да са съобразени не само със спазването на правата на човека, но и със следните условия:

·Прозрачност. Всички заинтересовани страни трябва да имат реален достъп до организационните процеси и процедури на функциониране на съответния орган и да разполагат със свързаната с тях информация. По този начин следва по-специално да се избегне дейността от името на пасивни заинтересовани страни.

·Приобщаване и баланс. Субектите, от които зависи приобщаващият характер на процесите, трябва да положат необходимите усилия, за да достигнат до всички страни, имащи отношение към разглежданата тема, и да им предложат справедливи и реални възможности за участие и принос на всички ключови етапи от процеса на вземане на решения, като същевременно се избягва овладяването на процесите от господстващи заинтересовани страни или частни интереси.

·Отчетност. Следва да са налице ясни и публично обявени ангажименти за редовно отчитане пред съответните заинтересовани страни или независими надзорни органи, както и да се дава възможност на всяка от страните да търси удовлетворение чрез ефективни механизми за разрешаване на спорове.

Наред с това при подходите за участие на различните заинтересовани страни следва да се предприемат подходящи усилия за преодоляване на значителните различия в способността за участие между групите от заинтересовани страни, за да се гарантира по-добре представителността — например чрез принципното разрешаване на дистанционно участие. Следва също така да се отчита, че всеки от различните етапи от процесите на вземане на решения поставя специфични изисквания и може да обхваща различни групи от заинтересовани страни. Комисията приветства факта, че някои групи заинтересовани страни разработват насоки за участието на различните заинтересовани страни, и призовава за продължаване на тези усилия. Стабилните процеси с участието на различните заинтересовани страни остават от съществено значение за бъдещото управление на интернет. В същото време те не следва да влияят върху способността на държавните органи, чиито правомощия и легитимност произтичат от демократични процеси, да изпълняват своите отговорности за обществения ред, когато те са съвместими с общоприетите права на човека. Това включва тяхното право на регулаторна намеса, когато е необходима такава.

Европейската комисия твърдо подкрепя модела за участие на различните заинтересовани страни в управлението на интернет. Тя призовава заинтересованите страни да действат за по-нататъшно укрепване на устойчивостта на модела, като се повишат приобщаването, прозрачността и отчетността на участниците и процесите.

Комисията ще работи съвместно със заинтересованите страни за обмен на най-добри практики.

Осигуряване на всеобхватно участие

Широката гама от свързаните с интернет области на политиката в съчетание с нейната сложна институционална рамка затруднява ефективното участие на много от заинтересованите страни в разработването на политики по отношение на интернет. Това може да допринесе за пораждането на общо впечатление за изключване от участие и лишаване от права. В този контекст трябва да се вземат предвид и нуждите на хората с увреждания[21]. Необходими са и допълнителни усилия за разширяване на структурите за участие на различните заинтересовани страни в държави, където тези страни в момента не са достатъчно добре представени. Уместен пример за това е оказваната от регионалните интернет регистри за Европа и Северна Америка подкрепа за създаването на подобен регистър за Африка.

Един от начините за справяне с това предизвикателство е да се улесни достъпът до форуми и информация чрез принципното въвеждане на възможността за дистанционно участие в срещи. В по-далечна перспектива за по-широкото участие на заинтересованите страни могат да спомогнат средствата за извличане и визуализиране на данни, прилагани към свободно достъпни данни и информация за политиката по отношение на интернет и управлението му.

Комисията планира да разработи онлайн платформа, наречена Световна обсерватория за политиките по отношение на интернет (Global Internet Policy Observatory — GIPO)[22], чрез която тази информация може да бъде канализирана и да стане широкодостъпна. Целта е GIPO да бъде световен онлайн ресурс, чрез който да се наблюдава разработването на политики, нормативни актове и технологии във връзка с интернет, с оглед да се улесни установяването на връзки между различните форуми и дискусионни групи, така че да се преодолее изолацията на политиките и да се спомогне за представяне на информацията в нейния контекст. Това ще улесни заинтересованите страни с ограничени ресурси да следят и разбират управлението на интернет и съответните политики, както и да участват в тях.[23]

Комисията предлага през 2014 г. да започне разработването на Световната обсерватория за политиките по отношение на интернет (GIPO) като ресурс за световната общност.

Комисията призовава заинтересованите страни да участват в изграждането на необходимия капацитет, за да се установят и насърчават процесите с участието на различните заинтересовани страни в държавите и регионите, където тези процеси все още не съществуват или са по-слабо развити.

През 2014 г. Комисията, заедно с получателите, ще продължи да укрепва своите програми за подпомагане на развитието в подкрепа на медиите и свободата на словото, както и за изграждане на технологичен, политически и регулаторен капацитет.

Вече е придобит известен опит по прилагането на модела за участие на различните заинтересовани страни за формулирането на национални политики по отношение на интернет. В ЕС примерите за това включват френския Национален съвет по цифрови технологии (Conseil National du numérique), а в Обединеното кралство — Консултативната група с участието на различните заинтересовани страни по въпросите на управлението на интернет (Multistakeholder Advisory Group on Internet Governance). Извън Съюза важен пример е бразилският Комитет за управлението на интернет (Comitê Gestor da Internet), който включва различните заинтересовани страни в консултативния процес на разработването на политики по отношение на интернет[24]. Подобни механизми могат да бъдат прилагани ползотворно на европейско равнище за намаляване на бъдещата разпокъсаност на политиките, свързани с управлението на интернет, като евентуално се изхожда от опита на съществуващите мрежи[25]. Така ще се отговори на необходимостта да се разполага на ранен етап с механизъм за консултации нагоре по веригата, който е приспособен към бързия ритъм на технологичните промени и произтичащите от тях последици за политиките, свързани с управлението на интернет, чрез постоянен диалог с широка и сложна гама от групи от заинтересовани страни. Друга важна функция би била подпомагането на координацията на дейностите на съществуващите консултативни органи в ЕС, когато това е целесъобразно. Комисията трябва да е в състояние да поддържа ползотворни отношения с разнообразните заинтересовани по отношение на интернет страни в Европа, включително инициативите по места, които са неделима част от системата на интернет.

Комисията ще започне широки консултации с гражданското общество, техническата и академичната общност и европейската промишленост, както и с Европейския парламент и държавите членки, относно начините за осигуряване на адекватното и прозрачно участие на всички заинтересовани страни във формулирането на бъдещите европейски политики за управление на интернет.

6.           Технически стандарти, определящи развитието на интернет

Техническите подробности по интернет протоколите и други спецификации за използваните при него информационни технологии могат да имат значителни последици за обществения ред. Те могат да окажат въздействие върху правата на човека, свързани например със защитата на личните данни и сигурността на потребителите, достъпа им до разнообразни знания и информация, както и свободата на словото в интернет. Те могат да засегнат и други заинтересовани страни, включително дружества, които осъществяват стопанска дейност онлайн, чиито опасения относно сигурността също трябва да бъдат взети предвид.

Комисията приветства усилията на техническата общност да установи подходи за определяне на спецификациите въз основа на опасенията за обществения ред. Положителните примери включват технически насоки за защита на личните данни при нови протоколи[26], признаването на многоезичието за интернационализирани имена на домейни и въвеждането на стандарти за достъпност за хора с увреждания. Подобни усилия са особено важни, тъй като технологиите въз основа на интернет протокола (IP) все повече се използват в традиционни икономически сектори като енергетиката, транспорта и финансовата сфера, както и в здравеопазването.

Независимо от това, дори при отворен процес на обсъждания по технически въпроси, ключовите решения често се изготвят от технически експерти при липса на широко представителство на заинтересованите страни. Ефективният подход за участие на различните заинтересовани страни в определянето на спецификации за интернет ще се основава на ефикасно взаимодействие между технически фактори и съображения, свързани с обществения ред[27], така че в техническите спецификации по-систематично да се отчитат опасенията за обществения ред. Това е особено важно, когато явно са засегнати законни права на физическите лица и най-вече техни човешки права. В същото време при разпределянето и управлението на интернет ресурси се следват правила, които са създадени в процеси с участието на множество заинтересовани страни.

Последиците от това развитие на стандартизацията по отношение на интернет налагат открита обществена дискусия с всички заинтересовани страни.

Важно е също така да се подкрепя прилагането на отворени стандарти от европейския интернет сектор и неговото участие в разработването на такива стандарти.

Комисията, заедно със заинтересованите страни (включително европейският интернет сектор), предлага да се проведе поредица от семинари с международни експерти по право, етика[28], обществени науки, икономика, международни отношения и технологии. Очакваните резултати от тях ще се състоят в конкретни и задължителни препоръки за гарантирането на съгласуваност между съществуващите нормативни уредби и новите форми за стандартизация по отношение на интернет.

Комисията насърчава всички заинтересовани страни да укрепват (и, където е целесъобразно, да създават) структурирани механизми за редовно, своевременно и действително всеобхватно участие нагоре по веригата в оценката и обсъждането на технически решения. При тези структурирани механизми следва се търси и съгласуваност на техническите решения с правата на човека.

7.           Изграждане на доверие

Доверието в интернет и управлението му е предпоставка за оползотворяване на неговия потенциал като двигател на икономическия растеж и иновациите. Безопасността, сигурността, стабилността и устойчивостта на интернет са от решаващо значение, за да се запазят и увеличат икономическите и социални ползи от цифровата среда.

Комисията се стреми да отговори на тези предизвикателства, по-специално чрез реформа на нормативната уредба на ЕС за защита на данните[29], ефективна борба срещу престъпленията в кибернетичното пространство и амбициозен подход към сигурността в него — например Стратегията на ЕС за киберсигурност[30]. Тази стратегия цели да превърне онлайн средата в ЕС в най-безопасната в света, като в същото време се съхранят и поощряват основните права[31]. Упражняването на тези основни права се възпрепятства отвсе повече онлайн дейности.

Престъпленията в кибернетичното пространство, включително онлайн насилието върху деца[32], кражбите на самоличност, кибератаките, измамите с безналично плащане и други видове незаконна обработка на лични данни, представляват сериозна заплаха за доверието в използването на интернет. Комисията е поела ангажимент за драстично намаляване на престъпленията в кибернетичното пространство.

Ролята на техническата общност е от решаващо значение, включително чрез осигуряване на доверие в комуникациите въз основа на IP и устойчивост на системите за криптиране за повишаване на надеждността на тези комуникации. Това ще помогне за ефективна борба срещу престъпленията в кибернетичното пространство и гарантиране на неприкосновеността на личния живот на потребителите.

Друга причина за загубата на доверие в интернет и в сега действащите договорености за управлението му са широкомащабните наблюдателни и разузнавателни дейности. Комисията отговори на някои от тези опасения — по-специално в съобщението си за възстановяване на доверието в международното предаване на лични данни[33]. Необходимо е също така да се предприемат мерки по отношение на последиците за глобалното управление на интернет.

Комисията ще работи съвместно със Съвета и Европейския парламент за постигане на бързо приемане и прилагане на основни законодателни актове, включително за реформа на нормативната уредба за защита на данните и предложената Директива за мрежова и информационна сигурност, за да се укрепи доверието в интернет.

Комисията е твърдо решена да работи заедно със своите партньори за възстановяване на доверието в интернет, включително чрез укрепване на неговото глобално управление, което е основна предпоставка за устойчиво бъдеще на общодостъпния интернет.

8.           Конфликти на юрисдикции и закони

Подобно на други трансгранични дейности, интернет поставя редица предизвикателства пред правоприлагането. Макар че тези предизвикателства невинаги са специфични за интернет, огромното количество и разнообразие на трансграничните трансакции, които се извършват онлайн, налагат по-задълбочено обсъждане на начина, по който съществуващите разпоредби се прилагат в интернет.

Екстериториалното прилагане на националното законодателство, което често се основава на географския аспект на системата за имена на домейни, доведе до редица противоречащи си съдебни решения[34]. Това може да доведе например до случаи, в които имена на домейни, използвани в рамките на една юрисдикция, се отменят въз основа на разпоредбите на друга юрисдикция в зависимост от географското местоположение на регистратора или регистъра.

Все повече дейности по интернет се уреждат от договорни споразумения по интернет между частни дружества и потребителите. От значение в този контекст са и извъндоговорните задължения на търговците и посредниците за електронна търговия. Сложността и, в някои случаи, непрозрачността на тези мерки, включително по отношение на разпоредбите за приложима юрисдикция и право, могат да доведат до известна правна несигурност.

От гледна точка на частното право в някои области съществуват единни европейски правила относно юрисдикцията и признаването и изпълнението на съдебни решения и стълкновителни норми, по-специално по отношение на договорни и извъндоговорни задължения. Тези правила уреждат такива проблеми в рамките на Европейския съюз. На международно равнище стълкновителните норми не са достатъчно развити, което води до нерешени стълкновения на закони извън Съюза. По-специално за услуги посредством интернет, които са трансгранични по своята същност, като например услуги чрез изчислителни облаци, тези усложнения на международно равнище могат да спъват растежа.

При разрешаването на конфликтите между международната интернет юрисдикция и националните юрисдикции следва да се има предвид, че разнообразието на случаите, които могат да бъдат предмет на тези конфликти, не позволява решаването им чрез единен механизъм.

Европейската комисия ще започне задълбочен преглед на рисковете на международно равнище от възникване на конфликти на закони и на юрисдикции във връзка с интернет и ще направи оценка на всички механизми, процедури и инструменти, които са налични и необходими за решаване на тези конфликти. След това внимателно ще бъдат разгледани всички варианти за действия на равнище ЕС или на международно равнище, включително евентуални законодателни инициативи или допълнителни насоки според нуждите, като се направят съответните оценки на въздействието. Тази работа ще се основава на съществуващите политики.

9.           Заключения

Европейския съюз и светът като цяло трябва да заеме добре обмислена позиция относно развитието и бъдещата форма на управлението на интернет. Европейската комисия смята, че институциите на ЕС и държавите членки се нуждаят от обща концепция за бъдещия модел за управление на интернет. Комисията планира да представи през 2015 г. доклад относно ключовите елементи, набелязани в настоящото съобщение, в контекста на глобалното развитие на управлението на интернет.

Интернет следва да остане единна, общодостъпна, свободна и цялостна мрежа от мрежи, за която са в сила същите закони и стандарти, които се прилагат в други области на нашето ежедневие. Управлението на интернет следва да се основава на всеобхватен, прозрачен и отговорен модел за участието на различните заинтересовани страни, без това да засяга регулаторната намеса, която може да бъде предприета с оглед на определени цели от обществен интерес — например за да се гарантира спазването на правата на човека, основните свободи и демократичните ценности, както и езиковото и културното многообразие и грижите за уязвимите лица. Безопасната, сигурна, стабилна и устойчива архитектура представлява основата за доверието на потребителите на интернет. В същото време трябва да се поддържа иновационният потенциал на интернет с пълноценното участие на европейската интернет икономика въз основа на укрепен единен цифров пазар, свързан с останалия свят. Това изисква внимателно, но стриктно управление.

Европейският съюз е в изгодна позиция по отношение на доброто управление на интернет, тъй като продължава да се развива към установяването на модерно мрежово общество с разпределени центрове за упражняване на властта и за вземането на решения. Комисията приканва Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и държавите членки да се споразумеят относно обща концепция в съответствие с настоящото съобщение и да я защитават съвместно в предстоящите международни дебати.

[1]               Виж COM(1998)111, COM(1998)476, COM(2000) 202, OВ C 293, 14.10.2000 г., COM(2009)277 и Резолюция на Европейския парламент от 15.6.2010 г. (2009/2229(INI).

[2]               Boston Consulting Group, „The $4.2 Trillion Opportunity – the Internet Economy in the G-20“, 3/2012.

[3]               McKinsey Global Institute „Internet matters: The Net's sweeping impact on growth, jobs, and prosperity“, 2011 г.

[4]               Join(2013)1, „Cybersecurity Strategy of the European Union: An Open, Safe and Secure Cyberspace“, 7.2.2013 г.

[5]               Съгласно Туниската програма в управлението на интернет следва да участват правителствата, частният сектор и гражданското общество (точка 34), както и междуправителствени и международни организации (точка 35, букви г) и д), като за него допринасят академичната и техническата общност (точка 36).

[6]               Виж напр. „Introduction to Internet Governance“, http://www.diplomacy.edu/IGBook; Проект за картографиране на управлението на интернет — виж на http://idgovmap.org/;        http://www.icann.org/sites/default/files/assets/governance-2500x1664-21mar13-en.png

[7]               Работно определение за управлението на интернет, прието в заключенията на Световната среща на високо равнище по въпросите на информационното общество (WSIS), виж        http://www.itu.int/wsis.

[8]                      Заложени във Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС.

[9]               Освен това за действията, предвидени в настоящото съобщение, не са необходими допълнителни средства освен бюджетните кредити, които вече са предвидени по настоящата многогодишна финансова рамка.

[10]             COM(2013)627 — Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на мерки относно единния европейски пазар на електронни съобщителни услуги и за изграждане на континентална мрежа.

[11]             Представен на срещата на ОИСР на високо равнище относно интернет икономиката, 28.6.2011 г., http://ec.europa.eu/commission_2010-2014/kroes/en/blog/i-propose-a-compact-for-the-internet

[12]             Напр. Препоръката на Съвета на ОИСР относно принципите за разработване на политики по отношение на интернет (OECD Council Recommendation on Principles for Internet Policy Making), 2011 г.; Декларацията на Г-8 от Довил (2011 г.).

[13]             Експертна група на Комисията, осигуряваща координация на европейско равнище на последващите действия в резултат на Световната среща на високо равнище по въпросите на информационното общество (WSIS).

[14]                    Виж точки 35 и 36 дневен ред от Туниската програма и точка 2 от COM(2009)277.

[15]             Виж http://unctad.org/meetings/en/SessionalDocuments/a67d65_en.pdf

[16]             Виж http://www.ntia.doc.gov/other-publication/2005/us-principles-internets-domain-name-and-addressing-system

[17]             COM(2009)277.

[18]             Виж http://www.internetsociety.org/news/montevideo-statement-future-internet-cooperation

[19]             Функциите на IANA включват: 1) координация на определянето на техническите параметри на интернет протоколите; 2) изпълнение на някои административни отговорности, свързани с управлението на основната зона на системата за имена на домейни (DNS root zone); 3) разпределяне на ресурсите за присвояване на интернет адреси; и 4) други услуги, свързани с управлението на домейните от първо ниво (TLD) ARPA и INT.

[20]                    Виж http://www.ietf.org/about/

[21]             Това ще бъде в съответствие с ангажимента, поет от ЕС при сключването на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, виж http://www.un.org/disabilities/convention/conventionfull.shtml

[22]             Виж http://ec.europa.eu/digital-agenda/en/news/commission-plans-guide-through-global-internet-policy-labyrinth.

[23]             За техническото разработване на GIPO в работната програма на „Хоризонт 2020“ за периода 2014—2015 г. е предвидена индикативна вноска от Европейския съюз в размер на 500 000 EUR.

[24]             Други уместни примери включват консултативни комитети по интернет към ОИСР, както и кенийската мрежа KICTAnet.

[25]             Напр. EuroDIG, http://www.eurodig.org/.

[26]             Виж http://tools.ietf.org/html/rfc6973

[27]             Съгласно Регламент (ЕО) № 1025/2012 от 25.10.2012 г. относно европейската стандартизация, както и решението на Комисията от 28.11.2011 г за създаване на Европейската многостранна платформа по въпросите на стандартизацията в областта на ИКТ, виж https://ec.europa.eu/digital-agenda/en/european-multistakeholder-platform-ict-standardisation.

[28]             Виж също становището на Европейската група по етика в науката и новите технологии, http://ec.europa.eu/bepa/european-group-ethics/docs/publications/ict_final_22_february-adopted.pdf.

[29]             COM(2012) 11 final, 25.1.2012 г. „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (общ регламент относно защитата на данните)“.

[30]                    JOIN(2013) 1, „Cybersecurity Strategy of the European Union: An Open, Safe and Secure Cyberspace“, 7.2.2013 г. и COM(2013) 48, „Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно мерки за гарантиране на високо общо ниво на мрежова и информационна сигурност в Съюза“.

[31]                    Заложени във Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС.

[32]             Директива 2011/93/ЕС от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета и COM(2012) 196, „Европейска стратегия за по-добър интернет за децата“, 2.5.2012 г.

[33]             Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета: Възстановяване на доверието в обмена на данни между ЕС и САЩ, COM(2013) 846.

[34]             Полезен списък на примери за такива случаи е предоставен по линия на проекта „Интернет и юрисдикцията“. Виж http://www.internetjurisdiction.net/