52014DC0022

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

относно изпълнението на Европейския работен план за спорта за периода 2011—2014 г.

1.           ВЪВЕДЕНИЕ

След включването на спорта в Договора от Лисабон и в съответствие с член 165 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Европейският съюз (ЕС) и държавите членки засилиха сътрудничеството си в усилията за по-нататъшно развитие на европейското измерение в спорта.

След Съобщението на Комисията относно спорта[1] от 2011 г. Резолюцията на Съвета относно eвропейски работен план за спорта (за периода 2011—2014 г.)[2] отвори нова глава от европейското сътрудничество във връзка с политиката в областта на спорта. За първи път държавите членки, председателството на Съвета и Комисията бяха поканени да работят заедно по договорените ръководни принципи, да се съсредоточат върху приоритетни теми („почтеността в спорта“, „приноса на спорта към социалните ценности“, „икономическите аспекти на спорта“) и да предприемат конкретни действия[3]. В определена област, в която ЕС разполага с правомощие да подпомага действията на държавите членки, настоящият работен план предоставя на всички участници ценна рамка за координирано сътрудничество и взаимно зачитане на националните и правомощията на ЕС.

С цел да се подкрепи изпълнението на работния план бяха въведени работни методи, които са нови за областта на спорта, по-специално експертни групи, както и структури за засилване на диалога. От Комисията бе поискано да изготви доклад относно изпълнението на работния план, който да послужи като основа за нов работен план за периода от средата на 2014 г. нататък.

В настоящия доклад се прави оценка на напредъка по отношение на изпълнението на действията във връзка с приоритетните теми, определени в работния план, и се прави преглед на използването на въведените работни методи, като се прави позоваване inter alia на работата на експертните групи[4], писмените становища, представени от държавите членки[5], и консултациите със заинтересованите страни[6]. Комисията изготви своите заключения в контекста на тази оценка.

2.           НАПРЕДЪК ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КОНКРЕТНИ ДЕЙСТВИЯ ОТ РАБОТНИЯ ПЛАН

Като цяло изпълнените съгласно работния план дейности доведоха до много добри резултати в определените приоритетни области. Това се потвърждава от консултацията: по-голямата част от държавите членки се съгласиха, че работният план оказва положително въздействие върху сектора на спорта в техните държави (24 държави членки), както и че е от значение за развитието (24 държави членки) и за осъществяването (19 държави членки) на политиките в областта на спорта на национално равнище. Като цяло работният план е отговорил на очакванията на правителствата (25 държави членки), съсредоточил се е върху правилните приоритети (25 държави членки) и е довел до плодотворни резултати за процесите в тази политика (24 държави членки). Тази положителна оценка като цяло бе споделена от заинтересованите страни в областта на спорта. Държавите членки оцениха по-малко положително влиянието на работния план върху процеси в областта на политиката на спорта извън ЕС (16 държави членки). В следващите раздели се описва постигнатият напредък при изпълнението на приоритетните дейности и също така се посочва в кои случаи аспектите в областта на спорта са били взети под внимание в други политики на ЕС.

2.1.        Действие 1: Изготвяне на проект за бележки на ЕС по преразглеждането на кодекса на Световната антидопингова агенция

ЕС и неговите държави членки продължават да са твърдо ангажирани с борбата с допинга и гарантирането на нейната пропорционалност и зачитането на националните ценности, правни традиции и приложимо законодателство и тези на ЕС. Забележките на Комисията в нейното съобщение относно спорта от 2011 г. продължават да бъдат актуални. Докато амбицията на Световната антидопингова агенция (WADA) е да се осигури хармонизиран подход към допинг контрола, индивидуалните права на спортистите могат да се ползват със защита в ЕС. Поради тази причина е необходимо да има гъвкавост и да се направят промени, за да се постигне съответствие със законодателството на ЕС и националното законодателство.

Бележките на експертната група „Антидопинг“ (XG AD) по преразглеждането на кодекса на WADA бяха изготвени и представени на Съвета на четири последователни етапа, следвайки темпото на фазата на консултации с WADA[7]. По подобен начин международните стандарти, отнасящи се до кодекса, бяха коментирани от ЕС на три етапа[8]. В четвъртото си становище ЕС разшири всеобхватно предложение към WADA да работи по подходящи необвързващи текстове с насоки, които да придружават съответните разпоредби на кодекса и международните стандарти като част от изпълнението след 2015 г.

2.2.        Действие 2: Представяне на набор от препоръки относно борбата с допинга в непрофесионалния спорт, които могат да се прилагат както на равнище ЕС, така и на национално равнище

През 2012 г. Съветът гласува да се разшири мандатът на експертната група „Антидопинг“, „за да събира, включително чрез сътрудничество със съответните заинтересовани страни, най-добрите практики в борбата с допинга в непрофесионалния спорт в държавите — членки на ЕС, и въз основа на това до края на 2013 г. да предостави набор от препоръки, които могат да се прилагат както на равнище ЕС, така и на национално равнище“. Предложението бе изготвено от експертна група „Употреба на допинг в непрофесионалния спорт“ и ще бъде представено на Съвета.

2.3.        Действие 3: Развитие на европейско измерение на почтеността в спорта с първоначален акцент върху борбата с уреждането на изхода от спортни срещи

Борбата с уреждането на изхода от спортни срещи като една от най-сериозните заплахи за почтеността в спорта е част от приоритетите на Комисията в областта на спорта, борбата срещу корупцията и онлайн хазарта по отношение на манипулирането на резултати от спортни състезания, свързани със залагания[9]. Европейският парламент също прие редица свързани резолюции[10]. През ноември 2011 г.[11] Съветът прие заключения в тази област. Работата на експертната група „Добро управление в спорта“ (XG GG) представлява важна стъпка в процеса към подобряване на междусекторното сътрудничество и координацията на равнище ЕС и на международно равнище, тъй като тя за първи път обединява всички съответни заинтересовани страни на равнище ЕС. Препоръките на групата послужиха като основа за заключенията на председателството, приети през ноември 2012 г.[12], и като инструмент за улесняване на одобряването на Декларацията от Никозия относно уреждането на изхода от спортни срещи на Спортния форум на ЕС през 2012 г.[13] Групата работи в тясно сътрудничество с успоредни инициативи, предприети от МОК и Съвета на Европа. Тя изрази своята подкрепа за международна конвенция срещу манипулирането на спортни състезания, която да бъде приета под егидата на Съвета на Европа.

Комисията представлява ЕС в продължаващите преговори относно тази конвенция въз основа на две решения на Съвета, в които се определят съответните насоки за водене на преговорите[14]. Очаква се конвенцията да бъде предоставена за подписване и ратификация през 2014 г.; тя може да представлява полезна рамка за засилване на международната координация и сътрудничеството между съответните заинтересовани страни. Що се отнася до мерките за борба с уреждането на изхода от спортни срещи, Комисията планира да приеме през 2014 г. препоръка относно най-добрите практики в областта на превенцията и борбата с манипулирането на резултатите от спортни срещи, свързани със залагания, което следва да улесни трансграничното и междусекторното сътрудничество между спортните органи, операторите на залагания и регулаторните органи. В тази връзка Комисията стартира две проучвания, които най-общо се отнасят до 1) обмена на информация и докладването за подозрителна дейност, свързана със залагания, между всички заинтересовани страни и 2) разпоредби относно оценката на риска и управлението на конфликти на интереси.

2.4.        Действие 4: Разработване на принципи на прозрачност относно доброто управление

В Съобщението относно спорта от 2011 г. се посочва, че доброто управление е условие за независимост и саморегулиране на спортните организации. В този контекст работата на експертната група „Добро управление в спорта“ е насочена към създаването на списък с принципи за добро управление в спорта. Приносът дойде от държавите членки, както и от добрите практики, за които уведомиха заинтересованите страни в областта на спорта и други организации. Предложените принципи представляват минимални стандарти, на които могат да отговарят разнообразни спортни органи. Предложен е гъвкав подход, чрез който да се вземе под внимание разнообразието на адресатите, за които са предназначени принципите. Вместо да предложи строги мерки за принудително изпълнение, като например предоставянето на предложена от публични органи финансова подкрепа да бъде обвързано със спазването на принципите, групата предложи поетапен подход, основан на първата фаза от образоването и информирането на съответните спортни органи. При необходимост на по-късен етап могат да бъдат предвидени по-строги инструменти за спазване.

2.5.        Действие 5: Работа по набелязаните въпроси, свързани с изискванията за професията „спортен агент“ и нейното наблюдение и с трансферите в колективните спортове

Резултатите от независимото проучване от 2013 г. относно икономическите и правните аспекти на трансферите на спортисти[15] и от проучването относно спортните агенти в ЕС[16], както и резултатите от европейската конференция относно спортните агенти[17] представляват основата за работата на експертната група „Добро управление в спорта“, свързана с действие 5. Приетите от групата препоръки следва да се разглеждат в контекста на продължаващата работа, която Световната футболна асоциация (ФИФА) извършва с цел да преразгледа своята система за лицензиране на агентите на футболистите. Въпреки че основният акцент в работата на групата бе поставен върху футбола, други колективни спортове също бяха включени в дискусиите.

Препоръките на групата са насочени главно към заинтересованите страни в областта на спорта като признаване на значението на независимостта на спорта при определяне на неговите разпоредби, като същевременно се припомня, че приложимото законодателство, най-вече законодателството на ЕС, трябва да се спазва. Спортното движение се приканва да подобри прозрачността при сделките, включващи спортисти и агенти, и да повиши защитата на най-младите спортисти. Комисията счита, че съответните секторни комитети за социален диалог на равнище ЕС са подходящ форум за обсъждане на въпроса как препоръките са свързани с прилагането на трудовото законодателство.

2.6.        Действие 6: Изготвяне на предложение за европейски насоки относно „двойните кариери“

Все по-голям брой спортисти, най-вече в ранна възраст, се изправят пред предизвикателства при съчетаването на спортната си кариера с образование или работа. В отговор на призива на Европейския съвет от 2008 г. за засилване на диалога във връзка с „двойните кариери“[18] Комисията предложи в своето Съобщение относно спорта от 2011 г. да се разработят насоки относно „двойните кариери“. След предоставения ѝ от Съвета мандат експертната група „Образование и обучение в спорта“ (XG ETS) изготви с помощта на специализирани експерти в тази област насоки на ЕС относно „двойните кариери“ на спортистите. Определените мерки в крайна сметка следва да помогнат на европейските спортисти да постигат добри резултати, да се състезават на високо международно равнище, да не отпадат от образованието и спорта и да се подготвят за работа след приключване на спортната си кариера. Като приветства насоките в заключенията относно „двойните кариери“ от 2013 г., Съветът предложи конкретни действия, насочени към подобряване на възможностите за спортистите да съчетават обучението или работата със спортната кариера[19]. Съветът призна европейското измерение на договореностите относно „двойната кариера“ предвид факта, че талантливите и елитните спортисти често се състезават в чужбина. Международните договорености ще изискват по-активно сътрудничество между спортните организации, образователните институции, националните тренировъчни центрове и службите за подпомагане.

2.7.        Действие 7: Последващи действия след включването на свързаните със спорта квалификации в националните квалификационни рамки (НКР) със съотнасяне към Европейската квалификационна рамка (ЕКР)

През 2010 г. министрите на спорта на ЕС изразиха своята воля да продължат работата по прилагането на Европейската квалификационна рамка (ЕКР) в областта на спорта и призоваха държавите членки да приведат квалификациите в областта на спорта в съответствие с настоящата рамка[20]. Съветът реши да включи в работния план последващи мерки във връзка с това. През есента на 2013 г. експертната група „Образование и обучение в спорта“ предостави подробен доклад относно включването на квалификациите, които трябва да бъдат придобити чрез доставчиците на образователни услуги, включващ доклади за отделните държави. В доклада се заключава, че процесът на включване на спортните квалификации в НКР в областта на формалното образование е в ход и че включването на спортните квалификации, придобити в образователната система на националните спортни организации, в НКР е довело до съществени предизвикателства на национално равнище. Докладът онагледява необходимостта от подкрепа за спортните федерации с оглед развиване на експертни умения относно трансформирането на съществуващите образователни програми и разработването на нови програми. Ще бъдат необходими действия на национално и европейско равнище, включително съгласуване на националните квалификации с международните стандарти за квалификации на международните спортни федерации. Експертната група счита, че Съветът следва да предприеме действия в тази област и да подпомогне по-нататъшното включване на всички спортни квалификации в НКР. Това може да се разгледа в контекста на създаването на Европейско пространство на умения и квалификации.

2.8.        Действие 8: Проучване на начини за насърчаване на укрепваща здравето физическа активност и на участието в масовите спортове

Съгласно настоящия работен план за спорта целта е да се постигне напредък в по-активното включване на укрепващата здравето физическа активност (УЗФА) в политиките на ЕС предвид високите нива на липса на физическа активност в Съюза, което предполага значителни преки и непреки икономически разходи. В заключенията си от 2012 г. относно насърчаването на УЗФА Съветът призна необходимостта от допълнителни действия[21]. Въз основа на приноса на експертната група „Спорт, здраве и участие“ (XG SHP), на приноса на заинтересованите страни и на резултатите от проучване Комисията разработи нова инициатива на политиката относно УЗФА[22]. Опирайки се на всичко това, през ноември 2013 г. Съветът прие препоръка относно насърчаването на УЗФА във всички сектори, която ще подпомогне държавите членки в усилията им да изготвят и прилагат ефективни политики в областта на УЗФА, като вземат под внимание насоките на ЕС относно физическата активност[23]. Препоръката се основава на съществуващите инициативи във връзка с физическата активност. Изпълнението на препоръката, което ще започне през 2014 г., ще изисква координиране на политиките на национално равнище и сътрудничество със съответните структури на ЕС и със Световната здравна организация (СЗО).

На физическата активност се отделя по-голямо внимание и в дейностите на Съюза, свързани с активния живот на възрастните хора, по-специално в контекста на състоялата се през 2012 г. Европейска година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията и свързаните с нея последващи действия. В ръководните принципи на Съвета от 6 декември 2012 г. [24] се призовава участниците да предоставят възможности за физическа и интелектуална активност, съобразена с възможностите на възрастните хора. Експертната група „Спорт, здраве и участие“ разработи принципи относно приноса на спорта за активния живот на възрастните хора, като тези принципи залегнаха в този процес и бяха приветствани от Съвета в заключенията му от 2012 г. относно остаряването в добро здраве[25]. В заключенията Комисията бе призована да подкрепи по-доброто използване от държавите членки на насоките на ЕС относно физическата активност и беше отправено искане за изготвянето на  стратегии за борба с рисковите фактори, напр. липсата на физическа активност.

В Европейската статистическа програма за периода 2013—2017 г.[26] бяха включени нови разпореди за изготвянето на висококачествени статистически данни относно физическата активност. Комисията започна проучване „Евробарометър“ относно спорта и физическата активност, резултатите от което ще бъдат оповестени в началото на 2014 г.

2.9.        Действие 9: Препоръчване на начини за насърчаване на събирането на данни за измерване на икономическите ползи от спортния сектор в съответствие с дефиницията от Вилнюс и за оценка на резултатите

Започналата през 2006 г. работа на равнище ЕС за разработване на общ европейски подход за измерване на икономическото въздействие на спорта доведе до споразумение относно дефиницията от Вилнюс за спорта, служеща за основа за събирането и изготвянето на данни на национално равнище и за хармонизирана рамка за създаването на сателитни сметки за спорта (ССС). ССС предоставят макроикономическа статистика за икономиката на спорта. Може да се постигне по-нататъшен напредък с цел подобряване на надеждната информация относно икономическото значение на сектора и неговия потенциал да допринася за по-всеобхватни цели на политиката, като напр. стратегията „Европа 2020“. Насърчени от Съобщението относно спорта от 2011 г., от работния план, от заключенията на Съвета от 2012 г. относно подобряване на надеждната информация за разработване на политики в областта на спорта[27] и след интензивно сътрудничество в рамките на експертната група „Спортна статистика“, шест държави членки (Австрия, Кипър, Германия, Нидерландия, Полша, Обединеното кралство) и Швейцария създадоха национални ССС. Други държави членки също се присъединиха към процеса. Резултатите от работата на групата, като наръчниците за създаване на ССС, служат като инструменти в този контекст. През периода 2011—2012 г. бе проведено проучване относно приноса на спорта за икономическия растеж и заетостта в ЕС[28]. То показва, че 1,76 % от брутната добавена стойност в целия ЕС и 2,12 % от заетостта са свързани със сектора на спорта[29]. В заключенията си от 2013 г. относно безработицата сред младите хора[30] Съветът подчерта, че растежът в спорта води до повишаване на нивата на трудова заетост и поради това спортът има потенциал да допринесе за борбата с безработицата. Експертната група „Спортна статистика“ представи също така предложения за бъдещи приоритети, основани inter alia на проучване от 2013 г. относно евентуален бъдещ механизъм за мониторинг на спорта в ЕС[31].

2.10.      Действие 10: Препоръчване на начини за засилване на механизмите за солидарност в спорта

Въз основа на проучването на ЕС относно финансирането на масовия спорт в Европа[32] експертната група „Устойчиво финансиране на спорта“ (XG FIN) проучи основните публични и частни източници на финансиране, които засягат механизмите за солидарност в спорта, и установи възможностите, с които спортното движение разполага за набирането на средства и за използването на публични и частни инвестиции, както и пречките, които не му позволяват да прави това. По-специално групата препоръча да се постави акцент върху a) необходимостта от напредък по отношение на насоките относно прилагането на законодателството на ЕС за държавната помощ в областта на спорта, б) значението на насоките относно режима за ДДС, приложим към спортния сектор с нестопанска цел, в) значението на използването на структурните фондове на ЕС за подпомагане на спорта и г) разглеждането на дългосрочната устойчивост на финансовите средства в сектора на спорта, необходимостта да се прилагат мерки за реформи, чрез които да се постигне защита на правата на търговска собственост в областта на спорта и да се насърчава завръщането към масовия спорт. Комисията започна проучване с цел да се анализират правата на организаторите на спортни прояви в ЕС[33]. Обменът на гледни точки относно препоръките на групата беше допълнително задълбочен по време на ирландското председателство.

По отношение на държавната помощ Комисията изготви цялостна програма за реформи относно модернизацията на държавната помощ (МДП), която насърчи преразглеждането на редица взаимосвързани инструменти. В резултат на това през юни 2013 г. Съветът на министрите прие официално два преразгледани регламента относно освобождаванията от правилата за държавна помощ (упълномощаващ регламент) и относно процедурите за държавна помощ (процедурен регламент). В упълномощаващия регламент се въвеждат нови категории помощ, включващи и спорта, така че Комисията може да реши да приложи освобождаване от задължението за предварително уведомление („групово освобождаване“) [34]. Комисията ще може да приема регламенти, в които се определят критериите, съгласно които помощта в тези категории може да бъде освободена от задължението за уведомление.

3.           РАБОТНИ МЕТОДИ И СТРУКТУРИ

В допълнение към съществуващите структури на ЕС за сътрудничество в областта на спорта, с работния план се въведоха работни методи, по-конкретно шест експертни групи (XGs), и  бе отправен призив за тясно и структурирано сътрудничество със сектора на спорта. Комисията счита, че работният план спомага за засилване на сътрудничеството по отношение на спорта. Това се потвърждава и от резултатите от консултацията: почти всички държави членки изразиха обща подкрепа за структурите, въведени с работния план, и се съгласиха, че той е подобрил политическата координация по отношение на спорта на равнище ЕС, както и сътрудничеството между ЕС и спортното движение. Освен това държавите членки изразиха положително становище относно подкрепата от страна на Комисията, устните и писмените договорености за докладване и участието на наблюдатели. Мненията, изразени от заинтересованите страни в областта на спорта, потвърдиха като цяло тази положителна оценка. Комисията обаче споделя също мнението на държавите членки и заинтересованите страни, които са установили ограничения по отношение на тези работни структури.

3.1.        Работа на експертните групи

3.1.1.     Обща оценка

Като цяло системата от експертни групи, назначени от държавите членки и докладващи на Съвета, но подкрепени от Комисията, функционира добре: работата на експертните групи доведе до резултати съобразно техните съответни мандати, вследствие на което бяха постигнати резултати в сферата на политиката, които намериха отражение в документите на Съвета, бяха предоставени данни за политическия дебат относно спорта на равнище ЕС или беше оказано влияние върху развитието на политиките и прилагането им в държавите членки. Това се дължи предимно на факта, че се поставя акцент върху малък брой приоритети и върху мандат на експертните групи, в който се определят действията, резултатите и срокът за изпълнение. Комисията счита, че подобна система би могла да се използва за постигането на по-голям ефект в рамките на бъдещ работен план, като се вземат предвид описаните по-долу специфични въпроси.

3.1.2.     Специфични въпроси

Осигуряването на високо и съгласувано равнище на участие в работата на шестте експертни групи по спорта на равнище ЕС представляваше предизвикателство. Институциите на държавите членки в областта на спорта не бяха в състояние да назначат експерти за всички групи; не всички експерти бяха в състояние да участват във всички срещи и не всички експерти бяха от държавния сектор, някои бяха от неправителствения сектор. Въпреки че се очакваше представителите на неправителствения сектор да представят възгледите на своите правителства, се оказа, че те невинаги разполагаха с ясен мандат да направят това. Поради това съставът на групите не беше еднороден, а се наблюдаваше разнообразие по отношение на представителността и професионалната квалификация. Въпреки че в работните програми на групите бе въведено ново правило за привличането на водещи експерти по отношение на специфични резултати, често пъти конкретни резултати от работата бе възможно да се постигнат само чрез създаването на допълнителни експертни групи и чрез принос от страна на службите на Комисията извън нейната първоначална покрепяща роля, предвидена в работния план. С един нов работен план би могло да се въведе система, която да даде възможност на държавите членки да насочат ограничените ресурси към най-важните въпроси.

Описаните в приложението към работния план приоритетни действия предоставиха политически мандат на експертните групи, но в някои случаи тези действия не бяха формулирани по-достатъчно ясен начин. Няколко държави членки установиха, че трябва да отделят повече време за срещи по актуални въпроси и за обмен на информация и най-добри практики. Някои предложиха да се засилят сътрудничеството и обменът между групите и постигането на по-добри целеви резултати на равнище конкретни участници.

Постигнатите от експертните групи резултати, представени на работната група „Спорт“, в много случаи осигуряваха информация за политическата дискусия относно спорта на равнище ЕС. Някои от резултатите, получени от групите, напр. насоки или препоръки, трябва най-напред да бъдат приложени преди тяхната полза за националните политки да може да бъде надлежно оценена.

Фактът, че на заинтересованите страни в областта на спорта бе дадена възможност да участват в работата на експертните групи като наблюдатели, получи одобрението на всички страни. Въпреки това държавите членки счетоха, че броят на наблюдателите в някои от групите е бил твърде голям, като по този начин не е имало възможност за дебати между членовете на групата. Взаимодействието с „други участници“ следва да продължи, но за един нов работен план би било от полза да се изясни ролята на заинтересованите страни в областта на спорта в контекста на структурите, предназначени предимно за представителите на държавите членки.

3.2.        Структуриран диалог със сектора на спорта

3.2.1.     Обща оценка

Структурираният диалог със заинтересованите страни в областта на спорта бе допълнително засилен в контекста на работния план чрез въвеждането на практиката, посредством която се осъществява обмен между представителите на спорта и държавите членки в експертните групи и, макар и в много по-малка степен, чрез срещи за диалог на високо равнище, проведени в рамките на Съвета. Установеният от Комисията структуриран диалог по въпросите на спорта се поддържаше с траен успех, като годишният спортен форум бе главната платформа на ЕС за обмен със заинтересованите страни в областта на спорта. Освен това през 2013 г. бе въведен годишен диалог на високо равнище между Комисията и Международния олимпийски комитет като средство за задълбочаване на двустранното сътрудничество[35]. Поради това Комисията счита, че може да се постигне напредък в рамките на диалога на ЕС със сектора на спорта, но все още има възможности за допълнителното му засилване в бъдеще чрез разглеждане на включените по-долу специфични въпроси.

3.2.2.     Специфични въпроси

С нововъзникващата роля на ЕС в политиката в областта на спорта броят на действащите лица в сектора на спорта, които искат да се зачита мнението им във връзка работата на равнище ЕС, е нараснал значително през последните години. Институциите на ЕС са изправени пред предизвикателството да водят приобщаващ структуриран диалог по въпросите на спорта със съответните заинтересовани страни, като същевременно гарантират непрекъсната ефективност. Въпреки голямото му значение само няколко държави членки са установили постоянен диалог относно проблемите на спорта в ЕС с национални заинтересовани страни в областта на спорта.

Комисията споделя изразеното в хода на консултациите мнение, че структурираният диалог, организиран в рамките на Съвета по образование, младеж, култура и спорт, би могъл да се подобри допълнително, тъй като се счита, че той не е постигнал своите цели.

Възгледите на представителите на сектора на спорта трябва да продължат да играят важна роля при разработването и осъществяването на политиките и действията на ЕС, които са от значение за спорта. С нов работен план може се създадат структури за по-добър диалог, които да предоставят такива възможности.

4.           НАТРУПАН ПОЛЕЗЕН ОПИТ ЗА БЪДЕЩЕТО

4.1.        Приоритети за бъдещата работа

Много от правомощията в областта на спорта са на държавите членки. Поради това е важно приоритетите за нов работен план на ЕС да бъдат съсредоточени върху действия, които предоставят неоспорима добавена стойност на равнище ЕС. Съветът ще направи оценка на своите приоритети за нов работен план с оглед на такива действия. Комисията счита, че бъдещите приоритети следва а) да бъдат в съответствие с основните приоритети на програмата на ЕС за икономическа и социална политика и да допринасят за тях, б) да се основават на постиженията в рамките на настоящия работен план, по-специално прилагането на резултатите от работата, в) да обхващат други съответни приоритетни области за сътрудничество (както е посочено в Съобщението относно спорта от 2011 г. или актуални въпроси) и г) да отразяват необходимостта от интегрирането на спорта в други политики. С оглед на това бъдещата работна програма може да обхваща следните теми[36]:

1)   Спорт и общество, включително укрепваща здравето физическа активност (УЗФА):

· Социално приобщаване и спорт: при бъдещото сътрудничество във връзка със спорта следва да се обърне внимание на проблеми, свързани със социалното приобщаване, по-специално на последващите действия по отношение на работата относно равенството между половете, започнала през 2013 г. Експертната работа може да задълбочи познанията по въпросите на участието, тренирането, ръководенето, тормоза и стереотипите и да залегне в обмена на добри практики и идеи, насочен към насърчаване на равенството между половете в спорта.

· УЗФА: приоритет ще бъде изпълнението на препоръката на Съвета от 2013 г. в тясно сътрудничество с държавите членки на равнище ЕС и СЗО, както и координирането с текущите процеси. Сред областите, които изискват политическо внимание, са също физическата активност в образованието и сътрудничеството със сектора на здравеопазването. Работата на експертно равнище следва да се съсредоточи върху проблеми, свързани с УЗФА, като заседналия начин на живот, предотвратяването на травми и специфични групи, изложени на риск.

· Образование и обучение в спорта: работата следва да продължи, напр. под формата на партньорски срещи, във връзка с прилагането на насоките относно „двойната кариера“ и с включването на спортните квалификации в НКР. Въпросът за квалификациите на международните спортни федерации и връзката с НКР и ЕКР също трябва да бъде разгледан на равнище ЕС. Следва да се обърне повишено внимание на признаването на предоставеното по линия на спорта неформално учене и наемането на работа на млади хора чрез спорта, включително на образованието на млади талантливи спортисти като част от тяхната „двойна кариера“.

2)   Икономическо измерение на спорта:

· Основано на надеждна информация икономическо измерение на спорта: следва да продължи работата на експертно равнище за събиране на допълнителна информация и данни относно спорта и физическата активност въз основа на съществуващите методики. Следва да се обърне внимание на подобряването на надеждната информация относно икономическото измерение, напр. ролята на спорта за повишаването на пригодността за заетост и намаляването на разходите в областта на здравеопазването.

· Устойчивост на спорта: по-нататъшни действия в рамките на Съвета биха помогнали да се гарантира, че интересите на сектора са интегрирани в политиките на ЕС, които оказват влияние върху финансирането на спортните структури и дейности. Чрез работата си експертите могат да разяснят допълнително въздействието от разработването на правна рамка на ЕС (напр. в областта на държавната помощ) относно финансирането на спорта и да изготвят конкретни насоки; диалогът със спортните организации следва да продължи, за да се засилят допълнително механизмите за солидарност в спорта; чрез работата си експертите следва да проучат икономическата, социалната и екологичната устойчивост на големи спортни събития.

3)   Почтеност в спорта:

· Антидопинг: Работата следва да продължи, като се съсредоточи върху спазването на законодателството на ЕС и защитата на правата на спортистите. Като част от изпълнението на WADC 2015 от държавите членки ЕС следва да предложи своята помощ на WADA, на Съвета на Европа и на държавите членки за разработването на подходящи необвързващи насоки. Работата относно предотвратяването на употребата на допинг следва да бъде доразвита, като се основава на заключенията на Съвета от 2012 г. Проблемите, установени в документите на Комисията, напр. нелегалната търговия и възможни инициативи в областта на наказателното право, използването на социалния диалог, могат да бъдат разгледани отново.

· Борба с уреждането на изхода от спортни срещи: Работата ще продължи, по-специално за да се гарантират изпълнението на горепосочената препоръка относно най-добрите практики при предотвратяването и борбата със свързаното със залагания уреждане на изхода от спортни срещи и прилагането на бъдещата конвенция на Съвета на Европа срещу манипулирането на спортните състезания.

· Закрила на физическата и моралната неприкосновеност на младите спортисти: Трябва да се потърсят начини за закрила на младите спортисти и укрепване на етичното поведение, по-специално във връзка със сексуалния тормоз.

Посветената на спорта глава в „Еразъм+“ предвижда предоставянето на финансова подкрепа за масовите спортни дейности и набор от инструменти за подкрепа на сътрудничеството и дейностите в по-голямата част от тези области.

4.2.        Работни методи и структури

С цел да се използва положителният опит от първия работен план и същевременно да се преодолеят установените по-горе предизвикателства, Комисията счита, че една адаптирана форма на работните методи, която ще даде възможност на съответните действащи лица да си сътрудничат ефективно и да обхванат горепосочените приоритети, ще бъде от полза в контекста на новия работен план. Въз основа на собствените си наблюдения и в отговор на становищата, изразени по време на консултациите, Комисията заключи, че могат да бъдат въведени следните подобрения, които да бъдат от полза и да заменят настоящите работни процедури:

· Вместо настоящите шест експертни групи следва да бъдат създадени три групи за стратегия в областта на спорта (ГСС), всяка от които да бъде съставена от представители на държавите членки и на Комисията, за да се обхванат основните общи приоритети на ЕС за сътрудничество в областта на спорта, т.е. „Спорт и общество, включително УЗФА“, „Икономическо измерение на спорта“ и „Почтеност в спорта“. ГСС ще направляват развитието (т.е. прилагането на резултатите, постигнати по настоящия работен план) и обмена на мнения относно напредъка, постигнат при изпълнението на новия работен план. Те също така ще бъдат форуми за интегрирането на спорта в другите политиките на ЕС, за обсъждането на актуални въпроси и за обмена на най-добри практики, включително резултатите от изпълнението на Еразъм+. ГСС ще подготвят становища за структурите на Съвета, по-специално по въпроси, които изискват политическа подкрепа или последващи действия. Комисията ще предоставя помощ на ГСС и ще участва в работата на групите, за да предостави насоки и да гарантира трайно участие. ГСС следва да разполагат с ясно определен мандат, основан на резултатите, поискани от Съвета, с конкретни дати за постигането на целите.

· За специални задачи от техническо естество работата следва да бъде организирана на експертно равнище. Следва да бъдат създадени групи от експерти (ГЕ) под егидата на ГСС, които да продължат работата, започната в рамките на настоящия работен план, и да осъществяват нови задачи, изискващи специални експертни познания.

· За тясното привличане на заинтересованите страни в областта на спорта във връзка с изпълнението на новия работен план следва да бъдат въведени платформи за диалог, съответстващи на същността на трите ГСС и ръководени от Комисията и от председателя на съответната ГСС. Избрани представители на тези платформи ще бъдат поканени на срещите на групите за стратегии в областта на спорта, за да представят становището на заинтересованите страни.

· Сегашният структуриран диалог, започнат в рамките на Съвета, следва да бъде заменен с един от следните варианти за срещи, свиквани от председателството и включващи водещи представители на публичните органи на ЕС и спортното движение[37]:

– две срещи на високо равнище годишно в началото на всеки мандат на председателството с цел реализиране на приоритетите за семестъра;

– две срещи на високо равнище годишно, едната — с акцент върху актуални въпроси, свързани с професионалния спорт, а другата — насочена към актуални въпроси във връзка с масовия спорт;

– годишна среща на високо равнище, предхождаща Съвета или като част от неофициална среща на министрите на спорта в ЕС.

Такава работна структура ще има преимуществото a) да се запази управляемостта на броя на групите и техните срещи, като се вземат под внимание ограничените ресурси на държавите членки и едновременно с това се удовлетворяват нуждите на политиката, б) да се проследяват резултатите от настоящия работен план, като същевременно се предоставя възможност за работа по нови приоритети, в) да се осигури еднороден състав на групите и да се направи разграничение между политиката и експертното ниво на работата и г) да се засили структурираният диалог със заинтересованите страни в областта на спорта.

5.           ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Европейският парламент, Съветът, Комитетът на регионите и Икономическият и социален комитет се приканват да вземат под внимание съдържанието на настоящия доклад.

Председателството се приканва да използва настоящия доклад като основа за изготвянето на нов работен план на ЕС за спорта през първата половина на 2014 г.

Като част от следващия работен план на ЕС за спорта Съветът се приканва да обмисли приоритетите за бъдещата работа и въвеждането на преразгледаните правила за работа, определени в настоящия доклад.

[1]     COM(2011) 12 окончателен, 18.1.2011 г.

[2]     ОВ C 162, 1.6.2011 г., http://register.consilium.europa.eu/pdf/en/11/st09/st09509-re01.en11.pdf

[3]     Приложение I към работния план.

[4]     Доклади на експертните групи: http://ec.europa.eu/sport/library/consultation-and-co-operation_en.htm

[5]     Отговори от 27 държави членки: http://ec.europa.eu/sport/library/documents/b22/eu-workplan-sport-results-consultation-ms.pdf

[6]     Работни срещи за консултация на Спортния форум на ЕС през 2013 г.; писмени становища от заинтересованите страни.

[7]     Първото становище на ЕС по преразглеждането, прието от Съвета на 14 март 2012 г. и представено на WADA, обхваща съществуващия кодекс за 2009 г. Второто становище на ЕС, прието от Съвета на 5 октомври 2012 г. и представено на WADA, обхваща проекта за кодекс за 2015 г., версия 1.0. Третото становище на ЕС, прието от Съвета на 28 февруари 2013 г. и представено на WADA, обхваща проекта за кодекс за 2015 г., версия 2.0. Четвъртото становище на ЕС, прието от Съвета на 22 юли 2013 г. и представено на WADA, обхваща проекта за кодекс за 2015 г., версия 3.0.

[8]     Второто становище на ЕС по преразглеждането обхваща съществуващите международни стандарти (различни години на приемане или преразглеждане). Третото становище на ЕС обхваща проекта за международни стандарти за 2015 г., версия 1.0. Четвъртото становище на ЕС обхваща проекта за международни стандарти за 2015 г., версия 2.0.

[9]     Съобщения на Комисията: COM(2011)12 окончателен; COM(2011)308 окончателен; COM(2012)596 final.

[10]    Резолюции на Европейския парламент от 10 март 2009 г. (2008/2215(INI)), от 15 ноември 2011 г. (2011/2084(INI)), от 2 февруари 2012 г. (2011/2087(INI)), от 10 септември 2013 г. (2012/2322(INI))

[11]    Заключения на Съвета относно борбата с уреждането на изхода от спортни срещи (2011/C 378/01)

[12]    http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/educ/133873.pdf

[13]    http://ec.europa.eu/sport/library/documents/b1/eusf2012-nicosia-declaration-fight-against-match-fixing.pdf

[14]    Решения на Съвета 10178/13 и 10180/13

[15]    http://ec.europa.eu/sport/library/documents/f-studies/cons-study-transfers-final-rpt.pdf

[16]    http://ec.europa.eu/sport/documents/study_on_sports_agents_in_the.pdf

[17]    http://ec.europa.eu/sport/library/sport-and_en.htm#C10_Sports-Agents

[18]    http://register.consilium.europa.eu/pdf/en/08/st17/st17271-re01.en08.pdf

[19]    http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2013:168:0010:01:EN:HTML

[20]    http://ec.europa.eu/sport/documents/summary_be_presidency_imm_en.pdf

[21]    http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2012:393:0022:0025:EN:PDF

[22]    COM(2013) 603 final

[23]    http://ec.europa.eu/sport/news/documents/hepa_en.pdf

[24]   http://register.consilium.europa.eu/pdf/en/12/st17/st17468.en12.pdf

[25]    http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2012:396:0008:0011:EN:PDF

[26]    http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2011:0928:FIN:EN:PDF

[27]    http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2012:393:0020:0021:EN:PDF

[28]    Окончателен доклад, ноември 2012 г.: http://ec.europa.eu/sport/library/documents/f-studies/study-contribution-spors-economic-growth-final-rpt.pdf

[29]    Цифрите се основават на „широко определение“, т.е. само преките въздействия, без мултиплициращия ефект от страна на доставчици на междинни продукти. Обобщените данни, както и структурите, се различават значително в отделните държави членки.

[30]    http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/educ/139733.pdf

[31]    http://ec.europa.eu/sport/library/documents/f-studies/final-rpt-may2013-study-monitoring-function.pdf

[32]    http://ec.europa.eu/internal_market/top_layer/services/sport/study_en.htm

[33]    Обявление за поръчка в ОВ на Европейския съюз от 6 юли 2012 г. (2012/S 128-211223)

[34]    http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2013:204:0011:0014:EN:PDF

[35]    Подходите на Съвета и на Комисията към структуриран диалог бяха заложени в следните документи, свързани с политиката: ОВ C 322/1 от 7.11.2010 г.; COM(2007) 391 окончателен; COM(2011) 12 окончателен. Комисията също така установи правила във връзка с участието в спортния форум.

[36]    Фактът, че дадени теми не са разгледани подробно в настоящото съобщение, не означава, че те не са от значение за Комисията, а че съществуващите документи относно политиката продължават да бъдат достатъчна основа за тяхното преодоляване.

[37]    В съответствие с Резолюция на Съвета от 18 ноември 2010 г. относно структурирания диалог на ЕС по въпросите на спорта (вж. бележка под линия 35).